РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. Бургас, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120100913 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр. .... ...., чрез пълномощника юрисконсулт И..,
против С. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. ...., и Д. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответниците
СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими от тях СОЛИДАРНО по силата на
Договор за потребителски кредит № .....от 13.11.2018 г: 1 173, 44 лева – главница за периода
от 01.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 435, 73 лева – договорно възнаграждение за периода от
01.09.2019 г. до 02.10.2020 г.; 234, 11 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2019 г. до
26.08.2021 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда на 26.08.2021 г.
до окончателното изплащане, за които суми са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410
ГПК № 2541 от 24.09.2021 г. и № 3540 от 01.12.2021 г. по ч. гр. д. 5983/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, както и
за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца следните суми
по Договор за потребителски кредит № ....от 13.11.2018 г: 665, 28 лева – неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 99, 94 лева – мораторна лихва за
периода от 02.10.2020 г. до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 15.02.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответниците като
солидарни съдлъжници е сключен Договор за потребителски кредит № .....от 13.11.2018 г
със следните параметри: сума на кредита – 1350 лв.; срок на кредита – 36 месеца; размер на
вноската – 65, 87 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49, 89 %; годишен лихвен
процент – 41.17 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; общо задължение по кредита – 2371, 32
лева. По искане на ответниците бил закупен и пакет допълнителни услуги срещу договорено
1
възнаграждение в размер на 887, 04 лева. Размерът на вноската по закупени допълнителни
услуги бил в размер на 24, 64 лева, като по този начин общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлизало на 3258, 36 лева, с общ размер на вноската от 90,
51 лева, дължима до 1-ви ден от месеца. Твърди се, че на 13.11.2018 г. ищецът превежда
заемната сума в размер на 1350 лева по посочената от ответницата С. А. Х. банкова сметка.
Сочи се, че дължимото договорно възнаграждение за изтегления кредит е определено в
размер на 1 021, 32 лева, от което непогасена е сумата от 435, 73 лева от 01.09.2019 г.
(падежа на първата неизплатена вноска) до 02.10.2020 г. (дата на предсрочната
изискуемост). Отбелязва се, че съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 887, 04 лева, от които е заплатена сума в
размер на 221, 76 лева и остават да бъдат заплатени още 665, 28 лева. Поддържа се, че
солидарните длъжници са направили само осем пълни погасителни вноски и една непълна и
са изпаднали в забава, поради което и съгласно чл. 12.3 от ОУ договорът е обявен за
предсрочно изискуем на 02.10.2020 г. и на солидарните длъжници са изпратени
уведомителни писма с обратна разписка от страна на дружеството, с което е направен опит
те да бъдат уведомени за обявената предсрочна изискуемост. Твърди се, че към момента
размерът на погасеното от солидарните длъжници задължение е в общ размер на 827, 80
лева, които плащания са отнесени за погасяване на следите суми: 785, 38 лева – за част от
номинала по заема, 12, 42 лева – за лихви за забава на основание чл. 10.1 от ОУ, 30 лева – за
такси на основание чл. 17.4 от ОУ. Правният си интерес от предявяване на настоящите
установителни искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания са издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2541 от 24.09.2021 г. и № 3540 от 01.12.2021 г. по
ч. гр. д. 5983/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу които са постъпили
възражения от длъжниците в срок.
По делото са постъпили писмени отговори от ответниците С. А. Х. и Д. Г. Г., чрез
пълномощника им адвокат М., който оспорва предявените искове като неоснователни и
моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че ДПК е недействителен на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като макар и да е посочен ГЛП липсват каквито и да е било условия
за прилагането му, липсва изрично посочване дали е фиксиран за целият срок за кредита,
или е променлив, липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от заемодателя. Сочи се още, че ДПК е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като макар и да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
липсва уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент, отделно от това е
предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги и по този начин длъжникът
е в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея
финансов продукт. Отбелязва се, че ДПК е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния липсва задължителната информация по ЗПК. Твърди
се, че със заплащане на допълнителни услуги в размер на 887.04 лева се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като те са част от дейността по управление на кредита
и следва да са включени в ГПР, но поради невключване им в размера на ГПР последният не
съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. По отношение на
осъдителната претенция за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се поддържа,
че е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Направено е евентуално възражение за прихващане на заплатената
сума по процесния договор към дължимата главница в случай, че съдът обяви ДПК за
недействителен. Направено е евентуално възражение за на заплатената сума по пакет от
допълнителни услуги в размер на 221,76 лева към дължимата главница и лихва по договора
2
в случай, че съдът приеме, че ДПК е действителен. Претендират се и разноските в
заповедното и исковото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
обективно кумулативно съединени с осъдителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По допустимостта на установителните искове:
От приложеното ч. гр. д № 5983/2021 г. по описа Районен съд Бургас се установява,
че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2541 от
24.09.2021 г., с която е разпоредено длъжниците С. А. Х. и Д. Г. Г. да заплатят солидарно на
кредитора „Профи Кредит България” ЕООД следните суми: сумата 1 173, 44 лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ...../13.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2021г. до окончателното й изплащане;
сумата 126, 87 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.08.2019г. до
02.10.2020г., без времето от 13.03. до 23.07.2020г.; сумата 107, 24 лв. – мораторна лихва за
периода от 02.10.2020г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 26.08.2021г.
Въз основа на определение № 1744 от 18.11.2021 г., постановено по в. гр. д. №
1835/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е издадена по ч. гр. д. № 5983/2021 г. по
описа Районен съд – Бургас и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 3540 от 01.12.2021 г., с която е разпоредено длъжниците С. А. Х. и Д. Г. Г. да заплатят
солидарно на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД сумата от 435, 73 лв.,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 01.09.2019г. до 02.10.2020г. по
Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № ...../13.11.2018г.
В законоустановения срок едномесечен срок от връчване на всяка от заповедите са
постъпили възражения по чл. 414 ГПК, с които длъжниците са оспорили дължимостта на
вземанията по издадените заповеди за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят
е предявил против длъжниците установителни искове за вземанията си по издадените
заповеди за изпълнение, поради което същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на предявените искове:
За уважаване на предявените установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК следва да е налице действителен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответниците дължат процесните вземания, чиято
изискуемост е настъпила.
Не се спори по делото, че по силата на Договор за потребителски кредит № .....от
13.11.2018 г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на ответницата С. А.
Х. кредит в размер на 1350 лева. В Раздел VI от договора, озаглавен „Параметри“, е
посочено следното: 1. По кредита: сума на кредита 1350 лева, срок на кредита 36 месеца,
размер на вноската по кредита 65, 87 лева, ГПР 49, 89 %, годишен лихвен процент 41, 17 %,
лихвен процент на ден 0, 11, дължима сума по кредита 2371, 32 лева; 2. По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
887, 04 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 24, 64 лева; 3.
Общо задължение по кредита и по закупен пакет от допълнителни услуги: общо задължение
3258, 36 лева, общ размер на вноска 90, 51 лева, дата на погасяване: 1 ден от месеца.
Договорът е подписан от втората ответница Д. Г. Г. в качеството й на солидарен длъжник.
Към договора е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, подписано от ответниците. Приложени са и Общи условия към договора за
3
потребителски кредит, подписани на всяка страница от ответниците. Наличен е и
погасителен план към договора за потребителски кредит и споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги. Представени са и доказателства, че първата ответница е
получила от ищеца уговорената заемна сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. При извършване на служебната проверка за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит и като взе предвид наведените от ответниците
доводи в тази насока съдът намира, че са спазени изискванията на приложимите законовите
разпоредби, към които препраща правилото на чл. 22 ЗПК, поради което не е налице
основание за обявяване на неговата недействителност.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. Процесният договор за потребителски
кредит съдържа посочване на годишен лихвен процент 41, 17 % и лихвен процент на ден 0,
11, като посоченият лихвен процент не е променлив, поради което не следва да бъдат
посочвани индекс или референтен лихвен процент, периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за
потребителски кредит съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита –
49, 89 %, изчислен по определения в Приложение 1 към ЗПК начин с отчитане на
определените в закона допускания, посочени в т. 5.2 от Общите условия, които са
неразделна част от ДПК и са подписани от ответниците. Поради това съдът приема, че не е
налице поддържаното от ответниците основание за недействителност по чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК съобразно изложените в отговорите на исковата молба доводи. По отношение на
оплакването, че посоченият ГПР не е правилно изчислен поради невключване в него на
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, следва да се отбележи, че
императивните норми, установяващи основания за недействителност, не могат да се
тълкуват разширително без наличието на основание за това, каквото би било едно решение
на Съда на Европейския съюз по тълкуването на чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива
2008/48/ЕО. С Определение № 31449/21.11.2022 г. по гр. д. № 24262/2022 г. по описа на СРС
е отправено на основание чл. 267, пар. 1 ДФЕС запитване до Съда на Европейския съюз
именно по следния преюдициален въпрос: „Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива
2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на
разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител – кредитополучател,
следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за
кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за
непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?“.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
4
целите на погасяването. Процесният погасителен план към договора за кредит притежава
необходимите реквизити и не се установява в него да липсва задължителната информация
по ЗПК, както се поддържа от ответниците.
По изложените съображение съдът приема, че между страните е сключен
действителен договор за потребителски кредит.
По повод твърденията на ищеца за обявена предсрочна изискуемост съдът приема
следното. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Представено са уведомителни
писма, адресирано до ответниците, с които ищецът ги уведомява, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 02.10.2020 г. Видно от приложената обратна разписка,
писмото е върнато с отбелязване „преместен на друг адрес“, поради което не може да се
приеме, че волеизявлението на кредитодателя е достигнало до кредитополучателя.
Следователно не е осъществен фактическият състав на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Въпреки това към момента на приключване на устните състезания
по делото е бил настъпил падежът на последната вноска по договора за кредит, поради което
процесните вземания за главница и договорна възнаградителна лихва са изцяло изискуеми.
По силата на сключено между ищеца и ответниците споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от към договора за потребителски кредит кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя по негово искане и при изпълнение на
посочените в Общите условия (ОУ) изисквания една или повече от посочените услуги,
изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на
падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу
задължението на кредитополучателя да заплати на кредитодателя възнаграждение за
предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на тези услуги в размер,
посочен в точка VI на ДПК. Посочено е, че възнаграждението за предоставянето на
посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването на споразумението от
страните по ДПК, но страните се съгласяват възнаграждението за пакета допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на главницата, като възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо
в пълен размер. Отбелязано е, че страните се съгласяват, че 15% от възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, посочено в точка VI на ДПК, но не повече от 300
лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като посочената стойност
на разходите е дължима изцяло при сключване на споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към ДПК, но заплащането й е разсрочено за срока на кредита и е
част от вноските по закупения пакет от допълнителни услуги. Уговорено е също, че в случай
че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения
срок, той дължи останалата неизплатена част от стойността на разходите по предходното
изречение. Посочено е, че кредитополучателят има право, но не е длъжен, да поиска
фактическото предоставяне на всяка една от горепосочените услуги през цялото време на
изпълнение на договора, като изпълни изискванията за осъществяване на всяка една от
изброените услуги, договорени и описани в ОУ. Съгласно т. 15 от представените по делото
ОУ за фактическото използване на всяка от услугите трябва да са налице съответните
специфични условия, описани в т. 15.1 – т. 15. 5 от ОУ. По делото не се твърди и не се
установява кредитополучателят да е поискал и да се е възползвал от някоя от
горепосочените допълнителни услуги.
5
Съдът намира, че клаузите от договора за потребителски кредит и споразумението
към него, в които е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са неравноправни по смисъла
на чл. 143 ЗЗП и не са индивидуално уговорени, а освен това противоречат на добрите нрави
и на императивната разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК. Уговореното в договора за потребителски
кредит възнаграждение е дължимо за възможността за предоставяне на изброените в
допълнителното споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде
реално предоставена на кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна
уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Уговореното възнаграждение за възможността за използване на допълнителни услуги в
размер на 887, 04 лева сочи и за нееквивалентност на престациите не само поради това, че
посочените услуги може никога да не бъдат използвани, но и с оглед съизмеримостта му със
заемната сума в размер на 1350 лева. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В процесния случай допълнителните
услуги не са изброени изчерпателно в договора за потребителски кредит и не е формирана
цената за всяка от тях поотделно. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Въз основа на изложеното съдът намира, че кредитополучателят не дължи на
ищеца сумата от 887, 04 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги по договора за потребителски кредит.
Основателно е направеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение
за прихващане с неоснователно платени суми за възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги. В исковата молба ответникът е признал, че длъжникът е направил плащания по
кредита в общ размер на 827, 80 лева, които са отнесени за погасяване на следите суми: 785,
38 лева – за част от номинала по заема, 12, 42 лева – за лихви за забава на основание чл.
10.1 от ОУ, 30 лева – за такси на основание чл. 17.4 от ОУ. По делото е представено
извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което се
установява, че по кредита са внесени осем пълни погасителни вноски в размер на по 90, 51
лева и една частична в размер на 61, 30 лева, или общо 785, 38 лева, от които 176, 56 лева са
отнесени са погасяване на вноски за главница с падежи от 01.01.2019 г. до 01.08.2019 г., 387,
06 лева – за погасяване на вноски за лихва с падежи от 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г.
(последната частично), и 221, 76 лева – за погасяване на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги. По делото не се установява дължимостта на посочените в исковата
молба вземания за лихви за забава в размер на 12, 42 лева и за начислени такси по тарифа в
размер на 30, 00 лева, поради което посочените суми също се явяват недължимо платени
наред със сумата от 221, 76 лева, отнесена от кредитодателя за погасяване на недължимото
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Неоснователно заплатените суми в общ
размер на 264, 18 лева следва да бъдат отнесени на основание чл. 76, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за
погасяване на вземанията за договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2019 г.
(първата частично в размер на 3, 66 лева) до 01.05.2020 г. (последната частично в размер на
5, 08 лева).
Следователно по Договор за потребителски кредит № .....от 13.11.2018 г. дължими и
непогасени са вземанията за следните суми: 1 173, 44 лева – главница за периода от
01.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 171, 55 лева, представляваща горницата над погасената чрез
прихващане сума от 264, 18 лева до пълния дължим размер от 435, 73 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 02.10.2020 г.
По изложените съображения предявените субективно съединени установителни
искове за главница се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните им
предявени размери по отношение на всеки ответник. Предявените субективно съединени
6
установителни искове за договорно възнаграждение са частично основателни и следва да
бъдат уважени по отношение на всеки ответник за сумата от 171, 55 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 02.10.2020 г., а за горницата
над 171, 55 лева до пълния предявен размер от 435, 73 лева и за периода от 01.09.2019 г. до
01.05.2020 г. исковете следва да бъдат отхвърлени предвид извода за недължимост на
договорна възнаградителна лихва за исковия период поради погасяването й чрез
прихващане.
Предявените субективно съединени осъдителни искове за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги са неоснователни поради недължимост на претендираните
вземания, поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Установява се по делото, че по отношение на вноската за главница с падеж 01.08.2019
г. длъжникът е изпаднал в забава на 02.08.2019 г., доколкото плащането по нея е извършено
на 18.11.2019 г., а по отношение на останалите непогасени вноски за периода от 01.09.2019
г. до 01.12.2021 г. – на второ число на съответния месец, поради което предявените
установителни искове за мораторна лихва се явяват доказани по основание за периода от
02.08.2019 г. (датата на изпадане в забава) до 25.08.2021 г. (деня, предхождащ постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда). На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че общият
размер на дължимата мораторна лихва върху всяка от непогасените главници за периода от
02.08.2019 г. до 25.08.2021 г. възлиза на 84, 84 лева. Установителният иск за мораторна
лихва за периода от 02.08.2019 г. до 25.08.2021 г. следва да бъде уважен частично – за сумата
от 84, 84 лева, а за горницата над 84, 84 лева до пълния предявен размер от 234, 11 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предявеният осъдителен иск за сумата от 99,
94 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 26.08.2021 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен предвид уважаването на установителния иск за същия период
в рамките на дължимия размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на
уважените части от предявените искове ищецът има право на разноски в заповедното и
исковото производство съобразно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за извършването им. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от общо 415, 96 лева, от която 297, 83 лева в исковото
производство – за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и 118, 13 лева в заповедното производство – за държавни
такси и юрисконсултски възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлените части от предявените искове
и ответниците имат право на разноски, но такива не следва да им бъдат присъждани,
доколкото не са представили доказателства за действителното им извършване.
На основание ч. 38, ал. 3 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 6, ал 1, т. 5 НМРАВ ищецът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответниците – адвокат М. В. М. от
АК – Пловдив сумата от общо 1155 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, от която 675 лева в исковото и 480 лева в заповедното
производство. Сумата може да бъде заплатена по посочена от адвокат М. банкова сметка
при УниКредит Булбанк с IBAN: ......
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: ..., със седалище: гр. ...., срещу ответниците С. А. Х., ЕГН: **********, с
адрес: с. ...., и Д. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр....., СЪЩЕСТВУВА вземане за
следната сума, дължима от тях СОЛИДАРНО по силата на Договор за потребителски
кредит № ....от 13.11.2018 г: 1 173, 44 лева – главница за периода от 01.09.2019 г. до
01.12.2021 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда на 26.08.2021
г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 2541 от 24.09.2021 г. по ч. гр. д. 5983/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: ...., със седалище: гр. .., срещу ответниците С. А. Х., ЕГН: **********, с адрес:
с. ...., и Д. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ...., СЪЩЕСТВУВА вземане за следната
сума, дължима от тях СОЛИДАРНО по силата на Договор за потребителски кредит № .....от
13.11.2018 г: 171, 55 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до
02.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3540 от
01.12.2021 г. по ч. гр. д. 5983/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
предявените субективно съединени установителни искове за горниците над сумите от по
171, 55 лева до пълните предявени размери от по 435, 73 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: ...., със седалище: гр. ..., срещу ответниците С. А. Х., ЕГН: **********, с
адрес: с. ...., и Д. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ...., СЪЩЕСТВУВА вземане за
следната сума, дължима от тях СОЛИДАРНО по силата на Договор за потребителски
кредит № ....от 13.11.2018 г: 84, 84 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2019 г. до
25.08.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2541 от
24.09.2021 г. по ч. гр. д. 5983/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
предявените субективно съединени установителни искове за горниците над сумите от по 84,
84 лева до пълните предявени размери от по 234, 11 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ...., със
седалище: гр. ...., против срещу ответниците С. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. ...., и Д.
Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...., искове за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят
на ищеца СОЛИДАРНО следните суми, дължими по силата на Договор за потребителски
кредит № ....от 13.11.2018 г: 665, 28 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 99, 94 лева – мораторна лихва за периода от 02.10.2020 г. до
26.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 15.02.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. ...., и Д. Г. Г. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. .... да заплатят на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ...., със седалище: гр.
.... сумата от 415, 96 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ...., със седалище: гр. .... да
заплати на адвокат М. В. М. от АК – Пловдив сумата от 1155 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение с включен ДДС, която може да бъде заплатена по
банкова сметка при „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: ......
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8