Р Е Ш
Е Н И Е
№388
гр.Исперих, 10.11.2016г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На тринадесети септември през две
хиляди и шестнадесета година,
в открито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гр.д.№ 871 по описа за 2015
година
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на
чл.108 от ЗС.
Постъпила е искова молба вх.№ 4130/ 12.11.2015г. от А.А.И.
и Г.Х.О., двамата с адрес *** против С.С. *** с която молят съда да признае за
установено по отношение на ответницата че са собственици на ¼ ид.част от
два поземлени имота – ниви находящи се в землището на град И, като я осъди да
им отстъпи собствеността и предаде владението над същите. В условията на
евентуалност ищците молят при уважаване на главният иск да бъде уважен и акцесорен такъв за отмяна на нотариалният акт, с който
ответницата се легитимира като собственик на двата процесни имота. Ищците
твърдят, че имотите са им останали в наследство от тяхната баба А А Б, като
двамата ищци се явяват деца на нейната дъщеря, също починала. Ответницата била
съпруга на сина на Б Ищците твърдят, че познават процесните имоти и никога не е
било ставало въпрос да се отказват от тях. По повод на замисляна делба на
имотите предприели снабдяване със скици и така установили, че ответницата се
била снабдила с акт за собственост за целите ниви. Поискали и обяснения, но тя
не дала такива. В момента имотите се владеели от ответницата, а ищците не били
допускани до тях. По всички изложени съображения ищците молят предявеният иск
да бъде уважен.
По доказателствата ищците представят писмени такива,
които молят да бъдат приети. Молят да им бъде дадена възможност да ангажират
гласни доказателства, както и да се изиска нотариална преписка по нот.дело №
1164/ 2015г. по описа на нотариус Р.А..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата. Същата счита иска за неоснователен. Твърди, че предявен от ищцата Г.О.
искът бил недопустим, тъй като същата не била български гражданин. Следвало
било в три годишен срок от откриване на наследството О. да се разпореди със
собствеността впредвид разпоредбата на чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗС в.в. чл.22,
ал.1 от Конституцията. По тези съображения спрямо този ищец производството
следвало да бъде прекратено. Твърди, че правото на собственост над процесните
два имота е придобила по наследство и давностно владение, като за това има
издаден нотариален акт в нейна полза. Ответницата оспорва твърдението на
ищците, че е имало намерение тези имоти останали от наследодателката Б да се
поделят някога доброволно. Разказва, че между децата на Б била извършена
съдебна делба още през 1958 година. При нея всеки от наследниците е получил в
дял по 8.000дка нива. Делбата е била извършена преди одържавяване на имотите и
по тази причина впоследствие никой от наследниците не е имал претенции спрямо
ответницата А. след възстановяване правото на собственост върху земеделските
земи съответно с Решения от 1999 година на ПК - И Ответницата А. цитира
протокол за съдебна спогодба, в който било отразено че на общата наследодателка
са предоставени 8.000дка нива, колкото са получили и двамата и сина. Ответницата твърди, че е с
впечатлението че никой от наследниците не оспорва правото и на собственост
включително и ищеца. По изложените съображения моли предявения ревандикационен
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По доказателствата ответницата моли да и бъдат
издадени две съдебни удостоверения за снабдяване с други такива относно
релевантни за правния спор обстоятелства – удостоверение за идентичност на лице
с различни имена за З А И и З А Б; и удостоверение кога ищцата Г.О. е загубила
българското си гражданство. Моли да и бъде дадена възможност да ангажира гласни
доказателства в процеса. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети.
В съдебно заседание ищците чрез
своя процесуален представител молят предявените искове да бъдат изцяло уважени
и процесните идеални части от двата имота да бъдат ревандикирани, като
издадения в полза йна ответницата нотариален акт за собственост бъде отменен.
В съдебно заседание процесуалния
представител на ответницата адвокат С. моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира реализирани в
производството разноски.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото гласни и писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка : Страните по делото се легитимират по право на
заместване като наследници на А А Б, починала на 01.11.1977г., като двамата
ищци са нейни внуци – деца на починалата и дъщеря З А И /починала на
23.12.1997г. – Удостоверение за наследници № 67/ 01.10.2015г. на община И/, а
ответницата е преживяла съпруга на синът на Б А А А, починал на 08.07.1983г.
Тези обстоятелства се установяват от представено в производството Удостоверение
за наследници № АОУ – 5411/ 05.10.2015г. на община И.
С Решение № 01ИХ/ 03.05.1999
година постановено по преписка № 011036/ 29.05.1992г. Поземлена комисия град И
възстановила на наследодателката А Б следния недвижим имот находящ се в
землището на град И : Нива от 10.279 дка, четвърта категория, в местността „А“,
съставляваща имот № по плана за
земеразделяне при граници и съседи : имот № 011165 нива на И ДТ, имот № 011136
Полски път на Община И имот № 011039 нива на И А.С., имот № 011139 нива на наследниците
на Р А Б и др., имот № 011038 нива на В Й Г, имот № 011037 нива на ВЙ Г, имот №
011028 нива на Д С С и имот № 011027 нива на наследниците на П Д Н.
С Решение № 01ИСП/ 03.05.1999г.
постановено по преписка № 07262/ 29.05.1992г. Поземлена комисия град И възстановила
на наследодателката А Б следния недвижим имот находящ се в землището на град И
: Нива от 8.639дка, трета категория, в местността „К Е“, съставляваща имот № по плана за земеразделяне при граници и съседи
: имот № 028017 нива на наследниците на З Х М, имот № 000119 Полски път на
община И, имот № 028015 нива на наследниците на К Ф Е имот № 028044 нива на Р Н
А и имот № 028033 нива на наследниците на С РК.
Като собственик на двата описани
имота се легитимира ответницата С.С.А. по силата на издаден в нейна полза на
10.09.2015г. Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение и наследство № 40, том VIII, рег.№ 8742, нот.дело № 1164/ 2015г. на нотариус Р.А.,
рег.№ 254 на НК.
По делото е представен като писмено
доказателство Съдебен протокол от 27.05.1958г. на РС – И, видно от който
наследодателката А Б получила в свой дял 8 дка земеделски земи включени в
блоковете на ТКЗС. Имота не е описан като землище, номер, квадратура, граници и
съседи.
В хода на производството са
снети свидетелски показания. Свидетеля С Е разказва, че знае че ищците са
наследници на земеделски земи в землището на град И останали им от тяхната баба
А. Търсили са земите си, като във връзка със снабдяване с документи относно
наследствените имоти са установили, че ответницата се е снабдила с документ за
собственост върху целите имоти без такива договорености да е имало между
наследниците на общия наследодател. Свидетелката К П в своите показания сочи
също, че по наследство от своята баба А замествайки майка си З двамата ищци
имат земеделски земи в землището на град И. Тези земи били около 20 дка. Между
страните не е ставало въпрос наследствените дялове на ищците в тези земи да
останат за ответницата. Последната е искала някакво пълномощно от ищеца А.И.,
но той не се е съгласил да предостави такова в полза на С.А..Понастоящем земите
се владеели от ответницата. Свидетелката Х.С. разказва, че познава ответницата
от 25 години. Тя и споделяла че има земеделски имоти в град Исперих. Като площи
единият бил от 10 дка, а другия от 8 дка. Свидетелката заявява, че мисли че
тези имоти били в наследство на ответницата от съпруга и. Имотите се
стопанисвали от кооперация „Х А“ в град И. По пълномощие свидетелката
е представлявала С.А. пред кооперацията и е получавала рентата, а в предходни
години ответницата и сама е вземала рентата. Тази свидетелка е била свидетел и
в хода на извършената обстоятелствена проверка. Разказва, че по време на същата
тримата свидетели са били заедно пред нотариуса. Разпитали ги по ред един по
един, като тримата са се слушали един друг кой какво свидетелства за процесните
имоти. Тогава се съставил и нотариалният акт в полза на ответницата за нивите
предмет на производството. Последният разпитан свидетел е Н.Т.. Лицето сочи, че
е присъствало при обстоятелствената проверка пред нотариуса. Там е заявило, че
ответницата имала земеделски имоти, но пред съда заявява че не знае какъв е
техния размер и в кои местности се намират земите. Тези земи били в
кооперацията. Лицето не знае кой получава рентата за тях. Не бил чувал други
лица да имат претенции за въпросните земеделски имоти. И този свидетел заявява,
че когато е бил разпитван пред нотариуса това е станало в присъствието и на
другите свидетели.
По делото е представен Протокол
от 10.09.2015 година съставен от нотариус Р.А. по повод извършената
обстоятелствена проверка. И тримата разпитани свидетели – Х.Х.С., Н.О.Т. и
Атике Х.Ф. са посочили, че процесните земеделски земи са с размери 8 и 10 дка и
се намират в местности „А“ и „К Е“.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Производството е сезирано по
предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. Предмет на иска е въз основа на
доказано право на собственост ответникът да бъде осъден да предаде владението и
вещта да бъде върната в патримониума на ищеца – собственик. Вещта трябва да се
върне в състоянието, в което се е намирала при предявяване на иска.
Ревандикацията обхваща и плодовете, които ответникът е събрал, или е могъл да
събере в зависимост от това дали последния е добросъвестен или недобросъвестен
владелец. Отношенията се уреждат по правилата на чл.72-74 от ЗС. При
ревандикационният иск ищецът трябва да докаже две неща : Първо, че е собственик
на вещта. Допустими са всякакви доказателствени средства, с които се
удостоверява право на собственост – нотариален акт, като докаже че е придобил
имота по давност, писмен договор с нотариална заверка на подписите, ако се
касае за движима вещ на стойност над 400лв. /чл.35 от ЗС/ или доказателства за
добросъвестно възмездно придобиване на движима вещ, което го прави собственик
по чл.78 от ЗС.
Второ ищецът трябва да докаже, че именно
ответникът владее вещта без основание. Не е нужно последния да доказва, че има
права върху същата вещ. Той може просто да заеме едно пасивно поведение – да не
доказва нищо, а само да отрича правото на собственост у ищеца. Ако ищецът не
успее да докаже своето право, неговият иск ще бъде отхвърлен и владелецът
предпочетен.
Ответникът по ревандикационния
иск може да не оспорва правото на собственост на ищеца, нито че владее неговата
вещ. Но той може да му противопостави възражение, че има вещни права върху
същата вещ, които му дават право да я владее. Например, че му е учредено право
на ползване, залог върху движима вещ и прочие. В този случай, макар и да се
установи, че е собственик ищецът няма да получи исканата защита, няма да му се
възстанови владението. Ответникът може да противопостави на ищеца и възражения
от облигационно естество, например че има договорно правоотношение с него по
силата на което той държи чуждата вещ – наем, заем и прочие. Но не и
предварителен договор, защото от този договор не възниква задължение да се
предаде владението върху вещта. Може още да направи възражение, че има право на
задържане, защото например е добросъвестен владелец и др.
В производството бе безспорно
установено въз основа на представените писмени доказателства, че двете процесни
ниви са били възстановени от Поземлена комисия – И по силата на Решение № 01ИХ/
03.05.1999 година постановено по преписка № 011036/ 29.05.1992г. и Решение №
01ИСП/ 03.05.1999г. постановено по преписка № 07262/ 29.05.1992г. на общият
наследодател на страните А А Б починала на 01.11.1977г. По силата на
наследственото правоприемство тези земи се наследяват от наследниците на Б при
спазване правилата на Закона за наследството – чл.9, ал.1 от ЗН.
В случая след своята смърт
наследодателката А Б е оставила като свои законни наследници по колена както
следва: ищците А.А.И. и Г.Х.О., по право на заместване на дъщеря и З А И (починала на 23.12.1997г.), лицата Р М, Н А. и Х Ш по право на земестване на синът и И Б (починал на 23.02.1992г.) и лицата С.А. (ответницата в производството), А. А, Г Ф и Н А по право на заместване на синът и А А(починал на 08.07.1983г.) и още една дъщеря – Ш А. А. Това са и лицата които притежават идеални
части в двата процесни земеделски имота.
По делото липсват каквито и да
било доказателства по следните въпроси, поради и което съдът приема
възраженията на ответницата в тази насока за недоказани, а именно: че между страните
е имало договорка процесните земеделски имоти да останат за ответницата А., че
ищцата Г.О. е загубила българското си гражданство и че процесните земеделски
земи са били предмет на одобрена съдебна спогодба за доброволна делба отразена
в Съдебен протокол от 27.05.1958г. на РС – И /л.24 от делото/. Липсва каквато и да било идентичност между
процесните имоти и имотите посочени в спогодбата.
Наследодателката А Б е имала 4
деца – майката на ищците – З И, двама сина – И Б и А А и още една дъщеря – Ш А.
Ал Следователно двата процесни имота се поделят между четирите деца на Б, като
всяко от тях получава по 1/ 4 ид.част. Частта на И се наследява от двамата ищци,
наследниците на И Б получават по 1/12 ид.част,
наследниците на А А получават по 1/16ид.част от имотите, като това е размера на
идеалната част и на ответницата като наследница на А А.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, че в полза на ответницата С.А. към момента на
съставяне на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение и наследство № 40, том VIII, рег.№ 8742, нот.дело № 1164/ 2015г. на нотариус Р.А.,
рег.№ 254 на НК е била изтекла предвидената в чл.79 от Закона за собствеността
придобивна давност посредством осъществено непрекъснато владение над имотите в
продължение на 10 години, както и че А. е придобила по
наследство целите имоти, а не само полагащата и се по силата на закона 1/ 16ид.част.
Съгласно Тълкувателно решение №
11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.дело № 11/ 2012г. на ОСГК, Нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Правния извод на нотариуса за съществуване правото на собственост за
титуляра на акта се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Настоящият състав на съда
намира, че констатациите по оспорения констативен нотариален акт се
опровергават от събраните по делото допустими, относими и необходими писмени и
гласни доказателства. По наследство и давностно владение ответницата А. е
станала собственик единствено на своята 1/16 ид.част от процесните имоти и е
владяла имота съответно на своята идеална част. По отношение на останалите
идеални части, на другите наследници явяващи се съсобственици тя се явява
държател. Не случайно както сочат свидетелите С Е и К П ответницата е искала
ищеца А.И. да и даде пълномощно, за да се разпорежда със земите. Тези нейни
действия несъмнено сочат, че ответницата не е владяла земите за себе си – няма
го animus-a на владението – намерението
вещта да се държи като своя, тъй като А. е знаела, че земите са наследствени и
сама не може да се разпорежда с тях. Видно от водения от нотариус Р.А. протокол
от 10.09.2015 година за извършена обстоятелствена проверка, при съставяне на констативният акт са били
разпитани свидетелите Х.Х.С., Н.О.Т. и А Х.Ф..
Х.С. и Н.Т. са разпитани и в съдебното производство – в проведеното на
13.09.2016г. съдебно заседание по настоящото дело. От показанията им дадени по
делото се установява, че нотариуса ги е разпитвал заедно и едновременно, т.е.
всеки един в присъствието на останалите двама в нарушение на процесуалните
изисквания на закона всеки свидетел да се разпитва по отделно, като свидетелите
които още не са дали показания не могат да присъстват при разпита на
предходните свидетели /аргумент от чл.171, ал.1 ГПК/. Това нарушение от страна
на нотариуса възбужда основателно съмнение в истинността и достоверността на
дадените пред него свидетелски показания, доколкото разпита е опорочен и свидетелите
са се повлияли един от друг. Показанията на тримата свидетели съвпадат дословно
по отношение на посочване квадратурата на имотите и местностите, в които те се
намират. И тримата свидетели са посочили пред нотариуса, че едната нива е с
площ около десет декара и се намира в местността „А“, а другата нива е с площ
около осем декара и половина и се намира в местността „К е“. Същевременно при
проведения разпит в съдебно заседание и Х.С.
и Н.Т. заявяват, че не знаят в кои местности се намират нивите на ответницата,
свидетеля Т. не знае каква е квадратурата на нивите противно на отразеното в
протокола на нотариуса, а свидетелката С. не споменава да знае в кои местности
са нивите на ответницата А.. В съдебно заседание свидетеля Т. сочи, че не знае
кой взема рентата за процесните земи, противно на отразеното в протокола пред
нотариуса, където е заявил че рентата се е вземала от ответницата С.А.. При така
установените фактически обстоятелства съдът намира, че показанията на
свидетелите Х.Х.С., Н.О.Т. и А Х.Ф., дадени пред нотариуса съдържат неистини,
които наред с опорочаването на разпита им извършен в нарушение на
задължителните процесуални правила, води до извод за неистинност на направените
от нотариуса констатации и извършените от него удостоверявания в посочения
констативен нотариален акт. Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давностно владение и наследство № 40, том VIII, рег.№ 8742, нот.дело № 1164/ 2015г. на нотариус Р.А.,
рег.№ 254 на НК, с което на 10.09.2015г. ответницата С.С.А. е била призната за
едноличен собственик на процесните недвижими имоти почива на неверни
свидетелски показания, събрани при съществено нарушение на процесуалните
правила, което води до опорочаване на издадения констативен нотариален акт,
поради което същият подлежи на цялостна отмяна в настоящото производство.
По всички изложени съображения се
налага извод, че правата на двамата ищци в процесните имоти са общо 1/ 4
ид.част, като до този размер исковата претенция следва да бъде уважена.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на
ищците се следват всички реализирани в процеса разноски, а именно – 50.00лв.
заплатена държавна такса за завеждане на производството, 10.00лв. за издаване
на съдебни удостоверения, 30.00лв. за призоваване на свидетели или обща сума в
размер на 90.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответницата С.С.А., ЕГН - ********** ***, че ищците А.А.И., ЕГН - ********** и Г.Х.О., родена на ***г*** са собственици на ¼ ид.част от следните недвижими имоти:
Нива от 10.279 дка, четвърта категория,
в местността „А“, съставляваща имот № по
плана за земеразделяне при граници и съседи : имот № нива на И Д Т, имот № 011136 Полски път на
Община И имот № 011039 нива на И А.С., имот № 011139 нива на наследниците на Р
А Би др., имот № 011038 нива на В Й Г, имот № 011037 нива на В Й Г имот №
011028 нива на Д С С и имот № 011027 нива на наследниците на П Д Н и
Нива от 8.639дка, трета
категория, в местността „К Е“, съставляваща имот № по плана за земеразделяне при граници и съседи
: имот № 028017 нива на наследниците на З Х М имот № 000119 Полски път на
община И, имот № 028015 нива на наследниците на К Ф Е, имот № 028044 нива на Р
НА и имот № 028033 нива на наследниците на СР К КАТО
ОСЪЖДА ответницата С.С.А., ЕГН – ********** да отстъпи собствеността и
предаде владението над посочената ¼
ид.част в описаните недвижими имоти на ищците А.А.И., ЕГН - ********** и Г.Х.О., родена на ***г.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 40,
том VIII, рег.№ 8742, нот.дело № 1164/
2015г. на нотариус Р.А., рег.№ 254 на НК, с който на 10.09.2015г. ответницата С.С.А.
е била призната за едноличен собственик на :
Нива от 10.279 дка, четвърта
категория, в местността „Айорман“, съставляваща имот № 011036 по плана за
земеразделяне при граници и съседи : имот № 011165 нива на И Д Т, имот № 011136
Полски път на Община И, имот № 011039 нива на И А.С., имот № 011139 нива на наследниците
на Р А Б и др., имот № 011038 нива на В Й Г, имот № 011037 нива на В Й Г, имот
№ 011028 нива на Д С С и имот № 011027 нива на наследниците на П Д Н и
Нива от 8.639дка, трета категория,
в местността „К Е“, съставляваща имот № 028016 по плана за земеразделяне при
граници и съседи : имот № 028017 нива на наследниците на ЗХМ, имот № 000119
Полски път на община И, имот № 028015 нива на наследниците на К Ф Е, имот №
028044 нива на Р Н А и имот № 028033 нива на наследниците на С Р К.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.С.А., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.И., ЕГН - ********** и Г.Х.О., родена на ***г. за разноски по делото сумата 90.00
/деветдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: