Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. Габрово, 21.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на окръжния прокурор НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
237 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба от Г.С.П. *** против Регионална дирекция по горите
– Велико Търново, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 300 /триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД
№ 7/2019 година на Районен съд – Габрово, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на
настоящото дело.
В открито съдебно заседание ищецът Г.П. не се явява, представлява се от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна Регионална дирекция по
горите – Велико Търново не се представлява в открито съдебно заседание. В
депозирано по делото писмено становище /л. 21/, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт /л. 22/, се заявява позиция за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на иска, поради което се прави искане по същество за отхвърлянето
му. Ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение за водене на настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на претенцията по основание и размер, поради което намира, че искът следва да бъде уважен.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателно постановление № ********** от 12.12.2018 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на ищеца Г.С.П. е наложена глоба в размер на 350 лева на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/, е отменено с Решение № 122 от 05.03.2019 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 7 по описа за 2019 година, което решение не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 28.03.2019 година.
Г.С.П. е изпратил до РДГ – Велико Търново покана за доброволно изпълнение /л. 10-11/, получена на 10.06.2019 година /известие за доставяне на л. 7/, на която покана е отговорено с писмо с изх. № РДГ 05-5493 от 12.06.2019 година /л. 8-9/, подписано от Директора на РДГ – Велико Търново, в което се заявява, че към момента не е налице законово основание, въз основа на което да бъде заплатена сумата от 300 лева, претендирана от П. като заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото липсват данни за извършено плащане от ответната страна на посочената в поканата сума, включително и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
В производството по АНД № 7/2019 година на Районен съд – Габрово ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от адвокат Д.Ц. ***, като е бил представен Договор за правна защита и съдействие серия А, бланков № 009731 от 19.02.2019 година /л. 28 от АНД № 7/2019 на РС – Габрово/.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 158, ал. 2 от ЗГ/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че Наказателно постановление № ********** от 12.12.2018 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на ищеца Г.С.П. е наложена глоба в размер на 350 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е отменено с влязло в сила Решение № 122 от 05.03.2019 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 7 по описа за 2019 година.
Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В процесния случай, от представения по АНД № 7/2019 година на Районен съд – Габрово договор за правна защита и съдействие серия А, бланков № 009731 от 19.02.2019 година /л. 28 от АНД № 7/2019 на РС – Габрово/ е видно, че уговореният размер на възнаграждението за въззивната инстанция е заплатен – изцяло и в брой, като заплащането е станало преди приключване на съдебното производство, с което процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Наред с това се установява, че адв. Ц. действително е осъществил процесуално представителство и защита като е изготвил и депозирал жалба срещу процесното НП, както и е представлявал Г.П. в проведеното открито съдебно заседание в Районен съд – Габрово. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено по надлежния ред.
Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва за забава, претендирана от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Искането на ищцовата страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 13/ и 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен с исковата молба договор за правна защита и съдействие серия А, бланков № 009751 /л. 12/, заплатено в брой, чийто размер съдът намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Г.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 7/2019 по описа на Районен съд - Габрово, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /27.08.2019 година/ до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Г.С.П. с ЕГН ********** ***0 /триста и десет/ лева, представляваща направени от страната разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: