РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивна жалба от ищеца и
насрещна въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело,
насочени срещу различни части на решение № 260028/07.05.2021г.,
постановено по т.д. № 64 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище,
както следва:
1.Въззивна жалба от Ю.С. П., подадена чрез адв. М. И. от АК-София,
против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него
против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от
8 000 лева до размера от 100 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 15.07.2018г. край гр.
Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, както и в частта на съразмерно
присъдените разноски в полза на ответното дружество и присъденото
адвокатско възнаграждение на адв. И. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се,
1
че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост на изводите
и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от
ЗЗД, поради което се претендира отмяната му в обжалваната част и
присъждане на сума в размер на още 92 000 лв., ведно със законната лихва от
09.03.20г. до окончателното изплащане, както и да се коригират разноските
съобразно присъдения размер на главницата, вкл. и на размера на дължимото
се адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Счита се, че съдът
не е определил справедлив размер на обезщетението, тъй като не е съобразил
всички търпени болки и страдания от ищеца, тяхната продължителност и
интензитет. Сочи се, че при процесното ПТП ищецът е получил сериозни
увреждания на здравето, като три от тях са били свързани с пряка опасност за
живота му. За срок от около 8 месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ,
бил е на легло и не е можел да ходи. Освен това като усложнение от тежката
черепно-мозъчна травма ищецът е развил посттравматична епилепсия с
комплексни парциални генерализирани тонично-клонични пристъпи, което се
лекува медикаментозно и ще продължи до края на живота му. Поддържа се,
че определения размер на обезщетението от общо 80 000 лв. не е съобразен и
с приетото в съдебната практика като са цитирани съдебни актове. Счита се
за неправилен извода на първоинстанционния съд относно наличие на
съпричиняване на вредите от пострадалия. Поддържа се, че дори и да е имало
допуснати нарушения от ищеца при движението му като пешеходец по
пътното платно, то същите не са допринесли обективно за настъпването на
вредоносния резултат в приетото от съда съотношение. Счита се, че водачът
на застрахования автомобил с поведението си е причинил в по-голяма степен
увреждането на ищеца. Претендира се присъждане на разноските за
настоящата инстанция в полза на въззивника, както и адвокатско
възнаграждение за неговия процесуален представител на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАДв.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София
чрез адв. К. Т.. Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира
потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част.
Счита се, че в частта на решението, в която съдът е обсъдил твърденията за
развита посттравматична епилепсия като следствие от травмите от
процесното ПТП, решението е недопустимо, тъй като такава извънсъдебна
2
претенция не е била отправяна към дружеството. Освен това се счита, че
съдът необосновано е приел наличието на такова страдание от ищеца. Счита
се, че определеният размер на обезщетението в случая е прекомерен и
неотговарящ на принципа на справедливостта. Оспорва се поддържаното от
въззивника, че е налице вина на водача на товарния автомобил за
настъпването на вредите, като се поддържа, че същите са настъпили
изключително по причина поведението на увредения ищец, който се е движил
без причина по пътното платно в посоката на движение на автомобилите и не
се е съобразил с приближаващото се ППС, което своевременно е бил в
състояние да възприеме. Неотносима се счита приложената от въззивника
съдебна практика, тъй като разгледаните случаи са различни от процесния.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските и
адвокатско възнаграждение.
2. Насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, гр. София чрез адв. К. Т., против решението в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на Ю.С.П. сумата от 8 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
15.07.2018г. край гр. Търговище, ведно със законната лихва от 09.03.20г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Счита се, че в
частта, с която съдът е разгледал и обсъдил въведените с допълнителната
искова молба твърдения на ищеца за развита посттравматична епилепсия като
следствие на получените от процесното ПТП травми, обжалваното решение е
недопустимо по изложеното и в отговора на въззивната жалба съображение.
Отделно от това е направен анализ на доказателствения материал по делото,
при който се обосновава тезата, че не е доказано и наличието на такова
заболяване на ищеца. Релевирани са и съображенията относно
изключителната вина на ищеца, чието поведение обективно и изцяло е
причинило настъпването на процесното ПТП, при което той е бил увреден, и
едновременно липсата на виновно поведение на водача на застрахования
автомобил. Отделно от това се сочи, че определеният размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а
евентуално – намаляване на размера на присъденото обезщетение, ведно с
присъждане на направените разноски, както и адвокатски хонорар.
В предвидения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
3
от Ю.П., подаден чрез адв. М. И., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че решението в тази му част е правилно и
обосновано, имайки предвид установените по делото увреждания и търпените
вследствие на това болки и страдания, както и развиването на
посттравматична епилепсия. Поради това се счита, че приетият размер от
80 000 лв. не е завишен, а е занижен. Сочи се на виновното поведение на
водача на автомобила, който го е управлявал с превишена скорост спрямо
ограничението, въведено за този пътен участък, а освен това скоростта е била
и несъобразена с конкретната пътна обстановка – в тъмната част на
денонощието и осветеност на фаровете от около 75 м. Претендира се
решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част, да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗАДв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е
отхвърлен иск за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. като обезщетение
за неимуществените вреди.
В с.з. пред въззивната инстанция страните чрез процесуалните си
представители поддържат подадените жалби и отговорите срещу тях по
изложените вече съображения.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими и настоящият
съд дължи произнасяне по определения чрез тях предмет на въззивното
производство.
С подадената на 05.08.20г. искова молба ищецът П. е претендирал
осъждането на ответното застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД, гр. София да му заплати обезщетение в размер на общо 150 000 лв., за
претърпените от него неимуществени вреди, които са следствие на
травматични увреждания, нанесени му при ПТП, настъпило на 15.07.18г. на
територията на обл. Търговище – ПП 1-4, км. 221+706, ведно със законната
лихва от датата на отправената до застрахователя извънсъдебна претенция по
реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ – 09.03.20г. до окончателното изплащане на
сумата. В исковата молба е било изложено, че на 15.07.18г., около 23:08 ч. той
се е движил по посочения път, вървейки близо до банкета на пътното платно
(тъй като банкетът е бил обрасъл с трева и храсти и не е могло да бъде
използван) с посока на движение към гр. Търговище, когато внезапно бил
4
ударен в лявата част на гърба от т.а. м. „Мерцедес“, с рег. № ЕВ8697АТ,
управляван от Ц.Г. Вследствие на удара ищецът изпаднал в кома и бил приет
в МБАЛ-Търговище, където били установени следните травми: счупване на
основата на черепа; травма на ляв бъбрек с хематом около него и параренален
кръвоизлив, което наложило операция; пневмоторакс в основата на десен бял
дроб; контузионни огнища на десен бял дроб; пнемвоцефалия и мозъчен оток;
счупване на ставна ямка на лява тазобедрена става и контузия на таз и
седалище. В болницата бил 15 дни, като в първите дни е бил в кома и с
опасност за живота. След изписването от болницата на 31.07.18г. ищецът
започнал да се възстановява, но това продължило дълго време – няколко
месеца е бил на легло, не можел да се движи, изпитвал болки в гръдния кош
при всяка леко движение и дори при вдишване. Минало и доста време преди
бъбрекът да започне нормално да функционира. Левият му крак се скъсил с 3
см. и поради това понастоящем накуцва при ходене и изпитва слабост в крака.
Все още имал главоболие и световъртежи. След настъпили няколко
припадъка, ищецът постъпил на 10.06.20г. в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна
, където след проведени изследвания е било установено, че страда от
посттравматична епилепсия като последица от черепно-мозъчната травма. От
малък ищецът имал намален слух, но след произшествието състоянието му се
влошило. Твърдял, че автомобилът, с който е било причинено ПТП на
15.07.18г. е бил застрахован в ответното дружество със застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформена със
застрахователна полица № BG/23/118000669297 и със срок на действие от
09.03.18г. до 08.03.19г. Ищецът твърдял още, че на 09.03.20г. е отправил
претенция до ответното дружество да му заплати обезщетение и там била
образувана щета № 0411-0001-2020, но застрахователят не е предложил
обезщетение.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е
оспорило предявения иск. Изтъкнато било, че липсва посочване на кои точно
правила от ЗДвП са били нарушени от застраховалия отговорността си при
ответното дружеството водач на МПС; оспорен е бил твърдения механизъм на
причиняване на вреди на ищеца, както и наличието на вина на водача на
застрахованото МПС. Посочено е било, че причина за настъпване на вредите
е поведението на самия ищец, алтернативно – че водачът на МПС е получил
внезапно неразположение от медицински характер и поради това вредите са
5
резултат от случайно деяние; алтернативно – причина за настъпване на ПТП е
неравност/препятствие на пътното платно и/или разлив на инертни
материали, които са поставили водача в обективна невъзможност да
контролира управлението на МПС. Релевирано е било възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, който в нарушение на чл. 108 от
ЗДвП не се е движил на тротоара или банкета; евентуално – поради това, че
пострадалият не се движил по платното за движение, противоположно на
движението на пътните превозни средства и по-възможност най-близо до
лявата му граница. Алтернативно се твърдяло, че пешеходецът е навлязъл
внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, без да
съобрази разстоянието на приближаващото се МПС, с което е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат. Наред с горното
ответникът е твърдял, че пострадалият е бил под влиянието на алкохолно
опиянение и употреба на наркотични вещества, с което сам се поставил в
невъзможност да ръководи адекватно действията и постъпките си. Освен това
ищецът се е движел в тъмната част на денонощието и извън населено място
без светлоотразителна жилетка. Пешеходецът е могъл своевременно да
възприеме приближаващият се товарен автомобил и да се прибере възможно
най-вдясно и да предотврати удара. Поради всичко това се счита, че ищецът е
допринесъл в изключителна степен за осъществяване на ПТП и за настъпване
на вредоносния резултат. Оспорена била и причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и вредоносния резултат, както и вида и интензитета
на претърпените вреди, тяхното проявление и претендирания размер за
тяхното обезщетение. Оспорва се, че след 31.07.18г. ищецът е претърпял
сочените в исковата молба усложнения, евентуално се поддържа, че ако
същите са настъпили, то е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
препоръки, а освен това същите са в резултат на предходни здравословни
проблеми на ищеца. Оспорва се ищецът да е развил посттравматична
епилепсия, която да е резултат на получените от процесното ПТП
травматични увреждания. Ответното дружество не е изпаднало в забава, тъй
като с писмо от 11.03.20г.и на осн. чл. 106 от КЗ застрахователят е изискал от
ищеца допълнителни документи за доказване основателността на
претенцията, които не са му били представени.
В допълнителната искова молба е било уточнено, че поведението на
водача на МПС, с което е предизвикано процесното ПТП, е било
6
противоправно, тъй като водачът в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е
бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението;
управлявал е автомобилът с превишена скорост в нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, а освен това същата не е била съобразена с конкретните условия на
видимост при движение на къси светлини, с което е нарушено изискването на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Воденото срещу водача НАХД № 343/20. На РС-
Търговище е било прекратено поради направено изявление от страна на
пострадалия по чл. 343, ал. 2 от НК.
В допълнително депозирания отговор на исковата молба са били
поддържани вече релевираните от ответника възражения и оспорвания.
Предвид наведените твърдения и отправения до съда петитум,
предявеният иск следва да се квалифицира като пряк иск от увредения против
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 432, ал. 1 от
КЗ. Ответникът не е оспорил, а и това се установява от писмото на л. 20 от
делото, че на 09.03.20г. е била предявена извънсъдебна претенция от
настоящия ищец до застрахователя, при когото е била образувана щета №
0411-0001-2020, с което е изпълнено изискването на чл. 380 от КЗ. Тъй като с
предявения иск се претендира присъждането на глобално обезщетение за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на
настъпилото ПТП, представляващо и застрахователно събитие, то
позоваването и на страдание (посттравматична епилепсия) от това събитие,
установено преди предявяването на исковата молба, но след отправяне на
извънсъдебната претенция до застрахователя, не води до недопустимост на
предявения иск. Поради това въззивният съд намира, че произнасянето с
обжалваното решение по така предявения иск се явява допустимо.
Относно установеното по фактите въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства:
Видно от извършената от ищеца проверка в регистъра на Гаранционен
фонд, че за т.а. м. „Мерцедес“, с рег. № ЕВ8697АТ е била сключена при
ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, оформена със застрахователна полица №
BG/23/118000669297 и със срок на действие от 09.03.18г. до 08.03.19г. /л. 8/.
Този факт не е бил оспорен от ответника и е приет за установен и от съда с
определение от 25.11.20г. /л. 135 на гърба/.
7
Видно от материалите по приобщеното към първоинстанционното дело
НАХД № 343/20г. на РС-Търговище, че същото е било образувано въз основа
на постановление по чл. 375 от НПК от РП-Търговище с предложение Ц.П.Г.,
обвиняем по ДП № 713/18г. за това, че на 15.07.18г. при управление на т.а. м.
„Мерцедес“, с рег. № ЕВ8697АТ е нарушил правилата на ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на ищеца описани средни телесни повреди, да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Въз основа на отправено от пострадалия П. искане на осн. чл. 343,
ал. 2 от НК, наказателното производство е било прекратено с определение от
17.09.20г., влязло в сила на 03.10.20г.
Поради горното не е налице хипотезата на чл. 300 от ГПК и на
доказване в настоящото производство подлежат всички факти от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Не се оспорва от ответника, че на 15.07.18г. , около 23:08 ч. на
територията на обл. Търговище – първокласен път /ПП/ І-4, км. 221+706, в
близост до „Момина чешма“, е настъпило ПТП, при което управляваният от
Ц.П.Г. т.а. м. „Мерцедес“, с рег. № ЕВ8697АТ, е блъснал пешеходеца Ю. С.
П.. Това се установява от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен на 16.07.18г. от дл. лице от ОД на МВР-Търговище, както и от
Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 16.07.18г.,
съставен от разследващ полицай при РУ на МВР-Търговище.
От приложената на л. 21 Епикриза, издадена от „МБАЛ-Търговище“ АД
е видно, че на 16.07.18г. в 00:30 ч. П. е бил транспортиран в ЦСМП. От
описаното обективно състояние се установява, че ищецът е бил в ступор, от
дясното му ухо е изтичала кръв, установено отслабено дишане вдясно,
наличие на охлузвания по крайниците и разкъсно-контузна рана на главата.
Извършени са били медицински изследвания: чрез рентгенография е
установено, че ляв бял дроб е воалиран в средно и долно белодробно поле;
малък частичен пневмоторакс, паракардиално в основата на десен бял дроб;
чрез КАТ е установено наличието на данни за фрактура на базата на черепа с
налични въздушни фокуси в мозъчния паренхим; дискретен мозъчен едем;
масивни контузионни огнища в дясна гръдна половина, парциален пристенен
пневмоторакс и субплеврална въздушна колекция с размери 32/47 мм; левият
бъбрек е останал неконтрастиран; наличие на параренален хематом; данни за
8
фрактура на ацетабулума вляво. Предприето било оперативно лечение /шев на
разкъсването на бъбрека на 16.07.18г./ и медикаментозно лечение. За периода
от болничния прием на 16.07.18г. и до 22.07.18г. ищецът е бил на командно
дишане след реанимационни мероприятия в условията на ОАИЛ. На
22.07.18г. в 12:00 часа е бил екстубиран и на 25.07.18г. е бил приведен в
урологично отделение, откъдето е изписан на 31.07.18г. със „значително
подобрение“, в съзнание, адекватен, без оплаквания и спокойна рана.
С медицинско направление от 14.03.19г. /л. 108/ д-р А. – ортопед-
травматолог, е насочил ищеца към ТЕЛК. В документа е описано, че
пациентът се оплаква от слаби болки в таза при натоварване и промяна в
климатичните условия; движенията в двете ТБС са без ограничения и болка, а
походката е леко щадяща. От издадения на 15.03.19г. амбулаторен лист от
специалист-невролог /л. 105/ се установява, че поставената основна диагноза
е хронично посттравматично главоболие.
Видно от представената на л. 104 Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД, гр. Варна, че ищецът е бил хоспитализиран на 10.06.20г. и е
изписан на 15.06.20г. с окончателна диагноза „Епилепсия – комплексни
парциални и генерализирани тонично-клонични пристъпи“. В болничното
заведение ищецът е постъпил за диагностично уточняване и лечение при
оплаквания, че за 2 години е получил 4 припадъка с причерняване пред очите
и загуба на съзнание, без спомен за случилото се, без гърчове и прехапване на
езика. От извършените изследвания – КТ на главен мозък, заключението е, че
липсват огнищни лезии в мозъчния паренхим; МР изследване на главен мозък
– наличието на данни за необширни, неправилни по форма
енцефаломалатични участъци с кортикална и субкортикална локализация
вляво темпорално и по-дискретни фронто-базално и вдясно темпорално.
Посочено е, че най-вероятно промените са хронични посттравматични; ЕЕГ –
иратационни промени фронто-темпорално с акцент вдясно. Отбелязано е, че
по време на стационарния престой не са били наблюдавани пристъпи, но въз
основа на анамнезата, неврологичният статус и проведените
електрофизиологични и образни изследвания, е била приета горната диагноза.
Предписано е медикаментозно лечение.
От издадения на 09.07.20г. амбулаторен лист от специалист ортопед-
травматолог /л. 106/ се установява, че при ищеца е установена хипотрофия на
9
мускулатурата на ляво бедро с ограничени движения на лявата ТБС в
крайните степени на отклонение. Констатирано е анатомично скъсяване на
левия долен крайник с 3 см. Ищецът е бил насочен към пулмолог за
изясняване на функционалните смущения на дишането. На 24.07.20г. е бил
прегледан от специалист-пулмолог и след извършени образни изследвания е
посочено, че не се установяват патологични изменения в белодробния
паренхим, медиастинална, СС-сянка и гръдна клетка – няма данни за
претърпени фрактури в костния скелет. Прието е, че не се налага терапия.
От изложеното при разпита на свидетеля М.Ч. пред
първоинстанционния съд /същият е без родствена връзка с ищеца, но е живял
на семейни начала и в едно домакинство с неговата майка и със самия ищец,
поради което съдът преценява показанията му съгласно чл. 172 от ГПК/ се
установява, че когато Ю. е пострадал през 2018г., те са живели като семейство
с майка му в с. Ябланово, общ. Котел. При узнаване за инцидента с ищеца, те
отишли в болницата в гр. Търговище и научили от лекарите, че шансът Ю. да
оживее е минимален. Ищецът е започнал да комуникира с близките си, когато
го изписали от интензивното отделение. Той казвал, че има силни болки и се
налагало да взема много болкоуспокояващи. При изписването ищецът е бил
на количка, тъй като не е можел да върви сам. След прибирането си у дома е
бил на легло и всички близки се грижели за него. Едва след 15-20 септември е
започнал полека да се движи с патерици. Не е могъл да ходи да тоалетната и
поради това близките са осигурявали съответните хигиенни средства и
материали. През м. 01.19г. е започнал да ходи без патерици и към м.02.19г. е
махнал патериците, но пак не е могъл да ходи добре – накуцвал, казвал, че все
още го боли и не могъл да стои дълго време на крака откъм счупената страна.
Не се оплаквал вече толкова от белия дроб, колкото от главата – споделял, че
постоянно го боли главата и му се вие свят. Мислели, че е от лекарствата, но
това не преминавало. На 2-3 пъти получил главозамайване и припадъци в
къщи и то пред свидетеля. Това станало няколко месеца след инцидента.
Ищецът казвал, че не е добре и трябва да се направи нещо. През 2020г.
личният лекар го изпратил в гр. Варна, ищецът лежал в болница, но пак не е
добре. Свидетелят сочи, че както си стои, Ю. започва да се смее без причина.
Преди инцидента Ю. не е имал проблеми – той спортувал и играел волейбол.
Въпреки травмата успял да завърши средното си образование. Учил се е в
училище за деца с увреден слух, тъй като е имал като малък такива проблеми,
10
но според свидетеля сега той чува „по-тежко“. Въпреки, че вече не живеят с
майката на ищеца, последният поддържа връзка със свидетеля и му споделял,
че спортът вече е приключил за него.
От разпитания като свидетел водач на застрахованото МПС, който го е
управлявал към датата на събитието – Цв. Г., чийто показания съдът
преценява с оглед неговата заинтересованост, се установява, че същият е
познавал маршрута, по който пътува, както и знаел за ограничението на
скоростта от 70 км/ч. в този пътен участък. Движейки се около 23:00 ч. на
посочената дата по посока към гр. Търговище, внезапно чул удар отдясно и за
да избегне това, което е ударил, той направил маневра с камиона вляво. Нищо
не бил видял. Спрял, а след него спрял камиона си и колегата му, с когото се
движели заедно по тази дестинация. Колегата също не видял какво е станало и
попитал дали е ударил куче. Двамата се върнали ходом назад и открили човек,
паднал в тревата. Същата била висока, колкото човешки ръст. Свидетелят се
паникьосал, а колегата му се обадил на телефон 112 и дошли медицински
органи и полиция. Свидетелят сочи, че ако е бил видял човека, нямало да го
удари – нищо не бил видял в своята лента за движение. Ударът бил странично
– все едно се ударил в огледалото. Сочи, че не си спомня с какви светлини се
е движел тогава.
Въз основа на приобщените материали от цитираното по-горе НАХД №
343/20г. на РС-Търговище и от представените по първоинстанционното дело
медицински документи за лечението на ищеца, е изготвено заключение на
комплексната СМАТЕ, което настоящият съд кредитира като обективно и
компетентно дадено. От същото се установява, че уврежданията, които е
получил пострадалия при процесното ПТП, са и описаните в епикризата,
издадена от болничния му престой в „МБАЛ-Търговище“ АД: счупване на
основата на черепа с пнемвоенцефалия и контузия на мозъка; травма на левия
бъбрек с хематом около него; воалиран ляв бял дроб в средно долната трета с
частичен пневмоторакс и контузия на десния бял дроб; счупване на лявата
ставна ябълка на лявата тазобедрена става. По отношение на кръвоизливите
около левия бъбрек е било приложено оперативно лечение, а по отношение на
останалите травми – медикаментозно. Травмите са причинили разстройство
на здравето временно опасно за живота, а счупването на ставната ямка на
лявата ТБС е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на
левия долен крайник със среден срок на възстановяване около 6-8 месеца.
11
Пострадалият е претърпял и ще търпи силни болки и страдания, вследствие
на така получените травми от процесното ПТП на 15.07.18г. Експертът-
медицински специалист счита, че вследствие на претърпяната тежка черепно-
мозъчна травма със счупване на черепната основа, пневмоенцефалията и
мозъчната контузия, П. е развил като усложнение на тази травма
посттравматична епилепсия – комплексни парциални генерализирани
тонично клонични пристъпи. Това представлява общо разстройство на
здравето опасно за живота. Това заболяване се лекува медикаментозно и ще
продължи до края на живота му. Въз основа на приобщените доказателства
експертът е установил, че количеството алкохол, намерено в кръвта на
пострадалия след претърпяното ПТП, е 1.12 промила, което отговаря на лека
степен на алкохолно опиване. При това опиянение са нарушени в лека степен
зрението, слухът, ориентировката, бързината на рефлексите, походката и др.
Не е установено по делото ищецът да е страдал от други заболявания преди
произшествието. Не е установено по делото водачът на товарния автомобил, с
което е причинено ПТП, да е имал здравословни проблеми към момента на
настъпване на събитието.
В заключението е посочено, че широчината на пътното платно на ПП І-
4, км. 221+706, общ. Търговище е била 7.65 м., предназначено за движение в
двете посоки с две пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия.
Дясната пътна лента по посока на огледа е с ширина 3.80 м. Вдясно по посока
на огледа (посока на движението и на товарния автомобил и на пешеходеца)
има банкет с ширина от 0.50 м. – запрашен и сух. Веднага след този банкет
започват затревени площи с ширина около 0.60 м., последвани от бетонен
отводнителен канал – съобразно данните от огледния протокол, отразени на
мащабната скица в досъдебното производство. Описаната в същия пътна
обстановка е, че настилката на пътя е от дребнозърнест гладък асфалт, без
неравности по него, прав участък от пътя. Взети са предвид и описаните при
огледа и установени деформации върху товарния автомобил в областта на
десен фар, отчупена част от предна броня в областта на десния фар.
Събитието е станало при сухо и ясно време, в тъмната част от денонощието.
При това положение и съобразно всички данни от огледния протокол е
прието, че мястото на удара е - по широчината на пътното платно от 0.80м. до
1.00 м., вляво от десния ръб на платното за движение, а по дължина - на около
275-278 м. след отбелязания ориентир 2, по посока на огледа. Посочено е, че
12
състоянието на банкета е позволявало пешеходецът да се придвижва по него.
Прието, че въз основа на всички обективни медицински и технически
находки, установени конкретни условия и обстоятелства, механизмът на
процесното ПТП е следният: на 15.07.18г. около 23:00 ч. по ПП І-4, км.
221+706, обл. Търговище се е движел товарен автомобил м. „Мерцедес“, с
рег. № ЕВ8697АТ, управляван от Цв. Г., с посока на движение от гр. София
към гр. Търговище. В посочения участък скоростта е ограничена с пътен знак
„В26“ с означение „70“, а автомобилът се е движел в дясната пътна лента със
скорост от порядъка на 78 км/ч (+/- 6 км/ч) /съобразно аналоговия тахограф на
т.а./, на разстояние от 1.00 м. до 1.20 м. вляво от десния ръб на платното за
движение, видимост от къси светлини на фаровете (съобразно посоченото от
водача в досъдебното производство). Осветеността от късите светлини пред
коридора на автомобила е 75 м. (при асиметрично осветяване, онагледено на
фиг. 1 от заключението). Платното е било сухо, прав участък от пътя, тъмна
част от денонощието. В същото време, попътно на товарния автомобил, се е
движел ищецът в дясната пътна лента, на разстояние от 1.00 до 1.20 м. вляво
от десния ръб на пътното платно за движение. Водачът възприема
пешеходеца непосредствено преди настъпване на удара и променя
траекторията си на движение наляво. Товарният автомобил удря със своята
предна дясна част (в областта на десен фар) отзад тялото на пешеходеца.
Вида, тежестта, локализацията и направлението на травматичните
увреждания показват, че тялото на пешеходеца непосредствено преди удара, е
било в изправено положение с гръб към товарния автомобил, а иницииращият
удар е косо, от МПС с висока предна част, отзад в областта на основата на
главата, гръдния кош по задната му повърхност и поясната област отзад в
областта на бъбреците; също така в областта на лява ТБС. Ударът от МПС е
отзад и предимно вляво, след което тялото на пострадалия е завъртяно и
отхвърлено напред вдясно и пада на банкета на дясната пътна лента. По
платното не са установени неравности, разливи на инертни материали и/или
препятствие, които да са причинили отклонение на автомобила. Посочено е
от вещите лица, че пешеходецът е имал възможност да забележи
приближаващия се товарен автомобил на разстояние около 75 м. – това е
осветеността пред коридора на автомобила от късите му светлини. Няма
данни обаче пешеходецът да е забелязал приближаващия се товарен
автомобил. Ищецът е могъл да предотврати произшествието ако се е движел
13
по банкета вдясно на дясната пътна лента по посока на огледа или се е
движел противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност до лявата му граница. При вземане предвид всички
изложени по-горе обстоятелства и направени изчисления, експертът сочи, че
водачът на товарния автомобил при движение със скорост от 64 км/ч или по-
ниска от тази, на къси светлини на фаровете, от момента в който е могъл да
възприеме намиращия се на платното за движение пешеходец и при
адекватна реакция с „аварийно спиране“, е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара. Всички описани травматични увреждания на
ищеца отговарят да са получени при посоченото ПТП и при посочения по-
горе механизъм за неговото настъпване.
В с.з. експертът-медик е допълнил, че според него посттравматичната
епилепсия е в пряка причинна връзка с черепно-мозъчната травма, получена
при процесното ПТП. Тази последица се среща сравнително рядко – на един
от 1 000 души. Последиците от черепно-мозъчната травма се свързват със
световъртеж, лесна умствена уморяемост, упорито главоболие,
раздразнителност и ред др. увреждания.
От заключението на повторната СМЕ, извършена от специалист-
неврохирург, се установява, че след запознаване с медицинската
документация (вкл. и тази, изготвена от престоя на ищеца в УМБАЛ „Св.
Марина“, гр. Варна и отразените в същата изследвания), същият счита, че
констатираните промени в левия темпорален гирус, са посттравматични
(специално от МРТ-ядрено-магнитния резонанс) и биха обяснили появата на
епилептични прояви, припадъци. В с.з. експертът допълва, че намерените при
изследванията в гр. Варна контузионни промени на мозъка могат да зародят
огнище, което да предизвика епилептични припадъци. Това обаче трябва да
бъде проследено във времето с повторни такива като проведените
изследвания – ядрено-магнитен резонанс и електроенцефалографски, тъй като
може да са налице регетативни промени в мозъка, предвид младата възраст на
пациента. Вещото лице обяснява, че припадъците имат различен характер –
големи и малки, с различна проява, но това трябва да бъде видяно и е
необходимо по-продължително наблюдение. От извършения преглед на
ищеца вещото лице не е забелязал сигурни данни за генерализирани
припадъци. Не е забелязал и находка от ЕЕГ-изследването, които да говорят
за тонично-клонични припадъци. На този етап все пак експертът счита, че
14
находката при извършеното ядрено-магнитно изследване е достатъчна, тъй
като се припокрива с това, което пациентът споделя, но последното дали е
действително – не може да се отговори, тъй като не е станало пред очите на
медицинските специалисти. Допълва се, че обикновено епилептичните
припадъци са налице при рентогенно огнище в доминантната хемисфера. Тъй
като ищецът е десничар, то доминантна при него е лявата му хемисфера и
именно там са налице описани прояви, които говорят за наличието на
кортизоново огнище.
Въз основа на установените по-горе факти, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения от увреденото лице иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника-
застраховател, сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, действала към момента на настъпване на процесното ПТП
на 15.07.18г., в което е участвало МПС, за което е било сключена
застраховката. Към посочената дата ищецът е бил почти на 17-годишна
възраст. Описаните в исковата молба травматични увреждания са доказани и
по настоящото дело въз основа на медицинските документи и изслушаната
комплексна експертиза пред първоинстанционния съд. При удара на ищеца от
товарния автомобил, същият е получил множество тежки увреждания, три от
които пряко са застрашили живота му - счупването на основата на черепа с
пнемвоенцефалия и контузия на мозъка; травмата на левия бъбрек с хематом
около него и воалиран ляв бял дроб в средно долната трета с частичен
пневмоторакс и контузия на десния бял дроб. Отделно от това счупването на
лявата ставна ябълка на лявата тазобедрена става пък е довело до търпенето
на силни болки и дълъг възстановителен период, който е завършил с трайната
увреда на ограничаване на движенията в тазобедрената става в крано
положение и в скъсяване на долния крайник с около 3 см. След самия удар
ищецът е изпаднал в безсъзнателно състояние, а за периода от 16.07.18г. и до
22.07.18г. той е бил на командно дишане след реанимационни мероприятия в
условията на ОАИЛ (където на 16.07.18г. му е била извършена и спешната
оперативна интервенция по зашиване на разкъсания бъбрек).
Възстановяването на ищеца е продължило продължително и след изписването
му от лечебното заведение на 31.07.18г. за период от около 8 месеца /така от
15
медицинския специалист и според показанията на св. Ч./. За период от около
2 месеца ищецът е бил на легло и изцяло зависим и обгрижван за всички свои
нужди от близките си. В средата на м. 09.18г. е започнал да става и чрез
помощни средства да се придвижва, а последните отпаднали едва през м.
02.19г.
Съдът дава вяра на показанията на св. Ч. в частта им, в която същият
излага, че ищецът се е оплаквал от главозамайване и главоболие. Тези
симптоми са го принудили да посети медицински специалист в гр.
Търговище, който го е насочил през м.06.20г. към Университетската болница
в гр. Варна. Съдът намира, че въз основа на снетите анамнестични данни и
въз основа на находките от проведените в това болнично заведение
специализирани изследвания на мозъка, при ищеца е установено наличието
посттравматично заболяване с диагноза „Епилепсия – комплексни парциални
и генерализирани тонично-клонични пристъпи“. Същите са следствие от
получената при процесното ПТП фрактура на основата на черепа и контузия
на мозъка. В тази връзка съдът съобрази, че ищецът е бил в млада възраст и е
спортувал активно (според свидетеля Ч. той е бил активен спортист и е имал
желание да се развива в тази област); не е имал предишни оплаквания от
здравословен характер (освен намален слух, което е обосновало обучението
му в специализирано учебно заведение). Единствено поради получените
травми на черепа и на контузията на мозъка са налице изменения, които са
предпоставка за тази тежка последица. Действително при разпита на вещото
лице-неврохирург пред първоинстанционния съд е изказано мнение, че
обективните находки, представляващи основание да се приеме, че са налице
огнища в мозъка, които могат да доведат до такова заболяване, следва да
бъдат потвърдени и от последващи идентични по вид изследвания, тъй като
хипотетично може да се очакват и регетативни промени в мозъка, предвид
младата възраст на пациента. Все пак заключението на експерта е, че
находката при извършеното ядрено-магнитно изследване е достатъчна за
изводимост на определената в гр. Варна диагноза, тъй като се припокрива с
това, което пациентът споделя – липсват единствено непосредствените
впечатления на специалисти от получен епилептичен припадък, за да се
определи тежестта и интензитета на това заболяване.
Имайки предвид: вида на така описаните множество травматични
увреждания, тяхната интензивност и начина на лечението, както и периода на
16
възстановяването на ищеца, свързан със значителни болки и страдания,
особено в началния период от около 2 месеца; наличието на посттравматично
развитие на епилептично заболяване; невъзможността от пълно
възстановяване на опорно-двигателния апарат - на долен ляв крайник
/окончателно скъсен с 3 см./, предвид фрактурата в таза; както и възрастта на
пострадалия; и икономическата конюнктура към момента на претърпяването
на вредите /минимална работна заплата от 510 лв. през 2018г. и среден
паричен доход от 5 940 лв. на едно лице за 2018г./; нивата на
застрахователното покритие към момента на увреждането /лимит на
отговорност/, който е 10 000 000 лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от КЗ) и
съдебната практика по сходни казуси, справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да е в размер на общо
100 000 лв.
Относно възраженията за наличието на случайно деяние и
съпричиняване на вредите.
Не се установиха по делото факти, които да доведат до извода за
наличието на случайно деяние или такива, които да изключат изцяло
отговорността на водача на товарния автомобил – не се установи водачът на
МПС да е получил внезапно неразположение от медицински характер, нито
се установи причината за настъпване на ПТП да е неравност/препятствие на
пътното платно и/или разлив на инертни материали, които да са поставили
водача в обективна невъзможност да контролира управлението на МПС.
По делото се установи, че водачът на товарния автомобил в нарушение на
изискването на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП е управлявал МПС със скорост
над установената за участъка чрез ограничителен знак от 70 км/ч. – със
скорост 78 км./ч. (+/- 6 км/ч) съгласно показанията на аналоговия тахограф.
Освен това е било установено, че същият е карал с къси светлини на фаровете
в тъмната част на денонощието, при което дължината на осветеността в
зоната на десния му фар е била 75 м., а скоростта, при която същият е могъл
да реагира адекватно в тази зона чрез предприемането на спиране или
маневра „заобикаляне“, е следвало да бъде равна или по-малка от 64 км/ч.
При това положение е налице и нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
От друга страна се установи, че ищецът е има проблеми със слуха, а
17
освен това е бил с лека степен на алкохолно опиянение, което също е
повлияло на неговите обективни възможности за адекватна реакция - относно
възприемането на приближаващия се автомобил. Не е имало причина самият
ищец да не възприеме ако не шума от автомобила, то поне светлините му от
фаровете, което предвид правия участък от пътя е могло да стане също на 75
м. от приближаващото се превозно средство. Не е бил предприета адекватна
реакция от пешеходеца, имайки предвид мястото на удара върху пътната
лента - по широчината на пътното платно от 0.80м. до 1.00 м., вляво от десния
ръб на платното за движение (т.е. върху самото пътно платно). Освен това
самият пешеходец е нарушил правилото на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и да се
движи по съществуващия банкет на пътното платно /който е бил с ширина от
0.50м, запрашен, но проходим/, евентуално, ако банкетът не е бил проходим
/въпреки, че точно обратното е установено по делото/ - да се движи по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница –
чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Не се установи по делото пешеходецът да е нарушил забраната на чл.
114, т. 1 от ЗДвП като внезапно да е навлязъл на пътното платно, тъй като
мястото на удара от около 1 м. от десния край на платното и върху самото
платно предполага това да е било започнал преди това процес, т.е. в случая
пешеходецът вече е бил на пътното платно. Освен това мястото на
травматичните увреждания показват, че ищецът е бил с гръб към идващия
автомобил и изправен, а не странично разположен със своята лява част на
тялото си в момента на внезапно изскачане на пътното платно. Тежестта на
доказване на твърдяното от ищеца нарушение е върху ответната страна, но
освен показанията на водача на товарния автомобил, който сочи, че не е видял
нищо, други доказателства по делото в тази насока не бяха събрани. Това
възражение е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че пешеходецът не е
бил със светлоотразителна жилетка, тъй като такова нормативно изискване за
пешеходците не е налице.
При това положение следва да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредите от самия пострадал, който с поведението си обективно е допринесъл
за настъпване на удара, от който са му били причинени описаните по-горе
18
травматични увреждания. Този обективен принос съдът определя на 50% -
ударът е настъпил поради неадекватното поведение на двамата участници в
ПТП, като приносът на всеки един от тях съдът приема за обективно
равноценен.
С оглед на горното, на ищеца се дължи обезщетение от 50 000 лв.
Решението на първата инстанция следва да се потвърди в обжалваната му от
ответника осъдителна част на присъдено обезщетение от 8 000 лв. и в
обжалваната му от ищеца отхвърлителна част за разликата над 50 000 до
100 000 лв. Решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска
за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до дължимата сума от 50 000
лв., като се присъдят още 42 000 лв.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на отправяне на извънсъдебната претенция до застрахователя – 09.03.20г. до
окончателното му изплащане, тъй като застрахователят е изпаднал в забава от
момента на тази покана, тъй като и в съдебното производство продължава да
отрича дължимостта на обезщетението.
По разноските.
Пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца е
претендирал присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Съгласно тази норма, в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Разпределянето на отговорността за
разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е необходимо
страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ. В случая е представен на л. 6 от
първоинстанционното дело договор, в който ищецът и адв. М. И. са
уговорили процесуалното представителство да се извърши при условията на
19
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Пред първата инстанция е предявен иск за сумата от 150 000 лв., а
съобразно настоящото решение същият е основателен за сумата от 50 000 лв.
На адвокат И. се дължи възнаграждение в размер на 1510 лв., съразмерно на
уважената част от иска, определено от минималния размер, изчислен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдв.С. Първоинстанционният съд е
присъдил сумата от 750 лв., поради което следва да й се присъди сума в
размер на още 760 лв.
Съобразно изхода на спора, дължимите разноски на ответника за
първата инстанция възлизат на 4 190.67 лв. /общо направени разноски от 6
286 лв. и отхвърлена част от 100 000 лв. от общо предявената претенция от
150 000 лв./. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която на дружеството е присъдена сума над 4 190.67 лв. до 5 970 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на първоинстанционния съд се
дължи заплащането от ответника на ДТ съразмерно на уважената част от иска
– или общо сумата от 2 000 лв. Застрахователното дружество следва да бъде
осъдено да заплати разликата над присъдената сума от 320 лв. до
дължимата сума от 2 000 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на настоящия съд сума в размер на 840 лв. /2% върху
уважената част от въззивната жалба на ищеца/.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. И. като процесуален
представител на въззивника се дължи присъждането на сума в размер на 1765
лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция (общият
материален интерес, по който се провежда защитата на страната пред
въззивната инстанция е равен на 100 000 лв., а успешно проведената защита е
с материален интерес от 50 000 лв. – 42 000 лв. по собствената въззивна жалба
и 8 000 лв. по насрещната въззивна жалба).
В полза на застрахователното дружество следва да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски за защитата срещу
въззивната жалба на ищеца. Същевременно е релевирано възражение за
прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като е заплатена сума от общо
4 824 лв. с ДДС при минимален размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
20
от Наредба № 1 на ВАдв.С в размер от 4 236 лв. с ДДС /обжалваем интерес от
100 000 лв./, което предвид фактическата и правна сложност на делото не е
прекомерно. Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на ищеца
/за 50 000 лв. от общо 92 000 лв./, на дружеството следва да се присъди
сумата от 2 621.74 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028/07.05.2021г., постановено по т.д.
№ 64 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище, в частите му, с които:
ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Св. София“,
№ 7, ет. 5 е осъдено да заплати на Ю.С.П. ЕГН ********** от гр.
Търговище, ул. „Трети март“, № 38 сумата в размер на 8 000 (осем
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на ПТП на 15.07.18г. край гр. Търговище, ведно със
законната лихва, считано от 09.03.20г. до окончателното й изплащане, на
осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ;
е отхвърлен иска на Ю.С.П. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.
„Трети март“, № 38 против ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5 за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. като обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 15.07.18г. край гр.
Търговище, ведно със законната лихва, считано от 09.03.20г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ;
ОТМЕНЯ решение № 260028/07.05.2021г., постановено по т.д. № 64 по
описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище, в частите му, с които:
е отхвърлен иска на Ю.С.П. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.
„Трети март“, № 38 против ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5 за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 8 000 лв. до 50 000 лв. като обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 15.07.18г. край гр.
Търговище, ведно със законната лихва, считано от 09.03.20г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ;
21
Ю.С.П. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Трети март“, № 38 е
осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5 сума, представляваща разликата над
дължимата сума от 4 190.67 (четири хиляди сто и деветдесет лв. и
шестдесет и седем ст.) лв. до присъдената сума от 5 970 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Св. София“, № 7, ет. 5 да заплати на Ю.С.П. ЕГН ********** от гр.
Търговище, ул. „Трети март“, № 38 сумата в размер на още 42 000
(четиридесет и две хиляди) лв., представляваща разликата над присъдената
сума от 8 000 лв. до дължимата сума от 50 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 15.07.18г. край гр. Търговище,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.03.20г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Св. София“, № 7, ет. 5 да заплати на адв. М.Г. И. от гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 14, ет. 1, ап. 2 сума в размер на още 760 (седемстотин и
шестдесет) лв., представляваща разликата над присъдената сума от 750 лв. до
общо дължимата сума от 1510 лв. адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Св. София“, № 7, ет. 5 да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОС-Търговище сума в размер на още 1 680 (хиляда шестстотин и
осемдесет) лв., представляваща разликата над присъдената сума от 320 лв. до
2 000 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Св. София“, № 7, ет. 5 да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Апелативен съд-Варна сума в размер на 840 (осемстотин и четиридесет)
лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Св. София“, № 7, ет. 5 да заплати на адв. М.Г. И. от гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 14, ет. 1, ап. 2 сума в размер на 1 765 (хиляда седемстотин
шестдесет и пет) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
22
въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Ю.С.П. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Трети март“,
№ 38 да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Св. София“, № 7, ет. 5 сумата в размер на 2 621.74 (две хиляди шестотин
двадесет и един лева и седемдесет и четири ст.) лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съдебният секретар да
установи чрез телефонен разговор с процесуалните представители на
страните, дали същите желаят настоящото решение да им бъде връчено по
електронен път на посочени от тях електронни адреси и при задължението
да потвърдят получаването му. При отказ, както и ако потвърждение не
бъде извършено в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването
да се извърши по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23