О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 25.06.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание от двадесет и пети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Савова в.
ч. гр. д. № 233 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ищеца в първата инстанция *******“ ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление: гр. *******************************************представлявано
от изпълнителния директор Т.Б.Д., действащ чрез адв. СВ.К. от САК, със служебен
адрес: гр. ********. „***************** против определение №1775 от 11.12.2019
г. на Районен съд - Дупница, постановено
по гр. д. № 1812/2019 г. по описа на същия съд, с което съдът е отменил
определение от 08.10.2019 г. за спиране на производството по гр.д.№1812/2019г.
по описа на ДнРС и е прекратил производството по делото.
За
да постанови обжалваното определение, районният съд е съобразил, че ответникът
по иска е починал преди предявяване на същия, при което процесуално
правоприемство от страна на неговите наследници не може да е налице, с оглед на
което е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят
релевира доводи за неправилност. Твърди, че доколкото по делото е установено,
че ответникът е починал преди предявяване на иска, който факт не се оспорва, то
съдът е следвало да предостави възможност на ответника да насочи иска си срещу
наследниците му при условията на чл.228, ал.3 ГПК. Позовава се на постановено
от ВКС решение по реда на чл.290 ГПК, където е възприето, че в основата на
процеса срещу новоконституираните ответници е първоначалната искова молба,
което изключва внасянето на нови такси, а съдът е длъжен с решението си да се
произнесе по заявените с нея основание и петитум. Изтъква, че тази постановка е
възприета и в Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д.№1/2014 г.
ОСТК, според което с разпоредбата на чл.228, ал.3 от ГПК е създадена единствено
възможността за процесуално приемство по делото, без съгласие на заменяната
страна, което предполага продължаване на висящ процес по предявената искова
претенция, а не последващо обективно и субективно съединяване на искове. Акцентира,
че в хипотезата на чл.228, ал.3 ГПК, ищецът следва да подаде до съда искова
молба срещу надлежно легитимирано лице /новия ответник, респ. ответници/, срещу
който искът ще се смята предявен от деня, когато исковата молба срещу него е
постъпила в съда. Счита, че в конкретния случай това изискване е могло да се
спази, ако съда е разпоредил да се представят преписи от първоначалната искова
молба и писмените доказателства за връчване на новите ответници по смисъла на
чл.228, ал.3 ГПК, а не както е сторил, да прекрати производството, като по тази
начин е лишил ищеца от право на защита. Приема, че нередовността на исковата
молба, изразяваща се в представяне на нова такава, насочена срещу новите
ответници, е могла да бъде преодоляна по общото правило на чл.129 ГПК, а не да
се прекратява производството по делото. Моли за отмяна на определението и
връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
При преценка на основателността на
частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:
Частната
жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я приема за неоснователна по следните съображения:
Производството
пред РС – Дупница е образувано по искова молба, предявена от *******” ЕАД, ЕИК *******представлявано
от изпълнителния директор Т.Б.Д., със седалище и адрес на управление: гр. ************************************************
чрез адв. СВ.К. срещу Л.АС. А., адрес: ***, с правно основание чл.310, ал.1,
т.2 ГПК.
При
администриране на исковата молба и изпратено до ответника Любомир Асенов А.
съобщение по чл.131 ГПК същото е върнато с отбелязване, че лицето е починало.
Съдът е изискал служебно препис-извлечение от акта за смърт, видно от който Л.АС.
А., ЕГН **********, е починал на 08.01.2004г. и е съставен акт за смърт
№18/08.01.2004 г. Съдът е спрял производството, като е указал на ищеца да
посочи правоприемниците на ответника Л.АС. А. и техните адреси, което е
направено с молба от 11.12.2019 г. В молбата ищецът е направил искане на
основание чл.227 ГПК да бъдат конституирани като ответници наследниците на
първоначалния ответник.
Съобразявайки
обаче датата на смъртта на лицето, посочено като ответник - 08.01.2004 г. и
доколкото същият е починал преди предявяване на иска, съдът е заключил, че
процесуално правоприемство не може да е налице, тъй като смъртта е настъпила
преди процеса и следователно искът е недопустим като насочен срещу
неправоспособна страна. Посочил е, че разпоредбата на чл. 227 от ГПК в тези
случаи не намира приложение - същата предполага смърт на страната в хода на
процеса. При тези доводи районният съд е достигнал до извода, че производството
следва да бъде прекратено, като е посочил, че за ищецът остава възможността да
предяви нов иск срещу наследниците.
При така установеното от
фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съгласно
чл.26 ал.1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу
които се води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в
материалното право, носители на каквито по аргумент от разпоредбата на чл.1 от
ЗЛС са физическите лица от момента на раждането до смъртта им. С оглед на това
и по силата на чл.27 ал.1 от ГПК страната трябва да е процесуално
правоспособна, а такова е физическото лице, което е носител на лични и
имуществени права, т.е. лицето от раждането до смъртта му. Следователно
наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за възникването на
качеството “страна по гражданско дело”, респективно за допустимост на
гражданския процес, и за нея съдът следи служебно. Когато правоспособността по
материалното право е отпаднала /погасила се е/ поради смъртта на физическото
лице, настъпила преди предявяването на иск, към този момент отпада и
процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на
процесуални правоотношения като страна. В такъв случай не намира приложение
разпоредбата на чл.227 от ГПК за приемство в процеса, тъй като предпоставка за
това е смъртта на физическо лице, по отношение на което вече е било валидно
възникнало качеството на страна по гражданско дело. В тази насока е без
противоречивата практика на ВКС, намерила отражение в определение № 576 от
12.10.2010 г. по ч. гр. д. № 458/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 221 от
22.02.2012 г. по т. д. № 1161/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
При
данните по делото, че първоначалният ответник е починал много преди постъпване
на исковата молба в съда, районният съд правилно е приел, че той не е придобил
качеството на страна в процеса, съответно не са били налице предпоставките на
чл. 227 ГПК за конституиране на неговите наследници по закон като страна по
делото.
Предявяването
на иска против лице, което към този момент е починало, не съставлява
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и
съдът не е бил длъжен да дава указания за поправянето й. / в този смисъл - Решение
№ 275 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2013 г., I г. о., ГК/.
Предвид
липса на положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на
иск - ненадлежна страна, то в
случая изначално ищецът не е имал такова
право, което да упражни надлежно. Макар и при ненадлежни процесуални действия
на съда /в т.ч. и указания , дадени от ДнРС в хипотезата на чл.227 ГПК/, по
същество правилно е процедирането на първоинстанционния съд за постановяване на
определение за прекратяване на производството, което всъщност е атакувано и е
предмет на настоящата въззивна проверка.От изложеното следва, че при липса на
визираната предпоставка, то не е могло да възникне изначално валидно
процесуално правоотношение, както и да се достигне впоследствие до изменението му по реда на чл.228,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№1775 от 11.12.2019 г. , постановено по
гр. дело № 1812/2019 г. на Районен съд -
Дупница , с което е прекратено производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна
касационна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.