Р Е Ш Е Н И Е
№ 2346
гр.Пловдив, 19.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5944/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 442501-F468348 от 13.06.2019г. издадено от А. В. П. - Б., на длъжност *** в ТД
НАП-Пловдив, с което на „МАЙНДЖОЙ” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В. С. Е., на основание чл.179, ал.1, предл.
четвърто от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 500 лв. (петстотин лева), за
нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и
издадено в противоречие с материалния закон. Посочва, че срещу дружеството е
издадено и наказателно постановление № 442499-F468346, с което на същото е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв., за
нарушение, което е отнася до същия данъчен период, изразяващо се в неспазване
срока за подаване на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС. В този
смисъл поддържа, че отчетните регистри представляват приложение към справката
декларация, в който смисъл сочи и разпоредбата на чл.179, ал.1, предл. четвърто
от ЗДДС, както с издаването на две наказателни постановления е нарушен закона.
Също посочва, че настоящият случай е маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният представител на жалбоподателят – адвокат Р. поддържа
жалбата на изложените основания, предлага наказателното постановление да бъда
отменено.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А. оспорва жалбата. Сочи, че по делото не може да се приложи реда
на чл.28 от ЗАНН, доколкото същият е бил прилаган многократно спрямо
жалбоподателя. Поддържа, че АУАН и наказателното постановление са предявени и
връчени на дружеството, като всяко физическо лице може да бъда пълномощник на
същото. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/.
Съдът намира също, че е спазен преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, предвид следното:
По делото липсват доказателства за момента на връчване на процесното НП,
поради което съдът е изискал такива с разпореждане от 16.10.2019 г., като е
задължил въззиваемата страна да ги представи не по-късно от днешното заседание.
Въпреки това, до момента не са представени такива доказателства. Ето защо и
предвид разпределение на доказателствената тежест и конкретно – задължението на
въззиваемата страна да изпрати в цялост преписката по обжалваното наказателно
постановление, включително и доказателствата за връчване препис от
наказателното постановление на жалбоподателя, то съдът следва да приеме, че
жалбата е депозирана в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок.
Предвид това, настоящата жалба следва да се прецени като процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.01.2019г., свидетелят Н.В.М., в качеството и на *** в ТД на НАП –
гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че „МАЙНДЖОЙ” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, като лице, регистрирано
по ЗДДС, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните
регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от
01.12.2018г. до 31.12.2018г., до 14.01.2019г. включително. Същите регистри били подадени в ТД НАП на
16.01.2019г. и заведени с вх.№ 16003847407/16.01.2019г..
С оглед на горното, на 24.01.2019г. свидетелят М. съставила АУАН № F468348/24.01.2019г.
срещу „МАЙНДЖОЙ” ООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС, който АУАН
бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството – В. С. Е..
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Н.В.М.. Същата не помни конкретния случай, което съдът
намира за нормално предвид изминалото време и факта, че свидетеля като
актосъставител е съставила много други актове, както сама сочи. Въпреки това
свидетелят поддържа описаното в АУАН. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „МАЙНДЖОЙ” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** е нарушило разпоредбата
на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС, за това, че в
качеството си на лице, регистрирано по ЗДДС, не спазил законоустановения срок
за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП –
гр.Пловдив за данъчен период от 01.12.2018г. до 31.12.2018г., а именно – до
14.01.2019г. включително.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че срещу дружеството е
издадено и наказателно постановление № 442499-F468346, с което на същото е
наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение, което е отнася до същия
данъчен период, изразяващо се в неспазване срока за подаване на справка –
декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС, че отчетните регистри представляват
приложение към справката декларация, както с издаването на две наказателни
постановления е нарушен закона, предвид следното:
Безспорно се установи, че срещу дружеството е издадено и наказателно
постановление № 442499-F468346, в който смисъл безпредметна е молбата от с вх.№
73446 от 12.11.2019г. по описа на ПРС, с която се представя практика на съда
във връзка с издадени наказателни постановления, доколкото същите наказателни
постановления са представени от въззиваемата страна в заверени копия и приети
по делото /л.25 – л.28 от делото/. Въпреки това същите наказателни
постановления касаят друг отчетен период и/или друго нарушение, а именно – неспазване
срока за подаване на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС.
В този смисъл не може да бъда прието становището на жалбоподателя, че отчетните
регистри представляват само приложение към справката декларация и тяхното
непредставяне в срок съставлява самостоятелно нарушение. Разпоредбата на
чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда, че „Заедно
със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните
регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.“. Или в случая
въвежда се ново задължение, за представяне на още един задължителен реквизит
към справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС, а именно - отчетните регистри
по чл. 124 от ЗДДС за съответния отчетен период. Ето защо непредставяне същите
регистри съставлява самостоятелно нарушение. Още повече не съществува никаква
житейска невъзможност едно задължено лице да подаде в срок справка-декларацията
по чл.125, ал.1 от ЗДДС, но да не приложи към нея отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС, с което именно да наруши само последното си задължение.
Също неоснователен е аргумента, сочен като такъв от чл.179, ал.1 от ЗДДС. Последната санкционна разпоредба изрично разграничава нарушението,
изразяващо се в неподаване справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС
(нарушение на чл.179, ал.1, предложение първо от ЗДДС) от нарушението, изразяващо се в неподаване отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС (нарушение на чл.179, ал.1, предложение трето от ЗДДС) с което ясно посочва, че се касае за две отделни нарушения. От своя
страна очевидно е, че неподаването на същите в срок по смисъла на чл.179, ал.1,
предложение четвърто от ЗДДС препраща именно към разграничените три предходни
хипотези, а не към някакво ново „смесено“ нарушение.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, за
което единствения изложен аргумент е, че дружеството в същия период е
прекратило договора си с тогавашния си счетоводител и е сключило договор с нов
такъв. Съдът намери, че в случая не са установяват основания за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата по същото
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3
от ЗДДС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното
нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност
не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Също така в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, поради което без значение е какви са причините за
нарушението и дали се дължат на сключване договор с нов счетоводител. Още повече в тежест на дружеството е да
организира дейността си така, че да спазва законовите изисквания при
осъществяване на същата. Не на последно място, макар в случая да се установява
забавяне за подаване отчетните регистри от не дълъг период – 2 дни, то от друга страна се установява, че
дружеството многократно вече се е ползвало от реда на чл.28 от ЗАНН – видно от
приложените резолюции за освобождаване от административнонаказателна отговорност
с отправяне на предупреждение и предупреждения /л.19 – л.24 от делото/, които
очевидно не са оказали необходимия превъзпитателен ефект, съответно случая не
следва да бъде преценен като маловажен, с оглед събраните данни за предходно
поведение на субекта – нарушител.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложената имуществена
санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.179, ал.1, предложение четвърто от ЗДДС, за неподаване отчетни
регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС, за едноличните търговци е предвидена имущетсвена
санкция в размер от 500 лева до 10 000 лева.
В случая имуществената санкция е определена в минимален размер, съгласно
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се твърди нарушението
да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
следва изводът, че наказанието отговарят на тежестта на установеното
нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 442501-F468348 от
13.06.2019г. издадено от А. В. П. - Б., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на „МАЙНДЖОЙ” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. С. Е., на основание чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на
чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.