Р Е Ш Е Н И Е
№ 93 / 25.2.2019г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 521 по описа на съда за 2018 г.,
докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на М.Д.К. против Заповед № 03-130-РД/143 от
28.11.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Пазарджик на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано на
жалбоподателката да бъде финансирано следното заявление за подпомагане: ИД
№ на проекта: 13/06/3/0/00451, по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г.
Жалбоподателката претендира отмяната, като неправилна
и незаконосъобразна на обжалваната заповед. Съображенията от жалбата се
поддържат и в проведените съдебни заседания, както и в представенио писмени
бележки от процесуалния представител на жалбоподателя. Претендират се и
направените по делото разноски съобразно представен списък.
Ответникът
- директора
на Областна дирекция – Пазарджик на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуалния си представител
в проведените съдебни заседания оспорва жалбата като неоснователна.
В
заявлението си за подпомагане жалбоподателката е декларирала, че през
стопанската 2015-2016 г. отглежда 10,048 дка сливи върху имоти с № 088040 и №
088013, находящи се в землището на с. Бъта, общ. Панапорище, обл. Пазарджик.
Обжалваната заповед е мотивирана с констатациите от
извършени две проверки на място на жалбоподателката.
При първата от тях, извършена на
27.09.2016 г. е констатирано следното:
„В имоти с № 088040 и
№ 088013 от землището на с. Бъта има стари трайни насаждения от сливи, в част
от тях има подновяване чрез засаждане на нови насаждения от сливи. В новите
насаждения от сливи не се наблюдава зелена листна маса /видима вегитация /,
открита е липсваща или само суха листна маса”.
Изготвеният при проверката протокол е връчен на
жалбоподателката, като в него тя е записала следното възражение:
„Новите насаждения от сливи са засадени в периода от април и септември
месец 2016г.. Ще бъде представен приемо-предаватеяен протокол за добитата и
реализирана продукция. Извършвани са необходимите агротехнически действия в зависимост
от метереологичните условия”.
Административният орган е приел, че жалбоподателката не оспорва констатациите
относно старите насаждения, като и че от възражението не става ясно по какъв
начин са засадени нови насаждения от сливи, което според ответника е определящо
дали е спазен чл.15, ал.2 от Наредба №10 от 10 юни 2016г., а именно:
„Допустимият период за създаване на овощни трайни насаждения е от 1 ноември до
14 април на стопанската година. Когато овощните трайни насаждения са засети по
вкоренен по картонажен метод материал, както и ягоди, допустимият период е
цялата година.“
Затова от жалбоподателката е изискано да предостави допълнителна
информация във връзка с констатираните несъответствия, непълноти и неясноти,
установени при първото посещението на място и при извършените административни
проверки, а именно:
«Да се обяени детайлно и изчерпателно сроковете, технологията и методът
на засаждане на трайните насаждения, документи за закупуване на посадъчен
материал, торове, препарата, механизирани и поливни услуги, документи свързани
с реализацията на произведената продукция»
В отговор жалбоподателката е представила писмено обяснение с приложени
документи, според което при извършеното посещение на
място на 27.09.2016 г. насаждението няма зелена листна маса е, тъй като:
„землището е разположено с надморска височина над 700м, с лоши почвени условия
и вследствие на продължилата суша през Август и Септември и неполивносгга на
парцелите някои от младите фиданки са с жълто- кафяв оттенък“. Жалбоподателката
е уточнила също, че наетата овощната градина от сливи е била вече презасадена с
по-млади фиданки, като допълва, че е извършвала презасаждане само на единични
бройки, което противоречи с написаното възражение в КЛПМ от кандидатката,
дитирам „Новите насаждения от сливи са засадени в периода от април и септември
месец 2016г.“
Ответникът е
констатирал противоречия в обяснението си жалбоподателката от една страна с
изявлението ѝ, че е започнала стопанисването на парцелите с подписването
на договора за наем от месец февруари 2016г., и от друга с приложения към
заявлението за подпомагане договор за аренда, вх. рег. №1035 е сключен на
28.06.2016г., т.е. констатирано е несъответствие. Прието е, че жалбоподателката
не е представила друг предхождащ цитираният договор документ, доказващ правого
за ползване на имотите преди сюпоченият договор за аренда на 28.06.2016г.
Същото според орган води и до друго противоречие: кандидатката посочва в Контролен
лист за посещение на място от 27.09.2016г., че е извършила презасаждане през
месец април 2016г., а съгласио представеният договор за аренда, арендоването
започва на 28.06.2016г.
Административният
орган е приел, че представените от жалбоподателката документи не доказват, че
земята е обработена.
Като са приели, че са налице описаните по-горе
множество несъответствия и противоречия между представените документи и
обяснения на жалбоподателката проверяващите служители са решили да извършат второ посещение на място,
което е извършено на 28.06.2017г. същото е осъществено в присъствието на
Д.А.К., в качеството му на пълномощник, като е представеио нотариално заверено
пълномощно. Попълнен е Контролен лист за посещение на място /КЛПМ/, в който са
направени следните констатации „част от насажденията от сливи са стари, изсъхнали и неподдържани,
направен е опит за презасаждане с нови насаждения, но по-голяма част от сливите
не са се захванали. Самите презасадени насаждения са изключително малки и
слаби”. По информация на присъствалия на посещението на място
пълномощник Д.А.К. „насажденията са презасадени в началото на месец април
2017г.“ и изразява воля да извърши презасаждане на пропадналите насаждения през
периода октомври-април 2018г.
Експертът извършил посещението на място е отбелязал отговор
"НЕ" на въпроси с №:
1. ”Кандидатът отглежда/ е отглеждал през текущата стопанска година
описаните в бизнес плана култури";
3. ”Културите,който са
включени в изчислението на първоначалния икономически размер се отглеждат или
са отглеждапи през текущата стопанска година”, както и на заключителния
въпрос:„ Съществува съответствие между
декларираните данни и установенитепри
посещението на място".
При така установените факти и данни за стопанството на кандидата М.Д.К.
ответникът е извършил преизчисляване на първоначалният стандартен производствен
обем /СПО/, след което първоначалният стандартен производствен обем /СПО/ е
редуциран на 0,0 евро, което води до неизпълнение на чл.5, ал.2, т.З от НАРЕДБА
№ 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 " Стартова помощ за
развитието на малки стопанства " от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР 2014 — 2020 г., а именно „имат икономически размер на
стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в граничите между
2000 евро и 7999 евро включително“.
Предвид гореизложените мотиви ответникът е направил извод за
несъответствие с разпоредбите на чл.5, ал.2, т. 3 от НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016
г., ДФ „Земеделие“ - РА и е постановил пълен отказ за финансиране на заявлението
на жалбоподателката.
При
преценката на законосъобразността на заповедта съдът намира преди всичко, че са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:
Според
чл.11а, ал.1 т.1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема
решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика и Общата политика по рибарство.
Съответно според чл.11, ал.2 т.4 от ЗПЗП,
Държавен фонд “Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция от
датата на издаване на акта за акредитация.
Акредитацията на Разплащателна агенция от
национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за
администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски
фондове съобразно законодателството на Европейския съюз (§ 1, т. 15 от ДР
ЗПЗП), в случая е налице – ноторно известна в тази насока е Заповед № РД 09-863
от 25.11.2008 г. на Министъра на земеделието и храните.
Според чл.20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, като
организира и ръководи нейната дейност, и я представлява, а едно от правомощията
му по чл.10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.
Процесната заповед е издадена от Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, Пазарджик на основание чл.
20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.
27, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г.(Издадена от министъра на земеделието и храните, обн.,
ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.)
В тази насока е представена Заповед №
05-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с която (макар изключително неточно и непрецизно формулирано),
може да се приеме, че на директорите на областни дирекции на Държавен фонд
земеделие, са делегирани правомощия да издават актове от категорията на
процесния такъв.
Следователно, административният акт е
издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Както е описано по-горе фактическите
констатации, които са послужили като основание на административния орган да
постанови оспорения изричен отказ, са направени преди всичко в хода на двете
проверки, осъществени чрез посещение на място.
Относно въпросните проверки на място,
трябва да се посочи следното :
Според чл. 24, § 1, б. „а“, „б“ и
„в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли
2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, административните проверки и проверките на място,
предвидени в настоящия регламент, се извършват по такъв начин, че да гарантират
ефективна проверка на:
а) точността и пълнотата на информацията в заявлението за помощ,
заявлението за подпомагане, искането за плащане или друга декларация;
б) спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други
задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за
подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или
освобождаване от задължения;
в) изискванията и стандартите, отнасящи се до кръстосаното съответствие.
В чл. 24, § 5 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 е указано, че настоящата глава се прилага по отношение на всички проверки,
извършвани съгласно настоящия регламент, и без да се засягат специалните
правила, предвидени в дялове IV и V. Параграф 3 обаче не се прилага по
отношение на дял V.
Според чл. 41, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година,
за всяка проверка на място по настоящия раздел се изготвя доклад за проверка,
който дава възможност да се прегледат детайлите на извършените проверки и да се
направят заключения относно спазването на критериите за допустимост,
ангажиментите и другите задължения.
Съответно, в чл. 41, § 2 от Регламента пък
е установено изискването, на бенефициера да се дава възможност да подпише
доклада по време на проверката, за да удостовери присъствието си по време на
проверката и да добави забележки. Когато държавите членки използват доклад за
проверка, изготвен чрез електронни средства по време на проверката,
компетентният орган дава възможност за подписване на доклада с електронен
подпис от страна на бенефициера или докладът за проверката се изпраща незабавно
на бенефициера, като му се дава възможност да го подпише и да добави забележки.
Когато бъде установено неспазване, бенефициерът получава копие от доклада за
проверката.
Според чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП, от
националната правна уредба, проверките на място се извършват от:
1. структурите на Разплащателната агенция;
2. Министерството на земеделието, храните и горите или други
административни звена към министъра на земеделието, храните и горите;
3. други организации, които имат необходимия организационен, технически и
кадрови капацитет.
Съобразно, чл. 26б, ал. 3 от ЗПЗП,
организациите по чл. 26а, ал. 2 са длъжни да издават заповед за всяка проверка
на място, с която определят проверяващите, мястото, обекта и обхвата на
проверката.
Съответно, според чл. 26,б, ал. 4 от ЗПЗП,
проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се
подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. Когато
проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това
обстоятелство.
Следва в случая да се посочи, че според
чл. 36 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., плащанията се извършват след
осъществяване на проверките и при спазване на разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 г.
Действително, в чл. 24, ал. 1, т. 2, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ от Наредба №
10 от 10.06.2016 г., предвижда, че извършва проверка (включително посещение
и/или проверка на място) за допустимост за подпомагане с цел установяване на
фактическото съответствие с представените документи, като:
а) посещението на място и/или проверката на място се извършва в
присъствието на кандидата или на изрично упълномощен писмено негов
представител;
б) след приключване на посещението/проверката на място служителят на РА
представя протокола/контролния лист с резултатите от посещението/проверката на
място за подпис на кандидата или на изрично упълномощен писмено негов
представител, който има право да напише в протокола обяснения и възражения по
направените констатации;
в) екземпляр от протокола/контролния лист по буква "б" се
предоставя на кандидата или на изрично упълномощен писмено негов представител
веднага след приключване на посещението/проверката на място.
Последно цитираните текстове от
подзаконовия нормативен акт обаче, явно не изключват по никакъв начин
установените в ЗПЗП и Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от
17 юли 2014 година, правила за извършване на проверка, чрез посещение на место.
В конкретния случай, нито се твърди, нито
се установява да е издавана заповед по реда на чл. 26б, ал. з от ЗПЗП за
извършване на проверка на место по отношение на заявените от жалбоподателката
имоти.
Цитираният текст на чл. 26б, ал. 3 от
ЗПЗП, изрично задължаващ организациите по чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП да издават
нарочна заповед за всяка проверка на място, като със нея се определят
проверяващите, мястото, обекта и обхвата на проверката, без съмнение налага да
се приеме, че именно тази заповед за извършване на проверка на место е актът, с
който общо установената за органите по 26а, ал. 2 от ЗПЗП компетенция да
установяват факти и обстоятелства от значение за конкретно подаденото искане за
подпомагане се персонализира по отношение на точно, поименно определени лица,
които въз основа на тази овластяващ акт са снабдени с конкретната материална
компетентност, да установят конкретните факти и обстоятелства, по отношение на
конкретен поземлен имот и по отношение на конкретно лице, което е подало
заявление за подпомагане по съответната мярка.
Казано с други думи, заповедта за
възлагане на проверка на место, определя страните по административното
правоотношение, като посочва персонално служителите на организациите по чл.
26а, ал. 2 от ЗПЗП, които са материално компетентни да извършат проверка на
место и да съставят съответния доклад за направените от тях констатации и
конкретния правен субект, по отношение на който да се проведе проверката на
место и който съответно ще бъде адресат на крайният административен акт,
постановен по подаденото от него заявление. Заповедта за проверка на място,
определя съдържанието на административното правоотношение, като
очертава рамките на предметния му обхват - мястото, обекта и обхвата на
проверката. Това всъщност е и конкретният, точно определен предметен обхват на
компетентността на персонално определените със заповедта за възлагане, органи
на организациите по чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП.
В конкретния казус не се твърди и не се
установява, за резултатите от осъществените две проверки на място да е съставен
доклад по реда на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП.
Ясно е, че последно посочения текст от
закона, еднозначно и безусловно определя формата на акта в който е необходимо
да бъдат обективирани всички направени при проверката констатации
относно фактите и обстоятелствата, които са от значение за разрешаването на
административния въпрос с предмет, конкретно подадено заявление за подпомагане.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
в случая са допуснати особено съществени нарушения на административно
производствените правила, които са имали за последица, накърняване в съществена
степен на нормативно установените права и интереси на жалбоподателката.
Фактите, изложени в обстоятелствената част
на оспорената заповед не са установени от орган на изпълнителната власт, който
е персонално снабден с компетентността да извърши проверка на място по повод
подаденото заявление. От друга страна, констатираните при проверката факти, не
са удостоверени в надлежно съставен при условията на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП
доклад.
Изводът, който следва да бъде направен е
че процесната заповед се основава на факти и обстоятелства, които не могат да
бъдат приети за истинни, като удостоверени в официален свидетелстващ документ,
издаден от орган на власт в кръга на съответно предоставената му компетентност.
На следващо място, както е
посочено по-горе, констатациите съдържащи се в съответния контролен лист за
всяка една от проверките на места, се свеждат до следните твърдения:
1.„В имоти с № 088040
и № 088013 от землището на с. Бъта има стари трайни насаждения от сливи, в част
от тях има подновяване чрез засаждане на нови насаждения от сливи. В новите
насаждения от сливи не се наблюдава зелена листна маса /видима вегитация /,
открита е липсваща или само суха листна маса”.
2.„Част от насажденията от сливи са стари, изсъхнали и неподдържани,
направен е опит за презасаждане с нови насаждения, но по-голяма част от сливите
не са се захванали. Самите презасадени насаждения са изключително малки и
слаби”.
Очевидно е, че въз основа на тези твърде
общи констатации не е възможно да се направи конкретен извод, колко са били
всички дръвчета в двата имота към момента на проверката, колко от тях са били
стари насаждения и колко ново насадени такива, обработван ли е бил имота по
някакъв начин или не.
Ясно е също така, че констатациите на
вещото лице по приетата по делото съдебна експертиза не могат да преодолеят
липсата на конкретно описание на всички относими факти и обстоятелства при
извършените проверките на място в хода на административната процедура.
Проверките на вещото лице са отдалечени във времето и не дават обективна
представа, за конкретното състояние на процесните имоти към момента на подаване
на заявлението за подпомагане. Идентична е ситуацията и относно твърде общите
данни, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Крайният извод при това положение е, че
административния акт е постановен при допуснати съществени нарушение на
административно производствените правила, както и в несъответствие с относимите
материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отметен.
С оглед изхода на делото е
основателно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. Следва да ѝ
бъдат присъдени разноски в общ размер на 790 лв., включващи платени адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса.
РЕШИ:
Отменя Заповед
№ 03-130-РД/143 от 28.11.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Пазарджик на Държавен
фонд „Земеделие“, с която е отказано на М.Д.К.
да бъде финансирано следното
заявление за подпомагане: ИД № на проекта: 13/06/3/0/00451, по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г.
Изпраща административната преписка на
директора на Областна дирекция – Пазарджик на Държавен фонд „Земеделие“ за
ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Осъжда Областна дирекция – Пазарджик на
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М.Д.К. разноски по делото в размер на 790 лв. /седемстотин и
деветдесет лева/.
Решението
може да се обжалва чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 16373 от 02.12.2019 г. по адм. дело № 4153 от 2019 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ решение № 93 от 25.02.2019г. по адм.дело № 521/2018г. на Административен
съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М. К. против заповед № 03-130-РД/143 от
28.11.2017г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” –
Пазарджик.
ОСЪЖДА М. К. да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” –
Пазарджик сумата 270 /Двеста и седемдесет/ лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.