РЕШЕНИЕ
№ 2010
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114362 по описа за 2021 година
Предявеният главен иск е с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, както и при условията на
евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.
В исковата молба и уточняваща молба от 16.09.2021г. от Р. Р. А. против В. М. Ш. се твърди,
че ответникът е с. на сестрата на ищцата М. Р. Ш.. В началото на 2020г. В.Ш. поискал да му
предостави в заем сумата от 16 000 лв., която обещал да върне до края на месец юни 2020г.
Ищцата се съгласила и с два превода – всеки от по 8 000 лв., с основание „заем“, извършени
на 19.02.2020г. и 24.03.2020г. превела по банковата му сметка сумата от 16 000 лв. С
ответника били в близки отношения, а и ищцата пребивавала във В., поради което договор
не били подписали. Въпреки обещанията на ответника да върне сумата, към момента той
бил погасил само частично задължението си в размер на 4 000 лв. Частичното погасяване
било извършено чрез заплащане през месец февруари 2020г. от ответника на задължения на
ищцата за депозит и наем на апартамент в И.. Твърди се, че с писмена покана, връчена му на
11.08.2021г. чрез ***, ищцата поканила ответника в тридневен срок от поканата да й
заплати оставащата сума в размер на 12 000 лв., но ответникът не се отзовал. Твърди се, че
по нейна молба е допуснато обезпечение на бъдещите й искове по ч.гр.дело № 13461 по
описа на ПРС за 2021г., чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника, както и е
издадена обезпечителна заповед. Направено е искане за постановяване на решение, с което
да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 12 000 лв., представляваща
невърнат остатък от паричен заем в общ размер от 12 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
1
сумата. Евентуално, в случай, че съдът прецени, че липсва валидно заемно правоотношение,
се прави искане за осъждане на ответника да заплати претендираната сума, с която
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендирани са направените по делото разноски,
както и тези по обезпечителното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от В. М. Ш., в която се сочи, че до преди година с ищцата, с. на съпругата на
ответника, били в добри отношения и й помагали по всякакъв начин, когато имала нужда. В
началото на 2020г. Р.А. се обадила по телефона на ответника, помолила за съдействие, като
поискала да преведе пари по сметка на ответника и същите да бъдат използвани от него за
плащане за наемна цена за жилище в И., както и за други нейни разходи, които предстояли в
България. Причината за това била, че тя водила дело за развод и искала да се премести да
живее в И.. Не били уговаряли възнаграждение за неговата дейност, тъй като считали, че
това били обичайни дела между близки. По същество сключили договор за поръчка. За да
изпълни поръчката, тя превела по негова сметка на два пъти по 8 000 лв., с първи превод на
19.02.2020г. и втори – на 24.03.2020г. През това време поддържали връзка по вайбър и по
телефон. В изпълнение на указанията на ищцата ответникът направил два превода по
посочена от нея банкова сметка в И. – на 24.02.2020г. превел сумата от 1371.30 лв. –
комисионна на брокер на имота в И. и на 21.02.2020г. – 2 350.80 лв. – депозит за резервация
за наетия от ищцата имот в И.. Именно тези суми визирала тя в исковата си молба и
допълнителната молба от 4 000 лв., които й били възстановени от ответника. През лятото на
2020 г. ответникът многократно плащал сметки на ищцата в България по нейни указания по
телефона. През лятото на 2020г. ищцата се върнала в България и ответникът й възстановил
цялата остатъчна сума. Предал й „на ръка“ сумата, като на предаването имало и свидетел.
Поради това искът на ищцата бил неоснователен. Направено е искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено извлечение от банкова сметка IBAN *** на Р. Р. А. в „Уникредит
Булбанк“ АД за периода 19.11.2019г. – 08.09.2020г., видно от което на дати 19.02.2020г. и
24.03.2020г. са преведени по банкова сметка IBAN *** В.Ш. суми в размер от по 8 000 лв., с
посочено основание: заем.
С покана от Р. Р. А. ответникът е поканен в 3-дневен срок от получаване на поканата да
върне остатъчната сума от 12 000 лв. от дадените в заем средства, ведно с удостоверение за
връчване на поканата от *** на дата 11.08.2021г.
Представени са 2 бр. платежни нареждания от дата 24.02.2020г. за сумата от 1371.30 лв. и
21.02.2020г. за сумата от 2350.80 лв., преведени от посочената банкова сметка с титуляр
В.Ш. в банки в И., с отразени основания: комисионна и депозит резервация.
Представена е справка за периода 01.01.1991г. – 18.08.2021г. от Агенция по вписванията,
2
видно от която ответникът е закупил недвижим имот на дата 29.06.2020г.
Представени са доказателства във връзка с образувано производство по развод между
ищцата и И. М. М., образувано по нейна искова молба на 30.10.2019г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Ш., с. на ищцата и съпруга на
ответника, която разяснява, че сестра й се обадила една вечер, с намерение да се мести в И.,
като помолила съпруга на свидетелката за услуга – казала, че ще му преведе сума пари,
която той да преведе в И. за наем на жилище и брокерска услуга. Това било през февруари
2020г. Казала, че не може да извършва валутни преводи чрез мобилното си банкиране,
поради което помолила ответника. Не се обърнала към сестра си, тъй като свидетелката била
*** при „***“ и нямала право да получава банкови преводи от роднини. Двата банкови
превода били получени от ответника през февруари – по 8 000 лв., общо 16 000 лв., с които
трябвало да се предплати наем за 6 месеца и брокерска услуга. На следващия ден позвънила
и му казала да задържи, тъй като брокерът щял да предложи друго жилище. След още 2-3
дни се обадила и казала, че трябва да предплати наем за другото жилище. Изпратила
банковите сметки на наемодателя и брокерската агенция и по нейна заръка ответникът
изпълнил това, което пожелала. Изпратил два превода на обща стойност около 4 000 лв. и
след това попитал какво да направи с остатъка от сумата. Имали уговорка ответникът да
заплаща техни комунални услуги – ток, вода, сателит, за апартамента в ***. Останали
неизползвани около 11 700 лв., като по вайбър съпругът й попитал дали да върне на ищцата
по банковата й сметка. Тя възнамерявала през март да се прибере, помолила парите да й се
върнат в брой. През март не се прибрала заради Ковид, а се върнала със съпруга й и дъщеря
й през лятото – юни или юли 2020г. Една вечер ищцата дошла на гости, ответникът бил
изтеглил парите и ги върнал на ищцата пред свидетелката. Ищцата водила дело за развод със
съпруга й и искала парите да се върнат в негово отсъствие. Ищцата живеела в А. от над 15
години, откакто бил закупен техният апартамент, ответникът заплащал техни битови
сметки, и кредити бил погасявал, а при връщането им си оправяли сметките. През месец май
2020г. тя отново изпратила с парични преводи на ответника 8 000 лв., с посочено основание
заем, тези пари той трябвало да преведе на нейната дъщеря в А. за закупуване на жилище.
Тези пари били преведени на дъщерята на ищцата. Отношенията между свидетелката и
ищцата се обтегнали през август 2020г., когато трябвало да се вземе решение за техен и на
третата им сестра наследствен имот. Свидетелката не знаела, че като основание при
превеждане на сумите било отразено: заем, това забелязала при следващите преводи от 4 000
лв. Попитала сестра си за това, а тя казала, че не знае какво пише. Към онзи момент били в
добри отношения и искали да извършат услуга. В периода януари – март 2020 г.
свидетелката и съпругът й нямали нужда от заем.
По делото е разпитан в качеството на свидетел и И. М. М., с. на ищцата, който разяснява, че
страните по делото били в много добри отношения до даването на парите. Парите били
дадени през февруари 2020г. На няколко пъти имало трансфери, които възлизали на 16 000
лв., от тях били върнати само 4 000 лв. Искани им били парите, за да могат да си доплатят
последната вноска за новия апартамент, който бил на гърба на МОЛ П.. Уговорката била
3
парите да се върнат в срок от 3 месеца, но това не се случило. В.Ш. си водил записки какви
сметки е платил за ток и вода. Той бил организиран човек и винаги представял документи,
когато плащал разноски. Срещнали се един път през лятото на 2020г. и оттам нататък
отношенията се обтегнали. На тази среща не ставало въпрос за връщане на парите. От тези
16 000 лв. 4 000 лв. били върнати, тъй като ищцата имала зъболекар, който й оправял
зъбите. От ищцата знаел, че преводите са направени. Ответникът бил плащал пари за
депозита за къща в И., но те нямали нищо общо със средствата за покупката на новия
апартамент. Плащаните суми за депозит и наем били от тези 4 000 лв., депозитът бил 700
евро и още 1000 евро, общо 1700 евро били заплатени от Ш.. Като основание за
превеждането им свидетелят не знае какво е било записано. Не било възможно съпругата на
свидетеля да е крила информация за пращане на други парични средства.
Във връзка с представената от ответника провеждана по вайбър кореспонденция между
страните по делото, изслушано и прието е заключение на изготвената съдебно-техническа
експертиза.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С доклада по делото в тежест на ищцата е възложено до докаже наличието на валидно
заемно правоотношение с ответника, респективно, че е била изправна страна по това
правоотношение, като е изпълнила задължението си да предаде заемната сума на ответника,
както и че е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на заема,
който е изтекъл.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства -
извлечение от банкова сметка IBAN *** на Р. Р. А. в „Уникредит Булбанк“ АД за периода
19.11.2019г. – 08.09.2020г., че на дати 19.02.2020г. и 24.03.2020г. са преведени по банкова
сметка IBAN **** на В.Ш. суми в размер от по 8 000 лв., с посочено основание: заем. По
делото обаче според настоящия състав не е доказано наличието на облигационна
обвързаност по договор за заем. Безспорно е предаването на сумите чрез банков превод, но
не всяко плащане от едно лице на друго става въз основа на договор за заем - може да е
свързано или да произтича от друго правоотношение - погасяване на предходен дълг,
изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор или на нравствен дълг,
поради което и не може от самия факт на предаване на сумата, при липса на други данни, да
се презумира съществуване на заемно правоотношение между страните.
В този смисъл, за да бъде налице договор за паричен заем освен предаване на паричната
сума, следва да бъде установено и основанието, въз основа на което същата е предадена,
доколкото договорът за заем е освен неформален и реален, и каузален договор. В случая
твърдяното от ищцата основание не е доказано – ответникът го оспорва, като твърди
наличие на друго каузално правоотношение между страните по делото – договор за поръчка.
Съдът кредитира показанията на св.Ш., независимо от качеството й на с. на ответника, като
логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Установява се, че ищцата е поискала от ответника услуга – превеждане на пари в Испания за
наем на жилище и брокерска услуга, както и заплащане на дължими суми за ток, вода,
4
сателит за собствения на ищцата и съпруга й апартамент в ***. Първоначално ответникът е
следвало да предплати наем за 6 месеца наем и брокерска услуга, но впоследствие ищцата
му казала да задържи, тъй като им бил предложен друг недвижим имот. Тези показания се
подкрепят и от заключението на СТЕ, в което е възпроизведена водената между страните
кореспонденция по вайбър в хронологичен ред, което заключение съдът възприема като
компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Паричните преводи за заплащане
на наемна цена и брокерска услуга не се оспорват – те възлизат на сумата от 4 000 лв.,
поради което ищцата претендира връщане на остатъчната сума в размер от 12 000 лв.
Според показанията на св.Ш.а, след заплащане и на битовите сметки, останала сума в
размер от 11 700 лв., която била върната лично на ищцата през месец юли 2020г., в
присъствие на свидетелката. Доколкото в случая е налице писмен документ за предоставяне
на сумата, за която ищцата твърди да е дадена в заем, свидетелски показания са допустими
както за установяване на обстоятелствата, при което е издаден документът, така и относно
други обстоятелства във връзка с плащането, които не са посочени в документа.
Показанията на разпитаните свидетели са допустими и съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като
изключение, визирано в цитираната разпоредба, но съдържащите се в тях данни, ценени във
връзка с останалите доказателства, не подкрепят тезата на ищцата за наличие на заемно
правоотношение. Коментираната от ищцата кореспонденция от месец август 2020г. също не
води до друг извод – от кореспонденцията не става ясно за връщане на кои суми става
въпрос, кога са предадени, на кого, в какъв размер, още повече, че от изявленията на ищцата
е видно, че същата е поискала връщане на суми от сестра си М., а не от ответника.
Нелогично е поведението на ищцата да превежда на ответника суми в общ размер от 24 000
лв. през месец май 2020г. /за което между страните спор няма/, при положение, че
ответникът й е дължал връщане на предходно изпратени му парични средства. Освен това
като основание и при изпращането на тези суми е посочено основание: заем, видно от
показанията на св.Ш., а всъщност същите са преведени впоследствие по банкова сметка на
д. на ищцата за закупуване на недвижим имот, съобразно поръчаното на ответника от
ищцата, което според съда подкрепя формирания вече извод за недоказване на основанието
на предявения иск за връщане на сумата от 12 000 лв. като дадена по договор за заем. Не
може да се приеме за доказано и твърдението, че парите са били поискани от ответника, за
заплащане на последна вноска за нов апартамент в гр.Пловдив – сумите са преведени на
ответника по банков път през месец февруари и март 2020г., а приложеният договор за
покупко – продажба е от месец юни 2020г. По тези съображения съдът намира, че
предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При условията на евентуалност е предявен иск за връщане на сумата от 12 000 лв., с която
ищцата твърди ответникът да се е обогатил неоснователно. Установено е плащането на
сумата от 12 000 лв., но ответникът е установил наличието на основание за това, както и
връщането на сумата на ищцата – същият е нареждал парични суми по посочени от ищцата
банкови сметки, както и е заплащал битови сметки, респективно върнал е остатъка от сумата
в размер на 11 700 лв. Поради това съдът намира, че искът е неоснователен и следва бъде
5
отхвърлен.
При този изход на делото и предвид направеното искане на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер от 1250 лв., от които 1100 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за СТЕ, по представения списък по чл.80
ГПК.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. А., ЕГН ********** от *** срещу В. М. Ш., ЕГН
********** от *** иск за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща дължим
невърнат остатък от паричен заем в общ размер от 16 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждането на иска – 08.09.2021г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. А., ЕГН ********** от *** срещу В. М. Ш., ЕГН
********** от *** иск за заплащане на сумата от 12 000 лв., с която неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска –
08.09.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН ********** от *** да заплати на В. М. Ш., ЕГН ********** от ***
сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6