О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260266 24.02.2021г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д.№ 1057 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от Гражданския
процесуален кодекс и сл.
Образувано е по частна жалба на “А.*Б.” ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район ******, представлявано от
главен изпълнителен директор А.В.Д.и изпълнителен директор М.М., чрез адв. И.Й.,
против определение № 260889/13.11.2020 г. по гр.д.№ 5673/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1980/24.07.2019 г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3764/2019 г. по описа на
Районен съд- гр.С.З..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и претендира за отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото и решаване на спора по същество.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор
от “С.И.”ООД чрез адв. К.Л., с който оспорва частната жалба и моли
да се потвърди обжалваното определение, т.к същото е правилно, законосъобразно и обосновано.
След
преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по
делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба, подадена от “А.*Б.” ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“****против “С.И.” ООД, ЕИК№ ****, със седалище и
адрес на управление : гр.С.З., ул. “*****, представлявано от
управителя К.Т.С., с искане да се признае за установено съществуването на вземания
в общ размер на 513,39 лева, включващи 230 лв.- неплатени месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане по партида М3138229 от 10.04.2012 г., ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК - 22.07.2019 г. до окончателното
плащане; 283,39 лв.-неустойка за неизпълнение на договор партида М3138229
от 10.04.2012 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Ищецът е изложил твърдения, че по негово искане срещу “С.И.” ООД е била издадена
заповед за изпълнение № 1980/24.07.2019 г. по ч.гр.д.№3764/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд за сумите от 230 лв.- месечни вноски по договор за
закупуване на изплащане по партида М3138229 от 10.04.2012 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК - 22.07.2019 г. до окончателното плащане; 283,39 лв.-неустойка
за неизпълнение на договор партида М3138229 от 10.04.2012 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
От своя страна длъжникът подал възражение за недължимост.
В исковата молба ищецът е посочи, че вземанията му
произтичат от сключени договор за използване на мобилни услуги партида М3138229
от 10.04.2012 г. и договор от 06.04.2016 г. договор за закупуване на мобилен
апарат на изплащане в пакет с тарифен план към договора за използване на
мобилни услуги.
Поради неизпълнение на задължението за изплащане на
цената на мобилния апарат договорите били развалени от оператора. Неплатените
към момента на развалянето месечни вноски били в размер на 230 лв., а поради
развалянето на договора по вина на потребителя той дължал и неустойка в размер
на 283,39 лв.
Посочено е, че за всяко от неизпълнените задължения била
издадена съответна фактура, идентифицирана в исковата молба чрез номер, период
на фактуриране, дата, падеж и стойност.
От приложеното ч.гр.д.№ 3764/2019 г. по описа на СтРС се
установява, че в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са
претендирани същите суми, въз основа на същите заявени обстоятелства, като е
налице разлика при идентификацията на издадените фактури, в частност разлика в
датите и падежите в сравнение с посочените в исковата молба.
За да отхвърли прекрати производството по делото
първоинстанционният съд е приел, че липсва идентичност между вземанията, присъдени
в заповедното производство с тези, заявени в исковата молба, въз основа на
която е образувано производството по чл.422 от ГПК. В тази връзка счита, че
представените фактури са различни от тези, за които има произнасяне от
заповедния съд и се различават по датата на издаването им.
Въз основа на констатациите си е приел,че предявеният иск
е недопустим, прекратил е производството и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 3764/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
При
така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к отговоря на изискванията на
чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е
допустима, т.к е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по
закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява основателна по
следните съображения:
Установителният иск по чл.422 от ГПК е иск на кредитора
за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на
вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е
недопустим.
С предявяване на този иск, при подадено възражение от
длъжника, се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в
сила.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика съдът, пред
който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши проверка
за допустимостта на иска, в това число дали е налице идентичност в предмета на
заповедното и исковото производство.
Такава е налице в случай, че с исковата молба се
претендира установяване съществуването на същото вземане, за което е била
издадена заповедта за изпълнение.
Едно вземане се
индивидуализира посредством страните и съдържанието му, , в това число
основанието му, правопораждащите го факти и неговия размер, и в тази връзка
изискването за редовност и на исковата молба и на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение представлява посочването на обстоятелствата, на които се
основава претенцията на ищеца/заявителя.
Наличието на идентичност е удовлетворено, когато
претендираното с исковата молба вземане съвпада по страни и съдържание с вземането,
за което е била издадена заповед за изпълнение.
Издаването на счетоводен документ във връзка с възникването
и съществуването на дадено вземане не представлява правопораждащ факт или
правно основание, поради което и посочването на счетоводния документ, който е
бил издаден, не представлява нередовност на исковата молба/заявлението.
В настоящия случай в полза “А.*Б.” ЕАД срещу длъжника
е била издадена Заповед №1980/2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 230 лева – неплатени месечни
вноски по договор за закупуване на изплащане по партида М3138229/10.04.2012 г. и 283,39
лв.- неустойка за неизпълнение на договор по същата
партида; законна лихва от 22.07.2019 г. до изплащане на вземането,
а с исковата молба, по която е било образувано производството по гр.д.№
5673/2019 г. по описа на СтРС се претендира установяване съществуването именно
на тези вземания, произтичащи от същите заявени факти, на същите основания и в
същите размери.
Наличната различна идентификация на издадените за
отделните претендирани вземания фактури в исковата молба и в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение не обуславя различие в претендираните
вземания, т.е. в предметите на заповедното и исковото производства.
Ето защо първоинстанционният съд е постановил неправилно
определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено, а
делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от всичко изложено,Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260889/13.11.2020 г., поставено по гр.д. №
5673/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е прекратено
производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1980/24.07.2019 г.,издадена по
ч.гр.д. № 3764/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ВРЪЩА делото
на Старозагорски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/