Р Е Ш Е Н И Е №4209
05.12.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 4403/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
В Районния съд в Пловдив е депозирана
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, против А.А.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 422 от ГПК .
Твърди се
в исковата молба , че ищеца е търговско дружество – комунален
оператор , доставчик на питейна вода, което по договор при общи условия между него
и ответника, доставило на последния питейна вода и отвело за пречистване
канална такава, като доставката била осъществена за периода от 11.08.2014г до 08.02.2016г
, и била на стойност от 522.67 лева. Въпреки реалното доставяне на водата обаче
, цената й останала незаплатена , поради което ищцовото дружество се снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК против
ответника, издадена по частното гражданско дело № 17939 по описана РС Пловдив
.Освен главницата, заповедта включвала и търсено обезщетение за забава в
плащането на главницата в размер на 90.55 лева, представляващи равностойността
на законната лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 31.10.2014
до 30.03.2017г , и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.11.2017г. до окончателното плащане на
вземането. Тъй като заповедта (№ 10942/14.11.2017г ) била връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , то съдът указал на заявителя кредитор да
установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Затова се иска вземането да се установи със
сила на пресъдено нещо, и да се присъдят разноските по двете производства
.
Ответната страна оспорва исковете; отговорът на исковата молба е подаден
в срока по чл. 131 от ГПК.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че по партидата на ответника, водена от
ищцовото дружество, са начислени задължения за доставена питейна вода в размер
от 522.67 лева за периода от 11.08.2014г до 08.02.2016г, върху който лихвата за забава е в общ размер от 90.55
лева за период от 31.10.2014 до 30.03.2017г, като всички издадени в тежест на М.
фактури са осчетоводени редовно в счетоводството на дружеството , както и в
справките декларации по Закона за данък „добавена стойност”. Няма извършени
плащания по тези фактури.
Исковете са допустими като установителни,
тъй като е спазен срока по чл. 422 от ГПК.
Няма спор относно това , че ответникът е собственик на водоснабден имот – апартамент в П., **************, като в това отношение е представено и безспорно писмено доказателство
, което доказва факта на собствеността
вън от съмнение - копие
от нотариален акт на л. 10 от делото , който изцяло кореспондира с копието от
кадастралната карта на следваща страница. Затова съдът приема , че ответника е
собственик на водоснабден имот, а оттам
– и страна по договор при общи условия за доставка на питейна вода и
отвеждането й за пречистване с ищцовото дружество. Следователно дължи плащане
на доставеното, остойностено съобразно действащите към периода на доставката
цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Страните не са
спорили по наличието на реална доставка на водата, а това обстоятелство личи от
свидетелските показания на свид. С.Т.,
според които доставеното количество вода било измервано чрез редовен,
изправен водомер, и редовно отчитано. На следващо място , съдът не може да
игнорира представените писмени доказателства – копия от карнети и фактури -
само заради това , че са изходящи от ищеца частни документи, тъй като
съдържанието им кореспондира както с фактическите твърдения на страната в
исковата молба , така и със заключението на вещото лице , което пък почива на
извършената в счетоводството на ищеца
проверка.
Исковете са основателни в пълен размер , предвид заключението на вещото
лице касателно стойността на доставеното, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено.
Разноските по делото се присъждат в тежест
на ответника, по списък.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, че в
отношенията между страните , дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми , за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
№ 10972/14.11.2017г по частното
гражданско дело 17939 по описа на ПРС за 2017 г , ІV гр. състав: 522.67 лева – главница , стойност на доставена
до обект на М. ***, за периода от
11.08.2014г до 08.02.2016г, питейна вода,
обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 90.55 лева
за периода от 31.10.2014 до 30.03.2017г , и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2017г. до
окончателното плащане на вземането.
Осъжда А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести
септември № 250, сумата от 620 лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ