Р Е
Ш Е
Н И
Е №3415
гр. Пловдив, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря
Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8001 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 29612/16.05.2018 г. от “Райфайзен (България)“ ЕАД,
ЕИК *********, против Р.С.К., ЕГН **********, с която са предявени положителни
установителни искове за признаване на установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца, суми по договор за потребителски кредит № *** от ***, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 3604/2018 г. по описа на РС Пловдив. При условията на евентуалност
са предявени осъдителни искове за изискуеми вземания по договора за
предоставяне на потребителски кредит.
С
влязло в сила определение от 12.07.2018 г. исковата молба относно евентуалните
осъдителни искове е частично върната, в частите, с които се иска Р.С.К. да бъде
осъден да заплати на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД при условието на
евентуалност - сумата от 947.59 лв., част от изискуемата главница в общ размер
от 8 895,63 лв., която сума от 947.59 лв. представлява редовно падежирала
главница по договор за потребителски кредит № *** от *** за периода 20.07.2017
г. – 20.01.2018 г.; сумата от 357.54 лв. изискуема редовна лихва по договора за
периода 20.06.2017 г. – 14.02.2018 г.; сумата от 112.80 лв. изискуема
наказателна лихва по договора за периода 20.07.2017 г. – 01.03.2018 г.
С договор за потребителски кредит № *** от *** “Райфайзен
(България)“ ЕАД отпуснал на Р.С.К. сумата от 12 174.89 лв. кредит.
Кредитът бил усвоен на *** Срокът на договора бил до 20.03.2022 г. В чл. 4 от договора
била уговорена възнаградителна лихва. За първите 12 месеца лихвата била
фиксирана в размер на 7.50 %, а след това била в размер на 6-месечен SOFIBOR
+ 6.379 пункта
надбавка. В чл. 4.5 от договора страните уговорили и дължима неустойка –
наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата
възнаградителна лихва се надбавяли 10 пункта. За периода 20.07.2017 г. –
20.01.2018 г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни вноски по
договора. Съгласно чл. 9.2 от договора банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на кредитополучателя на
15.02.2018 г.
Предвид настъпилата предсрочна изискуемост и дължимите
суми било подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3604/2018 г. по
описа на ПРС. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, били дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се иска исковият съд да
признае за установено, че Р.С.К. дължи на “Райфайзен
(България)“ ЕАД, следните суми - 8 895.63 лв. - главница, произтичаща от
Договор за потребителски кредит № *** от ***, 357.54 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2017 г. до 14.02.2018 г. вкл., 112.80 лв. - наказателна лихва за периода от 20.07.2017 г.
до 01.03.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда - 06.03.2018 г. до окончателното й
погасяване.
При условията на евентуалност ищецът
предявява осъдителни искове за изискуемите вземания по договора. Позовава се на
предсрочна изискуемост, която ще бъде обявена на ответника с връчването на
препис от исковата молба и приложенията. Моли да се осъди ответника да му заплати
сумата от 7 948.04 лв. предсрочно изискуема главница по договора
/единствената висяща претенция от евентуалните искове/. Претендира законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски по исковото и заповедното производство.
Исковата молба, уточнителните
молби и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С
определение от 01.11.2018 г. е назначен за особен представител на ответника а. Г.Б..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от особения представител на ответника адв. Г.Б.. Оспорват се исковете по
основание и размер. Оспорва да е сключен договор за потребителски кредит и
сумата от 12 174.89 лв. да е получена от ответника. При евентуалност прави
възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона,
както и твърди, че договорът и отделните негови клаузи не отговаряли на
императивните разпоредби на ЗПК. Оспорва договорът да е обявен за предсрочно
изискуем. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава и да дължи претендираните
лихви в посочения размер. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 3604/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите, в разглежданата им част, са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Съдът е сезиран с главни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл.
430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл. 9 ЗПК във вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД.
По главните
искове, за да бъдат уважени ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на посоченото облигационно
правоотношение, усвояването на кредита от ответника, наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка
(възнаградителна лихва) и уговорка за заплащане на обезщетение за забава,
забавата на кредитополучателя, като установи вземанията си и по размер за
посочените процесни периоди, както и условията за настъпване и обявяването на
предсрочната изискуемост на договора на длъжника.
От
представения по делото договор за потребителски кредит № *** от *** /л.11/ е
видно че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
кредит по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на
12174.89 лева с краен срок на погасяване 20.03.2022 г. Уговорено е кредита да
бъде върнат на 84 месечни анюитетни вноски, считано от 20.04.2015 г. с месечна
вноска в размер на 186.74 лева.
С
Определение от 07.12.2018 г. на ищеца е указано, по реда на чл.183 ГПК, да
представи оригинал на договора за кредит и приложенията към него, като са
указани и последиците от непредставянето им.
В
съдебно заседание, проведено на 18.02.2019 г. ищецът е представил оригинал на
договора за кредит и приложенията към него като е извършена констатация от съда
на оригиналите с приложените по делото препис на л.11 до л.19 като се установи,
че преписите съответстват на оригиналите. Поради липса на оспорване на
подписите на документите оригиналите се върнаха на ищеца.
Ответникът
не е оспорил, че договорът за кредит е подписан от него предвид което съдът приема,
че именно ответникът Р.К. се е съгласил и задължил по него.
От
изготвената и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.133/, която
съдът кредитира, се установява, че сумата предмет на договора за кредит в
размер на 12174.89 лева е преведена по сметката на ответника на ***
С
оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за банков кредит.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, лихвен процент по кредитът и условията за
прилагането му, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от
кредитополучателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /т.5.8/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /т.4.7/, право да се откаже от договора /т.5.7 /. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват
Общи условия, които да са отделно от договора за кредит.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен, предвид което и
възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
По вземането за главница
Ищецът претендира главница в размер на
8 895.63 лева, от които 947.59 лева, редовно падежирали главници за
периода от 20.07.2017 г. до 20.01.2018 г. и 7 948.04 лева – предсрочно
изискуема главница.
От изготвената и приета по делото ССчЕ се
установява, че за периода 20.07.2017 г. до 20.01.2018 г. падежиралите и
незаплатени вноски за главница по процесния договор за кредит възлизат на
сумата в размер на 947.59 лева, а предсрочно изискуемата главница е в размер на
7948.04 лева.
В чл.11.1 от договора е предвидено, че кредиторът
може да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер при неплащане
изцяло или отчасти на което и да е парично задължение на договора в продължение
на 150 дни от падежа на това задължение, като на 151 – я ден кредитът става автоматично
предсрочно изискуем.
В случая от ССчЕ се установява, че първата вноска
по която длъжникът е изпаднал в забава е вноска с падеж 20.07.2017 г., като до
датата на подаване на заявлението не са платени 7 на брой месечни вноски, като
от първата неплатена вноска е изминал срок по дълъг от 150 дни. Това налага
извод, че е настъпила обективната предпоставка, предвидена в договора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е
необходимо същата да бъде обявена на длъжника, съгласно чл.60, ал2 от ЗКИ и
указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като обстоятелството, че в
договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост е ирелевантно и не
поражда действие, ако предсрочната изискуемост не бъде обявена на длъжника.
Видно от известие за доставяне до
ответника от ищеца /л.30-31/ на същият е направен опит да бъде връчено, чрез
пощенски услуги, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, но писмото
не е потърсено. Длъжникът е търсен на заявения в договора адрес. В известието
за доставяне е изписан номера на писмото на банката, с което съобщава на
ответника за настъпването на предсрочната изискуемост. Приложено е и самото
писмо /л.29/.
Съдът приема, макар и реално на
длъжника да не му е връчено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост,
че ищецът е положил дължимата грижа да уведоми за това длъжника, като го е
търсил на известния адрес, посочен в договора. Именно със своето поведение
ответникът е станал причина да не му бъде връчено уведомлението, доколкото не е
потърсил пратката, както и не е заявил друг адрес, на който да може да бъде
намерен. В подкрепа на това е и обстоятелството, че длъжникът е търсен в
заповедното производство, само месец по-късно от както е търсен
от ищеца, на адреса от договора, но не е намерен, като са събрани сведения от
съсед, че той е продал жилището си на адреса, посочен в договора за кредит.
Ответникът е търсен и по настоящото дело на адреса по договора, който съвпада с
постоянния и настоящия адрес, като са събрани сведения от съсед, поименно
посочен, че ответникът е продал отдавна жилището. Предвид изложеното, съдът
намира, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди
дата на подаване на заявлението в съда, а именно към дата 13.02.2018 г., от
която датата е известието от пощенските служби, с което е върната разписката на
ищеца /л.31/. Ищецът е положил дължимата грижа за уведомяването на длъжника,
като неговото бездействие – не е потърсил пратката и е напуснал адреса, който е
заявил, без да уведомява кредитора си за новия си адрес, е причина да не му
бъде връчено уведомлението. В този смисъл Решение
№ 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. I TO на ВКС.
Предвид изложеното съдът приема, че
ищецът има вземане за главница спрямо ответника в общ размер на 8895.63 лева, от които 947.59 лева, с настъпил
редовен падеж до датата на подаване на заявлението в съда и 7948.04 лева – обявени за предсрочно изискуеми преди
датата на подаване на заявлението в съда. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за главница се явява
основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията
за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018 г. до
окончателното плащане.
Предвид уважаване изцяло на главния иск за
главница съдът не дължи произнасяне по евентуалния осъдителен иск за присъждане
на главница в размер на 7948.04 лева.
По отношение на възнаградителната
лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 357.54 лева
за периода 20.06.2017 г. до 14.02.2018 г. до датата на предсрочната
изискуемост.
В
договора е уговорена възнаградителна лихва – чл.4.1 и чл.4.2,, която за първите
12 месеца, считано от първата падежна дата е фиксира в размер на 7.50 %, като
след изтичане на този срок лихвата се определя в размер на 6-месечния SOFIBOR + 6.379
пункта надбавка.
Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира договорната лихва за
процесния период възлиза в размер на търсената сума от 357.54 лева. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен
размер.
По отношение на обезщетението за забава
В чл.4.5 от договора за кредит е предвидено, че при неизпълнение на
задълженията за плащане на дължимите суми длъжникът дължи обезщетение за забава
– наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху
забавената главница.
От
ССчЕ се установява, че за процесния период 20.07.2018 г. до 01.03.2018 г.
наказателната лихва е в размер на 112.80 лева, от които 57.70 лева, изчислени
върху вноските с настъпил падеж за периода 20.07.2017 г. до 20.01.2018 г. и
55.10 лева – за предсрочно изискуемия остатък за периода от 15.02.2018 г. до
01.03.2018 г. Съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила към
13.02.2018 г., като за вземането за предсрочно изискуемия остатък от главницата
забава настъпва на 14.02.2018 г. Наказателна надбавка се претендира за период
след изпадане в забава.
Предвид изложеното съдът намира, че и тази
претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за
ищеца.
Ищецът е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива, както следва
– 268.51 лева – държавна такса за исковото
производство и 798.30 лева – депозит за особен представител и 120 лева –
депозит за ССчЕ. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноски в исковото производство 1286.81 лева, които на основание
чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в пълен размер.
В заповедното производство ищецът е направил следните
разноски 187.32 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени в пълен размер. Общо
разноски за заповедното производство 237.32 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, сумата в размер на 8895.63 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № *** от ***, от които 947.59 лева, падежирала главница, начислена за
периода 20.07.2017 г. до 20.01.2018 г. вкл. и 7948.04 лева, предсрочно
изискуема главница, 357.54 лева –
изискуема редовна лихва, начислена за периода 20.06.2017 г. до 14.02.2018 г.
вкл. и 112.80 лева, изискуема
наказателна лихва, начислена за периода 20.07.2017 г. до 01.03.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018
г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3604/2018 г.
на ПРС.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, сумата в общ размер на 1286.81
лева – разноски в исковото производство и сума в общ
размер на 237.32 лева, разноски по ч. гр. д. № 3604/2018
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.