№ 11
гр. Видин, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320102135 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от ЕМ. Г. АЛ. от гр. Видин, чрез адв. В.М.
против ОД на МВР – Видин, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 179
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало служебно правоотношение с
ответника, по силата на което същият е назначен и работи на длъжност „младши инспектор“
в участък „Нов път“ при РУ на ОДМВР – Видин повече от 8 години. Посочва, че служебните
си задължения изпълнява на 12 часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40
часа седмично. Ответникът не му е изплатил извънредния труд, формиран чрез превръщане
на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 на МВР / отменена/ като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143. Налице
е и забава в плащането.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 14.10.2018г. до 31.12.2020г., както и сумата от 100.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за процесния период.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от
22.12.2021г. съдът е допуснал увеличение в размера на исковите претенции като искът за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд се счита предявен
за сумата от 1822.61 лева, а искът за заплащане на обезщетение за забава се счита предявен
за сумата от 307.83 лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен и недоказан по
1
размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в служебно правоотношение с ОДМВР – Видин.
Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за
процесния период като е посочил, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия
положен от него извънреден и нощен труд . Оспорил е приложимостта на разпоредбите на
ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им
се урежда единствено в ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им. Направил
е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна
следното :
Не се оспорва, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото
основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 14.10.2018г. до 31.12.2020г.
ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време
между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
икономическа експертиза, се установява че през исковия период ищецът е отработил 1544
часа нощен труд. Приравненият с коефициент 0, 143 нощен труд в дневен възлиза на 221
часа положен извънреден труд, който се равнява на 1822.61 лева. Според заключението на
вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен
период по периоди на възникване. е в размер на 307.83 лева.
Вещото лице е изготвило заключение и във вариант за периода от 14.10.2018г. до
11.07.2020г., според който ищецът е отработил 1224 часа нощен труд. Приравненият с
коефициент 0, 143 нощен труд в дневен възлиза на 175 часа положен извънреден труд,
който се равнява на 1417.35лева. Според заключението на вещото лице, при този вариант,
обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по
периоди на възникване. е в размер на 274.13 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл.
143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
2
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период / чл. 187, ал. 3, изр. 3
от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила
от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143. В следващите
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-
36 от 07.01.2020г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. В Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020г. и Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020г.,
е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване.
Налице е празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1, 143. В противен случай би се поставил държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Освен това, действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР
е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
3
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не
изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по своето основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е положил 1544 часа
нощен труд, като след преизчисляване на нощния труд в дневен, се установява, че ищецът е
положил 221 часа извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение според
заключението на вещото лице за периода от 14.10.2018г. до 31.12.2020г . възлиза на сумата
от 1822.61 лева.
Искът за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за
периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни
периоди са станали изискуеми, до депозиране на исковата молба възлиза според
заключението на вещото лице в размер на 307.83 лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото
възнаграждение в горния размер за положения от него извънреден труд, поради което
исковите претенции ще следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 700.00 лева, който се претендира от
ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът
може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно установената практика на ВКС, обективирана в определение № 533 от 30.10.2107
г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на I ТО и определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г.
на ВКС, ІІІ г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е така, защото в случая се касае за
обективно съединяване на главен и акцесорен иск, като обусловеността им не изисква
процесуални действия, свързани с различен предмет на доказване по двата иска.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от
исковете поотделно. Така дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на предявяване на исковете възлизат
на 379.13 лева.
Тъй като ищецът е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за
4
водене на делото /т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК, при този изход от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 85.22 лева.
Ответникът като държавно учреждение не е освободено от заплащане на държавни такси по
смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на делото не са публични държавни
вземания, а частни субективни права на ищеца /така т.10 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за вещо лице в размер на 100.00 лева,
платени от бюджета на съда.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон
Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да заплати на ЕМ. Г. АЛ. с ЕГН
********** от гр. ******, ж.к. ********* със съдебен адрес: гр. ******, ул. *********
сумата от 1822.61 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 14.10.2018г. до 31.12.2020г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 14.10.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 307.83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди
на възникване до предявяване на иска в съда – 13.10.2021г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон
Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да заплати на ЕМ. Г. АЛ. с ЕГН
********** от гр. ******, ж.к. ********* със съдебен адрес: гр. ******, ул. *********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 379.13 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон
Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да заплати по сметка на РС –
Видин сумата от 85.22 лева – държавна такса, както и сумата от 100.00 лева – разноски за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5