Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
гр. Плевен, 18.06.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков ,
като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административнонаказателно
дело № 294 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С решение № 260010/15.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 328/2021г.,
Районен съд – гр.Левски е потвърдил наказателно постановление № 20-0293-000782 от 28.09.2020 година на
Началника на РУ Левски, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А,
ал.1 пр.3 от ЗДвП на С.И. ***, ЕГН ********** e наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Против решението е постъпила касационна жалба от С.И.И.,
чрез адв. Р.Р. от ПлАК, с която се иска съдебното решение да се отмени като
неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон. Твърди се, че посоченитте в атакуваното наказателно
постановление обстоятелства“подава рязко газ на автомобила, превърта задните
задвижващи колела, унася задната част на автомобила, като навлиза в дясна пътна
лента в лява “ не дават основание да се приеме, че е извършено деяние, което
осъществява състава на административно нарушение по чл. 104 б. т.2 от
ЗДП.Твърди се, че в направеното в АУАН и НП словесно описание на нарушението не
е посочена специалната цел, която е елемент от състава на административното
нарушение по чл. 104 Б т.2 от ЗДП. Твърди се, че в НП не е посочена формата,
при която е осъществено ползването, неотговаряща на предназначението на
пътя.Твърди, че съставът на административното нарушение по чл. 104 б.т.2 от ЗДП и санкционната норма на
чл. 175 а ал.1 от ЗДП не съдържат като елемент от състава застрашаване на
останалите участници в движението, поради което е налице противоречие между
правно и фактическо обвинение препятстващо правото на защита и съставляващо
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Твърди, че са налице противоречия в показанията на
служители извършили проверката относно разстоянието от мястото на нарушението
на което са се намирали служителите извършили проверката. В заключение прави
искане решението на РС Левски да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, и не се представлява.В представена по делото
молба изразява становище, че поддържа касационната жалба.
Ответникът Областна Дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не
се представлява и не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС- Левски е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да
обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В
конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост
на въззивното решение, тъй като РС не е направил правилна оценка на събраните
доказателства, касаещи нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са
неоснователни.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на 13.09.2020г- в с.Аспарухово, на
кръстовището на ул.“В.Левски“ и
ул.“Хр.Ботев“ С.И.И. като водач на лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№
*****, с посока на движение към гр.Левски, управлява лек автомобил марка „БМВ520“
с рег.№ ЕН 3191КК и извършва следното : при сухи метеорологични условия
извършва маневра „завой на дясно“, подава рязко газ на автомобила, превърта
задните задвижващи колела, унася задната част на автомобила, като навлиза от дясната пътна лента в лява, с което си
действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението и не
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Нарушението е квалифицирано по чл.104Б т.2 от ЗДвП. За констатираното нарушение на осн. чл.175 а ал.1 пр. 3 от ЗДвП
на С.И. било наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и на осн. чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП –глоба в размер на 10 лв. Наказателното постановление в частта, в която е наложено наказание глоба
от 10 лв на осн. чл. 183 ал.1.т.1 пр. 2 от ЗДП не е обжалвано и е влязло в
сила.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие показанията
на контролните органи, тъй като същите са възприели непосредствено
констатираното нарушение. Приел е, че същите съответстват и на писмените
доказателства за състоянието на пътната настилка. При така установената
фактическа обстановка съдът е счел за безспорно доказано извършването на
нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Посочил е, че съобразно тази норма водачите
са длъжни да използват пътищата отворени за обществено ползване, като всички
останали действия следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособени
за тази цел места. Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна РС е счел, че жалбата срещу НП е неоснователна. Приел е за установено по
несъмнен начин, че И. е осъществил всички признаци на визираното и в акта и в
последвалото го наказателно постановление нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
Изложил е мотиви, че всички доказателства по делото установяват, че на
посочената в акта дата жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство
нарушил закона, като не използвал пътя, отворен за обществено ползване по негово
предназначение. Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП
съдържа императивното задължение, с което е изрично забранено да бъдат
използвани пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил. ПлРС е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели П. и Г., от които се установява по категоричен и несъмнен
начин, че на посочената в акта и наказателното постановление дата свидетелите са били на близко разстояние и са
възприели случващото се. От показанията на свидетелите се установява, че водача
е усукал задницата на лекия автомобил, като е подал газ, което се води „дрифт“,
а св. Г. е заявил не само, че това което е направил водачът е „дрифт“, а и че
по този начин водача застрашава и създава опасност за другите участници в
движението, тъй като в далечината в насрещното платно е идвал друг автомобил и
само е въпрос на късмет, че автомобилът не е бил достигнал до това кръстовище в
този момент и не е станало ПТП. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите
като незаинтересовани от изхода на делото, последователни, безпротиворечиви и
логични и от които се установява, че жалбоподателят че жалбоподателят е извършил действие, с което
е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 104Б ЗДвП.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства РС е обосновавал
извода, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104Б т. 2 ЗДВП. При така
изложените правни и фактически съображения РС е счел, че НП е законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния
закон. Фактите са установени
правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния
извод за доказаност на вмененото на И. нарушение. Фактическите констатации и
правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. При определяне вида на наложеното наказание
наказващият орган е съобразил и правилно е приложил санкционните разпоредби на
чл. 175А, ал. 1, пр. 3, която предвижда наказание в конкретно определени
размери. Наложените на основание последната разпоредба административни
наказания за извършеното нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДВП са съобразени с
високата степен на засягане на обществените отношения с конкретното нарушение,
обстоятелствата при извършването му и степента на обществена опасност. РС е
намерил, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено като наложените наказания ще изпълнят своя превъзпитателен
ефект спрямо нарушителя.
Изложените в касационната
жалба възражения са неоснователни. На същите районният съд е дал отговор в
своето решение и е достигнал до правилния извод за безспорно извършено от И. в нарушение
на чл.104Б ал.1 т.2 от ЗДвП, което вменява задължение на водачите да използват
пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение за
превоз на пътници и товари. Районният съд е извел и решаващия си извод относно
безспорната установеност на приписаното на водача административно нарушение. За
да потвърди НП, районният съд правилно и
обосновано е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението
Районен съд –Левски е
валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260010/15.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 328/2020
г. на Районен съд – гр. Левски.
Решението не
подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.