РЕШЕНИЕ
№ 1925
гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110116109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Т. И. Ц. срещу Община Варна
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на: 1) сумата от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени травматични увреждания, вследствие на настъпило на
26.04.2022 г. падане при стъпване в поддала плочка на левия тротоар на ул. „Оборище“
№ 13а в гр. Варна в посока бул. „Сливница“, поради лошо стопанисване на обекти от
Община Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; и 2) сумата от 502,23
лв. – мораторна лихва върху дължимото обезщетение, начислена за периода от
26.04.2022 г. до 07.12.2022 г.
Ищцата твърди, че на 26.04.2022 г. около 13,30 часа на улица „Оборище“, на
левия тротоар в посока бул. „Сливница“, в района на висшето училище по
мениджмънт, докато вървяла по тротоара, една от плочките поддала, усукала десен
крак и паднала. Усетила остра болка в ходилото и глезена. При падането кракът в
областта на глезена се изкривил в неестествено положение. Губели й се моменти.
Съпровождали я синът й Пламен и снаха й Ива Ц.. Същите я изправили и прикрепяйки
я от двете страни, я сложили да седне на пейка в близост. Ищцата чувствала
главозамайване, пресъхналост в гърлото и обща отпадналост. П.Ц. докарал автомобил
и двамата със снаха й я качили в него и я закарали в спешно отделение на МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД. След проведен преглед и направен скенер се установило
следното травматично увреждане: „травма па десен крак, счупване на външен
/латерален/малеолус“. Кракът в областта на глезена бил оттекъл. След изследванията и
прегледа била поставена гипсова имобилизация на крака, като лекарят й предписал
домашно амбулаторно лечение минимум 30 дни. Впоследствие същото било
удължавано неколкократно. След извършената манипулация лекарите й позволили да
се прибере у дома. На 28.04.2022 г. ищцата взела от личния лекар болничен лист, тъй
като било невъзможно както да се движи и да работи. По-късно й били издадени още
три болнични листа, последният до 08.08.2022 г. През целия период, през който е бил
1
поставен гипсът, лекарите й забранили да стъпва и да се подпира на десния си крак.
Такава забрана докторите й поставили и след свалянето на гипса, като й казали, че ще
може да стъпва едва след като й бъдат извършени допълнителни прегледи, които да
установят възможността да стъпва на десния си крак. След един месец гипсът бил
свален от крака на ищцата, като тя се е придвижвала с две патерици. След сваляне на
имобилизацията кракът в областта на глезена бил оттекъл, били ограничени
движенията в дясна глезенна става, като е имало болка в същия. След свалянето на
гипса ищцата продължила да се придвижва с помощта на патерици няколко месеца.
Също така за продължителен период се е наложило извършване на физиотерапия и
допълнителна физиотерапия на крака. От датата на счупване на глезена на десния крак
досега животът на ищцата съществено се е променил. Първите дни и седмици тя
редовно приемала болкоуспокояващи, тъй като болката била много силна. Събуждала
се е през нощта от болката и пиела лекарства докато подействат, за да заспи отново.
Чувствала главозамайване и отпадналост на организма. Всекидневното й обслужване
представлявало трудност, тъй като трябвало да се придвижва и придържа с патерици.
Не могла да стои повече от 10-15 минути изправена, тъй като се увеличавал притокът
на кръв, мускулите на крака се напрягали и болката се увеличавала. Било невъзможно
да се обслужва сама и да извършва без чужда помощ, елементарни ежедневни
дейности, което довело до срив в психическото й състояние. Изпитвала срам и
неудобство от това, че не може да се грижи сама за себе си, както и страхове, тъй като
инцидентът отключил посттравматичен стрес, изразяващ се в страх да стои сама и
натрапчиви мисли за невъзможността да се справя с ангажиментите в ежедневието си,
страх дали ще се възстанови напълно. Не можела да изпълнява и домакинските си
задължения. Изпитвала притеснение и неудобство и от това, че близките й трябвало да
се грижат за нея. Оздравителния период протекъл бавно и тежко. Поради силните
болки, които изпитвала, се налагало да приема обезболяващи. Възстановителния
период продължавал и към момента, като бил нарушен нормалния й ритъм на живот.
Съществено е намалила своите социални контакти, тъй като не можела да излиза извън
апартамента. Близките й спрели да й се обаждат и да контактуват с нея. Същата се
чувствала непълноценна в своя начин на живот след настъпилата травма на крака. И
досега при излизане извън дома придвижването ставало с помощта на автомобил,
който се управлява от друго лице. Ищцата станала по-неконтактна и често изпадала в
мрачни настроения и по-раздразнителна. Изпитвала постоянен страх да не увреди
отново десния си крак в областта на глезена. Излага, че в случая Общината отговаря за
вреди по силата на закона, като счупването на крака е настъпило вследствие
бездействието на служители на ответника. При тези съображения моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Община Варна, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Излага се, че не е конкретизирано мястото на инцидента, поради
което е налице невъзможност да се направи преценка дали общината е изпълнила
задълженията си по поддържане на тротоара и дали в този случай отговаря за
поддържането му. Сочи се, че не са представени доказателства за наличието на
причинна връзка между противоправно деяние на служители на Община Варна и
причинените на ищцата неимуществени вреди. В условията на евентуалност
претендира, че исканото обезщетение е необосновано завишено. Моли за отхвърляне
на исковите претенции и в условията на евентуалност моли да бъде присъден намален
спрямо искания размер на обезвреда. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебномедициснка
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно неоспорената медицинска документация (л. 10-26 от делото) ищцата е
2
постъпила на 26.04.2022 г. в 14,30 часа в УМБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, Спешно
отделение, където й е поставена диагноза „Авулзио малеоли латералис крусис декстра
… травма на десен крак“, назначена е рентгенография, терапия – гипсова
имобилизация за 28 дни, както и е насочена към контролен преглед при ортопед на
03.05.2022 г. Представени са 11 бр. амбулаторни листи от последващи прегледи на
ищцата, проведени на 03.05.2022 г., 10.05.2022 г., 10.05.2022 г., 16.05.2022 г.,
26.05.2022 г., 03.06.2022 г., 09.06.2022 г., 21.06.2022 г., 30.06.2022 г. и 15.07.2022 г., от
които е видно, че основната диагноза на ищцата е „счупване на външен латерален
малеол“, вследствие на травма на дясна глезенна става, като й е поставена гипсова
имобилизация за 30 дни, извършвани са изследвания – рентгенография на 16.05.2022 г.,
след сваляне на имобилизацията е била с оток и ограничени движения в дясна глезенна
става, слаба болка при движение, като придвижването се е осъществявало на къси
разстояния по равен терен с две помощни средства – патерици, а също така е била
провеждана физиотерапия.
Според представените 4 бр. болнични листи поради настъпилата на 26.04.2022 г.
травма ищцата е била в отпуск по болест в периода 27.04.2022 г. – 08.08.2022 г.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза се изясняват правнозначимите обстоятелства, че
вследствие на процесния инцидент от 26.04.2022 г., придвижвайки се по тротоара на
ул. „Оборище“ като стъпва на една от плочките, която поддва, кракът на ищцата
внезапно се усуква и е паднала на земята, при което е получила травма на десния долен
крайник, изразяваща се в закрита фрактура на малкопищялната кост, без разместване
на фрагментите. Пострадалата е транспортирана от придружаващите я близки до
спешен сектор на МБАЛ „Света Анна – Варна“, където са проведени прегледи и
изследвания, както и е предприето консервативно лечение – гипсова имобилизация за
период от 30 дни, а след отстраняването й са проведени два курса физиотерапия.
Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че механизмът за
получаване на травмата с фрактура на едната кост от подбедрицата в областта на
глезенна става включва внезапно огъване на ходилото в посока навътре (към другия
крайник) и добре съответства да е възникнала по начина, посочен в исковата молба.
Вещото лице застъпва становището, че в случая се касае за неразместена
фрактура на едната кост на подбедрицата, за която обичайният възстановителен
период е от порядъка на 2 месеца и половина – 3 месеца, при условие, че не възникнат
усложнения.
Изяснява се от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, че фрактурираната кост – фибула (малък пищял), е довела до трайно
затруднение в движението на десния крайник на ищцата за период по-голям от месец.
Според вещото лице много често фрактурите в дисталната (към глезена) част на
подбедрицата са свързани с увреда и на мекотъканни връзки, което допълнително
затруднява и удължава възстановяването. Установява се от заключението на
съдебномедицинската експертиза, че към настоящия момент движенията и опората на
крайника са възстановени, като са налице дискретни остатъчни симптоми, свързани с
прекомерно натоварване на крайника и щадящо движение при определен вид дейност
(слизане по стълби, ходене при неравен терен и др.). Пояснява се, че същите могат да
се усещат за неопределен период от време, но не са от степен да ограничат
функционално крайника.
При изслушването си в о.с.з., проведено на 05.05.2023 г., вещото лице пояснява,
че няма данни за назначаването на ползване на пластмасови ортези след отстраняване
на гипса, но е възможно пациентът сам да реши да ползва такива средства, за да
чувства стабилност, предвид указанията за щадене на крака и ненатоварване. Допълва,
че към настоящия момент възстановителният процес на ищцата може да се счита за
завършен, като при по-дълго стоене на крака и ходене е възможно да се появят
оплаквания под формата на дискомфорт.
3
От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля И.Н. Ц. (снаха на ищцата) се установява, че на 26.04.2022 г. след като
обядвали в заведение заедно с ищцата и сина й, тръгнали да си ходят и вървейки на
тротоара на ул. „Оборище“ от страната на колежа ищцата паднала на земята, хванала се
за крака и охкала. Вдигнали я и я сложили на близката пейка. Свидетелства, че ищцата
легнала, станало й лошо, пребледняла и кракът й се надул, затова й свалили обувката.
Свидетелката с мъжът й откарали ищцата до спешния кабинет, където била прегледана
и лекарят им обяснил, че кракът й е счупен на глезена на десния крак и го гипсирали.
След този инцидент всеки ден свидетелката ходила в дома на ищцата, за да й помага,
включително през първия ден й съдействала да се преоблече. Свидетелства, че ищцата
не можела да се движи, трябвало кракът й да седи на високо, не можела без чужда
помощ да отиде до тоалетната, да си измие зъбите и постоянно се налагало да има
човек до нея. Ищцата станала раздразнителна и по-затворена, тъй като не можела да
излиза сама от вкъщи с месеци. Излага, че 30 дни ищцата била с тежък гипс и още 30
дни имобилизирана с пластмасов. Лекарят ги уведомил, че трябва много да пази крака
си, да не стъпва на него, да не се подпира, защото ако още веднъж го счупи предстои
операция с пирони. Това много притеснило ищцата и 5-6 месеца след инцидента
ходила с патерици. В топлото време кракът й бързо отичал и не можела да се разхожда.
Не ходила и на работа, тъй като много я болял кракът, който трябвало да стои
хоризонтално, за да не се надува, а пред офиса, в който работи имало стълби, които не
можела да изкачва и слиза. Свидетелства, че по време на лечението ищцата е приемала
болкоуспокояващи медикаменти и споделяла, че изпитва силни болки, които й пречели
да спи през нощта.
Вторият воден от ищцовата страна свидетел П.Х.Ц. (син на ищцата) заявява
пред съда, че преди около година станал инцидент когато след като обядвали тръгнали
да се връщат към офиса и както си вървели по тротоара нещо станало, ищцата извикала
като стъпала на една плочка и паднала. Свидетелят се опитал да я вдигне, но видял че
майка му изглеждала доста стресирана и разбрал, че се е случило нещо сериозно.
Инцидентът настъпил на ул. „Оборище“ между булевард „Вл. Варненчик“ и
„Сливница“, почти на пресечката на „Сливница“ до училището по мениджмънт.
Седнали на пейката, а съпругата му отишла да вземе вода от заведението, в което
обядвали, когато на майка му й прилошало. Кракът й се надул и като се опитала да
стане много я боляло, тогава решили, че трябва да отидат до спешния кабинет. Там ги
уведомили, че кракът на ищцата е счупен и няколко месеца бил гипсиран, като през
цялото време с стояла вкъщи, тъй като не можела да излезе без някой да й помогне.
Нямало как основни неща да върши вкъщи и се налагало близките да й помагат за
всичко. Свидетелства, че майка му се придвижвала с патерици, но не можела да ходи
на работа. Настъпила промяна в нейното поведение и в начина й на живот след
счупването на крака – преустановила социалните контакти, близките й също започнали
да гостуват по-рядко, защото нямало как да ги посреща, преди излизала навън, а след
това близо 5-6 месеца си седяла вкъщи и не се разхождала с внуците си, както преди,
само за най-неотложни неща напускала дома и то с чужда помощ. Оплаквала се, че я
болял кракът и пиела болкоуспокояващи лекарства.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Ищцата е активно процесуално легитимирана да търси обезщетение за
причинени вреди на лично основание, резултат от деликт, претендирани като
неимуществени, изразяващи се в причинена болка и страдания от травматични
увреждания, и имуществени, които включват разходите за лечение.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени/имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
4
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени/неимуществени
вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото по категоричен начин по
делото се установява, че на 26.04.2022 г. ищцата е получила травматично увреждане,
изразяващо се в закрита фрактура на малкопищялната кост, без разместване на
фрагментите, в резултат на падане при стъпване в поддала плочка на тротоара на ул.
„Оборище“ в гр. Варна в посока бул. „Сливница“ в близост до Висше училище по
мениджмънт, което на се намира на ул. „Оборище“ № 13а, вследствие на което десния
й крак е бил имобилизиран за период от 30 дни, след което няколко месеца е
продължила да се придвижва с помощта на патерици.
Изяснява се от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателствени средства
по делото, че възстановителният период от получената фрактура е продължил около
три месеца, като трайно затруднено е било движението на десния крак за период по-
дълъг от един месец и понастоящем ищцата изпитва дискомфорт при продължително
натоварване на крайника.
Дейността по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общината, с цел осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година – арг. чл. 31 от Закона
за пътищата, т. 14 от ДР на ЗП. На основание §6 , т. 28 от ДР на Закона за движение по
пътищата участници в движението са и пешеходците.
Съгласно чл. 48, т. 2, б. „б” ППЗП общината отговоря за поддържането на
тротоарите, дори и на тези, които се намират извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Общината
като собственик на пътя, върху който се намира това съоръжение на техническата
инфраструктура, е длъжна незабавно да сигнализира това препятствие по тротоара и да
го отстрани в най-кратък срок. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила,
поради общественото предназначение на общинските улици общината следва да
осъществява дейности по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп,
проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа
на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища,
общинска собственост.
От друга страна, по силата на чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите се организират от съответните общини. Следователно,
доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на
Община Варна чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на
хора по тротоарите на общината, поради което е установен фактическият състав,
обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната
община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
5
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че вследствие на процесния инцидент ищцата е получила счупване на
десния крак в областта на глезена, обусловило трайно затруднение в движението й за
период от повече от един месец. Макар и да не е било провеждано оперативно лечение
и да не се е налагал болничен престой, по време на възстановителния период от близо
три месеца ищцата е изпитвала болки, не е могла да се придвижва самостоятелно и е
била зависима от близките си. Изяснено е по делото, че инцидентът се е отразил
негативно на качеството на живот на ищцата. Въпреки че към настоящия момент
функцията на краката се е възстановила напълно, освен физическите болки ищцата е
изпитала и психически страдания вследствие на процесната злополука, тъй като
невъзможността да се справя самостоятелно с елементарните си ежедневни
ангажименти, дори и с обслужване на основните си физиологични нужди, е
рефлектирала негативно на психиката й. Преживяното е оставило отпечатък в
съзнанието й и е довело до нежелание и притеснение от нейна страна да излиза навън и
да натоварва крака си след премахването на гисповата имобилизация.
Настоящият съдебен състав при преценка на претърпените от ищцата физически
болки и страдания, нейната възраст, периодът на възстановяване от около три месеца
до окончателното приключване на оздравителния процес с възстановяване функцията
на десния й крак, преживяното безпокойство и негативните емоции от принудителния
престой, възпрепятстването й да полага труд за период от над три месеца, намира, че
следва да й бъде определено заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 6 000 лв.
Не се доказа в производството настъпилите вредоносни последици да са в
резултат на случайност, възрастта на ищцата, невнимание или други обективни
обстоятелства, каквито доводи са наведени от Община Варна. По правилата за
разпределение на доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от
ответника фактически твърдения се считат за неосъществени в обективната
действителност, поради което и поради своята недоказаност тези възражения се явяват
неоснователни.
При тези съображения съдът приема, че в обективната действителност са
възникнали всички материални предпоставки за ангажиране на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община, поради което предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер
на 6000 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен за тази сума, като за
разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В полза на ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта – 26.04.2022 г., тъй като при причиняване на вредоносен
резултат от непозволено увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на
извършване на противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 376,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, изтекла за исковия период от 26.04.2022 г. до 07.12.2022 г.,
6
изчислена съобразно определения от БНБ основен лихвен процент за процесния
период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта. Следователно, за разликата
до пълния предявен размер от 502,23 лв. акцесорната претенция за мораторна лихва
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената и
отхвърлена част от исковете в тежест на ответника следва да бъдат възложени съдебни
разноски за сумата от 1552,50 лв., представляваща сбор от заплатени адвокатско
възнаграждение, държавна такса и депозит за съдебно-медицинска експертиза,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложения Договор за правна защита
и съдействие от 07.12.2022 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 1500 лв., тъй
като същото е в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 8000 лв., определено по т. 2 в размер на 1100 лв.,
формирани от 400 лв. + 10% от 7000 лв., и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД,
определено по т. 1 в размер на 400 лв.). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, да заплати на Т. И. Ц., ЕГН **********, с адрес ***3, сумата
от 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични
увреждания, вследствие на настъпило на 26.04.2022 г. падане при стъпване в поддала
плочка на левия тротоар на ***** в гр. Варна в посока бул. „Сливница“, поради лошо
стопанисване на обекти от Община Варна, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 376,67 лв. (триста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение, начислена
за периода от 26.04.2022 г. до 07.12.2022 г., на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 6000 лв. до пълния предявен размер от
8000 лв., както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената
сума от 376,67 лв. до пълния предявен размер от 502,23 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, да заплати на Т. И. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
1552,50 лв. (хиляда петстотин петдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. И. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОБЩИНА
ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8