РЕШЕНИЕ
№ 1794 27.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На четиринадесети юли две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7583 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против
К.С.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Предявен е иск за
установяване съществуването на следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2824/ 2019г., дължими по
договор за заем, сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД на 25.07.2016г. :
660,90 лв. – главница, 109,05 лв. – договорна лихва за периода
28.09.2016г. - 20.09.2017г., 31,83 лв.
– такса за оценка на досие, 163,12 лв.
– такса за услуга „Кредит у дома“ - за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредотополучателя за периода 05.10.2016г. - 20.09.2017г., 380,67 лв. – такса за услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода 28.09.2016г. - 20.09.2017г., 108,85
лв. – обезщетение за забава за периода 29.09.2016г. - 01.04.2019г.; ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението на 02.04.2019г. до окончателното
ѝ изплащане; Претендира и
присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че ответникът
не е изпълнил изцяло задълженията си до крайния падеж по договора -
20.09.2017г. С договор за цесия от 01.07.2017г. кредиторът „Провидент Файненшъл България” /“Файненшъл България”/ ООД прехвърлил правата си на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, който ги прехвърлил на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Приложение № 1/ 01.03.2018г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г. с
допълнително споразумение от 01.11.2017г. Цесията била съобщена на ответника.
Ищецът се позовава и на уведомяване за извършената цесия с връчването на препис
от исковата молба и приложенията.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не
представя писмен отговор.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422
вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 2824/
2019г. по описа на БРС против длъжника К.С.С. е постановена заповед за
изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК № 1461/ 03.04.2019г. за плащане на
заявителя – кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на претендираните в
настоящото производство парични вземания, ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението на 02.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски от 25 лв. –
платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане
от 25.07.2019г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си. Разпореждането
е съобщено на ищеца на 07.08.2019г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415
ал.4 от ГПК – с искова молба, изпратена с куриер на 04.09.2019г.
На 25.07.2016г.
между заемодателя ”Провидент Файненшъл България” АД и ответника К.С.С. е
сключен договор за потребителски кредит № *********/, съгласно който
заемодателят предоставил на заемателя сумата от 750 лв., която заемателят се
задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски /59 вноски по 26,26 лв. и
последната 25,83 лв., платими всеки понеделник, начиная от 03.08.2016г.
Договорена е фиксирана лихва от 147,94 лв., представляваща 31,82 % годишен
лихвен процент, такса за оценка на досие – 37,50 лв. В договора е посочен годишен
процент на разходите 48,10 %, включващ посочената такса за оценка и фиксираната
лихва. Извън този процент е предвидена и такса за услугата „Кредит у дома“ в
размер на 639,73 лв. така общият размер на дължимите плащания по договора е в 1
575,17 лв. В изготвения и предоставен на потребителя стандартен европейски
формуляр последната такса не е описана, но отново е посочена обща сума за
плащане 1 575,17 лв., която съгласно формуляра включва главницата по кредита,
лихвата и общите разходи по кредита.
С договор за цесия
от 01.07.2017г. кредитодателят е прехвърлил всички свои настоящи и бъдещи
вземания по процесния договор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.11.2017г.
между цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ АД /сега ЕАД/ е сключено допълнително споразумение към рамков договор
от 10.11.2010г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като видно от представеното
приложение № 1/ 01.03.2018г. вземанията по процесния договор за кредит с ответника
К.С. са включени в предмета на цесията с посочена обща стойност 1 377,53
лв. Съгласно рамковия договор предмет на прехвърляне са ликвидните и изискуеми
вземания по договора за заем, а момент на прехвърлянето на всяко вземане е
моментът на потвърждаване приемането на съответното приложение № 1 за
индивидуализиране на вземанията – в случая от 01.03.2018г. На същата дата е
изготвено и писмено потвърждение от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ за станалото
прехвърляне, съгласно изискването на чл.99 ал.3 от ГПК. Уведомления за цесиите
са редовно връчени на ответника съобразно изявлението на ищеца в исковата молба
едва с връчването на преписи от исковата молба и приложенията на 22.01.2020г.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът – заемател е направил
погасителни плащания по договора на обща стойност 229,60 лв., като след 02.02.2017г.
е преустановил плащанията.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото следното :
Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, правоотношението по който възниква от
предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя. Предвид извършените
от ответника погасителни плащания съдът приема за установено сключването на 25.07.2016г.
на процесния реален договор за заем между ответника и ”Провидент Файненшъл
България” АД за сумата от 750 лв., която ответникът се е задължил да върне на 60
седмични погасителни вноски ведно с договорна лихва от 147,94 лв.
В установеното
облигационно кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
и чл.9 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съдът намира, че
не е спазено изискването на договорът и всички негови елементи да са представени
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Договорните
разпоредби, изложени на страници 2 и 3 от процесния договор за кредит са
нечетливи, изготвени са във видимо различен шрифт и формат, като това се
отразява и на законовото изискване договорът да е ясен и разбираем. Изложеното
е основание за недействителност на договора по чл.22 от ЗПК.
С нормата на
чл.10а ал.2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради
това таксата от 25 лв. за оценка на досие е договорена в противоречие със
закона и на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД тази клауза е нишожна.
Процесният договор
не съдържа надлежен погасителен план съобразно изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК. Това съгласно чл.22 от ЗПК е основание за недействителност на
договора за кредит.
Нищожна е и
клаузата за такса за услуга „Кредит у дома“. Същата не е взета предвид при
определяне на годишния процент на разходите, въпреки че съгласно вписванията в
преддоговорната информация /стандартния европейски формуляр/ размерът е включен
в общия размер на дълга. Дори и да се приеме, че кредиторът има право да
начисли такава такса за допълнителна услуга на основание чл.10а ал.1 от ЗПК, в
настоящото производство остана недоказано действителното предоставяне на
описаната услуга „Кредит у дома“. Съдът приема, че размерът на тази такса,
съизмерим с размера на заемната сума, противоречи на добрите нрави, поради
което клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Подобна такса
допълнително значително оскъпява кредита, като по този начин се заобикаля
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща ГПР да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва.
Поради установените
основания за недействителност на договора на основание чл.23 от ЗПК ответникът
дължи връщане само на чистата стойност по кредита – заемната сума от 750 лв.,
без допълнителни възнаграждения, такси и лихви. От този размер на задължението
ответникът е заплатил сумата от 229,60 лв., поради което е в неизпълнение за остатъка
от 520,40 лв., за който не се установи да е погасен.
С представените
договори за цесия това неизпълнено договорно задължение е прехвърлено на ищеца
– цесионер, който е материалноправно легитимиран да получи изпълнението му. По
изложените съображения съдът приема за основателен иска за главницата за сумата
от 520,40 лв., в който ще бъде уважен. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 660,90 лв. искът е неоснователен, наред с исковете за
заплащане на договорна лихва и такси, които следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ищецът се
легитимира като кредитор на ответника не по силата на договора за заем, а по
силата на договора за цесия, с който са му прехвърлени изискуеми и ликвидни
неизпълнени парични задължения, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че
по отношение на ищеца забавата на ответника настъпва от деня на поканата. Тъй
като цесиите са редовно съобщени на ответника едва в хода на настоящото
производство, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.2 от ЗЗД
правото на ищеца да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху получените по цесията парични вземания е от датата на уведомлението – 22.01.2020г.
За предявения минал период искът за обезщетение за забава е неоснователен,
както и искането за законна лихва върху главницата от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до уведомяването – 02.04.2019г. - 21.01.2020г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 650 лв., включващи : 29,09
лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 270,91 лв. – държавна такса за
исковото производство, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено съобразно
чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. За тези разноски, съразмерно с уважените искове ответникът му дължи
сумата от 232,57 лв.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.С.С. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, следните
парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 2824/ 2019г. : 520,40 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № *********/ 25.07.2016г., сключен
с „Провидент Файненшъл България” ООД, ведно
със законната лихва върху тази суми от съобщаването на цесията на 22.01.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2824/ 2019г. :
1. за главница по договора за кредит № *********/ 25.07.2016г. – за разликата
над уважения размер от 520,40 лв. до предявения размер от 660,90 лв.; 2. 109,05
лв. – договорна лихва за периода 28.09.2016г. - 20.09.2017г.; 3. 31,83 лв. –
такса за оценка на досие; 4. 163,12 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ - за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредотополучателя за периода
05.10.2016г. - 20.09.2017г.; 5. 380,67 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 28.09.2016г. - 20.09.2017г., 6. 108,85 лв. – обезщетение за забава за
периода 29.09.2016г. - 01.04.2019г.; 7. за законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 02.04.2019г. - 21.01.2020г.
ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
сумата от 232,57 лв. за направените
съдебни разноски в заповедното и настоящото производство, съразмерно с уважения
иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД