№ 13794
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20211110170636 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от [***] против Д.
С. Н., обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 22 429,54 лв. дължима главница за периода от 09.10.2017 г. д
о 04.07.2021 г. по Договор за кредит № [***]/26.08.2008 г., Допълнително
споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително споразумение от 19.03.20210 г. и
Допълнително споразумение от 04.08.2105 г. с Приложение № 1 към него,
ведно със законна лихва от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва за периода от 07.08.2018 г. до 11.09.2018 г. в размер на 1
369,19 лева наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2018 г. до
04.07.2021 г. в размер на 10 221,14 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.07.2021 г. по гр.д. № 39515/2021 г., по описа
на СРС за 2021 г., допусната ОФГ в ЗНИ с разпореждане № 66699/22.07.2022 г.
Ищецът твърди в исковата молба и уточнителни молби от 25.01.2022 г.,
22.02.2022 г. и 27.04.2022 г., че на 26.08.2008 г. е сключил с ответника договор
за Договор за кредит № [***] и в изпълнение на договорните си задължения
превел на ответника сума в размер на 54 000евро, които ответникът се
задължил да погаси съгласно уговорен погасителен план на равни вноски.
Сключени са Допълнително споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително
споразумение от 19.03.20210 г. и Допълнително споразумение от 04.08.2105 г.
с Приложение № 1 към него, като с анекса от 04.08.2015 г. по съгласие на
страните е допуснато превалутиране на кредита от евро в лева. По договора от
2008 г. размерът на договорната лихва е бил уговорен в размер на 7,2
процента. След 2015 г. е заложен механизъм за опреД.е на лихвата. Той е
1
поставен в зависимост от Софибор - чл. 4, ал. 1 от анекс от 04.08.2015 г.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което на осн.
чл. 18 от договора с нот. покана от 09.08.2018 г., връчена на 11.09.2018 г.,
считано от 11.09.2018 г., вземанията по договора са обявени за изцяло
предсрочно изискуеми.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор /26.02.2023 г. е
неделя, а отговорът е подаден на 27.02.2023 г. - понеделник/.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не спори да е
сключил процесния договор за кредит и да е усвоил кредита. Не спори и, че с
анекс от 04.08.2015 г. по съгласие на страните е допуснато превалутиране на
кредита от евро в лева.
Твърди, че към 04.08.2015 г. кредитът е бил редовен, а не в просрочие.
Сочи, че в договора се съдържат неравноправни и нищожни клаузи на
осн. чл. 142, т. 10 и т. 12 ЗЗП, а именно:
Чл. 3, ал. 5 от договора за кредит, както и т. IV от споразумение от
19.03.2010 г. в частта относно БЛП. Сочи на стр. 12 от отговора, че
потребителят не е могъл да влияе на съдържанието на новия погасителен
план. Твърди на стр. 12 от отговора, че тази разпоредба на споразумение
от 19.03.2010 г. предвижда заплащане на лихва върху общ дълг, който е
сбор от главница и лихва;
Чл. 6, ал. 3 от договора;
Чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит;
Чл. 12 от договора за кредит;
Чл. 18, ал. 2 от договора за кредит, поради това, че срокът на
просрочието, достатъчен за кредитора да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми, е твърде кратък с оглед срока на кредита;
уговорено е автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост,
което противоречи на ТР;
Чл. 1, ал. 1 от споразумение от 04.08.2015 г. относно клаузата за
превалутирането, поради това, че след него се е увеличил лихвеният
процент /стр. 11/; както и на ответника - потребител не е бил уведомен за
това по какъв начин превалутирането от евро в лева ще се отрази на
дълга /стр. 9, долу/;
Чл. 5, ал. 2 от споразумение от 04.08.2015 г.;
Чл. 5, ал. 4 от споразумение от 04.08.2015 г.,;
Чл. 6 от споразумение от 04.08.2015 г.;
Т. III от споразумение от 19.03.2010 г., въвеждаща облекчени лихвени
условия с фиксирана годишна лихва от 5,98 процента;
Т. IX от споразумение от 19.03.2010 г.,
Твърди, че с горепосочените разпоредби е предвидено право за кредитора
да променя лихвения процент едностранно, което съставлява едностранна
промяна на договора на непредвидено в него основание; при липса на
обективни условия за това. Оспорва клаузите да са индивидуално уговорени.
2
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа:
Между страните не се спори и съдът, предвид събраните в хода на
процеса доказателства приема че между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим № [***]/26.08.2008 г. По силата на договора
ответника е предоставил на ищеца кредит в размер на 54 000 евро за покупка
на недвижим имот със срок за издължаване 420 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Погасяването на кредита става на равни
месечни анюитетни вноски – чл.6, ал.1 от договора. Към датата на сключване
на договора БЛП на банката за жилищни кредити е в размер на 7,2%. – чл.3,
ал.1 от договора. Съгласно чл.3, ал.5 от договора действащият БЛП на банката
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и
датата от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените с договора надбавки не се променят. Съгласно чл.6, ал.3
в случай че по време на действието на договора банката промени БЛП за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Страните не спорят, че сумата от 54 000 евро е усвоена от ответника.
Между страните не се спори и съдът, предвид събраните в хода на
процеса доказателства приема че между страните е сключено Допълнително
споразумение от 19.03.2010 г., по силата на което страните се споразумяват да
въведат облекчен ред за погасяване на задължението на ответника. Съгласно т.
III от споразумението, кредитополучателят ще се ползва от 12-месечен период
на облекчено погасяване на общия дълг, през който период остатъкът от
неиздължената сума ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на
5.98%.
От приложеното по делото допълнително споразумение от
04.08.2015г./л.63/, се установява, че страните са договорили да извършат
промяна във валутата на кредита, като кредитополучателят продължи да
погасява задълженията си в лева. Съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумение от
04.08.2015 г., кредитополучателят се съгласява, че банката ще преустанови
прилагането на всички преференциални лихвени условия, за период от 3 –
месеца. Съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумение от 04.08.2015 г.,
кредитополучателят се съгласил, че с промяна на лихвената надбавка размерът
на погасителната вноска да бъде променяна автоматично. В този случай
банката следва да изготви нов погасителен план , съобразен с променения
размер на погасителната вноска. В чл. 6 от споразумение от 04.08.2015 г. е
предвидено, че кредитополучателят дължи такса в размер на 200 евро за
предоговаряне на условията по кредита на датата на превалутиране.
От приложената по делото нотариална покана с peг. № [***], акт №
148, том II от 18.09.2018г. на нотариус [***] с peг. № [***] се установява, че
същата е връчена лично на 11.09.2018г. на ответника-кредитополучател, като
банката го уведомява, че поради непогасяване на дължимите погасителни
3
вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като с
поканата на длъжника е предоставен седемдневен срок да погаси изцяло
задълженията си към банката.
По искане на страните, по делото е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че по
процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него, към
датата 04.07.2021 г. има неплатени остатъци от задължения, както следва:
- Неплатен остатък за главница в размер на 89 375.02 лв., обявена за
предсрочно изискуема на 11.09.2018 г., съгласно изчислението по колона 12 на
приложение 1 към заключението.
- Неплатена възнаградителна лихва в общ размер на 5 147.01 лв., за
периода от 07.10.2017г. до 11.09.2018 г.
- Неплатена наказателна лихва в общ размер на 10 333.17 лв., отнасяща
се за периода от 07.11.2017 г. до 04.07.2021 г.
- Неплатена законна лихва начислена от банката в общ размер на 17
947.40 лв. за периода 03.12.2018 г. до 04.07.2021 г.
Вещото лице посочва, че при превалутиране на кредита от евро в лева
не е извършено увеличение на главницата.
От заключението на ССЕ се установява, че по кредита във връзка с
договора и сключеното към него допълнително споразумение, последното
плащане е извършено на 29.01.2021г. за вноска в падеж 07.09.2017г.
ССче е установило, че след извършени изчисления се констатира, че е
налице разлика в общ размер на 1 620.34 EUR платени повече, между:
- начислените от банката месечни вноски за възнаградителна лихва
до 04.08.2015 г. и изчислените при първоначалните условия вноски за
възнаградителна лихва до 04.08.2015г., като след извършени изчисления се
констатира, че е налице разлика в общ размер на 629.11 лв. платени повече,
между:
- начислените от банката месечни вноски за лихва, от 07.08.2015 г.
до 11.09.2018 г. и изчислените при първоначалните условия вноски за
възнаградителна от 07.08.2015г. до 11.09.2018 г.
От приетото по делото допълнително заключение, вещото посочва, че
неплатения остатък за присъдена главница е 89 375.02 лева, която
представлява сбор от 66 945.48 лв. със заповед за незабавно изпълнение от
04.07.2021 г. + неплатен остатък за главница 22 429.54 лв. предявена с
исковата молба настоящото дело.
Вещото лице сочи, че процесния кредит е обявен за изцяло изискуем на
11.09.2018 г. Към тази дата целия неплатен остатък за главница е бил 102
429.54 лв., съгласно изчислението по приложение 1 към основното
заключение.
В периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем 11.09.2018
г. До 04.07.2021 г. са постъпили плащания по главница от принудително
изпълнение от ЧСИ, в общ размер на 13 054.52 лв., посочени в колона 10 на
4
приложение 1 към основното заключение, вследствие на което към 04.07.2021
г., неплатения остатък за присъдената главница е намалял от 80 000 лв. на 66
945.48 лв.
В този смисъл заключението посочва, че неплатена възнаградителна
лихва възлиза в общ размер на 5 147.01 лв., за периода от 07.10.2017 г. до
11.09.2018 г., а съгласно служебно извършеното от съда изчисление по колона
13 на приложение 1 към основното заключение, за периода 07.08.2018-
11.09.2018г. незаплатената и начислена възнаградителна лихва възлиза в
размер на 4607.08 лв.
Неплатена наказателна лихва възлиза в общ размер на 10 332.51 лв.,
отнасяща се за периода от 07.11.2017 г. до 04.07.2021 г., а служебно изчислена
от съда на база Таблица 1 към допълнителното заключение, за периода
07.08.2018г.-04.07.2021г. възлиза в размер на 11.019.7 лева.
На въпрос: какъв е размера на платените суми за главница, лихви, такси
за управление на дълга, като се приложи официалния фиксинг на БНБ към
деня на плащане на съответната валута, и при прилагане на първоначалния
погасителен план по договор за кредит на недвижим имот [***]/26.08.2008г.,
за периода от датата на сключване на договора до датата на предявяване на
исковата молба, вещото лице посочва, че:
Разлика за главница в общ размер на 48 720.49 EUR надплащане,
съгласно колона 12 на приложение 2 към заключението.
Разлика за възнаградителна лихва в общ размер на 12 060.72 EUR
неплащане, съгласно колона 13 на приложение 2 към заключението.
Разлика за такси за управление в общ размер на 1 195.24 EUR
неплащане, съгласно колона 14 на приложение 2 към заключението.
От приложение 2 към заключението към задача 21 се установява, че
остатъкът от редовната главница възлиза в размер на 46 578,41 евро, а за
вноски за възнаградителна лихва – в размер на 49 971.22 евро,
В съдебно заседание, проведено на 08.05.2024г., вещото лице пояснява,
че сумата от 48 720.49 EUR, се явява разлика от първоначалния погасителен
план и това, което е платено, като е платено по-малко от дължимото по
първоначалния погасителен план.
В съдебно заседание, вещото лице посочва, че законната лихва за
забава е начислявана от банката върху целия неплатен остатък върху
главницата. Не са начислявани върху различни суми, като начислените
наказателни лихви са начислявани само върху падежиралите вноски за
главница, като по този начин е начислявана само една лихва е
Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от съда
като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
5
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искът е предявен
като частичен иск, включващ: сумата 22 429,54 лв. дължима главница за
периода от 09.10.2017 г. д о 04.07.2021 г. по Договор за кредит №
[***]/26.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009 г.,
Допълнително споразумение от 19.03.20210 г. и Допълнително споразумение
от 04.08.2105 г. с Приложение № 1 към него, ведно със законна лихва от
05.07.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от
07.08.2018 г. до 11.09.2018 г. в размер на 1 369,19 лева наказателна лихва за
забава за периода от 07.08.2018 г. до 04.07.2021 г. в размер на 10 221,14 лева.
Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По безспорен начин се установи, че по силата на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № [***]/26.08.2008г. сключен между [***] гр.
София /понастоящем [***] гр. София/ от една страна, като кредитор и от
друга ответникът Д. С. Н., като кредитополучател, банката е
предоставила договорената сума, по сметката на Д. С. Н..
Въпреки дадената от съда възможност, кредитополучателя, не
представи доказателства да е изправна страна по договора, респ. да е
изпълнил точно задълженията си по същия и да не дължи на ищеца сочените в
исковата молба суми. От заключението на ССЕ се установява, че по кредита
във връзка с договора и сключеното към него допълнително споразумение, са
били извършвани плащания до 07.02.2018г., като след тази дата не е
установено друго плащане.
Съгласно договореното в чл.18 ал.1 при непогасяване на която и да е
вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем.
Съгл. ал.2 на чл.18, при не издължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска.
В случая е установено от представените по делото доказателства, че
кредитополучателят, не е изпълнил свои задължения към банката ищец, като
са спрели плащанията по дълга, като последното плащане е извършено на
29.01.2021г. за вноска в падеж 07.09.2017г. Ответникът е бил уведомен от
банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.18 от
договора- установено е по делото, че нотариална покана с peг. № [***], акт №
148, том II от 18.09.2018г. на нотариус [***] с peг. № [***] се установява, че
същата е връчена лично на 11.09.2018г. на ответника, поради което банката е
обявила кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот [***]/26.08.2008г.
В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, за липса на
валидно изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем,
както и наведеното твърдение, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от договора за
6
кредит, касаеща обявяването предсрочната изискуемост на длъжника е
неравноправна.
От заключението на изслушаната и от допълнителното заключение на
ССчЕ е установено, че размерът на неизплатеното задължение на
кредитополучателите за главница към датата на депозиране на ИМ в съда е
главница е 89 375.02 лева.
Неплатена възнаградителна лихва възлиза в общ размер на 5 147.01
лв., за периода от 07.10.2017 г. до 11.09.2018 г., а съгласно служебно
извършеното от съда изчисление по колона 13 на приложение 1 към
основното заключение, за периода 07.08.2018-11.09.2018г. незаплатената и
начислена възнаградителна лихва възлиза в размер на 4607.08 лв.
ССче е установило, че след извършени изчисления се констатира, че е
налице разлика в общ размер на 1 620.34 EUR платени повече, между:
- начислените от банката месечни вноски за лихва до 04.08.2015 г.
и изчислените при първоначалните условия вноски за възнаградителна
лихва до
04.08.2015г., като след извършени изчисления се констатира, че е налице
разлика в общ размер на 629.11 лв. платени повече, между:
- начислените от банката месечни вноски за лихва, от 07.08.2015 г.
до 11.09.2018 г. и изчислените при първоначалните условия вноски за
възнаградителна от
07.08.2015 г. до 11.09.2018 г.
Неплатена наказателна лихва възлиза в общ размер на 10 332.51 лв.,
отнасяща се за периода от 07.11.2017 г. до 04.07.2021 г., а служебно изчислена
от съда на база Таблица 1 към допълнителното заключение, за периода
07.08.2018г.-04.07.2021г. възлиза в размер на 11.019.7 лева
Вещото лице посочва, че при превалутиране на кредита от евро в лева
не е извършено увеличение на главницата, поради което възражението на
ответника свързано с твърдението му за неравноправност на клаузата на чл. 1,
ал. 1 от споразумение от 04.08.2015 г. относно клаузата за превалутирането,
поради това, че след него се е увеличил лихвеният процент.
Вещото лице посочва, че законната лихва за забава е начислявана от
банката върху целия неплатен остатък върху главницата, като начислените
наказателни лихви са начислявани само върху падежиралите вноски за
главница, като по този начин е начислявана само една лихва.
В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, за
неравноправност на клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за кредит, както и т. IV
от споразумение от 19.03.2010 г. в частта относно БЛП предвиждащи
заплащане на лихва върху общ дълг, представляващ сбор от главница и лихва.
По отношение на възражението на ответника относно
неравноправността на клаузите на чл. 5, ал. 2 и ал.4 от споразумение от
04.08.2015 г. доколкото страните са се съгласили да не се прилагат
преференциални лихвени проценти, по споразумението, както и че следва да
7
се изготви нов погасителен план с оглед превалутирането на кредита, то съдът
клаузите намира, че не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП при
подписването на договора за кредит, тъй като не създава значително
неравновесие в правата на двете страни
По отношение на възражението на ответника относно
неравноправност на клаузата на клаузата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора,
съдът намира следното:
С влизането в сила на Закон за кредите на недвижими имоти на
потребители (обн. ДВ бр. 59, от 29.07.2016 г.) е предвидено в § 4 от преходните
и заключителните му разпоредби, че този закон не се прилага за договори за
кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на
влизането му в сила, с изключение на чл. 41. Визираната норма въвежда право
за потребителя да погаси предсрочно изцяло или частично кредита, за което
да не дължи обезщетение, ако то е извършено след заплащане на 12 месечни
вноски (арг. от чл. 41, ал. 4), освен хипотезата на чл. 41, ал. 5 ЗКНИП.
Преуреждането на заварените отношения не касае клаузата на чл. 8, ал. 1 и ал.
2 от договора, според която кредитополучателят има право да погаси
предсрочно дълга си, а когато за това се използва рефинансиране от друга
банка се заплаща на банката комисион в размер на 4,00% от предсрочно
погасената сума. Правилото на § 4 от ПЗР на ЗКНИП цели единствено да
уреди за в бъдеще правото на кредитора, респективно задължението на
потребителя, при предсрочно погасяване на кредит, сключен преди влизане в
сила на този закон, без обаче да обявява за неправомерно събирането на такива
обезщетения преди този момент. Извод за това следва, както от съдържанието
на самата разпоредба, така и от принципът на правната сигурност,
предвидимост и стабилност и принципът за забрана на същинското обратно
действие на правните норми. Ето защо и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от процесния
договор следва да се счита за валидна при сключването на договора, но
действието е ограничена от правилото на чл. 41 на ЗКНИП, вр. §4 ПЗР на
ЗКНИП, след влизането в сила на визираната норма.
Следва да се отбележи, че самата клауза съдът намира, че не е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП при подписването на договора за
кредит, тъй като не създава значително неравновесие в правата на двете
страни, а отчита, че евентуалното рефинансиране на кредита води до
потенциално лишаване на кредитора от бъдеща печалба, за която е имал
обосновано очакване, че ще получи.
Настоящият съдебен състав намира, разпоредбите на чл. 6, ал.3 и чл.
12, ал.1 от Договора за неравноправни поради следните съображения:
Клаузите на договорите за банкови (ипотечни) кредити не следва да
нарушават основни принципи, в т. ч. и този на равнопоставеност, на който се
основават отношенията между банката и потребителя, както и императивни
разпоредби на закона.
Законът за кредитните институции (ЗКИ), при действието на който е
сключен процесният договор, въвежда редица задължения на кредитните
институции в процеса на отпускане на банкови кредити с оглед защита
8
правата и задълженията на длъжниците. Съгласно нормата на чл. 58 ЗКИ, при
отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в
писмена форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат
най-малко данни за общите разходи по кредита (такси, комисионни и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз
основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията
и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Освен че при осъществяване на банкова дейност ответникът трябва да
полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира надеждна и
сигурна банкова система и защита на интересите на клиентите си, по силата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при
неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение
императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС,
постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че
„националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, параграфи 1 и
3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите
условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик
едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на опреД.е на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази
преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали,
предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и
спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата
и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите
ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната
услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали
потребителите имат право да прекратят договора“. „Основателно
съображение“ по смисъла на горепосоченото решение представлява всяко
обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора,
което е било уговорено или установено преди сключване на потребителския
договор и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или
услугата.
В частност в процесния договор за кредит не се съдържат условията на
кредита, регламентиращи методиката, по която банката може едностранно да
променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т. е. не са
инкорпорирани условията – вътрешните правила на банката, изисквани от чл.
58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, който е приложимият по спора закон, тъй като Законът за
потребителския кредит и Законът за кредитите за недвижими имоти на
потребители – обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., които дават специална закрила
9
на потребителите на кредитни услуги и уреждат правилата за прозрачност и
яснота при предоставяне на кредити на потребителите и задължение за
предоставяне на преддоговорна информация, са приети след сключването на
процесния договор за кредит. Следователно клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал.
5, както и чл. 12, ал. 1 от процесния договор, които въвеждат правото на
кредитора едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, т. е.
цената на кредита, която е съществен елемент от договора, чрез изменение на
единия от компонентите й – БЛП, са неравноправни. Те не предвиждат ясен
механизъм как се извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен
процент и в този смисъл на потребителя не е предоставена предварително
достатъчно ясна и конкретна информация за методологията на увеличението.
В този смисъл Решение № 95/13.09.2016 г., постановено по ТД № 240 по
описа за 2015 г. на ВКС, II ТО, в което е посочено, че с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е
въведено изискване общите условия на банката да уреждат метода за
изчисляване на лихвата предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно за
банката съществува изрично законово задължение в общите условия да се
съдържат кумулативно два елемента – методиката (метод) за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето
на договора. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, като между
страните трябва е постигнато съгласие за начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за
опреД.е възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на
този вид банкова сделка.
Това разбиране е застъпено последователно в практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 424/02.12.2015 г. по ГД № 1899/2015 г. на ВКС,
ТК, IV ГО, Решение № 77/22.04.2015 г. по ГД № 4452/2014 г. на III ГО на ВКС,
Решение № 205 от 07.11.2016 г. по ТД № 154/2016 г. на ВКС, I ТО и Решение
№ 165/02.12.2016 г. по ТД № 1777/2015 г. на ВКС, I ТО, в които е разяснено, че
липсата на яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина
на формиране на едностранно променената лихва, както и липсата на
възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса
EURIBOR, води до неравноправност на съответната клауза.
По изложените съображения въззивният съд намира, че клаузите на чл.
6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор са неравноправни, тъй като
поставят ищеца в неравноправно положение по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12
ЗЗП, поради което те са и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В този смисъл предвид обстоятелството, че вещото лице на въпрос 10 от
приетата по делото ССчЕ е приело, че е налице разлика в общ размер на 1
620.34 EUR между начислените от банката месечни вноски за лихва и
изчислените при първоначалните условия вноски за възнаградителна лихва, то
10
същата както е претендирана от ищеца за периода от 07.08.2018 г. до
11.09.2018 г. в размер на 1 369,19 лева, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Останалите възражения на ответника за неравноправност на
посочените клаузи т. III от споразумение от 09.03.2010 г., и т. IX от
споразумение от 09.03.2010 г., съдът намира за неоснователни, доколкото т. III
от споразумение от 09.03.2010 г. въвежда облекчени лихвени условия с
фиксирана годишна лихва от 5,98 процента, а т. IX от споразумение от
09.03.2010 г. посочва, че страните се съгласяват с условията по
споразумението.
Предвид обстоятелството, че искът е предявен като частичен за сумата
от 22 429,54 лева, то същият следва да бъде уважен изцяло, доколкото се
установи, че размерът на главницата надвхвърля претендираната от ищеца
сума.
По отношение на неплатената наказателна лихва се установи, че
възлиза в общ размер на 10 332.51 лв., отнасяща се за периода от 07.11.2017 г.
до 04.07.2021 г., а служебно изчислена от съда на база Таблица 1 към
допълнителното заключение, за периода 07.08.2018г.-04.07.2021г. възлиза в
размер на 11.019.7 лева, поради което искът в тази му част следва да бъде
уважен до претендирания от ищеца размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете (95.98%) в
размер от 1324,84 лв. за настоящото производство – за държавна такса и адв.
възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер от
общо 1850,75 лв. – за държавна такса, депозит за вещо лице и адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете за исковото заповедното
производство в размер на 12,07 лв.за адв. възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че по делото е представено само адв. пълномощно от
ответника в полза на адв. В. /л.110/, то липсата на представен договор за
правна защита и съдействие от който да е видно каква е договорената и
платена сума за процесуално представителство от ответника, което препятства
възможността на ответника да му бъдат възложени разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С.
Н. с ЕГН ********** дължи на [***] с ЕИК [***] сумата от 22 429,54 лв.
представляваща дължима главница за периода от 09.10.2017 г. до 04.07.2021 г.,
11
по Договор за кредит № [***]/26.08.2008 г., както и сключените към него
Допълнително споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително споразумение от
19.03.20210 г. и Допълнително споразумение от 04.08.2105 г. с Приложение №
1 към него, ведно със законна лихва от 05.07.2021 г. до изплащане на
вземането, както и наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2018 г. до
04.07.2021 г. в размер на 10 221,14 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.07.2021 г. по гр.д. № 39515/2021 г., по описа
на СРС за 2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за договорна лихва за
периода от 07.08.2018 г. до 11.09.2018 г. в размер на 1 369,19 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. Н. с ЕГН **********,
да заплати на „[***]. с ЕИК [***], сумата от 1850,75 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
39515/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 1324,84 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [***]. с ЕИК [***], да
заплати на Д. С. Н. с ЕГН **********, сумата от 12,07 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
39515/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12