Р Е Ш Е Н И Е
№8
06.02.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Албена Стефанова
Иванка
Иванова
секретар : С. Иванова
прокурор: Мартин Александров
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
КАНД номер №20227250600112 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от „Дяков
Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от
управителя Н.Д.Д., действащо чрез процесуалния пълномощник а.. Н.В. ***, против
Решение №202/24.10.2022г. по АНД №20223530200429 по описа за 2022 на Районен
съд - Търговище, с което е потвърдено Наказателно
постановление №38-0001075 от 18.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 33 §2 изр.3
Регламент /ЕС/№165/2014. Визира се незаконосъобразност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Намира за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решението
досежно направения в същото извод за съответствие на обжалваното НП с правилата,
регламентиращи АНПроизводство, в частност с изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 и
т.13 ЗАНН, като подчертава липсата на тези реквизити в НП/дата и място на
извършване на нарушението, и посочване на съда, пред който НП подлежи на
обжалване/. Ето защо моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на РСТ и на
потвърденото със същото наказателно постановление като незаконосъобразни. Претендира
присъждане на направените в хода на производството разноски пред всички
инстанции.
В с.з. касаторът не изпраща
представител, но е депозирано писмено становище от процесуалния пълномощник а.. Н.В. ***, с което изцяло поддържа подадената касационна жалба и претендира
присъждане на направените по АНД №429/22г. на РСТ разноски в размер на 370 лв.
съобразно наличен по делото списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – гр. Русе, не се явява и не изпраща представител по делото, но в писмения
отговор по жалбата определя същата като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение на РСТ да бъде оставено в сила. Посочва, че
не са налице визираните от касатора нарушения при издаване на АУАН и НП. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че
същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ, като счита, че при оставяне в сила
на обжалваното съдебно решение не следва да се присъждат разноски на която и да
е от двете страни.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за
отмяна на обжалваното решение, както и не са налице основания за отмяна на
потвърденото със същото НП. Моли
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна, поради следните съображения:
С Решение №202/24.10.2022г. по
АНД №20223530200429 по описа за 2022 на Районен съд - Търговище е потвърдено Наказателно
постановление №38-0001075 от 18.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на
управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н.Д.Д., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 104 ал.7 ЗАвтПр за
извършено нарушение на чл. 33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014. С оглед
постановяване на съдебния си акт районният съд е допуснал и събрал служебно
всички относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства при
спазване на процесуалните изисквания. Въз основа на ценените доказателства
районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:
Със заповед № 81 - 00 - 55 -
33/3/1/ от 23.02.2022г. Директорът на РД „АА“ - Русе наредил да се извърши на
02.03.2022г. проверка на транспортната дейност на предприятието „ДЯКОВ СТРОЙ“
ООД, ЕИК ********* на адрес гр.Търговище, Индустриална зона, ул.“Трета №3. В
изпълнение на заповедта, на посочената дата екип в състав свидетелите Х. М. и М. М. – Д. - инспектори от РД „АА“ – Русе, извършили комплексна проверка на
предприятието, извършващо обществен превоз на товари на територията на
Р.България с лиценз № 10284, валиден до 20.05.2025г. Резултатите от проверката,
която обхващала периода от 02.03.2021г. до 02.03.2022г., били отразени в
Констативен протокол от 02.03.2022г. Контролните органи изискали за проверка
извлечените данни от паметта на дигиталните тахографи, монтирани в МПС „Скания“
с рег.№... и „Скания“ с рег.№ Т..., но такива не били представени. От проверените
документи било установено, че в проверявания период с двата автомобила са
извършвани превози. От пътен лист № 006564 от 29.11.2021г. било установено, че
с автомобил с рег.№... е извършен превоз на товари с водач В. В., а от пътен лист №006431 от
01.12.2021г. било установено, че с автомобил с рег.№ Т... е извършен превоз на
товари с водач Р. Р.. Предвид така констатираното, на
дружеството бил съставен АУАН № 320861/02.03.2022г. за нарушение на чл. 33, §2,
изр.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ -
Русе издал Наказателно постановление № 38-0001075 от 18.05.2022г., с което за
нарушение на чл.33, §2, изр.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвтПр наложил на „ДЯКОВ СТРОЙ“ ООД имуществена санкция в размер на
2000лв.
С оглед на установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Съдът
е обсъдил изложените в разгледаната от него жалба доводи и оплаквания, като е
преценил същите за неоснователни. Приел е, че е налице яснота
относно датата и мястото на осъществяване на нарушението, тъй като от АУАН и НП
следвало, че по време на извършената на 02.03.2022 г. около 11:30 часа в гр.Търговище,
Индустриална зона, ул.“Трета“ №3, т.е. на адреса на управление на фирмата,
проверка дружеството - жалбоподател не е представило на проверяващите лица
извлечените данни от паметта на дигиталните тахографи, монтирани в посочените
два автомобила. Поради това районният съд е приел, че като дата и място на
нарушението без съмнение се визира датата и мястото на самата проверка -
02.03.2022г., гр.Търговище, Индустриална зона, ул.“Трета“ № 3. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е извел извод за
категорично доказване на елементите от състава на описаното в НП
административно нарушение, както и за правилната квалификация на деянието като
нарушение по чл. 33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014, респ. за
законосъобразното приложение на административнонаказателната разпоредба на 104,
ал.7 от ЗАвтПр. Районният съд е определил като законосъобразна преценката на
АНОрган относно липсата на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК прави следните изводи:
По отношение на наведеното в
касационната жалба оплакване за необоснованост на обжалваното решение, следва да
се посочи, че същото не представлява касационно основание по чл.348 от НПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на въззивния съд
подлежи на касационна проверка само на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК,
сред които не е необосноваността.
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които
да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от
районния съд.
При проверката за допуснато от
районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК
във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното:
Въз основа на приетата от съда
фактическа обстановка, с която са възприети като правилно установени от АНОрган
съставомерните в случая факти, нарушението е било квалифицирано като такова по чл.
33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, и е счетено от
въззивния съд за законосъобразно санкционирано въз основа на приложимата
административнонаказателната разпоредба на 104, ал.7 от ЗАвтПр. Цитираната като
нарушена норма на чл. 33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния
транспорт гласи: „Транспортните предприятия съхраняват тахографските листове и
разпечатките, когато разпечатките са направени с цел спазване на член 35, в
хронологичен ред и в четлива форма най-малко една година след тяхното
използване и издават копия на съответните водачи при искане от тяхна страна.
Транспортните предприятия също така издават копия на данните, извлечени от
картите на водача, на съответните водачи при искане от тяхна страна, както и
разпечатки на хартиен носител на тези копия. Тахографските листове, разпечатките и извлечените данни се представят
или предават при поискване от страна на оправомощен служител на контролен орган.“.
За да бъдат представени на съответния контролен орган данните, посочени в чл. 33 §2 изр.3 Регламент /ЕС/№165/2014, същите следва първо да бъдат
извлечени и съхранени в определения законов срок. Поради това съображение и
законодателят в посочената в процесното НП административно-наказателна
разпоредба на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр е обособил две хипотези на административни
нарушения: „На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1,
извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.“. В
провереното от въззивния съд наказателно постановление изпълнителното деяние на
констатираното нарушение е описано като „не представя за проверка“. От начина
на това описване не става ясно в коя от двете хипотези на санкционната норма на
чл. 104 ал.7 ЗАвтПр попада това деяние. В цялостното описание на нарушението
няма сведения нито относно това дали подлежащите на проверка данни от паметта
на монтираните дигитални тахографи са извлечени и съхранени от дружеството,
нито относно това дали е налице отказ под някаква форма за представянето им на
контролните органи. Следователно не е налице яснота относно която и да е от
двете форми на деянието, обуславящо реализиране на АНОтговорност. Въззивният
съд е приел в обжалваното решение, че събраните по делото доказателства сочат
без „съмнение, че се касае за втората хипотеза“ на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр, т.е. за
отказ да се представят вече извлечени и съхранявани данни от паметта на
тахографа. Но по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се
направи извода за деклариран изричен отказ от дружеството да представи тези
данни. Преди всичко, липсват доказателства, че проверяващите контролни органи са поискали представянето на тези данни.
Липсва отправена до проверяваното дружество покана, в която да е посочено какви
документи, пред кого и в какъв срок следва да представи за нуждите на
започналата проверка. И едва след изтичане на определения срок и непредставяне
в рамките на същия на поисканите документи и данни, би могло да се приеме, че
провереното дружество е отказало под мълчалива форма да представи тези данни. В
съставения Констативен протокол за извършена комплексна проверка от
02.03.2022г., единствено в т. 13.6 е посочено, че не е представена информация
от паметта на дигиталните тахографи. Свидетелските показания, събрани от
въззивния съд, също не изясняват причината за липсата на тези данни. При тези
установени факти по делото не може да се приеме, че установеното непредставяне
на данните от паметта на монтираните дигитални
тахографи, само по себе си съставлява административно нарушение. Описано по
този начин, изпълнителното деяние не само формално не попада в нито една от
двете хипотези на чл. 104 ал.7 ЗАвтПр, но и не
позволява на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е наказан
и да организира защитата си, с което е нарушено именно правото му на защита, а
това представлява съществено нарушение на процесуалните правила в
АНПроизводство. Това описание на нарушението не позволява и на съда да упражни
в пълнота съдебния контрол върху обжалваното НП, без да е ясно административно
– наказателното обвинение срещу визирания нарушител. Неяснотата на описанието
на нарушението в НП и непълнотата на данни по АНПреписка относно това деяние са
пороци, които не могат да се компенсират от съда в рамките на упражнявания от
въззивния или касационния състав съдебен контрол.
Поради изложените съображения
настоящият касационен състав не споделя направените от въззивния съд съждения
относно законосъобразността на обжалваното пред него НП. Последното е
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, което е представлявало основание за отмяната му съгласно чл. 63 ал.3
т.2 ЗАНН. Като не е съобразил изложените обстоятелства въззивният съд е
постановил решението си в нарушение на закона, поради което и последното следва
да бъде отменено изцяло на основание чл. 348 ал.1 т.1 НПК. Съобразно
правомощието си по чл. 222 ал.1 АПК настоящият състав следва да реши делото по
същество, като съобразно изложените по – горе мотиви следва да отмени като
незаконосъобразно обжалваното НП.
По претенцията за разноски
с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е направена такава
претенция от страна на касатора като е претендирано присъждане за сумата от 370
лева – платено адвокатско възнаграждение за производството пред РС- Търговище,
за което е депозиран и списък на разноските по АНД № 429/2022г. по описа на РСТ.
По същото дело е представен договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022г.,
в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. и същото е
отбелязано като платено в брой. Пълномощното, подписано заедно с договора, важи
до приключване на делото пред всички инстанции. Пред касационната инстанция не
са депозирани данни за направени разноски по касационното производство. Договорът
за правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия
принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е
отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваните актове са отменени.
Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на въззивното
решение и на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от
жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати
сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.
7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно
чл. 2 ал.6 от цитираната наредба, заплащането на възнаграждението е авансово и платимо
към датата на сключване на договора за правна помощ. В случая към датата на
сключване на договора – 03.06.2022г., е действала редакцията на чл. 7, ал. 2
т.2 от същата наредба, съгласно която при интерес от 1000 лв.до 5 000 лева минималното
възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При
интерес в размер на 2000 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 370 лева, което означава, че договореното възнаграждение съвпада
изцяло със законовия минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“
като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на касатора
сумата от 370 лева, представляваща реално направени от него разноски по
въззивното производство пред РС – Търговище.
Воден от горното и на
основание чл.222 ал.1 от АПК във връзка
с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №202/24.10.2022г. по АНД №20223530200429 по описа за 2022 на
Районен съд - Търговище, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление №38-0001075 от 18.05.2022г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №38-0001075 от 18.05.2022г., издадено от
Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Н.Д.Д., за нарушение на чл. 33 §2 изр.3 Регламент
/ЕС/№165/2014 на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София, да заплати на
„Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище,
представлявано от управителя Н.Д.Д., Булстат – *********, сумата в размер на
370/триста и седемдесет/лева, представляваща направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.