РЕШЕНИЕ
№ 260062/14.06.2021 г.
гр. Велики
Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 94 по описа на
съда за 2020
г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от О.В. ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,,***" № **, представлявана от М.М.Б.-
кмет на общината, срещу Наказателно постановление №НЯСС-16/10.02.2020
г., издадено от зам.председател на
ДАМТН, гр.София, с което е наложено административно
наказание „имуществена
санкция" в размер на
10000 лв.(десет хиляди лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при
съществени нарушения на производствените правила и в
нарушение на материалния закон. Оспорва се така даденото предписание като
незаконосъобразно, доколкото същото изхождало от длъжностни лица, за които липсват данни относно тяхната
компетентност, професионалната
квалификация и валидното им оправомощаване за извършването на действия по
съставяне актове за нарушения и даването
на предписания. Сочи се и необосноваността на размера на наложеното наказание,
без изложени от наказващия орган в тази връзка аргументи. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на обжалваното постановление, а в условия на
евентуалност – да се намали размера на наложеното наказание на минималния
такъв.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Г.,
който поддържа в цялост
изложените аргументи в жалбата за отмяна на НП, алтернативно за редуциране
размера на наложеното наказание до минималния предвиден такъв, допълвайки
доводите си с твърдението, че наличието на коловози на короната от преминали
превозни средства не водят до нарушаване на експлоатационното състояние на самата язовирна
стена. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна не се явява и
не се представлява, като от нейна страна е депозирано писмено становище за неоснователност
и недоказаност на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
16.07.2019 г. при извършване на проверка
на язовир „**" находящ се в поземлени имоти №
000517 и № 000518 в землището на с. **, о.В. *** с актове за общинска
собственост № 11/01.06.1996 г. и № 12/01.06.1996 г.,, служителите
на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС
„Североизточна България“, свидетелите Р.Р. и Я.Д., установили,
чрез оглед и обход на малка язовирна
стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията -дълбоки
коловози по цялото протежение на короната. Установено било, че състоянието на
короната е непроменено спрямо предходната проверка от 07.11.2018 г., т.е. че не
е изпълнено от собственика на язовир „**" задължителното предписание,
дадено в констативен протокол № 05-03-123/14.11.2018 г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: Да се
възстанови експлоатационното състояние на короната на язовирната стена, като се
запълнят констатираните коловози, със срок за изпълнение 30.04.2019 г.
Тези факти се установяват и от свидетелите Р. и Д., като показанията им допълват и
конкретизират, изцяло отразеното в КП.
След
преценка от административнонаказващия орган за
неизпълнение на задължителни предписания на жалбоподателя бил съставен и АУАН
за нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на акта било
издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на
основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000.00лв.
Приетата за установена фактическа
обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното
следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и св.Д. , са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират
и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на
настоящата инстанция са следните:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и
Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. Видно от Заповед
№517/12.07.2018 г. на Председателя на ДАМТН е установена компетентността на
извършилите проверката на 16.07.2019 г.
и съставители Констативен протокол №05-03-54/17.07.2019 г., служители
на административнонаказващия орган, като в този
смисъл са и несъстоятелни наведените с жалбата за противното възражения.
Правомощията на длъжностните лица от ГД НЯСС, разписани в чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, включват даване на задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
безопасна експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за
тяхното изпълнение. В конкретния случай става въпрос за предписание на
контролен орган, пряко свързано с осигуряването на техническата изправност и
безопасната експлоатация на язовира, произтичащо от законовата делегация на
компетентност, съгласно заповед № 517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН.
Възражения по отношение компетентността
на органа дал задължителни предписания, следва да бъдат релевирани
при оспорване на задължителните предписания, като след влизане в сила на
административния акт, същият подлежи на изпълнение и в този смисъл като не го е
изпълнила, о.В. е осъществила административно наказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за което правилно и законосъобразно е санкционирана. Разпоредбата с
която е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ визира
правомощието на председателя на ДАМТН или управомощени
от него лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни
стени и / или съоръжения към тях, с които се цели предприемането на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние на контролираните обекти,
както и условията за експлоатацията им. Предписанията им имат задължителен
характер за адресатите си, които от своя страна последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове, доколкото при обратното - при неизпълнение на дадените предписания
носят административно наказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В конкретния
случай административно наказващият орган е реализирал точно това свое
правомощие – да санкционира адресата на задължително предписание - о.В. в
качеството си на собственик на язовир «**»за това, че не е изпълнил
установеното по безспорен начин, неизпълнение на задължително преписание в указания срок.
В АУАН и в
НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на
които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административно наказващия орган административно наказателен
състав. Безспорно установено е, че към процесната
дата не са изпълнени дадените такива предписания, собственика да предприеме
действия за възстановяване експлоатационното състояние на короната на
язовирната стена на яз.**, като се запълнят констатираните коловози и срокът
посочен за изпълнение – до 30.04.2019 е
изтекъл. Поради, което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение
на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява
чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). Жалбоподателя е
адресат на задължение да изпълнява дадените предписания по ЗВ и Наредбата по
чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Такава е именно действащата към процесния
момент отменената Наредба за условията и реда за осъществяване
на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени
и на съоръженията към тях, както
и на контрол за техническото им състояние, приета с Постановление № 262 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 81
от 2016 г.). В разпоредбата на чл. 3 на Наредбата е посочено, че същата се прилага за язовирни
стени и прилежащите им: 1. облекчителни съоръжения и енергогасители;2.
водовземни съоръжения; 3. контролно-измервателна
система;4. други специфични съоръжения и системи, свързани с поддръжката и
експлоатацията на язовирните стени. Според чл.4 собственикът на язовира
стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата
и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено на основание
Наредбата по чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено от О.В. включва
поддържане по смисъла на чл. 3 на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени
и съоръженията към тях за всички язовири, като към
посоченото е безспорно относимо и състоянието на
короната на самата язовирна стена, чието нарушено експлоатационно състояние не
е възстановено от жалбоподателят, като собственик на язовира, за когото е въведено задължение да поддържа в цялостна изправност
същия. В случая по безспорен начин е установено
липсата на предприети към момента на проверката на 16.07.2019 г.
действия на жалбоподателя за възстановяване състояние на язовирната стена със
запълване на констатираните на нея коловози, като в този смисъл е осъществено
поведението изразило в бездействие по отношение на съществуващото му задължение
за активно поведение релевантно към задълженията му по отношение на посочения
язовир.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай,
поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за
нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително
време би я е застрашило.
Във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена санкция
в размер на 10 000 лева е необосновано определен, несъответен на обществената
опасност на деянието и на дееца. Административнонаказващият
орган не е обосновал с каквито и да било съображения определянето му към
средния предвиден в закона такъв. Освен това, липсват доказателства за
обстоятелства, които при спазване критерия за законосъобразност, да обосновават
именно този конкретен размер като справедлив. С оглед, описаните в АУАН и в НП обстоятелства, при които е допуснато нарушението и последиците от него, при отчитане естеството на същото и неговата обществена
опасност, съобразявайки и липсата на данни жалбоподателят да е бил наказван
друг път с влязъл в сила акт
за подобно нарушение, настоящия съд намира, че
размерът на наложената санкция следва да бъде
намален, като се наложи такава
в минималния, предвиден в закона размер, а именно: "имуществена санкция" в размер на 1 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
.В настоящото производство са претендирани
разноски от жалбоподателя в размер от 830,00 лева с ДДС, изчислен по реда
на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода от делото следва да бъде възложено на въззиваемата страна направените по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 02.03.2020 г. и Пълномощно , на осн.
чл.63, ал.З от ЗАНН вр.чл.143 от АПК, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно - сумата от 83 /осемдесет и три/ лева.
Воден от горното
и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът