Р Е Ш Е Н И Е
№ 294/ 23.06.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
Василка Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова
при ОП-Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД
(К) № 22 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Министерство на земеделието, храните
и и горите, подадена чрез пълномощник, против Решение № 319
от 30.10.2019
г., постановено по АНД № 792 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019 г.
Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалният закон и за необосновано.
В касационната жалба се твърди, че съдът не
бил обсъдил наведените в жалбата
доводи, че липсва конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено
деянието. Излагат се теоретични разсъждения относно функциите и
ролята на АУАН и НП и се сочи, че обжалваното
наказателно постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него не са изложени ясно и точно
конкретни фактически твърдения,
за осъществени признаци от обективна страна на фактическият състав, на съответната административна норма, която АНО приемал за осъществена в
конкретния случай. Несъблюдаването на процесуалното изискване на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, според касатора представлявало винаги процесуално нарушене, не само
поради неизпълнеинето на императивна процесуална норма, но и защото винаги накърнявало
правото на защита на санкционираното лице, тъй като не било могло такава да бъде организирана при неясно административнонаказателно
обвинение и неговата правна квалификация. Посоченият недостатък, според
касатора, бил несъвместим с правораздавателният
характер на този акт, доколкото разкривал и липса на мотиви в НП.
Предвид това напълно необоснован се явявал изводът на съда, че не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
По изложените в касационната жалба съображения се моли се за отмяна
на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор -
София, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С
Решение № 319/30.10.2019
г., постановено по АНД № 792 /2019
г. Районен съд – Хасково изменил Наказателно постановление (НП) №НЯСС-107
от 17.06.2019
г., издадено от Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на Министерство на земеделието, храните и
горите е наложена административна
санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ),
на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, като намалил размера на имущствената санкция на 1000 лв.
За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, а от материалноправна страна
обстоятелствата изложени в акта и
НП се установяват по категоричен начин.
Същевременно, решаващият съд приел, че
наказващият орган не е изложил съображения, поради които е определил
размера на наложената имуществена санкция
над средния предвиден в закона, поради което счел, че същата се явява необоснована и следва да се определи минималният
установен от закона размер от 1000.00
лева. В Решението са изложени и мотиви
относно липсата на обстоятелства които да обуславят случая като маловажен
такъв.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за правилно.
В
случая, Министерство на
земеделието, храните и горите е санкционирано
за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Съгласно тази разпоредба /в приложимата редакция/, собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в
техническа изправност. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите,
наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1. Според чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Техническата изправност, която е следвало да бъде осигурена от МЗГХ, включва
поддържане по смисъла на чл. 3, т. 1 от Наредбата, като е от изключително важно
значение язовирната стена, както и съоръженията към нея, да бъдат технически
изправни, за да може да бъде всяко едно от тях използвано по предназначението
си, включително за задържане на постъпили значителни водни маси, респ. при
необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения
или разрушаване на стената.
Безспорно
установено е пред въззивния съд, че язовирната стена и съоръженията към нея, на
язовир "Тракиец", находящ се поземлен имот № 72953.0.97, № 51682.0.46, №
55960.0.27 в землищата на с.Т., с. Н. и с. П., общ. Хасково
собственост на касатора, не се поддържат в техническа изправност. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие. Налице е неизпълнение на задължение от
страна на МЗХГ, като
собственик на язовирна стена и съоръженията към нея, поради което същите не са
в състояние, отговарящо на изискванията на наредбата по ал. 2 на чл. 141 от ЗВ.
Не се
споделя оплакването, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата на
нарушението, както в АУАН, така и в НП. Посочено е и мястото на нарушението,
както и в какво се изразява същото, а също и нарушените разпоредби. Самият начин на
осъществяване на процесното деяние, отнасящо се до неизпълнение на задължения
за поддържането на язовирната стена и съоръженията в техническа
изправност, тъй като основният
изпускател на язовира е неработещ, тъй
като е аварирал при завиряване на
язовира и че въпреки това по отношение на него не се извършват ремонтни работи, съответно същият не се поддържа в техническа изправност.
Правилно
е определена нарушената правна норма – чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, като правната
квалификация съответства на тази, дадена и от актосъставителя, на словесното описание на нарушението и на санкционната разпоредба.
Аргументирани и законосъобразни са и доводите на районният съд, за липса на
обоснованост на размера на наложената от
наказващия орган санкция. Същите изцяло се споделят от настоящият съдебен състав
поради което и не е необходимо да се преповтарят.
Предвид
изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 319 от 30.10.2019
г., постановено по АНД № 792 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 г.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.