РЕШЕНИЕ
№ 1522
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100818 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. против З.А. М., ЕГН ********** от *** за
приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към
него в размер на 84.25 лева, произтичащо от сключен между ответника и „***“ ЕАД договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.03.2019г., вземанията по който са били
цедирани на ищеца, като вземането представлява цена за потребена далекосъобщителна
услуга. Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД е бил сключен горепосоченият
договор, като за потребените услуги през периода 22.03.2019г. – 21.06.2019г. са били
издадени общо 3 фактури, към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги,
поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. На следващо
място се твърди, че с уведомление от 24.02.2020г. към договор за цесия от 16.10.2018г. „***“
ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с анекс от 10.03.2020г.
към договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на
„ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено
към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на
исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
1
с който оспорва иска. Заявява, че ищецът не е надлежен носител на вземането по договора,
тъй като това вземане, възникнало през 2019г., не може да бъде прехвърлено още през
2018г. Вземането въобще не е индивидуализирано в договора за цесия, по начин, който да
позволява след възникването му да бъде определено. Ето защо цесията му е нищожна.
Приложение № 1 към първия договор за цесия не е представено по делото и това пречи да се
установи кога настъпва прехвърлителният ефект на цесията. В уведомлението по чл.99, ал.3
ЗЗД се съдържа само общият размер на прехвърленото вземане, но не и неговото основание.
Не е конкретизирано от какво произтича вземането и периода на същото. Налага се извод, че
към датата на прехвърляне на вземанията от „***“ ООД на ЮБЦ ООД, вземането от
ответника все още не е било собствено на „***“ ООД. Поради това ищецът не се легитимира
като притежател на вземането и като кредитор на ответника. Освен това ответникът не е
потребил мобилните услуги, т.е. такива не са му предоставени, следователно няма
основание той да ги заплаща. Прехвърлянето на вземанията не е надлежно съобщено на
длъжника. Моли се искът да бъде отхвърлен.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
ч.гр.дело № ***г.
В хода на делото ищецът смени наименованието си на “Угренова Естейт“ ЕООД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси и услуги е
основателен.
Било е сключено между “***“ ЕАД и З. А. М.. допълнително споразумение от
29.03.2019г. към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.03.2019г., за
срок от 24 месеца. Това споразумение доказва съществуването на облигационна връзка
между посочените страни по повод доставянето на мобилни услуги в полза на абоната.
Ответникът не е била изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите ***
ЕАД е издал фактури № **********/22.04.2019г. за сумата от 49.80 лева, №
**********/22.05.2019г. за сумата от 35.59 лева и № **********/22.06.2019г. за сумата от
35.59 лева. Фактурите на обща стойност 120.98 лева, не са заплатени и обхващат отчетен
период от 22.03.2019г. до 21.06.2019г. С тях са начислени дължими суми за месечни такси и
потребени мобилни услуги. От тази сума се търси частично сумата от 84.25 лева.
С договор за цесия от 16.10.2018г. *** ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в
полза на “***“ ООД, посочени в Приложение № 1. Записано е, че Приложение № 1 се
изпраща заедно с уведомление от цедента до цесионера в съответните срокове. С нарочно
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че
задълженията им са прехвърлени с цесията. Представено по делото е уведомление от ***
ЕАД, по т.1.1.1 от договора за цесия, до *** ЕАД, от 24.02.2020г., с което цесионерът се
известява на основание договора за цесия, за предстоящо прехвърляне на вземания.
Записано е, че неразделна част от уведомлението е Приложение № 1 в електронна форма,
2
във вида, уговорен в т.1.7 от договора, съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето. Приложение № 1 не е представено по делото, но е налично
потвърждение от *** ЕАД, че вземането й спрямо М. в размер на 84.25 лева е било предмет
на договора за цесия и уведомление от 24.02.2020г., т.е. че това вземане е част от
приложението и съответно е прехвърлено на *** ООД. БРС намира, че този документ е
достатъчен, за да се приеме за доказано, че вземането на “***“ ЕАД е било прехвърлено с
цесия на “***“ ООД.
С договор за цесия от 01.10.2019г. *** ООД на свой ред е прехвърлило редица свои
вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. С анекс към договора за
цесия, сключен на 10.03.2020г., цедентът “***“ ООД е прехвърлил на цесионера ЮБЦ
ЕООД вземания по силата на уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018г.,
сключен между *** ЕАД и “***“ ООД, подробно индивидуализирани в Приложение № 1
към анекса. Самото Приложение № 1 не е представено по делото, но е налично извлечение
от това приложение, от което е видно, че вземането спрямо М. в размер на 84.25 лева е било
предмет на договора за цесия, т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е
прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД. БРС намира, че този документ е достатъчен, за да се приеме
за доказано, че вземането на “***“ ООД е било прехвърлено с цесия на “ЮБЦ“ ЕООД.
Следователно, посочените договори за цесия, уведомления и анекси към тях
доказват прехвърлянето на вземанията в полза на сегашния ищец. Налице са два основни
договора за цесия, първият между “***“ ЕАД и “***“ ООД, а вторият между *** ООД и
ЮБЦ ЕООД. В изпълнение и по повод на тези цесионни договори, в последствие, с
уведомление към първия договор и анекс към втория договор е прехвърлено вземането на
*** ЕАД спрямо длъжника. Ето защо е неоснователно възражението, че не може вземане,
възникнало през 2019г., да бъде прехвърлено през 2018г. През 2018г. е сключен рамковият
договор за цесия, но в последствие, с уведомление от 24.02.2020г., когато вече вземането по
фактурите е било възникнало, това вземане е било допълнително прехвърлено на цесионера.
След това, с анекс към втория договор за цесия, вземането е прехвърлено на другия
цесионер, а именно “ЮБЦ“ ЕООД. С цесиите е прехвърлено вземането за една и съща сума,
а именно 84.25 лева, за която трябва да се приеме, че е за използвани далекосъобщителни
услуги по процесните фактури, доколкото няма данни *** ЕАД да е имала вземания към
това лице, възникнали на друго основание.
Според чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В случая
разпоредбата на закона е изпълнена, тъй като по делото е налично уведомление за цесия от
“***“ ЕАД, представлявано от пълномощника си “***“ ООД и от “ЮБЦ“ ЕООД, с което
ответникът се уведомява, че вземането на *** ЕАД е било прехвърлено в полза на “***“
ООД /това се съобщава от “***“ ЕАД чрез пълномощника *** ООД/, а след това същото
вземане е било прехвърлено от “***“ ООД в полза на ЮБЦ ЕООД /това се съобщава от ***
ООД като цедент, в лично качество/. Това уведомление за цесия не е връчено на ответника
3
преди образуване на заповедното дело, но му е връчено в хода на исковото производство, с
връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения представител. Връчването
на особения представител е напълно валидно и допустимо, тъй като за конкретния правен
спор и по конкретното съдебно производство той представлява длъжника и може да приема
всякакви заявления и уведомления във връзка с процесното правоотношение, изходящи от
насрещната страна. Това връчване следва да се вземе предвид от съда – чл.235, ал.3 ГПК и
съответно трябва да бъде прието, че в хода на процеса и двете цесии са били съобщени на
ответника и той вече е обвързан от тях, поради което се явява длъжник на “ЮБЦ“ ЕООД.
Както стана ясно, издадени са били от първоначалния кредитор няколко фактури за
вземания за месечни такси и потребени мобилни услуги – фактури №
**********/22.04.2019г. за сумата от 49.80 лева, № **********/22.05.2019г. за сумата от
35.59 лева и № **********/22.06.2019г. за сумата от 35.59 лева. Фактурите на обща
стойност 120.98 лева и не са заплатени. От тази сума се търси частично сумата от 84.25 лева.
Във фактурите са начислени месечните такси и сумите за потребление на услугите /които
явно не попадат в таксите/. Възражението на ответника, че липсвали данни за реалното
предоставяне на мобилни услуги, се преценява за неоснователно. С фактурите са
фактурирани неплатени месечни такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора
като размер, те се дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват
годно доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват
по безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани
други услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във
фактурите, а и ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал
от тези услуги. Няма данни да му е отказан достъп до мрежата и предвид подписаното
допълнително споразумение между страните логиката сочи, че достъп е бил напълно
възможен. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и сумите за
ползвани услуги в размер на 84.25 лева е доказана и основателна.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
84.25 лева месечни такси и суми за услуги по договора за мобилни услуги и допълнителното
споразумение към него, за които са издадени посочените фактури.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 375 лева и в заповедното дело от 165.31 лева.
Разноските в заповедното дело са редуцирани, тъй като не е предявен иск за всички суми,
присъдени със заповедта за изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.А. М., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /със старо наименование “ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. А. У. сумата от 84.25 лева
4
/осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 22.03.2019г. до 21.06.2019г., по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 18.03.2019г. и допълнително споразумение от
29.03.2019г., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА З.А. М., ЕГН ********** от *** да заплати на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД /със старо наименование “ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М. А. У. сумата от 375 лева /триста седемдесет и пет
лева/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 165.31 лева /сто
шестдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ съдебно-деловодни разноски в
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5