Р Е Ш Е Н И Е
№
255
гр. Н., 31.07.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №178 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
Подадена е искова молба с обективно евентуално и алтернативно съединени искове с правно основание по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, по чл.42, ал.2 от ЗЗД и по чл.28, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „***“ – ООД – гр. Н., представлявано от Б.Т.А. и С.Г.М. против В.Н.Н. ***.
В исковата молба се сочи, че
ищцовото дружество е собственик на следните земеделски земи, находящи се в
землището на с. С., обл. В.: 1. Нива с площ от 15001 кв.м., десета категория, в
местността „***“, имот №040002 по плана за земеразделяне, при граници имоти с
номера: 040003, 000183, 040025, 040024 и 000183, с начин на трайно ползване
широколистна гора; 2. Нива с площ от 5000 кв.м., десета категория, в местността
„***“, имот №040016 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера:
040015, 040013, 040017 и 000112, с начин на трайно ползване широколистна гора;
3. Нива с площ от 10683 кв.м., десета категория, в местността „***“, имот
№040011 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 040012, 037074,
037065, 040010 и 000183, с начин на трайно ползване широколистна гора и 4. Нива
с площ от 10999 кв.м., десета категория, в местността „***“, имот №040004 по
плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 037071, 037070, 040003,
000183 и 040005, с начин на трайно ползване широколистна гора.
На 05.01.2018 г. ответницата И., без знанието и съгласието на ищцовото дружество и в противоречие с взетите от дружеството решения, сключила като представител на дружеството договор за аренда с ответника В.Н., като в качеството на представител на дружеството арендодател, отдала горепосочените имоти под аренда. Ищецът счита, че договорът за аренда е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, а именно с разпоредбата на чл.1, ал.3 от Закона за арендата в земеделието; алтернативно счита, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2, поради невъзможен предмет, тъй като имотите, предмет на договора представляват гори. В условията на евентуалност предявява и иск за нищожност на договора на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на арендодателя, алетрантивно сочи, че договорът е недействителен спрямо дружеството, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт на представляващата дружеството. В условията на евентуалност сочи и че договорът е унищожаем на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД, поради грешка в предмета, тъй като в договора било посочено, че се отдават под аренда ниви, а всъщност имотите представлявали гори. Към настоящия момент договорът за аренда бил прекратен, но ищецът счита, че въпреки това за него е налице правен интерес от предявяване на исковете, доколкото от сключването на договора до предявяване на исковете били извършени действия във връзка са договора. Предвид това ищцовата страна моли договорът да бъде обявен за нищожен на заявените основания в условията на алтернативност и евентуалност, евентуално унищожаем. Претендира и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.
От страна на ответника В.Н.Н. в законовия срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител адв. С. З. ***. Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, както и че с дружеството, представлявано от С.В.И. са сключили договор за аренда на описаните в исковата молба имоти. Оспорва твърденията, че имотите са с начин на трайно ползване „широколистна гора“. Твърди, че те са с начин на трайно ползване „нива“. Оспорва посоченото обстоятелство, че С.В.И. без знанието и съгласието на дружеството е сключила договора, но същевременно счита, че това обстоятелство е без значение за процеса, тъй като обстоятелството дали представителят на дружеството е изпълнила, или не, решение на общото събрание на дружеството, е от значение за вътрешните отношения в дружеството, не за тези с трети лица. Твърди, че И. е надлежен представител на дружеството и може да го представлява заедно с останалите представители, както и отделно. Предвид това смята, че твърдението, че договорът е сключен без съгласие от страна на дружеството, е неоснователно, както и това, че И. е действала без представителна власт, поради което договорът да се счете за относително недействителен спрямо ищцовото дружество. Ответникът оспорва и твърдението, че сключеният договор за аренда е с липсващ предмет; оспорва и твърдението, че е сключен в противоречие с посочената законова разпоредба от ЗАЗ. Тъй като ответникът намира, че исковите претенции са неоснователни, то сочи, че не следва да бъде уважавано и искането на ищцовото дружество за заличаване на вписания договор в службата по вписванията на основание чл.537, ал.2 от ГПК. По тези съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се с категоричност по делото от представените в заверени копия нотариални актове №***г. на нотариус П. А.; №***. на нотариус П. А.; №***г. на нотариус П. А. и №***г. на нотариус П. А., а и няма спор между страните, че ищцовото дружество е собственик на посочените в исковата молба имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с. С., обл. В.: 1. Нива с площ от 15001 кв.м., десета категория, в местността „***“, имот №040002 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 040003, 000183, 040025, 040024 и 000183; 2. Нива с площ от 5000 кв.м., десета категория, в местността „***“, имот №040016 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 040015, 040013, 040017 и 000112; 3. Нива с площ от 10683 кв.м., десета категория, в местността „***“, имот №040011 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 040012, 037074, 037065, 040010 и 000183 и 4. Нива с площ от 10999 кв.м., десета категория, в местността „***“, имот №040004 по плана за земеразделяне, при граници имоти с номера: 037071, 037070, 040003, 000183 и 040005.
На 05.01.2018 г. между ищцовото дружество, представлявано от Управителя му С.В.И. от една страна и ответника от друга страна е сключен договор за аренда, по силата на който ищецът, в качеството на арендодател е предоставил на ответника, в качеството на арендатор, за временно възмездно ползване посочените по горе недвижими имоти. Договорът е с нотариална заверка на подписите рег. №111/05.01.2018 г. на нотариус П. С., с район на действие РС – В., с рег. №335 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС – В. с №22, т.І, рег. №140, дв. вх. рег. №139, д. 24/2018 г. С удостоверение за едностранно прекратяване на аренден договор връчено на ответника на 20.02.2018 г. чрез нотариус – рег. №778/05.02.2018 г., ищцовото дружество е заявило на ответника, че прекратява едностранно договора за аренда, на основание чл.27, ал.1, т.4 във вр. с чл.9, ал.5, във вр. с ал.3 от Закона за арендата в земеделието.
Видно от представените по делото скици за имотите, предмет на договора за аренда №К03076, №К03077, №К03078 и №К03079, всички от 08.01.2018 г., изд. от ОС „Земеделие“ – А., за всеки от имотите е посочен начин на трайно ползване „нива“, като същевременно е вписано, че имотите попадат в отдели и подотдели, като е посочен „вид на горите или вид на подотдела“ – „широколистна гора“. През месец януари 2018 г. е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на с. С., общ. А. със заповед №РД-18-193/24.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Съгласно одобрената кадастрална карта имотите се индивидуализират с номера съответно: №65125.40.2; №65125.40.16; №65125.40.11 и №65125.40.4 и са отбелязани с вид на територията „земеделска“.
От представените по делото извлечения от Регистъра на земеделски земи, гори и земи от ГФ за всеки един от имотите, както и история на имотите, отразена в партидите на всеки имот, изд. от ОСЗ – с. А., а също и от представените протоколи за освидетелстване на сечище от 02.08.2018 г.; констативен протокол №121263/01.02.1018 г.; позволителни за сеч от 05.01.2018 г.; заповеди №74, №75, №76, №77 и №78, всички от 01.02.2018 г. на Директора на РДГ - В.; договори за възлагане на лесовъдска практика; заповед №5/05.01.2018 г. на Директора на РДГ В. и обяснителна записка, е видно, че имотите, предмет на арендния договор, сключен между страните, попадат в териториалния обхват на ТП ДГС – В.. Имотите представляват горска територия, инвентаризирана през 2016 г., попадаща в подотдели от един масив, създаден върху земеделски земи. Площта на имотите е 100% залесена с горски насаждения – основно тополови гори, а в единия от имотите и акация. В данните от регистъра са посочени подробно възрастта на насажденията – от 15 г. до 20 г.; височината - от 10 м до 23 м, диаметърът им - от 10 см до 22 см, произходът им – сменен и от резници, и съответния дървесен вид – акация, топола.
На база на данните от така посочените доказателства съдът счита, че от правна страна се налагат следните изводи относно предявените искове: На първо място по делото е от значение да се установи дали имотите, предмет на договора за аренда, сключен между страните в действителност представляват земеделски земи, или това са гори или горски територии. В чл.2 от ЗСПЗЗ е посочено кои земи се считат земеделски, а в чл.2 от ЗГ е поставена дефиниця на обозначенията за гора и горска територия. Съобразно тези разпоредби е видно, че за да се счита даден имот за земеделска земя, определящо е предназначението му – имотът следва да е предназначен за земеделско производство, а за да се счете за гора или горска територия, то следва да е залесен с горски насаждения или предназначен за горскостопанска дейност. В настоящия случай, въпреки, че съгласно одобрената кадастрална карта имотите са посочени като земеделски земи, то е безспорно по делото, че те не се ползват за земеделско производство. От друга страна също безспорно се доказва в процеса, че имотите са залесени с дървета, като от данните за самите насаждения, отразени в регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ при ОСЗ – с. А., е видно, че имотите отговарят на дефиницията по чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ. Поради това съдът счита, че тези имоти, относно които страните са сключили договор за аренда, следва да се считат гори по смисъла на ЗГ. Доколкото относно същите тези имоти страните по делото са сключили договор за аренда, а съгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от Закона за арендата в земеделието обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство, то така сключеният договор за аренда очевидно е в противоречие с посочената законова разпоредба, поради което следва да се приеме, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова претенция на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е основателна и доказана и следва да се уважи, като съдът обяви сключения договор за аренда за нищожен, поради противоречие със закона. Независимо, че към настоящия момент договорът е прекратен, то за ищцовата страна е налице правен интерес от обявяване на нищожността, доколкото в отношенията между страните по договора следва да има яснота, дали той е произвел действие от сключването му до прекратяването му. Относно останалите съединени искове – по чл.26, ал.2 от ЗЗД, по чл.42, ал.2 от ЗЗД и по чл.28, ал.1 от ЗЗД съдът не следва да се произнася, доколкото същите са предявени в условия на алтернативност и евентуалност, по отношение на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски от 1084 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите договор за аренда с нотариална заверка на подписите рег. №***/05.01.2018 г. на нотариус П. С., с район на действие РС – В., с рег. №*** на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС – В. с №22, т.І, рег. №***, дв. вх. рег. №***, д. 24/2018 г., който договор е сключен между „***“ – ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №16, представлявано от Б.Т.А. и С.Г.М., в качеството на арендатор и В.Н.Н., с ЕГН ********** ***, в качеството му на арендодател, като противоречащ на разпоредбата на чл.1, ал.3 от Закона за арендата в земеделието.
ОСЪЖДА В.Н.Н., с ЕГН ********** *** да заплати на „***“ – ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №16, представлявано от Б.Т.А. и С.Г.М., направените по делото разноски в размер на 1084 лв. (хиляда и осемдесет и четири лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: