МОТИВИ по НОХД 1747/19г. по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу А.Ш., И.И.Г., К.К.Ш.,
М.С.Х., М.Г.А. и Н.М.Р. за това, че: В периода от неустановена дата
през месец февруари 2016г. до 07.03.2017г. в гр.С., на територията на страната
и в чужбина участвали в организирана престъпна група помежду си-
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано
престъпления по чл.280 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години , като групата е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл.280 НК - престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2
НК.
Наказателното производство спрямо подсъдимите И.И.Г.
и М.Г.А. е приключило със съответни влезли в сила съдебни актове, издадени на
основание чл.384а;вр.чл.384 НПК, с които са били
одобрени постигнатите между посочените подсъдими,техните защитници и прокурора
споразумения, имащи за предмет гореописаното обвинение срещу тях.
В съдебно заседание, проведено на 07.07.2021г.,
представителят на специализираната прокуратура поддържа обвиненията повдигнати
спрямо А.Ш., К.К.Ш.,
М.С.Х. и Н.М.Р. за престъпление по
чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК, като смята, че същите са
доказани по несъмнен начин от доказателствата
по делото, закрепени в показанията на разпитаните свидетели; в приложените
писмени доказателства и ВДС. Прокурорът моли съда да
наложи на всеки от подсъдимите Ш., Ш., Х. и Р. наказание “лишаване от свобода” към минимума,респ.
към средния размер/за Х./ , определен в съответната разпоредба от Особената
част на НК,които наказания да бъдат
изтърпени от тях ефективно.
Защитата на подсъдимите А.Ш., К.К.Ш., М.С.Х. и Н.М.Р. пледира пред съда за постановяване на
оправдателна присъда, приемайки недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо
място, защитниците на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните
доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в
обвинителния акт и касаещи поддържаното спрямо четиримата подсъдими обвинение.
На второ място, защитата счита, че описаното в обвинителния акт деяние не е било
осъществено, тъй като през инкриминирания период подсъдимите лица са поддържали
спорадични контакти, които не са били с престъпна насоченост.
Подсъдимите
А.Ш., К.К.Ш., М.С.Х. и Н.М.Р. се възползват от предоставената им
законова възможност и не дават обяснения в хода на съдебното следствие.
При упражняване
на своето право на последна дума и четиримата подсъдими А.Ш., К.К.Ш., М.С.Х. и Н.М.Р. молят съда да постанови оправдателна
присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.Ш. е роден на ***г. в гр.A.,
A. гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан, ЛНЧ **********.
Подсъдимият К.К.Ш. е роден на ***г. в гр.B.,
И., И. гражданин, неженен, със средно образование,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.С.Х. е роден на ***г***, б. гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.М.Р. е роден на ***г. в гр.К.,
И., И. гражданин, неженен,
с основно образование, неосъждан, ЕГН **********.
През 2006г. М.Г.А./спрямо ,когото
наказателното производство е прекратено/,който бил И. гражданин пристигнал в
Република България, като преминал през границата на страната на неустановено
място и без разрешението на граничните власти. Малко след влизането му в
страната М.А. бил задържан от органите на МВР и настанен първоначално в Център
за настаняване на бежанци- с.Б., област С., а по-късно в Център за бежанци в
гр.С.,кв.“О.К.“, където пребивавал докато получил статут на бежанец в РБ. След
получаване на този хуманитарен статут М.А. напуснал центъра и се настанил да
живее под наем в апартамент в гр.С., като започнал да работи в автосервиз. През
2010г. по същия незаконен начин на територията на страната влязъл подсъдимия К.Ш.,също
И.ски гражданин, който след задържането му от органите на МВР бил настанен в
Център за бежанци в гр.С.,кв.“О.К.“, където останал докато получи статут на
бежанец, след което напуснал центъра и започнал работа в същия автосервиз,
където работел и М.А.,като в процеса на съвместната им работа между двамата
били създадени приятелски взаимоотношения. В резултат на тези приятелски
отношения между тях, през 2013г. подсъдимия Ш. и М.А. се настанили да живеят
съвместно в нает от тях апартамент в гр.С.. През 2014г. М.А., който разполагал
с лек автомобил получил предложение от неустановени лица да превозва с
автомобила си от гр.С. до българо-сръбската граница, в района на Калотина групи
от хора, които искали да напуснат страната,но не разполагали с документи и/или
били влезли и пребивавали на територията на Р България без необходимото им
разрешение. М.А. се съгласил и срещу съответно заплащане-различни суми в евро
за всеки превозен от него бежанец, започнал да превозва такива лица, които
качвал в автомобила си в гр.С. и които оставял в района на ГКПП-Калотина. След
известно време М.А. започнал и сам да си осигурява такива лица,желаещи да
напуснат страната без разрешение. Такива лица М.А. намирал, сред арабската
общност в С., в и около центровете за настаняване на бежанци, уговарял се с тях
за сумите,които ще му заплатят и осъществявал превозването им до границата със
Сърбия. След като осъществил успешно незаконното преминаване на границата на
различни лица М.А. си създал „име“ на успешен „каналджия“ и желаещите да
ползват неговите „услуги“ лица, започнали да се свързват сами с него. За да осъществява
тази си дейност успешно М.А. уговорил подс.Ш., който
също разполагал с лек автомобил да му помага, като превозва бежанци до района
на Калотина, за което А. му плащал определени суми. Подс.Ш.
се съгласил и започнал да превозва такива лица, осигурени му от А.. Извършвайки
тази дейност под контрола на А., подс.Ш. придобил
опит, установил контакти и с други лица, извършващи същото, като наред с това стигнал
до извод,че може да получава значително по-големи суми, ако сам си осигурява
бежанци и организира тяхното превеждане през границата на страната без
разрешението на граничните власти. Така подс.Ш. през
2015г. започнал да извършва и сам такава дейност, като си осигурил срещу
заплащане услугите на А.Ш.,когото наричали и „М.“, който извършвал превозването
на такива лица до границата. Хора,които да бъдат изведени нелегално от страната
подс.Ш. си осигурявал сам, като ги намирал в и около
центровете за бежанци или те му били осигурявани от други лица- от Т.О. и Х. А.,наричан
още „А. Л.“,които получавали парични суми от тези лица и с част от тях плащали
на подс.Ш.. Последните лица осигурявали хора за
извеждане от страната и на М.А.. Поради така създалата се „конкуренция“ между
тях, М.А. и подс.Ш. влошили взаимоотношенията си и
преустановили съвместното обитаване на наетото от тях жилище, както и
съвместната си „каналджийска“ дейност. Тогава М.А.
уговорил подсъдимия А.Ш. да осъществява превозването на такива лица срещу
заплащане от страна на А.. Подсъдимият Ш. бил A.ски гражданин, който бил влязъл
в страната без разрешение и без документи, през 2011г. и пребивавал на
територията на РБ без съответен статут, като периодично бил настаняван в
различни центрове за настаняване на бежанци в С. и областта, откъдето се
познавал и с М.А..Подсъдимият Ш. се съгласил на предложението на А. и
осъществил на няколко пъти транспортирането на такива лица до границата със
Сърбия, за което получавал заплащане от М.А..През 2015г., при превозването на
бежанци към Калотина подс.Ш. бил задържан от
полицията, след което преустановил сътрудничеството си с М.А., като продължил
да извършва същата дейност,но вече самостоятелно. В същия този период, през 2015г. М.А.,който
също лично извършвал транспортиране на бежанци , бил задържан от органите на
МВР в района на Калотина,докато превозвал към границата девет лица, които
нямали необходимите документи,за да напуснат страната.
В началото на 2016г. М.А. се
запознал с М.Д., който бил таксиметров шофьор в гр.С.. М.А. предложил на Д. да
се включи в извършваната от А. дейност по извеждане на бежанци извън границата
на страната срещу заплащане. М.Д. се съгласил, като поел ангажимент да намира
хора,който да извършват превозването на бежанците,както и тяхното временно
настаняване на различни места в С.,докато бъде организирано и осъществено
извеждането им от България. М.Д. говорил със свидетелите Г.Е. и Т.Й., които
били негови познати от квартала,в който живеел и те се съгласили да извършват
превоза на бежанци, както и да намират квартири за тяхното временно пребиваване
в С.. М.Д. запознал свидетелите Е. и Й. с М.А.,който допълнително им разяснил конкретните
условия, при които ще осъществяват тази си съвместна дейност. След като
желаещите да напуснат нелегално страната лица бъдат осигурени, било то такива
,които незаконно влизат през границата ни с Турция, преминават през територията
на страната и я напускат отново без разрешение през границата със Сърбия или
Румъния,било то и такива, които вече пребивават в РБ,но нямат валидни
документи,за да я напуснат легално,М.А. се срещал с Д. ,Е. и Й. , уведомявал ги
от къде в гр.С. да вземат бежанците и до къде в близост до границата със Сърбия
да ги превозят, като при необходимост от време за организиране на извеждането
им изисквал от тях да настанят бежанците в квартири в гр.С.. Настаняване на
бежанците било извършвано в жилища в крайни квартали в С., които били
собственост на малоимотни лица или при необходимост и в жилището на св.Т.Й. в
кв.“М. П.“ в С.. Превозването на бежанците било извършвано предимно от М.Д., Г.Е.
и Т.Й., с управлявани от тях леки автомобили, но при необходимост поради голям
брой на бежанците, М.Д. намирал и други лица с автомобили,които да превозват
бежанци,какъвто бил и св.С.С.. В същия този период, в началото на 2016г., М.А.
се запознал с И.Г./спрямо, когото наказателното производство е прекратено/. И.Г.
стопанисвал автокъща, намираща се в гр.С.,на ъгъла на
улиците „Т. А.“ и „О. П.“, като М.А. вземал за ползване или с уговорка за
изплащане леки автомобили от тази автокъща. При тези
им контакти М.А. потърсил съдействие от И.Г. при осъществяваната от А. дейност
по извеждане на бежанци от страната, като му предложил срещу заплащане Г. да му
осигурява автомобили и шофьори,които да превозват бежанци от С. до Калотина. И.Г.
приел това предложение на А..В автокъщата Г. запознал
А. със св.В.Н., който бил сръбски гражданин от български произход, който бил
приятел на Г. и често пребивавал на територията на автокъщата
на Г.. Между А., Г. и Н. били провеждани чести срещи в автокъщата,
като тримата се уговорили да работят съвместно, като А. осигурява бежанците, Г.
ги превозва до Калотина, а Н. осигурява лица от Сърбия, които да посрещнат
бежанците на територията на Сърбия, в района на Димитровград и да ги
транспортират до Белград. Наред с това били уговорени и условията,при които ще
бъдат поделяни получените от А. парични средства за всеки незаконно изведен от
страната бежанец. Изпълнявайки тези уговорки ,през 2016г. до началото на
2017г., А., Г. и Н., осъществили превеждането на множество бежанци през
българо-сръбската граница, като понякога между тях възниквали пререкания при
подялбата на получените пари, тъй като Г. и Н. често подозирали А. в измамливи
действия спрямо тях. В същият този период, през 2016г., М.А. при осъществяване
на дейността си се ползвал от услугите и на други лица,които бил уговорил да
извършват определени действия. Такива лица били неговия брат Д., който намирал
хора от бежанските центрове,които искали да излязат от страната и ги свързвал
със своя брат М., който да организира превеждането им. По този начин Д.
уговорил свидетелката С.Б., с която се запознал в района на бежанския център в
„О.К.“-С. и която искала да напусне България,но нямала документи, да ползва
създадения от неговия брат М.А. „канал за бежанци“,като заплати сумата от
хиляда евро, за да бъде преведена до Сърбия.Св.Б. се съгласила и предала
исканата от нея сума на посочен от Д. човек,работещ в кафене. След като
уговореното извеждане на свидетелката не било осъществено тя се свързала по
телефона с Д. и поискала връщане на дадената от нея сума, като част от тази
сума й била върната от Д. , а друга част лично от М.А.. По същия начин М.А. и брат му Д.
се запознали със свидетелката М.П.,която била влязла незаконно в България
заедно с трите си деца,през лятото на 2016г., и четиримата били настанени в
бежански център в „О.К.“-С.. При това запознанство М.А. предложил на св.П.
да изведе нея и децата й незаконно от
страната, като й казал, че извеждане към Сърбия ще й струва 1600 евро за човек,
а към Румъния ще струва 1800 евро за всеки от тях четиримата,но св.П. не се съгласила.
М. А. си осигурил помощта и на св.А.И., на когото
възлагал намирането на таксиметрови шофьори,които да закарат бежанци до
определени квартири в С., където да бъдат настанени до извеждането им от
страната,както и осигуряването на храна за тях по време на престоя им в С..
Същата дейност св.И. извършвал и по искане и съобразно указанията на лицето Г.И.,
който също организирал и осъществявал превеждане на бежанци през границата на
страната, като при тази си дейност понякога търсил и получавал ,срещу
заплащане, съдействие от М.А.,като наред с това също се възползвал и от
услугите на М.Д., който му намирал лица,като св.С., които да транспортират
осигурените бежанци до границата със Сърбия. Така на 09.11.2016г. св.С. и
негови приятели с имена Р.и Д., били уговорени от М.Д. да превозят срещу
заплащане с три леки автомобили група от бежанци от С. до Калотина, където да
ги оставят в близост до самата граница със Сърбия. В изпълнение на тези
уговорки св.С. и двамата му приятели ,на
същия ден, отишли с управлявани от тях три леки автомобила на бензиностанция на
ул.“О.“ в гр.С., където в автомобила на св.С. се качил Г.И.,който му указал да
потегля и да спре до намиращо се след няколко километра заведение за „дюнери“,
където И. слязъл и в колата се качили четирима бежанци, с който св.С. потеглил
към Калотина, където бил задържан от органите на МВР.
Подсъдимият Н.Р. бил И.ски
гражданин,който се установил да живее в България, където получил статут на
пребиваващ. В периода от края на 2015г. до 07.03.2017г., подс.Р.
*** и работел в автосервиз. Подс.Р. поддържал връзки
и контактувал често с множество други лица от арабски произход, които
пребивавали по това време в С., като често се събирал с тях в различни
заведения в града. При тези срещи на лица от арабската общност в С., подс.Р. се запознал и с подсъдимите Ш. и Ш.,както и с М.А.,
като понякога контактувал с тях и по телефон. Много често тези срещи се
състояли в кафене в гр.С., на ул.“К. и М.“,където се събирали лица от арабски
произход. Доста време в кафенето прекарвал М.А. и там той провеждал срещите си с
М.Д., Г.Е. и св.Т.Й.,на които възлагал изпълнението на конкретни задачи по
настаняване и транспортиране на бежанци,като дори понякога в това кафене
пристигали самите бежанци,които били посрещани от М.А. и оттам същите били
извозвани до наети предварително квартири в гр.С.. В това кафене М.А. понякога провеждал
срещи и с И.Г., когато възниквала необходимост от разрешаване на проблем. Същото
кафене било посещавано и от подсъдимите Ш. , Ш. и Р.,а и от другите
лица,посочени по-горе, които също осъществявали „каналджийска“
дейност, които контактували помежду си и наред с други неща обсъждали и
условия, механизми ,промени и проблеми в дейността по незаконно превеждане на
бежанци през границите на страната. Така ,тези лица- „каналджии“, сред които
били и подсъдимите Ш., Ш. и Р., както и лицето М.А.
при тези срещи и последващи двустранни контакти/лични
и по телефон/ между тях обменяли актуална информация и при необходимост
търсели, уговаряли условията и получавали съдействие от друг „каналджия“ за
осъществяване на подготвено от някой от тях незаконно извеждане на бежанци през
границата на страната.
Подсъдимият М.Х. *** и в периода 2015-2017г. бил
ангажиран с дейност по трансфер на парични средства по метод, известен като „хавала/хавалла“,създаден и
използван още от Средновековието. При този начин на предаване на парични суми
/разплащане/ между две лица, намиращи се на различни/обикновено отдалечени/
места или в различни държави или пренасянето на такива суми от едно такова
място до друго/когато „платеца“ и „получателя“ са едно и също лице/, се цели да
бъдат избегнати услугите на банки и други официални финансови институции или да
се компенсира липсата на такива институции. За целта се използвали,срещу
заплащане на комисионна/някакъв процент от сумата/ услугите на различни
физически лица/наричани понякога „хавалдари“/, едно намиращо
се в страната или града на изпращача на сумата и друго, намиращо се в страната
или града на техния получател, между които физически лица били установени
директни или индиректни /опосредени,чрез други
физически лица/ „кореспондентски“ отношения, основани на взаимно доверие между
тях. Така лицето,изпращач на парите предавало в брой определена парична сума на
„хавалдар“ по своето местонахождение,като го
уведомявало за местонахождението и самоличността/името/ на лицето-получател.
След получаване на парите и тази информация, „хавалдаря“
казвал /веднага или след няколко дни/ на изпращача телефонен номер и код/от
цифри и/или букви/, а понякога и името на получателя . Изпращачът на парите предавал
по телефона на получателя/ако е лице различно от него/ казаните му телефонен
номер и код и му казвал да позвъни на този телефонен номер, като каже на
ползвателя му този код, при което ще му бъде указано кога , къде и от кого ще
получи в брой съответната сума. От своя страна „хавалдаря“,след
получаване на парите от изпращача, се свързвал директно или индиректно/чрез
други „хавалдари“,с които вече е работил/ с „хавалдар“, действащ по местополучаване
на парите, като му предавал информация за паричната сума,която трябва да
предаде и имената на лицето, което трябва да я вземе, като на свой ред получавал информация
за телефонния номер,на който трябва да позвъни лицето и кода,който трябва да
съобщи, за да получи парите. Така създадените парични взаимоотношения,
включително и за комисионните, между самите „хавалдари“
били уреждани периодично, в по-късен момент. „Хавалдарите“
не се интересували за причините и/или основанието за тези парични трансфери,тъй
като дискретността била задължителна част от изискванията за успешна, а и
печеливша дейност. Ползвателите на техните услуги най-често били лица от
арабски и други мюсюлмански държави,в които законодателството било основано на
„шериата“, забраняващ търговско-банковата и лихварска
дейност или от страни,в които поради политически или икономически причини сигурността
на банковата им сфера не била гарантирана. По този метод-„хавала“,
по-голямата част от арабската общност в България/както тези, пребиваващи на
легално основание, така и тези,намиращи се в страната без съответно разрешение/
извършвала трансфери на парични средства, от роднините им в съответната им
родна или друга държава към България и обратно, от арабските
граждани,пребиваващи в България към родствениците им
в чужбина. Същият този метод на разплащане бил използван и от трафикантите на
бежанци, за получаване на съответните парични суми за осъществените от тях
незаконни превеждания през границите на Р България на множество лица,нямащи
право да влизат/излизат или пребивават на територията на страната ни. Освен
бързо разплащане, този метод осигурявал и необходимите гаранции за
осъществяване на поръчаното от съответните бежанци незаконно превеждане. Така
лицето,което желаело да бъде незаконно преведено до друга държава, обикновено в
Западна Европа,или негови родственици след постигане
на съгласие със съответните „трафиканти“,предавало уговорената парична сума на
„хавалдар“ в родната си страна или по-често в
Истанбул, Турция, като получавал телефонен номер на друг „хавалдар“-платец
и персонален код.След като преведеното лице, достигало уговорената дестинация-когато
превеждането било през границата на страната ни това обикновено бил Белград,
Сърбия, предавало информацията за телефонния номер на „хавалдаря“-платец
и персоналния си код на „трафикантите“, които се свързвали с този „хавалдар“ и получавали съответната сума за осъщественото от
тях незаконно превеждане на лица през границата на страната.Този „хавалдар“, от когото трафикантите получавали парите за
преведените лица, наричали помежду си с прозвището „Б.“, като с това
наименование в гр.С. били определяни няколко лица, едно от които бил и подс.М.Х.. С такава дейност- на „хавалдар“,
бил ангажиран подсъдимия М.Х., като осъществявал тези функции на територията на
гр.С., включително и през инкриминирания период. Така подс.М.Х.,
при изпълнение на задълженията си на „хавалдар“
разполагал със значителни парични суми в брой, като при позвъняване и
получаване на съответен код се уговарял с позвънилото лице за времето и мястото
в гр.С., където да се срещнат, като при тази среща подс.Х.
предавал съответната сума на явилото се лице, обикновено през прозореца на
управлявания от него автомобил, след което си тръгвал. При упражняване на
дейността си подс.Х. си водел и нарочно
„счетоводство“, като отразявал в книга получени, дължими и предадени суми,
както и съответните имена на лицата, от които са получени сумите,респ.за които
те са предназначени. По описания начин подс.Х.
получавал и предавал парични суми на множество неустановени лица, като от него
в качеството му на „хавалдар“, през инкриминирания
период парични суми получавали и част от горепосочените лица- М.А., подс.Ш., подс.Ш., както и други
лица, ангажирани с извършване на „каналджийска“
дейност , поради което бил определян от последните и като „Б.“.
На 07.03.2017г. , в гр.С. при проведена от
органите на МВР специализирана полицейска операция и във връзка с воденото
наказателно производство били задържани
подсъдимите Ш., Ш., Р. и Х., както и лицата М.А. и И.Г..
Изложената фактическа обстановка се обосновава от обясненията на подсъдимия Ш., дадени на ДП и приобщени по съответния
процесуален ред към материалите на съдебното производство, от свидетелските показания на М.А., И.Г., Р.Р., С.Б., С.С., М.П., Р.С., В.Н., А.И., Т.Й.,
И.Ж., Г.Е. и свидетел със
скрита самоличност № 244 ;от заключенията на извършените технически експертизи;
от писмените доказателства по делото: справки от мобилни оператори, справки за съдимост,квитанции,
разписки; от писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване, протоколи
за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване,протоколи за
оглед на ВД, фотоалбуми; от иззетите веществени доказателства, от изготвените
ВДС.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия К.Ш.,депозирани
от него на ДП, в присъствието на негов защитник и приобщени към материалите по
съдебното производство по реда на чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.4
НПК, в частта им, в която същия описва продължителността, характера и предметната
насоченост на взаимоотношенията между него и М.Г.А., в частта ,в която описва
своите самостоятелни и съвместни действия с М.А. и с А.Ш. по повод незаконното
превеждане на различни лица през границата на страната в период до края на
2015г.,както и в частта им, в която описва лично възприетите от него установени
и поддържани контакти между М.А. и всеки от подс.Ш. и
св.И.Г. по повод същата такава незаконна дейност. В тези им части депозираните
обяснения на подсъдимия Ш. са последователни, логични и непротиворечиви помежду
си, като наред с това се подкрепят от показанията на свидетелите М.А.,А.И. и В.Н., както и от тези на свидетел със скрита
самоличност № 244. Обясненията на подс.Ш., в частта
им в която изнася твърденията си, че в края на 2015г. е преустановил изцяло
заниманията си по намиране и извеждане на лица извън страната без съответно
разрешение се опровергават от ВДС,изготвени в резултат на експлоатираните
спрямо него СРС, отразяващи съдържанието на провежданите и през 2016г. телефонни разговори на Ш. с
различни лица именно по повод такава незаконна дейност. Поради това съдът не
кредитира обясненията на подс.Ш. в тази им част, като
намира, че тези му твърдения са насочени единствено към изграждане на негова
защитна позиция.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката М.П., дадени от нея в хода на съдебното
следствие,както и тези депозирани от нея на ДП,пред съдия и приобщени по реда
на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК; показанията на свидетелите С.Б. и Р.С., дадени от
тях на ДП,пред съдия и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК, в които същите
описват причините и начина на влизането им в страната и стремежа им да напуснат
територията на РБ без надлежно разрешение на компетентните органи, контактите,
уговорките и съвместните им действия с М.А., неговия брат „Д.“ и други лица,
насочени към реализиране на тези им намерения и за резултата от тези им
действия. Тези показания на цитираните свидетели са последователни и
непротиворечиви, като наред с това не се опровергават от други доказателствени
източници.
Съдът приема за достоверни показанията на
свидетелите Г.Е., С.С. и Т.Й., депозирани от тях в
хода на съдебното следствие, както и показанията на Т.Й. и С.С.,дадени пред съдия и пред разследващ орган на ДП,
приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК/за Й./ и чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК/за С./, а така също и показанията на
свидетеля А.И.,дадени на ДП ,пред съдия и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.4 НПК, в които същите описват характера и предмета на своите взаимоотношения с
конкретно посочени от тях лица, в периода от 2015г. до края на 2016г., по повод
настаняване и транспортиране на различни хора до места в близост до границата
на страната, от където същите да бъдат изведени извън пределите й без съответно
разрешение, ангажиментите които същите са поели и изпълнявали към М.А. и М.Д.,
а и към Г.И. при осъществяване на тази
им дейност, указаните им от А. ,респ. Д. и И. начин и конкретни условия за
изпълнение на конкретно поставени им от тях задачи в тази връзка, както и за
даваното им от А. възнаграждение при тяхното/на задачите/ изпълнение. Така
депозираните свидетелски показания са логични,последователни, допълващи се и
непротиворечиви помежду си относно съществените факти и обстоятелства, като
същевременно посочените гласни доказателства се подкрепят от показанията на св.М.А., от показанията на
свидетел със скрита самоличност № 244,както и ВДС,изготвени в резултат на
експлоатираните спрямо А.,Д., Е. и Й., специални разузнавателни средства,
отразяващи съдържанието на провежданите между тях телефонни разговори и
осъществявани лични срещи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Н.,дадени
в хода на съдебното следствие,както и тези дадени от него в хода на ДП, пред
разследващ орган и пред съдия, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК и по чл.281,ал.1,т.1 НПК, в частта им, в
която същия последователно описва възприетите от него срещи и разговори между М.А.
и И.Г., за ангажираността на А. с нелегалното превеждане на бежанци през
границите на страната, за търсеното от А. съдействие от страна на свидетеля Н.
и И.Г. при осъществяване на тази му дейност, за изразените от Г. притеснения
относно обещаното им от А. заплащане за тяхната помощ. В тази им част
показанията на св.Н. са последователни и логични, като наред с това се
подкрепят от показанията на свидетелите М.А. и свидетел със скрита самоличност
№ 244, от обясненията на подсъдимия Ш.,както и от ВДС, изготвени при
експлоатиране на СРС по делото. Съдът приема за недостоверни твърденията на св.Н.,
с които същия отрича своята лична ангажираност към извършваната от А.
противозаконна дейност и с които поставя под съмнение такава ангажираност и на И.Г.,тъй
като в тази им част показанията на Н. се опровергават от горните гласни
доказателства,както и от ВДС, отразяващи съдържанието на контролираните със
специални разузнавателни средства телефонни разговори на М.А. през инкриминирания
период.
Съдът приема за недостоверни показанията на
свидетеля И.Г. дадени от него в хода на съдебното следствие, в които същия
отрича своя съпричастност и ангажираност към осъществяваната от М.А. противоправна дейност по извеждане на бежанци извън
границите на страната без съответно разрешение и в които свежда съдържанието на
поддържаните между него и А. контакти през инкриминирания период единствено до
търговия с леки автомобили. Тези твърдения на св.Г. категорично се опровергават
от обясненията на подсъдимия Ш., от показанията на св.В.Н. и на свидетел със
скрита самоличност № 244,както и от ВДС, изготвени в резултат на
експлоатираните по делото СРС и които гласни доказателства и веществени
доказателствени средства еднопосочно обосновават създадените и поддържани между
свидетелите А. и Г. взаимоотношения, които имали за предмет и осъществяването
на съвместна дейност по незаконно превеждане на множество лица през границите
на страната срещу съответно заплащане. Поради това съдът определя показанията
на св.Г. за недостоверни и насочени единствено към отричане на своята
съпричастност към инкриминираната дейност въпреки,че това е ненужно, тъй като
неговата наказателна отговорност е вече реализирана.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.А.
дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която същия описва своята
лична ангажираност и конкретни действия при осъществяване на „каналджийска“ дейност, при която същия организирал намирането
на бежанци, тяхното временно настаняване в квартири, транспортирането им до
границата на страната и последващото им извеждане
извън пределите на РБ без разрешението на съответните органи, както и за
получаваните за тази си дейност парични средства. Съдът гледа с доверие и на
твърденията на св.А., с които същия описва своите еднократни или
по-продължителни съвместни действия и с други конкретни лица при осъществяване
на незаконната си дейност- с подсъдимите Ш. и Ш., с М.Д., със свидетелите Г.Е. ,
Т.Й. и В.Н.,както и с други неустановени лица през различни периоди от време. В
тази им част показанията на св.А. се подкрепят непротиворечиво от обясненията
на подс.Ш., от показанията на свидетелите Т.Й., Г.Е.,
С.Б., М.П., А.И. и свидетел със скрита самоличност № 244,от иззетите от негово
владение ВД, от заключението на извършената техническа експертиза, както и от
ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните по делото СРС. Съдът приема за
недостоверни показанията на св.А.,в частта им, в които същия депозира
твърдения,че в инкриминирания период, от месец 02.2016г. до м.03.2017г. не се е
занимавал и не е извършвал „трафикиране“ на хора през
границите на страната. В тази им част показанията на св.А. категорично се
опровергават от показанията на цитираните по- горе свидетели, от обясненията на
подс.Ш., както и от ВДС, отразяващи съдържанието на
провежданите от св.А.,през инкриминирания период, телефонни разговори с
различни установени/ Е., Д., Й./ и неустановени лица,както и осъществяваните
лични срещи на св.А. с тези лица на различни места в гр.С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Р. и И.Ж. дадени от тях в хода на съдебното следствие в
частта им, касаеща извършените от тях действия и
установените фактически данни при осъществяване на възложената им в качеството
на служители на МВР проверка на дейността на различни лица, включваща дейността
и на посочените по-горе подсъдими и свидетели през инкриминирания период. Така
съдът дава вяра на заявеното от посочените свидетели ,че при осъществяване на техните функции и
при провежданите специализирани полицейски операции са били експлоатирани СРС,
извършвали са множество проверки на лица,използвали са оперативни способи за
придобиване на информация и са изготвяли множество справки от информационните
масиви на МВР, като събраната оперативна информация била надлежно предавана на
компетентните разследващи органи, а впоследствие и на прокуратурата. В
останалата им част съдът не цени показанията на свидетелите Р.Р. и И.Ж., като източник на
годна доказателствена информация. Несъмнено спрямо
всеки от тях не е налице основание за забрана по чл.118,ал.2 НПК, като техните
твърдения, в качеството им на свидетели биха могли да имат известно, макар и
вторично доказателствено значение, но в конкретния
случай показанията на свидетелите Р. и Ж. не съдържат информация за реални
факти и обстоятелства, касаещи претендирани действия ,
на което и да било от подсъдимите лица, а представляват единствено тяхно /на
свидетелите/ субективно мнение относно предполагаеми взаимоотношения между
подсъдимите, а и между подсъдимите и други лица, при това мнение изградено не
върху техни лични впечатления, а върху неконкретизирана информация, която
сочат, че са придобили при експлоатиране на СРС и от други/също
неконкретизирани/ оперативни способи. Наред с това и единствено за прецизност
следва да бъде отразено и обстоятелството, че всеки от свидетелите Р. и Ж.
заяви пред съда, че не е възприемал лично, каквито и да било действия на
подсъдимите, а е съставил мнението си единствено върху данни, събрани чрез СРС
и/или други оперативни способи.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля със скрита самоличност № 244, дадени от него в хода на
съдебното следствие, както и тези депозирани от него на ДП пред разследващ
орган и приобщени към съдебното производство по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, в частта им, в която свидетелят описва
характера и предметното съдържание на контактите , разговорите и съвместните действия на М.А. с други лица-И.Г.,
Г.Е.,Т.Й. и лица,посочени с едно име,респ.прякор,
които контакти, разговори и действия свидетелят
твърди да е възприел лично,за тяхната/и съвместна и самостоятелна/ ангажираност
към „каналджийство“ , както и относно конкретни действия на М.А., Г.Е.
и Т.Й. във връзка с посрещането , настаняването и последващото
транспортиране на бежанци извън страната ,както и за осъществяваното периодично
предаване на пари от А. на Е. и Й..В тези им части показанията на свидетел № 244
се подкрепят в значителна част от показанията на свидетелите Т.Й. и Г.Е., както
и от ВДС,изготвени в резултат на експлоатираните по делото СРС, отразяващи
осъществяваните между тях двамата и М.А. телефонна комуникация и лични срещи.Съдът
се доверява на показанията на свидетел № 244 и в частта им, в която сочи за
възприети от него срещи и контакти между подсъдимите Ш. и Ш. и лицето М. ***,както
и че е виждал в това заведение и подсъдимия Р.. Съдът не кредитира показанията на свидетел № 244
в частта им, в която същия изнася твърденията си за времето на осъществяване на
претендираните действия/срещи и разговори, касаещи
осъществявано съвместно „каналджийство“/ на
подсъдимите Ш., Ш. и Р. и на лицето М.А.. В тази им
част показанията на свидетел № 244 са неконкретизирани и непоследователни. Така
първоначално свидетелят заяви, че е възприемал лично осъществявани контакти и
„почти ежедневни“ срещи между подсъдимите и другите посочени лица, за период от
около шест месеца /“някъде през лятото на 2017г.“/.След това свидетел № 244
заяви, че възприетите от него съвместни срещи и разговори на подсъдимите и
другите лица били в периода „ 2016г.-2017г.“, като при прочитане на показанията
му от ДП,дадени през 2017г., потвърди изцяло тяхната достоверност,включително и
в частта им,в която е посочил,че е виждал „А.и циганите в заведението преди
повече от две години“, а в последвалия това процесуално действие негов разпит
свидетел № 244 уклончиво заяви,че тези потвърдени от него „неща“ са се случили
през лятото ,но вече „мисли,че е било
през 2016г.“.
Съдът цени извършените от подсъдимия Ш. и свидетелите
М.А., М.П., С.С. и свидетел с № 244 разпознавания на лица,
отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания,огледи на ВД,за
доброволно предаване на вещи, отчитайки
тяхното извършване по процесуалния ред на чл.155-156 и чл.161-164 НПК, и
обосноваващи обстоятелството, че на посочените дати, на посочените места и от
посочените лица са били иззети,респ.доброволно предадени, подробно описаните в
самите протоколи вещи.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото технически експертизи, относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки
тяхното извършване по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на
вещото лице в съответната област и обстоятелството, че е отговорил пълно, ясно
и обосновано на поставените му в съответните постановления въпроси, което
обуслови липсата на въпроси от страните
и от съда, при разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие.
По делото в съответствие с разпоредбите на
ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и изготвени
веществени доказателствени средства и съответни протоколи за това процесуално
действие, като установената от съда законосъобразност при използването на този
процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивират да приеме, че
същите са процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения,
изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото.
Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС всякога
представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ данни,освен
при наличието на обосновано с доказателства съмнение за нерегламентирана намеса
в тях, която е променила тяхното съдържание. В конкретния случай по делото не
са налице доказателства, обосноваващи
отправянето на такова съмнение. На следващо място достоверността на доказателствената информация, събрана чрез използването на
СРС се потвърждава и от кредитираните обяснения на подсъдимия Ш.,както и от
кредитираните показания на посочените по-горе свидетели/св.№ 244, Т.Й., Г.Е./, които сочат за провеждани между подсъдимите Ш.
и Ш. и св.М.А., както и между св.М.А. и други свидетели и лица телефонни разговори
и лични срещи именно с такова съдържание и цел, каквито са отразени и в
контролираните със СРС такива разговори и срещи, провеждани и през инкриминирания период. Така
ВДС, изготвени в резултат от прилагане на СРС спрямо подсъдимите Ш. и Ш.,както
и спрямо лицето М.А. от една страна обективно обосновават ангажираността на всеки
от тях към самостоятелна дейност насочена към намиране на лица,които желаят да
напуснат пределите на страната без разрешение, организиране на тяхното временно
настаняване и транспортиране до границата, както и последващото
им извеждане през нея срещу съответно заплащане, а от друга страна ВДС аргументират
и обстоятелството за конкретно уговаряне и търсене на съдействие от други лица
при възникнала необходимост и невъзможност от самостоятелно осъществяване на
подготвеното „трафикиране“ на бежанци.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите А.Ш., К.Ш., М.Х. и Н.Р. не са осъществили обективните и субективни
признаци на състава на престъплението по чл.321,ал.3; вр.
ал.2 НК, в което са били обвинени. За да бъде извършено и довършено престъплението
по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три или повече лица да се
сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и
съгласувани действия посредством, които да извършват поне две престъпления
наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три години. По съществото си това „сговаряне“ и
съгласуване на бъдещите им престъпни действия представлява форма на предварителна престъпна
дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с формален
характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между дейците
престъпления да са били извършени. Освен
това, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е
необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на организираност-
да е структурирано и трайно, между неговите членове да са създадени стабилни и
устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е достатъчно единствено субектите
на престъплението да постигнат общо съгласие за предприемане на съвместни
действия за извършване дори и на повече от едно престъпление от определен вид ,
а е необходимо наличието на известна, при това значителна, „трайност и
устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между дейците, които са постигнали
съгласие за извършването на поне две самостоятелни престъпления, като изключва
инцидентното или самостоятелното уговаряне на лицата при извършването на всяко
от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната страна на
състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите „престъпни сдружавания“, е
обстоятелството, че за извършване на престъплението е необходимо наличието на
поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от три
отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане на една обща
престъпна цел.
За по-голяма
яснота съдът намира за необходимо подробно да посочи обстоятелствата относно
правната природа и необходимата фактическата обезпеченост на съставомерните обстоятелства от състава на престъплението
по чл.321,ал.1-3 НК и на „организирана престъпна група“ по смисъла на
чл.93,т.20 НК. За да бъде налице „ОПГ“ е необходимо, а и достатъчно наличието
на стабилни връзки и трайни отношения между поне три наказателно отговорни
лица, които взаимоотношения имат за предмет уговорени и съгласувани от
субектите бъдещи техни действия за координирано съвместно осъществяване на поне
две престъпни деяния от определен вид, наказуеми с „лишаване от свобода“ за
определен срок/над три години/. „Структурираността“ на сдружението представлява
именно наличието на точно такива „трайни“ и „устойчиви“ връзки между субектите,
като дори не е необходимо дейците да са разпределили своите роли в бъдещите
престъпни действия, уговорени между тях, както и да са установили отношения на
„власт и подчинение“ помежду си. Не е необходимо и взаимоотношенията между
субектите да са със значителна продължителност, а е достатъчно те да са
„здрави“ и „устойчиви“ така, че да не се прекъсват, респ.да е необходимо да
бъдат подновявани, след извършване на всяко от уговорените „вторични“
престъпления. В конкретният случай между подсъдимите А.Ш., К.Ш., М.Х. и Н.Р.,
както и с лицата М.А. и И.Г.,през инкриминирания период не са били създадени и
не са налице такива устойчиви и трайни връзки и отношения,които да са били
изпълнени и със съответното престъпно съдържание.
През инкриминирания период ,между подсъдимите Ш.,
Ш. и Р. и лицето М.А., била поддържана епизодична
телефонна комуникация и били осъществявани отделни срещи между някои от горните
лица, която комуникация и контакти имали за предмет търсено от другите
подсъдими или от А. съдействие за
осъществяването на планирано и подготвено самостоятелно от Ш., Ш.
или Р. отделно „вторично“ престъпление по чл.280 НК,което обстоятелство опровергава
тезата на обвинението за наличието на
ОПГ между дейците, тъй като сочи на отделна и самостоятелна подготовка при
извършване на всяко от престъпленията по чл.280 НК, а не на предварително
уговорена и съгласувана дейност по тяхното съвместно извършване от участници в претендирано организирано престъпно сдружение. В
конкретният случай подсъдимите Ш., Ш., Р. и лицата А.
и Г. не са осъществявали такава продължителна и съгласувана съвместна престъпна
дейност по превеждане на различни лица през границите на страната без надлежно
разрешение в резултат на предварително постигнато между тях съгласие, по един и
същ утвърден механизъм и при неизменното конкретно участие на всеки от тях, а
самостоятелна такава, при която всеки от тях самостоятелно и отделно от другите
лица намирал хора,които да бъдат преведени, уговарял условията с тях,
организирал тяхното превеждане през границите на страната, като при
необходимост е търсил съдействие от другите подсъдими, от други установени и
неустановени лица,за които знаел,че извършват същата дейност, като наред с това
уточнявал конкретните условия, при които иска и евентуално ще получи такова
съдействие от другия „каналджия“. Спрямо подсъдимия М.Х. , всеки от другите
подсъдими, както и М.А., а и другите лица, ангажирани с „трафикиране“
на бежанци бил установил и поддържал отделни ,инцидентни контакти, които имали
за предмет ползване на предлаганите от Х. „финансови услуги“ по метода „хавала“, при които били разменяни парични суми между
„трафиканти“ и „трафикирани“, с което обстоятелство подс.М.Х. не е бил изрично запознат, а и не проявявал
интерес, поради съблюдаване изискването за дискретност при тази форма на
парични разплащания.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че подсъдимите А.Ш., К.Ш., М.Х. и Н.Р., както и с лицата М.А.
и И.Г. са осъществили в инкриминирания период ,от месец 02.2016г. до
07.03.2017г., твърдените в обвинителния акт еднопосочни деяния, чрез които
същите са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си да
извършват съгласувано претендираните престъпления по
чл.280 НК, чрез които да си набавят и съответни финансови облаги. В
доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е релевантна
информация за това четиримата подсъдими и другите две лица изрично и конкретно
да са се уговорили помежду си и да са се съгласили да вършат съвместно и
съгласувано престъпления по чл.280 НК, като липсват доказателства за
осъществена между тях комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/ с
твърдения в обвинителния акт съгласувателен съставомерен предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за
осъществено между подсъдимите изрично уговаряне и постигане на съгласие за бъдещо
съвместно и координирано извършване на
престъпления от посочения вид, за наличието на такъв траен „престъпен сговор“
между подсъдимите би могло да се съди при обосноваване на техните
взаимоотношения в инкриминирания период,
от начина им на живот и осъществяваната от всеки от тях дейност, както и от
конкретните им действия по отношение на отделни лица или група от хора, към
които според тезата на обвинението са били насочени уговорените престъпления по чл.280 НК, но
единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и еднопосочно сочат , че
се касае именно за такова предварително престъпно разбирателство и съгласие
между тях. В настоящия случай това не е така.
От кредитираните
обяснения на подсъдимия Ш., от кредитираните показания на свидетелите М.А., Г.Е.,
Т.Й., С.Б., С.С., М.П., Р.С.,В.Н., А.И. и св.№ 244,от
протоколите за разпознаване, за претърсване и изземване и за доброволно
предаване,от веществените доказателства,иззети при тези действия,от
заключенията на извършените технически експертизи и от ВДС се установява, че
подсъдимите Ш.,Ш. и Р.,както и М.А. са се познавали, понеже били от арабски
произход , били пристигнали в РБ,където получили статут на бежанци,като
пребивавали в гр.С., а подсъдимия Ш. и М.А. освен това в периода от 2013г. до
м.10.-11.2015г.обитавали съвместно апартамент под наем в С.,като двамата осъществявали
и съвместна дейност,свързана с незаконно превеждане на лица и групи от хора
през границите на страната срещу заплащане.През 2015г. подсъдимия Ш. също осъществил
съвместно с М.А. няколко такива деяния. При осъществяване на тези им деяния
през 2015г. всеки от подсъдимите Ш. и Ш., както и М.А. били задържани самостоятелно
от органите на МВР,което породило конфликти между тях и довело до
преустановяване на тази им съвместна дейност и на съвместното съжителство между
Ш. и М.А.. Всеки от посочените три лица продължил с осъществяването на такава
дейност и след това,вкл. и през инкриминирания период, но самостоятелно или съвместно
с други трети лица.В периода от м.02.2016г. до 07.03.2017г. М.А. осъществявал
превеждането на групи от хора през границите на страната без съответно
разрешение, като използвал услугите на М.Д., Г.Е. и Т.Й., както самостоятелно и
наред с тях и тези на лицата И.Г. и В.Н.. Всеки от подсъдимите Ш. и Ш. също осъществявал
самостоятелна дейност по „трафикиране“ на бежанци
през инкриминирания период, като намирал такива лица и уговарял условията с
тях, като за извършване на самото превеждане се ползвали от съдействието на
други установени и неустановени лица, също от арабски произход,като се
уговаряли с тях при всеки отделен случай.Наред с това самостоятелно подсъдимите
Ш. и Ш. понякога търсили взаимното си съдействие, както и това на М.А. при
възникнали проблеми,които не могли да преодолеят със собствени усилия,като
уговаряли всеки път условията,респ.цената на исканата помощ. Подсъдимият Р. също осъществявал подобна „каналджийска“ дейност и в тази връзка през периода 2015г.-
2017г.също имал инцидентни контакти с другите подсъдими и лица, ангажирани със
такава дейност. Между подсъдимите Ш., Ш. и Р. и лицето М.А.,
през инкриминирания период, при тези им контакти и конкретни уговорки за всяко
от осъществяваните деяния по чл.280 НК, често възниквали конфликти, породени от
взаимното им недоверие и постоянно подозрение в измамливи намерения,водещи до
взаимни обвинения между тях и до преустановяване на отношенията им за
значителни периоди от време. Подсъдимият
М.Х. извършвал дейността на „хавалдар“ в гр.С.,
включително и през инкриминирания период, при което се срещал с множество лица,
предимно от арабски произход, при които срещи получавал от тях или им предавал
определени парични суми, като не се интересувал от основанието и причините за
осъществяваното по този начин разплащане между различни лица. Извършвайки тази
си дейност подс.М.Х. също имал инцидентни срещи с
подсъдимите и М.А., при които изпълнявайки ангажиментите си на „хавалдар“ и при спазване на другите изисквания за дейността
си, им предавал определени парични суми.
Показанията на
свидетелите Р. и Ж., в които същите изнасят твърдения за определени престъпни
взаимоотношения между подсъдимите и други конкретни лица нямат доказателствено значение, тъй като те имат обобщаващ и
декларативен характер и са основани на извършен от самия свидетел анализ на
негови субективни впечатления за неконкретизирани факти и обстоятелства, които
не могат да бъдат проверени от съда със съответните процесуални способи, тъй
като остават неизвестни за него.Тази неизвестност не беше преодоляна в хода на
съдебното производство при разпита на свидетелите Р. и Ж., тъй като същите заявиха,че
не са възприели лично такива факти и обстоятелства, а са извършили анализ на
информация, придобита чрез оперативни способи и СРС,като не можаха да посочат
конкретни действия на подсъдимите, индивидуализирани по време, място,предмет и
начин на осъществяване.
От
показанията на свидетелите И., Б. и П. се установява обстоятелството за
осъществени през 2016г., от М.А. самостоятелни или съвместно с други
лица/различни от подсъдимите/ действия по набиране, настаняване и
транспортиране на хора за последващото им извеждане
през границите на страната. От показанията на свидетелите Т.Й., Г.Е., В.Н., С.С. и М.А. се аргументират множество действия на М.А. с претендираното престъпно/по чл.280 НК/ съдържание ,извършвани
от него последователно през инкриминирания период, но съвместно с други установени
и неустановени лица, различни от подсъдимите Ш., Ш., Р.
и Х..
Твърдения за
конкретни факти/съвместни действия -срещи и разговори, на подсъдимите Ш., Ш. и Р. с М.А./, сочещи за наличие на претендираните
с обвинителния акт престъпни взаимовръзки между трите подсъдими лица и А. се
съдържат единствено в показанията на свидетеля със скрита самоличност № 244, но
същите не са от характер самостоятелно да обосноват с необходимата степен на
категоричност обвинителната теза. Това е така, от една страна, поради изричната
забрана, въведена с разпоредбата на чл.124 НПК, а от друга страна, тъй като при
техния/на показанията/ анализ се установява обстоятелството , че същите не
осигуряват категорична и непротиворечива доказателствена
информация относно времето на тяхното осъществяване,както и относно конкретния
предмет на разговорите между тези лица- уговаряне за бъдеща съвместна престъпна
дейност или „анализ“ на самостоятелно осъществени от тях деяния по чл.280 НК,с
които реално всеки от тях се е занимавал,което било известно на другите лица.
От ВДС, изготвени в
резултата на експлоатираните по делото спрямо Ш., Ш.
и М.А. специални разузнавателни средства, се установява обстоятелството за
поддържана между тях комуникация през инкриминирания период, която имала за
предмет осъществявана от всеки от тях незаконна дейност по намиране,
организиране и превеждане на различни лица през границите на страната без
съответно разрешение. Наред с това от съдържанието на телефонните разговори
водени,както между тях, така и от тези водени от тях с трети лица се
аргументира извод,че всеки от тях/Ш., Ш. и А./ през
инкриминирания период извършвал самостоятелна дейност по „трафикиране“
на бежанци, като при намиране на лица,които да бъдат трафикирани
предприемал действия по организиране на тяхното извеждане, като за целта водел
разговори с различни лица, от които търсел съдействие и с които уговарял конкретните
условия /най-вече разпределението на получените от бежанците пари/ при /преди/
всяко отделно деяние по чл.280 НК,както и обстоятелството,че за съответните
разплащания са били ползвани услугите на различни „Б.и“- „хавалдари“.
От ВДС, изготвени в
резултат на експлоатираните спрямо подсъдимия М.Х. специални разузнавателни
средства, от иззетите от негово владение ВД/телефони,тефтер,документи/, от
протоколите за техния оглед, както и от заключението на техническата експертиза
на тези ВД, еднопосочно се обосновава обстоятелството за осъществяваната от М.Х.
дейност на „хавалдар“ в гр.С., включително и през
инкриминирания период,но не сочат на установени и поддържани от него лични
взаимоотношения с другите подсъдими при това отношения със стабилен и траен
характер. Наред с това от горните доказателствени източници се аргументира и
това,че при извършване на тази си дейност подс.М.Х. е
контактувал с множество различни лица ,предимно от арабски произход,но не е бил
запознаван и не се е интересувал от личността на лицата, на които предава
парични средства, от основанието за извършеното предаване, както и за
предназначението на получаваните пари.
В
този смисъл липсват доказателства, които да сочат за конкретни действия /както
самостоятелни, така и съвместни/ на подсъдимите
лица,извършени от тях през инкриминирания период , които да мотивират извод за
съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително постигнати между
тях договорености. Поради това съдът приема, че доказателствата по делото не
обосновават извод, че между подсъдимите А.Ш.,
К.К.Ш., М.С.Х.
и Н.М.Р.,както и с лицата И.Г. и М.А., през периода от месец февруари 2016г. до 07.03.2017г., са били
установени и поддържани дълготрайни и устойчиви лични взаимоотношения, които да
са били изпълнени и със съответната необходима и съставомерна
престъпна насоченост.
Безпредметно се
явява обсъждане на събраните по делото доказателства за обосноваване на
обстоятелството, дали между четиримата /или между някои от тях/ подсъдими и
лицата Г. и А., а така също и с други лица/установени по делото/ са били налице такива трайни и устойчиви
престъпни връзки, в периода от 2014г. до м.01.2016г., т.е.преди инкриминирания
период, тъй като срещу такова
обвинение никой от обвинените лица, респ.подсъдимите не се е защитавал на ДП или в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния
съд/чл.287 НПК/, поради което и тяхната наказателна отговорност за евентуално осъществено
в този период деяние по чл.321,ал.3-6 НК,
не може да бъде ангажирана.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимите А.Ш., К.К.Ш., М.С.Х. и Н.М.Р. са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво
съгласие помежду си, а и с лицата И.И.Г. и М.Г.А. да извършват съгласувано претендираните
престъпления по чл.280 НК, чрез които да си набавят и съответни материални
облаги.
Съблюдавайки
принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и
субективна съпричастност на подсъдимите А.Ш., К.К.Ш., М.С.Х. и Н.М.Р.
към това инкриминирано деяние,
съдът ги призна за невиновни в извършване на престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК,за което им било е предявено обвинение.
На основание чл.178;вр.чл.54,
чл.179;вр.чл.55 и чл.215 ЗОБВВПИ съдът е постановил
иззетите по делото сигнално-газови пистолети и боеприпаси за тях, да бъдат
предадени на органите на МВР, отчитайки обстоятелството, че спрямо същите не е
било извършено съответното задължително, съгласно чл.54 и чл.55 ЗОБВВПИ, писмено
или по електронен път уведомяване на началника на съответното РУ на МВР, което
представлява административно нарушение.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- мобилни телефони, СИМ
карти, компютри, флашпамети, СД-та,таблети,тефтери, банкноти в евро , не попадат в хипотезите
на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство на престъпление, не са
придобити, чрез такова и тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата
си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите
лица, от които са били иззети.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: