№ 362
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.И.С., ЕГН **********, с адрес: ---------, против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4563303, издаден от ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба,
жалбоподателят С., чрез процесуалния си представител адв. С.П., моли съда
да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.03.2021г. в 13:11ч. в Пловдив, Стамболийски, с. Йоаким Груево,
посока от запад на изток било извършено нарушение за скорост с МПС - л. а.
„Фолксваген Голф” с рег. № ****, установено и заснето с АТСС TFR1-M 530,
като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от
66 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
Р.И.С., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя С.
е наложена глоба в размер на 50 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени докаателства – Протокол за
използване на АТСС рег. № 333р-3273/04.03.2021г., справка за собственици
на превозното средство относно л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № ****,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г., Протокол № 7-33-20/18.09.2020г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, снимков материал, писмо рег. №
328600-54591/16.11.2021г. на Директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, Заповед № 2050-4/11.02.2019г. на Председателя на ДАМТН.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят С. е управлявал л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № **** със
скорост от 66 км/ч, превишавайки с 16 км/ч максимално разрешената скорост
за движение от 50 км/ч.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано че
отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната
проверка. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. е валидно до 24.02.2020г, но съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения
по делото Протокол № 7-33-20/18.09.2020г. от проверката на мобилна система
за видеоконтрол ТFR-1М, процесната мобилна система за видеоконтрол на
2
нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в
лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на
проверката на видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на
нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на
горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения
тип.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за
използване на АТСС рег. № 333р-3273/04.03.2021г.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ, като
издаден в нарушение на правилото на чл.39 ал.4 от ЗАНН, съгласно което за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоба в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. Необжалваемият минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към
който се препраща, е в размер на 50 лв. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с ЕФ. Същевременно, както е изяснено в
практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се
намира в общия закон, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДП. Това е
така, защото с разпоредбата на чл.182 от ЗДП е регламентирано задължението
на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена
скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни
последици. Видът и размерът на административните наказания са
диференцирани в чл.182 от ЗДП в зависимост от специалното качество на
субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на
превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на
чл.182 от ЗДП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде
реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него
издаване на НП, чрез издаване на ЕФ или чрез фиш по чл.186 от ЗДП, а дава
общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за
скорост. Следователно, всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН
обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лв.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на ЕФ, подобна на забраната на
чл.11 ал.2 изр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. или на забраната
3
наказанията по чл.182 ал.1 т.6 и ал.3 т.6 от ЗДП, при които кумулативно е
предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез ЕФ. Така,
както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-
горе изключения при издаването на ЕФ, е следвало да съобрази и правилото
на чл.39 ал.4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му
винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените,
тъй като се достига до налагане на наказание с ЕФ в хипотеза, когато това е
изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по
съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на
наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на
императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната на чл.39 ал.4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция – Решение № 1831/21.10.2020г. по к.а.н.д. № 1789/2020г. на
Административен съд – Пловдив, в което е прието, че нормата на чл.39 ал.4
от ЗАНН е специална спрямо чл.182 от ЗДП и несъобразяването й е
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, тъй като изключва издаването му.
В този смисъл са и Решение № 2537/20.11.2013г. по к.а.н.д. № 2342/2013г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488/16.03.2015г. по к.а.н.д. №
170/2015г. на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажирана на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Така констатираното нарушение на процесуалните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда. Нарушението е
съществено и неостранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с ЕФ, когато това е изрично изключено от закона.
Само за пълнота на изложението и във връзка с направеното в жалбата
възражение, че нарушението е установено в присъствието на контролен
орган, съдът намира за необходимо да отбележи, че присъствието или
отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ при мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя, какъвто е настоящият случай, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Така от една страна очевидно е, че когато законодателят
в §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДП посочва, че мобилните АТСС са такива,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, има предвид именно присъствието на
контролен орган във връзка с поставяне начало и край на работния процес, а
не това, че мобилното АТСС може да функционира в съответствие с
изискването на §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДП само в тези моменти, в които на
някакво разстояние от него физически стои контролен орган.
4
Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с
мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189
ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително
присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи
сметка, че с ДВ бр. 54/5.07.2017 г. посочената разпоредба е изменена. И за
разлика от предходната й редакция, която предвиждаше издаване на ЕФ в
случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на
извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.
Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски. Такава
претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени
средства за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от
приложения договор за правна защита и съдействие. Ето защо, с оглед изхода
на делото и изложените по-горе съображения, съдът намира за основателна до
пълния размер от 300 лв. претенцията на жалбоподателя за разноски, като
следва да се осъди ОДМВР Пловдив за тази сума. Предвид отмяната на
обжалвания ЕФ за неоснователно се приема искането на въззиваемата страна
за присъждане на разноски за юрисконсултска защита, както и за намаляване
размера на адвокатския хонорар, доколкото е поискан минималният такъв на
основние чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата № 109./07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4563303, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Р.И.С., ЕГН **********, с адрес: ---------, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.С., ЕГН
**********, с адрес: ---------, сумата в размер на 300 /триста/ лв.,
представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6