Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София, ..............2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVI въззивен състав, в открито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
При участието на секретаря Гергана Цветкова и прокурора Станимир Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Кехайова ВНАХД № 3382 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК, вр. чл.378, ал.5 от НПК.
С решение от 17.05.2017 г. постановено по
НАХД № 16694/2016 г. по описа на СРС, НО, 98 състав обвиняемият П.Х.А. с ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 10.08.2016 г., около 13:40 ч., в гр.София,
от магазин „Л.Д.”, находящ се на адрес гр.София, бул. „********, отнел чужда
движима вещ /собственост на „Л.Д.” ЕООД с ЕИК ********/ - тоалетна вода
„Булгари Аква Амара” 50 мл., мъжка, на стойност 99,99 лв. от владението на Н.Н.А.–
управител и МОЛ на магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В законоустановения срок за обжалване на
решението на първоинстанционния съд е постъпила жалба от обв. А. чрез неговия
защитник – адв. Р.А., с която се твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е приложил материалния закон, поради което е постановил незаконосъобразен
съдебен акт. Прави се искане за отмяна на постановеното решение и признаване на
обв. А. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Срещу въззивната жалба е постъпило
възражение от прокурор при СРП, в което подробно се оборват оплакванията
изложени в жалбата, като се иска решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
В разпоредително заседание от 19.07.2017
г. по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В съдебно заседание пред настоящия съд,
защитата на обвиняемия П.А. поддържа жалбата ведно с релевираните в нея доводи
и възражения. Моли да се отмени като незаконосъобразно решението на
първоинстанционния съд, като се обосновава с неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.9,
ал.2 от НК, поради което моли да се отмени постановеното решение и да се
признае обвиняемият за невиновен.
Представителят на СГП оспорва жалбата и
напълно се солидаризира с възраженията на СРП.
Обвиняемият П.А. редовно призован, не се
явява пред въззивния съд.
Съдът, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намери за
установено следното:
Производството пред СРС, НО, 98 състав е
протекло по реда на глава XXVIII от НПК, като за да постанови решението си,
контролираната инстанция се е позовала на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и тези събрани в хода на съдебното следствие,
а именно: показанията на свидетелите А., С., В. и Р., ценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК; справка относно криминални прояви на П.Х.А.
приобщенa по реда на
чл.378, ал.2 от НПК; справка за съдимост, както и останалите писмени
доказателства, приобщени по посочения процесуален ред.
След извършване на обстоен анализ на
доказателствения материал, настоящият въззивен състав не счете, че следва да
упражни правомощията си, визирани в чл.316 от НПК за приемане на нови фактически положения
по делото. Напротив – фактическата обстановка приета по делото почива на вярна
интерпретация на доказателствените източници касателно релевантната включена в
предмета на доказване информация, поради което настоящият съд я възприема
изцяло:
На 10.08.2016 г., около 13.40 ч.
обвиняемият А. влязъл в магазин „Л.Д.”, находяш се в гр. София, бул. „*******,
откъдето взел от регала с парфюми мъжка тоалетна вода „Булгари Аква Амара 50 мл.”,
на стойност 99.99 лв. А. разгледал алармата сложена върху опаковката и тъй като
не възнамерявал да заплати взетата от него мъжка тоалетна вода, я сложил в
носената от него мъжка чанта, и си тръгнал, без да обяви и заплати тоалетната
вода. На входа/изхода на магазина се включила алармата, която била закрепена върху
взетата от А. стока, който побягнал.
В този момент св. Н. А., управител и MOЛ
на магазин „Л.Д.”, находяш се в гр. София, бул. „******* стояла пред магазина,
встрани от входната врата. Тя възприела включването на алармата и видяла обвиняемия,
който напуснал търговския център бягайки. Досетила се, че същият е откраднал
нещо от магазина и заедно със своя колежка тръгнали тичешком след обв. А.. Към
тях се присъединил и св. Ц. С., който бил продавач-консултант в близкия магазин
„Т-маркет”.
Малко след това св. А. се върнала в
дрогерията, тъй като си спомнила, че телефоните ѝ останали на плота пред
магазина. След връщането си в магазина св. А. се насочила към щанда с парфюмите,
тъй като практиката ѝ сочела, че най-често от там се извършват кражби и установила
липсата на инкриминираната вещ. Свидетелката А. и нейните колеги изгледали
записите от охранителните камери, в които св. А. ясно видяла как обвиняемият
взел инкриминираната вещ, сложил я в чантата си, излязъл от магазина и след
като чул алармата, започнал да бяга за да запази владението си върху
противозаконно отнетата вещ.
Докато св. С. преследвал обвиняемия,
срещнал служители на 07 РУ-СДВР – св. Е. В. и св. В. Р., които били назначени
като автопатрул 156 за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. на 10.08.2016 г., като
казал на същите, че гони извършител на престъпление и дал описание на същия.
Полицейските служители продължили по маршрута си, като малко след това в ж.к. „Мусагеница”,
до парк „Въртопа”, срещу бл. **, видели обвиняемия, когото разпознали по даденото
от св. С. описание. Спрели А. за проверка, като установили самоличността му.
При направена проверка установили, че А. има регистрации в масивите на МВР. В
багажа на А. полицейските служители намерили инкриминираната вещ, с аларма на
нея. С протокол за доброволно предаване А. предал инкриминираната вещ на
полицай от 07 РУ-СДВР, като в самия протокол посочил механизма на отнемане на
вещта. С разписка от 10.08.2016 г. тоалетната вода била предадена на св. А., в
качеството ѝ на управител и MOЛ на магазин „Л.Д.”, находяш се в гр.
София, бул. „*******.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
на районния съд направени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност,
като този анализ несъмнено установява фактите включени в предмета на доказване
по настоящото производство. Така времето, мястото, механизмът на извършване на
инкриминираното деяние, а също и неговото авторство се установяват по
категоричен начин въз основа на показанията на разпитаните свидетели А., С., В.
и Р.. Показанията на тези свидетели се отличават със своята логичност и непротиворечивост,
поради което и въззивната инстанция реши да кредитира същите изцяло. Свидетелката
А. изнася конкретни данни, с които описва времето, мястото и механизма на
извършеното деяние. Те се потвърждават от показанията на св. С.. Авторството на
деянието се установява чрез показанията на св. А. и св. С., които посочват, че са
възприели външния вид на обвиняемия докато са го преследвали, както и от
кадрите на видеозаписа от охранителните камери на магазина прегледани от тях непосредствено
след установяване на кражбата. Посочените свидетели са разпознали така
възприетия обвиняем, като са потвърдили пред полицейските служители, че лицето
задържано и превозвано в патрулния автомобил /именно обвиняемият П.А./ е
същото, извършило кражбата от магазина. В подкрепа на извода на СРС относно
авторството на деянието са и показанията на полицейските служители –
свидетелите В. и Р., според които скоро след извършването на инкриминираното
деяние и в близост до мястото на неговото извършване са спрели за проверка
лице, отговарящо на описанието дадено от свидетелите А. и С., в чиито багаж се
е намирала тоалетната вода, предмет на престъплението. Последният се установява
с помощта на показанията на св. А.. В подкрепа на гореизложеното относно
авторството на деянието и предмета на престъплението се явява съставеният и приобщен
по делото протокол за доброволно предаване от 10.08.2016 г., който правилно е
бил кредитиран изцяло от първата съдебна инстанция.
Безспорно е, че обвиняемият П.Х.А. на
инкриминираната дата и място е отнел чужда движима вещ /собственост на „Л.Д.”
ЕООД с ЕИК ********/ – тоалетна вода „Булгари Аква Амара” 50 мл., мъжка, на
стойност 99,99 лв. от владението на Н.Н.А.– управител и МОЛ на магазина, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Тези факти и
обстоятелства се установяват от събрания по делото доказателствен материал, на
чиято основа съдът формира своите изводи, които по своята същност са
еднопосочни и непротиворечиви и напълно съвпадат с тези на контролирания съд.
Въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно
законосъобразно под състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр., ал. 1 от НК - каквото е било и обвинението спрямо обв. А.. Записаното в диспозитива на решението
на съда, че се касае за престъпление по чл. 195, ал. 3, вр., ал. 1 от НК е
очевидно техническа грешка при изписване цифровата квалификация на деянието. От
словесното описание на същото, както и от мотивите на съда е видно, че в случая
е обсъждан въпроса за деяние съставомерно по реда на чл. 194, ал. 3 вр., ал. 1
от НК, а не за такова по чл. 195, ал. 3 от НК. Касае се за техническа грешка,
която може да бъде отстранена чрез
изменение на решението на СРС в таи й част, а не до неяснота и противоречие
на постановения съдебен акт, поради което и не се налага отмяна на същия и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не се налага обвиняемият
да бъде оправдаван във връзка с тази квалификация, доколкото и не е имало
такова обвинение спрямо него. Така допуснатата техническа грешка не е довела по
никакъв начин до ограничение или нарушаване на правата на която и да е било от
страните в процеса и това е видно, както от самата жалба, така и от позицията
на защитника на обв. А. по делото, доколкото всяка една страна е напълно наясно
за какво е признат А. за виновен и за какво е осъден от първостепенния съд.
С изключение на този технически пропуск в решението
на СРС, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон
от страна на първостепенния съд, като счита, че същият правилно е приел, че
осъщественото от обвиняемия инкриминирано деяние осъществява всички признаци от
обективна и субективна страна на престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. а.1 от НК,
а именно:
От обективна страна обв. А. е прекъснал
фактическата власт на досегашния владелец на вещта без негово съгласие, а
именно - взел е инкриминираната тоалетна вода „Булгари Аква Амара” 50 мл.,
собственост на „Л.Д.” ЕООД с ЕИК ********, като се е отдалечил с вещта от
мястото на престъплението. Той е успял да установи своя трайна фактическа власт
върху инкриминираната вещ, тъй като в последвалата гонитба между служителите на
търговския обект и обв. А., последният не е бил догонен и едва в последствие се
е стигнало и до намесата на органите на МВР, които са успели да задържат обвиняемия
заедно с инкриминираната вещ, която е била възстановена на правоимащото лице. В
този смисъл е налице довършено престъпление, тъй като обвиняемият е успял да
установи своя трайна фактическа власт над инкриминираната вещ. Прекъсването на фактическата
власт на досегашния владелец на вещта е станало без негово съгласие.
Вещта, предмет на престъпление,
представлява чужда движима вещ за обвиняемия, тъй като е собственост на дружеството
„Л.Д.” ЕООД.
Авторството на деянието от страна на обвиняемия
е също безспорно установено, като в тази насока са показанията на свидетелите А.
и С., които са възприели активирането на алармата при излизането на обвиняемия
от търговския център и поведението му непосредствено след това. Възприели са и
записите от видеокамерите в търговския обект. Авторството се установява и от
показанията на полицейските служители, установили обвиняемия малко след
извършването на деянието, които са установили инкриминираната вещ у А., който я
предал в последствие с протокол за доброволно предаване.
От субективна страна обв. А. е отнел
предмета на престъплението с цел противозаконно да го присвои, знаейки, че
владелецът не е имал намерение да се освободи от владението на вещта, с оглед
обстановката и мястото, където е оставена вещта. Субективната цел на обв. А. се
установява от отнемането на вещта, съпроводено с последващо преследване от служителите
на търговския център, при което деецът не е спрял въпреки задействаната аларма
на изхода на магазина и обстоятелството, че е бил направен опит да бъде догонен.
В този смисъл правилни и законосъобразни
са изводите на СРС, че от субективна страна, при осъществяването на процесното
престъпление, обв. А. е действал виновно при форма на вината - пряк умисъл,
доколкото е съзнавал, че деянието му е насочено към прекъсване на фактическа
власт на досегашния владелец на чуждата вещ, предвиждал е преминаването й в
негово фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, с цел разпореждането с нея. Правилно първостепенният съд е
преценил, че прекият умисъл на обвиняемия се установява с конкретните действия
на обв. А. - отнемането на вещта, намираща се в търговската част на магазина,
предназначена за продажба и последващото преследване между служителите на
търговския обект и извършителя.
Същевременно обв. А. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Първостепенният съд е достигнал и до
извода, че са налице всички предпоставки, за да се приеме, че в случая се касае
за маловажен случай на кражба по смисъла на чл. 194, ал. 3 от НК, който извод
се споделя и от въззивния съд. Така правилно СРС е преценил, че са налице
редица смекчаващи отговорността обстоятелства - стойността на предмета на
престъпление, липсата на оказана съпротива при задържането на дееца, доброволното
предаване на вещта, която е била възстановена на правоимащото лице. Стойността
на предмета на престъплението - 99,99 лева е под половината от размера на
минималната работна заплата към момента на извършване на деянието.
Неоснователно се явява възражението на
защитата за явна малозначителност на извършеното от страна на обвиняемия деяние
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е необходимо престъпното деяние поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В
случая, стойността от 99,99 лв. на предмета на престъплението не е
незначителна, стоката не е такава от първа необходимост, а обвиняемият е
избягал от местопроизшествието, като е продължил бягството си след като
свидетелите А. и С. са започнали да го преследват, което сочи на проявена
упоритост и решимост от страна на обвиняемия да извърши престъплението. Освен
това на обвиняемия са налагани наказания по реда на чл.218б от НК, което
разкрива лоши характеристични данни за същия. Всички тези обстоятелства водят
до извода, че обществената опасност на деянието и на дееца не е незначителна. Поради
това, неоснователно е искането на защитата да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. Извод, който се споделя и от въззивния съд.
Ето защо правилно СРС е преценил, че с
деянието си обв. А. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл. 194, ал. 3, вр., ал. 1 от НК
като на на 10.08.2016г., около 13.40 ч., в гр.София, от магазин „Л.Д.”, находящ
се на адрес гр.София, бул.”*********, отнел чужда движима вещ /собственост на „Л.Д.”
ЕООД с ЕИК ********/ - тоалетна вода „Булгари Аква Амара” 50 мл., мъжка на
стойност 99,99лв. от владението на Н.Н.А.- управител и МОЛ на магазина, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява маловажен случай. Записаното в диспозитива на решението, че се
касае за престъпление по чл. 195, ал. 3 от НК, както вече бе посочено е техническа
грешка, тъй като видно от словесното описание на деянието, както и предвид
аргументите изложени от СРС, същият е обсъждал състава на престъплението по чл.
194, ал. 3 от НК, а не на това по чл. 195, ал. 3 от НК.
Правилен и законосъобразен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението
на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като обвиняемият е неосъждан, а към
датата на произнасяне на първоинстанционното решение, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава XXVIII от НПК. За престъплението, за
което е признат за виновен се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една
година или пробация, или глоба от сто до триста лева, като от него няма
настъпили имуществени вреди, тъй като предметът на престъплението е
възстановен.
При индивидуализацията на наказанието
контролираният съд правилно не е взел предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото същото е
послужило за приложение на диференцираната процедура по реда на глава XXVIII от
НПК. Вярно е била отчетена и ниската обществена опасност на деянието.
СРС е приел, че не се установяват
отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд не се съгласява с тези
изводи на първостепенния съд, като на първо място намира, че налаганите
административни санкции на обв. А. по реда на чл. 218б от НК се явява
отегчаващо обстоятелство. Освен, че са му налагани административни санкции по
този ред, следва да се има предвид, че това е било сторено за същото по вид
престъпление, за каквото той е предаден на съд и признат за виновен и осъден и
по настоящето дело на първа инстанция. В този смисъл касае се за трайно
установени при него престъпни навици, които не могат да не бъдат отчетени като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Не може да бъде пренебрегнат и факта, че
извършеното от обвиняемия се отличава и с проявена от негова страна дързост,
доколкото деянието му е извършено в светлата част на денонощието, на публично и
оживено място, което сочи, че обвиняемият не е изпитвал никакви задръжки и не е
имал никакви страхове при осъществяване на деянието си- факти, сочещи на
завишена степен на обществена опасност на същия, а не на липса на такава.
Независимо от това с оглед размера на
минимално предвиденото в закона административно наказание „глоба“, който е
значителен, въззивният съд се съгласява със становището на първостепенния съд,
че в случая налагането на административното наказание „глоба“ в минимален
размер ще успее да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК и най- вече, че ще успее да съдейства за поправянето и превъзпитанието
на обвиняемия. Размерът на наказанието – „глоба“ в минималния предвиден в
закона размер от 1000 лв. – е определен при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като е налице съответствие между наложеното
наказание и целите на чл.36 от НК, тъй като приложената от съда санкция би
постигнала своя предупредителен, превъзпитаващ и възпиращ ефект, поради което
няма основание за промяна на размера му.
Пред настоящата инстанция не са направени
разноски по делото, поради което в тази част решението на СРС не следва да бъде
изменяно
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.
1, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 17.05.2017 г. постановено по НАХД № 16694/2016 г. по описа на
СРС, НО, 98 състав, в частта, с
която обв. П.Х.А. е признат за виновен и осъден за деяние с правна квалификация
по чл. 195, ал. 3 вр., ал. 1 от НК, като вместо това квалифицира деянието по
реда на чл. 194, ал. 3 вр., ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.