№ 200
гр. Пловдив, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900692 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД; чл. 429, ал.3 и
чл. 497 от КЗ.
Д. М. У., ЕГН: **********, с адрес: ****, в качество й на **** и
наследник на Р. М. У., и Р. Р. У. ЕГН **********, с адрес: ****, в качеството
й на **** и наследник на Р. М. У., със съгласието на своята майка си и
законен представител Д. М. У., двете със съдебен адрес: град ****, чрез адв.
Н. Д., твърдят, че на 02.05.2021г., около 22:10 ч., път II - 86 км. 9 + 400, на
околовръстен път на град Пловдив, настъпва пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ между лек автомобил с марка “БМВ”, модел „Х5М“, с
ДРН ****, управляван от виновния водач И. А. Д., с адрес: град ****, в който
автомобил, като пътник, се е намирал наследодателя на ищците Р. М. У., и
лек автомобил с марка “БМВ", модел „730Д“, с ДРН ****, управляван от Н.
И. И.. В резултат на виновното поведение на водача И. А. Д., който като
навлиза в насрещното движение, удря насрещно движещия се друг
автомобил, управляван от водача Н. И., настъпва ПТП, в резултат на което и
смъртта на три лица - наследодателя на ищците Р. У. водачът Н. И. и Г. А. К..
Твърди също, че за така настъпилото ПТП било образувано ДП 32/ 2021
г. по описа на ОД на МВР.
Твърдят също, че за процесния автомобил марка БМВ, модел Х5М е
било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключено с
1
ответното дружество, което според ищците, ангажира отговорността му за
всички вреди, причинени от застрахования водач. Ето защо, до дружеството
било отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение от
26.05.2021 г. като били образувани щети с № **********/2021 г. и
**********/2021 г., по които ответното дружество след като изискало
допълнителни документи, е приело, че няма основания за изплащане на
обезщетения на заявителите.
Относно ищцата Д. М. У., в исковата молба са изложени твърдения за
изключителни болки и страдания, които тя е преживяла от внезапната
загубата на **** й, от неговата морална и съпружеска опора, след двадесет
години съвместен жИ.т, който бил изпълнен до момента с любов, радости,
взаимна подкрепа, в които отгледали и **** им. Изложени за твърдения за
моралните и нравствени качества на починалия като съпруг и стожер на
семейството, както и че загубата му е изключително тежка, материално
неизмерима и непреодолима във времето. Изложени са данни и за промяната
в начина на жИ.т, който водела Д. У., която се затворила в себе си,
преживявала трагично катастрофата, отказвала да говори с близки, а
случилото се със **** й оставило траен отпечатък в жИ.та й, поведението й.
Тя била с повишено нИ. на раздразнителност, тревожност, напрегнатост,
безпокойство, депресивни епизоди, мисли за вина, спад в мотивацията, липса
на апетит, треперене, нарушения в краткосрочната памет; трудно се
адаптирала и други като към момента имала нагласа за безизходица и
несигурност в бъдещото.
Относно ищцата Р. Р. У., са изложени твърдения, че загубата на ****та
е едно от най-тежките събития в жИ.та на човек. Р., единствено дете в
семейството, имала изключително близка връзка с **** си, който бил за нея
най-добър приятел и опора във всичко. Изложено е описание на жИ.та на
****та на починалия, както и на съществувалите помежду им силни
емоционални връзки. Загубата му я променила безвъзвратно - станала по-
уязвима, неуверена и несигурна; отказвала да общува с други деца, затворена
и вглъбена в себе си, за което допринасяла и възрастта, в която се намира.
Според изложеното в исковата молба, така преживяната загуба завинаги
променила жИ.та на ищците с изключителен интензитет на преживените от
тях болки и страдания.
На основание изложеното, претендират ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да им заплати сумата 200 000 лв. - на Д. М. У.,
обезщетение за неимуществени вреди - психически болки и страдания от
загубата на **** й Р. У. както и сумата 300 000 лв. на ищцата Р. Р. У. -
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди болки и страдания
от смъртта на **** й Р. Р. У.. Претендират също заплащане на законната
лихва върху главниците, считано от датата на уведомяване на дружеството на
26.05.2021 г. до окончателното плащане, както и законната лихва върху
главницата, считано от 17.06.2021 г., когато изтичат 15 работни дни, след
2
уведомяване на застрахователя, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, до
окончателното изплащане.
Ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответното застрахователно дружество ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК
№*********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощника
адвокат М. И. Г. от САК, съдебен адрес: гр. ****, оспорва исковете по
основание и размер.
Не оспорва настъпването на ПТП на 02.05.2021 г. между лек автомобил
„БМВ 730Д“, рег. № ****, управляван от Н. И. И. и лек автомобил „БМВ
Х5М“, рег. № ****. Оспорва всички останали твърдения относно настъпилото
ПТП, включително механизма на настъпване на ПТП и от кого е управляван
лекия автомобил „БМВ Х5М”, рег. № ****.
Оспорва твърдението, че лекият автомобил „БМВ Х5М“ е управляван
от сочения от ищците за виновен водач И. А. Д.. Твърди, че от представените
по делото доказателства се установява, че вследствие на настъпилото на
02.05.2021г. ПТП всички пътуващи в лекия автомобил „БМВ Х5М“, са били
без поставени предпазни колани, поради което след удара са излетели извън
лекия автомобил, където са намерени от първите свидетели, пристигнали на
мястото на инцидента след неговото настъпване. Същите са изпаднали от
автомобила на различни места на пътното платно и доколкото няма данни
нито един свидетел да е възприел кой е управлявал този автомобил към
момента на удара, оспорва твърдението, че е управляван от И. А. Д.. Твърди,
че лекият автомобил е управляван от Р. М. У., който след удара е излетял през
челното стъкло на автомобила.
Оспорва истинността на представения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 02.05.2021 г., в частта, в която е отбелязано, че
лекия автомобил „БМВ Х5М“ е управляван от И. А. Д..
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
настъпилата смърт на Р. М. У., като твърди, че той е управлявал лекия
автомобил и сам е причинил смъртта си, причинявайки ПТП.
Оспорва исковете по размер. Претендираното обезщетението за
неимуществени вреди от 200 000 лева за ****та на починалия Р. и 300 000
лева за неговата **** Р., счита за прекомерно високи суми и че протИ.речат
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва също начина на изчисление, както и периода, за който се
претендира законна лихва върху всяка от посочените главници, като счита, че
той протИ.речи на чл. 497 от КЗ. Заявява, че дружеството е уведомено за
настъпилото ПТП от ищците по делото и това е началната дата от узнаване за
събитието, от който момент започва да тече 3 месечен срок за произнасяне по
претенцията. Едва след неговото изтичане би могло да е налице забава и
задължение за лихва.
При условията на евентуалност, ако бъде установена основателността на
3
исковите претенции на ищците, прави възражение за съпричиняване от страна
на Р. У. тъй като се е качил при пиян водач, с който цял ден са употребявали
алкохол и освен това е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан,
което е довело до падането му от автомобила на пътя, където е намерен след
ПТП. Траекторията на движение на тялото, преминаването през челното
стъкло на автомобила и падането на терена, според ответника, е довело до
получаване както на тежката черепно мозъчна травма, така и до тежката
гръдна травма, които са причинили неговата смърт. Твърди, че ако Р. У. е
пътувал с поставен колан, е нямало как да падне извън автомобила и да
получи тежките травми, които са довели до неговата смърт, тъй като коланът
е щял да задържи тялото към седалката, още повече, ако е пътувал на задната
седалка, както се твърди в исковата молба.
Счита, че е налице обективна причинно-следствена връзка между
поведението на самия пострадал, от една страна, и настъпилите вреди, като
същите произтичат по вид и степен и от собственото му протИ.правно
поведение - ако не се е качил при пиян водач и е бил с правилно поставен
предпазен колан, вредите или не биха настъпили или са щели да бъдат в
значително по-лека степен.
Според ответното дружество, съпричиняването от страна на починалия,
е 50 %.
Ответното дружество възразява, че всички претенции са прекомерно
високи по размер, както и че лихва не се дължи от момента на ПТП, на
основание чл. 429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.380 и чл. 497 от КЗ.
Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 61/03.10.2022
г., постановена по НОХД № 20225300201007 по описа за 2022 г. на ОС -
Пловдив, подсъдимия И. А. Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2021 г.,
на главен път II-86, км.9+400 /пътя 1р.Пловдив-гр.Смолян/, област Пловдив,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № ****, движейки се в посока запад — изток, нарушил правилата за
движение по пътищата като:
- при изпреварване навлязъл в насрещната пътна лента, предназначена
за насрещно движение, при което създал пречка за насрещно движещия се
лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № **** и
- изпреварил моторно превозно средство, използвайки пътна лента за
насрещно движение, когато не можел да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента,
вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Н. И. И., Г.
А. К. и на Р. М. У., като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда, от деянието е настъпила
4
смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на описаното
ПТП, протИ.правността на деянието, извършено от И. А. Д. и неговата вина.
Посоченото, ведно с показанията на виновния водач И. Д., изслушан в
съдебно заседание, проведено на 26.09.2022 г., в което изрично заявява, че
той е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № **** при настъпване на
произшествието, налагат извода, че оспорването от ответното дружество на
истинността на констативния протокол, в тази му част, както и твърдението,
че водач на автомобила в този момент е бил починалия Р. У. са неоснователни
и недоказани.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с ДП 32/ 2021
г. по описа на ОД на МВР, заверени копия от които са приложени по
настоящото дело и са приети като доказателства, както и от заключението на
изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, и показанията на водача на
автомобила, събрани в настоящето производство, се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
Водачът И. А. Д. е управлявал л.а. „БМВ Х5“ с рег. № **** по южната
пътна лента на платното за движение на южния обходен път на гр. Пловдив в
посока от запад на изток. През това време водачът Н. И. И. е управлявал лек
автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № **** по северната пътна лента на платното
за движение на същия път в посока от изток на запад, срещу л.а. „БМВ Х5М”.
В един момент л.а. „БМВ Х5М” е навлязъл в лявата лента и едновременно с
това е задействал спирачната система на автомобила. Същевременно водачът
на л.а. „БМВ 730 Д“ е реагирал, като също е задействал спирачната система на
автомобила и е отклонил автомобила наляво, но въпреки това е настъпил
неизбежен удар в предната част на л.а. „БМВ Х5М” и в предната дясна част
на л.а. „БМВ 730 Д“. След удара л.а. „БМВ Х5М” се е преобърнал, ударил се е
в северната мантинела, след което се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След удара л.а. „БМВ 730Д“ е бил отблъснат на
югоизток, ударил се е в южната мантинела, след което се е установил на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
Причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „БМВ Х5М” - И. А. Д., е
навлязъл в лявата (северна) лента на платното за движение на място, по начин
и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е
движел л.а. „БМВ 730 Д“.
Към момента на настъпилото ПТП, Р. М. У. е пътувал в лек автомобил
5
„БМВ Х5М“, рег. № **** като пътник на задна седалка вляво и е бил без
правилно поставен предпазен колан.
Травмите, което са довели непосредствено до смъртта на Р. М. У. са
тежка черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми, довело до
многофрагментно счупване на костите на лицевия череп, черепния покрив и
черепната основа, разрушаване на главен мозък и структурите му, кръвоизлив
под твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка,
многофрагментно (множество) счупвания на ребра, двустранно по няколко
фрактурни линии, счупване на гръдна кост, разкъсване на белия дроб,
разкъсване на плеврата, контузия и кръвонасядания на белодробната тъкан
двустранно, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на черен дроб, излив
на кръв в коремната кухина.
Всичките описани по-горе травматични увреждания са причинени
вътре в купето на лекият автомобил „БМВ Х5М“ при удара на У. челно в
гърба на предната лява шофьорска седалка, с изключение на охлузвания в
дясната част на корема долу и дясната поясна област, които са получени при
изпадането на тялото от купето на лекият автомобил върху пътната настилка.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между така описаните
телесни увреждания, получени при процесното ПТП, и настъпилата смърт на
Р. М. У..
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротИ.речаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Обратно, не се събраха достатъчно доказателства, от които да се
направи какъвто и да е извод, който да подкрепя направеното от ответното
дружество оспорване на механизма на настъпване на произшествието, както и
конкретно кой е бил водач на процесния автомобил в момента на настъпване
на удара, къде е било местоположението на починалия Р. У., и не на последно
място – кои конкретно травми са довели до настъпване на смъртта му.
В съдебно заседание, проведено на 31.01.2022 г., е изслушана
свидетелката Валентина Минева Гетова, без родствени връзки със страните по
делото. Тя заявява, че познава Д. У. и Р. У. от 11 години. Имали много близки
отношения, били семейни приятели и продължавали да поддържат връзка с
тях. Свидетелката заявява, че разбрала от Д. У. за събитието, при което
починал Р. У..
6
Описва отношенията между Д., Р. и Р. като „много добри“, а
семейството като „сплотено“. Според свидетелката, отношенията между Р. и
**** й били прекрасни и много близки. Той се грижел много за нея, взимал я
от гР., карал я на частни уроци, на почивка. Р. се променила много след
смъртта на **** й. Не била същото лъчезарно дете, както преди. И в момента
била много потисната, не искала да споделя нищо за „случката“.
В същото съдебно заседание е изслушан свидетеля Д. Н. Д., без
родствени връзки със страните по делото. Заявява, че познава семейството на
Д. и Р. У.и, с които имали много близки отношения. Свидетелят описва
отношенията между Р. и Д. като „прекрасни, имаха много хубаво семейство,
сплотено, задружно, помагаха си, грижеха се за **** им“.
Научил за събитието от Д., която му се обадила на следващия ден. Тя
била в тежко емоционално състояние. След смъртта на **** й, настъпила
„очевидна“ промяна при Д., която чисто физически се променила като
отслабнала много, а емоционално – доста тежко приела смъртта на **** си.
Към настоящия момент, счита че тя все още не е преживяла смъртта на ****
си, а случилото й се отразило много тежко и в момента. Свидетелят заявява,
че предполага, че и от финансова гледна точка се е отразило смъртта на ****
върху семейството, защото и двамата работели, помагали са си, издържали са
семейството заедно.
Относно състоянието на Р., свидетелят заявява, че знае от „думите на
Д.“, че е „доста затворена, явно й се е отразило това събитие.“
По делото са допуснати и изслушани комплексни съдебно-
психиатрични и психологически експертизи относно Д. М. У. и Р. У.,
изготвени от д-р М. Г. Г. - психиатър и Д. Н. В. клиничен психолог.
Заключенията по експертизите не бяха оспорени от страните, не протИ.речат
на събраните по делото доказателства, съдът намира същите за компетентно и
обосновано изготвени, поради което и ги кредитира изцяло.
Съгласно комплексната експертиза, изготвена относно Д. У.,
психологичното и емоционално състояние, в резултат на настъпилата смърт
на **** й, покрива клиничните критерии на остра стресова реакция, довела
до разстройство в адаптацията с тревожно депресивна реакция. Нарушената
адаптация при нея се изразява в емоционални симптоми на тревожност,
понижава се самооценката, психична и физическа умора, страдание,
обърканост, безпомощност, слабост, нарушена концентрация на вниманието,
нарушен сън, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина.
На личностово нИ. е променен обичайния начин на жИ.т, променен е и
семейния модел на функциониране /непълно семейство/, налице е откъсване
от обичайната среда, липса на обичайните й умения, същата не е
възстановила трудовата си дейност, ограничила е социалните си контакти.
Продължителните негативни оплаквания са причина за променения начин на
жИ.т повече от шест месеца и покрива критериите за постравматично
стресово разстройство, което е последващ емоционален личностов отговор на
7
нежеланото непреодолимо житейско събитие.
Според експертите, наблюдават се емоционални преживявания,
свързани с изразена депресивност, тревожност, липса на преспектива за
бъдещето. Към момента на експертизата все още не е налице процес на пълно
възстановяване на психологичното равновесие. Продължават да персистират
ситуативни емоционални и невротични оплаквания. Състоянието на този етап
не изисква медицинска и медикаментозна намеса. Интензивността на
емоционалните преживявания се определя от характеровите особености, в
частност от темпераментните характеристики на личността. Извършените към
момента на експертизата - психиатричен преглед и психологично изследване
при Д. У. очертават данни за актуални компоненти на разстройства в
когнитивните процеси, изразена дисфункция в личностовата сфера и
социалното функциониране, характерни за капсулираните травматични
стресови разстройства. Към момента на експертизата психотравменото
събитие не е напълно преработено, което е обяснимо със спецификите на
траурната реакция и сравнително краткия период от процесния инцидент -
/02.05.2021г./ до момента на експертизата.
В заключението си относно Р. Р. У., експерите подчертават, че към
момента на настъпване на процесното събитие тя е във възраст и етап на
формиране и развитие, което допълнително усложнява преминаването през
етапите на траур, поради липсата на социален и емоционален опит и умения
за справяне. На практика загубата на значимия обект - ****та, задейства най-
актуалния страх, характерен за тази възрастова група - страха от изоставяне.
Важно е да се отбележи, че емоционалното състояние на майката е в пряка
причинно-следствена връзка с емоционалното състояние на Р.. При нея се
наблюдава феномена на „бързото порастване“ и непривичната отговорност за
емоционалното състояние на майка й.
Психологичното и емоционално състояние на Р. Р. У. към момента на
настъпване на процесното ПТП покрива клиничните критерии на остра
стресова реакция. Това е затруднило ежедневието й, но не е довело до
нарушаване на функционирането. Преминала е успешно през етапите на
стреса, като е имал кратка реакция на нарушена адаптация с тревожност и
депресивни изживявания.
Според експертите, психичното й състояние след процесното ПТП, се
характеризира с негативни чувства и оплаквания - емоционални промени,
състояние на дискомфорт, които следват хронологично стресовото събитие.
Към момента на експертизата психотравменото събитие не е напълно
преработено, което е обяснимо със спецификите на траурната реакция и
сравнително краткия период от процесния инцидент - /02.05.2021г./ до
момента на изготвяне на експертизата, когато не се е развило постравматично
стресово разстройство, не се е наложило и не се налага приемането на
психотропно лечение, както и специализирана помощ от съответните
специалисти - психиатър, психолог.
8
Понастоящем психичното състояние на Р. У. е стабилизирано, налице са
епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не
изискват лечение. Не са налице болестни симптоми. Настъпилото процесно
събитие, загуба на родител, при Р. У. е свързано преди всичко с необратима
емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и
емоционално съзряване.
Всички така описани негативни последици и вреди, съдът приема, че са
пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП и смъртта на
наследодателя на ищците.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на
починалия.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Ответното дружество е направило две основни възражения за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с поведението на
починалия.
На първо място, твърди се, че той е съзнавал, че водачът на автомобила
е употребил алкохол и въпреки това е предприел пътуване в управлявания от
него автомобил.
Поемането на риска, при който увреденото лице евентуално е било в
състояние да предположи или да допусне да бъде увредено от деликвента,
поради употребата му на алкохол, представлява, особен случай на
9
съпричиняване. Рискът е изводим от състоянието на деликвента, когато при
управление на МПС след употреба на алкохол може да се допусне или
предположи, че той ще причини увреждането. Поемането на риска е вид и
форма на причиняването като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците,
предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне тежестта в размера на
дължимото за него обезщетение.
Съгласно заключението на комплексната съдебна медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. д-р Б. и инж. Вл. С., която не бе
оспорена от страните, починалият Р. М. У. е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 2,13g/L, а водачът на автомобила И. А. Д. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 2,17g/L. И двамата са се намирали в средна степен на
алкохолно опиване, която се характеризира със значително нарушение на
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога
сънлИ.ст, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане
на централната нервна система с понижение на чувствителността за болка.
Посочените факти обаче, според съда, сами по себе си, не установят
както външния израз на алкохолното опиянение във водача на автомобила Д.,
така и възможността на починалия да възприеме това алкохолно опиване и
неговата степен.
Сам по себе си отговор на въпрос дали това състояние на водача на
автомобила е било възможно да бъде възприето от починалия, би бил в
голяма степен предположение.
Изслушаните свидетели И. Д., както и В. П., не внасят каквато и да е
конкретика относно посочените факти.
Други доказателства, относими към посоченото обстоятелство, не са
събрани в настоящото производство. Установяване на фактите, от които би
могло да се направи извод за наличие на съпричиняване, както се посочи, е
изцяло върху страната, направила възражението. В процесния случай, освен
посочените двама свидетели, от страна на ответника не е направено друго
доказателствено искане за ангажиране на доказателства за установяване на
твърде вероятния факт починалият да е бил наясно със състоянието на водача,
че той е употребил алкохол и в каква степен. Съдът не би могъл да
аргументира такива изводи на база предположения.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице достатъчно
доказателства, за да се направи категоричен извод, че починалият е съзнавал,
че водачът на автомобила е употребил алкохол и в каква степен, поради
което възражението за съпричиняване в тази му част, е недоказано.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем.
10
На второ място, твърди се от ответното дружество, че починалият е бил
без правилно поставен предпазен колан, както и че ако същият е бил с
правилно поставен предпазен колан, то не би настъпила смъртта му.
Съдът намира това възражение също за недоказано.
Съгласно неоспореното заключение на същата КСМАТЕ предвид
констатираните увреждания по тялото на У., може да се направи извод, че
действително към момента на удара същият е бил без правилно поставен
предпазен колан. Такъв, според експертите, би ограничил в значителна степен
травматичните увреждания, но поради високата скорост, с която е настъпило
процесното ПТП, то най-вероятно биха се получили други травматични
увреждания.
Казаното означава, че дори да се приеме, че пътниците в процесния
автомобил са пътували без поставени предпазни колани, посоченият факт не
би дал отражение на настъпилите за тях вреди, предвид скоростта на
движения на автомобила и механизма на настъпване на удара. Съдът намира,
че приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и
да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Такива доказателства в рамките на
настоящото производство не се събраха, поради което съдът намира
посоченото възражение за неоснователно и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедлИ.ст на даден етап от
развитието на самото общество. Следователно, справедлИ. обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват жИ.та
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищците психически травми, както и техния интензитет и
продължителност.
Относими и към двете ищци са безспорно установените по делото
факти, че до настъпване на процесното ПТП и смъртта на наследодателя им,
те са живели в щастлИ. и сплотено семейство, в което е имало взаимно
разбирателство и подкрепа, зачитане на семейните ценности.
За ищцата Д. У. жИ.тът й с починалия се характеризира с познанство от
ранни години, съвместен и щастлив жИ.т, в който са създали и отглеждали
своето дете. Свидетелите установяват изключително близката връзка между
11
мъж и жена, както и подкрепата, която Р. е оказвал на ****та си. Внезапната
му загуба е била свързана с изключителен емоционален и психически шок,
който, според експертите е причинил на Д. У. постравматично стресово
разстройство, а травматичните последици не са отминали и до момента.
Свидетелите установяват, че същата и физически е отслабнала, ограничила е
до минимум контактите си.
Съдът намира за доказано по делото, че смъртта на **** й е била за Д.
У. внезапно и неочаквано събитие, което практически е разрушило нормалния
й начин на жИ.т. С това неминуемо са свързани, от една страна,
изключително отрицателни като последици вътрешни усещания за тъга,
скръб, безнадежност, обърканост. Те намират своето външно отражение в
постоянен плач, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън,
снижен емоционален резонанс, апатия. От друга страна, това внезапно
събитие е довело до необратима отрицателна промяна в нейния жИ.т. Така
неговата смърт е довела до загуба на семейна, морална и материална опора.
Ищцата е променило изцяло мястото, където живее, а от друга страна – върху
нея е изцяло отговорността относно отглеждането и възпитанието на
непълнолетната й ****.
При така установените психически страдания на ищцата, настъпили
вледствие на внезапната смърт на **** й при процесното ПТП, като отчита
факта, че силно негативните емоции и тежкото й психическо състояние не са
отшумяли напълно към момента на изготвяне на експертизата, съдът намира,
че справедлИ.то обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според
настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни
случаи, е в размер на 180000 лева, като в останалата му част до пълния
предявен размер от 200000 лева, съдът намира иска за неоснователен и
недоказан.
Относно ищцата Р. Р. У. съдът намира за безспорно установено по
делото наличието на изключително близка връзка между нея и нейния ****.
Свидетелите установяват безпротИ.речИ., че същият е полагал грижи за нея,
бил е нейна опора, а смъртта му е предизвикала внезапна и изключително
негативна промяна в жИ.та й. Тя е отказвала да приеме липсата на **** си,
затворила се в себе си, не посещава учебни занятия до края на годината. И
при нея, смъртта на ****та е довела до промяна в местоживеенето й, както и
до преждевременно израстване. Нещо повече, допълнително натоварващо
психиката й в тази чувствителна възраст, е необходимостта да бъде опора и за
майка си и нейното състояние. Съдът отчита посочените факти, както и
обстоятелството, че според експертите при нея не се е развило
постравматично стресово разстройство, не се е наложило и не се налага
приемането на психотропно лечение, както и специализирана помощ от
съответните специалисти - психиатър, психолог, а към момента психическата
травма е отшумяваща. Като взима предвид изложеното, както и факта, че
12
ищцата Р. У. е загубила **** си в изключително деликатна за нейното
съзряване възраст, по начин, който неминуемо ще остави психически
отпечатък върху целия й жИ.т, съдът намира, че справедлИ.то обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената
съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 190 000 лева, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 300 000 лева, съдът намира
иска за неоснователен и недоказан.
Така определените суми следва се присъдят ведно със законната лихва.
Съобразно създадената нова законодателна уредба с Кодекса на
застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане, задължението на застрахователя
да обезщети възниква или считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния случай ищците са предявили застрахователната си претенция
пред застрахователя на 26.05.2021 г., и от тази дата следва да бъде осъден
застрахователя да заплати законната лихва върху присъдените обезщетения.
Страните претендират присъждане на разноски като възразяват срещу
размера на претендираните адвокатски възнаграждения. Съдът намира, че
възраженията и на двете страни за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, са неоснователни предвид фактическата и правна сложност
на спора.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от
исковете в размер на 14800 лв., както и разноски, заплатени от бюджета на
съда, в размер на 500 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Б.
А. А. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно уважената част
от исковете, както следва: за представителството на Д. У. – в размер на 11850
лв. без ДДС, а за представителството на Р. У. – 12 250 лв. без ДДС, както и на
ищците – разноски в размер на 312 лева, допълнителен депозит по КСППЕ.
Ответното дружество е направило искане за присъждане на разноски,
като съобразно отхвърлената част от исковете, съдът намира това искане за
основателно за сумата 5018 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на Д. М. У., ЕГН:
**********, с адрес: ****, съдебен адрес: град ****, чрез адв. Н. Д., сумата
180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди –
причинени психически болки и страдания от смъртта на **** й Р. М. У. ЕГН
**********, починал на 02.05.2021 г., вследствие на ПТП, причинено виновно
от И. А. Д., с адрес: град ****, управлявал лек автомобил с марка “БМВ”,
модел „Х5М“, с ДРН ****, за което е издадена влязла в сила присъда №
61/03.10.2022 г., постановена по НОХД № 1007/2022 г. на ПОС, и за който
автомобил е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключено с посоченото дружество, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от
200 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на Р. Р. У. ЕГН
**********, с адрес: ****, съдебен адрес: град ****, чрез адв. Н. Д.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У.,
ЕГН: **********, сумата 190 000 /сто и деветдесет хиляди/ лева, обезщетение
за неимуществени вреди – причинени психически болки и страдания от
смъртта на **** й Р. М. У. ЕГН **********, починал на 02.05.2021 г.,
вследствие на ПТП, причинено виновно от И. А. Д., с адрес: град ****,
управлявал лек автомобил с марка “БМВ”, модел „Х5М“, с ДРН ****, за
което е издадена влязла в сила присъда № 61/03.10.2022 г., постановена по
НОХД № 1007/2022 г. на ПОС, и за който автомобил е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключено с посоченото дружество, ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от 26.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 300 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на Д. М. У., ЕГН:
********** и Р. Р. У. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Д. М. У., ЕГН: **********, двете с адрес: ****,
съдебен адрес: град ****,, чрез адв. Н. Д., разноски в размер на 312 лева,
допълнителен депозит по КСППЕ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати на адвокат Б. А.
А. – САК съд.адрес: град ****, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв. и
съобразно уважената част от исковете, както следва: за представителството на
Д. У. – в размер на 11850 лв. без ДДС, а за представителството на Р. У. – 12
14
250 лв. без ДДС
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, да заплати по сметка на
Окръжен съд Пловдив, държавна такса съобразно уважената част от исковете
в размер на 14800 лв., както и разноски, заплатени от бюджета на съда, в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Д. М. У., ЕГН: ********** и Р. Р. У. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У.,
ЕГН: **********, двете с адрес: ****, съдебен адрес: град ****,, чрез адв. Н.
Д., да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87, деловодни разноски в
размер на 5018 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15