Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети
февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3118 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 13.12.2018 г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 63332/17
г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че А.А.М. дължи на „Т.С.“
ЕАД по предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
2 037,38 лв.-стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014
г. до м.4.2016 г. за топлоснабден имот-апартамент № 28 в гр.София, жк *****с
аб.№ 044027 със законната лихва от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 261,34 лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от м.06.2014
г. до 23.05.2017 г., за които суми по
ч.гр.д.№ 36373/17 г. по описа на СРС, 24 с-в е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от
3 063,12 лв., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №
-**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. и
акцесорния иск за разликата до пълния предявен
размер от 529,95 лв., като
неоснователни и недоказани.Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника А.А.М. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания,
че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че той като носител на
вещно право на ползване върху имота има качеството на потребител на топлинна
енергия, като поддържа, че такова качество притежава собственика на имота-А.А.М.,
който е подал заявление-декларация за откриване на партида на негово име и
който е реален ползвател на имота.Излага твърдения, че не е заявявал искане за
доставка на топлинна енергия в имота и не дължи плащане за непоискана доставка.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението, с което са
уважени исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.с.” ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 02.06.2017 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.А.М. за сумата от 3 063,12
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща
фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013
г.-30.04.2014 г. и 529,95 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 15.09.2014 г. до 23.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.Ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
36373/17 г. на СРС, 24 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че същият на основание &, т.42 от ДР на
ЗЕ е потребители на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 28 в гр.София, жк *****за периода м.06.2010 г.-м.04.2012 г.Ищецът
твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР
към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г.В
раздел VIII от ОУ от 2008 г.,
чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира имотът на ответниците,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 3 063,12
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща
фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013
г.-30.04.2014 г. и 529,95 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 15.09.2014 г. до 23.05.2017 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Със заявление вх.№ 3041895/02.06.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.А.М. за
сумата 2 980,39 лв.-главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014
г.-30.04.2016 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г., 509,75
лв.-лихва за забава за периода 15.09.2014 г.-23.05.2017 г., 82,73 лв.-главница
за дялово разпределение и 20,20 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.На 22.06.2017 г. СРС, 24 с-в, по ч.гр.д.№ 36373/17 г. е издал
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 14.08.2017 г.Исковата молба е подадена на 12.09.2017 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от протокол от 16.07.2002 г. ОС на етажните
собственици в гр.София, жк *****е взело решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД.
На 19.09.2009 г. е подписан договор между етажната
собственост с адрес: гр.София, жк *****и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор за учредяване вещно право
на ползване и продажба на недвижим имот № 190 от 02.09.2003 г. А.Т.Г.и Л.Л.Г.са
учредили на А.А.М. пожизнено вещно право на ползване върху апартамент № 28 в
гр.София, жк *****и са продали на А.А.М. описания имот.
Въз основа на посочения нотариален акт А.А.М. е подал
заявление-декларация за откриване на партида за посочения имот.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице
Н.М.е установено, че сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 2 980,44 лв., като в
нея не са включени предишни просрочени или неплатени сметки, лихви и без
сторниране на суми, платени по време или след исковия период, както и суми за
отчет на уредите.Сумата е начислена в съответствие с действащата нормативна
уредба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
в.л. Е.Б.е установено, че няма данни за извършени плащания, касаещи процесния
период.Размерът на законната лихва върху фактурираната сума за главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 23.05.2017 г. възлиза на 508,45
лв., а върху претендираната сума за дялово разпределение-20,09 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато
има интерес от това.Ищецът мотивира
правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за
забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове и същите се явяват допустими.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия в качеството му носител на вещно право на ползване върху процесния
имот.По отношение на размера на претенциите съдът е кредитирал приетите по
делото техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като е уважил частично
възражението за погасителна давност.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с наличието или не на
качеството на потребител на топлинна енергия на ответника.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Съгласно чл. чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,
ал.1 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.Според
нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на топлинна в сграда-ЕС заплащат
консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.Разпоредбата на & 2а от ДР на определя, че битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че
независимо от законовата регламентация за това кой е страна-потребител/клиент
по договора, няма пречки клиенти на топлинна енергия за битови да бъдат и други
правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителят на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни Общи условия директно
с топлоснабдителното предприятие /в този смисъл са разясненията по т.1 от ТР №
2/17.05.2018 г. по т.д № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. В случая с оглед
представената молба-декларация за
откриване на партида от „голия собственик“ на имота А.А.М. с
деклариране, че ще ползва имота с домакинството му за жилищни нужди върху
молбата между ищеца и „голия собственик“ е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, като е постигнато
изрично съгласие чрез изразяване и
съвпадане на двете насрещни волеизявления с предмет доставяне на топлинна
енергия срещу заплащане на уговорената продажна цена и собственика на имота се
явява потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ЗЕ. Титулярът на вещното право на собственост би станал страна по
договора за доставка на топлинна енергия само при липса на подадена от „голия
собственик“ молба-декларация за откриване на партида и последвалото съгласие на
ищеца след като е приел молбата, поставил е абонатен номер и партида.
Поради
изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са уважени
исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 575,60 лв., а предявените искове срещу ответника по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като носител на вещното
право на ползване следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора основание чл.78, ал.3 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за двете
съдебни инстанции.За настоящата инстанция въззивникът има право на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 10.12.2019 г., тъй като в представения договор от
14.01.2019 г. липсва отразяване, че договореният размер от 400 лв. е платен в
брой, не са представени и доказателства за заплащане по банков път, нито има
такава уговорка от страните.Предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото съдът намира за основателно възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК.С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното
възнаграждение от 400 лв. следва да бъде намалено на 391,90 лв.За първата
инстанция при съобразяване на обстоятелството, че не е подавана молба по чл.248 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника разноски в размер на още 645,50 лв. или въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 1 037,40 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 13.12.2018
г. СРС, 24 с-в, по гр.д.№ 63332/17 г. в частта, с която е признато за установено
на основание чл.422 ГПК, че А.А.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД по предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 037,38 лв.-стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.4.2016 г. за
топлоснабден имот-апартамент № 28 в гр.София, жк *****с аб.№ 044027 със
законната лихва от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 261,34
лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от м.06.2014 г. до
23.05.2017 г., за които суми по ч.гр.д.№
36373/17 г. по описа на СРС, 24 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и в частта, с която А.А.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 575,60 лв.-разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление:*** срещу А.А.М. с ЕГН **********
и с адрес: *** за признаване за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД
по предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 037,38 лв.-стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.4.2016 г. за
топлоснабден имот-апартамент № 28 в гр.София, жк *****с аб.№ 044027 със
законната лихва от 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 261,34
лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от м.06.2014 г. до
23.05.2017 г., за които суми по ч.гр.д.№
36373/17 г. по описа на СРС, 24 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК на А.А.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1 037,40 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.С. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по гр.д.№ 3118/2019 г., СГС, IV-г
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
потребител на топлинна енергия е „голият собственик“ на имота-А.А.М., а не
носителят на учреденото върху имота вещно право на ползване-въззивникът
А.А.М..По делото е установено, че в полза на въззивника е учредено пожизнено
вещно право на ползване върху процесния имот.Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.По делото липсват твърдения, а и доказателства, че
учреденото вещно право на ползване е прекратено по реда на чл.59 ЗС. Считам, че
разясненията, дадени с т.1 от ТР № 2/18 г. по т.д.№ 2/17 г. на ОСГК на ВКС
относно сключването на договор за продажба за битови нужди с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, са
неприложими към процесния казус, тъй като те касаят отношенията между субектите
по чл.153, ал.1 ЗЕ и трето лице, което ползва топлоснабдения имот на договорно
основание.Ирелевантно за възникване на облигационно правоотношение за продажба
на топлинна енергия е обстоятелството кое лице фактически ползва процесния
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването на вещта.Представената
едностранно подписана молба-декларация от А.А.М. за откриване на партида за
имота е ирелевантна за ангажиране на отговорността му, тъй като по делото не е
установено наличието на споразумение между собственика на имота и носителя на
вещното право на ползване върху него относно разпределението на разходите за
топлинна енергия.
Поради изложените съображения считам, че първоинстанционното
решение следва да се потвърди в обжалваната част.
СЪДИЯ:
А.Александрова