Решение по дело №216/2015 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 377
Дата: 11 ноември 2015 г. (в сила от 15 февруари 2016 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20155310100216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                                11.11.2015 год.                            гр. Асеновград                   

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шести октомври две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева

 

Секретар Й.Т.

като разгледа докладваното от съдия Мария Терзиева гражданско дело № 216 по описа за 2015 г. и като обсъди:

            Производството е по чл.149, ал.5 във вр. с чл. 147, ал.2 и чл. 146, т.1 и 3 от АПК.

           Делото е образувано след отмяна на съдебно решение № 396/5.11.2014 г., постановено по административно дело № 1917/2013 г. на РС Асеновград, от Административен съд Пловдив.

           Постъпил е протест от Районна прокуратура Асеновград против: Решение № 250/30.08.2000 г., постановено по преписка  с вх.№ 250/10.03.99 г. на ПК гр. Лъки, с което е възстановено правото на собственост  на  общинска администрация гр. Лъки върху ¼ /1180,144дка от целия кооперативен имот в „Ревир Джурково“, 1/9 /727,822дка от целия кооперативен имот в „Ревир Батурица“, ¼ /673,797 дка  от целия кооперативен имот в „Рев Джурково“, 1/9 /785,925 дка от целия кооперативен имот в „Ревир Батурица“, 1/9 /61,993 дка  от целия кооперативен имот в „Ревир Батурица“.  Като основание за претендираната нищожност се изтъква, че решението   е издадено от   ПК гр. Лъки, която е действала в незаконен състав, тъй като вписания като председател Александър Мутафчиев, към момента на издаване на решението не е бил председател,  председател е бил Йордан Куцев за  времето от 01.07.2000 г.  до 02.10.2000 г.,  когато е замествал Александър Мутафчиев. Заместник Председател е бил Атанас Кадийски  от 17.07.2000 г. до 22.08.2000 г., а Тодорка   Паскалева е назначена от 01.09.2000 г. В.  К. не е бил служител в ПК гр. Лъки.   Районна прокуратура Асеновград е направила искане за обявяване  нищожността на  протестираното решение. Ангажира  събиране на доказателства.

           Община Лъки  оспорва протеста, като сочи че при вземане на решението са участвали повече от половината от членовете на ПК, а решението е подписано от Председателя, Заместник председател, Секретар и Членове - съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ  към момента на постановяването. Ангажира доказателства.

           Ответната Общинска служба „Земеделие” гр. Асеновград /като правоприемник на ОСЗ Лъки/не оспорва протеста, а в постъпилото становище излага съображения по законността на проведената процедура по издаване на решението и моли да бъде обявена нищожността на решенията. Ангажира доказателства.

           След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

           По делото е представена пълната административна преписка от ПК Асеновград.

           Атакуваното решение е постановено по административна преписка, образувана в ПК гр. Лъки по заявление  вх. вх.№ 250/10.03.1999 г., със заявител общинска администрация гр. Лъки, подадено от Е.А., за признатото право на собственост съгласно протоколно решение № 250/28.04.2000 г. по чл. 17 ал.7 от ППЗСПЗЗ върху имоти, които са подробно изброени в заявлението. Като е приел за основателна заявената претенция въз основа представените писмени доказателства,  и   протоколни решения №№ 250/20.07.2000 г., с които е признато правото на собственост за имоти №№ 34,35,33,10 от заявлението,  административният орган    е постановил протестираното решение, с което е възстановил правото на собственост на общинска администрация гр. Лъки върху:

¼ /1180,144 дка от целия кооперативен имот в „Рев. Джурково“ ,  с обща площ  4980,208 дка на бивша кооперация, представляващ ревир № 248 по КВС за землището,

1/9 /727,822дка от целия кооперативен имот в „Рев. Батурица“ с обща площ 6251,994 дка на бивша кооперация, представляващ ревир № 247 по КВС ,

¼ /673,797 дка  от целия кооперативен имот в „Рев Джурково“, 1/9 /785,925 дка от целия кооперативен имот в „Рев. Батурица“  с обща площ  от 751,098 дка  на бивша кооперация, представляващ ревир № 050 по КВС за землището,

1/9 /61,993 дка  от целия кооперативен имот в „Рев . Батурица“ с обща площ  532,521 дка  на бивша кооперация, представляващ ревир № 114 по КВС на землището.

           От приложената преписка е видно, че са издадени протоколи, решения за признаване правото на собственост на Община Лъки, на площи различни от заявените за възстановяване, а именно:

1. С протоколно решение № 250/28.04.2000 г. на ПК Лъки за имот в пункт 9 от заявлението, е призната площ от 1244,602 дка в м.“Джурково“, землището на село Джурково, а е заявен за възстановяване с площ 834,000 дка.  Също така за имот № 10 от заявлението е призната площ от 663,364 дка в ревир „Батурица“, землището на с.Джурково – при заявени за възстановяване  със заявление № 250/10.03.1999 г. от Община Лъки - 73,000 дка в ревир „Батурица“;

2. С протоколно решение № 250/20.07.2000 г. на ПК Лъки за имот в пункт 33 от заявлението, е призната площ от 673,797 дка в м.“Джурково“, землището на село Здравец, която площ не е заявен за възстановяване от Община Лъки със заявление № 250/10.03.1999 г.;

3. С протоколно решение № 250/20.07.2000 г. на ПК Лъки за имот в пункт 34 от заявлението, е призната площ от 785,925 дка в р.“Батурица“, землището на село Лъкавица, която площ не е заявен за възстановяване от Община Лъки със заявление № 250/10.03.1999 г.;

4. С протоколно решение № 250/20.07.2000 г. на ПК Лъки за имот в пункт 35 от заявлението, е призната площ от 61,993 дка в м.“Батурица“, землището на село Лъки;

        

           Протестираното решение е постановено от комисия в състав: Александър  Мутафчиев – председател, Йордан Куцев – Зам. Председател,   Асен Йорданов – секретар, Дора Паскалева и В.К. – членове.    Не следва да се коментират в настоящото производство   решение № 210/04.06.2009 г., по гр.д. 50/2008 г. на АРС (в сила от 09.11.2010 г.), както и представените и приети по делото в заверени преписи писмени доказателства (л.86-112вкл, 123 и сл., 174 и сл.),  тъй като предмет на разглеждане в настоящото производство е твърдяната нищожност на  административния акт.     От представените и приети  по делото  справка от Министерство на зедемелието и храните, е видно какъв е бил състава на ПК гр. Лъки към датата на постановяване на протестираното решение  или, че  към 30.08.2000 г. щатният състав на ПК гр. Лъки, е бил както следва:  Председател – Александър Йорданов Мутафчиев – титуляр, Председател по заместване – Йордан  Емилов Куцев преназначен от секретар на председател от 01.07.2000 г.  - до 02.10.2000 г.,  Зам. Председател – незаета, секретар – незаета, специалист – геодезист  Асен Юриев Йорданов. Представени са  в заверени преписи и трудовите договори на лицата, участвали в състава на ПК гр. Лъки към тази дата. В „МЗХ“ се съхранява информация само за щатния състав на ПК. За работилите в ПК по граждански договори, както и за представителите на ликвидационните съвети и частни земеделски стопани, участвали при вземане на решения, в министерството не е подавана информация.

          В удостоверение  на ОИК община Лъки от 24.10.1999 г., е посочено че за кмет  на община Лъки е избран Славчо Димитров Лилов (л.405). Лицето, от чието име е подадено заявлението до ПК гр. Лъки, Е.Б.А.  е работил в общинска администрация Лъки въз основа трудов договор от 20.05.1996 г. на длъжност „специалист общинско имущество, сграден фонд“(ТД 33/20.05.1996 г. - в заверен препис).

         От писмо на Община Лъки с изх.№ К1223-1/07.07.2015 г. е видно, че към дата 10.03.1999 г. Кмет на Общината Лъки е бил инж.Красимир Манов, а Зам.кмет Стефан Чукалов. Освен тях двамата, съгласно действащото по това време законодателство, право да представлява общината е имало лицето Е.Б.А. – на длъжност  специалист „Държавни имоти, общинско имущество и поддръжка на сграден фонд“ – съгласно длъжностната му характеристика и издадено пълномощно от 01.02.1999 г., /копие от което е изпратено и приложено по делото на л.318/  

             Разпитан в хода на производството в качеството на свидетел Е.А.,    не си спомня кметът на община Лъки да е издавал пълномощно, свидетелят да представлява общината, но твърди че е представлявал община Лъки пред различни институции. Заявява, че  на заявление/10.03.99 г.  до ПК гр. Лъки/  няма негов подпис.  

             Свидетелят Красимир Манов, посочва че процедурата по реституиране на общински гори е започнала в периода 1995 г.-1999 г.,  като документите се подавали към ОС „З“,   започнали са събиране документи за възстановяване на общинските гори,   зам. кмета Димитър Минков,  в първия   мандат на свидетеля и Стефан Чукалов, във втория мандат са  имали делегирани права,  във връзка с процедурата по възстановяване на горите.

             Допълнително разпитан в с.з. на 15.07.2015 г. свид. Е.А. е заявил, че е бил упълномощаван няколко пъти от кмета на общината да подава заявления за възстановяване на земеделски имоти – но за конкретния случай няма спомен, спомня си че са му издавани пълномощни. При предявяване на заявлението в с.з. свидетелят е заявил, че ръкописния текст не е попълнен от него /това не е неговия почерк/, а подписа на първа и втора страница от заявлението не е негов.

            От показанията на свидетеля В.И.К. – които съдът кредитира се установява, че  към м.март 1999 г.  същия си спомня, че като служебно лице от ДГС Лъки е имало заповед да бъде член на ПК Лъки, но никога не е присъствал в комисиите при вземане на решения, не е подписвал решения на ПК Лъки. Никога свидетелят не е бил щатен или нещатен служител на ПК Лъки. Като служител в ДГС, както и други негови колеги са определяли ревирите за възстановяване на имоти на частни лица, вземали са съвместни решения къде да се възстановят. По това време ПК е имала представител лесовъда Райчо Попов /които е починал/ - с когото са определяли съвместно кое да се възстанови. Свид.К. е със средно образование – техник лесовъд, в момента продължава да работи към горско стопанство.

         От писмо на Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив се установява, че ПК са преобразувани в Общински служби по земеделие и гори към ОД „Земеделие и гори“ с постановление № 63/12.03.2003 г. на МС, обнародвано в ДВ бр.25/18.03.2003 г. В представената документация от ПК към ОД „ЗГ“ Пловдив няма данни за назначен извънщатен персонал в „ПК“ Лъки към 30.08.2000 г. Отговорено е още, че в „Министерство на земеделието и храните“ се съхранява информация само за щатния състав на ПК. За работилите в ПК по граждански договори, както и за представителите на ликвидационните съвети и частните земеделски стопани, участвали при вземането на решения, в  министерството не е подавана информация.  

По допустимостта на жалбата: съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима.

            По основателността:   Установи се от представената и приета по делото справка от МЗХ, както и копия от трудови договори (неоспорени по делото), че към  датата на постановяване на протестираното решение председател на ПК гр. Лъки е бил Александър   Мутафчиев – титуляр, Председател по заместване – Йордан   Куцев,     Зам. Председател – незаета, секретар – незаета , специалист–геодезист  Асен  Йорданов.   Съгласно чл. 11, ал. 1 от  ЗВСГЗГФ (в редакцията му към датата на постановяване на протестираните решения) възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се извършва от съответните поземлени комисии към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, в чийто състав задължително се включва инженер по горско стопанство или техник по специалност "Горско и ловно стопанство", като конкретни изисквания за броя на членовете не са поставени.   Не е спорно по делото обстоятелството, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства,  че  преписка вх.№ 250/10.03.1999 г. на ПК гр. Лъки, по която е постановено протестираното решение, е образувана въз основа заявление от общинска администрация гр. Лъки, подадено от Е.А..     

Протестираното решение е  постановено при действието на  нормата на чл. 15, ал. 2 ЗАП, която   изисква решението  да се издава в писмена форма и задължително   да съдържа следните реквизити: наименование на органа, който го издава; наименование на акта; фактически и правни основания; разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията; пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване; дата и подпис на издателя; а когато органът е колективен актът следва да се подпише от председателя и секретаря.  От представената в заверен препис от ОС „З” гр. Лъки  административна преписка се установява, че   атакуваното решение не е  подписано от председателя и секретаря (към 30.08.2000 г. длъжността „секретар“ е била незаета, а няма доказателства тази длъжност да се е изпълнявала по заместване от някого).  На следващо място съдът намира, че административният орган се е произнесъл, без да е установено дали е надлежно сезиран. В производството не е установено лицето, което е написало и подписало подаденото заявление – за да може да се прецени въобще дали същото е разполагало с представителна власт или не /тъй като подателят на заявлението -разпитания  свид.Е.А. е заявил, че положения подпис в заявлението не е негов, текста в заявлението не е изпълнен от него/.  Община Лъки се представлява от кмета на общината (чл. 44 ал.1 т. 15  ЗМСМА), а няма доказателства да е делегирал това си правомощие на лицето, от чието   име е подадено заявлението за възстановяване, въз основа на което е образувана преписка  вх.№250/10.03.1999 г., със заявител общинска администрация гр. Лъки.    Ето защо съдът приема, че протестираното решение  е  нищожно,  като постановено  от незаконен състав – чл. 6 от ЗАП(отм.) и поради липса на задължителен реквизит – чл. 15 ал.2 т.6 ЗАП(отм.), и без административният орган   да е бил надлежно сезиран .

            Оспорването е основателно, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК във вр. с чл.146, т. 2 от АПК следва да бъде обявена нищожността.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 250/30.08.2000 г., постановено по преписка  с вх.№250/10.03.1999 г. на ПК гр. Лъки, с което е възстановено правото на собственост  на  общинска администрация гр. Лъки върху:

   ¼ /1180,144 дка – идеални части от целия кооперативен имот в „Рев. Джурково“,  с обща площ  4980,208 дка на бивша кооперация, представляващ ревир № 248 по КВС за землището на село Джурково, находящ се в  м.„Рев.Джурково“;         

  1/9 /727,822 дка – идеални части от целия кооперативен имот в „Рев. Батурица“ с обща площ 6251,994 дка на бивша кооперация, представляващ ревир №247 по КВС на землището на с.Джурково, находящо се в м.“Джурково“ и м.“Киселицата“;

 ¼ /673,797 дка – идеални части  от целия кооперативен имот р. „Рев Джурково“ с обща площ 2843,425 дка, с № 045 по КВС на землището с.Здравец, находящ се в м.“И. камък“,

 1/9 /785,925 дка – идеални части от целия кооперативен ревир в „Рев. Батурица“  с обща площ  от 6751,098  дка  на бивша кооперация, представляващ ревир № 050 по КВС на землище с.Лъкавица;              

 1/9 /61,993 дка – идеални части  от целия кооперативен имот р. „Рев. Батурица“ с обща площ  532,521 дка  на бивша кооперация, представляващ ревир № 114 по КВС на землище гр.Лъки, находящ се в м.“Равното бърдце“. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                          

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: