Р Е Ш Е Н И Е № 260345
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.03.2021 гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6323 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №
613/26.08.2020г. на заместник кмета на Община Пловдив, с което на К.А.П. ЕГН ********** на основание чл.25 ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение №
198, взето с Протокол № 10
от 28.09.2009г. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.22 ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение №
198, взето с Протокол № 10
от 28.09.2009г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14
– дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
М О Т И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
613/26.08.2020г. на заместник кмета на Община Пловдив, с което на К.А.П. ЕГН ********** на основание чл.25 ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение №
198, взето с Протокол № 10
от 28.09.2009г. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.22 ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение №
198, взето с Протокол № 10
от 28.09.2009г.
Жалбоподателят К.А.П., се явява лично, редовно призован.
Административнонаказващия орган – Община - Пловдив, редовно призован, изпраща представител и взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 07.08.2020 г. от актосъставителя Г.С.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против К.А.П. ЕГН **********
за това, че при направена проверка на тротоар, находящ се в гр. Пловдив, кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул.“Димитър Цончев“ пред източния вход на „Четвъртък пазар“ извършва продажба на селскостопанска продукция както следва: 11кг. смокини, 8бр. буркани с мед, 120бр. връзки с билки и 6бр.бутилки и буркани консервирани домати, извън устроените за това места-„тържища и пазари“. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 22 ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение №
198, взето с Протокол № 10
от
28.09.2009г.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Г.С.М. заявява, че поддържа съставения от него акт. ТВърди, че лично установил нарушението, тъй като на инкриминираното място постоянно имало лица, продаващи селскостопанска продукция на неразрешени места.
В жалбата си и в съдебно заседание жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно нарушение на чл.22
ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение №
198, взето с Протокол № 10
от 28.09.2009г.се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – АУАН и заповеди по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и място жалбоподателят е извършвал продажба на селскостопанска продукция извън устроените пазари и тържища за целта.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на чл.22
ал.3 от горецитираната Наредба..
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е знаел, че извършва продажба на селскостопанска продукция на неразрешено място. По отношение на това, от всички доказателства по делото се налага изводът, че П. е имала пълната възможност да възприеме факта, че предлага продукцията си извън района на организираното тържище „Четвъртък пазар“. В този смисъл са както показанията на свидетелят очевидец – М., така и изложените от тях обективни факти – мястото, където жалбоподателката се е била разположила. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят е имал ясното знание, че извършва нерегламентирана дейност. В този смисъл дори в депозираната жалба и в съдебно заседание не се излагат противоречиви твърдения – самият жалбоподател не отрича извършеното.
Освен това по същество, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл.
39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар от същото да не са настъпили вредни последици, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –допускане нарушаване на правилата за продажба на селскостопанска продукция само на определените за целта места, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество е налице сериозно нарушение на закона, доколкото се нарушават правата на неограничен кръг лица.
Настоящият състав намира, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.