Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4803 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „АСВ” ЕАД срещу Ж.Д.К. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №***., издадена по ч.гр.д. №14370/2018г. по описа на ВРС, 43с. в полза на ищеца суми, дължими по Договор за паричен заем №***., сключен с „В.к.„ ООД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение №1 / 02.05.2018г. към договор за цесия от 01.12.2016г., а именно : 600 лева- главница; 105.15 лева –договорна лихва за периода 13.09.2017г. до 11.05.2018г.; 283.50 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 283.50 – такса за експресно разглеждане на документи; 245 лева- разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 62.32 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда- 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „В.к.“ ООД е бил сключен Договор за предоставяне на паричен заем №5376510 от 14.08.2017г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 600 лева, който бил усвоен в търговски обект на клоновата мрежа „И.“ АД. Заемателят се задължил да върне заемната сума ведно с договорна лихва в размер на 988.65 лева, на 9 погасителни месечни вноски в размер на 109.85 лева всяка. Ответникът не бил извършил плащания по договора. Задължението за договорна лихва било уговорено в размер на 105.15 лева. Заемателят се ползвал от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобряване на паричния заем, за което дължал такса в размер на 283.50 лева. Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция в размер на цялото задължение. Поради неизпълнение на това задължение на заемателя била начислена неустойка в размер на 283.50 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така погасителната вноска възлизала в размер на 141.35 лева. Договорът предвиждал, че заемателят е запознат с тарифата на „В.к.“ ООД, която била неразделна част от договора и в която било посочено, че при забава в плащане на погасителна вноска заемателят дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на вземането, както и разходи, включващи ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Ответницата дължала разходи и такси по извънсъдебно събиране на вземането в размер на 245 лева. Заемът следвало да се изплати на 11.05.2018г., което не било извършено, поради и което било начислено обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 62.32 лева от 14.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
По искане на „АСВ“ ЕАД последното е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца при твърдения, че процесното вземане е придобито от „АСВ“ЕАД с Договор за цесия от 03.05.2019г. Депозирано е становище по иска, в което е изложено, че договорът съдържа всички задължителни реквизити относно необходимата информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на ЗПК. Сочи се, че клаузите на договора са индивидуално уговорени и ответникът изрично се е съгласил с тях, подписвайки го. Постигнатите договорености между ответника и цедента съответстват на българското и европейското законодателство и не противоречат на императивни правни разпоредби и добрите нрави.Излагат се подробни съображения за основателност на иска и се оправя искане същия да бъде уважен.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
От приложеното ч. гр.д.
№14370/2018 г. по описа на ВРС, 43с. е видно, че на
основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №***. срещу ответника Ж.Д.К., с която е разпоредено същата да
заплати на „АКПЗ” ООД следните суми : 600 лева- главница; 105.15 лева
–договорна лихва за периода 13.09.2017г. до 11.05.2018г.; 283.50 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 283.50 – такса за експресно
разглеждане на документи; 245 лева- разходи за извънсъдебно събиране на
задължението; 62.32 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
периода 14.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда- 20.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й заплащане.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за паричен заем №53766510 от 12.08.2017г. „В.к.“ООД
е предоставило на Ж.Д.К. в заем сумата
от 600 лева, като последната се е
задължила да върне тази сума в срок от 9
месеца, на 9 погасителни вноски всяка в размер от 109.85 лева, в която са
включени главница, лихва, такса за експресно разглеждане. Датите на плащне на
всяка вноска са както следва : 13.09.2017г.; 13.10.2017г.; 12.11.2017г.;12.12.2017г.;
11.01.2018г.; 10.02.2018г.; 12.03.2018г.; 11.04.2018г.; 11.05.2018г.. Посочен е
фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40.29 %. Общият размер на всички
плащания е 988.65 лева. ГПР 49.45 %. Съгласно чл.3 от Договора заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в
размер на 283.50 лева, която се заплаща разсрочено и се включва в размер на
всяка погасителна вноска. Съгласно чл.4 от Договора заемателят
се задължава в в
тридневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя : поръчител физическо лице или банкова гаранция. Съгласно
ал.2 на същия член при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 283.50 лева, която се заплаща разсрочено
заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай общо дължимата сума
по кредита възлиза в размер на 1272.15 лева. Съобразно чл.12 заемателят
е заявил,че е запознат и съгласен с
Тарифа за таксите на „В.к.“ООД.
Представена е
Тарифа на „В.к.“ООД, в която са посочени размери на разходи за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска.
С Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г. „В.к.“ООД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД
свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла
на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е отпускал на свои
клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Съгласно
Приложение 1/02.05.2018г. е прехвърлено
вземане към Ж.Д.К. по договор от 14.08.2017г. за главница в размер на 600 лева;
договорна лихва 105.15 лева, неустойка/разходи за забава 812 лева.
Представен е договор
за Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. сключен между „Провидент Файненшъл“ООД и „И.А.М.“АД,
който е неотносим към предмета на делото.
Представено е Приложение №1/03.05.2019г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 03.05.2019г.,
съгласно което в полза на „АСВ“ЕАД е
прехвърлено вземане към Ж.Д.К. по договор от 14.08.2017г. за главница в размер
на 600 лева; договорна лихва 105.15 лева, неустойка/разходи за забава 1354.40
лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането
си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца
и представения договор за заем от 14.08.2017г. „В.к.“ООД
е предоставило паричен заем на Ж.К.
в размер на 600 лева, което не е спорно
по делото. Представеният договор
представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна установява
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и
изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 9 месечни вноски, всяка в размер на 109.85 лева, включваща договорна лихва и главница, такса за експресно разглеждане на документите. Размерът на дължимата договорна лихва според уговореното е 105.15 лева.
С Договор за покупко-продажба
на вземания от 01.12.2016г. и Приложение №1/02.05.2018г. заемодателят „В.к.“ООД
е прехвърлил на ищеца вземания по договори за заем, описани в Приложение №1, в
което се съдържа и вземането по договора за заем с ответника. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума
на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към Ж.К. по
сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора
цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде
съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на
задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на
договора за цесия, тъй като това задължение
е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се
е разпоредил с вземането.
Претенцията на
ищеца включва освен главница и договорна лихва и начислени такса за експресно разглеждане на
документите при отпускане на кредита, неустойка и
такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Задължението за дължимост на такса за експресно разглеждане на документите
по кредита произтича от чл.3 от Договора. Посочената договорна клауза противоречи на закона
и добрите нрави. За да достигне до този извод, съдът съобразява служебното си
задължение да следи за спазването на императивни правни норми и разпоредбата на
чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за експресно
разглеждане на докуменит, прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК.
Задължението за
заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от договора, който предвижда такава
да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна на заемополучателя да осигури обезпечение на заемодателя /
осигуряване на поръчители – две физически лица, които следва да отговарят на
конкретни изисквания, определени от заемодателя или предоставяне на банкова
гаранция/ в тридневен срок от подписване на договора. Размерът на неустойката е
283.50 лева. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение
и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната
клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка,
което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и
насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Клаузата за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение съдът
намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата
е предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите.
Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащо неустойка за непредставяне
на обезпечение се цели заобикаляне на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Съобразно императивното правило на чл. 33, ал.
1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така с
уговарянето на такса за извънсъдебно събиране на вземането е налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК
и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост
в свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема,
че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от
закона цел. Освен това претендираните разходи от кредитодателя
– изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., по
естеството си са такива по управление на кредита, за които е налице забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за изискване от страна на кредитора заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Така мотивиран, съдът намира, че претенцията е
основателна за дължимата по договора главница,
договорна лихва и обезщетени за забава върху главницата и следва да бъде уважена в тази й част и
отхвърлена за задълженията претендирани по нищожни
клаузи от договора за такса за експресно разглеждане на документите при
отпускане на кредита, неустойка и такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
По разноските :
С оглед изхода на
делото в полза на ищеца се следват
реализираните от същия разноски в производството по делото на основание
чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 39.64
лева – разноски по заповедното производство и сумата от 130.42 лева заплатена
д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 145.77 лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска и
отхвърлената част от него.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з.к.н.п.з.“ООД, ЕИК: ***със
седалище и адрес на управление ***, че Ж.Д.К., ЕГН: ********** с адрес *** дължи
заплащането на следните суми присъдени със Заповед за изпълнение №***.,
издадена по ч.гр.д. №14370/2018г. по описа на ВРС, 43с.
в полза на ищеца суми, дължими по Договор за паричен заем №***., сключен
с „В.к.„ ООД, вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение №1
/ 02.05.2018г. към договор за цесия от 01.12.2016г., а именно : 600 лева- главница; 105.15
лева –договорна лихва за периода 13.09.2017г. до 11.05.2018г.; 62.32 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата за периода 14.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда- 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, на
основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване дължимостта на
присъдените със заповедта за изпълнение суми в размер на 283.50 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 283.50 – такса за експресно разглеждане на документи; 245
лева- разходи за извънсъдебно събиране на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Д.К., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ООД,
ЕИК: ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 39.64 /тридесет и девет лева и
шестдесет и четири ст./лева, представляваща реализирани разноски в
заповедното производство и сумата от 276.19/ двеста седемдесет и шест лева и
деветнадесет ст./ лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца - „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: