№ 279
гр. Козлодуй, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20231440100006 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН ********** с
адрес в ..., общ.Козлодуй чрез адвокат Х. Й. от САК, с която са предявени
против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от З.С.Р обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за обявяване нищожност на уговорената в
сключения между тях договор за кредит № ********** от 17.02.2019г. и
анекси към него от 21.01.2019г., от 24.01.2019г., от 25.01.2019г. и от
08.02.2019г. „такса експресно разглеждане“ и с правно основание чл.55, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 245.60 лева (след допуснато
изменение на иска), представляваща недължимо платена сума по същия
договор за кредит № ********** от 17.01.2019г. и анекси към него от
21.01.2019г., от 24.01.2019г., от 25.01.2019г. и от 08.02.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда на 03.01.2023г. до окончателното изплащане. Претендира и направени по
делото разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № ********** от
17.01.2019г., сключен с „Вивус.БГ ЕООД, гр. София, (с предишно
наименование „4Финанс”), по силата на който се е задължил в срок до 30 дни,
1
еднократно да върне главницата в размер на 200 лева. Впоследствие, въз
основа на сключени Анекси към договора от 21.01.2019г. е получил в заем
сумата от още 400 лева, с Анекс от 24.01.2019г. е получил сумата от още 400
лева, с Анекс от 25.01.2019г. е получил в заем сумата от още 200 лева и с
Анекс от 08.02.2019г. е получил сумата от още 400 лева, като размера на
отпуснатия заем се е увеличил до 1600 лева. В договора е била уговорена
дължимост на сума за такса за бързо разглеждане. Ищецът е погасил заема
със сумата от общо 1936.60 лева за главница, договорна лихва и такса за
бързо разглеждане. Счита, че сключеният Договор за кредит № ********** и
анекси към него е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
не е спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1,
т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР. Твърди, че в договора е посочена услуга,
свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в
ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК и иска целият
договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. Излага
доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите. Поддържа, че е нищожна клаузата в договора, с която е
начислена такса експресно разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът
няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и
обслужването на кредита. Счита, че се касае за такса за отпускане на кредита,
с което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в нарушение на чл.143, т.19
от ЗЗП. Иска ако съда приеме, че съдът приеме, че договорът е валиден и
действителен, да обяви нищожност на отделни клаузи от договора на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Ответника е подал редовен писмен отговор на исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и излага подробни съображения, включително, че съдът не може
да присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗА, ако няма доказателства за наличие
на предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА.
2
В съдебни заседание страните не се явяват и не се представляват, като в
изпратени до съда становища поддържат съответно искова молба и писмения
отговор.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за кредит №********** от
17.01.2019г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, гр. София (с
предишно наименование „4финанс” ЕООД) – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в
качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на
200 лева, като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни, а именно на
16.02.2019г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен
процент в размер на 40.94 % и ГПР 49,6 %. Освен това кредитополучателят се
е задължил да заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер
на 47.67 лева.
Установява се от Анекс за допълнителна сума от 21.01.2019г. към
Договор за кредит №**********, че на кредитополучателя е отпусната
допълнителна сума в размер на 400 лева, като общо дължимата главница по
кредита е нараснала на 600 лева. С посочения анекс, ищецът се е задължил да
върне и сумата в размер на 88.533 лева, представляваща такса експресно
разглеждане.
С Анекс за допълнителна сума от 24.01.2019г. на кредитополучателя е
отпусната допълнителна сума в размер на 400 лева и е уговорена такса
експресно разглеждане в размер на 73.37 лева.
С Анекс за допълнителна сума от 25.01.2019г. на кредитополучателя е
отпусната допълнителна сума в размер на 200 лева и е уговорена такса
експресно разглеждане 36.03 лева и с Анекс за допълнителна сума от
08.02.2019г. на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в размер
на 400 лева и е уговорена такса експресно разглеждане в размер на 53.75 лева.
Така, общата дължима сума по кредита е станала 1479.25 лева, от които 1200
лева – главница, 33.65 лева – лихва и 245.60 лева – такса експресно
разглеждане.
Видно от представени и приети по делото Разписка за извършено
плащане на е, че на ответника А. А. са преведени от ответното дружество
3
сумите по кредита и анексите от общо 1200 лева.
Ищеца е погасил кредита в срока, като на няколко пъти е правил вноски
и е заплатил изцяло уговорените суми – 1200 лева главница, 33.65 лева –
лихва и 245.60 лева – такса експресно разглеждане.
По делото са представени, освен договора за кредит и анекси към него,
и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ”
ЕООД, (с предишно наименование 4финанс ЕООД) и неговите клиенти по
повод предоставяните от дружеството финансови услуги - кредити от
разстояние и СЕФ.
Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса
експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия,
посочени в общите условия. В т.3.1 от Общите условия към договора е
посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата
на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на
паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на
началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като
кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе,
кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на
имейл на посочен в 5 профила на последния електронен адрес, с който се
потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 ЗЕДЕП.
По тези факти между страните няма спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на
4
Договор за кредит № ********** от 19.01.2019г. и анекси към него от
21.01.2019г., от 24.01.2019г., от 25.01.2019г. и от 08.02.2019г., сключени с
„Вивус.БГ” ЕООД, гр. София.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца А. С. А., по силата на което има
право да задържи получената сума от 245.60 лева.
Съдът приема и между страните не е налице спор, че между тях е
сключен Договор за кредит № ********** от 19.01.2019г., както и Анекси
към него от 21.01.2019г., от 24.01.2019г., от 25.01.2019г. и от 08.02.2019г., по
силата на които ищецът е получил сумата от 1200 лева, която се е задължил
да върне, с договорна лихва в размер на 33.65 лева, както и да заплати такса
„Експресно разглеждане“ в размер на 245.60 лева.
Съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че ищеца е получил сумата по кредита от общо 1200 лева.
Безспорно е по делото и, че ищецът в уговорения срок е погасил
кредита като е заплатил изцяло уговорените в договора суми – 1200 лева
главница, договорна лихва в размер на 33.65 лева и такса „Експресно
разглеждане“ в размер на 245.60 лева.
Съда приема за безспорно по делото и, че посочените такси и лихви не
са включена в ГПР по кредита.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с
правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит № ********** от
19.01.2019г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите. От сключения между страните по делото Договор за кредит №
********** и Анекси към него, се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно нормата на чл.6
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 6
5
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че ответното дружество е регистрирано
като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ищцата като физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите и ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието
на договора, съдът приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК,
целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също,
6
че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
възражение.
В настоящия случай съдът намира, че клаузата в договора за
потребителски кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Според съда посочената уговорка е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.
На първо място, в случая липсва яснота въз основа на какви критерии
се прави разграничение между "обикновено" и "бързо" разглеждане на
документи и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена
от кредитора "бързо” разглеждане на документи; ако такава се съдържа в
Общите условия по кредита, то същите не са представени по делото от
ответника.
Отделно от това, тъй като таксата за бързо разглеждане на документите
представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, то същата следва да се включи в годишния
процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер
би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се
увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. В случая
уговореният размер на тази такса е почти една четвърт част от размера на
кредита, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че
по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита и води
до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и
на добрите нрави. По този начин с клаузата за такса за бързо разглеждане на
7
документите реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я
прави нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Наред с изложеното, съдът счита, че посредством начисляването на
таксата се цели преодоляване на ограниченията, които императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите, а именно, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел
да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в
размера на ГПР.
Предвид горното се налага извода, че договорната клауза, предвиждаща
дължимост на процесната такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 245.60 лева е нищожна поради противоречието й със закона и
добрите нрави и поради неравноправност.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. От изложеното е безспорно установено, че ответното дружество е
получило сумата в размер на 245.60 лева - такса експресно разглеждане,
поради което и подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 245.60 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за кредит № ********** и Анекси към него, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на 03.01.2023г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 100.00 лева
и предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените разноски в цялост.
8
На пълномощника на ищеца Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“ с БУЛСАТ:*********, с адрес гр. София ж. к.
“Манастирски ливади“, бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11, представлявано от адв.
Димитър Милев - Управител следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно уважените
искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това, дължимото на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 480.00 лева с ДДС, за всеки от исковете или
общо 960 лева. Възнаграждение се дължи за всеки от исковете и с вкл.ДДС,
тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Размерите на
адвокатското възнаграждение за всеки от двата иска е в минимални размери.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не може да
присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗА, ако няма доказателства за наличие на
предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА. Практиката на ВКС е в обратен смисъл -
определение № 1199 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о.,
определение № 656 от 16.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2523/2016 г., II т. о.,
решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о. и др.
Съгласно тази практика на ВКС, получилата безплатна адвокатска помощ
страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл.
38, ал. 1, т. т. 1-3 от ЗАдв - достатъчно е правната помощ да е предоставена
безплатно на някое от тези основания и това да е отразено в договора между
страната и нейния адвокат или в пълномощното на последния. Осъдената за
разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи
възнаграждение съгласно чл. 78 ГПК за нейна сметка по съображения, че в
действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е
затруднено.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в
отношенията между страните А. С. А., ЕГН ********** от ..., общ.Козлодуй и
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
9
София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от З.С.Р, че предвидените в сключения между тях Договор за кредит №
********** от 19.01.2019г. и Анекси към него от 21.01.2019г., от
24.01.2019г., от 25.01.2019г. и от 08.02.2019г. – клауза за „такса експресно
разглеждане“ е нищожна, като противоречаща на закона и на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 10
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р ДА ЗАПЛАТИ на
А. С. А., ЕГН ********** от ..., общ.Козлодуй сумата в общ размер на 245.60
лева, представляваща дадени без основание „такса експресно разглеждане“ по
Договор за кредит № ********** от 19.01.2019г., както и Анекси към него от
21.01.2019г., от 24.01.2019г., от 25.01.2019г. и от 08.02.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда на 03.01.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от З.С.Р да заплати на А. С. А., ЕГН ********** от ...,
общ.Козлодуй направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 100.00 лева, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“ с БУЛСАТ:*********, с
адрес гр. София ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11,
представлявано от адвокат Димитър Мирославов Милев - Управител сумата в
размер на 960.00 лева с ДДС, за оказана правна помощ по делото на ищеца А.
С. А., ЕГН ********** от ..., общ.Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10
11