РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л.Административно наказателно дело №
20211110211502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. Ш. срещу наказателно постановление №
20-4332-012483 от 22.07.2020г., с което на жалбоподателя е наложено на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 100лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и “глоба“ в размер на
200лв. на осн.чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че АНО неправилно е приел изложената в АУАН
и НП фактическа обстановка. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. К., която пледира за отмяна на НП, като представя
подробни писмени бележки, според съдържанието на които Ш. не е извършил
вменените му нарушения. Твърди се, че АНО е посочил нарушение на чл. 103
и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, без да конкретизира предложенията на санкциите, което
води до допуснати съществени процесуални нарушения и се налага отмяната
на НП. Иска се присъждане на направените разноски,
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 21.05.2020г., около 22.08ч. жалбоподателят Ш. управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил „БМВ 530Д“ с ДК № ........... в гр. С. по
ул.”О.”, с посока на движение от ул.”15 ноември” към бул.”В. Л.”, като на 30
метра преди кръстовището с бул.”В. Л.” му бил подаден ясен сигнал за
спиране от св. В. – мл. автоконтролъор към ОПП-СДВР, който изпълнявал
служебните си задължения. След като не спрял за проверка Ш. продължил
движението си в посока бул.”Янко Сакъзов” и ускорил скоростта си, като на
светофарната уредба, находяща се на кръстовището на ул.”Оборище” и
бул.”Васил Левски”, при маневра ляв завой, жалбоподателят приближил,
навлязъл и преминал на забранителен черен сигнал на светофарната уредба,
след което напуснал района, като св. В. и колегата му предприели
преследването му по бул.”Я. С.” до кръстовището с бул.”Е. и Х. Г.”, където
загубили визуален контакт с автомобила. Св. В. и колегата му информирали
дежурната за случилото се и автомобила управляван от жалбоподателя бил
спрян от колегите им от 05 РУ-СДВР на бул.”Ч. ш.”, където св. В. и колегата
му също се отзовали и установили, че водач на автомобила в бил
жалбоподателя и в автомобила имало и негова спътница.
Св. В. съставил АУАН на жалбоподателя.
Въз основа на така издадения АУАН било издадено и Наказателно
постановление.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК. Съдът ще кредитира
показанията на актосъставителя В.ов изцяло, тъй като същите са обективни и
непредубедени, като се подкрепят и от доказателствения материал по делото
и от които се установява поведението на жалбоподателя.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
2
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са
посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно
разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя,
че АНО не е конкретизирал предложенията на нарушените членове, което
води до допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
Ясно са посочени нарушенията, както и нормите които са нарушение, като не
остава никакво съмнение за жалбоподателя за какви конкретно действия и
нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нарушенията са ясно и точно описани, като словесното и цифровото им
описание не оставя съмнение извършването на какво нарушение се вменява на
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението като не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да
съобразява своето поведение със светлините сигнали на работещата
светофарна уредба, като е преминал на червен сигнал. Извършването на
нарушението категорично беше установено с оглед доказателствата по
преписката и по-конкретно показанията на св. В., който непсоредствено е
възприел извършването на нарушението.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
като водач на МПС, който е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че не съобразява поведението си с
червения сигнал на светофарната уредба.
Размерът на санкцията от 100 лева, наложена на нарушителя, е
абсолютно определен в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и не дава
3
възможност за индивидуализация.
Водим от гореизложеното съдебният състав прие, че атакуваното
наказателно постановление, в тази му част, е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено по отношение на това нарушение.
Възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 21.05.2020г.,
около 22.08ч. жалбоподателят Ш. управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „БМВ 530Д“ с ДК № ............... в гр. С. по ул.”О.”, с посока на
движение от ул.”15 ноември” към бул.”В. Л.”, като на 30 метра преди
кръстовището с бул.”В. Л.” му бил подаден ясен сигнал за спиране от св. В. –
мл. автоконтролъор към ОПП-СДВР, който изпълнявал служебните си
задължения, като след като не спрял за проверка Ш. продължил движението
си и ускорил скоростта си.
Безспорно се установява, че водачът на МПС не е спрял, след като му е
бил подаден ясен и категоричен сигнал със стоп палка от служител на ОПП-
СДВР, който се е намирал на ул.”Оборище”. Следва да бъде посочено, че
мястото на нарушението е конкретно посочено. Отказвайки да спре след
подаден сигнал за спиране от страна на контролния орган, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 103 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не се подчинява на подаден
сигнал със стоп палка, съзнавал е общественоопасните последици, а именно,
че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта и реда за извършване на проверки, но пряко ги е целял.
За нарушението на чл. 103 ЗДвП съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
предвидено кумулативното налагане на административни наказания
лишаване от право да се управлява МПС за срок от един до шест месеца и
глоба от 50 лева до 200 лева. На жалбоподателят е била наложена глоба в
4
размер на 200лв, която е в максимален размер на санкцията, като съдът не
намира за нужни нейното намаление, с оглед конкретните действия на водача.
Възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед крайната преценка на съда, то не следва да се присъждат
разноски за процесуално представителство на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-012483 от
22.07.2020г., с което на К. К. Ш. е наложено на основание чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и “глоба“ в размер на 200лв. на осн.чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5