Р Е Ш Е Н И Е
№
/07.07.2020
гр.Плевен 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви
гр.с.в публичното заседание на девети юни
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Жени Стойчева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №326
по описа за 2019г.на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото
гр.д.№326/2019г.по описа на ПОС е образувано на основание предявен насрещен иск
от Е.Л.В. *** , ответник по гр.д.№9288/2018г.по описа на ПРС срещу ищците по
същото дело Л.К.В. и Ф.К.В.-Г. ***/2018г. по описа на ПРС е образувано по предявена ИМ от Л.К.В. и Ф.К.В.-Г. против Е.Л.В. за делба на недвижими имоти ,оставени
в наследство от общия наследодател на страните Л.К.В..С ИМ ищците
са направили искане за намаляване на дарение с един от имотите до размера на
запазените им части от наследството на техния дядо.Ответникът по иска за делба Е.В.
с писмения отговор е предявил насрещен иск срещу ищците с искане на осн. чл.26
ал.2,предл.5 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за
дарение,обективиран в нот.акт №46,том І, рег.№255,дело №43 от 12.01.2014г.,на
нотариус с рег.№490 на НК ,с който са дарени 4/6 ид.части от недвижим
имот,находящ се в гр.П.,ул.“С.Г. “№*,ет.*,ап.* с площ от 102 кв.м.с прилежащото
му мазе и таванско помещение като привидна сделка, прикриваща действителна
уговорка между страните за сключване на алеаторен договор за издръжка и гледане ,както и иск по
чл.17 ал.1 ЗЗД да се обяви за действителен горепосочения договор като прикрит договор за прехвърляне на
недв.имот за издръжка и гледане.По така предявения насрещен иск ,ПРС с определение
№1581 от 15.04.2019г.по гр.д. №9288/2018г.е разпоредил да се образува ново производство,въз основа на което е
образувано гр.д. №2426/2019г.по описа на ПРС.С оглед цената на предявения насрещен
иск с определение на ПРС №1610/17.04.2019г.е прекратено производството по
гр.д.№2426/2019г.и същото е изпратено по подсъдност на ПОС,въз основа на което
е образувано настоящото
гр.д.№326/2019г.по описа на ПОС.
С ИМ ищецът Е.В.
твърди,че с ответниците са законни наследници на общия наследодател Л.К.В.,***,
поч.на 10.04.2014г.,че последният е баща на ищеца и дядо на ответниците. Твърди се,че приживе
бащата на ищеца,заедно с покойната му майка са придобили в режим на СИО
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.1049.1.6 с
административен адрес гр.П.,ул.“С.Г. “ №*,
ет.*, ап.№* с предназначение : жилище-апартамент с площ по документи 102
кв.м.,заедно с прилежащото му мазе №3 с площ от 17 кв.м.и таванско помещение
№5 с площ от 18 кв.м.,който имот,съгласно
издадения в полза на родителите му констативен нот.акт №115,т.V,дело
№1876/26.11.1971г.на нотариуса при ПРС съставлява апартамент №5 на третия
етаж в сградата на ЖСК “С.“,построена в държавно дворно място-парцел ІІ ,в
стр.кв.151 по плана на гр.П.,на ул.“С.Г. “№*,подробно индивидуализиран. Твърди
се,че от момента на придобиване на гореописания недвижим имот до смъртта си
/съответно през 2013г.и 2014/родителите на ищеца са живели само и единствено в
него,че докато са били в добро здравословно състояние двамата са заплащали
дължимите данъци,поддържали са жилището и
са извършвали всички необходими текущи ремонтни работи.Изложени са
доводи, че ищците си живеели при своите родители в гр.София,че от страна на
техните родители приживе ,а и самите ищци/сега ответници/ след навършване на
пълнолетие е била налице пълна незаинтересованост ,както за имота,така и за
нуждите и здравословното състояние на възрастните им наследодатели.Твърди се,че
ищецът изцяло е поел грижите за своите родители с напредването на възрастта им
,вкл.при лечението им,вследствие тежки заболявания,за храна, облекло,
осигуряване на медикаменти и пр.,както и разноските за поддържане на
апартамента.Посочено е,че майката на ищеца Д. Ст.В. е починала на 15.12.2013г.и след нейната
смърт баща му е станал собственик на 4/6 ид.ч. от имота,а ищецът на 1/6 ид.ч.,а
двамата ищци по право на заместване от
покойния си баща ,на 1/12 ид.ч.за всеки от тях. Твърди се,че и след смъртта на
майка си ищецът е продължил изцяло еднолично да обгрижва баща си Л.В.,който е бил на легло и в изключително тежко здравословно
състояние.Ищецът твърди,че именно заради положените в продължение на дълги
години грижи за двамата му родители и като личен жест на благодарност за
всичко,което е направил за тях,на 20.01.2014г.баща му му е прехвърлил неговите
4/6 ид.ч.от процесния имот.Изложени са доводи,че при сключване на сделката пред
нотариус същата е оформена като дарение, въпреки,че волята на двете страни е
била прехвърляне на собственост срещу полаганите грижи и издръжка за минало
време и предстоящите такива за в бъдеще,че е налице относителна симулация на
прехвърлителната сделка от 20.01.2014г.,като договорът за дарение прикрива такъв за прехвърляне на недв.имот срещу
задължение за издръжка и гледане и в отношенията между страните следва да се приложат правилата за прикритата
сделка ,съгласно чл.26 ал.2 и чл.17 ал.1 ЗЗД.Посочено е,че в подкрепа на
твърденията за намеренията и волята на страните са откритите след смъртта на
наследодателя два броя саморъчни завещания,датирани от 26.06.2006г.,с които
бащата на ищеца е заявил волята си
ищецът да придобие след смъртта
му,неговата ½ ид. ч.от процесния апартамент на ул.“С.Г. “№6, като е
написал текста“Това завещание правя при пълно съзнание и добра воля,тъй като
синът ми се е грижил за мен и продължава
да се грижи за мен и съпругата ми и не е възнаграден по друг
начин“.Твърди се ,че тези завещания не са обявени от ищеца по реда на ЗН,тъй
като същият се ползва от последващата прехвърлителна сделка,сключена в негова
полза ,тъй като е придобил 5 /6 ид. ч.от имота,което надхвърля
завещаното.Посочено е,че завещанията съдържат действителната воля на бащата на
ищеца и представляват т.н.начало на
писмено доказателство по смисъла на
чл.165 ал.2 ГПК, което е основание за ангажиране на свидетелски показания за
доказване привидността на сделката за дарение от 20.01.2014г.В заключение
ищецът моли съда да постанови решение,с
което на основание чл.26 ал.2,предл.5 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на
договор за дарение,обективиран в нот.акт №46,т.І,рег. №255, дело
№43/12.01.2014г.на нотариус рег.№490 ,с който е прехвърлена собствеността на
4/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.660.1049.1.6.,с административен адрес гр.П., ул. “С.Г. “№*,ет.*,ап.* ,с
площ 102 кв.м.,заедно с прилежащите му мазе №3 с площ от 17 кв.м.и таванско
помещение №5 с площ от 18 кв.м.като привидна,прикриваща действителната уговорка
между страните за прехвърляне на имота срещу минали грижи за издръжка и гледане
и срещу бъдещи такива,които да се осигуряват от приобретателя до смъртта на
прехвърлителя.Претендира се на осн.чл.17 ал.1 ЗЗД да се постанови приложение на
прикритата между страните сделка ,като бъде обявено,че сключеният на
20.01.2014г.договор е прикрит договор за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим срещу получените от прехвърлителя
до момента на сделката грижи и издръжка за минало време и срещу бъдещите
грижи и издръжка от приобретателя до смъртта на прехвърлителя.В съдебното
заседание на 09.06.2020г.,на което бе даден ход по същество ищецът Е.В. лично и
чрез своя пълномощник адвокат Т.М. от
ПАК поддържа предявените искове и моли съда да постанвои решение,с което същите
да бъдат уважени.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в
депозираните от пълномощника адвокат М. писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответниците Л.К.В.
и Ф.К.В.- Г. ,чрез пълномощника им адвокат Л.Ч. от ПАК.В същия е взето
становище,че искът ,предявен като насрещна ИМ е допустим ,но
неоснователен.Твърди се,че не е представен документ,обратно писмо,от което да е
видно,че волята на общия наследодател Л.К.В. е била да осъществи договор за
издръжка и гледане. Посочено е,че при липса на такъв документ,доказването на
подобен иск се явява невъзможно и недопустимо. Възразява се срещу искането за
разпит на свидетели,тъй като не може да се доказва със свидетели волята на
наследодателя.В заключение ответниците молят съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан,като се претендират и разноските за настоящото
производство.В съдебното заседание на 09.06.2020г.ответниците чрез своя
пълномощник адвокат Л.Ч. от ПАК изразяват становище,че искът е допустим, но
неоснователен ,тъй като волята на наследодателя Л.В. е обективирана с
нотариалния акт,приложен по делото,поради което молят съда да постанови решение,с което искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените разноски в
размер на заплатеното адв. възнаграждение.
Окръжният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 ,предл.5 ЗЗД , като
претенцията е да бъде обявен за нищожен сключения на 20.01.2014г. договор за
дарение,обективиран в нот. акт №46,т.І,рег.№255,дело №43 на нотариус С.Л. ,рег.№***
,с който наследодателят на страните Л.К.В.
е дарил на сина си Е.Л.В. 4/6 ид.части от недвижим имот от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56722.660.1049.1.6.,с административен адрес гр.П.,ул.“С.Г.
“№*,ет.*,ап.* ,с площ 102 кв.м.,заедно с прилежащите му мазенско помещение №3 с
площ от 17 кв.м.и таванско помещение №5 с площ от 18 кв.м. като привиден,прикриващ
договор за прехвърляне на недв.имот срещу задължение за издръжка и гледане.Предявен
е и иск по чл.17 ал.1 ЗЗД ,като претенцията е да бъдат приложени правилата на
прикритата сделка,като се приеме,че договорът от 20.01.2014г.е за прехвърляне
на 4/6 ид.ч.от гореописания недв.имот срещу положени минали грижи от
приобретателя Е.В. за гледане и издръжка на прехвърлителя и за бъдещи
такива,които приобретателят ще полага за прехвърлителя до смъртта му.
От представеното от Община Плевен
удостоверение е видно,че данъчната
оценка на 4/6 ид.ч.процесния недвижим
имот е в размер на 54 233,80лв., което
е и цената на иска ,съгласно чл.69 ал.1,т.4 във вр.с т.2 ГПК. Така предявените
искове са родово подсъдни на ПОС като първа инстанция.В този
смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад , съгласно определение на ПОС №1600/18.11.
2019г., приет за окончателен в съдебното заседание на 28.01.2020г.,по който
страните не са направили възражения.
Безспорно между страните е ,че същите
са наследници на общите наследодатели –съпрузите Д. С. В. поч.на 15.12.2013г.и Л.К.В.,поч.на
10.04.2014г.,съответно ищецът Е.Л.В. е техен син,а ответниците Л.К.В. и Ф.К.В.-Г.
са техни внуци,деца на починалия преди наследодателите техен син К.Л.В.,поч.на
15.08.1998г.,които заместват своя баща в наследяването,съгласно чл.10 ал.1 ЗН.
Няма спор,че наследодателите Д. В. и Л.В. са придобили в режим на СИО процесния имот:апартамент №5 на трети етаж, находящ
се в гр.П.,ул.“С.Г. “№* с площ от 102 кв.м.,ведно с мазенско помещение №3
от 17 кв.м.и таванско помещение №5 от 18
кв.м., ведно с с 1/8 ид.части от общите части на сградата и 1/17 ид.ч.от
правото на строеж върху държавна земя,съставляваща парцел ІІ,стр.кв.51 по плана
на гр.П.,съгласно нотариален акт
№115,том V,дело №1876/1971г. на нотариус при ПРС, с който същите са признати за
собственици на имота, построен от ЖСК “С.“ гр.П..
Съгласно актуалните скици
понастоящем гореописания имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.660.1049.1.6.,с административен адрес гр.П.,ул.“С.Г. “№*,
ет.*, ап.* ,с площ 102 кв.м.,заедно с прилежащите му мазенско помещение №3 с площ от 17 кв.м.и таванско помещение №5 с
площ от 18 кв.м.
Безспорно е,че след смъртта на съпругата си,с
договор за дарение от 20.01.2014г.,обективиран в нот.акт. №46,т.І,
рег.№255,дело №43 на нотариус С.Л. ,рег.№*** на НК наследодателят на
страните Л.К.В. е дарил на сина си Е.Л.В.
4/6 ид.части от гореописания недвижим имот,а именно 4/6 ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.660.1049.1.6.,с административен адрес гр.П.,ул.“С.Г.
“№*,ет.*,ап.* ,с площ 102 кв.м.,заедно с прилежащите му мазенско помещение №3 с площ от 17 кв.м.и таванско помещение №5 с
площ от 18 кв.м.,подробно индивидуализиран.
Няма спор,че в образуваното пред
ПРС гр.д.№9288/2018г. дело за делба на оставените в наследство от общите
наследодатели имоти-процесния апартамент №6,един гараж и земеделски земи
,ищците по иска за делба Л.В. и Ф.В./ответници в настоящото производство/са
предявили иск за намаляване на горепосоченото дарствено разпореждане с апартамента до размера на запазените им
части от наследството на дядо им.
Спорни
в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.26
ал.2 ,предл.последно ЗЗД,нищожен ли е договора
за дарение ,обективиран в нот.акт №46/2014г.на нотариус С.Л. като привиден ,прикрива ли този договор алеаторен
договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане за положени
грижи за минало време и бъдещи такива,каква е била действителната воля на
страните при сключването му.
В подкрепа на твърденията си за
привидност на договора за дарение ищецът е представил две саморъчни завещания
от дата 26.06.2006г. Съгласно саморъчните завещания наследодателят Л.К.В. е
завещал на сина си Е.Л.В. ½ от процесния апартамент ,находящ се в гр.П.,ул.“С.Г.
“№*,подробно индивидуализиран,съгласно документа за собственост. В последната
част и на двете завещания е записан следния текст:“Това завещание правя при
пълно съзнание и добра воля,тъй като синът ми се е грижил и се грижи за мен и
съпругата ми и не е възнаграден по друг начин.“В ИМ ищецът Е.В. посочва,че тези
саморъчни завещания не са обявени,доколкото същият се ползва от последващата
прехвърлителна сделка в негова полза,но счита,че същите отразяват действителната воля на баща му
и представляват начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК за ангажиране на свидетелски
показания за доказване привидност на договора за дарение.
За изясняване на спорните по
делото обстоятелства съдът е допуснал гласни доказателства на осн.чл.165 ал.2 ГПК.В конкретната хипотеза свидетелските
показания за разкриване
на симулативност на извършеното
дарение на недвижим имот,дарен от наследодателя на един от наследниците му,са допустими на осн.чл.165 ал.2,изр.последно от ГПК и ограниченията за допускането им не се отнасят до
другите
наследници
със запазена част /ответниците по иска/, тъй
като сделката е насочена срещу тях.
От
показанията на свидетелката Д.И.,живееща в същата кооперация ,на четвърти етаж
се установява,че Е. е полагал грижи за
родителите си след като същите са се разболели,че първо е починала майката Д. ,а
малко след нея и бащата Л.,че бащата на ищеца
Л. е бил болен , възрастен,не е можел сам да се обслужва и до смъртта му
е обслужван от сина си Е..Свидетелката посочва,че пред нея Л. не е споделял,че
възнамерява да дари на сина си жилището или да го възнагради за полаганите
грижи ,знае,че Е. има брат,който е починал при катастрофа ,а негови деца са Л. и Ф..Същата установява,че Е. се е
грижел и за майка си Д. ,която е била с две счупени стави,но не знае кой е
заплащал нейните операции.
От показанията на свидетелката Е.П.
се установява,че познава ищеца Е. повече от 12 години,тъй като тя е наемател на
тяхно помещение в кооперацията на ул.“С.Г. „№* ,като познава и неговите родители Л. и Д. .Същата
посочва,че когато са наемали помещението родителите на Е. са се обслужвали
сами,били са на крак,но –по късно Д. е
паднала ,счупила е става и се е наложило Е. и съпругата му да гледат възрастните,за което
са се преместили да живеят при тях в процесния апартамент,че са ги водили на
доктори и са ги обслужвали..Свидетелката твърди,че Л. е споделял пред нея ,че
ще даде имота срещу гледане и помощ, че имотът ще остане за Е. .Същата твърди,че
преди да почине Л. не е бил в добро здравословно състояние,често се налагало да
го водят на лекар,тъй като е бил диабетик,но психически е бил адекватен,знае,че
братът на Е. е починал ,но не знае Л. и Д.
да са получавали някакво обезщетение от
смъртта на другия си син.
От показанията на свидетелката В.
В. ,съпруга на ищеца се установява,че със съпруга й са живеели на друг адрес,на
ул.“К. “№4,но след като здравословното състояние на нейните свекър и свекърва
се е влошило, двамата са се преместили
да живеят при възрастните за период от около 2-3 години.Същата
посочва,че свекърва й Д. е пострадала от
счупване на тазобедрена става,имало е продължително лечение,правени са й две
операции,след което е починала,а след смъртта й двамата с Е. са продължили да се грижат за свекъра й Л.,който
е бил с диабетно стъпало, диабетик и в тежко здравословно
състояние.Свидетелката твърди,че за свекърва й се е налагало ежедневно обгрижване във всяко отношение,тъй като е била
неподвижна,като и за двамата родители на
съпруга й са полагали грижи, свързани с пазаруване ,
хранене,гледане,къпане,чистене,лекарства ,като през този период само те двамата
с Е. са се грижил за възрастните му родители,а
децата на брат му не са идвали. Свидетелката В. посочва,че нейният свекър винаги е искал и е
настоявал цялото жилище да остане за Е. ,за което е написал и две завещания,че
е споделял,че се е погрижил за другия клон и иска да направи нещо и за
този.Същата установява,че Е. е платил
операцията за тазобедрената става на майка си,а в периода 2009-2015г.е бил
земеделски производител и е отглеждал пчели.
Показанията
на разпитаните свидетели съдът кредитира с доверие като непротиворечиви.От
същите се установява,че ищецът Е.В. е полагал грижи по гледането и издръжката
на своите родители през последните 2-3 години от живота им,подпомаган от
съпругата си.
При съвкупна
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съдът приема,че ищецът,който
носи доказателствена тежест не доказа по безспорен и категоричен начин
твърдяната привидност на договора за дарение ,като такъв прикриващ договор за прехвърляне на недв.имот
срещу задължение за издръжка и гледане.Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна.И в двата случая явната сделка
е нищожна,а прикритото
съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата
действителност.В този смисъл са
решение на ВКС №79/26.06. 2012г.по гр.д.№791/2011г.,ІІІ г.о ;решение №86
/18.07.2011г.по т.д. №682/2010г.,І т.о.
В
конкретната хипотеза твърденията на ищеца са за относителна симулация, че при
сключването на процесния договор волята на страните е била да настъпят правните
последици на друго прикрито съглашение-договор за прехвърляне на недв.имот
срещу задължение за издръжка и гледане, различно от това,което е обективирано в нот.акт-договор за дарение.Фактът,че ищецът е
полагал грижи,свързани с гледането на
родителите си и на своя баща
дарител по договора ,не доказва твърдението ,че постигнатото между страните
съгласие за дарение на 4/6 ид.ч.от имота е привидно и прикрива договор за
прехвърляне на същите тези 4/ 6 ид.ч.от имота срещу задължение за издръжка и
гледане за минали и бъдещи грижи. Осъществените от ищеца грижи ,свързани с
гледането на възрастния му баща,нуждаещ
се от такива с оглед влошеното му здравословно състояние съдът приема като
изпълнение на нравствен дълг.Представените две саморъчни завещания и двете от
26.06. 2006г.също не обуславят други изводи. Изразената в тях воля на завещателя синът му Е. В. да бъде възнаграден за полаганите спрямо
него и съпругата му грижи като получи ½ от процесния апратамент е обективирано в сключения осем години
по-късно договор за дарение,с който Л.В. след смъртта на съпругата си е дарил
на сина си и му е прехвърлил безвъзмездно изцяло притежаваните права на
собственост в имота,респ.4/6 ид.ч. Извършеното от наследодателя дарение може да се тълкува и като личен жест на благодарност
за положените от неговия син грижи за него и покойната му съпруга,както е
посочено и в исковата молба.
За да се установи привидност /симулация/ на една сделка като основание за нейната нищожност ,съгласно чл.26
,ал.2,предл.5 ЗЗД следва да се докаже по несъмнен начин,че съществува
несъответствие между действителното и привидното правно положение.За
сключването на една привидна сделка са необходими две волеизявления-първото се обективира външно,явно, а другото остава
скрито и известно само на страните.Скритото/второто/волеизявление се съдържа в
разменен между страните обратен документ ,т.н.обратно писмо /contre
letter/,който доказва привидността на
сделката.Категорична е съдебната практика,че за разкриване на симулацията и за
установяване на действителните отношения между страните следва да е налице обратно
писмо като този документ следва да е
създаден нарочно за случая,по съдържание трябва да
разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка и действителната им воля и следва
да е подписан от същите страни, които участват и в явната сделка. Безспорно е,че в конкретната хипотеза такъв
обратен документ /contre letter/,между страните по договора за дарение не е
съставен,поради което твърденията за привидност на дарението, като прикриващо алеаторен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
са недоказани.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл.26 ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за дарение, обективиран в нот.акт №46/2014г.като привиден,прикриващ договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Поради недоказаност на прикритата
сделка,неоснователен се явява и искът по
чл.17 ал.1 ЗЗД ,който също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.3 ГК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото
разноски за адв. възнаграждение в размер на 800лв.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.26 ал.2
предл.5 ЗЗД иск от Е.Л.В.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Т.М. ***/предявен като насрещен иск по дело за делба -гр.д.№9288/2018г.по
описа на ПРС/ срещу Л.К.В., ЕГН ********** *** и Ф.К.В. –Г.,ЕГН ********** *** ,
същ.адрес за прогласяване нищожността на договор за дарение от 20.01. 2014г.,обективиран
в нот.акт №46,т.І, рег.№255, дело №43 на нотариус С.Л. , рег. №*** на НК,с
който наследодателят Л.К.В. е дарил на
сина си Е.Л.В. 4/6 ид.части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56722.660.1049.1.6.,с административен адрес гр.П.,ул.“С.Г.
“№*,ет.*,ап.* ,с площ 102 кв.м., заедно с прилежащите му мазенско помещение №3
с площ от 17 кв.м.и таванско помещение №5 с площ от 18 кв.м. като
привиден,прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл. чл.17
ал.1 ЗЗД иск от Е.Л.В.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Т.М. ***/предявен като насрещен иск по дело за делба -гр.д.№9288/2018г.по описа
на ПРС/ срещу Л.К.В., ЕГН ********** *** и Ф.К.В. –Г.,ЕГН ********** *** ,
същ.адрес ,с който се претендира да бъде обявен за действителен сключеният на 20.01.2014г. договор, обективиран в
нот.акт №46,т.І, рег.№255, дело №43 на нотариус С.Л. , рег.№*** на НК като
прикрит договор за прехвърляне на описания в акта недвижим имот от наследодателя Л.К.В. на сина
му Е.Л.В. срещу задължение за издръжка и гледане , както за положени минали
грижи от приобретателя Е.В.,така и за бъдещи такива КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Е.Л.В.,
ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Т.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.В., ЕГН ********** *** и Ф.К.В.
–Г., ЕГН ********** *** , същ.адрес деловодни разноски в размер на 800лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: