РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501172 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на Ж. Т. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр. К., обл. Бургаска, ул. „Е. Й.“ ** ет. *, действаща чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Светла Гонкова-Трайкова против решение № 260440 от 11.03.2021 г.,
постановено по гр. дело № 7268/2019 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с което са
отхвърлени предявените от нея срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД,
ЕИК: ********* искове за осъждането на дружеството да й заплати: сумата от 374.22 лв. за
неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка при доставка на ВиК услуги във
водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, ул. „Е. Й.“ №**, ет. *, по партидата на абонатен №
217264, като е погасил от извършените текущи плащания на потребени услуги други
разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане; сумата в размер разликата между присъдената сума от 43.57лв.
до пълния предявен размер на претенцията от 102 лв. и за периода от 26.11.2018 г. до
26.08.2019 г., получена без основание от ответното дружество, вследствие на което същото
се е обогатило за сметка на обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги до
посочения по – горе обект, чрез начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи
приложимата тарифа „Население“ за времето от 16.11.2016 г. до 26.08.2019г., и сумата от
500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на
самочувствието й и влошаване на здравословното й състояние поради договорно
неизпълнение на ответника.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в
атакуваните му отхвърлителни части, като се твърди, че в тези части същото е неправилно,
1
постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените
правила, както и, че е необосновано. По отношение на първия иск се излага несъгласие с
изводите на съда, че процесните суми били платени от ищцата като дължими разноски по
гр.д. № 1401/2015г. по описа на БРС, което според въззивницата не отговоря на
констатациите на вещото лице Лазарова в заключението по извършената по посоченото дело
експертиза. Сочи се, че ответното дружество е удържало от въззивницата суми като
съдебни разходи в по-голям размер от присъдените със заповедта по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7931/2014г. на БРС, като впоследствие тази заповед е обезсилена, с
оглед на което е отпаднало основанието за дължимост на присъдените с нея сума. Счита, че
нарушавайки съдопроизводствените правила по разпределение на доказателствената тежест
и при липса на пълен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд
неправилно не е уважил първият иск. По отношение на вторият иск в отхвърлената му част
в жалбата се твърди, че за процесния период дружеството е прилагало тарифа за обществени
потребители /юридически лица/, независимо, че водоснабдения имот фактически се е
ползвал от жалбоподателката като физическо лице. Посочено е, че с влязло в законна сила
съдебно решение № 1507/03.07.2020г., поправено с определение № 260078/11.08.2020 г.,
двете постановени по гр. д. № 5357/2019г. по описа на БРС е уважен иск за съществуване на
вземането на дружеството- ответник към нея по издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.2532/2019г. по
описа на БРС, а именно: 795.05 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за
ползвани ВиК услуги през периода 17.11.2016г. - 03.01.2019г., 79.70 лв. – мораторна лихва,
дължима за периода 24.01.2017г. – 19.03.2019г., със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 22.03.2019г.до окончателното изплащане на вземането. Сочи,
че неправилно съдът е отхвърлил частично тази искова претенция над уважения размер от
46.31 лв. до претендирания размер от 102 лв., съобразявайки заключението на вещото лице,
което е работило само по данни на дружеството. По отношение на третия иск, в жалбата се
излагат оплаквания, че жалбоподателката претендира вреди от неизпълнение на договорно
задължение, изразяващо се в неправилно определяне на размера на дължимата цена за
доставеното количество вода. Твърди се, че с тези си действия ВиК оператора е причинил на
ищцата страдания, които се налагало тя да търпи години наред. Сочи, че е налице причинн-
следствена връзка между неточното изпълнение на договорните задължения на ответника и
претърпените вреди, като при определяне на размера на обезщетението съдът е следвало да
съблюдава указанията на ТР № 4 от 29.01.2013г. на ВКС досежно претендираните вреди в
резултат на договорно неизпълнение от страна на ответника. Излага съображения, че съдът
не е зачел ангажираните по този иск доказателства, сочещи на недобросъвестно поведение
на ответника. По подробно изложените доводи, доразвити в жалбата въззивницата иска
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и
постановяване на нов съдебен акт, с който претенциите й да бъдат изцяло уважено.
Представя вноска бележка от 26.03.2021г. за плащане на вода по партида № 217264 за 2019г.
Претендира присъждане на направените и в двете инстанции разноски. В съдебно заседание,
въззивницата лично и чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
въззивната си жалба и излага съображения по съществото на спора. Представя писмени
бележки.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество е депозирало
писмен отговор по въззивната жалба, в който е изложило съображения за неоснователността
й. Оспорени са наведените в жалбата доводи, като се сочи, че някои от тях са направените за
първи път във въззивната жалба, поради което следва да се считат за преклудирани, а
останалите са неоснователни. Противопоставя се на представеното към въззивната жалба
писмено доказателство, като го счита за преклудирано. Счита, че правилно районният съд е
отхвърлил исковите претенции, предмет на жалбата като недоказани, като що се касае до
първите два иска въззивницата не е доказала, че е обедняла за сметка на дружеството със
2
заявените парични суми, а по отношение на третия иск с предмет претенция за репариране
на неимуществени вреди счита, че въззивницата като неизправна страна няма право на
търсеното обезщетение. По подробно доразвитите в писмения отговор съображения,
въззиваемото дружество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв. Не са направени
доказателствени искания. В съдебно заседание, въззиваемото дружество не изпраща
представител. Депозира писмена молба, в която моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районният съд ищцата Ж.М. е предявила срещу ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД следните обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 374.22 лв. - главница, с която тя твърди, че същият
неоснователно се е обогатил за сметка на нейното обедняване при доставка на ВиК услуги
във водоснабден обект с адрес: град Бургас, ул. „Е. Й.“ №**, ет. * по партидата й на
абонатен № 217264, като е погасил от направени от ищцата текущи плащания на потребени
услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата,
ведно с иск за присъждане на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че в полза на дружеството е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7931/2014г. по описа на БРС за заплащане на текущи задължения за потребени
услуги за м. октомври 2014г. е размер на 1069.22 лв., ведно със законната лихва и разноски в
размер на 325лв. Заявява, че изплатила изцяло дължимата по посочената заповед по чл. 410
от ГПК сума за главница и лихви с платежни документи от 17.02.2015г. и 13.03.2015г.,
поради което с оглед подаденото от нея възражение, дружеството е предявило иск по чл. 422
от ГПК за установяване дължимостта на същите суми, по който е образувано гр.д. №
1401/2015г. по описа на БРС. Сочи, че с извършени от нея три плащания на текущи
задължения, извършени на 21.11.201г., 29.04.2015г. и 11.05.2015г. ВиК оператора е
осчетоводил при себе си тези суми на обща стойност 374.22лв. като „задължение по гр. дело
№ 1401/2015г. на БРС“. Заявява, че поради оттегляне на иска, вследствие на плащане на
всички суми по заповедта по чл. 410 от ГПК по искане на ВиК оператора производството по
гр.д. № 1401/2015г. е прекратено, а заповедта по чл. 410 от ГПК е обезсилена от заповедния
съд. Ищцата твърди, че сумата от 374.22 лв. не е плащана от нея като съдебни разноски в
полза на дружеството съгласно издадената заповед по чл. 410 от ГПК, но дружеството е
начислило и събрало тази сума от извършени от нея текущи плащания, отнасящи се за други
задължения, поради което неоснователно се е обогатило с тази сума без тя да е била
присъдена с влязъл в законна сила съдебен акт като съдебни разноски.
По отношение на втория иск, същият е квалифициран от районния съд с правно
3
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата 102 лв. - главница, с която се твърди, че последният без основание
се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца при доставка на ВиК услуги до посочения
по – горе обект, чрез начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи
приложимата тарифа „Население“ за времето от 16.11.2016 г. до 26.08.2019г. Твърди се, че
ответното дружество начислява суми за пречистване на вода в размер,
надвишаващ приложимата тарифа за „Население“ с 0,17 лева/куб.м. без ДДС. Излага, че с
влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д. 1013/2015г. по описа на БОС е установено
неправилното начисляване за периода от 30.05.2015 г. до 16.11.2016 г., което обстоятелство
е съобразено при изчисляване на дължимите суми. Ищцата счита, че ответното дружество
следва да възстанови всички получени суми, надвишаващи цени за население за времето от
26.08.2014 г. до 30.05.2015 г. и от 16.11.2016 г. до 26.08.2019 г., приблизително около 500
куб.м., включително с разпределение, доставена, отведена и пречистена вода, ведно със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от подаване на исковата молба
до окончателното й плащане .
Третият иск е квалифициран от районния съд с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
82 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лв. -
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
невъзстановяване на горепосочената сума от 374.22 лв., изразяващи се в засягане на
самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото и
влошаване на здравето й, поради създадените й от ответника притеснения, описани в
исковата молба, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
С обжалваното съдебно решение № 260440 от 11.03.2021г., първоинстанционният съд
е уважил отхвърлил изцяло първият и третия иск, като е уважил частично вторият иск до
размера от 43.57 лв., като в останалата част го е отхвърлил до пълния предявен размер на
претенцията от 102 лв. С допълнително решение от 23.06.2021г., постановено по реда на чл.
250 от ГПК съдът е уважил частично иска за присъждане на законна лихва върху уважения
размер на главницата от 43.57 лв., като в отхвърлил иска за законна лихва върху
отхвърлената част от тази главна претенция, като изцяло са отхвърлени и останалите искове
за сумата от 374.22 лв. и за сумата от 500 лв., ведно със законните върху върху тях.
Предмет на обжалване само е решението на районния съд от 11.03.2021г. в
отхвърлителните му части, като в останалите му части, в т.ч. и по исковете, с които съдът се
е произнесъл с допълнително решение, страните не са подали въззивни жалби и в тези части
решенията са влезли в законна сила.
При служебната проверка на обжалваното решение, в атакуваните му с въззивната
жалба части, извършена на основание чл. 269 от ГПК, настоящата инстания не установи
съществуването на основания за нищожност.
По отношение на допустимостта на решението в обжалваната му част, въззивният
съд намира следното:
4
Досежно втория иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД предмет на
въззивно обжалване е решението на районния съд в отхвърлителната му част, а имено за
разликата между присъдената сума от 43.57 лв. до пълния предявен размер на претенцията
от 102 лв. и за периода от 26.11.2018 г. до 26.08.2019 г., за която се твърди, че е получена
без основание от ответното дружество, вследствие на което същото се е обогатило за сметка
на обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги до посочения по – горе обект, чрез
начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи приложимата тарифа
„Население“ за времето от 16.11.2016 г. до 26.08.2019г.
По делото е представено влязло в законна сила съдебно решение № 1507 от
03.07.2020г. по гр.д. 5357/2019г. по описа на БРС, е прието за установено, че Ж.М. дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 795.05 лв.- главница, представляваща
неплатено задължение за вода за абонатен номер 21764 от 17.11.2016г. до 03.01.2019г . Това
означава, че за част от исковия период, обхващащ времето от 17.11.2016г. до 03.01.2019г.
спорът между страните за дължимите суми за ползваните за процесния имот ВиК услуги е
решен със сила на пресъдено нещо.
Тъй като предмет на обжалване поо отношение на този иск е решението само
отхвърлителната му част досежно периода от 26.11.2018г. до 26.08.2019г. на основание чл.
299 от ГПК за част от този период от 26.11.2018г. до 03.01.2019г . спорът за размера на
дължимите суми за ползваните ВиК услуги не може да бъде пререшаван отново в
настоящото производство поради отвод за пресъдено нещо. Налице е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска досежно този период поради
формирана сила на пресъдено нещо между страните, с която вземанията са отречени - чл.
299, ал.1 от ГПК. Като последица на горното на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК
постановеното от БРС решение в тази част е процесуално недопустимо и като такова следва
да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено в тази част.
В останалата част постановеното решение е процесуално допустимо и въззивният съд
дължи произнасяне в рамките на заявеното по жалбата, като по същество след съвкупна и
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът
намира за установено следното:
На първо място що се касае до останалата част от периода по втория иск по чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД в отхвърлената му част, касаещ времето от 04.01.2019г. до
26.08.2019г. правилно районния съд е приел, че от данните по делото, в т.ч. и от
заключението по извършената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа
експертиза е установено, че над присъдената сума в размер на 43.57 лв., за която сума искът
е уважен, в останалата част до претенцията от 102 лв. въпреки доказателствената тежест,
която носи ищцата не доказа твърдяното неоснователно размерстване на блага, поради което
искът в тази част досежно този период се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Както правилно е приел районния съд въпреки доказателствената тежест, която носи ищцата
не доказа да е платила повече от дължимото към дружеството- ответник. В тази връзка
следва да се отбележи, че непредставянето от ищцата на вещото лице твърдените от нея в
жалбата писмени доказателства за извършени плащания по фактури, при условие, че е тя е
била уведомена за допускане на експертизата и за поставените към нея задачи представлява
5
бездействие от нейна страна, от което ищцата не може да черпи благоприятни за себе су
последици. Наред с това ищцата е имала възможност да представи твърдените писмени
доказателства в рамките на първоинстанционното производство в указаните от съда
срокове, в т.ч. и съобразно надлежно указаната от районния съд доказателствената тежест,
която носи за доказване на подлежащите за установяване от нея факти и обстоятелства.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че правилно втория
иск е отхвърлен за недължимо платени суми над присъдените от районния съд до
претендираните от ищцата за останалата част от исковия период от 04.01.2019г. до
26.08.2019г.
хвърлителна в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.тхвърли.
телно размерстване на блага, поради което искътЗатова решението на БРС в тази
отхвърлителна част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
374.22 лв., платена от нея без основание за водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, ул. „Е. Й.“
№**, ет. *, по партидата на абонатен № 217264, което плащане дружеството не е отнесно за
погасяване на извършените от нея текущи плащания на потребени услуги, а ги е
осчетоводило като други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на
ищцата:
По делото е установено, че в полза на кредитора „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД е издадена заповед № 4554 от 13.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7931/2014г. по описа на БРС, с която е разпоредено
ищцата да му заплати сумата от сумата 1 069.22 лв.- главница, представляваща сбор
неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 217264,
дължими за периода от 22.09.2012 г. до 03.07.2014 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението 13.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на сумата от 325 лв.
Не се спори, че след плащане на главницата и законна лихва /извършено след
образуване на заповедното производство с платежни нареждания от 17.02.2015г. и от
13.03.2015г./ настоящата ищца М. е подала възражение по чл. 414 от ГПК, въз основа на
което въпреки разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 Г., ОСГТК, заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск по
чл. 422 от ГПК за вземанията си. В изпълнение на тези указания ищецът е предявил иск по
чл. 422 от ГПК, по който е било образувано гр.д. № 1401/2015г. по описа на БРС. По повод
оттегляне на иска по чл. 422 от ГПК поради изявление на ВиК оператора, че ответницата М.
е погасила всички задължения по заповедта по чл. 410 от ГПК, с влязло в законна сила
определение от 03.07.2015г. по гр.д. № 1401/2015г. по описа на БРС исковото производство
е прекратено. С оглед прекратяването, заповедният съд е постановил разпореждане от
31.07.2015г. по ч.гр.д. № 7931/2014г. по описа на БРС, с което на основание чл. 415, ал. 2 от
ГПК е обезсилил изцяло издадената по същото дело заповед по чл. 410 от ГПК, в т.ч. и в
частта й за разноските.
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-икономическа
6
експертиза, от чието заключение се установява, че с платежни нареждания съответно от
21.11.2014г., 29.04.2015г. и 11.05.2015г. ищцата е заплатила на „каса“ в полза на ответното
дружество следните суми – в размер на 61.35 лв., на 182.34 лв. и на 30.53 лв. /възлизащи в
общ размер на исковата сума от 374.22 лв./, които плащания са осчетоводени от ВиК
оператора като плащане на „задължение по гр. дело № 1401/2015г. на БРС“.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД всеки е длъжен да върне това, което е
получил на отпаднало основание.
Условие за възникване на вземане по посочения фактически състав на неоснователно
обогатяване е предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
По този иск в тежест на ответникът е да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства основанието за полученото от ищцата плащане. В тежест на
ищцата е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от нейното
имущество и е преминала в имуществото на ответника.
В настоящия случай от данните по делото е установено, че ВиК операторът се е
снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК срещу М. за заплащане на главница, лихви и
разноски в заповедното производство. Не е спорно,че след връчване на заповедта по чл. 410
от ГПК длъжницата е погасила главницата и лихвите по нея, без разноските, като с оглед
плащането е подала възражение по чл. 414 от ГПК.
Съгласно указанията по т. 10в, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,ако кредиторът е получил изпълнение на вземането,
но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и
при депозирано възражение от длъжника, какъвто е настоящия случай, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал, поради което не е следвало на
заявителя да се дават указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. В тази хипотеза
кредиторът е могъл да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение,
само в частта за разноските, които не са били платени от длъжника, тъй като с оглед
плащането на главницата и лихвите след образуване на заповедното производство, с
поведението си длъжника М. е дал повод за завеждане на делото. Това искане кредиторът е
следвало да направи изрично пред заповедния съд в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, като след
изтичането му, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в
частта за разноските, както е процедирал заповедния съд в настоящия случай с
разпореждането от 31.07.2015г., което не е обжалвано от страните.
От гореизложеното следва извода, че с оглед извършеното след образуване на
заповедното производство плащане на главницата и лихвите, ВиК операторът не е имал
правен интерес да предявява установителен иск по чл. 422 от ГПК /съгласно разясненията,
дадени в горепосоченото ТР/, а е имал само правото да иска издаване на изпълнителен лист
срещу длъжника за разноските. Няма данни това право да е упражнено в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК пред заповедния съд. Затова с изтичане на този срок това право е
7
преклудирано. Обстоятелството, че ВиК дружеството е фактурирало три плащания на
ищцата на исковата стойност от 374.22 лв. като „задължения по гр.д. 1401/2015г. на БРС“ ,
без такива да са присъдени в исковото производство по посоченото дело води до извод, че
дружеството е отнесло тези плащания без да е имало основание за това. Действително
основателни са доводите, че М. е дала повод за завеждане на заведното производство,
поради което дължи разноските по воденето му, присъдени в заповедта по чл. 410 от ГПК в
размер на 325 лв. Заповедта по чл. 410 от ГПК обаче е изцяло обезсилена от заповедния съд,
в т.ч. и в частта за разноските. Затова дори и да е съществувало основание за плащане на
съдебни разноски, същите са били дължими по заповедното производство, а не по исковото
гр.д. № 1401/2015г. по описа на БРС, както неоснователно ги е отнесъл счетоводно
ответника.
От горното следва извода, че е налице неоснователно разместване на блага,
вследствие на което ВиК оператора се е обогатил без основание с исковата сума от
374.22лв., поради което следва да бъде осъден да я върне на ищцата, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
плащане. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, се налага отмяна на първоинстанционното решение в тази част и
постановяване на ново, с което тази тези искови претенции следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на третия иск за обезвреда на твърдените от ищцата неимуществени
вреди в размер на 500 лв. от накърняване на самочувствието й и влошаване на
здравословното й състояние,настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на тази претенция, към които
препраща на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение по направените в жалбата оплаквания
съдът намира следното:
Съгласно ТР № 4/29.01.2013 г. на ВКС обществения снабдител-в случая ответното
ВиК предприятие носи договорна отговорност, когато в нарушение на предвидените
предпоставки в общите условия е причинил неимуществени вреди на свой абонат,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на
оператора-обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
За доказване на основателността на тази искова претенция следва ищцата да
установи,че в резултат на неправомерното поведение на ВиК оператора по неправомерно
удържани суми от текущи плащания за разходи по съдебни дела и неправилно определяне
на дължимата ценаса й причинени сочените от нея неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от виновното неизпълнение на ответника и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
В случая, както правилно е приел районния съд по делото се установява, че ищцата е
била неизправен длъжник, като именно вследствие нейното поведение, изразяващо се в
оспорване и несвоевременно лащане на дължимите от нея суми за потребените в имота й
ВиК услуги, ответното дружество е било принудено да реализира правата си по съдебен ред.
Действително по делото се установи, че сумата от 374.22 лв. е удръжана неоснователно от
ищцата, но това е станало именно поради обстоятелството, че същата е дала повод за
завеждане на съдебни дела поради неплащане на задълженията си точно и в срок. Наред с
това следва да се отбележи, че завеждане на съдебно производство не представлява
8
неправомерно поведение, тъй като съставлява предвидена в закона възможност всяко лице
да търси съдебно признаване на правата си. На следващо място липсва каквото и да
неизпълнение от страна на ответника на негово договорно задължение за изпълнение на
ВиК услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, а напротив налице е
неизпълнение на договорните задължения на ищцата по заплащане на дължимите за
ползваните ВиК услуги суми, което е довело до образуване на водените между страните
съдебни производства, по които е признато, че ищцата дължи по-голямата част от
претендираните от дружеството суми. Освен това, както е приел и районния съд, който
извод настоящата инстанция споделя, събраните по делото доказателства не доказват
твърденията на ищцата, че са налице причинени морални вреди, изразяващи се в
накърняване на самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в
обществото е накърнено, както и, че здравето й, което е разклатено се влошавало от всяко
притеснение във връзка с поведението на ответника. От гореизложеното следва, че липсват
всички компоненти по смисъла на чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на
договорната отговорност на дружеството за обезвреда на твърдените от ищцата
неимущестрвени вреди – наличието на неизпълнение на договорно задължение от
ответника, причинени на ищцата неимуществени вреди и причинно-следствена връзка
помежду им, което води до извод за неоснователност на иска, което налага отхвърлянето му.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение досежно този иск следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, разноските в първоинстанционното производство следва да
останат така, както са присъдени от районния съд.
По отношение на разноските във въззивното производство, с оглед изхода на делото
в полза на въззиваемото дружество такива не следва да се присъжда, а що се касае до
претендираните от въззивницата разноски, съдът намира следното:
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК въззивницата претендира
присъждане във въззивното производство на сумата от 75 лв. за платена държавна такса и
сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото няма представени доказателства
за уговорено и платено от въззивницата адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Затова с оглед изхода на делото в нейна ползва следва да се присъдят разноски за
платената държавна такса за въззивно обжалване, която изчислена съразмерно с уважената
във въззивното производство част от исковете, възлиза на сумата от 25лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260440 от 11.03.2021 г., постановено по гр. дело №
7268/2019 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска на Ж. Т. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., обл. Бургаска, ул. „Е. Й.“ **, ет. *, за осъждане на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представляван от
изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев, да й заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД сумата над присъдения размер от 43.57лв. до пълния предявен размер на
претенцията от 102 лв. и за периода от 26.11.2018 г. до 03.01.2019 г., получена без
основание от ответното дружество, вследствие на което същото се е обогатило за сметка на
обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги до посочения по – горе обект, чрез
начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи приложимата тарифа
„Население“ и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по
9
делото досежно този иск в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 260440 от 11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 7268/2019 г.
по описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен иска Ж. Т. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., обл. Бургаска, ул. „Е. Й.“ **, ет. *, за осъждане на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представляван от изпълнителния директор
инж. Ганчо Тенев да й заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 374.22 лв.- главница за неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка
при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, ул. „Е. Й.“ №**, ет.
*, по партидата на абонатен № 217264, като е погасил от извършените текущи плащания на
потребени услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на
ищцата,като "задължение по гр.д. № 1401/2015г. на БРС", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 29.08.2019г. до окончателното й
плащане, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. Бургаска, ул. „Е. Й.“ **, ет. *, на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД сумата от 374.22 лв.- главница за неоснователно обогатяване
на ответника за нейна сметка при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: гр.
Бургас, ул. „Е. Й.“ №**, ет. *, по партидата на абонатен № 217264, като е погасил от
извършените текущи плащания на потребени услуги други разходи /съдебни/ без
постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата като "задължение по гр.д. № 1401/2015г.
на БРС", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска 29.08.2019г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260440 от 11.03.2021 г., постановено по гр. дело №
7268/2019 г. по описа на РС-Бургас, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представляван от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. Бургаска, ул. „Е. Й.“ **, ет. * на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК направените във въззивната инстанция разноски за платена държавна такса в
размер на 25 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10