Р Е Ш Е Н И Е
№ 860/17.11.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХIII състав, в открито заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Н. Ингилизов
при секретаря Янка Вукева, като разгледа
административно дело № 272 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия
Ингилизов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Б. претендира отмяна на ревизионния акт,
излага аргументи за това, че неправилно е прието от органите по приходите от
коя дата следва да се регистрира по ЗДДС дружеството жалбоподател. Алтернативно
иска изменяне на ревизионния акт, претендира разноски по делото. В указания
срок представя писмени бележки.
Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в представена
писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния
акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за във връзка с
подадено на 31.03.2020 г. заявление за регистрация по ЗДДС и акт за регистрация
по ЗДДС от 13.04.2020 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001320003491-020-001/12.06.2020 г., издадена от началник сектор
при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи заповеди за изменение на ЗВР на
същия орган по приходите и е следвало да обхваща периода от 01.07.2019 г. до
12.04.2020 г. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320003491-092-001
/06.11.2020 г., срещу който жалбоподателят е подал възражение в срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК, което е разгледано, но не е прието за основателно.
Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице е обжалвало
по административен ред. С Решение № Х 105/08.02.2021 г. директорът на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е представена
и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния
акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ
справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация,
след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт
е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е
издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за възлагането и
изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на
закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги,
според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;
2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3.
списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне
на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато
такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл.
28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика
съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за
квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая от
направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и
в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали
валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния
документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен
подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци,
касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното приложение на
материалноправните норми съдът намира следното:
Дружеството жалбоподател „Грунд 7“ ЕООД имало за
едноличен собственик на капитала и управител В.С.Н.. На 30.04.2018 г. то
закупило от „Грунд“ ЕООД с управител В.С.Н. поземлен имот с идентификатор
51500.503.40 по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър,
община Несебър, област Бургас с адрес на имота гр.Несебър, жилищен комплекс
„Черно море“ и Площ на недвижимия имот от 1090 кв.м. за сумата от 62 000
лева. Имотът бил прехвърлен за сочената сума, ведно с всички строителни книжа
за изграждане на „Жилищна сграда с апартаменти“ , в това число и Разрешение за
строеж 68/09.02.2018 г. на Главния архитект на Община Несебър, влязло в законна
сила на 28.03.2018 г. и ведно с одобрен архитектурен проект. В сочения недвижим
имот дружеството „Грунд 7“ ЕООД започнало изграждането на жилищната сграда, за
която било издадено соченото разрешение за строеж. На 18.05.2018 г. бил
подписан договор за извършване на СМР
между „Грунд 7“ ЕООД като възложител и „Строй Груп Инженеринг“ ЕООД като
изпълнител за строежа на сградата. На
29.10.2018 г. бил подписан анекс към този договор. На 08.11.2018 г. бил
подписан договор за упражняване на надзор по време на строителството между
„Кодекс инженеринг“ ЕООД и „Грунд 7“ ЕООД.
На 17.07.2019 г. дружеството жалбоподател получило
сумата от 30 000 лева по сключен предварителен договор за продажба на
самостоятелен обект в строящата се сграда. Тази сума била счетоводно отразена
като аванс.
През месец март 2020 г. дружеството продало апартамент
№ 4 и апартамент № 6 от новостроящата се сграда с адрес: гр. Несебър, ж. к.
„Черно море 1" № 44, които били продадени ведно със съответния процент
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. На 06.03.2020 г.
бил продаден недвижим имот - апартамент № 6 с идентификатор 51500.503.40.1.8 от
новострояща се сграда в ПИ 51500.503.40 с адрес: гр. Несебър, ж. к. „Черно море
1" № 44, ведно със съответния процент идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, с получател Желязка Колева Петрова. Сделката била
документирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том
I, рег. № 1141, дело 145 от 06.03.2020 г. на нотариус М.Б.. Продажната цена на
имота е в размер на 26 271 евро (51 381,61 лв.), от която по банков път на
06.03.2020 г. са платени 35 156,55 лв. и на 09.03.2020 г. - 8 271,90 лв. За
оставащата сума от 4 000 евро било уговорено да се заплати при получаване
на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
На 12.03.2020 г. била извършена продажба от
дружеството недвижим имот - апартамент № 4 с идентификатор 51500.503.40.1.5 от
посочената по-горе новострояща се сграда, ведно със съответния процент идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж и получател С.Г.Х..
Сделката е документирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 2,
том II, рег. № 1276, дело 164 от 12.03.2020 нотариален акт за от
12.03.2020 г. на нотариус М.Б.. Продажната цена на имота била в размер на 52
766,00 лв., от която по банков път на 13.03.2020 г. са платени 32 766,00 лв. За
останалата сума било уговорено 10 000 лева да се заплатят при снабдяване
на сградата с Акт образец 15 и сумата 10 000 лева да бъде заплатена при
получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Към момента и на двете сделки недвижимите имоти били
със степен на завършеност 63 %.
Получените по двете продажби суми били счетоводно
отразени като аванси от дружеството жалбоподател.
„Грунд 7“ ЕООД подало на 31.03.2021 г. заявление за
регистрация по ДДС, като посочило оборот в общ размер на 106 324.29 лева
облагаем оборот към дата 13.03.2020 г., формиран от следните суми : 30 000
лева от получено плащане на 17.07.2019 г. по предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 17.07.2019 г.; 35 286.39 лева от получено плащане на
06.03.2020 г. от физическо лице за
покупка на недвижим имот; 8 271.90 лева от получено плащане на 09.03.2020
г. от физическо лице за покупка на
недвижим имот; 32 766.00 лева от получено плащане на 13.03.2020 г. от физическо лице за покупка на недвижим имот.
По подаденото заявление бил издаден акт за регистрация по ЗДДС от 13.04.2020 г.
В последствие на дружеството била възложена ревизия
е със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001320003491-020-001/12.06.2020 г.,
издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи
заповеди за изменение на ЗВР на същия орган по приходите и е следвало да
обхваща периода от 01.07.2019 г. до 12.04.2020 г. От ревизиращите органи е
съставен Ревизионен доклад № Р-16001320003491-092-001 /06.11.2020 г., срещу който
жалбоподателят е подал възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което е
разгледано, но не е прието за основателно. Органите по приходите приели, че на
06.03.2020 г. и 12.03.2020 г. са настъпили данъчни събития по смисъла на чл.25
от ЗДДС и че на 06.03.2020 г. е преминат изискуемия от ЗДДС оборот в размер на
50 000 лева и е възникнало задължение за дружеството да се регистрира по
ЗДДС. Било прието и че, в конкретния случай не е спазен императивният за
подаване на заявление 7 дневен срок, който е изтекъл на 13.03.2020 г., поради
което и е приложена разпоредбите на чл.102, ал.4 и ал.5 вр. чл.96, ал.1,
изречение второ от ЗДДС и по съобразяване на текста на чл.67, ал.2 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС издали процесния
ревизионен акт, с който са начислили допълнително ДДС в размер на
17 357.94 лева, установен за дължим ДДС от „Грунд 7“ ЕООД през месец март
2020 г., както и прилежащи лихви възлизащи на сумата от 1 147.64 лева,
изчислени от 15.04.2020 г. По отношение на сумата от 30 000 лева, получена
на 17.07.2019 г. било прието, че не отговаря на изискванията за регистрация по
ЗДДС. Процесният ревизионен акт бил потвърден с Решение № Х 105/08.02.2021 г.
директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, като изложените в жалбата
възражения били приети за неоснователни.
На
03.06.2021 г. на сградата бил издаден Акт образец 15 за установяване годността
за приемане на строежа, а сградата била въведена в експлоатация с Удостоверение
за въвеждане в експлоатация №104/18.08.2021 г. на Община Несебър.
В хода на делото
е била назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило
в заключението си, че получените по банков път плащания през месец март 2020 г.
на дати 06.03.2020 г., 09.03.2020 г. и 13.03.2020 г. правилно са осчетоводени с
оглед СС18, степента на изпълнение на строителството на апартаментите и с оглед
на наличната информация в счетоводната фирма, осъществяваща счетоводно
обслужване на „Грунд 7“ ЕООД, относно двете сделки. Посочено е, че на
10.06.2021 г. в счетоводната къща е получен образец акт 15, въз основа на който
са признати за приход целите суми по двата нотариални акта, като не е
начисляван ДДС, тъй като вече е бил начислен и прихванат с Ревизионен акт №
Р-16001320003491-091-001/08.12.2020 г., т.е. цялата сума е била призната като
приход към 10.06.2021 г., а ДДС е бил начислен предварително на разход и
прихванат по ревизионния акт. Вещото лице е посочило какви счетоводни
записвания са направени в счетоводството на дружеството и как е начислен ДДС в
ревизионния акт, посочило е че осчетоводеният облагаем оборот съгласно
получените плащания към 06.03.2020 г. е 65 286.39 лева, към 12.03.2020 г.
– 73 558.29 лева., а към 13.03.2020 г. – 106 324.29 лева. В
заключението се сочи, че според вещото лице размера на дължимия ДДС, съобразно
стойностите и датите на платените аванси е нула, тъй като приемането на
получените плащания като аванс не води до начисляване на ДДС на формираните и
декларираните обороти от дружеството в размер на 106 324.29 лева към
датата на подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС – 31.03.2020 г., както
и към датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС – 13.04.2020 г.
При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за
неоснователна:
В случая спорът между страните се свежда до това на
коя дата за „Грунд 7“ ЕООД, е възникнало задължение за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС, както и какъв е размерът на облагаемия оборот, при
съобразяване с разпоредбите на чл. 96 изречение второ от ЗДДС и чл. 102, ал. 4 от същия закон.
От доказателствата в административната преписка
безспорно се установява, че жалбоподателят с № 181, том I, рег.
№ 1141, дело 145 от 06.03.2020 г. на нотариус М.Б., „Грунд 7“ ЕООД
е извършил продажба на апартамент № 6 с идентификатор
51500.503.40.1.8 от новострояща се сграда в ПИ 51500.503.40 с адрес: гр.
Несебър, ж. к. „Черно море 1" № 44, ведно със съответния процент идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, с получател Желязка
Колева Петрова за цена от 26 271 евро (51
381,61 лв.), а с нотариален акт нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 2, том II, рег. № 1276, дело 164 от 12.03.2020
нотариален акт за
от 12.03.2020 г. на нотариус М.Б. дружеството
е извършило продажба апартамент № 4 с идентификатор
51500.503.40.1.5 от посочената по-горе новострояща се сграда, ведно със
съответния процент идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж и получател С.Г.Х. за сумата от 52 766,00 лв.
Продажбите на недвижимите имоти, обективирани с
горепосочените нотариални актове, представляват доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, извършени на
територията на страната. Същите са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
Осъществените от дружеството продажби, представляват
оборот за регистрация по ЗДДС. Т. е. на дата 06.03.2020 г. е налице данъчно
събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, което се равнява
на сумата в размер на 51 381.61 лева с данъчна основа 42 818.00 и ДДС в
размер на 08 563.61 лева. На 12.03.2020 г. е осъществена втора продажба,
която се равнява на сумата в размер на 52 766.00 лева с данъчна основа 43
971.67 и ДДС в размер на 8 794.33 лева. Следователно на дата 06.03.2020 г.
за задълженото лице е възникнало задължение за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС по см. на чл. 96, ал. 1 изречение второ по ЗДДС и ДДС е бил дължим още за първата доставка.
Безспорно до 13.03.2020 г., включително от страна на „Грунд
7 ЕООД“ не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС. В разпоредбата на чл.
96, ал. 1 ясно са разграничени две хипотези, в които задължените лице имат
задължение да подадат заявление за регистрация по ЗДДС. Едната хипотеза засяга
достигане на оборот за регистрация по ЗДДС от 50 000, 00 лв. през дванадесет
последователни данъчни периода, а другата засяга случаите, при които е
достигнат оборот за регистрация от 50 000, 00 лв. през два последователни
данъчни периода. И в двете хипотези данъчно задължените лица имат задължение за
подаване на заявление в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Тази хипотеза е специална спрямо общото правило за задължителна регистрация по
ЗДДС по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС. Съдът не споделя аргументите на жалбоподателят, че с
цитираните две доставки по продажбата на самостоятелни обекти в сградата на
06.03.2020 и 12.03.2020 г. дружеството жалбоподател е достигнало облагаем
оборот повече от 50000, 00 лв. и ДДС за тях не е дължим, тъй като едва след
тяхното изпълнение възникват основанията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за
задължителна регистрация. С изменението на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /ДВ,
бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година/ и въвеждането на изречение
второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален случай на
задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия оборот на
данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия. При колизия между двете предвидени хипотези на
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС предимство
има специалния ред по изречение второ на посочената разпоредба. Това нормативно
разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които
в относително кратък времеви период-до два месеца, извършат облагаеми доставки
на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50000, 00 лева
или повече. Целта на законодателя имплицитно се извлича и от предвидените различни
моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за
регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС-от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а
по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС - от датата, на която е достигнат оборотът.
Видно от доказателства в административната преписка,
от страна на дружеството жалбоподател е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС
на 06.03.2020 г. На тази дата е извършени доставки на стойност 51 381.61
лева, която е облагаема по смисъла на ЗДДС. Няма основание да се приеме, че е
налице различна дата на данъчно събитие от посочената в нотариалните актове за
покупко-продажба, датата 06.03.2020 г., тъй като няма отлагателно условие за
прехвърляне собствеността върху самостоятелния обект, а единствено е уговорено,
че част от дължимата цена ще бъде заплатена на по-късен етап. Именно и поради
тази причина за дружеството възниква задължение за регистрация по ЗДДС при
спазване на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 изречение второ от ЗДДС, а именно реализиран е облагаем оборот в рамките на два последователни
месеца, който надвишава 50000, 00 лв., като реализирания оборот е още с първата
доставка в размер на 51 381.61 лв.
С оглед на това и по отношение на втората доставка също е бил дължим ДДС.
Безспорно до 13.03.2020 г. дружеството жалбоподател не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС, с което е нарушило разпоредбата на чл. 96, ал. 1 изречение второ от ЗДДС. Следва да се има предвид факта, че разпоредбата не свързва
задължението на субекта с изпълнение някъде във времето, а е посочил точно до
кога може да бъде подадено заявлението, а именно в 7-дневен срок от датата на
която е достигнат оборотът. Този срок категорично е императивен, като всяко
действие извършено след този седем дневен срок се смята, че е извършено след
срока даден от закона. Т. е. налице е процесуално бездействие за изпълнение на
процесуално задължение.
Подаването на заявление за регистрация по ЗДДС на
31.03.2020 г. не води след себе си извод, че от страна на дружеството е
извършено действие при спазване на императивните разпоредби на чл. 96, ал. 1 изречение второ от ЗДДС. В настоящия казус от значение са два основни факта: 1/ да е
възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС; 2/лицето да не е
подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона срок. В
конкретният случай и двете предпоставки са налице. Механизмът за установяване
на размера на оборота и датата на която е следвало да се регистрира и размера
на дължимия данък се определя след данъчен контрол. Констатациите и
определените задължения се обективират единствено в ревизионен акт. Следователно
механизмът, с който може да се задължи данъчно задълженото лице да изпълни
своето задължение за внасяне на данъка, е установяване на размера му с
ревизионен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в
приложимата редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., /за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля
облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която е надвишен оборотът, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която
са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се
надхвърля облагаемия оборот, се дължи данък.
Според чл. 2 от ЗДДС, обект на
облагане с данък върху добавената стойност са възмездни доставки на стоки или
услуги. Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката - чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Доставка на
услуга е всяко извършване на услуги- чл. 9, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по този закон е доставката на
стоки или услуги. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена - ал. 2. На датата на
възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем и възниква задължение
за регистрираното лице да го начисли - чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. От
съдържанието на нотариалните актове не може да се направи извод, че дружеството
жалбоподател не е прехвърлило собствеността върху имотите на сочените в тях
купувачи. Отлагането на заплащане на част от дължимата цена не може да се
приеме за отлагателно условие за прехвърляне на самата собственост, тъй като в
т.1 от нотариалните актове е отразено изрично изявление от дружеството, чрез
представляващия го, че се продават самостоятелните обекти в строящата се
сграда, а в т.2 се сочи, че контрагентите на дружеството купуват тези
самостоятелни обекти. Ето защо според съда безспорно е налице доставка на стока
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, респективно е налице данъчно събитие по
чл.25, ал.1 от ЗДДС.
Съдът не кредитира частично заключението на вещото
лице по изготвената експертиза. Не може да се приеме с оглед доказателствата по
делото, че получените суми от дружеството по сочените по-горе нотариални актове
са аванси по правната си природа и правилно са осчетоводени като такива. Както
вече се посочи, дружеството е получило тези суми като продажна цена срещу
изпълненото от него задължение за прехвърляне собствеността на самостоятелните
обекти в строящата се сграда. Съгласно приложението към СС18 при продажби на
недвижими имоти, приходът се признава, след като правото на собственост бъде
прехвърлено на купувача. Когато участието на клиента в собствеността при
определени обстоятелства му бъде прехвърлено, преди да му бъде прехвърлено
правото на собственост, и доставчикът няма да извършва никакви други значими
действия, приходът се признава веднага. Ако следва да се извършат други значими
действия, приходът се признава след извършването им. Ето защо няма как при
констатираното прехвърляне на собственост да се считат плащанията за авансови,
а не за приходи, които подлежат на признаване. Предвид на това пък няма как да
се кредитира и заключението в частта му, че дължимият ДДС е нула с оглед
наличието на авансови плащания. По отношение на частта от заключението какви
суми са получени от дружеството жалбоподател, как са осчетоводени същите и как
е начислен ДДС с процесния ревизионен акт, заключението се кредитира с доверие,
тъй като отразява факти, които са установени и доказани с доказателства по
делото.
Съдът не споделя и аргументът, че дружеството ще дължи
ДДС за всяка осъществена облагаема доставка след датата 12.03.2020 г.
независимо дали е изпълнило в срок или не задължението си за регистрация по
ЗДДС.
Когато се касае за случай на първоначална регистрация
по ЗДДС съгласно сега действащия закон, в хипотезата, когато регистрацията се
извършва по инициатива на органа по приходите, същата действително е занапред,
но за периода от датата на която е надвишен оборотът до датата на регистрация
законодателят използва правна фикция, като приравнява нерегистрираното
данъчнозадължено лице през този период на регистрирано такова. По тази причина
всички задължения вменени в тежест на едно добросъвестно, доброволно регистрирало
се лице се считат вменени в тежест и на пропусналото да извърши регистрацията
си доброволно лице. Обратното би било равносилно на дискриминация и на черпене
на допълнителни права от собственото противоправно поведение на закъснелия с
регистрацията си правен субект.
Правилно органите по приходи са приложили разпоредбата
на чл. 102. ал. 4 и ал. 5, във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС и
при съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС и
са начислили дължим ДДС в размер 17 357.94 лв., определен върху сумата на реализираните
приходи от продажби за периода от 06.03.2020 г. до 12.03.2020 г.
Правилно, на основание чл. 175 и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, е начислена
лихва в размер 1 147.64лв. за периода от 15.04.2020 г. до датата на
издаване на оспорения РА.
За пълнота следва изрично да се посочи, че по
отношение на получената сума от 30 000 лева през месец юли 2019 г.
правилно е прието от органите по приходите, а в последствие и в решението на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите, че не следва да се
включва при определяне датата за регистрация по ЗДДС. Това е така, тъй като по
административната преписка, както и в хода на настоящото производство не са
ангажирани доказателства, които да водят на извод, че към месец март 2020 г. е
прехвърлена собствеността върху самостоятелният обект, който е бил предмет на
предварителния договор, по който е платена авансово тази сума. Това сочи на
извод, че в конкретния случай не е възникнало данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от ЗДДС.
Поради изложеното дотук, жалбата против ревизионния
акт като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, което
изчислено върху материален интерес от 38550, 82 лв. според чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
1050.74 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК,
Административен съд Пазарджик – 13 - състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Грунд 7“ ЕООД подадена от
управителя В.С.Н. против Ревизионен акт
№ Р-16001320003491-091-001/08.12.2020 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № Х 105/08.02.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е допълнително е
начислен ДДС на стойност 17 357.94 лева, ведно с прилежащи лихви в размер
на 1 147.64 лева, считано от 15.04.2020 г. до издаване на процесния
Ревизионен акт.
Осъжда „Грунд 7“ ЕООД да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП разноски
по делото в размер на 1050.74 /хиляда и петдесет лева и седемдесет и четири
стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/