№ 154
гр. Габрово, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20244200500221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от И. В. М. подадени чрез пълномощника й адвокат
Е. П. - ГАК и чрез пълномощника й адвокат Л. П. ПлАК, против Решение №
105/07.03.2024г., постановено по гр.д. № 406/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с
което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че В. Г. Е.,
ЕГН********** е собственик на поземлен имот с идентификатор №** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със
Заповед № РД-18-50/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 05.07.2022г., с адрес на поземления имот: гр.Габрово, ул. Л., площ от 65
кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана територия и НТП: Незастроен имот за
жилищни нужди, номер по предходен план: 7305, кв.51, при съседи: ***.524.68, ***.524.66,
***.304.247, ***.524.271 и е осъдена И. В. М. да му предаде владението върху имота на
основание чл.108 от ЗС. Със същото решение е отменен Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 115 от 29.12.2021 г., том VII, per.
№ 10288, н.дело № 796/29.12.2021г. на нотариус с peг. № 299 на НК, с район на действие РС-
Габрово, в частта относно поземления имот с идентификатор №** по КККР на гр. Габрово,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК
Според жалбоподателката обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано.
1
С решението В. Г. Е. бил признат за собственик на спорния недвижим имот на осн.
чл. 108 от ЗС без да е посочено по силата на какво основание и как е придобито правото на
собственост. Не били обсъдени задълбочено събраните доказателства и заявените
възражения. Погрешно било прието, че представените писмени доказателства легитимират
ищеца като собственик. Освен това съгласно приетото заключение на съдебно –
техническата експертиза по силата на кадастралните и регулационни планове от 1962г. и
1987г. на с. Л., кв. С. спорният имот останал извън урбанизираната територия и имал
характер на земеделска земя, собствеността върху която следвало да се възстанови по реда
на ЗСПЗЗ, каквото производство не било проведено. Поради това имотът станал частна
общинска собственост и следвало да се третира като земя по чл. 19 от съшия закон.
Жалбоподателката твърди още, че съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства в
тяхната съвкупност и без да изложи аргументи за това кредитирал едни от свидетелските
показания за сметка на други.
По изложените съображения прави искане да бъде отмеН. обжалваното решение и да
бъде постановено ново, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на всички сторени по делото
разноски.
В законния срок са постъпили писмени отговори от ответника по двете въззивни
жалби, с които същите се оспорват и се излагат аргументи относно тяхната неоснователност.
Сочи се, че дори и след влизането в сила на кадастралните и регулационни планове от 1962г.
и 1987г. частта от имота на Н. М. Н.в изключена от урбанизираната територия на с. Л., кв. С.
и останала извън регулационната линия си остава негова собственост, част от
притежаваното от него дворно място. Имотът няма данни да е отнеман фактически или
юридически от Н. М. Н.в или да е внасян в ТКЗС и следователно не подлежи на реституция
по ЗСПЗЗ, поради което не е имало пречки ищецът, на когото е предадено владението му да
го придобие по давност. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че в
продължение на повече от 60 години имотът се владее спокойно, явно и несъмН. от ищеца и
неговото семейство, а преди това от прводателя му Н. М. Н.в и съпругата му П. Н. и това е
продължило до преди 2-3 години, когато в имота се появява ответницата.
По изложените съображения ответникът по жалбата моли обжалваното
първоинстнационно решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждането на
разноски за въззивното производство.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид това са процесуално допустими. Разгледани по същество е
неоснователни.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо като е
обжалвано изцяло.
2
За да постанови решението си съдът е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и от заключението на вещото лице Б. се установява, че по силата на
саморъчно завещание от 10.12.1977 г., обявено по нот. дело № 1003/1977 г. на РС-Габрово и
саморъчно завещание от 30.03.2011г. ищецът В. Г. Е. е придобил от Н. М. Н.в и съпругата му
П. Е.а Н., правото на собственост върху следния движим имот - Къща с плевня и дворно
място, находящо се в землището на с. Л., кв. С., гр. Габрово, цялото с пространство
/застроено и незастроено/ от около 1 декар и един ар, при общи граници: път, наследниците
на П. В., наследниците на С. Д. и наследниците на Х. В..
Праводателите на ищеца основават правото си на собственост върху процесния имот
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим от № 34 от 08.02.1958 г., том I, дело №
51/1958 г. на Габровски народен съдия.
По предходния план на с. Л., от 1962г., имотът представлява дворище пл.20 от кв.36,
като с Нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит по регулация № 99
от 25.06.1959 г., том I, дело № 284 от 1959 г. на Габровски народен съдия, Н. М. Н.в е
признат за собственик на придаваеми по регулация части към Парцел IV-20, от кв. 36.
По действащия план на гр. Габрово, 80 част, имотът представлява УПИ V-6804 от
кв.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със заповед
за одобрение на КККР № РД-18-50/31.08.2007г. на ИД на АГКК, имотът е с идентификатор
***.524.68, с адрес на имота: гр. Габрово, ул. Л. № 20, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), с площ на имота от 919 кв.м.,
номер по предходен план: квартал 36, парцел IV-20. Имотът е застроен, както следва: Сграда
с идентификатор ***.524.68.1 - Други вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор
***.524.68.2 - Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор ***.524.68.3 - Жилищна
сграда - еднофамилна и Сграда с идентификатор ***.524.68.4 - хангар, депо, гараж.
През 2019г., ищецът В. Е. и П. НЕ.а Н., съпруга на Н. М. Н.в, прехвърлили чрез
покупко-продажба на П. В.ов Е. и на Е. Поземлен имот с идентификатор ***.524.68, която
сделка е сключена с нотариален акт № 64 от 28.11.2019г., вх. № 3648, том ХІ, дело
2161/2019г. на СВ - гр. Габрово.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение №115 от 29.12.2021г., том VII, peг. № 10288, н. дело № 796/29.12.2021г. на нотариус
П. К. с peг. № 299 на НК, с район на действие РС - Габрово, вписан с вх. № 3949/29.12.2021 г.
,акт № 101, том XIII, дело № 2516/2021г. на СВ Габрово, ответницата И. В. М. е призната за
собственик на Поземлен имот с идентификатор **. Със същия нотариален акт, И. В. М. е
призната за собственик и на Поземлен имот с идентификатор ***.524.271. Двата поземлени
имота по КККР са посочени с трайно предназначение: Урбанизирана територия и НТП:
Незастроен имот за жилищни нужди.
От заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза е
установено, че за урбанизираната територия на с. Л. - кв. С., гр. Габрово има изработени,
приети и действали за различни периоди от време през годините два кадастрални плана,
3
изработени въз основа на тях два регулационни плана и кадастрална карта и кадастрални
регистри в сила към настоящия момент. Хронологията на плановете, съхранявани в
техническа служба на Община гр. Габрово е следната: Кадастрален и регулационен план на
с. Л. - кв. С., одобрени със Заповед № 2780/29.09.1962г.; Кадастрален и регулационен план
приети със Заповед № 2141/14.04.1987г.; Кадастралната карта и кадастралните регистри,
приети със Заповед № РД- 18-50/31.08.2007г. на изпълнителен директор на АГКК гр. София.
Наличието на тези планове дава възможност да бъдат проследени промените в
местоположението и геометрията на границите и площта на процесния имот в периода от
1962 г. до настоящия момент.
На плана от 1962г. на с. Л. процесният имот ** попада в северната част на контура на
дворище пл. сн. № 20 в кв. 36. На плана от 1987 год. ПИ ** попада в южната част на имот
без планоснимачен номер, извън урбанизираната територия на кв.Л.. Имотът без пл. сн. №
на плана от 1987 год. е идентичен, съвпада изцяло със северната част на дворище пл. сн. №
20 в кв. 36 по плана от 1962 г., която част с предвижданията на регулационния план от 1962г.
е изключена от урбанизираната територия на с. Л. - кв. С.. Границите на частта от имота на
Н. М. Н.в, изключена от урбанизираната територия на с. Л. - кв. С. са материализирани със
слогове и остатъци от ограда от бетонови и дървени колове и оградна мрежа, заснети и
нанесен от вещото лице на комбинирана скица от съдържанието на плана от 1962 год, плана
от 1987 год. и КК-Приложение 1 към техническата експертиза.
Графиката на комбинираната скица между извадка от КК за ПИ ***.564.67 и
***.564.68 и плана на с. Л. от 1962г., категорично показва, че ПИ ** и част от ПИ ***.524.68
попадат в очертанията на дворище пл. сн. № 20 в кв. 36, т.е те ПИ***.564.67 и ПИ
***.564.68 са части от този имот - дворище пл. сн. № 20 в кв. 36.
Н. М. е придобил, чрез покупко-продажба от наследниците на В. П., имот описан като
„Къща с плевня и ДВОРНО МЯСТО находящи се в землището на с.Л., кв. С.-гр. Габрово,
цялото със пространство /застроено и незастроено/ от около един декар и един ар при общи
граници, път, н- ци на П. В., наследници на С. Д. и наследници на Х. В. ".
Като се вземат предвид графиките на комбинираните скици, приложени към делото,
копията от разписните книги към предходните планове приложени от лист 12 до лист 14 на
делото, може да се заключи, че става дума за дворище пл. сн. № 20 в кв. 36 по плана на с. Л.
от 1962 год. Потвърждение на това твърдение е и написаното в НА № 99, том I, дело
284/25.06.1959 за придобиване на собственост на недвижим имот придобит по регулация, а
именно: „ ПРИЗНАВАМ Н. М. Н.В, работник от с. Л.-кв. С.- гр. Габрово за собственик на
следния недвижим имот, който по регулация се отчуждава и придава към парцел IV-20 в кв.
36 по плана на с. Л.-кв. С.-гр. Габрово-собственост на Н. М. Н.в, а именно както следва...". С
прилагане на дворищната регулация по регулационния план от 1962г. към дв. пл. сн. № 20 в
кв. 36 се придават части от четири съседни дворища: 338 кв. м. празно дворно място от
дворище пл. сн. № 21 в кв. 36 по плана на с. Л.-кв. С. - Габрово; 28 кв. м. празно дворно
място от дворище пл. сн. № 19; 12 кв. м празно дворно място от дворище пл. сн. № 22 и 3
кв.м. празно дворно място от дворище пл. сн. № 13. С изброените придаваеми места, имотът
4
на Н. М. увеличава своята площ като се разширява в западна посока. Съдържанието на
графиката на комбинираната скица между плана от 1962 г. и КК (лист 15 от делото), показва
че източната част на дв. пл. сн. № 20 в кв.36, до външната peг. линия на с. Л. на север, е
присъединена като придаваема част по регулация към съседния парцел V-19 в кв. 19. Така
най-северната част от дворище пл. сн. № 20 в кв. 36, която с плана на с. Л. от 1962г. е
изключена от границите на урбанизираната територия, остава собственост на Н. М.. Тази
част от имота на Н. М. е идентична с имот, без пл. сн. №, който на плана на кв. С. от 1987 г.
граничи с парцел VI-6803, като е разположен на север от него. Описаното положение на
имотите е показано на Приложение 1 към СТЕ.
На графиката на комбинираната скица между плана от 1962 г. на с. Л. и КК (лист 15
от делото) северната регулационна граница на парцел IV-20 в кв. 36 представлява външна
регулационна линия на урбанизираната територия на с. Л., както същата съвпада със
северната граница на ПИ ***.524.68. От друга страна на графиката на комбинираната скица
между плана от 1987 год. на кв. С. и КК (лист 16 от делото) северната регулационна граница
на парцел V-6804 представлява външна регулационна линия на урбанизираната територия на
гр.Габрово и също съвпада със северната граница на ПИ ***.524.68. Посочено до тук
означава, че всички имоти по КК, намиращи се северно от ПИ ***.524.68 попадат извън
урбанизираната територия на град Габрово. Имотите с идентификатори ***.524.271 и ** са
разположени на север от ПИ ***.524.68 и би трябвало да са с трайно предназначение
„земеделска територия". Тъй като в кадастралния регистър те неправилно са регистрирани с
трайно предназначение „урбанизирана територия", може да се заключи, че линията
представляваща граница на урбанизираната територия (външна регулационна линия на
населеното място) по плановете от 1962 г. и 1987 г. за района на процесния имот не съвпада
с линията на границата на урбанизираната територия по КК, като грешката е в
местоположението на линията в Кадастралната карта.
Следователно процесният имот с идентификатор ** попада извън чертите на
населеното място и е земеделски имот.
С оглед заключението на съдебно техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието от съда, правилно е прието в обжалваното решение на ГРС, че
процесният имот с кадастрален идентификатор ** е част от дворище пл. сн. № 20 в кв. 36 по
плана на с. Л. от 1962 год. собственост на Н. М. Н.в представляваща земедалска земя.
Последното се установява и от представените по делото Удостоверение № АУ-02-25-
347#1 от 20.11.2019 г. изд. от Община Габрово и писмо УТ-03-01 -88#1 от 02.12.2022 г. на
Община Габрово.
Неоснователни са твърденията на ответницата, че частта от дворище пл. сн. № 20 в
кв. 36 по плана на с. Л. от 1962 год., собственост на Н. М. Н.в, която представлява
земеделска земя попада в двор на ДЗС. Това е видно от кадастралния и регулационен план
от 1987г., където тази част от дворището е нанесена с границите си като самостоятелен имот
макар и да няма планоснимачен номер. Както се установява и от заключението на вещото
5
лице при извършения от него оглед на място, границите на тази част от дворището са
материализирани със слогове и остатъци от ограда от бетонови и дървени колове и оградна
мрежа.
Не може да бъде споделено твърдението изложено в жалбите на И. М., че след като
тази част от дворището представлява земеделска земя, то собствеността върху нея следва да
бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно Решение № 380/04.08.2010г. на I г.о. на
ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр. д. 110/2009г. на ВКС „ Имотите, които
не са били отнемани от собственика, въпреки забраната на Закона за собствеността на
гражданите /отм./, не следва задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй
като с отмяната на ЗСГ забраната за притежаването им отпада. Да се приеме противното
означава да се придаде отчуждително действие на ЗСПЗЗ в случаите, когато имотите не са
реално отнети, собствениците им са продължили да ги владеят и считат за свои и затова не
са подали заявление за възстановяването им. Включването на тези земи във фонда по чл. 19
ал.1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост на общината, би било недопустим резултат
от един реституционен закон”.
Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателката
относно това, че районният съд не е обсъдил събраните гласни доказателства в тяхната
съвкупност и без да изложи аргументи за това кредитирал едни от свидетелските показания
за сметка на други. Напротив в обжалваното решение е направен анализ на свидетелските
показания и същите са ценени както поотделно, така и в съвкупност с всички останали
доказателства по делото. Следва да се посочи, че свидетелите, чиито показания са
кредитирани от съда са запознати с начина на ползване на процесния имот още от времето,
когато той е бил собственост на праводателите на ищеца- Н. и П. Н.ви. Така, свидетелката Р.
М.а Кънева макар и малолетна към онзи момент е един от продавачите по Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим от № 34 от 08.02.1958 г., том I, дело № 51/1958 г. на
Габровски народен съдия, с който Н. М. Н.в е закупил имота, представляващ „Къща със
плевня и ДВОРНО МЯСТО находящи се в землището на с.Л., кв. С.-гр. Габрово, цялото със
пространство /застроено и незастроено/ от около един декар и един ар при общи граници,
път, н- ци на П. В., наследници на С. Д. и наследници на Х. В.”. Същата обяснява пред съда,
че и след продажбата на имота с близките й са останали в приятелски отношения с
купувачите и в годините тя редовно ги е посещавала чак до смъртта на П. Н. през 2021г.
Известно й е, че в задната част на застроеното дворно място има портичка, през която се
излиза на поляните в местността „Поника”, където П. Н. владеела градина, оградена с
телена мрежа и дървени колове, а в последствие за това място се грижели ищецът и
съпругата му. В този смисъл са и показанията на свидетеля П. Е. – син на ищеца, както и на
П. Д. чиито майчин имот граничи с процесния. Според показанията този свидетел имотът
бил заграден с колове и оградна мрежа и П. Н., ищеца и семейството му го обработвали.
Последните години преди смъртта си П. Н. вече не можела да насмогва и не го обработвала
целия. След като починала станало въпрос, че И. М. е купила този имот, а после се зародил
и спорът за него. Показанията на тези свидетели кореспондират с установените от вещото
6
лице материализирани на място граници на имота – слогове, остатъци от ограда от бетонови
и дървени колове и оградна мрежа.
Свидетелите на жалбоподателката В. Г.а, М. и П. В.ев свидетелстват за това, че от
2018г. И. М. започнала да почиства терена, а впоследствие заградила спорното място. В. Г.а
твърди, че е отишла там преди 2-3 години, когато поела ангажимент към И. М. да помага в
почистването и заграждането на мястото. Свидетелят П. В.ев от своя страна заявява, че след
1968г. за пръв път е отишъл в кв. Л. през лятото на 2018г., когато продал свой имот на И. М.,
а свидетелят М. дори потвърждава, че близо до гробищата П. Н. била заградила едно място
и го копаела и сеела и това място било от гробищата надолу до мястото на П.. После
мястото го оставили, не го обработвали, но той не може да каже кога е станало това.
При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно
установено, че именно ищецът е собственик на процесния недвижим имот като се
легитимира като такъв по силата на Саморъчно завещание по нот. дело № 1003/1977 г. на
РС-Габрово; Саморъчно завещание от 30.03.2011 г.; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 34 от 08.02.1958 г. том 1 дело № 51/1958 г. на Габровски народен съдия и
Нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 99 от 25.06.1959 г.,
том I дело № 284/1959 г. на ГPC. От събраните гласни доказателства се установява, че
ищецът и преди него праводателите му Н. и П. Н.ви, чието владение той присъединява към
своето, владеят процесния недвижим имот повече от 60 години спокойно, явно и несъмН.,
без някой да оспорва владението им, до момента на възникване на настоящия спор с
ответницата М..
От друга страна, събраните по делото гласни доказателства не могат да обосноват
извод, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху процесния имот с явно
демонстрирано намерение, че го владее като собствен непрекъснато в продължение на 10
години до издаване на констативния нотариален акт през 2021г. Напротив, първото
обективирано действие по завладяването на имота чрез премахване на съществуващата
ограда и поставяне на нова от страна на ответницата е след снабдяването й с Нотариалния
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 115 от
29.12.2021 г., том VII, peг. № 10288, н.дело № 796/29.12.2021 г. на нотариус с peг. № 299 на
НК. Преди това дори да са извършвани някакви действия по почистване на растителност и
боклуци в имота, те нямат характер на действия по установяване на фактическа власт върху
него. Самата И. М. в отговора си на исковата молба и депозираните по делото становища
твърди, че е правела това, за да не влизат от там диви животни в собствения й имот.
С оглед на горното правилно е прието, че за ответницата М. не е изтекъл 10-
годишния давностнен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, през който да е упражнявала фактическата
власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.
Мотивите на ГРС изцяло се споделят от въззивния съд, поради което и на осн. чл. 272
от ГПК съдът препраща и към тях.
Предвид изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените във
7
възивното производство разноски за адвокатска защита в размер на 600.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/07.03.2024г. постановено по гр. д. № 406/2023 г. по
описа на Габровски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН**********, с адрес:гр.**, с пълномощник: адвокат Е. П. от
АК-Габрово ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Е., ЕГН**********, с адрес:гр.Габрово, ***, с
пълномощник: адвокат П. С. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово, ул.**, направените
разноски за въззивната инстнация в размер на 600.00 лева /шестстотин лева/, на осн.
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8