Р Е
Ш Е Н
И Е № 11 22.01.2018г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На петнадесети
ноември през 2017 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Детелина
Витанова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 179 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№991/17.03.2017г.
от Х.А.М., ЕГН:**********,***, действаща чрез адв.С.Д.,
против М.А.О., ЕГН:********** и С.А.О., ЕГН: ********** ***, като моли съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че „Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно
ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м., ведно с построения в имота: Самостоятелен обект с начин на трайно
ползване – жилищна сграда със застроена
площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ
от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II” и „Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите
на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил
Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е
отреден УПИ II, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III”, са собственост на наследниците на А. Османов Ахмедов, починал на
06.05.1983г. и Анифе Юмерова Ахмедова, починала на 09.08.1991г.
В условията на евентуалност, при уважаване на главния иск, е направено
искане да бъде отменен НА
№23, том Х, рег.№
9212, н.д. № 1255/2011г. на
Нотариус с рег.№ 254 на НК до размера на притежаваната от ответниците 1/6 ид.ч. от процесните имоти.
Ищцата твърди, че ответникът М.О. е нейн брат и
заедно с още четирима братя и сестри са наследници на А. Османов Ахмедов,
починал на 06.05.1983г. и Анифе Юмерова Ахмедова, починала на 09.08.1991г.
Всички живели и отраснали в с.Тодорово, като след смъртта на родителите им в
бащиния имот останал да живее ответника със семейството си – съпругата му,
ответницата С.О. и децата му. Въпреки, че останалите наследници живеели в
различни населени места, някои от тях системно посещавали родния дом. Ищцата
всяка година отсядала в имота и стояла там по две-три седмици. Никога не били
разговаряли с ответника относно собствеността на имота, но и
никога същият не бил демонстрирал, че имота е само негов, а не общ.
В края на 2016г. при един скандал между ответника и неговия син станало
ясно, че М.О. се бил снабдил с документ за собственост за бащиния имот, според
който той бил признат за собственик по давностно
владение и наследство върху описаните по-горе имоти – НА №23, том Х, рег.№ 9212, н.д. № 1255/2011г. на
Нотариус с рег.№ 254 на НК. Счита, че неправилно ответникът е признат за
собственик на целия имот, тъй като по този начин били накърнени законните права
интереси на останалите наследници, с което обосновава и правния си интерес от
водене на настоящото дело. Според ищцата ответникът бил собственик само на 1/6 ид.ч. от процесните имоти. С
горното обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск.
В с.з. процесуалният представител на ищцата адв.Д.
поддържа така депозираната искова молба, като излага подробни съображения.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците, действащи чрез адв.Д.Д., представят такъв, като считат иска за допустим, но
неоснователен и недоказан. Твърдят, че изложените в исковата молба
обстоятелства от ищцата относно владението на имота от тяхна страна, не
отговаряли на фактическата обстановка.
Според ответниците те са се снабдили с
нотариален акт в резултат на 10-годишно необезпокоявано владение от страна на
останалите наследници. Ищцата знаела за това още при извършването на
нотариалното дело. През годините единствено и само той се е грижел за имота –
плащал е данъци, извършвал е подобрения, а ищцата не се е интересувала от
имота.
В с.з. процесуалният представител на ответниците адв.Д. поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата, както и ответникът М.О. са от кръга на наследниците на А. Османов Ахмедов,
починал на 06.05.1983г. и на Анифе Юмерова Ахмедова, починала на 09.08.1991г., и
двамата бивши жители на гр.Исперих, видно от представените по делото
удостоверения за наследници на Община Исперих
/л.5-6./. Двамата наследодатели са имали общо 6 деца – освен ищцата и
ответника още един син и три дъщери. Ответникът от своя страна е бил в законно
сключен граждански брак с ответницата С. Ади О.. Приживе
наследодателят А. Ахмедов е притежавал двата процесни
имота – обстоятелство, което се установява от показанията на свидетелите С.А., Р.Ш.,
Исмаил М., Х. Саид, А.С. и което се подкрепя и от представените копия от
разписен лист на с.Тодорово по плана на селото от 1987г. В заключението на
вещото лице по назначена та по делото съдебно-техническа експертиза е посочено,
че срещу процесните два имота в разписния лист по
плана на с.Тодорова от 1940г. е записано, че са собственост на О. Ахмедов Фучиджи, а в разписния лист от 1987г. като собственик на
имотите са записани наследници на А. Османов Фучиджиев.
И в двата разписни листа не е отбелязан документ за собственост, както и нямало
записи по отношение на процесните имоти на името на
Анифе Ахмедова.
Видно от удостоверение на Община Исперих процеснит едва имота УПИ I-295 и УПИ II - 295
в квартал 48 по сега действащия ПУП на с.Тодорово, одобрен със Заповед
№63/07.04.1978г., представляват парцели I - 64 и III - 64 в
квартал 58А по стария план на с.Тодорово от 1940г. За двата имота не са
съставяни актова за държавна собственост – обстоятелство, което се установява
от представените две удостоверения от Областен управител на Област Разград.
След смъртта на
А. Ахмедов и на съпругата му Анифе Ахмедова, двата процесни
имотите са станали собственост по наследство и давностно
владение на шестте им деца – М.А.О., С.А.А., Хубан Ангелов Огнянов, Айше А.О., Х.А.М. и Магдалена А.Р..
В имота живеел ответникът М.О. и неговото семейство, като останалите наследници
отсядали при брат си, когато се връщали в България.
През 1998г. с декларация вх.№И – 3603/12.03.1998г.
ответникът М.О. е декларирал процесните два имота на свое
име, видно от представените удостоверения по декларирани данни, издадени от
Община Исперих /л.71-81/
През 2011г. ответникът се снабдили с НА за собственост върху недвижими имот придобит
по давност №23, том Х, рег.№ 9212, н.д. № 1255/2011г. на нотариус Радомир
Александров. Съгласно този нотариален акт той бил признат за собственик по давностно владение на двата процесни
имота в резултат на извършена обстоятелствена проверка.
В производството по делото ищцата е направила съдебни
и деловодни разноски в общ размер на 282.00лв. - за дължима ДТ - 50.00лв. и за
възнаграждение на вещо лице и на свидетели - 230.00лв.
Ответникът е направил съдебни и деловодни разноски в
размер на 630.00лв. – за адвокатско възнаграждение – 600.00лв. и за
възнаграждение на свидетели – 30.00лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, че процесните два
имота са собственост на наследниците на А. Османов Ахмедов и Анифе Юмерова
Ахмедова. Същите са предявени от надлежна срещу надлежна страна. Като обусловен
от изхода по главния иск е предявен и акцесорен такъв
с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения НА №23, том
Х, рег.№ 9212, н.д. №
1255/2011г.
Разгледан по същество установителният
иск е основателен. Безспорно се установи по делото, че ищцата е от кръга на
наследниците на А. Ахмедов и Анифе Ахмедова. За първия наследодател по делото
се събраха гласни и писмени доказателства, че процесните
имоти са били негова собственост, като след смъртта му, а в последствие и след
смъртта на съпругата му Анифе Ахмедова, са ги наследили техните шест деца,
между които ищцата, ответника М. Османов и св.С.А..
Ищцата се позовава на придобито в резултат на наследяване
право на собственост върху двата процесни имота за
шестимата наследници при равни права от по 1/6 ид.ч .
Същевременно отвениците се позовават на изтекла в тяхна
полза придобивна давност по отношение на процесните имоти кат опо този нач ин оспорват правото на собственост на останалите петтима наследници.. По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение,
което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/
и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху
определена вещ с намерението да се свои. За да се признае на едно физическо
лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или
изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият
несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 5, респективно 10 години за
недобросъвестен владелец, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за
себе си /animus/. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице, и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на
процеса, позоваването на изтекла придобивна давност
за конкретен недвижим имот може да бъде уважено.
Освен това следва да се има предвид и задължителната
съдебна практика в тази насока, според която презумцията
на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването, т.е. цитираната разпоредба не намира приложение в отношенията
между сънаследници. Ако сънаследник упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът владее
своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на
държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни
действия държанието им във владение. Действията трябва да са явни и
недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици.
Наред с това е необходима действията на държателя да са достигнали до знанието
на останалите съсобственици /ТР №1 от 6.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1№2012г.,
ОСГК, Решение №161 от 19.07.2013г. на ВКС по гр.д.№1163/2013г., ІІ г.о., Решение №1300 от 09.12.2008г. на ВКС по
гр.д.№5861/2007г., ІІ г.о. и др./
В случая по делото на първо място се установи, че процесните имоти действително са наследствени и именно
наследяването е юридическия факт, от който произтича съсобствеността на
шестимата наследници. При това положение презумцията
на чл. 69 ЗС в случа е неприложима. Същевременно показанията на свидетелите са
категорични, че в процесните имоти е живял именно
ответника със своето семейство, както приживе на наследодателите, така и след
тяхната смърт. През всичките тези години именно ответниците
са правили ремонти на жилището и са плащали данъците. Тези факти не се отричат
от ищцата, напротив – св.С.А., която е сестра на ищцата и на ответника
потвърждава, че именно семейството на М.О. е правило ремонт на къщата, като
останалите наследници не са давали пари за това, въпреки че са знаели. Същевременно
тя посочва, че през всичките години след смъртта на родителите им и тя, и
сестра и Х.М. са идвали в бащината си къща, но не като на гости, а като в роден
дом. С брат си не са се уговаряли нищо за къщата, но въпреки това той се бил
снабдил с нотариален акт само на свое име. Това те разбрали от сина на брат си,
когато двамата се скарали.
Останалите свидетели твърдят, че познават страните
отдавна, още от времето когато са били живи наследодателите. Св.Р.Ш. твърди, че
отношенията между ответника М.О. и останалите братя и сестри били много добри
през годините, сестрите често идвали в родния си дом, всяка година, брата
по-рядко. В къщата живеел ответникът със семейството си, той я поддържал,той
плащал данъците от 30 години, дори увеличил имота като купил още 1 дка в
съседство. Не си спомнял М.О. да е казвал, че къщата е само негова, не бил
чувал да е имало спор между братята и сестрите за имота. Св.Исмаил М.
потвърждава казаното от св.Ш. и допълва, че не знаел наследниците да са се
разбрали къщата да остане за М., Св.Х. Саид също посочва, че не бил чул братята
и сестрите да са имали уговорка за къщата. В същия смисъл са и показанията на
св.А.С.. Всички посочени свидетели твърдят, че сестрите са идвали в къщата поне
по веднъж в годината и са оставали при брат си.
От така събраните гласни доказателства се налага
извода, че макар ответниците да са живели в процесните имоти след смъртта на наследодателите без
прекъсване през годините и да са полагали необходимите грижи за поддържането
им, включително извършване на ремонти и плащане на данъци, в нито един момент
те не са предприели действия, с които ясно и недвусмислено да покажат на
останалите сънаследници и съсобственици, че са
превърнали държането на техните идеални части във владение и на практика
отричат тяхното право на собственост. Извършването на ремонти по имота и
плащането на данъци са действия на обикновено управление, които могат да бъдат
извършени от всеки един от съсобствениците и те сами по себе си не могат да се
кредитират като такива действия, които да отричат владението на останалите
съсобственици. Декларирането на имота като собствен в Общината би могло да се
приеме за една индиция за намерението на ответниците да владеят имота само и единствено за себе си,
но само по себе си това действие не е достатъчно. Освен това по делото не се
представиха каквито и да е било доказателства, че това действие е стигнало до
знанието на останалите сънаследници и те не са се
противопоставили.
Първото такова действие, с което ответниците
са демонстрирали промяна в отношението си към идеалните части от имотите на
останалите съсобственици, които те са държали до този момент, е именно
снабдяването с процесния нотариален акт за
собственост по давностно владение. Това е станало
през 2011г. и ответниците заявяват в писмения си
отговор, че ищцата е знаела за тези техни действия, но не се била
противопоставила. Тези техни твърдения обаче останаха недоказани в хода на
съдебното дирене, ответниците не ангажираха
доказателства в тази насока. Всички свидетели на ответната страна макар и да
заявяват, че действително семейството на ответниците
е живяло през всичките години в процесните имоти, в
крайна сметка посочват, че не знаят да е имало уговорка между наследниците
имотите да останат за ответниците. Т.е. липсват
доказателства, че останалите наследници са знаели за намеренията и действията
на двамата ответници за своене
на процесните имоти. Дори действително ищцата да е
знаела за предприетите от ответниците действия по
снабдяване с нотариален акт, липсват доказателства, дали останалите наследници
също са разбрали за това и кога е станало това узнаване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и
следното: Действително процесният нотариален акт е
бил вписан в службата по вписванията, но вписването по никакъв начин не поражда
задължение за останалите наследници да следят за него. Вписването като действие
има оповестителен характер и цели да предпази правата
и интересите на гражданите за напред, след извършване на съответната сделка, с
оглед противопоставяне на трети лица, но по никакъв начин не може да се приеме,
че е от типа действия – явни и недвусмислени, с които съсобствениците да
показват отричане владението на останалите съсобственици.
Предвид изложеното установителният
иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Като обусловено от изхода на делото следва да се уважи и
направеното от ищците искане - да бъде отменен НА №23, том Х, рег.№ 9212, н.д. № 1255/2011г. на Нотариус с рег.№
254 на НК, в частта, касаеща съответните идеални части на наследниците на А.
Ахмедов и Анифе Ахмедова
При горния изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищцовата страна претендирани от
нея направени по делото разноски, но тъй като ищцата не е направила искане в
този смисъл, съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по
отношение на М.А.О., ЕГН:**********
и С.А.О., ЕГН: ********** ***, че „Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово,
общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с
начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м.,
ведно с построения в имота: Самостоятелен обект с начин на трайно ползване –
жилищна сграда със застроена площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със
застроена площ от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II” и „Поземлен недвижим имот, находящ се в
чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград,
ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за
който е отреден УПИ II, попадащ в квартал №48,
образуван от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III”, са собственост на наследниците на А. Османов Ахмедов, починал
на 06.05.1983г. и Анифе Юмерова Ахмедова, починала на 09.08.1991г.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №23,
том Х, рег.№ 9212, н.д. № 1255/2011г. на Нотариус с рег.№ 254 на НК, В ЧАСТТА,
касаеща признаването на М.А.О., ЕГН:********** ***, за собственик на 5/6 идеални части от „Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно
ползване – жилищно застрояване, за който е отреден УПИ I, попадащ в квартал №48, образуван от имот № 0.295, с площ 1401 кв.м., ведно с построения в имота: Самостоятелен обект с начин на трайно
ползване – жилищна сграда със застроена
площ от 131.00 кв.м., ведно с прилежащото мазе със застроена площ
от 22.00кв.м. и подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ XVIII и УПИ II” и „Поземлен недвижим имот, находящ се в
чертите на с.Тодорово, общ.Исперих, обл.Разград,
ул.”Васил Левски” №64, с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, за
който е отреден УПИ II, попадащ в квартал №48, образуван
от имот № 0.295, с площ 769 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ XVIII, УПИ I и УПИ III”.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: