№ 1278
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4197 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9382/2018 г.
от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Й. В. Т., ЕГН
********** и Т. В. Т., ЕГН ********** против П. Р. Б., ЕГН **********; И. Р.
М., ЕГН ********** и Б. С. П., ЕГН **********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, имащ за предмет да се признае
за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на
недвижим имот с идентификатор 68134.4329.366 по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД–18–74/20.10.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 10 036 кв.м., при съседни имоти с
идентификатори: 68134.4329.1617, 68134.4329.1690, 68134.4329.1115,
68134.4329.1543, 68134.4329.1692, 68134.4329.1113, 68134.4329.1114.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците - Й.
В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН **********, да заплатят на
1
ответниците деловодни разноски, както следва:
- на П. Р. Б., ЕГН ********** и на И. Р. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 5 500 лв.;
- на Б. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 9 000 лв.;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Й. В. Т.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че съвместно с другия ищец са
съсобственици в равни идеални части на процесния имот и са провели пълно
и главно доказване на предявеният отрицателен установителен иск:
- на основание договор за покупко-продажба, извършен с нотариален
акт № 28, том I, рег. № 974, дело № 23/2012 г. на нотариус, вписан под № 051
в регистъра на Нотариалната камара;
- при условията на евентуалност на основание изтекла придобивна
давност, като към което присъединяват владението на своя праводател;
Жалбоподателят поддържа още, че:
- той и другият съсобственик не обвързани от силата на пресъдено
нещо, която е формирало решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по
описа на Софийски районен съд, тъй като те и техният праводател по
договора за продажба не са били страни по делото, а исковата молба не е била
вписана;
- по делото не е установена пълната идентичност на имота, предмет на
решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски
районен съд и процесния имот;
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да уважи предявения отрицателен установителен иск, като признае по
отношение на ответниците, че последните не са собственици.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва самостоятелно и от
2
ищеца Т. В. Т., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа доводите на първия жалбоподател и моли
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това уважи
предявения иск.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Насрещните страни П. Р. Б., ЕГН ********** и И. Р. М., ЕГН
********** са подали отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който
оспорват основателността на жалбите и молят въззивния съд да потвърди
изцяло обжалваното решение.
Молят да им се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Насрещната страна Б. С. П., ЕГН ********** е подал отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбите и моли
въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли да му се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд в съдебното заседание, състояло се на
05.11.2021 г. по реда на чл. 227 от ГПК е конституирал като ответник, на
мястото на починалия И. Р. М., ЕГН ********** Л.Г. З., ЕГН **********.
Л.Г. З., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител оспорва
основателността на жалбите и моли да се потвърди изцяло обжалваното
решение.
Моли да се присъдат направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбите, съдът взе предвид
следното:
3
Ищците Й. В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН ********** са
предявили против П. Р. Б., ЕГН **********, И. Р. М., ЕГН ********** и Б. С.
П., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, с който са поискали да се признае за установено по
отношение на ответниците, че последните не са собственици на недвижим
имот с идентификатор 68134.4329.366 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД–18–74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, район „***“, „Горна Баня“, местност „В.з.
Горна баня – раз.“, с площ от 10 036 кв.м., граничещ с имоти с
идентификатори: 68134.4329.1617, 68134.4329.1690, 68134.4329.1115,
68134.4329.1543, 68134.4329.1692, 68134.4329.1113, 68134.4329.1114.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че са
собственици на процесния имот в равни идеални части, който са придобили:
- от А. С. Т. по силата на договор за покупко-продажба, извършен с
нотариален акт № 28 от 22.05.2012 г., том I, рег. № 974, дело № 23/2012 г. на
нотариус, вписан под № 051 в регистъра на Нотариалната камара;
- при условията на евентуалност на основание изтекла придобивна
давност, както като добросъвестни владелци с изтичането на периода от пет
години, така и с изтекъл период от 10 години, считано от 1995 г., като към
своето владение присъединяват и владението на своя праводател;
- не обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало
решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски
районен съд, тъй като те и техният праводател по договора за продажба не са
били страни;
Поискали да им се присъдят направените деловодни разноски.
Ответниците П. Р. Б., ЕГН **********, И. Р. М., ЕГН ********** са
подали отговор на исковата молба /л. 82/, с който оспорили основателността
на предявения иск и поискали да се отхвърли с доводи, че:
- процесният имот е част от имот с площ около 30 декара, който е бил
собственост на техният наследодател Б. Й. П. и е бил отчужден по ЗОЕГПНС
и включен в ТКЗС „Георги Кирков“ – Горна баня;
4
- правото на собственост върху отчуждения имот им е възстановено по
силата на ЗВСОНИ през 1992 г., като правоимащите лица на заличеното ТКЗС
са отказали да им предадат владението, поради което техните праводатели на
04.10.1993 г. са предявили искова молба с иск по чл. 108 от ЗС, по която е
образувано гр.д. № 5010/1993 г.;
- с решение № 300 от 07.01.1999 г., постановено по в.гр.д. № 5148/1995
г. от Софийски градски съд е отменил решението, постановено по гр.д. №
5010/1993 г. от Софийски районен съд в частта, в която е бил отхвърлен искът
по чл. 108 от ЗС и вместо това е осъдил правоимащите лица на заличеното
ТКЗС „Г. Кирков“, Суходол, София да предадат на М. Б. Г., Р. К. П. и Б. С. П.
владението на:
- парцел І с площ от 26.277 декара в граници, по скицата на вещото
лице, изготвена по делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението;
- на парцел ІІ с площ от 15.474 декара, очертан на скицата на вещото
лице и приподписана от съда, като двата имота са част от стар имот с
планоснимачен № 2003 и се намират в м. „Зад Кръсто“ - Горна баня;
- по издадения изпълнителен лист на 15.02.1999 г. е било образувано
изпълнително производство № 4075/1999 г. по описа на Изпълнителната
служба при СРС за предаване на владението;
- през 1996 г. са предявили иск против А. К. и Р. С., които след подаване
на исковата молба /04.10.1993 г./ са закупили процесния имот от ТКЗС, по
който е било образувано гр.д. № 3172/1996 г. и искът им е бил отхвърлен;
- с решение от 19.05.2016 г., постановено по гр.д. №326/2005 г. от СГС е
обезсилил решението на СРС по гр.д. № 3172/1996 г. и е прекратил
производството по делото, тъй като страните по делото са обвързани от
силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по гр.д. №
5010/1993 г. по описа на Софийски районен съд;
- с определение от 21.06.2017 г., постановено по гр.д. № 5130/2016 г. от
ВКС не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение;
- оградили са имота и го владеят, поради което ищците не са могли да
придобият правото на собственост върху процесния имот на основание
изтекла придобивна давност;
Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът Б. С. П. е подал отговор на исковата молба /л. 151/, с който
оспорил допустимостта на иска и поискал да се прекрати производството по
делото, а при условията на евентуалност за основателността на иска и
поискал да се отхвърли с доводи, напълно идентични с тези на първите двама
ответници.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
5
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на
изложението намира, че следва да се посочат основните факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че общият
наследодател на ответниците Б. Ю. П. с нотариални актове № 40 от
05.04.1930 г. и № 144 от 24.08.1934 г. /л. 166-167/ е придобил правото на
собственост върху ливади и ниви в местността „Зад Кръста“ в Горнобанското
землище.
Имотите с площ от 30 декара са отчуждени по ЗОЕГПНС и завзети с
Акт от 22.07.1949 г., приложен на л. 168.
Б.П. е починал на 01.02.1949 г. и е оставил за наследници по закон Б.П.,
И.М. и П. Б..
Имотът е възстановен на наследниците на Б.П. по силата на ЗВСОНИ, а
със Заповед № РД-57-440 от 08.04.1996 г. на кмета на Столична община
/л.106/ е постановено отписването от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти нива и ливада от 30 дка в местността „Зад Кръста“ в
Горнобанското землище, като имотът е идентифициран съобразно скица като
стар пл. № 2003 - извън регулация.
Имотът след отчуждението е бил включен в ТКЗС „Георги Кирков“ –
Горна баня.
6
Правоимащите лица на заличеното ТКЗС са отказали да предадат на
наследниците на Б.П. владението на реституирания имот, поради което
последните на 04.10.1993 г. са предявили с искова молба с иск по чл. 108 от
ЗС, по която е образувано гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски районен
съд, а на 30.11.1993 г. е допусната и наложена възбрана върху реституирания
имот.
С решение № 300 от 07.01.1999 г., постановено по в.гр.д. № 5148/1995 г.
от Софийски градски съд е отменил решението, постановено по гр.д. №
5010/1993 г. от Софийски районен съд в частта, в която е бил отхвърлен искът
по чл. 108 от ЗС и вместо това е осъдил правоимащите лица на заличеното
ТКЗС „Г. Кирков“, Суходол, София да предадат владението на М. Б. Г., Р. К.
П. и Б. С. П. на парцел І с площ от 26.277 декара в граници, по скицата на
вещото лице, изготвена по делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението.
С посоченото решение ответникът е бил осъден да предаден владението
на ищците и върху парцел ІІ с площ от 15.474 декара, очертан на скицата на
вещото лице и приподписана от съда, като двата имота са част от стар имот с
планоснимачен № 2003 и се намират в м. „Зад Кръсто“, Горна баня.
На основание влязлото в сила решение на 15.02.1999 г. е бил издаден
изпълнителен лист и е било образувано изпълнително производство №
4075/1999 г. по описа на Изпълнителната служба при СРС за предаване на
владението.
След предявяване на иска по чл. 108 от ЗС и вписването на исковата
молба ТКЗС „Г. Кирков“, Суходол, София е продало процесния имот, който е
бил предмет на делба и дарение от Р. И. С. и Г. А. С. в полза на А. С., а
последната е сключила договор за дарение с ищците при равни квоти на
собственост върху реална част от имот с площ от 26.277 декара, а имено с
площ от 10 138.50 кв.м. с идентификатор 68134.4329.366.
М. Б. Г., Р. К. П. и Б. С. П. през 1996 г. са предявили искова молба, с
която са предявили иск по чл. 108 от ЗС против А. К. и Р. С., за предаване
владението на процесния имот – парцел І по плана за парцелиране на
стопанския двор на ТКЗС „Г. Кирков“.
По исковата молба е образувано гр.д. №3172/1996 г. по описа на
Софийски районен съд, който е отхвърлил иска.
7
С решение от 19.05.2016 г., постановено по гр.д. №326/2005 г. от СГС е
обезсилил решението на СРС и е прекратил производството по делото, като е
изложил съображения, че страните по делото са обвързани от силата на
пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по гр.д. № 5010/1993
г. по описа на Софийски районен съд.
С определение от 21.06.2017 г., постановено по гр.д. №5130/2016 г. от
ВКС не е било допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно
решение.
Ответниците са оградили имота, а събраните по делото доказателства не
установяват ищците да са установили явно, спокойно и непрекъснато
владение и да са придобили правото на собственост на основание изтекла
придобивна давност.
Цитираното съдебно производство, инициирано от ответниците през
1996 г. и висящо до 2017 г. е било пречка да тече в полза на ищците
придобивна давност.
С констативен нотариален акт №5 от 25.01.2018 г. /л.163/, съставен въз
основа на представени на нотариус документи ответниците са признати за
собственици при квоти по ¼ ид.ч. за И.М. и П. Б. и ½ ид.ч. за Б.П. на имота с
идентификатор 68134.4329.366, с площ от 10 036 кв.м.
В първата инстанция са приети заключения на две единични технически
експертизи /л. 331/ и /л. 365/ , от които се установява, че процесният имот,
предмет на исковата молба е идентификатор 68134.4329.366 е част от парцел
I по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС „Георги Кирков“, този,
който ТКЗС е продало на Р. С. и А. К..
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК,
съгласно който всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Искът е предявен като отрицателен и е допустим, тъй като ищците имат
правен интерес и твърдят, че притежават самостоятелно право върху
8
процесния имот, което твърдение се оспорва от ответниците.
В производството по този иск ищците следва да докажат фактите, от
които произтича правния им интерес, а ответниците – фактите, от които
произтича правото им - Тълкувателно решение № 8 от 27.112013 г.,
постановено по тълкувателно дело № 8/2012 г. от Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
В случая ищците и ответниците по силата на чл. 220 от ГПК /отм./ са
обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало решението,
постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски районен съд.
С това решение правоимащите лица на заличеното ТКЗС „Г. Кирков“,
Суходол, София са осъдени да предадат на М. Б. Г., Р. К. П. и Б. С. П., на
основание чл. 108 от ЗС владението на:
- на парцел І с площ от 26.277 декара в граници, по скицата на вещото
лице, изготвена по делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението;
- на парцел ІІ с площ от 15.474 декара, очертан на скицата на вещото
лице и приподписана от съда, като двата имота са част от стар имот с
планоснимачен № 2003 и се намират в м. „Зад Кръсто“, Горна баня.
Процесният имот с идентификатор 68134.4329.366 е част от парцел I по
парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС „Георги Кирков“, който ТКЗС
след предявяването на иска по чл. 108 от ЗС е продало на Р. С. и А. К., а в
последствие този имот е бил предмет на делба и на два договора за дарение,
като вторият е в полза на ищците.
Ответниците в съсобственост при посочените от тях квоти са титуляри
на правото на собственост върху процесния имот с идентификатор
68134.4329.366, като правото им е противопоставимо на ищците.
Ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот
на основание давностно владение, независимо дали е било добросъвестно или
с изтичането на период от 10 години.
Това е така, защото събраните доказателства не установяват да владели
9
процесния имот непрекъснато, явно и спокойно и да са манифестирали на
ответниците намерението, че го владеят като свой.
Освен това, считано от 1996 г. до 2017 г. е налице висящ съдебен
процес по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по който страни са били
страните по настоящото дело и техните наследодатели, в който период
давност не е текла.
Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното двете жалби, подадени от ищците са
неоснователни и следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ответниците П.
Р. Б., ЕГН ********** и на Л.Г. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, деловодни разноски, съобразно представения списък, приложен на л.
96 от въззивното производство, в размер на сумата от 6 500 /шест хиляди и
петстотин/ лева.
Ищците следва да заплатят на Б. С. П., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 6 360 /шест
хиляди триста и шестдесет/ лева с включен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4197 от 14.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 9382/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от Й. В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН
********** против П. Р. Б., ЕГН **********; И. Р. М., ЕГН **********,
заместен по реда на чл. 227 от ГПК от Л.Г. З., ЕГН ********** и Б. С. П.,
ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на
10
ответниците, че не са собственици на недвижим имот с идентификатор
68134.4329.366 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД–18–74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. София, район „***“, „Горна Баня“, местност „В.з. Горна баня – раз.“, с
площ от 10 036 кв.м., граничещ с имоти с идентификатори: 68134.4329.1617,
68134.4329.1690, 68134.4329.1115, 68134.4329.1543, 68134.4329.1692,
68134.4329.1113, 68134.4329.1114.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4197 от 14.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 9382/2018 г. от Софийски градски съд в частта за разноските.
ОСЪЖДА ищците Й. В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН
********** да заплатят:
- на П. Р. Б., ЕГН ********** и на Л.Г. З., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за въззивното
производство, в размер на сумата от 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лева;
- на Б. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 6 360 /шест хиляди триста и
шестдесет/ лева с включен ДДС.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
ВКС на Р. България, в едномесечен срок от връчването му, при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11