Определение по дело №447/2020 на Софийски окръжен съд

                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер           петнадесети март                  Година  2021                    гр. София

  

С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав

На петнадесети март                                                                        Година 2021

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. К. Т.

                                                                          2. А. И.                                               

                         

Като разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 447 по описа на С. о. съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от Д.И.М. *** срещу определение от 28.09.2020 г., постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по ч.н.д. № 163/20 г. по описа на районен съд – С., с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу постановлението на прокурор при районна прокуратура – С. от 06.08.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 40/2020 г. по описа на РУ-С. /пр.пр. № 21/20 г. по описа на РП – С./ за  престъпление по чл. 323, ал. 2 НК и е прекратено съдебното производство.

Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на извода на първия съд, направен в насока, че жалбоподателят не е претърпял имуществени вреди от престъплението, за което е образувано наказателното производство, с който първият съд е обосновал и извода си за липса на правен интерес да обжалва прекратителното постановление на прокурора.

Предявява се искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваното постановление на прокурора.

С. о. съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е било образувано по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба, подадена от Д.И.М. ***, жалбоподател по настоящето дело, срещу постановлението на прокурор при районна прокуратура - Своге от 06.08.2020 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 40/2020 г. по описа на РУ-С. /пр.пр. № 21/20 г. по описа на РП – С./ на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на престъпление.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не разполага с правото на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, тъй като не притежава качеството на пострадал от престъплението и е прекратил производството по делото поради недопустимост на жалбата. Първоинстанционният съд е аргументирал този свой извод с липса на данни в действителност жалбоподателят да е претърпял вреди от престъплението, за което е образувано наказателното производство.

Крайният извод на първия съд за липса на процесуалноправна легитимация на жалбоподателя да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилен, но по съображения, различни от изложените от първия съд.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК пределно ясно сочи лицата, на които законът предоставя правото да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Пострадалият от престъплението е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, на което закона предоставя определени права в досъдебната фаза на наказателния процес, които са насочени единствено към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса – частен обвинител или граждански ищец. В кръга на тези права е и правото по чл. 243, ал. 4 НПК на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Следователно процесуалноправната легитимация на пострадалия е свързана с наличието на данни, че е претърпял вреди /имуществени или неимуществени/, които са елемент от защитените от престъпното посегателство, за което е образувано наказателното производство, обществени отношения и са в причинноследствена връзка с това престъпление.

В случая наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 323, ал. 2 НК, затова че за времето от 23.12.2019 г. до 02.01.2020 г. в с. В. Т., С. обл., махала К. самоволно е зает недвижим имот – 15 кв.м от имот УПИ ХIII-705 в кв. 2 от ПУП на с. Владо Тричков, собственост на жалбоподателя Д.И.М., от чието владение Благой Николов Миланов е отстранен по надлежния ред, съгласно протокол на ДСИ по изп.д. № 40/2015 г. на РС – С., възложено на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 205/05 г. по описа на РС – С.. Така очертаната фактология несъмнено сочи жалбоподателят Д.М. като лице, претърпяло вреди от самоволното заемане на част от собствения му имот -  УПИ ХIII-705 в кв. 2 от ПУП на с. В. Т., - които обаче не са елемент от защитените от престъпното посегателство по чл. 323, ал. 2 НК, за което е образувано наказателното производство, обществени отношения. Обектът на престъпното посегателство по този текст са обществените отношения, свързани с установения ред на взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Самоуправството е престъпление на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици, извън самото деяние, поради което поначало не съществува възможността да има пострадал от самоуправството.

При това положение жалбоподателят Д. М. не е процесуално легитимиран с правото на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, както правилно е преценил и първият съд, макар и с други съображения, а подадената от него жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство се явява процесуално недопустима.

Предвид изложеното, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, поради което и на основание чл. 243, ал. 8 НПК С. о. съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.09.2020 г., постановено по ч.н.д. № 163/20 г. по описа на районен съд – С., с което е оставена без разглеждане подадената от Д.И.М. *** жалба срещу постановлението на прокурор при районна прокуратура – С. от 06.08.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 40/2020 г. по описа на РУ-С. /пр.пр. № 21/20 г. по описа на РП – С./ за престъпление по чл. 323, ал. 2 НК и е прекратено съдебното производство.

Определението е окончателно.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                                             2.