№ 176
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901317 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. Й. В. срещу
Гаранционен фонд – гр. София за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 35 000,00 лева, представляваща обезщетение за
понесени неимуществени вреди, и 1502,20 лева, представляваща обезщетение
за понесени имуществени вреди, в следствие на пътнотранспортно
произшествие настъпило на 23.07.2019 г. в гр. Варна по вина на неизвестен
водач на неидентифицирано МПС, както и законната лихва върху
претендираните суми считано от 27.08.2020 г. – датата на отказа на ответника
да заплати обезщетение, до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 23.07.2019 г. в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „8-ми приморски полк" и ул. „Д-р Желязкова",
неизвестен водач при управление на неустановено моторно превозно средство
при извършване на маневра „завой надясно" виновно нарушава правилата за
движение по пътищата и блъска пресичащата пътното платно от ляво надясно
по обозначена пешеходна пътека Д.В., непосредствено след което напуска
мястото на произшествието без да уведоми органите на реда. В резултат на
настъпилия инцидент пострадалата Д.В. получила сериозни травматични
увреждания. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1407/23.07.2019 г. Било образувано досъдебно
производство (ДП) № 428/03.10.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Варна, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б",
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, в хода на което извършителят на деянието не бил
установен, поради което на 25.03.2020 г. наказателно производство било
1
спряно. От извършените медицински прегледи се установило, че в резултат на
претърпяния инцидент, ищцата е получила травматични увреждания,
изразяващи се в закрито счупване на горния край на тибията, на голям пищял
(счупване на подбедрицата на десния долен крайник). Фрактурата е довела до
ограничаване движенията на увредения долен крайник за период по-дълъг от
30 дни. Пострадалата е била хоспитализирана за периода от 24.07.2019 г. до
02.08.2020 г. На 30.07.2019 г. била извършена операция за открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация с остеосинтезен материал. Последвали
домашно лечение с насочване към курс по рехабилитация.
Настъпилото пътнотранспортно произшествие оказало изключително
негативен ефект върху ищцата както физически, така и психически. След
настъпването на инцидента ищцата не е можела да се обслужва
самостоятелно като имала постоянна нужда от помощта на близките си за
удовлетворяване на елементарни и ежедневни хигиенни и битови
потребности. Изпитвала на чувства на непълноценност и зависимост от
околните. В първия месец след инцидента изпитвала интензивни болки в
областта на травмата. Не можела да се движи свободно и спокойно през дълъг
период от време, което от своя страна е довело до ограничаване на социални й
контакти, изолация и отчуждаване от околните. Това се отразило
неблагоприятно и на психическото й здраве, имайки предвид възрастта на
ищцата и обичайния интензитет на комуникация преди произшествието.
Всичко това се е отразило и на психическото й състояние. Започнала да
страда от безсъние, да се буди от кошмари свързани с произшествия, да се
притеснява и да изпитва непреодолим страх от движението по пътищата.
Описаните факти и обстоятелства довели до формирането на депресивни
състояния на съзнанието на ищцата. В резултат на получената фрактура били
налице и остатъчни последици, изразяващи се в болки при натоварване, при
проявата на резки климатични промени, както и ограничен обем на
движенията в областта на травмата.
Ищцата претърпяла и имуществени вреди с оглед направените разходи
за оперативно лечение и болничен престой, възлизащи общо на 1 502,20 лв.,
от които 1 450,00 лева – заплатено медицинско изделие и 52,20 лева –
заплатена потребителска такса.
С молба вх. № 24-01-243/08.06.2020 г. ищцата предявила претенция до
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, въз основа на която била образувана щета под №
20210131/08.06.2020 г. С Писмо изх. № 24-01-243/27.08.2020 г. Гаранционен
фонд отказал изплащане на обезщетение. Тъй като моторното превозно
средство, с което са причинени гореописаните вреди на ищцата не е
идентифицирано към настоящия момент, на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, пр.
1 от КЗ предявява иска срещу Гаранционен фонд.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд е
2
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация като
възразява, че не са представени доказателства, от които по безспорен начин
да се установи, че вредите са причинени от "неидентифицирано моторно
превозно средство" по смисъла на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Оспорва
осъществяването на фактическия състав на риска "Гражданска отговорност",
с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма,
причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с
оглед изясняване поведението на пострадалия. Оспорва причинната връзка на
претендираните увреждания и процесното ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.В.. Твърди че с
поведението си на пешеходец ищцата е нарушила правилата за движение,
като е пресичала пътното платно на необозначено за целта място – нарушение
на чл.113 и чл.114 ЗДвП, и на червен сигнал на светофарната уредба за нея.
Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди
като прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта,
съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на
живот и трайната съдебна практика.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на
претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски. Представя писмена защита.
Ответното дружество поддържа неоснователност на иска. Представя
писмена защита, с която изразява становище за недоказаност на исковата
претенция, евентуално, счита, че същата е завишена по размер.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Отговорността на Гаранционен фонд (ГФ) по прекия иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 519, ал. 1 от КЗ е функционално
обусловена от отговорността на водача на моторно превозно средство, което е
причинило увреждането и останало неидентифицирано. Отговорността на
водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва
́
действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в
резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
Искът изцяло се оспорва по основание от ответника, което възлага в
тежест на ищеца да установи пълно и главно всички факти и обстоятелства
включени във фактическия състав на деликта.
По делото е прието като доказателство писмо до Гаранционен фонд
3
съдържащо застрахователна претенция от ищцата получено на дата
08.06.2020 г. Видно от приложеното писмо от 11.06.2020 г., ГФ допълнително
е изискал копие от автотехническа експертиза, изготвена по досъдебното
производство. С писмо от 27.08.2020 г. ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение с мотива, че заявителят не е представил
допълнително изисканата автотехническа експертиза.
За установяване на фактите, относими към механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причинната връзка с настъпилите
вреди, към доказателствения материал по делото са приобщени Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 819р-16360 от 24.07.2019 г., заверени
преписи на Журнал за прием на пациенти започнат в Спешен Център и на ИЗ
№ 1203/2019 г. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, преписка по ДП №
428/2019 г. по описа на ОД на МВР – Варна, комплексна съдебна авто-
техническа и медицинска експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.07.2019 г.,
около 21:20 ч. ищцата Д. Й. В. е постъпила в Спешния център на МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, като в журнала е отбелязано, че е претърпяла ПТП
като пешеходец и че е уведомен „КАТ“ (л. 117). Видно от лист за преглед на
пациент в спешното отделение (л. 135), при първоначалния преглед е
поставена диагноза contusio genus dex et hemarthrosis, т.е. контузия на
коляното с хемартроза, което съответства на симптомите болка и подуване.
Посочено е още, че се наблюдава фрактура на тибията в горната част (obs.
fractura condylus lateralis tibiae). Извършена е punctio evacuatio, т.е. изтегляне
на 50 мл кръв и гипсова имобилизация за 10 дни. В съдебно заседание вещото
лице д-р Д. пояснява, че при първоначалния рентген дежурният лекар е
приел, че има контузия. Впоследствие, когато отокът се е увеличил и когато
се е появила невъзможност за активни и пасивни движения с долния крайник,
е установено, че има компресия на тибиалното плато. Според вещото лице,
ако рентгенът се извърши под неправилна проекция, фрактурата може да не
се визуализира.
По данни от анамнезата снета от пациентката, ищцата е била блъсната
от МПС на пешеходна пътека, което е подтикнало медицинския персонал да
подаде сигнал до пътната полиция. В резултат, на същата дата – 23.07.2019 г.
местопроизшествието е посетено от дежурен полицай Пламен Василев, който
е съставил приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. В протокола са изложени обстоятелствата, при които е настъпило
пътно-транспортното произшествие, така както са били изложени от
пострадалата и сътоветно документирани на място заедно със схема на ПТП.
Видно от материалите по досъдебното производство не са налице данни
за очевидци на местопроизшествието. От показанията на пострадалата Д. Й.
В., дадени пред разследващите органи в качеството и на свидетел, които съдът
́
цени като извънсъдебни признания на факти от страна на ищцата, се
4
установява, че водачът на автомобила е спрял и е отишъл при нея, предложил
и е помощ, но тя е отказала, след което е напуснал местопроизшествието.
́
От комплексната автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че описаното травматично увреждане е резултат на директен удар
с или върху твърд, тъп предмет в областта на десния долен крайник и не може
да бъде получено при падане от собствен ръст. Експертизата приема, че
описаните увреждания по Д.В. са в причинна връзка с констатирания
механизъм на процесното събитие – по нейния десен долен крайник (от
страната на завиващият автомобил) – от прекия контакт (сблъсъка) в нея на
неизвестния лек автомобил, идващ от дясната и страна при „маневра завиване
на дясно" и блъскане в нея.
В съдебно заседание вещите лица потвърждават, че описания в
констативния протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП би довел
именно до контузия на десния крак при съприкосновението на автомобила с
пресичащата пешеходка. Според вещото лице Д., от техническа гледна точка
при предполагаема скорост между 30 и 50 км/ч е възможно да се получи удар
само в долната част на десния крак и никакви други наранявания да няма.
Това се получавало с предната част на автомобила и с крака, който е бил от
страната на приближаващия автомобил – в случая десния крак. Вещото лице
д-р Д., в съдебно заседание също потвърждава, че най-вероятно към момента
на съприкосновение на пострадалата с вредоносния фактор, тя е бил в крачка
и то с изнесен ляв крак напред, а десен крак назад, при което при удара от
автомобила се засяга само десния долен крайник и се реализира това
травматично увреждане.
Видно от материалите от досъдебното производство разследващите
органи не са могли да установят очевидци на произшествието. Не са налични
и видеозаписи от камерите на кръстовището, тъй като липсва изградена и
въведена в експлоатация система за видеонаблюдение (л. 161-163). Вещото
лице д-р Д., в съдебно заседание пояснява, че е възможно пострадалата да се
прибере самостоятелно. При това положение липсват преки доказателства,
които да установят твърдяния механизъм на ПТП.
От показанията на разпитания по настоящото дело свидетел Калоян
Върбанов, макар и допуснат за установяване на други обстоятелства, се
установява, че пострадалата му се е обадила от болницата и му е обяснила, че
както е пресичала на пешеходната пътека, е усетила удар, паднала е на ръцете
си и след като се е обърнала, е видяла колата, спряла до нея, след което
водачът е тръгнал.
Предвид всичко изложено по-горе, въз основа на съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 от ГПК,
съдът, по вътрешно убеждение, приема за установен описания в исковата
молба механизъм на полученото увреждане, а именно в резултат от удар,
5
причинен от лек автомобил, водачът на който е останал неизвестен. Съдът
съобразява и нивото на счупване на крака – горната част на големия пищял на
десния крак, която с оглед отразената в медицинската документация височина
на пострадалата (170 см) съответства на височината на бронята на лек
автомобил.
В случаите на непозволено увреждане вината се предполага, до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). По делото не са налице данни,
от които може да се направи извод за безвиновно поведение на водача на
МПС-то, причинило процесното увреждане, поради което вината на
делинквента следва да се приеме за установена.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата
болки и страдания е разпитан свидетелят Калоян Георгиев Върбанов, който
живее на семейни начала с ищцата Д.В.. Същият излага, че след инцидента
ищцата е била много уплашена и десният крак много я е болял. След
изписването и от болницата, около два-три месеца не можела да се обслужва
́
сама и имала нужда от чужда помощ. В началото не можела да стъпва на
крака си. Преди инцидента работела в хранителен магазин, но след това не
можела да върши тази работа. Все още на моменти съобщавала, че я боли,
особено когато е на работа. След инцидента ограничила контактите си и
когато излизала постоянно се страхувала и се оглеждала да не я блъсне някой.
Имала белег в областта на крака, под коляното, в дясната част, който при
носене на по-къси дрехи, се виждал. Преди инцидента била много активна.
Ходела на фитнес и на разходки. Сега неходела на фитнес, защото се
притеснявала за крака си. На разходки ходела доста рядко, защото я
наболявало, когато се движи прекалено много. По същата причина не носела
и обувки на токчета. И към момента все още изпитвала затруднения при
движението на крайника.
От заключението на вещото лице в частта по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, ценено от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява, че на 23.07.2019 год. Д.В. е получила счупване
на десния голям пищял в горна трета, което е обусловило трайно затруднение
в движенията на десния долен крайник за период от около 4-5 месеца.
Проведено е оперативно лечение – репозиция и фиксация със заключваща
плака. Непосредствено след получаване на травматичните увреждания е
налице нарушена функция в движенията на десния долен крайник,
невъзможност за ходене, стоене прав. След провеждане на оперативното
лечение първоначално, в рамките на около 2-3 седмици, са налице болки,
последвала е вертикализация и предвижване с помощни средства без
натоварване на крайника, последващо постепенно натоварване и извършване
на рехабилитация. Към настоящия момент пострадалата е напълно
възстановена, като единствено при физическо натоварване изпитва болка и
по-ограничени движения в ставата. Налице е и белег в областта на
6
оперативната интервенция с дължина около 18 см.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г.
на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на
ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. №
73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В конкретния случай е налице увреждане на големия пищял на десния
крак под коляното, което е предизвикало болки и е влошило качеството на
живот на пострадалата, която не е можела сама без чужда помощ да се
обслужва сама за период от 2-3 седмици. След този период до пълното
възстановяване са изминали около 4 месеца, през които ищцата се е
придвижвала с помощни средства. Доколкото тежестта на тялото се носи
именно от тибията, самостоятелното придвижване е било силно затруднено.
Установени са и негативни психични състояния свързани с преживения стрес
и последвалите страхове от автомобили. Ищцата все още изпитва болки при
големи натоварвания на крайника без други дефицити. С оглед на възрастта
на ищцата – 21 години, съдът приема, че прогнозата е за пълно физическо и
психическо възстановяване на пострадалата.
При така установената фактическа обстановка съобразно критерия за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за
адекватен размер на дължимото на пострадалата обезщетение за
неимуществени вреди претендираната сума от 35 000,00 лева.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на
1502,20 лева, същата е изцяло доказана по основание и размер посредством
представените талон за медицинско изделие от 29.07.2019 г., ведно с
фискален бон и талон за платена такса от 02.08.2019 г., издадени от МБАЛ
„Света Анна - Варна АД. Според вещото лице д-р Д. металната остеостинтеза,
която е използвана в конкретния случай, е заплатена на касата на болницата и
7
изделието е било поставено при извършената операция на крака.
Не се установи съпричиняване от страна на ищцата. Установено е, че на
мястото на ПТП е работела светофарна уредба като едновременно се включва
зеленият сигнал за светофара на пешеходката и за автомобила, който завива
надясно, което опровергава твърдението на ответника, че причина за ПТП-то
е пресичане на ищцата при червен сигнал на светофара.
Застрахователната претенция е получена на 08.06.2020 г., от която дата
ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди. Ищцата претендира законна лихва от датата на отказа
за изплащане на обезщетение – 27.08.2020 г., поради което искът ще бъде
уважен и в тази му част.
Отговорност за разноски.
Видно от представените списък с разноски процесуалният представител
на ищцата претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, съгласно представени по делото списък на разноските и пълномощно.
Съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1625 лева върху която сума следва да се
начисли и ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 1460,09 лева и разноски за вещо лице в
размер на 250,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев" № 2, да
заплати на Д. Й. В., ЕГН **********, с пост. адрес гр. ****, сумата 35 000,00
(тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди, и сумата 1502,20 (хиляда петстотин и два 0,20) лева,
представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, в следствие на
пътнотранспортно произшествие настъпило на 23.07.2019 г. в гр. Варна по
вина на неизвестен водач на неидентифицирано МПС, както и законната
лихва върху претендираните суми считано от 27.08.2020 г. – до
окончателното изплащане на сумите.
ДЪЛЖИМИТЕ суми могат да бъдат заплатени доброволно по банкова
сметка с IBAN: BG08RZBB91551009337890 при „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД с титуляр Д. Й. В..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев" № 2, да
заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева", ЕИК: *********, със
седалище и адрес на дружеството: гр. София, ул. "Банат" 11-13, офис 5,
сумата от 1950,00 лева (в т.ч. ДДС) адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев" № 2,
да заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 1710,09 лева, представляваща дължима по делото
държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9