Р Е Ш Е Н И
Е
№ 8 09.03.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН И.
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М.
Коматарова
прокурор Г.
Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД
№ 289 по описа на ЯОС за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Т.И.Т., против Присъда № 98/18.09.2019 г., постановена по НОХД №
1295 по описа Районен съд – Ямбол за 2018 г., с която той е признат за виновен
в това, че на **.**.**** г. около 22.00 ч. в гр. *, на ул. „*“ до заведение „Д.“
се е заканил с убийство на Т. С. И. от гр. *, като това заканване е възбудило
основателен страх у Т.И. за осъществяването му, поради което и на основание чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от
свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така
определеното наказание за срок от три години.
Във
въззивната жалба се сочи, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива с непълна мотивировка, постановена при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В съдебно
заседание жалбата се поддържа, като защитникът – адвокат сочи, че подсъдимият
не е осъществил престъпно деяние по смисъла на чл. 144 ал. 3 НК, тъй като на **.**.****
г. не е бил на кафе „Д.“. Сочи, че при такъв фактически анализ от ЯРС, съвсем
нормално е да постанови и незаконосъобразен акт, тъй като правните изводи
почиват на неправилна и непълна интерпретация на доказателствата по делото. По същество
твърди, че свид. И. И., свид. С.И. и свид. К.А. дават недобросъвестно показания
и че пострадалата ходила на преглед при психиатър, защото много се страхува за
живота си, но не се страхува да си намери свидетели и да им каже какво да
казват срещу подс. Т.. ЯРС е приел установена фактическа обстановка на база
протокол за оглед на местопроизшествие какъвто няма по делото. Пледира да се постанови
присъда, с която да се отмени атакувания съдебен акт и да се признае подс. Т. невинен
по посоченото обвинение. В лична защита подсъдимият се присъединява към
казаното от защитника и допълва, че не е извършил деянието.
Прокурорът
намира въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, като законосъобразна и обоснована. Счита, че фактическа обстановка правилно
е възприета от решаващия съд и се подкрепя от събраните по делото доказателства
в хода на проведеното съдебно следствие. Определеното наказание лишаване от
свобода, с приложение на разпоредбата на чл. 66 НК прокурорът намира за
справедливо и предлага да се потвърди присъдата на районния съд.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно
е възприел фактология по делото, основното в която е следното:
Подсъдимия Т.И.Т. и свидетелката Т. С. И., след като се развели
през 2017 г. влошили отношенията си и често изпадали в конфликти. Тя се
страхувала от демонстрираното от него негативно поведение срещу нея.
На
**.**.**** г. свид. Т.И. била на работа в стопанисваното от нея заведение „Д.“
в гр. *, на ул. „*“. На същата дата подс. Т.
бил в заведението „Т. А.“ и си тръгнал от там към 22:00 часа.
Около 22.00 ч. на **.**.****
г. подс. Т., с лекия си автомобил Ауди, преминал
покрай заведението „Д.“, където седял свид. В. Д. и като видял бившата си съпруга,
спрял автомобила. Подсъдимият свалил стъклото и изкрещял на свид. Т.И.: „Ей
курво, ще те убия и ще те излежа в Слънчев бряг“. След това потеглил с
автомобила. Свид. И. се притеснила и до приключване на работата си се оглеждала
за подс. Т..
На следващия ден – **.**.**** г., свид. Т.И. установила щети по
лекия си автомобил „Ауди“ А6 с peг. № *****
**. На автомобила били счупени: предното стъкло, стъклото и страничното
огледало на предна дясна врата, задния стоп и светло-отразителя около
ключалката на багажника.
След тези случаи свид. Т.И. споделила на свид. В. Д., че се страхува
за живота и здравето си и той възприел нейното притеснение. На **.**.**** г. от
личния й лекар д-р К. М., на свид. Т.И. било издадено направление за преглед от
лекар-специалист с анамнеза „Съобщава за нервно напрежение, треперене на
тялото. Системно е тормозена от бившия си съпруг“. На този дата тя била
прегледана от д-р Л. Д. – психиатър, която установила, че обективно свид. И.
била видимо напрегната, тревожна, емоционално подтисната, обезкуражена, лабилна
и апсихотична, като й поставила диагноза „Посттравматично стресово
разстройство“.
Към датата на деянието подс. Т. бил осъждан, като с влязло в
сила на **.**.**** г. Определение № **/**.**.**** г. по НОХД № ***/** г. на ЯРС
му било наложено наказание пробация, за извършено на **.**.**** г. престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
като прецени доказателствената съвкупност, настоящият състав счита, че ЯРС
правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на
показанията на свидетелите Т.И., В. Д., И.И., С.И., К.А., Д. К. и Ц. Д., както
и от писмените доказателства приложени по делото – справка за съдимост,
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, справка от
директора на РЗОК – *, Амбулаторен лист № ****/**.**.**** г., издаден от д-р К.
М. и Амбулаторен лист № ***/**.**.**** г., издаден от д-р Л. Д..
За
да кредитира посочените свидетелски показания, ЯРС е изложил убедителни
аргументи защо, които въззивният съд споделя изцяло и намира за ненужно да
преповтаря. Безспорно свид. Т.И. е пострадала от процесното деяние и е
заинтересована от изхода на делото. Решаващият съд обаче точно и аргументирано
е преценил, че нейните показанията
следва да се кредитират. Правилно ЯРС е посочил, че те са съответни с
показанията на свидетеля Д., който също възприел заканата, с показанията на
свидетеля И. И. – възприел спирането подсъдимия с автомобила и викането му,
като и с приобщения писмен доказателствен материал – справката от РЗОК и
приложените амбулаторни листи. Показанията на тези свидетели са напълно
хармонични по отношение на главния факт, а именно – действията на подсъдимия
спрямо пострадалата. Резонно решаващият съд е кредитирал напълно и показанията
на свидетелите С.И., К.А., Д. К. и Ц. Д. (макар показанията на последните две
да не носят съществена информация по случая). Специално от показанията на свид.
И. се изяснява, че на **.**.**** г. подс. Т. е бил в заведението „Т.А.“ и си тръгнал
към 22:00 часа.
Правилно
решаващият състав не е дал кредит на доверие на показанията на свидетелите И. Б.
и Е. С., в частта им в която заявяват, че на **.**.**** г. подсъдимия не е
излизал от дома им. ЯРС е изложил доводи които въззивният съд споделя изцяло и
намира за ненужно да ги преповтаря. ЯОС подкрепя извода, че тези показания
стоят изолирани от останалия доказателствен материал. Също така аргументирано
ЯРС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия Т. – че си е бил в къщи и не е
ходил до заведението „Д.“ (по същество – че не е извършил деянието). Безспорно
в тези обяснения също са изолирани, отчетливо съставляващи защитна теза и
основно – противоречат на кредитираните доказателства.
Показанията
на свид. Н. не носят информация досежно деянието.
Всички доказателствата, кредитирани и от ЯРС и от настоящия
състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват обстоятелствата по главния факт – относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на процесното деяние.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд
е направил обосновани правни изводи, че подс. Т.И.Т. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. около 22.00 ч. в гр. *, на ул. „*“ до заведение „Д.“
се е заканил с убийство на Т. С. И. от гр. * с думите: „Ей курво, ще те убия и
ще те излежа в „Слънчев бряг“, като това заканване е възбудило основателен
страх у Т.И. за осъществяването му.
ЯОС споделя изводите на решаващия съд, че авторството на деянието
и начина му на извършване са безспорно доказани
от всички кредитирани безпротиворечиви
доказателства по делото.
Теоретично, за да бъде осъществен съставът на заканата
с убийство, следва това да се обективира чрез
думи или действия, като се формулира недвусмислено
намерение, насочено към лишаване от живот на пострадалия, с цел промяна на
поведението и действията на заплашения противно на неговата волята, в исканата
от дееца насока. Първата
инстанция е съобразила решението си с ТР №
53/18.09.1989 г. по НД № 47/1989 г. на ОСНК, където е изложено, че за
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, от обективна страна е достатъчно
закана да е възприета от него и да би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й без не е необходимо действително пострадалото лице да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
Тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на
деянието, като се вземе предвид цялостната фактическа
обстановка, характеризирана като време, място, присъствие и на други лица,
освен дееца и пострадалия. Престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е на формално извършване, поради което обстоятелствата свързани с промяна в
поведението на пострадалите лица в последващ период, са без значение за съставомерността
на деянието (в този смисъл ТР № 53/1989
г. по НД № 47/89 г. на ОСНК, както и Решение № 294/10.01.2017 г. НД № 1231/2016
г. I НО на ВКС, Решение № 184/07.10.2016 г. по НД № 571/2016 г. III НО на ВКС и
др.).
Верен
е извода на ЯРС, че заканата на подсъдимия е била възприета от пострадалата Т.И.
и е била годна да възбуди основателен страх у нея за изпълнението й. Въззивната инстанция намира, че решаващият съд вярно е
приел, че е изпълнен първия елемент от обективната страна на престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК, като при деянието е изречен израз, съдържащ закана с
убийство. Правилно е отчетено наличието и на втория кумулативно изискуем и
екзистентен елемент, а именно заканата за убийство е била в състояние да
възбуди у пострадалата, основателен страх за осъществяването й. В тази насока са
всички релевантни в казуса обстоятелства – че пострадалата познавала характера
на подсъдимия (били са женени), че той вече е бил осъждан за такова деяние, че
са във влошените лични отношения след развода им, че при деянието подсъдимия е проявил агресивността и е използвал
обидно обръщение срещу пострадалата, без да съобрази присъствието на
местопрестъплението на други лица (които също възприели поведението му) – демонстрирайки
индиферентността си към възможността същите да свидетелстват по инцидента. Всички тези фактори са
допринесли за засилване сериозността на заканата и възприемането й като
опасност за живота на пострадалата – – ерго, в
конкретния случай те е била годна да възбуди у пострадалата основателен страх за осъществяването й.
Безспорно използваното в конкретиката на казуса словосъчетание „ще те убия“ е недвусмислено
по смисъл и съдържа ясно формулирана закана от страната на подсъдимия за лишаване от
живот на пострадалата. Още повече (както е точно е посочил ЯРС), от
приложените по делото документи (справка от директора на РЗОК – Я., амбулаторен
лист № ****/**.**.**** г. от д-р М. и амбулаторен лист № ***/**.**.**** г. от
д-р Д. – психиатър), може да се направи обоснован извод за реално генериран
страх у пострадалата, от осъществяване от подсъдимия на заканата му за
убийство.
Правилно ЯРС е преценил, че от субективна
страна престъплението е извършеното от
подс. Т. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Дееца е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подс. Т. е човек с достатъчен
житейски опит, а и осъждан за същото такова престъпление, той логично е бил
напълно наясно, че извършва едно противоправно и общественоопасно деяние,
съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава и е целял
настъпването на вредоносните последици. Той е съзнавал, предвид цялостното си
поведение, че заканителния израз ще бъде възприет от пострадалата и в
конкретната обстановка, това би могло да възбуди основателен страх от
осъществяване на заканата. Целял е именно това.
Ето
защо на ЯОС счита, че правилно решаващият състав е признал подс. Т.И.Т. за виновен по предявеното му обвинение – за осъществено от него престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно ЯРС е определил наказанието, без
приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, като е съобразил наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – безукорно процесуално
поведение и нисък интензитет на отправената закана, но и осъждането му отново
за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, едва месец и половина преди
процесното деяние. Констатираните смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, разгледани в комплекс с отегчаващите, не се явяват многобройни такива, а сред тях няма и
изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Така ЯРС
обосновано е определил наказанието на подс. Т. при условията на чл. 54 от НК,
при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно десет месеца лишаване от свобода. Правилно
ЯРС е преценил също, че освен че са налице формалните изисквания на закона, целите на наказанието ще се постигнат в най-пълна степен по
отношение на подсъдимия, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК – с
отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от 3 години.
Определянето на по-дълъг изпитателен срок, както и на ефективното му
изтърпяване, и според въззивния съд, не кореспондира с целите визирани
от законодателя в чл. 36 от НК. Този 3-годишен срок (в
който ако подсъдимият извърши друго престъпление ще изтърпи и отложеното
наказание) съвсем не е малък период от време и е необходим той да преосмисли
постъпката си като осъзнае, че е избрал крайно неприемлив начин за отношения с
бившата си съпруга. В тази насока ЯРС правилно е дал пореден шанс на подсъдимия
да се поправи, тъй като към настоящия момент едно негово откъсване от нормалната
социална среда и изолирането му в затворническа общност, не би спомогнало за
постигане целите на индивидуалната превенция. Конкретно определеното
наказание – като вид размер и отложено от изтърпяване, въззивният съд намира за
справедливо, подходящо и съответстващо в пълна степен на обществената опасност
на деянието и дееца. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна
репресия върху подс. Т. е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху него, така
и върху останалите членове на обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
По
изложените при коментара на доказателствата съвкупност съображения, въззивния
съд намира за несъстоятелни всички възражения на защитата, поставящи под съмнение
фактологията по делото – по същество че свид. И. И., свид. С.И. и свид. К.А.
дават недобросъвестно своите показания и че пострадалата е казала на свидетели
какви показания да дават срещу подс. Т.. ЯОС ще добави, че решаващият съд не е
допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не е
тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
без да е опорочен доказателствения анализ. Ето защо този съдебен състав счита,
че при така събраната доказателствена съвкупност ЯРС правилно е приел за
установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка.
Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината
на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се
отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната
истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена
легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко
едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 –
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи
принципно, че при наличие на две групи доказателства, които не хармонизират
помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития,
съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето
умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени
документи, заключения на вещи лица, показания на очевидци, които да надгради с
онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В
случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпил е на свидетелските
показания на Т.И., В. Д. и И. И., надграждайки ги с показанията на свидетелите С.И.,
К.А. и Д. К. и оценявайки евентуална предубеденост от изхода на делото на свид.
Т.И., но и на свидетелите И. Б. и Е. С., съобразил е и другите релевантни писмени
доказателства приложени по делото (справка от директора на РЗОК – Я.,
Амбулаторен лист № ****/**.**.**** г., издаден от д-р К. М. и Амбулаторен лист
№ ***/**.**.**** г., издаден от д-р Л. Д.). Така първата инстанция, като е използвала
метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установила главния
факт в процеса, очертан от логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви
доказателства. Съображенията изложени от ЯРС в мотивите на атакувана присъда
относно доказаността и средствата за
установяване, дават възможност на страните и на контролиращата инстанция да
проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
включени в обхвата на чл. 102 от НПК.
Правилно,
с мотиви които ЯОС подкрепя безкритично, първата инстанция е отхвърлила
доводите на защитата, че заканата не е адресирана към пострадалата Т.И.. Тук
прави впечатление, че тази позиция е несъответна с твърдението на подсъдимия,
че не се намирал на местопрестъплението на посочените от обвинението дата и
час.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338 от НПК Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 98/18.09.2019
г. постановена по НОХД № 1295/2018 г. по описа Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
________________________
ЧЛЕНОВЕ:
________________________
________________________