Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимия С.Х.С. *** за престъпление по чл. 343б
ал.3 НК
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено както от обективна , така и от
субективна страна въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. За извършеното деяние пледира на подсъдимия да се наложи
наказание около средния предвиден в текста на закона размер, а именно около
една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се отложи за
изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500лв. Иска се също на осн.
Чл. 343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една
година.
Подсъдимият
С.С. участва лично в съдебно заседание и
с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се признава за виновен по
предявеното му обвинение като дава обяснения във връзка с него. Лично и чрез
защитника си изразява становище за недоказаност на обвинението и моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
06.07.2020г около 20.30ч. подсъдимият С.С.
*** с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Бенц ЦЛС 350 ЦДИ“ с ДК № LIP SD 778. На предна дясна седалка в автомобила пътувал ***
– св. Д.С.. В района на кръстовището между ул.“П.“ и ул.“А.“, движейки
се в посока към кръстовището с ул.“А.“ подсъдимият бил спрян за проверка от
полицейски екип на РУ-Ямбол в състава на който бил и св. Т.. Полицейските
служители се обадили на колегите си от пътна полиция Ямбол с цел да бъде
тестван подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества. Св. П.
полицейски служител в сектор пътна полиция при ОД МВР Ямбол тествал С. за употреба на алкохол, като
пробата била отрицателна. С помощта на техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен
номер ARJM-0045
подсъдимият бил изпробван за употреба на
наркотични вещества. Техническото средство отчело положителен резултат за
употреба на метамфетамин. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване
като полицейските служители придружили С. до спешно отделение на МБАЛ
СВ.Пантелеймон, където същият отказал да даде проби от кръв и урина.
От
заключението на изслушаната по делото фармакологична
експертиза се установява, че „Drager Drug Test 5000“ използва като
биологичен материал за изследване слюнката, където се доказват самите наркотици
като химически формули, чийто количество корелира с това в кръвта и доказва
наркотичната интоксикация на човека в момента на вземане на пробата, като пет
валентния слюнчен тест дава категоричен аналитичен резултат за амфетамини,
метамфетамини, кокаин, опиати и марихуана, но не дава възможност за анализ на псевдоефедрин или ефедрин. Експертизата
дава заключение, че не е възможно констатираната употреба на наркотичното
вещество метамфетамин от подсъдимия С., отчетена с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ да се дължи на
някой от медикаментите Concor
tabl. 5 mg Famotidin tabl. 20mg r Clarinase Repetab 120 mg Pseudoefedrine
sulfate 5mg. Loratadine
както и на посочената в съдебно заседание употреба на сънотворни медикаменти.
Със
Заповед за ПАМ № 18-0813-000627/07.07.20 на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Ямбол временно е отнето свидетелството за правоуправление на МПС на С. е до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Видно
от приложения по делото Протокол за проверка от 5.03.2020г „Drager Drug Test 5000“ с фабричен
номер ARJM-0045
е бил проверен на 5.03.2020г и е със срок на валидност на проверката до
5.03.2021г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти въз основа на
обясненията на обвиняемия, въз основа на обясненията на С., дадени в хода на
досъдебното производство, в прочетените им от съда части, от показанията на
свидетелите Т., П., Д.С., отчасти от показанията на св. Д.,въз основа на писменото заключение на изслушаната по делото фармакологична
експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице П., а така също и въз
основа на приложените писмени доказателства: справка за нарушител, Заповед за
ПАМ № 20-0813-000627/07.07.2020, талон за изследване № 001193/06.07.20,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози, Протокол № *********-10000 за сервизна проверка на „Drug Test 5000“, разпечатка от „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM-0045, Характеристична справка, 813000-7651/24.11.2020
на ОД МВР Ямбол, Заповед № 8121з-1186/13.09.17 на министъра на вътрешните
работи, справка за съдимост,
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
С.С. с деянието си е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.3 НК, тъй като на 06.07.2020г около 20.30ч. в гр. Я. по ул.“П.“ до кръстовището й с ул.“А.“ в посока към
кръстовище с ул.“А.“ е управлявала МПС-лек автомобил „Мерцедес Бенц ЦЛС 350
ЦДИ“ с ДК № LIP SD 778. след употреба на наркотично вещество
–метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен
номер ARJM-0045.
При
установяване на горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията
на подсъдимия в частта им , в която се твърди, че към датата на инкриминираното
деяние е приемал сънотворни лекарства. Още при извършената му проверка на место
от полицейските служители за употреба на алкохол и наркотични вещества
подсъдимият е отрекъл употребата на такива и е заявил, че положителната проба
вероятно се дължи на приеманите от него лекарства. Същото е посочил и в
обясненията си пред разследващия полицай, като е конкретизирал какви са лекарствата,
милиграмите им и откъде са закупени, като нито пред свидетелите П. и Т. нито по
време на обясненията си пред разследващите органи е съобщил за прием на
сънотворни лекарства. Житейски и логически неоправдано е при съмнение за
повлияване на пробата от приемани медикаменти да съобщиш за приемани лекарства
за язва , а да пропуснеш лекарствата за сън, които в най-голяма вероятност биха
могли да окажат въздействие върху резултата от пробата. Твърденията за техния
прием се появявате едва при дадените обяснения в съдебно заседание, което съдът
приема като защитна реакция и опит на подсъдимия за оневини собственото си
неправомерно поведение , а така също да компрометира заключението на
изслушаната по делото фармакологична експертиза. Отделно от това в обясненията си подсъдимия твърди,
че приема тези лекарства от години, а същевременно не е в състояние да назове
наименованието им, което от своя страна е още една индиция за недостоверността
на обясненията му в тази им част. По същите съображения съдът не даде вяра на
показанията на св. Д. в частта им , в която се сочи на прием от страна на С. на
сънотворни медикаменти. Освен изложеното по-горе за обясненията на С., което в
голя степен важи и за показанията на Д. следва да се има предвид, че Д. е в
близки, приятелски отношения с подсъдимия , при което е обясним опита й, чрез
даването на неверни показания да се опита „да му помогне“ да избегне
наказателна отговорност. Поради изложеното по-горе съдът не даде вяра на
показанията на св. Д. и в частта им, в която се твърди, че предната вечер е
сложила в колата на подсъдимия , без той да знае „пико“. Показанията в тази и
част са изолирани и нелогични. На първо място Д. твърди, че самата тя е
употребявала преди време „пико“, т.е.
метамфетамин, поради което би следвало да е добре запозната с действието на
наркотичното вещество и с проявлението му дълготрайно във времето. На следващо
място Д. сочи, че е дала наркотика та подсъдимия, с цел да си изкарат добре
последната вечер в България. И не на последно място както Д., така и подсъдимия
и св. С. твърдят, че са възнамерявали на следващият ден да пътуват за Г.,
където живеят, с автомобил, управляван
от подсъдимия. При това положение едва ли Д. би рискувала да провали пътуването
на тримата за Г. в замяна на една „добре изкарана вечер“.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото
фармакологична експертиза Касае се за така наречените престъпления на “просто
извършване”, тоест за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването
на вредоносни последици. Счита се , че обществените отношения са увредени със
самото управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В конкретния
случай от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т., П. и С. по
безспорен начин се установява, че при спирането му от полицейските служители
процесния автомобил се е управлявал от подсъдимия. Безспорен по делото факт е и
употребата на наркотични вещества от страна на С., като в тази насока съдът
даде вяра на заключението на изслушаната фармакологична експертиза като
компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е категорично, че показаниятан а
техническото средство Drager
Drug Test 5000“ не биха могли да се повлияят нито от съобщените в
хода на досъдебното производство лекарства от страна на подсъдимия нито от
твърдените по време на съдебното следствие сънотворни лекарства. Предвид изложеното съдът счете, за
установено по несъмнен начин управлението от страна на подсъдимия на процесното
превозно средство след употреба на наркотично вещество – метамфетамин. В тази
насока съдът отказа да даде вяра на показанията на св.С.,в частта им, в която
се твърди, че *** не употребява наркотици, тъй като от една страна показанията
в тази им част са в противоречие с показанията на техническото средство и със
заключението на изслушаната фармакологична експертиза , а от друга страна
свидетелят е в близка родствена връзка с подсъдимия ( негов ***) при което е житейски оправдано с
даването на неверни показания да се опита да оневини неправомерното му
поведение.
От
субективна страна деянието е осъществено
с пряк умисъл. С предприемане на управление на автомобила след употреба на
наркотични вещества С. пряко е целял осъществяването на една правомерна цел
(предвижването от едно място в пространството до друго такова), но същевременно
е съзнавал, че нейното осъществяване е неизбежно свързано с извършването на
обществено опасно деяние, изразяващо се в управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. В константната си практика ВКС приема, че съзнаването на
неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази
следното:
От
една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем
в страната, вида на установеното наркотично вещество – а именно метамфетамин. От друга страна съдът съобрази чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, добрите характеристични данни. С оглед на всичко това съдът счете, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и същевременно и
най-ниското предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода е
несъразмерно тежко за извършеното, поради което определи наказание при условията
на чл. 55 ал.1 т.1 НК под най-ниския предвиден в закона размер, а именно осем месеца лишаване от свобода .
Съдът
след като взе предвид, че наложеното на подсъдимия наказание е до три години
лишаване от свобода, същият е с чисто съдебно минало и след като счете, че за
постигане целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на С. не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, на осн. Чл. 66 ал.1 НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.
На
осн. Чл. 343г НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от десет
месеца, считано от влизане на присъдата в сила .
На
осн. Чл. 59 ал.4 НК съдът зачете времето през което С. е лишен по
административен ред от правото да управлява МПС , считано от 20:30ч. на
06.07.2020г.
Съдът
счете, че така определените на подсъдимия наказания по вид, размер и начин на
изтърпяване биха съдействали в максимална степен за постигане целите на
генералната и специална превенция, така както са заложени в чл. 36 НК
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение на осн.
Чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер
на 457.50лв., вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР
Ямбол, както и в размер на 47.04лв.,
вносими в полза на съдебната власт, по сметката на ЯРС
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: