№ 41
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000021 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЗКПУ
„Н. ж.“ с ЕИК ********, представлявана по пълномощие от адв.Р., срещу
решение № 320/28.10.2021 г., постановено по т.д.№427/ 2020 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, с което е прието за установено по предявения от „К. т.
б.“ АД в несъстоятелност иск по чл 422 от ГПК, че ЗКПУ „Н. ж.“ дължи
следните суми, произтичащи от банков кредит от 25.05.2009 година, изменен
с последващи анекси, за които е била издадена заповед от 02.07.2020 година
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по член 417 от
ГПК по частно гражданско дело №20920 от 2020 година на Районен съд
София, както следва: 41 429.13 лв. - просрочена главница за периода от
10.08.2014 година до 10.09.2014 година; лихва в размер на 698.50 лв. за
просрочие върху редовна главница за периода от 25.08.2014 година до
25.09.2014 година; лихва за просрочие в размер на 48 560.90 лв. върху
просрочена главница за периода от 25.08.2014 година до 26.05.2020 година;
сума в размер на 70.77 лв. - текуща лихва върху просрочена главница за
периода от 26.05.2020 година до 29.05.2020 година; сума в размер на
14 107,00 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014
год. до 29.05.2020 год. и сума в размер на 100 лв. – разноски за периода от
1
08.10.2018 год. до 29.05.2020 год., общо 104 967,29 лв.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на
практика на КС по приложението на чл.59 ал.5 от ЗБН, съдът не е извършил
съвкупна преценка и цялостен анализ на твърдените в отговора и установени
по делото обстоятелства, сочещи за основателност на направеното
възражение за прихващане.
Сочи се, че според твърденията на ищеца, кооперацията не е
изпълнила задълженията си по договора за банков кредит и на осн.§2 от анекс
№4/02.08.2013 год. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Твърденията за настъпила предсрочна изискуемост се оспорват в жалбата и
се заявява, че в анекса не се съдържа клауза за предсрочна изискуемост.
Заявява се, че кооперацията е изпълнявала задълженията си редовно и именно
поради това банката е сключила с нея четири последователни анекса. Твърди
се, че на 27.10.2014 год. длъжникът е погасил изцяло кредита, чрез изявление
за прихващане, и не дължи нищо. Това погасяване се установява от отчета по
банковата сметка на длъжника и от удостоверение, издадено от квесторите на
КТБ. Сочи се, че прихващането е обявено за относително недействително с
решение №1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/17 год. на СГС, но от самото
постановяване на това решение длъжникът не е изпаднал в забава, тъй като
последната настъпва след извършване на нарочни правни и фактически
действия от страна на синдиците, а именно вписване на вземанията по
обявените за недействителни прихващания в списък на приетите вземания –
§8 от ПЗРЗИДЗБН и чл.64 ал.2 от с.з. Сочи се, че ищецът не е представил
доказателства за изпълнение на законовите изисквания, а проверката в ТР
показва, че въззивникът не е включен в списъците като кредитор на банката.
Това според въззивника означава, че вземането на банката, произтичащо от
договора за кредит, не е изискуемо. Оспорва се изцяло основателността и
размера на исковата претенция, както и основателността и размера на
претенциите за просрочена главница, лихви върху редовна главница,
просрочени лихви върху просрочена главница, текущи лихви и разноски.
Оспорва се твърдението на въззиваемата банка, че прихващането не
е породило правно действие. Поддържа се, че с молба от 23.10.2014 година И.
2
М. И. – цедент, е съобщил на банката на основание член 99 алинея 3 от ЗЗД,
че е прехвърлил по силата на договор за цесия от 22.10.2014 година на
кооперацията вземанията си, произтичащи от договори за банкови депозити, в
размер на 43293 лв. Със същата молба кооперацията е направила изявление за
прихващане на основание член 104, връзка член 103 ЗЗД на придобитите
вземания в горния размер срещу задължението си към банката, произтичащо
от договор за банков кредит. С извършеното прихващане е погасена
окончателно отпуснатата от банката кредитна линия на кооперацията. Към
момента на придобиване на вземането си ответникът не е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. Вземанията на кредиторите са били
придобити от ответника на 22.10.2014 година, като изявлението за
прихващане е било отправено до банката на същата дата, преди датата на
откриване на производство по несъстоятелност 22.04.2015 година. Сочи се, че
искането за откриване на производство по несъстоятелност е било предявено
след извършване на прихващанията, а именно на 07.11.2014 година, като към
молбата за откриване на производство по несъстоятелност е било приложено
и решението на управителния съвет на БНБ за отнемане на лиценза на
банката. Отнемането на лиценза е било вписано в търговския регистър на
7.11.2014 година и въз основа на фикцията на член 7 ал.1 от ЗТР съдът е
приел, че ответникът е узнал за отнемането на лиценза на банката за
извършване на банкова дейност и искането за откриване на производство по
несъстоятелност на 07.11.2014 година, след датата на придобиването на
въпросните вземания и на отправяне на изявление за прихващане до банката,
което изключва наличието на знание в хипотезата на презумпцията на чл. 59
ал.3 на ЗБН.
Поддържа се, че при постановяване на решението си БОС е
приложил нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН, която е обявена за
противоконституционна и не следва да се приложи по отношение на
съдебното възражение за прихващане. Сочи се, че решението на КС, с което
се обявява противоконституционност на закон, има действие занапред, като
спрямо заварените и неприключили правоотношения
противоконституционния закон не се прилага.
Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за
постановяване на ново, с което предявената искова молба да бъде отхвърлена.
3
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„КТБ“ АД в н. чрез упълномощен от синдиците адвокат Й. Ш..
Изразява се становище за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, както и за неоснователност на въззивната жалба. Сочи
се, че банката не твърди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а
изискуемост поради настъпване на уговорения падеж съгласно §2 от анекс
№4/02.08.2013 год., а именно, че от 10.09.2014 год. целия кредит е станал
дължим. Признава се, че длъжникът е погасил изцяло кредита с изявление за
прихващане, получено в деловодството на банката на 27.10.2014 год., със свое
вземане в размер на 43 293 лв., придобито с договор за прехвърляне на
вземане от 22.10.2014 год. Твърди се, че от синдиците на банката са били
предявени искове за обявяване на прихващането за нищожно, а при условията
на евентуалност – за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, на осн.чл.59 ал.2, чл.59 ал.5 и чл.59 ал.3 от ЗБН,
образувано е т.д.№1433/17 год. на СГС и с решение №1660/25.09.2019 год.,
влязло в сила на 04.11.2019 год., прихващането е обявено за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Оспорва се доводът в
жалбата, че за да изпадне в забава длъжникът, е било необходимо неговото
насрещно вземане към банката да бъде включено служебно от синдика в
списъка на приетите вземания, след постановяване на решението по т.д.
№1433/17 год. на СГС. Въззиваемият счита за правилен извода на
първоинстанционния съд, че вземанията на банката са възстановили
съществуването си и станали изискуеми с влизане в сила на решението по
горното дело, а включването на насрещното вземане на кооперацията в
списъка на приетите вземания е без правно значение. Твърди се, че
въззивникът неправилно тълкува разпоредбата на чл.64 ал.2 от ЗБН и
неоснователно счита, че поради невключването на насрещните му вземания в
списъка на приетите вземания не е длъжник на банката.
Поддържа се, че изложението в жалбата във връзка с презумпцията
на знание по чл.59 ал.4 от ЗБН е неотносимо към спора, тъй като касае
евентуалния иск по чл.59 ал.3 от ЗБН, който изобщо не е бил предмет на
разглеждане от СГС, след като е уважен иска по чл.59 ал.5 от с.з. Сочи се, че
спорът относно недействителността на възражението за прихващане е
разрешен със сила на пресъдено нещо, която правилно е зачетена от БОС, тъй
4
като §8 от ПЗР ЗИДЗБН е обявен за противоконституционен след влизане в
сила на решението по т.д.№1433/17 год. на СГС. Позовава се на решение
№3/28.04.2020 год. по к.д.№5/19 год. и на задължителното тълкуване от КС на
разпоредбата на чл.152 ал.2 изр.трето от КРБ. Поддържа се, че решение
№8/27.05.21 год. по к.д.№9/20 год. на КС не може да разпростре действието
си върху вече уредените по окончателен начин от обявения за
противоконституционен закон правоотношения.
По отношение на въведеното от ответника възражение за
прихващане по реда на чл.371 от ГПК се изразява становище за
недопустимост, поради липса на предпоставките по чл.371 от ГПК. Твърди се,
че съществуването на вземането на ответника към КТБ АД в н. и неговия
размер не са установени по безспорен начин в настоящото производство, а
освен това решението на СГС по т.д.№1433/17 год. формира сила на
пресъдено нещо само по отношение на недействителността на прихващането.
Дори възражението да се приеме за допустимо, то е неоснователно, тъй като
прихващане със същите вземания не може да бъде осъществено. Сочи се, че
чрез въвеждане на възражението за прихващане въззивникът се опитва да
дерогира силата на пресъдено нещо на решението по т.д.№1433/17 год. на
СГС и неоснователно твърди, че прихващането, извършено на 27.10.2014 год.
е нищожно, а не относително недействително.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, претендират се
разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от „КТБ“ АД в н. против
ЗКПУ „Н. ж.“ по чл.422 от ГПК за установяване дължимост на суми,
произтичащи от банков кредит от 25.05.2009 година, изменен с последващи
анекси, за които е била издадена заповед от 02.07.2020 година за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по член 417 от ГПК по частно
гражданско дело №20920 от 2020 година на Районен съд София, както следва:
41 429.13 лв. - просрочена главница за периода от 10.08.2014 година до
10.09.2014 година; лихва в размер на 698.50 лв. за просрочие върху редовна
5
главница за периода от 25.08.2014 година до 25.09.2014 година; лихва за
просрочие в размер на 48 560.90 лв. върху просрочена главница за периода от
25.08.2014 година до 26.05.2020 година; сума в размер на 70.77 лв. - текуща
лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020 година до
29.05.2020 година; сума в размер на 14 107,00 лв. – неустойка върху
просрочена лихва за периода от 27.10.2014 год. до 29.05.2020 год. и сума в
размер на 100 лв. – разноски за периода от 08.10.2018 год. до 29.05.2020 год.,
общо 104 967,29 лв. Ищецът е изложил съображения, че е предоставил на
ответника кредит, чийто краен падеж е настъпил на 10.09.2014 год. Заявил е,
че длъжникът не е погасил паричните си задължения чрез плащане, а чрез
прихващане със свое насрещно вземане, чрез изявление, получено от банката
на 27.10.2014 год. Ищецът е поддържал, че това прихващане е било обявено
за недействително по отношение кредиторите на КТБ на осн.чл.59 ал.5 от
ЗБН, с решение №1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/2017 год. на СГС, в сила
от 04.11.2019 год. Поради неизпълнението на длъжника по договора, КТБ
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
такава била издадена по ч.гр.д.№20920/20 год. на СРС, но длъжникът подал
възражение, от което възникнал правен интерес за кредитора да предяви иска
за установяване на вземанията си.
Ответникът е подал отговор извън предоставения му двуседмичен
срок, който не е бил взет предвид от съда. С нарочна молба от 20.05.2021 год.
ответникът е предявил възражение за прихващане със свое вземане в размер
на 43 293 лв., чиято изискуемост е настъпила с влизане в сила на
№1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/2017 год. на СГС.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е уважил иска с
правно основание чл.422 от ГПК, като е приел, че с влизане в сила на решение
№1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/2017 год. на СГС вземането на банката
против кооперацията се е възстановило, станало е изискуемо и все още не е
погасено. Счел е за неоснователен довода на ответника за липса на
изискуемост поради непредприемане на действия от синдиците за включване
на вземането в списъка по чл.64 от ЗБН. Възражението за съдебно
прихващане също е счетено за неоснователно, поради заявяването му след
откриване на производството по несъстоятелност на КТБ. Съдът се е позовал
на чл.59 ал.6 от ЗБН, според който компенсацията на двете вземания се
отлага до изпълнение на окончателната сметка за разпределение по чл.104 от
6
с.з.
Пред настоящата инстанция няма спор между страните по
правнорелевантните факти, установени от Бургаски окръжен съд. От правна
страна въззиваемият не оспорва валидността и последиците на договор за
прехвърляне на вземане от 22.10.2014 год., сключен между И. М. И. и
ЗКПУ“Н. ж.“ с.Л., с който въззивникът е придобил вземане в размер на 43 293
лв., произтичащо от договор за безсрочен депозит, сключен между М. и КТБ.
Въззивникът не оспорва задължаването си по договора за кредит, сключен с
КТБ и съществуването на оспорените вземания за главница към датата на
крайния падеж по договора, а именно 10.09.2014 год. - §2 от анекс
№4/02.08.2013 год. Основния спор между страните е съсредоточен върху
погасителния ефект на извънсъдебна компенсация, предприета с изявление на
кооперацията до банката и достигнало до квесторите на последната на
27.10.2014 год. (също безспорен факт). С пропускането на срока за подаване
на отговор на исковата молба се е преклудирала възможността на ответника
да представи доказателствата, с които е разполагал, но не и възможността да
оспори иска, още повече, че твърдението за погасяване на кредитното
задължение чрез прихващане е формулирано още възражението по чл.414 от
ГПК, съдържащо се в приобщеното ч.гр.д.№20920/20 год. на СРС. Според
възприетото в 11.а от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК
ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори
ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил
подобни възражения в срока за отговор, а освен това, настоящият съд
отбелязва, че обжалването на решението се основава именно на довода за
погасяване на исковите вземания чрез прихващане.
С решение №1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/2017 год. на СГС по
иск на синдиците на КТБ прихващането, на което се позовава въззивника,
извършено с изявление от името на кооперацията вх.№9846/27.10.2014 год. на
деловодството на КТБ, е обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на осн.чл.59 ал.5 от ЗБН. Между страните
няма спор и от отбелязването върху решението се установява, че то е влязло в
сила на 04.11.2019 год. Решението е основано на чл.59 ал.5 от ЗБН, в
7
редакцията след изменението с ДВ бр.98/2014 год., на която е придадено
обратно действие с §8 ПЗР ЗИДЗБН (обн.в ДВ бр.22/2018 год.), а именно от
20.06.2014 год. Според тази редакция, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната
дата на неплатежоспособността, която за КТБ е 20.06.2014 год. - определена с
решение от 03.07.2015 год. по т.д.№2216/15 год. на САС.
С възражението си по чл.414 от ГПК кооперацията е заявила, че след
влизане в сила на горното решение за обявяване на прихващането за
недействително, синдиците на банката не са включили вземането й в
списъците на приетите вземания, каквото задължение им е вменено от 64 ал.2
от ЗБН. Подобно твърдение за отрицателен факт се поддържа и във
въззивната жалба, неговата достоверност не е оспорена от синдиците на
банката, не са представени доказателства за включване на вземането,
придобито от кооперацията с неоспорения договор за цесия, в списъка на
приетите вземания, и след служебна проверка от съда в обявените в ТР
списъци такова вземане също не е установено.
С решение №8/27.05.2021 год. по к.д.№9/20 год., обн. в ДВ бр.48/2021
год., Конституционният съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019
г., в сила от 19.04.2019 г.). В мотивите на КС е отчетено, че някои от
оспорените разпоредби имат „същинско“ обратно действие, тъй като
преуреждат настъпилите правни последици от осъществили се в миналото
юридически факти. Сред тях е и разпоредбата на §8, според който
разпоредбите на чл. 59, ал. 5, 6 и 7, с които се въвеждат нови основания за
относителна недействителност на вече извършени прихващания от банката
или от неин кредитор след началната дата на неплатежоспособността, се
прилагат, считано от 20 юни 2014 г., като кредиторите се вписват служебно в
първоначалния списък на приетите от синдика вземания. Изрично е
отбелязано, че разпоредбата на § 8 (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) относно
началния момент на прилагане на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 (обн. ДВ, бр. 98 от 2014 г.
8
и ДВ, бр. 41 от 2015 г.), а именно от 20.06.2014 г. (датата на поставяне на КТБ
под особен надзор) е приета повече от три години след като тези разпоредби
са влезли в сила и породили действие.
С настоящото произнасяне следва да се разреши колизията, възникнала
между решение №8/27.05.2021 год. по к.д.№9/20 год., обн. в ДВ бр.48/2021
год. на Конституционния съд и влязлото в сила преди приемането му решение
№1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/2017 год. на СГС. С първото решение §8
от ПЗР ЗИДЗБН (обн.ДВ бр.22/2018 год.) е обявен за
противоконституционен, е с второто решение тази норма е приложена от съда
при разрешаването на повдигнатия спор за валидността на прихващането от
27.10.2014 год.
Важно е да се отбележи, че към датата на извършване на прихващането
действа редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН, обн.ДВ бр.59/2006 год., според която
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността са
прихващанията, извършени от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни вземания. В каузалната си практика ВКС е извършил тълкуване на
чл.59 ал.5 от ЗБН в горепосочената редакция и еднозначно е приел, че под
„длъжника“ следва да се има предвид само едната страна в правоотношението
и това е банката – напр.решение №19/15.03.2022 год. по т.д.№638/20 год., ІІ
т.о. ВКС, решение №60177/24.01.2022 год. по т.д.№630/20 год. І т.о. ВКС,
решение №30/09.03.2022 год. по т.д.№86/21 год. ІІ т.о. ВКС. Или в настоящия
случай, при достигане на компенсационното изявление на кооперацията до
банката на 27.10.2014 год., не е съществувало никакво основание за оспорване
на неговата валидност, тъй като според нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН е било
възможно оспорване по исков ред само на прихващанията, предприети от
банката. Едва по-късно, със ЗИД ЗБН, обн. в ДВ 98/2014 год., в сила от
28.11.2014 год., нормата на ал.5 е изменена, като за недействителни са
обявени и прихващанията, извършени от кредитори, а с §8 от ПЗР ЗИДЗБН
(обн.ДВ бр.22/18 год.) действието й е „изместено“ назад във времето, считано
от 20.06.2014 год. (началната дата на неплатежоспособност на КТБ).
С т.2 от решение №3/28.04.2020 год. по к.д.№5/19 год.
Конституционният съд приема, че по отношение на заварените от решението
на Конституционния съд неприключени правоотношения и
9
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. В мотивите си съдът е
отбелязал, че докато Конституционният съд не обяви един закон за
противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с
Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието
уреждане е създаден. Обявените за несъответни на Конституцията закони
губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането им
правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в
сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното
събрание не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от Закона за
Конституционен съд (ЗКС). Ефектът от решението на Конституционния съд
не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от
обявения за противоконституционен закон правоотношения. Спрямо
заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения противоконституционният закон не се прилага.
Същевременно, отчетено е, че ако спрямо висящите съдебни производства
решението на КС действа по общото правило занапред, то тогава съдебните
състави ще са обвързани да решат спора съобразно обявения за
противоконституционен закон. За да не се стигне до несправедлив изход на
съдебния процес, Конституционният съд приема, че нормата на чл.151 ал.2
от КРБ няма абсолютно действие и по неприключилите съдебни
производства, заварени от решението на КС за обявяване на
противоконституционност на закон, приложение намира разпоредбата на
чл.150 ал.2 от КРБ, според която съдията следва да се въздържа от
прилагането на закон, за който смята, че противоречи на Конституцията.
Изложени са доводи, че цялостната конституционна уредба е насочена към
това да не бъде приложен противоконституционния закон, да не възникнат
противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от
такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на личността. С цитираното
решение колизията между два основни правни принципа – на формалното
правосъдие и на върховенството на Конституцията и на справедливостта, се
разрешава в полза на втория. В обобщение КС приема, че за
провоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявения за
противоконституционен закон не се прилага.
Изхождайки от решението на КС, което е задължително и за органите
10
на съдебната власт, настоящата инстанция намира, че обявената за
противоконституционна разпоредба на §8 от ПЗР ЗИДЗБН, придаваща
обратно действие на нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН в редакцията й обн.ДВ
бр.98/2014 год., не се прилага в отношенията на страните. Допълнителен
аргумент за този извод е и фактическото развитие на спора след
постановяване на решение №1660/25.09.2019 год. по т.д.№1433/2017 год. на
СГС и непредприемането на дължимите действия от синдиците по включване
на активното вземане на кооперацията в списъка на приетите вземания на
кредиторите на КТБ. Решението е останало неприложено в отношенията
между страните и до настоящия момент, без да е поета инициатива от
страната, в чиято полза е постановено. Както вече се посочи, към момента на
достигане на компенсационното изявление на кооперацията до квесторите на
банката не е съществувала законова забрана за това действие и то е произвело
своя погасителен ефект. От съдебно-икономическата експертиза се
установява, че на 15.10.2014 год. КТБ е изпратила покана за доброволно
изпълнение до кооперацията, с която е уведомила последната за размера на
дълга – 42 198,02 лв. главница и 1094,93 лв. лихви, общо 43 292,95 лв.
Активното вземане на кооперацията, с което е извършено прихващане, е в по-
голям размер – 43 293 лв., от което следва, че вземането на банката по
договора за банков кредит от 25.05.2009 год. е погасено изцяло. Вземанията,
за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист не
съществуват, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което установителния иск по чл.422 от ГПК да се отхвърли.
Решението следва да бъде отменено и в частта относно отговорността за
разноски и същата да се поеме от страните според изхода на спора пред
настоящата инстанция. Въззивникът не е представил списък с разноските си
пред настоящата инстанция. Пред първоинстанционния съд е поискал
присъждане на разноски в размер на 2 515 лв. – възнаграждения на адвокат и
вещо лице. Към тях следва да се добави заплатената държавна такса за
въззивно обжалване в общ размер от 2099,35 лв., или общо на въззивника се
присъждат 4 614,35 лв. На въззиваемата страна не се следват разноски.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 320/28.10.2021 г., постановено по т.д.№427/
2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „К. т. б.“ АД в несъстоятелност против
ЗКПУ „Н. ж.“ с.Л. за установяване по отношение на ЗКПУ „Н. ж.“ с.Л., че
дължи на „КТБ“ АД в н. следните суми, произтичащи от банков кредит от
25.05.2009 година, изменен с последващи анекси, за които е била издадена
заповед от 02.07.2020 година за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по член 417 от ГПК по частно гражданско дело №20920
от 2020 година на Районен съд София, както следва: 41 429.13 лв. -
просрочена главница за периода от 10.08.2014 година до 10.09.2014 година;
лихва в размер на 698.50 лв. за просрочие върху редовна главница за периода
от 25.08.2014 година до 25.09.2014 година; лихва за просрочие в размер на
48 560.90 лв. върху просрочена главница за периода от 25.08.2014 година до
26.05.2020 година; сума в размер на 70.77 лв. - текуща лихва върху
просрочена главница за периода от 26.05.2020 година до 29.05.2020 година;
сума в размер на 14 107,00 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода
от 27.10.2014 год. до 29.05.2020 год. и сума в размер на 100 лв. – разноски за
периода от 08.10.2018 год. до 29.05.2020 год., общо 104 967,29 лв.
ОСЪЖДА „К. т. б.“ АД в несъстоятелност с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.И.“ №10, представлявана от
синдиците А. Д. и К. М.а, да заплати на ЗКПУ“Н. ж.“ с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Л.“, представлявана от С. Г.
– председател, разноски пред двете инстанции в размер на 4 614,35 лв.
(четири хиляди шестстотин и четиринадесет 0.35) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12