МОТИВИ
към присъда от 15.11.2017 год. по НОХД № 171/2016 година
по описа на Специализирания наказателен съд,12 н.с.
Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в
Специализирания наказателен съд, като е повдигнала обвинения срещу подсъдимите лица както следва:
1.С.В.С.,за
това че:
В периода от
началото на м. март 2010 г. до **г. на територията на Р България ръководил
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, с участници К.С.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А. А.х., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от
неустановена дата през м. април 2010 г.
до **г.), П.М.С., ЕГН **********
(взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН **********
(взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.),
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК;
2.М.Р.М. за това, че:
2.1.В периода от неустановена по делото дата
през м. март 2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по
чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, образувана (на неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и
ръководена (в периода от неустановена дата в началото на м. март 2010 г.
образувал и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която участва.и и К.С.В.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), А. А.х., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена
дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК и
2.2. В периода от време от неустановена дата
от началото на м. ноември 2010 г. до края на м. февруари 2011 г. територията на
Р България, при условията на продължавано престъпление - с три деяния, които
осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да принуди различни лица да се разпоредят
с вещ и парични суми, ги заплашил с насилие, с увреждане на имущество и други
противозаконни действия с тежки последици за тях и техните ближни, като деянията
са извършени по поръчение на организирана престъпна група (образувана и
ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********,
М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д.,
ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********)
и едно от деянията е извършено от две лица - от М.Р.М. и П.М.С., както следва:
- На неустановена
по делото дата в периода от началото на м. ноември 2010 г. до края на м.
декември 2010 г., в гр. Г.Т., обл. Д., с цел да
принуди К.К.К. да се разпореди с вещ - парична сума в
размер на 58 000 лева, го заплашил с противозаконни действия с тежки последици
за негови ближни - че ще се случи нещо лошо с родителите и децата му, като
деянието е извършено по поръчение на организирана престъпна група (образувана и
ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********,
М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д.,
ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********);
- На неустановена
по делото дата в периода от нача.ото
на м. ноември 2010 г. до края на м. декември 2010 г., в гр. Г.Т., обл. Д., с цел да принуди Я.М.А. да се разпореди с вещ -
парична сума в размер на 40 000 лева, го заплашил с насилие и други
противозаконни действия с тежки последици за него и за негови ближни - че
съпругата му ще бъде изнасилена, че синът му ще бъде обезобразен, а Я.М.А. ще
бъде поставен в инва.идна количка, като деянието е
извършено по поръчение на организирана престъпна група (образувана и ръководена
от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М.,
ЕГН **********, А. А.Х., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********,
П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********);
- На неустановена
по делото дата в периода от нача.ото
до края на м. февруари 2011 г., в гр. К., обл. Д., с
цел да принуди Т.Д.М. да се разпореди с вещ - ремарке за товарен автомобил
марка „К. 322" с ДК № **** **, я заплашил с увреждане
на имущество - че ако не предаде доброволно ремаркето, ще й бъде отнета цялата
стока от склада на „Т." ЕООД, като деянието е извършено от две лица - от М.Р.М.
и П.М.С. и по поръчение на организирана престъпна група (образувана и ръководена
от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М.,
ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********,
Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********) - престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр.
2, алт. 3 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, а.. 1 НК;
3.Я.А.В. за това ,че:
В периода от
23.10.2010 г. до **г. на територията на Р България участва. в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 213а и по чл. 214 НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
образувана (на неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в
периода от неустановена дата в началото на м. март 2010 г. образувал и от
образуването й до **г.) от С.В.С., в която участвали и К.С.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.),
Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
април 2010 г. до **г.), П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като
групата е създадена с користна цел -
престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 2 вр. с а.. 2 НК;
4.Д.А.М. за това,че:
4.1.В периода от
неустановена по делото дата през м. април 2010 г. до **г. на територията на Р
България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 I-IK, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, образувана (на неустановена дата в
началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от неустановена дата в
началото на м. март 2010 г. образува. и от образуването й до **г.) от С.В.С., в
която участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010
г. до **г.), Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 23.10.2010 г. до
**г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през
м. март 2010 г. до **г.), А. А.Х., ЕГН ********** (взел участие в групата от
03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от
03.05.2010 г. до **г.), П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като
групата е създадена с користна цел -
престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК и
4.2.В периода от време от неустановена дата
от началото на м. декември 2011 г. до края на м. януари 2012 г. територията на
Р България, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, с цел да принуди различни лица да се разпоредят с вещ - парични
суми и да поемат имуществено задължение, ги заплашил с противозаконни действия
с тежки последици за тях и техните ближни, като деянията са извършени по
поръчение на организирана престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С., с
участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********,
А.А., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М.,
ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********) и едно от
деянията е извършено от две лица - от М.Р.М. и П.М.С., както следва:
- На неустановена по делото дата в периода
от началото на м. декември 2011 г. до края на м. януари 2012 г., чрез
позвъняване от офис в гр. К. на абонатен номер, ползван от Е.С.Б. ***, с цел да
принуди Е.С.Б. да се разпореди с вещ - парична сума в размер на 400 лева, я
заплашил с противозаконни действия с тежки последици за него - че ще я изкара
на околовръстното шосе, за да изкара пари и ще стане лошо, като деянието е
извършено по поръчение на организирана престъпна група (образувана и ръководена
от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М.,
ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********,
Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********);
- На 21.01.2012
г., чрез позвъняване от офис в гр. К. на абонатен номер, ползван от А.П.К. ***,
с цел да принуди А.П.К. да поеме имуществено задължение - да заплати дължимия
от майка му И. Д. К. кредит към „С. К.",
в размер на 600,00 лева, го заплашил с противозаконни действия с тежки последици
за неговите близки - че ще изкара майка му на магистра.ата,
за да си изкара парите за кредита, като деянието е извършено по поръчение на
организирана престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С., с участници К.С.В.,
ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********, А. А.Х., ЕГН **********,
М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г.,
ЕГН **********) - престъпление по чл.
213а, ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК;
5.К.С.В. за това, че:
В периода от
08.03.2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а
именно на девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по
чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, образувана (на неустановена дата в нача.ото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от
неустановена дата в нача.ото
на м. март 2010 г. образувал и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която
участвали и Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.),
М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена
дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК;
6.А. А.Х. за това, че:
В периода от
03.05.2010 г. до **г. на територията на Р България участва. в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
образувана (на неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в
периода от неустановена дата в нача.ото на м. март 2010 г. образувал и от образуването й до **г.)
от С.В.С., в която участва.и и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в групата
от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от
23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена
дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК;
7.П.М.С.
за това,че:
7.1.В периода от неустановена по делото дата
през м. март 2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по
чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, образувана (на неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и
ръководена (в периода от неустановена дата в началото на м. март 2010 г.
образувал и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която участвали и К.С.В.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А. А.Х.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН **********
(взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. април 2010 г. до **г.) и Г.П.Г.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.), като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК и
7.2.На неустановена по делото дата в периода
от началото до края на м. февруари 2011 г., в гр. К., обл.
Д., с цел да принуди Т.Д.М. да се разпореди с вещ - ремарке за товарен
автомобил марка „К. 322" с ДК № ******, я заплашил с увреждане на имущество - че ако не предаде доброволно
ремаркето, ще й бъде отнета цялата стока от склада на „Т." ЕООД, като
деянието е извършено от две лица - от М.Р.М. и П.М.С. и по поръчение на
организирана престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГП **********, Я.А.В., ЕГН **********,
М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д.,
ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********)
- престъпление по чл. 213а, ал. 3, т.
3, пр. 2, алт. 3 вр. с а.. 2, т. 4 вр. с а.. 1 НК;
8.Г.П.Г.
за това,че:
В периода от
неустановена дата в нача.ото
на м. март 2010 г. до **г. на територията на Р България участва. в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
образувана (на неустановена дата в нача.ото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от неустановена
дата в нача.ото на м. март
2010 г. образува. и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която участва.и и К.С.В.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.),
Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
април 2010 г. до **г.) и П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с
користна цел - престъпление по чл. 321 а..
3, пр. 2, т. 2 вр. с а.. 2 НК и
9.М.В.Д. за това,че:
В периода от
03.05.2010 г. до **г. на територията на Р България участва. в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел
да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
образувана (на неустановена дата в нача.ото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от
неустановена дата в началото на м. март 2010 г. образувал и от образуването й
до **г.) от С.В.С., в която участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в
групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата
през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата
от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН **********
(взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.),
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2,
т. 2 вр. с а.. 2 НК.
С Определение, влязло в сила от 29.01.2016 год. на
съдия-докладчик по делото, наказателното производство е било прекратено срещу С.В.С.
за престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК на основание чл.369,ал.4
и ал.5 вр. чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.2 от НПК(ред. ДВ бр.79 от
13.10.2015 год.). Спрямо последният е била налице процедура по глава 26 от НПК(ред. ДВ бр.79 от 13.10.2015 год.),тъй
като делото не е било внесено в съда в определения едномесечен срок по
чл.369,ал.3 от НПК(ред. ДВ бр.79 от 13.10.2015 год.), а един ден след него. Съдът
е бил изправен пред хипотезата на чл.369,а..4 и а..5 от НПК(ред. ДВ бр.79 от 13.10.2015
год.). Съгласно посочената
разпоредба, ако в срока по ал.3 на
чл.369 от НПК(ред.
ДВ бр.79 от 13.10.2015 год.), прокурорът не внесъл делото за
разглеждане в съда, съдията - докладчик еднолично в закрито заседание
прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение, което е
окончателно. След прекратяването на наказателното производство срещу подс.С.С., образуваното в СНС
НОХД №171/2016 год. по описа на същия съд е продължило срещу останалите осем,
посочени по-горе подсъдими лица по обвиненията, който са повдигнати с обвинителния акт от
Специализирана прокуратура. С. е разпитан в хода на съдебното следствие в
качеството на свидетел по делото.
С определение на съдебния състав от
11.07.2016 год., сочените за пострадали Я.А. и К.К. в
обвинителния акт, внесен от Специализирана прокуратура по делото, на основание чл.76-77 от НПК са
конституирани като страна в производството, а именно като частни обвинители, а процесуалните
им представители адв.П. и адв.Д. като повереници. На основание чл. 88, ал. 2
от НПК с протоколно определение от същата дата, предявените от последните граждански искове не са приети за съвместно
разглеждане от съдебния състав и А. и К. не са конституирани като граждански
ищци в процеса, като от съдебния състав е възприето становището, че съвместното
им разглеждане в наказателния процес бе затруднила разглеждането на делото(с
оглед акцесорния характер).
В пледоарията си представителят на Специализирана
прокуратура поддържа повдигнатите обвинения срещу всеки от подсъдимите и в съдебно заседание
описва фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, като смята че тя е
била изяснена на базата на доказателствения материал
събран по делото. Представителят на държавното обвинение прави извод досежно
виновността на подсъдимите, а именно че е налице ОПГ с ръководел С.С. (спрямо когото наказателното производство е било
прекратено) и участници Г.П.Г. , К.С.В., Я.А.В., М.Р.М., А.А.,
М.В.Д., Д.А.М. и П.М.С., като набляга на резултатите от експлоатираните
специални разузнавателни средства.
Прокурорът прави извод и за наличие
на вторични престъпления, по повдигнатите обвинения на подсъдимите М., М. и С. по чл.213а от НК от показанията на свидетелите К., М.,
А., К., Б., М. и М.. В заключение, представителят на СП моли съда да признае подсъдимите
за виновни, като им наложи наказания при превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства - относно
чистото им съдебно минало, трудовата им заетост и сравнително продължителния
период от време, изминал между датата на осъществяване на описаната в
обвинителния акт дейност и тази на постановяване на окончателния съдебен акт от
настоящата съдебна инстанция. Предлага като отегчаващо отговорността
обстоятелство на подсъдимите лица досежно обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2 вр. с ал. 2 НК да се вземе предвид продължителния период от време, през
който се твърди, че е действало описаното в обвинителния акт престъпното
сдружение и големият брой на подсъдимите лица. Предлага на всеки от подсъдимите
лица по това обвинение да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер близо до минимума, предвиден в закона, а
именно за срок от по три години, с приложение на условно осъждане. По отношение на подсъдимите М., М. и С., при определяне на наказанията за вторичните
обвинения по чл.213а от НК, представителят на държавното обвинение заема
становище и предлага на Съда да съобрази отегчаващи отговорността обстоятелства
- високия интензитет на упражнената принуда по отношение на пострадалите,
предизвикала у последните чувство на основателен страх. Прокурорът смята, че наказание
в размер малко над минимума, предвиден в закона - от по шест години лишаване от
свобода би било справедлИ.наказание, след което да се
приложи и текста на чл. 23 от НК и да се
определи за всеки от тях едно общо най-тежко наказание измежду наложените им.
Адв. Д.,
повереник на частния обвинител по делото К.К.
заема становище, че са налице доказателства за виновността на подс. М.Р.М. досежно обвиненията
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр.
2, алт. 3 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и моли същият
да бъде признат за виновен. Според нея,
изводи в тази насока се правят от доказателствата по делото и в
частност от показанията на С., Д. и К., като се установява фактическата
обстановка съответстваща на описаната в обвинителния акт по делото. Изтъква, че
приетата в хода на съдебното следствие съдебно -психиатрична и психологична
експертиза дава отговор относно психическата годност на освидетелстваният К. и
въз основа на нея може да се направи извод за правдивостта на даваните от него показания.
Освен това, повереникът заема становище ,че Съда следва да вземе предвид
специалните разузнавателни средства и веществените доказателства, от които
могат да се направят изводи за
съществуването на описаната в обвинителния акт организирана престъпна
група. В заключение се прави извод,че деянието е извършено от подсъдимия М. с
пряк умисъл и същия е съзнавал обществената опасност на деянието си, като е
искал настъпването на последиците от него. Моли Съдът да признае подсъдимият М. за виновен, като му се
наложи наказание към средния размер, определен в закона и да се отчетат
отегчаващите вината обстоятелства - това е дългият период от време през, който
той е участва. в твърдяната ОПГ, описаните множество деяния по чл. 213а от НК в
обвинителния акт, за които са му предявени обвинения и упоритостта, с която е
отправял сочените заплахи към пострадалия К..
В пледоариите частния обвинител
К. поддържа казаното от своя повереник, като не изтъква допълнителни доводи, а
частния обвинител А. не заема изобщо становище.
Адв. Р.,
защитник на подсъдимия М., моли неговият доверител да бъде признат за невиновен
и да бъде оправдан по повдигнатите обвинения. Заема се становище ,че в обвинителния акт има констатации и
фактически твърдения, които не отговарят на обективната действителност, в т.ч.
и досежно описаните цесии. На следващо място защитата на подсъдимия М. излага доводи,че описаното сдружение не
изпълва обективните критерии на чл. 93, т.20 от НК, както и че в случая се
касае за едно търговско сдружение, в което подзащитния му е бил страна по
трудово правоотношение. Заема становище, че
доказателствата по делото не си кореспондират и не подкрепят
обвинителната теза. Адв.Р. се аргументира, като набляга
на показанията на свидетеля С., които според него следва да бъдат взети предвид
от Съда и имайки предвид неговите интелектуални
възможности - високите му постижения в сферата на банкирането,образователния
му ценз, реализираните печалби на представляваното от него дружество и неговите
клиенти, ползващи се с голям икономически авторитет. Възприема се становище, че експлоатираните
специални разузнавателни средства не следва да се вземат предвид от съдебния
състав, тъй като същите са експлоатирани по отношение на лице, което вече има
качеството на свидетел, както и че същите не са достатъчни като доказателствен
източник, за да се възприеме описаното във фактическата обстановка на
обвинителния акт. Според защитата доказателствената съвкупност води до
единствения възможен извод, че организирана престъпна група никога не е
създавана, не е съществувала и не е
действала и моли не само подсъдимия М.,
но и останалите подсъдими лица по делото да бъдат признати с присъдата от Съда за невинни да са извършили престъпление по
чл.321 от НК. Изложени са доводи, че не може да бъде уважена претенцията на прокурора
и на частния обвинител, М.М. да бъде осъден и за деяния по чл. 213а от НК, тъй като
няма мотив и никаква облага от това, а
същият е упражнявал единствено правото си труд. Адв.Р.
смята, че Съдът не следва да кредитира показанията на сочените за пострадали лица, тъй като те са били неизправната страна по сключените
договори с „Г.“ АД, заинтересовани са от изхода на делото и не се установява
подзащитния му да е заплашвал някой от тях. Намира,че Съда в тази насока следва
да кредитира показанията на свидетеля С., Д., наследниците на Т.М.. В
заключение, процесуалният представител на подсъдимия М.М.
иска от Съда същият да бъде признат за невиновен по всички повдигнати му
обвинения.
В своя лична защита подсъдимия
М. поддържа тезата на своя защитник и смята, че е невинен,а
изложеното от прокурора не е истина.
По време на пледоариите адв. Ц.
заема становище, че подзащитния му Я.В.
не е нарушил каквито и да е обществени отношения. Излага доводи, че изобщо не
се установява съществуването на сдружение, което да изпълва определението за
организирана престъпна група, така както е формулирано в чл.93,т.20 от НК и липсва
изискуемата „специална цел“. Аргументира се, че дейността на дружеството „С. Е.“
ЕООД е законна и отношенията му с кредитните институции почиват на двустранни
договори. Набляга се на факта, че по делото не е установено нито едно плащане
към посоченото дружество от длъжници и нито подзащитния му, нито който и да
било то другите подсъдими не са
съзнавали и не са участвали в организирана престъпна група насочена към
осъществяване на престъпления. В тази насока предлага на Съда да вземе предвид
показанията на свидетеля Г., който не е възприел противоправно поведение от страна
на подсъдимия В.. В заключение, адв. Ц. моли Съдът да заеме становище, че не е
налице престъпна организация, че „С. Е.” ЕООД не покрива белезите на ОПГ и че
подсъдимите не са членове на такава група, поради което иска на основание чл.
304 от НК да се признае подзащитния му Я.В. за невинен и същият да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение по чл.321 от НК.
Подсъдимият Я.В. в своя лична защита заема
единствено становището на своя процесуален представител, без да излага
допълнителни аргументи.
Идентично и на гореизброените защитници, адв. А. в
пледоарията си зае становище, че
повдигнатото и поддържано обвинение от СП по отношение на подзащитният й Д.М. за престъпления по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. с ал. 2 НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1 НК не са доказани по несъмнен и категоричен начин.
Намира, че от събраните по делото доказателства, както и на ДП, така и в хода
на съдебното следствие не може да се направи единственият категоричен извод,
както за участие в ОПГ, така и за това той да е извършител на деянието-
изнудване по чл. 213а от НК. Защитникът на подсъдимия М. прави аналогични
изводи досежно описаната от Специализирана прокуратура организирана престъпна
група, като намира че такава група не е доказано да е съществувала,тъй като
липсва сочената користна цел. Според адв.А. от
доказателствената съвкупност не се установява подзащитният й да е отправял
заплахи към свидетелите Б. и К., тъй като същия не ги е познавал и виждал.
Според нея не може да се направи извод, че подсъдимия М. е бил лицето,
позвънило на телефоните на последните двама. Излагат се съображения, че Съда
следва да кредитира показанията на свидетеля С. и целта, която е била
преследвана – да бъде унищожена фирмата му. Защитата на подсъдимия М. заема
становище, че показанията от досъдебно производство на свидетеля К. и Б.
относно отправените им закани са разколебани от изнесеното от тях в хода на съдебното
следствие и намира, че формулираното обвинение
по чл.213а от НК в обвинителния акт от Специализирана прокуратура не е
доказано. В заключение, адв.А. моли Съдът да приеме,
че и деянието по чл. 321 от НК не е съставомерно, а тези по чл.213а от НК не са
доказани досежно подсъдимия Д.М. и иска да бъде
постановена оправдателна присъда спрямо него, респ. да бъде признат за виновен.
Подсъдимият М. в своя лична
защита поддържа казаното от защитника му, като не излага допълнителни
аргументи.
Защитата на подсъдимия К.В.
заема същото становище както колегите си и моли да се постанови оправдателна
присъда, като подзащитния й се признае
за невиновен по повдигнатите му обвинения за участие в организирана престъпна
група за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК, с цел да върши користно престъпления
по чл. 213а и 214 от НК. Според защитника на подсъдимия В., в хода на съдебното
следствие пред съда не се събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза и изложената
в обвинителния акт фактическата обстановка. Изложени са доводи, че
доказателствата по делото не сочат съществуването на организирана престъпна
група и респ. участието на подсъдимия В.
в нея и Съдът следва да кредитира
показанията на свидетеля С., Б.К., Р.Т. и обясненията на подзащитния й. Според адв. М.
по делото не е установено последния да
е извършил престъпленията, за които са
му повдигнати обвинения и не е участвал в принудително отнемане на вещи или
отправяне на заплахи и закани. Сочи ,че по скоро подсъдимия В. и неговото
семейство са потърпевши от целия процес
и са изпаднали в неплатежоспособност, което пък от своя страна оборва и
тезата на Специализирана прокуратура за получавани неследващи му се възнаграждения.
Според нея в случая се касае за опит на нередовните длъжници да използват
настоящето производство за да разрешат в своя полза граждански отношения. В
заключение адв.М. моли Съда да постанови оправдателна присъда, с
която К.В. да бъде признат за невиновен по отношение повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият В. в своя лична защита поддържа
изложеното то своя защитник и заема становище ,че е невинен.
Адв. В.,като защитник
на подсъдимия А.А. заема позиция, че обвинението срещу последния не е доказано. На
първо място излага аргумент и опровергава изложеното от представителя на
държавното обвинение във връзка с датата на постъпване на работа в дружеството,
представлявано от свидетеля С. – същият е започнал работа в значително по-късно
и според нея е нелогично да се сочи, че
А.Х. е участник в описаната организирана престъпна група в обвинителния акт на
посочената дата. Според адв.М. по делото
липсват доказателства за субективната страна на деянието по чл.321 от НК и
липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод за общ умисъл за участие в ОПГ. Излагайки своите
аргументи, се набляга на описаните от представителя на държавното обвинение
специални разузнавателни средства и смята ,че същите не доказват съществуването
на каквато и да е организирана престъпна група, а освен това според нея следва
да се вземе предвид от Съда,че свидетеля С. е свидетел по делото. Според защитата
не се касае за престъпна дейност, а за отношенията
между лицата договорно обвързани. Според адв.В. Съдът
следва да вземе предвид и
обстоятелството, че задълженията на голяма част от длъжниците все още са
непогасени. Предлага се на Съда да кредитира показанията на свидетеля Г., Т., К.
и Д., както и извършените по делото съдебно - психиатрични експертизи по
отношение на свидетеля К. и А.,като се направи единствения възможен извод, че
притеснението им не е в резултат от противоправно поведение на подсъдимите, а
от невъзможността им да погасяват задълженията си. Набляга се на
обстоятелството, че по делото няма нито
едно доказателство, което да сочи нейния подзащитен като участник в
организирана престъпна група. В заключение адв.М. прави извод, че по делото не се установи по
безспорен и категоричен начин съпричастността на подзащитният й в
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и моли Съдът да оправдае.
Подсъдимият А.Х. в своя лична защита заема
позицията на своя процесуален представител
и поддържа изложените аргументи от нея.
В пледоарията си адв. В. също
моли за оправдателна присъда спрямо подзащитния му П.С. и останалите подсъдими по
повдигнатите обвинения за ОПГ, като посочва че се присъединява към колегите преди него относно изложените аргументи в тази
насока. Според него формулировката на
обвинението и сочената користна цел не са доказани от доказателствената
съвкупност и се установява, че изобщо не
е имало сключени договори за цесия. Акцентира се, че липсват не само формалните признаци на
организирана престъпна група според чл.93,т.20 от НК, но и не са установени по
делото факти относно структурираност, трайност, съгласуваност, връзки между
участниците, които да са на база съгласие и обща воля да се вършат
престъпления. Приема,че не е налице не само задружна дейност, но и обща воля за
всеки един от участниците да има общ
интерес и съзнание за подпомагане на дейността на описаната организирана престъпна
група от Специализирана прокуратура и
респ. постигане на общ престъпен резултат. По отношение на обвинението на
подзащитния му П.С. по чл.213а от НК, изцяло споделя виждането, че и то не е
доказано. На първо място сочи, че С. е
изпълнявал своите трудови задължения на
територията на гр.Варна, а не както се твърди в обвинителния акт в гр.Д..
Според него следва да се кредитират показанията на свидетелите Г., Т., К..
Защитата на подсъдимия С. излага доводи,че
представителя на държавното обвинение е посочил неистини и според него
няма нито едно доказателство по делото, че починалата Т.М. е водила подобен разговор с него, а
особено пък и след „инструктаж“ от свидетеля С.. Адв.В.
сочи, че служителите в дружеството „С.Е.“ ЕООД са получавали единствено трудово
възнаграждение по трудово правоотношение и по делото не се доказва фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Излага се довод, че спрямо подсъдимия С.
няма подавани жалби (включително и от Т.М.) в органите на МВР и не е ясно как е
попаднал сред подсъдимите лица по делото, освен това не е бил обект и на
експлоатиране на специални разузнавателни средства и от него не са били изземвани документи,
телефони и компютри. Според защитата на последния, още изначало не е имало законен повод и достатъчно данни срещу него
да бъде образувано ДП. Иска се от Съда да се вземат предвид показанията на
наследниците на починалата
свидетелка-свидетеля М. и дъщеря му, от които не се установява С. да е отправял заплахи към
починалата Т.М.. В заключение адв.В. моли Съдът оправдае
подсъдимия П.С. по повдигнатите обвинения и респ. да се признае за невиновен.
Подсъдимият С. в своя лична
защита заявява, че споделя изцяло изложените аргументи от адв. В. и сочи не е извършвал
никакви престъпления.
Аналогично на останалите
процесуални представители на подсъдимите лица, адв. Х. заема становище, че в
обвинителния акт по делото са посочени редица
обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, като на
първо място акцентира на датите на назначаването
на подсъдимите (измежду които не е подзащитния му със сигурност) в дружеството
„С.Е.“ ЕООД и стига до липсата на каквито и да е факти, според които подсъдимия
Г. е сочен за участник в описаната
организирана престъпна група. Според адв. Х. по делото няма нито едно
доказателства, което да подкрепя начина на
сформирането на подобно престъпно сдружение и в тази насока според него се правят изводи от
показанията на свидетелите Г., К. и С.. Сочи се, че отношенията между дружеството представлявано от последния и на
подсъдимия Г. почиват и се основават на приложения по делото договор. Според
представителя на подсъдимия Г., залегналите обстоятелства в обвинителния акт и
сочените от представителя на държавното обвинение факти не намират доказателствена
подкрепа и обвинението срещу същия не е доказано по безспорен и
категоричен начин, както и че съставомерните признаците на ОПГ, съобразно
регламентацията в чл. 93, т.20 от НК не се подкрепят от доказателствата по делото. Иска
се от Съда да кредитира показанията на
свидетеля З. досежно начина на работа на „Х.”ООД и дружеството, представлявано
от свидетеля С., както и тези на свидетеля Г.. Набляга се на сключените
договори и анекси от страна на „Г.“ АД,
приложени по делото и произтичащите от тях
отношения между страните. Според
защитата на подсъдимия Г., не следва да се кредитират показанията на частните
обвинители А. и К., тъй като същите са имали задължения и по отношение на тях
са били образувани изпълнителни производства. В тази връзка се сочат
доводи, че спрямо други длъжници на дружеството „Г.“ АД не са установени
доказателства да са били принуждавани по насилствен начин да изпълняват
задълженията си и изводи за това се правят от показанията на И.П., И.Д., П.С., М.М., Вл. Д., Д.Д..
Според адв. Х., липсват доказателства за
трайност на взаимоотношенията с останалите подсъдими по делото и в тази насока
според него имат значение показанията на С.. Заема се становище, че последния е
взимал сам всички решения относно
сключените договори с представляваното от него дружество и самостоятелно е комуникирал
със съответните контрагенти, уговарял е срокове и комисионни. Според защитата на подсъдимия Г. съдебният
състав следва да обърне внимание на показанията на свидетеля М. М., който в
съдебно заседание опроверга изцяло изложеното от Я.А. и който категорично заяви, че подзащитния му
не е отправял закани към неговия баща и което кореспондира и с показанията на
свидетеля Л.Т.-ЧСИ. В заключение
процесуалния представител на
подсъдимия Г., моли съдебния състав да постанови присъда, с която да се признае подзащитният му за невиновен по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Г. в своя лична защита заявява,че
поддържа изложеното от защитника му, не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда.
Адв. Т.,
в заключителната си пледоария, като защитник на подсъдимия М.Д. аналогично
застъпва изложеното становище от защитата на всички останали подсъдими и моли
на основание чл.304 от НПК да признае подзащитният му за невиновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според него
от доказателствата по делото не се установява Д. да се участвал в организирана
престъпна група, тъй като липсват основни елементи от фактическото съдържание
на текста на чл.93,т.20 от НК и липсва съзнание за участие в такова сдружение от страна на подсъдимите.
Аргументира се с показанията на свидетелите Г. и С. и с приложените по делото писмени
доказателства, сочещи че всички служители са били на трудови договори с
фиксирано възнаграждение и фиксирано работно време с изплащане по банков път на
заплатата и заплащане на осигуровки.
Според адв. Т. по делото няма
никакви доказателства, които да потвърждават, че е налице изрично
съгласие за участие в организирана престъпна група от страна на подсъдимия Д. и
останалите му съпроцесници, а освен това липсва и съставомерната користна цел. Според процесуалния
представител на подсъдимия Д., доказателствата в кориците на делото сочат
наличието на търговски взаимоотношения му юридическо лице и редица други
кредитори, за събиране на дължими суми срещу
заплащане от „С.Е.” ЕООД.
Според него следва да се кредитират показанията на свидетелите Б. и К., които категорично са заявили, че всички
плащания, които са извършвали са били по сметка на своите кредитори, а не по
сметка на „Е.Е.”, а свидетеля З. - подробно е разяснил механизма
на взаимоотношенията с „Е.Е.”, и че фирмата е извършвала
събирания на вземания от името на лизингодателя. Според адв.Т. се
опровергава и твърдението, изложено в обвинителния акт досежно подзащитния му, за който в хода на съдебното
следствие се доказва, че същият е
постъпил значително по-късно на работа в дружеството на С. и трудовото му правоотношение е прекратено по-рано от акцията на ГДБОП във връзка с
арестите по настоящето дело. В
заключение защитата на подсъдимия прави
извод, че липсват доказателства относно подзащитния му М.Д. и останалите
подсъдими за престъпленията, за които са им повдигнати обвинения и моли същите
да бъдат оправдани от съдебния състав.
Подсъдимият Д. в своя лична
защита, заявява че се присъединява се към казаното от защитника му и моли за оправдателна присъда.
В последната си дума всеки
един от подсъдимите лица Г.П.Г., К.С.В., Я.А.В., М.Р.М., А.А.,
М.В.Д., Д.А.М. и П.М.С., моли да бъде
оправдан от Съда.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят С.В.С. завършил средното си образование, което било със специалност
„Банково, застрахователно и осигурително дело“, след което се дипломирал
в УНСС със специалност „Икономика“. По-късно
специализирал в Съединените Американски Щати „Мениджмънт и финанси“, а
междувременно получил и множество грамоти, награди и препоръки за
постиженията си, бил и асистент по висша математика. След завръщането си в
Република България и специализацията в САЩ, свидетелят С. започнал
работа в банка Б., Отдел „Събиране на вземания” на длъжност
„Специалист“, след което бил повишен на длъжност „Директор“ в
Дирекция „Събиране на вземания“ в банка У., като
управлявал заедно със своите колеги „портфейл“ от порядъка на 12-15
милиона лева.
След като натрупал опит в сферата в която работи, свидетелят
С.С. решил да започне подобна дейност и регистрирал
фирма с наименование „С.Е.“ ЕООД. Дружеството започнало дейността си
на девети декември 2009 година.
Управител и едноличен собственик на капитала бил С.С.,
а основния предмет на дейност на дружеството
било събиране на просрочени задължения от длъжници към кредитни
институции и лизингови фирми. Първият договор, който С. сключил бил с банка „У.
К.Ф.“ АД, като започнал работата
сам. От У. му бил възложен „портфейл“ от
кредити, като С. лично започнал да
прозвънява по телефона и да обикаля по адреси, за да се срещне с
длъжниците. Това бил основният предмет
на дейност на фирмата, като във времето
напред дейността се разширявала и
възникнала остра необходимост от назначаване на служители. Различни фирми започнали да му възлагат
големи обеми от работа и С. сключил множество договори. Свидетелят
започнал да изнемогва предвид обемната
работа и започнал да наема служители,
които трябвало да му помагат в събирането на вземанията. В „С.Е.“ ЕООД
били сключени трудови договори с множество служители, между които били
подсъдимите лица К.С.В., Я.А.В., М.Р.М.,
А.А., М.В.Д.,
Д.А.М. и П.М.С..
Тези лица постъпили по различно време на работа като А.А.
и М.Д. постъпили най-късно на работа на 03/05/ 2011 година. Освен посочените
подсъдими лица, в дружеството управлявано от свидетеля С.С.
били назначени и свидетелите С. Г., Р.Т., Б.К. и В.Д.. Всички те отговаряли за
събиране на просрочени задължения от длъжници
по сключените от С. договори, като лицата били разпределени и отговаряли за различни райони
на територията на Република България, а
разпределението било извършено съобразно географският принцип на
тяхното местоживеене. Така подсъдимите Д.М. и К.В. били
разположени и изпълнявали служебните си задължения в единствения реален
офис на дружеството „С.Е.“ ЕООД, който бил своеобразен Кол център и който се
намирал в град К., улица „Г.“ №**. В този офис, освен двамата подсъдими М.
и В., работели и свидетелите Б.К. и Р.Т.. Всички те имали задължение да
провеждат телефонни разговори с длъжници по просрочени задължения и да
установят каква е причината за
неплащането на тези кредити, респ. да предложат реструктуриране на кредита им
или на задължението като цяло. Тези служители нямали задължение да се
срещат с длъжници лично и изпълнявали служебните си задължения единствено от
офиса, като прозвънявали на длъжниците по телефона. Разговорите били провеждани
както от служебни телефони, регистрирани на „С.Е.“ ЕООД, така и от стационарни
в офиса, но се случвало да ползват във връзка с работата си и личните си
телефони. Всеки ден в офиса в гр.К.
се получавал файл от свидетеля С.С., който
съдържал таблица - „пакет“ с имена на длъжници по кредити с просрочени
вноски от тяхна страна и данни за контакти с тях. Принципът на
разпределение на длъжниците спрямо служителите в Кол
центъра бил изцяло случаен, като не е имало алгоритъм или някакви
спецификации при разпределянето на случаите на всеки един от служителите,
определял ги свидетеля С..
Подсъдимите А.А. и М.Д. нямали
офис, в който да изпълняват служебните си задължения като служители на „С.Е.“
ЕООД. На двамата им бил зачислен и даден за ползване във връзка с изпълнение
на служебните им задължения служебен автомобил марка „Ш.О.”. Същите
имали задължение да обикалят длъжниците по адреси и да се срещат с тях. Подсъдимият
А.А. бил назначен във фирмата от свидетеля С. главно поради
това, че дълги години живеел в гр.С. и много добре познавал и се
ориентирал в столицата. Подсъдимият М.Д. бил назначен на работа, като
същият бил препоръчан от свидетеля С.Г. - също служител и юрисконсулт на „С.Е.“
ЕООД.
Подсъдимите лица М.М. и П.С. отговаряли
за събиране на задълженията от длъжници с
местопребиваване на територията на град Д. и град Г.Т.,
а подсъдимият Я.В. отговарял за събиране на задължения от длъжници
с местопребиваване в Западна България и главно гр.С..
При осъществяване на своята дейност и събирането на вземанията
на задълженията от закъснели длъжници,
свидетеля С. още при сключването на договорите с кредитните институции и
лизинговите фирми бил постигнал споразумение паричните
суми по задълженията да не се превеждат по сметки на
неговото дружество. Договорите съдържали клаузи сумите да
постъпват по сметката на съответния кредитор или
лизингодател. За извършената работа дружеството „С.Е.“
ЕООД получавало комисионна, която била уговорена писмено в нарочен договор
между страните. В нито един от случаите, паричните средства
които внасяли длъжниците по своите кредити или лизингови договори не
са постъпвали по сметките на „С.Е.“ ЕООД или пък да са били плащани в брой на ръка на
някой от служителите на дружеството, в т.ч. и на свидетеля С..
При назначаването на работа в „С.Е.“ ЕООД, всеки един от
служителите най-напред минавал през няколко стъпки и постепенно бил
въвеждан в работата. На първо място било проведено интервю с всеки един от
подсъдимите и основно изискване на С. било, лицето което кандидатства за
работа в управляваното от него дружество да не е осъждано и да няма
криминални прояви. Всички служители, които били назначени в дружеството „С.Е.“
ЕООД идвали от други длъжности и нямали професионален опит в
събирането на задължения и комуникация с длъжници. Свидетелят С. не съставил
писмени длъжностни характеристики, а разяснил задълженията на служителите си
устно и организирал те да преминат през съответно
обучение. На всеки един от служителите било обяснено за вноските, за
формата на таблиците, които пристигат от банковите институции, обяснявало
се какво означава просрочена сума, просрочена главница, просрочена лихва,
такси за неустойки и така нататък. Било им е подробно
разяснено за начина, по който трябва да се свързват с длъжниците и да
разберат какъв е проблема за закъснението по плащането на кредита или
лизинговия договор, като в този смисъл служителите от фирмата на „С.Е.“
ЕООД имали задължение да предлагат реконструиране на кредита, което
включвало намаляване на вноска и удължаване на срока на погасяване.
При постъпване на работа в дружеството управлявано от свидетеля С., на всички служители
бил разяснен подробно начина, по който трябва да комуникира с длъжниците и как
трябва да процедира при срещите си с тях. Изрично било акцентирано на
спазването на етикета и доброто поведение, което те следва да имат с тези
длъжници. Било им обяснено, че трябва да бъдат учтиви, възпитани и внимателни,
да се държат „твърдо”, но не и заплашително или обидно. Не е имало случай, в
които свидетеля С. да е казвал на подчинените си да се държат агресивно,
настъпателно или силово, тъй като и
за него самия било известно и осъзнато, че този подход не носи резултат.
Целта на всички тези срещи, които служителите следвало да проведат
със закъснелите длъжници било да се намери разрешение на проблема и да се
помогне, респективно да се стигне до плащане на задължението по кредита или на
дължимите лизингови вноски. За свидетеля С. било
ясно, че заплашителния метод на работа не дава резултат и
няколкократно повтарял на своите служители, че не следва да се отправят закани
и да се държат заплашително с тези длъжници, тъй като ще загубят доверието
в кредитните институции, които ги наемали.
За дейността, която развивала „С.Е.“ ЕООД не се изисквал от закона специален лицензионен или
разрешителен режим, тъй като дружеството било единствено администратор на лични
данни. Съобразно сключените договори с всяка една от банковите,
кредитните институции и лизинговите фирми не е имало правно
основание да постъпват суми по сметки на дружеството от страна
на длъжниците и договорите били изцяло на комисионен принцип. Такива
договори „С.Е.“ ЕООД чрез управителя си свид.С. били
сключени с „ДСК лизинг“, „Х.А.А.А.“
ООД, „Г.“ АД, „С. К. к.Г.”АД и др. В нито един от случаите не са били сключени
договори за цесия с тези дружества.
Към началото на месец
ноември 2010 година едноличния търговец ЕТ "М.К.К."
собственост на свидетеля К.К.К., имал
задължения към "Г." АД,
управител на което дружество бил
подсъдимият Г.П.Г.. Задълженията произтичали от сключен договор между ЕТ "М.К.К." и
"Г." АД за
покупко-продажба на гориво –смазочни материали от 05.10.2009 година
(т.9,л.20-21 от ДП, т.21,л.2,3 от ДП). Част от тях К. заплатил на "Г."
АД, а остатъкът възлизал на сумата от 58 хиляди лева. Подсъдимият Г., като
представляващ "Г." АД сключил договор със "С.Е." ЕООД на 02/07/2010 год.,
подписали двустранен протокол и анекс (т.9,л.22-24, л.25-27, л.71-73,74,т.23
от ДП) , като предмет на договора било
събиране на вземането от ЕТ "М. - К.К." към "Г." АД и е била договорена комисионна за
представляваното от свидетеля С. дружество. Впоследствие били издадени фактури
и извършени съответните разплащания във връзка с уговорените комисионни
(т.9,л.25-32 от ДП). С. възложил
събирането на вземането на свои служители, а именно на подсъдимия М..
Първоначално на
свидетелят К.К. се обадил на свидетеля С., който обяснил че на дружеството "С.Е."
ЕООД е било възложено събирането на
дълга за горива и смазочни материали от ЕТ "М.- К.К.
" към "Г." АД. Била осъществена и среща на която присъствал освен С. и
подсъдимия М.М. и свидетеля В.Д.. На свидетеля К. му било обяснено, че
трябва да направи всичко възможно за да
плаща задълженията си. За свидетеля К.
било изключително трудно да погасява дълга си
към "Г." АД, тъй като
освен това задължение, той имал и други сключени лизингови договори и
задължения към банки. С. му заявил, че
и децата му ще плащат, както че трябва да се плаща на всяко 20-то число на
месеца по 5000лв. К. се притеснил, тъй като чувал различни слухове, които се
носели из град Г.Т. и решил да отиде и да поговори с подсъдимия Г. с молба да
спре „тези хора”, имайки предвид фирмата на С.. Подсъдимият Г. след като
разговарял с К. заявил, че вече процедурата е задействана и
че оттук нататък следва да се оправя с тях, визирайки дружеството "С.Е."
ЕООД и служителите му. Свидетелят С.
казал на К., че „трябва да се плаща” и действително след тези разговори К.
възобновил плащанията по задълженията си, като на всяко 20-то число служителите
от "С.Е." ЕООД му се обаждали
по телефона за да го подсетят и да му напомнят за това. Така свидетелят К.
направил две-три вноски и отново започнал да среща трудности при погасяването
на дълга. Молел приятели на помощ,
взимал заеми и в един момент се оказало,
че не може да плаща и тези 5000 лв на месец,
поради което позвънил на подсъдимия М..
Последния заявил, че ще говори със С. и малко след това К. отново започнал
да внася по взаимна договорка по 3000 лв на всяко 20-то число на месеца. След известно време пак се случило същото, и
в един момент частния обвинител К. не могъл да плаща и уговорените 3000 лв
ежемесечно. Есента на 2010 година
подсъдимият М.М., заедно със свидетеля В.Д. пристигнали
във фирмата на свидетеля К., като били с лек автомобил БМВ и искали да
разберат защо са спрели плащанията.
Подсъдимият М. и свидетелят Д.
изобщо не слезли от автомобила, а
свидетелят К., който бил от
срещуположната страна на улицата
започнал да крещи. Подсъдимият М. и свидетеля си тръгнали с автомобила, след като за тях станало ясно, че няма да
могат да говорят със свидетеля К. адекватно. След този случай частния
обвинител К. подал
жалба и за известно време обажданията от страна на служители на "С.Е."
ЕООД били преустановени. Изминало известно време и подсъдимия М.,
както и други служители от "С.Е." ЕООД започнали отново да
звънят на К., като искали единствено
последния да внася вноските си по задължението
към "Г." АД. Свидетелят К. не бил съгласен със сумата,
която представлявала като цяло неговия дълг
и смятал, че имало дублирани
фактури и надписвания, включително и за
услуги с фадрома, каквито той не е използвал. Въпреки
това К. не предприел оспорване на задълженията по съдебен ред и дори не отишъл
да се консултира с адвокат. Свидетелят К.
бил изплашен, тъй като имал големи финансови затруднения и дължал много
пари. Всички реплики от страна на
служителите на "С.Е."
ЕООД били възприети от страна на
свидетеля К. като заплахи включително и репликите от типа "трябва да
внасяш пари", "внасяй колкото
можеш", "внимавай, внасяй пари", "децата ти ще плащат"
, " трябва да внесеш, ако не - ще ти се случи нещо". Повечето от случаите, когато били отправени
тези реплики към К. били по време на водени разговори по телефона, като лицата
които са се обаждали не са представяли,
а и свидетелят К. не разпознавал имената на лицата които му се
обаждали. С подсъдимия М. и със
свидетеля Д., частния обвинител К. се
срещал два или три пъти, а със С. - един
път. При тези срещи които били лице в
лице, към К. не са били отправени закани
и заплахи. Единствено било казвано в
прав текст, че „трябва да се плаща”. Тъй
като К. възприемал поведението на служителите от "С.Е." ЕООД като заплашително, освен подадената жалба в прокуратурата, той
подал такава и в ГДБОП, след което горните
лица спрели да му звънят изобщо. Свидетелят К. спрял да плаща задълженията си
изцяло и към настоящият момент продължава да дължи и остатъкът от задължението
му към "Г." АД останало
неизплатено. Междувременно за събиране на вземането си "Г." АД чрез управителя си подс. Г. предприел действия и за принудително събиране
на дълга от ЕТ "М.- К.К. " , а именно бил
издаден изпълнителен лист и по
негова молба било образувано
изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител (вж. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ от 17/10/2011г. по ЧГД №606/2011 год. по описа на Г.Тошево, Изпълнителен
лист от 19/10/2011год. по ЧГД №606/2010 год. по описа на РС - Г.Т.- л.2,3,6-7,34-35,56,
т.21), а като последица от това
бил направен опис на имуществото на
длъжника и респективно се пристъпило към
принудително събиране на задължението. През цялото време свидетелят К. останал
с убеждението, че подсъдимия Г.
предприема посочените действия
срещу него и е наел "С.Е." ЕООД, за да му бъде налаган тормоз. Всъщност, целта
на тези срещи и обаждания били единствено да се мотивира свидетеля К. да
погасява задължението си. Свидетелят К.
отслабнал драстично и от притеснение -
нерви и финансови затруднения
дори ударил стената и си счупил ръката. Свидетелят К. не
разбрал, че единственото което се целяло
било да се събере задължението от ЕТ "М.- К.К.
" към "Г." АД.
Освен ЕТ "М. - К.К.", задължения
за неизплатено гориво към "Г." АД имала и фирмата "Ф. 2" ЕООД, представлявана от Я.А., който е и частен
обвинител по настоящото дело. Свидетелят А. продал своята фирма на трето лице и
междувременно изготвил запис на заповед като физическо лице в полза на подсъдимия Г. с поръчител М.М.(приложена по делото).
Задълженията на фирмата били в размер на 87000 лв. и
записът на заповед бил изготвен
за сумата от 68552,06 лева. Междувременно свидетелят Я.А. решил, че трябва да
продължи да работи за да може да изплаща задължението към представляваното
дружество от подсъдимият Г. и синът му - свидетелят М.М.
регистрирал нова фирма с наименование
"М. Т." ЕООД. Свидетелят М. бил управител на дружеството, а Я.А. бил
назначен на длъжност шофьор. Въпреки,
че управител на дружеството бил М.М., свидетелят А. го
имал като свое и всички решения били взимани
"семейно". На фирмата
" Г."АД били превеждани
месечно по 5000 лв от свидетеля А., но в един момент
той "закъсал" финансово, не
можел да плаща задължението и подсъдимия Г. се свързал с него. Казал му,
че синът му М.Я.М. трябва да
„прехвърли” на негово име фирмата "М. Т." ЕООД , за да може подсъдимият Г. да е сигурен, че ще си вземе парите за неизплатеното
гориво. Уговорката била М.М. да остане
управител на дружеството след прехвърлянето на собствеността му, но това така и не се случило. Свидетелят А.
бил скептичен, но подсъдимия Г. му
казал, че ако не прехвърли фирмата ще
има "ядове" и че „това го бил правил и с други хора”. Свидетелят М. прехвърлил собствеността на
фирмата "М. Т." на подсъдимия Г.,
заедно с всички активи, но „пропуснал” да спомене за сметки на
дружеството в „Пиреос банк”
и няколко МПС, негова собственост. Свид. М. бил освободен от длъжността управител след прехвърлянето на
дяловете на дружеството (Договор за продажба на дялове от 27/01/2010 год. между „М. Т.“
ЕООД и „Г.“ АД-л.178,т.26) и управител бил подсъдимия Г.
(вж. Протокол на
едноличния собственик на капитала на „М. Т.“ ЕООД ,с който се освобождава М.М. от „управител“ на дружеството(л.14,т.24 и л.105,т.26).
Сключени били договори от 02/12/2009 г. и от 01/07/2010 г. за
встъпване в дълг между „Г.“ АД, „М. Т.“ ЕООД , М.М., Я.А. и Радина
Атанасова за сумата от 68552,06лв(л.181,т.26).
А. не могъл да плаща
задължението си към "Г." АД ,
поради което подсъдимият Г. се обърнал за съдействие към "С.Е."
ЕООД. Дружеството следвало да събере
задълженията от А. срещу договорена писмено комисионна. Събирането на дълга от А. било възложено на
подсъдимия М.М. и свидетеля В.Д.. На първата среща пристигнали
последните двама, заедно със свидетеля С., който държал изпълнителни
листа. С. казал на свидетеля А., че
след като е "осъден от съдия изпълнител” ,
трябва да плаща и се
поинтересувал кога ще стане това.
Свидетелят А. заявил, че има
уговорка с подсъдимия Г. и казал че
заделя пари за "Г. " АД. След прехвърлянето на дружеството "М. Т."
ЕООД на "Г. " АД, подсъдимия Г.
възложил на свои служители да следят
свидетелите А. и М., в това число къде работят камионите, какви
километри изминават, колко пари изкарват, като единствената идея била да се
изплаща задължението към "Г." АД.
Свидетелят С., в изпълнение на
сключения договор с "Г." АД,
започнал да посещава често А. и
да го подсеща, че следва да извърши плащане. През същото това време подсъдимия М.
бил почти през ден в дома на А. и непрекъснато се изисквало и
настоявало от последният да плаща задълженията си. Случило се така, че свидетелят А. не могъл да изплаща дълга си и определените месечни вноски и една
вечер пред дома му дошъл подсъдимия М. заедно с други непознати лица, които
прибрали лек автомобил „Peugeot Partner”,
което било собственост на фирмата на "М. Т."ЕООД и респ. следвало да премине във владение на
новия собственик "Г. " АД. След този случай А. отново отишъл да
проведе разговор с Г. като му казал, че след като са му взели автомобила и камионите,
равностойността на тези вещи следва да се приспадне от дълга към „Г.” АД. Г. му заявил, че тези камиони не струват
нищо и респективно не било извършено
никакво приспадане.Свидетелят А. имал много срещи и със свидетеля С. и с
подсъдимия М., но резултат в полза на А. не била постигнат. Реално за прехвърлянето на фирмата "М.
Т." ЕООД, свидетелят М.М. не получил нито една стотинка и имуществото, което имала фирмата като актив
реално не било заплатено или приспаднато, съобразно първоначалните уговорки.
Въпреки несъгласията в тази насока между
Г., М. и А., последните двама не
оспорили задълженията по съдебен ред и респ. не се консултирали с адвокат за да
защитят своите законови интереси. Подсъдимият Г. казвал на свидетеля А., че трябва да върне
парите и толкова. А. не можел да плаща и след като започнали притесненията за
пари, отишъл в ГДБОП като разчитал, че проблема ще се реши и подал жалба. Подсъдимият М., когато се срещал с частния
обвинител А. или му звънял по телефона питал единствено кога ще има плащане и
кога ще преведе пари. Г. бил
единственият, който бил отправил остри
реплики към свидетеля А.. Подсъдимият М. никога не е посягал на бой на А.,
не е имало агресия от негова страна и реално закани и заплахи не е отправял.
Действително между А. и М. имало разговори и на висок и на нормален тон, но последния не е бил агресивен спрямо А. и
закана с думите, че М. „ще сложи” А. в
инвалидна количка не са били отправени.
Подсъдимият М. искал единствено пари за "Г." АД. След подаването на жалбата в ГДБОП,
свидетелят А. преустановил плащанията по дълга и към настоящият момент той
продължава да съществува макар и не в пълен размер.
Междувременно по
изпълнителното дело срещу свидетеля А., образувано по молба на подсъдимия Г. бил извършен опис на имущество и било
предприето принудително събиране на дълга. Било запорирано
ремарке марка "К." с ДК№ ******. Ремаркето било закупено на лизинг, като от
стойността му били изплатени 2000 лева. А. продал същото на "Т." ЕООД, град К.,
представлявано от починалата свидетелка Т.М. за 8000лв, като 6000лв била
изплатила на последния(вж. копия от Предварителен договор за продажба на ПС от
06/11/2009г. и от 09/04/2010г. между „М.
Т.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД- л.57-60,л.109-106,т.5; л.35-37, т.23; л.149-151,т.26).
Подсъдимият Г. разбрал за продажбата
и възложил на „С.Е.” ЕООД да установят
местонахождението му и да го върнат в негово владение (вж. копия от Свидетелство за регистрация на МПС, част 1-ва
на ремарке К. 322 с рег.№******-л.2, т.18 и оригинални документи за ремарке „К.“-л.102а
и 102б,т.23). Служителите
на „С.Е.” ЕООД - П.С. и М.М., заедно с
още неустановени на брой лица отишли при
Т.М. (починала към настоящия момент) и
заявили, че ремаркето марка "К." било собственост на "М. Т." ЕООД
, представлявано вече от подсъдимия Г.. При първия разговор с Т.М. лицата се държали арогантно и казали, че ако
не го дадат доброволно ще го спрат на пътя и ще си го вземат. На второто им
посещение в град К. свидетелят М.М.(съпруг на Т.М.)
повикал полиция, като след извършена проверка от служителите на МВР на
представените писмени документи, му било обяснено, че тези хора са в правото
си. Заплахи и закани от страна на подсъдимите лица към Т.М. и М.М. не са били отправени и свидетели в тази насока не са
били установени. От лицата, които
посетили Т.М., М.М. разпознава и сочи само подсъдимия
П.С.. И при двете посещения на
Служителите на „С.Е.” ЕООД , разговорите
които те провели с М.М.
били с нормален тон и същите се разбрали без скандали. Не са установени и
свидетели, в чието присъствие да са били отправяни каквито и да е било закани и
заплахи към починалата М. във връзка с процесното ремарке.
Въпреки многократните
инструкции, които давал свидетелят С.
към служителите си относно начина как да се държат с длъжниците, в дружеството "С.Е." ЕООД
постъпвали оплаквания за отправени закани и заплахи. Такива оплаквания постъпили
на два пъти досежно подсъдимия Д.М., който изпълнява своите служебни задължения в
Кол центъра в град К.. Същият отговарял на телефонен номер *** и от него извършвал контактът с
длъжниците.
Първият случай бил във връзка с неизплатен кредит от И. Д. К.. На "С.Е." ЕООД било възложено от "С. К.К.Г." АД срещу комисионна събирането на просрочени задължения към
дружеството. През 2011 година И. К.
взела кредит от посочената кредитна институция,
като през месец септември заминала за Италия, преустановила обслужването
на кредита и останала да дължи сума в
размер на 600 лв. След сключването на договора
от "С. К.К.Г." АД със "С.Е." ЕООД, случаят бил възложен на подсъдимият Д.М.,
който работел в Кол центъра в гр.К.. Той започнал да звъни по телефона на
свидетелката К. от номера посочен по-горе.
След заминаването на Ив.К. за Италия, телефонът й останал при нейния син
- свидетеля А.К.. Освен на него,
подсъдимия М. направил множество позвънявания и към сестрата на К. -
свидетелката Г.Т.. Подсъдимият М. се представил на свидетеля К., че е служител
от "С.Е." ЕООД и казал че
трябва да се плати задължението на майка му по кредита към "С. К.К.Г." АД в най-кратък срок, а именно в срок до два-три дни. М. крещял по телефона и се държал доста
арогантно. Всички обаждания от негова страна били направени от телефон с номер ***.
От този номер били извършени позвъняванията и към свидетелката Г.Т.. Свидетелят
А.К. провел няколко разговора с подсъдимия М., като съдържанието им било както
посоченото по-горе и със същия тон - всеки път заплашително. Свидетелят А.К. нямал пълномощно от майка си
за заплащането на кредита, но имал с нея устна уговорка тя да го погаси по-късно. На 21-ви януари 2012 година
от посочения по-горе номер на
телефона на Ив.К., който бил при А.К. се получил СМС със съдържание: " Ей парцал, рано или късно ще те намеря!", а на К. по-рано през деня му било заявено от
подсъдимия М., че ако не се изплати този
кредит майка му „ще бъде изпратена на
магистралата, за да си ги изкара”. След
този СМС А.К. подал жалба в прокуратурата, като посочил и телефонния номер от
който му звънял М., тъй като се почувствал застрашен (копие от същата е
приложена по досъдебно производство – т.10,л.10-11). В предходни разговори подсъдимия М. му
казвал, че „ще дойде, че ще го намери и
не се знае какво ще му се случи”. Свидетелят А.К. се опитал да говори възпитано и
интелигентно, но не бил чут. Всички обаждания и СМС-и били от телефон с
номер ***, който се ползвал от подсъдимия М.. Винаги телефонът бил „вивателски” и гласът на подсъдимия М. бил висок и истеричен.
В момента, в който свидетелят А.К.
се опитал да обясни нещо подсъдимия, М. му затварял телефона. Свидетелят А.К. се
притеснявал много от физическа разправа и очаквал всеки момент някой да дойде
при него и да търси парите. След подаването на
жалбата в РП-Пазарджик, обажданията и заканите от страна на подсъдимия М.
спрели.
Друг случай, който
станал известен на свидетеля С. бил във връзка с неизплатен дълг от страна на
свидетелката Е.Б. . През лятото на 2011 година свидетелката Б. *** К.К.Г." АД размер на 400 лв. В периода на месец септември - месец
октомври, загубила работата си и
преустановила обслужването на кредита.
Случаят бил възложен отново на
подсъдимия Д.М., с оглед сключения
договор между "С. К.К.Г." АД и "С.Е." ЕООД за събиране на просрочените
задължения. М. започнал да звъни на
свидетелката Б. по телефона, който ползвал (посочен по-горе) и да я приканва да
погасява дължимите суми по кредита.
Свидетелката Б. му обяснила, че в момента е в затруднено финансово
положение и не може да плаща. При едно
от обажданията си подсъдимия М., а
именно на
неустановена по делото дата в периода от началото на м. декември 2011 г. до
края на м. януари 2012 г., се обадил на Б. и й казал, че ако не започне
да погасява кредита си „ще я изведе насила на околовръстното шосе, за да изкара
пари чрез проституция и ще стане лошо”. Свидетелката Б. се изплашила и се
притеснила, както за себе си така и за детето си, което било на 9 години. Във
връзка с дълга на Б. от фирмата "С.Е." ЕООД били извършени позвънявания и на
малолетното дете на Б., чиито телефон бил даден за контакт по кредита. На
детето било заявено от страна на
подсъдимия М., който осъществил позвъняването, че ако майка му не започне да плаща дълга си, ще й се случи
нещо. Думите били със следното съдържание: "Майка ти да почва да плаща
парите, защото иначе ти ще пострадаш!". Свидетелката Б. установила, че
заканата към дъщеря й е отправена от същият телефон, от който й звънял и
подсъдимия М. - с номер ***. Същата се
ядосала изключително от факта, че последния си е позволил да звъни на
малолетната й дъщеря и да я заплашва, а в същото време тя самата се притеснила
неимоверно за сигурността на себе си и детето си. Всички обаждания, които Б. получила от подс.М.
били с изключително вулгарен, висок и заплашителен тон, а освен това й били
изпращани множество СМС-и. Б. разучила,
че свидетеля С. е шеф на „С.Е.” ЕООД и
му се обадила. Б. позвънила на
свидетеля С. и му разказала за отправените й закани и заплахи, посочила и телефонния
номер, от който са били извършени обажданията, като изказала своето силно
възмущение и гняв, включително че е било отправено обаждане към дъщеря й, която
била само на 9 години. Незабавно след разговора с Б., свидетелят С. провел разговор с подсъдимия Д.М., който бил
известен във фирмата като „Д.”, като му е направил забележка във връзка с оплакването на Б.. След тези разговори, свидетеля Б. не била обезпокоявана от служители на „С.Е.” ЕООД, а малко по-късно и
погасила изцяло кредита си към "С. К.К.Г."
АД.
Служителите на „С.Е.”
ЕООД, в т.ч. и свидетелите и подсъдимите, при всеки един от случаите се държали
възпитано и не отправяли закани към длъжниците (с изключение на посочените
по-горе два случая с подсъдимия М.). Същите
спазвали закона и във връзка с изпълнението на договорените задължения
към „Х.А.А.А.”ООД, като за всеки един от случаите,
които им били възложени се съставяли
анекси, протоколи и всички изискуеми по закон документи. Не са били
установени случаи на самоуправно поведение от страна
на подсъдимите или същите да са
отправили заплахи и закани, да са били използвани такива изрази за да се
извърши имуществено разпореждане или друго действие от страна на лизингополучателите противно на волята им. Не са установени
и нареждания в тази насока и в такъв
смисъл, които да са били издавани от страна на свидетеля С. към подсъдимите
лица или други негови служители.
След задържането на
подсъдимите от органите на МВР по настоящото дело , служителите са били
освободени и дружеството реално е
спряло да извършва дейност.
Незабавно след задържането на лицата, се пристъпило
към извършване на претърсвания и
изземване на вещи по реда на чл.161 от НПК, като били приобщени от правоимащите лица множество писмени и веществени
доказателства по делото описани по-долу. В хода на разследването по делото са
били предадени доброволно и веществени доказателства и множество писмени
доказателства,приобщени по делото. С Протокол за доброволно предаване от 24.04.2012 год.(л.151-152,т.2) от подсъдимия Д.М.
са били предадени ползваните от него мобилни телефони и процесната СИМ-карта ,
от която били извършени инкриминираните обаждания. От свидетеля Бл.К. също били
предадени доброволно мобилни телефони и СИМ-карта, ползвани от него.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключенията на вещите лица по
извършените експертизи (в хода на съдебното и досъдебното производство посочени
по-долу), като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област и кореспондиращи на останалата доказателствена
съвкупност.
По делото са били извършени множество
експертизи, които Съдът цени, тъй като
намира че същите кореспондират с гореизложената фактическа обстановка:
Съдебно-психиатрична експертиза от 07.07.2017 год. (СП,т.3,л.1269-1279),извършена
от вещото лице д-р Т.К., от която се установява че Я.А. е психично здрав и няма
данни за злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. ВЛ е установило, че
психиката на А. правилно е отразявала реалността и възможността му за адекватно
възприемане, осмисляне и възпроизвеждане на фактите и взаимовръзките им в
реалността не е съществено нарушена. Според вещото лице К., А. е разбирал и правилно се е ориентира. във
фактическата обстановка, може да възпроизвежда достоверно минали събития и
факти и притежава базисна свидетелска годност. В проведеното съдебно заседание
на 18.07.2017 год. заключението на вещото лице е прието като пълно, ясно и
компетентно, поради което същото се цени в цялост. Вещото лице е посочило, че поддържа изцяло представеното
от него заключение, като сочи , че частния обвинител няма болестни отклонения, както
и не се установява патология при възпроизвеждането на събитията от негова
страна, а психичните му годности са в норма.
Съдебно-психиатрична и
психологична експертиза от 07.07.2017 год. (СП,т.3,л.1281-1292) изготвена
от вещите лица д-р Т.К. и Г.Г., при която е
освидетелстван частния обвинител К.К.. От
заключението на вещите лица се установява, че К. е психично здрав, описаните от
него стрес и последващи емоционални състояния, представляват симптоматика от невротичния регистър и тя е била в
относително лека форма,като не са констатират при изследването тревожност и депресивност, както и не са установени по отношение на него
суицидни помисли и намерения. Според вещите лица нивото на развитие и функциониране на
когнитивните процеси позволява достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и
възпроизвеждане на фактите и взаимовръзките им в реалността, не са констатирани
психически недостатъци, които да нарушават неговите психични годности. Според
вещите лица К. и Г., К. е психически
годен да възприема явленията, които имат отношение към извършеното деяние, както
и годност да дава показания, които отразяват вярно обективната действителност и
което води до извод за неговата психическа годност да дава показания.
Горната експертиза кореспондира и с приетата в хода на съдебното следствие
съдебно - психиатрична експертиза от досъдебно производство (л.26-29, т.4),
изготвена от вещото лице д-р Р., при която е освидетелстван частния обвинител К.К.. Идентично на горната експертиза от съдебното
следствие и тук вещото лице е стигнало
до същия извод, че частния обвинител К. е психично здрав и може да
възприема правилно фактите и дава
достоверни показания за тях. Съдът цени и това заключение, като го намира за
достоверно и кореспондиращо с кредитирания от Съда доказателствен
материа., като извършената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза от 07.07.2017 год. на вещите лица К. и Г.
допълват заключението на вещото лице Р..
В проведеното съдебно заседание на 18.07.2017 год. заключението на вещите
лица К. и Г. е прието като пълно, ясно и компетентно, поради което същото се
цени от съдебния състав в цялост. Вещите лице са посочили, че поддържат изцяло
представеното от тях заключение, като сочат , че частния обвинител няма
болестни отклонения, както и не се установява патология при възпроизвеждането
на събитията от негова страна, не са налице данни за хиперболизиране на факти и
обстоятелства, а психичните му годности са в норма. Описаната реакция на
частния обвинител К. при счупването на ръката му, според тях е вид импулсивна реакция на негативните емоции
и в никакъв случай не води до извод за суицидни намерения или болестна
патология.
Съдебно- психиатрична експертиза от досъдебно производство на А.К. от
досъдебно производство от вещото лице д-р Т.Р.(л.14-16,т.4), от която се
установява, че освидетелствания е психично здрав и същият може да възприема правилно фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания, имащи отношение към делото.
По отношение на К. не се установяват психични отклонения. В съдебно заседание ВЛ Р. поддържа заключението в цялост.
Същото е прието от съдебния състав като пълно, ясно и компетентно. Съдът изцяло
приема за достоверно изготвеното заключение на вещото лице, цени го и му дава
вяра, като намира, че то кореспондира с останалия достоверен доказателствен
материал по делото.
Съдебно- психиатрична експертиза
от досъдебно производство на Е.Б. от досъдебно производство от вещото лице д-р
Т.Р. (л.17-18,т.4) от която се установява, че осв. Е.Б.
е психично здрава и същата може да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания, имащи отношение към делото. По отношение на Б. вещото
лице не е установило психични отклонения.
В съдебно
заседание ВЛ Р. поддържа заключението в цялост. Същото е прието от съдебния
състав, като пълно, ясно и компетентно. Съдът изцяло приема за достоверно
изготвеното заключение на вещото лице, цени го и му дава вяра, като намира, че
то кореспондира с останалия достоверен доказателствен материал по делото.
Съдът възприема за достоверно изготвените заключения
на вещите лица извършени на приобщените по делото веществени доказателства
–мобилни телефони и СИМ-карти, цени ги и им дава вяра, като счита че те
кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото, а
именно техническа експертиза
от досъдебно производство по
Протокол от 12.12.2012 год. (т.11 и т.12 от досъдебно производство) от вещите
лица В.Г. и С.Г., техническа
експертиза от досъдебно
производство от вещото лице Н.Х.(л.2-3,т.4)
и техническа експертиза от досъдебно производство по
протокол от 07.12.2012 год. от вещите лица
П.К., П.П. и Х.Х.(л.104-135,т.4).
Заключенията на вещите лица са приети по делото (с протоколни определения на
Специализиран наказателен съд) като
пълни, ясни и компетентни и същите се ползват с доверието на Съда. Заключенията
представляват разпечатки на съдържанието на мобилните телефони и СИМ-карти и от
тях се прави извод за множеството СМС-си, които са изпращали подсъдимите (с
изкл. на подсъдимия Г.) към неизправните длъжници, както и множеството
проведени разговори с тях. Заключението на вещите лица се допълва и от
изисканите в хода на съдебното следствие справки относно собствениците на
мобилните номера и имей-номера (вж. справки от мобилни оператори-
л.1437-1439,1440,1442-1443,1444,т.3 от СП). Съдът изцяло приема за достоверни
изготвените заключения на вещите лица, цени ги и им дава вяра,като счита че те
кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото.
Съдът цени техническа експертиза от досъдебно производство по
протокол рег.№**** от 19.09.2012 год. изготвена от вещото лице И. В.(л.54-87а,т.4),
която е приета с протоколно определение от 26.09.2017 год. като пълна, компетентна
и ясна. Съдът кредитира с доверието си посоченото заключение, като намира че
същото е относимо към доказателствения материал по делото. Предмет на
експертизата е 1 /един/ брой
мобилен телефонен апарат марка, „Black Berry", с
IMEI: ****, с
батерия към него и СИМ карта на „Мтел"
с номер **** иззети на 24.04.2012г. с протокол за претърсване и изземване от
жилище, обитавано от С.В.С.. От изпринтираното съдържание на телефонния
указател на телефона и въведените записи в него се установява ,че под номер 84 (л.21
от 34 на ТЕ-л.74 от т.4 на досъдебното производство) съществува запис срещу
името „M. D.” и номер „+****”, което
кореспондира с безспорно приетото от съдебния състав, че това е именно телефонния
номер ползван от подсъдимия М.(СИМ-картата е предадена доброволно от него в
хода на досъдебното производство) и от който същият е провеждал телефонните
обаждания и смс-и с неизправните длъжници и конкретно
със свидетеля Б. и К.. Съдът изцяло приема за достоверно изготвеното заключение
на вещото лице В., цени го и му дава вяра, като намира че кореспондира с
останалия достоверен доказателствен материал по делото.
За достоверна и относима към правнорелевантните факти
се приема и извършената в рамките на досъдебното производство съдебно - графологическа
експертиза от вещото лице Ю.М. от
04.12.2012 год.(л.5-8,т.3). Заключението по тази експертиза е приета от
съдебния състав в рамките на съдебното следствие с протоколно определение от 26.09.2017 год.
Посочената експертиза кореспондира с доказателствата по делото, в това число и
с заявеното от свидетеля Я.А. в хода на съдебното следствие , а именно, че е
подписал запис на заповед. От заключението на вещото лице М. се установява ,че именно А. се е подписал
срещу „издател“ на изследваната запис на заповед (т.3,л.10), а подписа срещу
„поръчител“ е положен от свидетеля М.. До същите изводи Съдът стига и след анализ на изложеното от вещото лице М.
при разпита му в съдебно заседание, като се взе предвид и направеното от него
уточнение, че е допуснал техническа грешка в заключението в т.1, където е
посочил че подписа срещу „поръчител“ е положен от частния обвинител А.. Съдът
цени и приема с доверието си заключението на вещото лице М. и намира ,че
същото кореспондира с приетата по-горе
фактическата обстановка.
Съдът намира,че приобщените по
делото (в досъдебното и съдебното производство) писмени доказателства подкрепят
изцяло възприетата фактическа обстановка и се кредитират като достоверни.
Съдът цени като достоверни и
кредитира и следните писмени доказателства, приобщени по делото, а именно от досъдебното производство: Разпечатка от ТР
относно „Г.“ АД, представлявано от
С. Г. към 24.07.2012(л.40,том 1),Г.Г. –член на СД;Определения на Специализиран наказателен съд
по чл.161,ал.1 от НПК от 23.04.2012 год.(л.46-70,т.2); Протокол за претърсване
и изземване от 24.04.2012 год., С.С.(л.71-73,т.2);
Протокол за претърсване и изземване от
24.04.2012 год. в МПС, С.С.(л.75-77,т.2);
Протокол за претърсване и изземване от 24.04.2012 год., С.С.(л.73-83,т.2);
Протокол за обиск на лице от 24.04.2012
год. , С.С. (л.86-87,т.2); Протокол за претърсване и изземване от
24.04.2012 год., А.А. (л.95-97,т.2); Протокол за
обиск на лице от 24.04.2012 год., А.А. (л.98,т.2); Протокол за претърсване и изземване от
24.04.2012 год., А.А. (л.99,т.2); Протокол за
претърсване и изземване от 24.04.2012 год., М.Д. (л.102-103,т.2); Протокол за
претърсване и изземване от 24.04.2012 год.,МПС, М.Д. (л.105-106,т.2);
Протоколи-2бр. за обиск на лице от
24.04.2012 год., М.Д. (л.108,109, т.2); Протокол за претърсване и
изземване от 24.04.2012 год., Я.В. (л.110-112,т.2); Протокол за претърсване и
изземване от 24.04.2012 год.,МПС, Я.В. (л.113-115,т.2); Протоколи-2бр. за обиск
на лице от 24.04.2012 год., Я.В. (л.116-117,122-123,т.2); Протоколи-2бр. за
претърсване и изземване от 24.04.2012 год., Т.З. (л.116-117,118-121,т.2);
Протокол за претърсване и изземване от 24.04.2012 год., К.В. (л.131-132,т.2);
фотоа.бум(л.144-148), Протокол за доброволно предаване от 24.04.2012
год.(л.149-150,т.2) от Б.К.; Протокол за доброволно предаване от 24.04.2012
год.(л.151-152,т.2) от Д.М.,Протокол за доброволно предаване от 24.04.2012
год.(л.153-154,т.2) от Р.Т.; Протокол за доброволно предаване от 24.04.2012
год.(л.155,т.2), Възлагателни писма от „Х.“ ООД до „С.Е.“ЕООД(л.156,
л.157,л.163,л.166,л.169,л.172-176,л.179,л.185-186,л.189190,л.193-194,л.197-198,л.231,л.233,л.243,л.262,л.265-266,
т.2);Договори за финансов лизинг (л.160-162, 181-183, л.239-241, л.244-246,
л.251-253, л.269-271,т.2);Протоколи за доброволно предаване на лизингов обект
(л.164, л.232,т.2); Свидетелства за регистрация на МПС, част 1-ва(л.184, л.242,
л.247,т.2),фактури издадени от „Х.“ ООД (л.201-229,234-237,т.2), приемо-предавателни протоколи „Х.“ ООД и „С.Е.“ЕООД,
Длъжностна х-ка (л.272-273,т.2); Протокол за оглед на
веществени доказателства от **(л.274-277,т.2) Протокол за претърсване и
изземване от 24.04.2012 год., М.М. (л.279-283,т.2);
Протокол за обиск на лице от 24.04.2012 год., Г.Г.
(л.284,т.2); Протокол за обиск на лице от
24.04.2012 год., М.М. (л.287,т.2);
Протоколи-2бр. за претърсване и изземване от 24.04.2012 год., Г.Г. (л.288-293,л.301-302,т.2); Протоколи за изземване на
сравнителен материал от печат на „М. Т.“ЕООД и „Г.“ АД (л.294,л.309,т.2);
Протокол за претърсване и изземване от 24.04.2012 год., МПС, Г.Г. (л.305-306,т.2); албум(л.304-317,318-322,т.2),
Определения на Специализиран наказателен съд по чл.161,ал.2 от НПК(л.323,т.2);
Протокол за претърсване и изземване от 24.04.2012 год., ул. Г. №25, гр.К.
(л.324-329,т.2);Запис на заповед от Я.А.(л.10,л.11,т.3), Договор за продажба на
дялове от 27.01.2010 год. между „М. Т.“ ЕООД и „Г.“ АД(л.12,т.3), Договор за
встъпване в дълг от 02.12.2012 год. между „Г.“ АД, „М. Т.“ ЕООД, Я.А. и М.М.(л.13,т.3), Справки от мобилни оператори(л.21-22,25,т.3);
Копия от Предварителен договор за продажба на ПС от 06/11/2009г. и от 09/04/2010г.(л.57-60,л.109-106,т.5;
л.35-37, т.23; л.149-151,т.26) между „М. Т.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД; Протоколи за
разпознаване на лица и предмети от **год. от К.К.(л.72-73,т.5),
от Я.А.(л.76-77,т.5) , от М.М. (л.83-84,т.5), от Т.М.
и албум(л.89-90,л.91-92,л.93-94, л.95-96, л.97-98, л.99-100, л.101-102,т.5);
Писмо от С. Ф. А. от 27/06/2012г. ,ведно с копия от Лизингов договор ,
Споразумение към ЛД 32372/11,08,2006 год.
, 2бр. анекси към ЛД, Приключителен протокол (л.5-11,т.6),
Удостоверения от АВ за „М. Т.“ ЕООД, „Г.“ АД, „Ф. 2“ ЕООД, ЕТ „Р.Р.“, ЕТ „Т. ш.-И.Д.“, „Т.“ ЕООД и ЕТ „М.К.К.“ (л.13-16, 17-18, 19-20, 21-25, 26-27, 28-30, 31-34,
35-37, 38-39, 40-41, 42-43, 44-45, 46—47, 48, т.6), Писмо от С. Франс Ауто от
23/11/2012г., ЛД, приемо-предавателен протокол, Анекс
към ЛД-2бр.,Споразумение, извлечения от сметка (л.157-182,т.6), Справка от РУП-Г.Т.
от 10/12/2012г.(л.186,т.6); Протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване от Я.А.(л.4-8,л.9-13,т.8), Предварителен договор за продажба на
автомобил №**** между С. и „М. Т.“ ЕООД от 01/07/2009г., Споразумение-2бр.
,Анекс №22, договор за лизинг (л.14-16,л.20-22,29-33т.8), Решение от
13/10/2009г. на РС-Г.Т.по
гр.д.№349/2009г.(л.17-19,т.8); копие от Изпълнителен лист от 20/07/2010
год., изд. От РС-Г.Т.(л.63,т.8), копия от операционни бележки и фактури
(л.64-65,т.8), копие от Запис на заповед от Д.Д.
(л.85,т.8), копия от Договор между „Г.“
АД и „С.Е.“ ЕООД от 02/07/2010г., двустранни протоколи за извършена работа по
събиране на просрочени задължения, фактури издадени от „С.Е.“ ЕООД и приемо – предавателен протокол от 02/27/2010г. (л.22-24,
25-27, 29-32, т.9); Копия от
пр.пр.№31027/30,11,2012 по описа на РП-Пазарджик и копия от досъдебно
производство №БОП-ЗМ-24/2012 год. по описа на ТЗБОП-Пазарджик - том 10;
Протоколи за огледи на веществени доказателства (том 13,л.1-131); копия от
Договор за спогодба и поръчителство
между „Г.“ АД, ЕТ „Т.Ш.- И.Д.“ и П.С.
от 04.09.2009 год. и допълнително споразумение от 24.11.2009 год. , Договор за
покупко - продажба на гориво-смазочни
материали от 08.02.2008 год., Договор от 16/12/2008 между „Г.“ АД, ЕТ „Т.Ш.- И.Д.“ и П.С., Договор за покупко - продажба
на гориво-смазочни материали от 28.11.2008 год. , Изпълнителен лист от
10/07/2009 от ОС-Д. по т.д. №5/2009 год., фактури (л.1-2, 6-7, 8, 9,
11, 12-14, 16-23, т.15), Решение №341/08.06.2009 год. на ОС-Д. по т.д. №5/2009
год. (л.58-62,т.15);копия от
Свидетелство за регистрация на МПС, част 1-ва на ремарке К. 322 с рег.№****(л.2,
т.18), влекач ДАФ ФТ 95 ХФ 480 с рег.№ ****(л.3,
т.18) и влекач ДАФ *** с рег.№ ****(л.3,
т.18), Изпълнителен лист от 26.11.2010 год. на РС-Г.Т.по ЧГД №601/2010 год.
(л.5, т.18), Разпореждане №1697 от 26/11/2010 год. по ЧГД №601/2010 год. по
описа на РС-Г.Т.и Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ (л.6-7, 8-9, т.18), Изпълнителен
лист от 26/10/2010 год. по ЧГД №512/2010 год. по описа на РС - Г.Т.(л.16,
т.18); копия от Заповед №589 от 30/11/2011 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ЧГД
№740/2011 год. по описа на РС-Г.Тошево, Договор за покупко - продажба
на гориво-смазочни материали от 05/10/2009год. между „Г.“ АД и ЕТ „М.К.К.“, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ от 17/10/2011г. по ЧГД №606/2011 год. по описа на Г.Тошево,
Изпълнителен лист от 19/10/2011год. по ЧГД №606/2010 год. по описа на РС - Г.Т.(л.2,3,6-7,34-35,56,
т.21); копия от Договор за покупко - продажба на гориво-смазочни материали между „Г.“
АД и ЕТ „Т. ш.-И.Д.“ от 28/11/2008г. и 08/02/2008г.(л.7,8,т.22); копие от
Изпълнителен лист от 30/11/2011г. по ЧГД №740/2011 год. по описа на
РС-Г.Тошево(л.17,т.23), Договор от 18/02/2010г. между М.М.
и Г.Г.(л.34,т.23), платежни нареждания и фактури(л.53-69,т.23), Приемо
– предавателен протокол от 02/07/2010г.(л.70,т.23), Договор между „Г.“ АД и „С.Е.“ЕООД
от 02/07/2010 г. и анекс от същата дата (л.71-73,74,т.23); оригинални
документи за ремарке „К.“(л.102а и 102б,т.23); Протокол на едноличния собственик
на капитала на „М. Т.“ ЕООД , с който се освобождава М.М.
от „управител“ на дружеството(л.14,т.24 и л.105,т.26), Договор за встъпване в
дълг от 01/07/2010 г. между „Г.“ АД, М.М., Я.А. и
Радина Атанасова за сумата от 60244.82лв(л.152,153,т.26), Договор от 18/02/2010
между М.М. и Г.Г. за разваляне на сключен договор за прехвърляне на дялове
от 27/01/2010 год. между „М. Т.“ ЕООД и „Г.“ АД (л.155,т.26), Договор за
продажба на дялове от 27/01/2010 год. между „М. Т.“ ЕООД и „Г.“ АД(л.178,т.26);
Договор за встъпване в дълг от 02/12/2009 г. между „Г.“ АД, „М. Т.“ ЕООД ,М.М., Я.А. и Р. А. за сумата от 68552,06лв(л.181,т.26);
Справки за съдимост на подсъдимите лица - М.Д. (л.20,т.28; л.58,т.29), А. А.Х.
(л.40-41,т.28), К.В.(л.96 ,т.28;
л.92,т.29), Я.В.(л.117,т.28; л.74,т.29), Г.Г.(л.127,158,т.28;л.81,т.29),
П.С. (л.129,т.28; л.147,т.29), М.М. (л.131,141,т.28;
л.131,т.29),Д.М.(л.116,т.29),
Характеристика на Г.Г.(л.169-,т.28), копия от Дипломи за завършени образования и преквалификация на подс.Г.Г.(л.172-175,т.28);Справка
за съдимост на С.С.(л.104,т.29); Протокол за
разпознаване на лица по фотоснимки от М.М.(***, ведно
с приложени към него Препис-извлечение
от Акт за смърт №**/****г. на Т.М., починала на **** год., и Удостоверение за
наследници № ***, издадено от Община К.(л.51,52,53, т.34);Справка за
идентичност на лице(л.19,т.36),
както и от съдебното производство:
Свидетелства за съдимост на К.В.(т.1, л.107),Д.М.(т.1,л.108), А.А.(т.1, л.156-157), М.Д.
(т.1, л.158), М.М. (т.1, л.161), Г.Г. (т.1,л.163), ЕЗА(т.2,л.623-626), писмо от СЦЗ с
вх.№6170/17.06.2016 год.(т.2, л.661),Уверение №****/**** от
ИУ-Варна(т.2,л.709), Удостоверение за раждане от *** ***(т.2,л.710), документи
относно екстрадиция на подс.Д.М.(т.2, л.728-743),
Предварителен договор за продажба на превозно средство от 09.04.2010 год. (т.2,л.870-872)
, Предварителен договор за продажба на превозно средство от 06.11.2010 год. (т.2,л.873-875),
Изпълнителен лист по гр.д.№601/2010 год. по описа на РС-Генерал Тошева (т.2,л.867),
справка от НАП от 23.02.2016 год.(т.2, л.127), Трудов договор №**/12.05.2010
год.(т.2, л.1128), Трудов договор №**/11.05.2010 год. (т.2, т.1129), копие от трудова книжка на А.А.
(л.1390-1391,т.3), копие от Заповед №8/19.04.2012 год. за прекратяване на
трудово правоотношение между „С.Е.“ЕООД и АлХ. (л.1392,т.3),
Справка за актуално състояние на трудовите договори на М.Д. към
09/08/2017(л.1396,т.3), копие от трудова
книжка на М.Д. (л.1397-1399,т.3), копия от запорни
съобщения , договори за кредити на подсъдимите лица, покана за доброволно
съобщение (л.1393, 13, 94, 1395, 1400, 1401-1405, 1408, 1409, 1415, т.3),
справки от мобилни оператори (л.1437-1439, 1440, 1442-1443, 1444, т.3), копие
от трудова книжка на М.М. (л.1448,т.3).
Фактическата
обстановка по делото се установява по несъмнен и категоричен начин от показания на свидетелите, дадени в хода на
съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 от НПК и кредитирани от Съда.
Тези свидетелски показания се допълват от достоверните писмените, веществени
доказателства и веществени доказателствени средства по делото, както и от
извършените и приети по делото експертизи.
Съдът кредитира и дава вяра на
показанията на посочените свидетели в съответните части (посочени подробно
по-долу), като житейски логични, последователни и непротиворечащи си.
Действително, за някои от тях се констатират неточности, но Съдът ги отчита
като дължащи се на дългият период от време изминал от датата на събитията до
момента, а и още повече тези противоречия не са съществени и не водят до
направата на други изводи и друга фактическа обстановка.
Съдът анализирайки
гласните доказателства намира, че показанията
на свидетеля С.С. следва да бъдат кредитирани
в тяхната цялост. Същите освен, че са в житейско и логическо единство, кореспондират и с
експлоатираните по делото специални разузнавателни средства спрямо него в
рамките на досъдебното производство. Освен това показанията на С. кореспондират
и с показанията на една немалка част от разпитаните свидетели. Такива
свидетелски показания, които се
допълват, не си противоречат и са
логични, са и на свидетелите В.Д., С. Г., Б.К.,
Р.Т. и Т.З.. От показанията на С.С. и последните се установява, че същия след като е
завършил образованието си и след като е натрупал опит в областта на
кредитирането, регистрирал фирма "С.Е." ЕООД. Изложените от него факти досежно назначените
служители във фирмата начина на работа първоначалното обучение, което е било проведено на служителите,
кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал и не са събрани
никакви други доказателства , които да ги опровергават. Както С., така и
останалите изброени по-горе свидетели, които са били назначени на работа във
фирмата, но не са сред подсъдимите по делото, се установява, че многократно С.
им е давал указания да се отнасят търпеливо, възпитано и културно към
длъжниците, с които комуникират. Нито един от тези свидетели не сочи за някакво
арогантно поведение от тяхна страна или заплашително такова спрямо неизрядните длъжници. Такива факти не
се установяват и от експлоатираните спрямо С. специални разузнавателни средства
в рамките на воденото досъдебно производство. Сочените фрази от представителя
на държавното обвинение са извадени от контекста,а освен това не се
потвърждават от нито едно друго доказателство по делото(в този смисъл е
чл.177,ал.1 от НПК).
От показанията на С.С., също така се установява, че сключвайки договорите с
фирмите "У. к. ф."
, "У. Б.", "Д. л.",
"Пиреос", "Ю.", "Д.", "М."
, "Г." АД, начинът на работа
който е бил уговорен със "С.Е."
ЕООД е бил на комисионен принцип. Нито един от тези договори, които С. е
сключил не са били за цесия и не е имало случаи, при които да е било "изкупен"
дългът на някой длъжник. Това
обстоятелство се установява и кореспондира изцяло с приложените по делото
множество комисионни договори с част от посочените по-горе фирми(посочени в
приетите от Съда писмени доказателства), фактури за изплащане на тези
комисионни на "С.Е." ЕООД.
Именно това обстоятелство и приложените доказателства по делото изцяло
опровергават изложената теза в обвинителния акт, а именно че задълженията на
длъжниците са били прехвърлени чрез цесия
на "С.Е." ЕООД. Показанията на свидетеля С. кореспондират и с
изложеното от свидетелите К. и Т.. От
всички гласни доказателства се установява, че в град К. фирмата "С.Е." ЕООД не е имала офис, в който да бъдат приемани
клиенти. Служителите са ползвали две стаи в сграда на улица "Г."
№25, които са били използвани като
своеобразен Кол център от свидетелите К.
и Т., и подсъдимите Д.М. и К.В.. В тези
помещения те са имали монтирани бюра и телефони, като са били разположени двама по двама в
кабинет и оттам са се извършвали
позвъняванията на длъжниците, по списък на които бил изпращан електронно във
файл от свидетеля С.. Прозвъняването на служителите се извършвало абсолютно на случаен
принцип, като случаите които са обработвали били десетки хиляди.
Не се установяват по
делото нито гласни и писмени доказателства,
които да сочат, че С. е давал разпореждания на своите служители да се
държат агресивно и силово. В голяма част
от случаите С. се опитвал да помогне длъжника да плаща своето задължение, като съдейства да се разсрочи същото във времето или се
намали размера на дължимата месечна вноска.
От показанията на С., а и от събраните по делото писмени
доказателства, в това число и
протоколите за извършени претърсвания изземвания в дома му и удостоверението за регистрация на
фирмата, се установява че и останалите
служители "С.Е." ЕООД не са
имали офиси. Служителите са ползвали
служебни автомобили - три л.а. Ш.О.,
един автомобил BMW и два
л.а. Фолксваген Голф. За същите
автомобили говорят и останалите свидетели и подсъдими по делото, като сочат че са били използвани от тях във
връзка със служебните им задължения , докато са работили в "С.Е."
ЕООД. И свидетелят С. и писмените доказателства в тази насока са в логическо
единство, като от тях се прави извод че "С.Е." ЕООД не е имало офис на територията на гр.С., още повече от нито едно доказателство
не се установява в такъв да са се събирали подсъдимите и да са съгласували съвместно с първия съществуването
и дейността на твърдяното от Специализирана прокуратура сдружение -
организирана престъпна група.
Свидетелят С.С.,
както и обясненията на подсъдимия М.М. , П.С. и Г.Г. кореспондират
изцяло с тези на свидетелите и частни
обвинители К.К. и Я.А.. Видно е, че единствената цел на срещите и множеството
обаждания, които са имали към частните обвинители, е била да се събират
задълженията по техните дългове. Разпитани в хода на съдебното следствие, и К. и А. не сочат за отправени конкретни
закани от М.М. и П.С.. Такива не се сочат да са били отправени и от
свидетеля С.. Тези обстоятелства се
потвърждават изцяло и от показанията на свидетеля В.Д.. Досежно подсъдимия М.Д. и А.А. свидетелят С.
посочва, че последният от тях
двамата е бил използван единствено и само за шофьор на служебен автомобил, тъй
като познавал много добре С. и нямал задължение да разговаря с длъжници. Идентични
обстоятелства се изнасят и от самия подсъдим А.Х. и от подсъдимия М.Д., като същевременно липсва доказателствен
източник от който да се правят изводи за обратното. Подсъдимият Д. преговарял и
обяснявал за преструктуриране на
задълженията, като същият бил възпитан и
внимателен с длъжниците. За каквото и да е било аругантно
или заплашително поведение от страна и на А.Х. и на Д. не сочи нито едно
доказателство,в т.ч. и разговор от експлоатираните спрямо С. специални
разузнавателни средства. Показанията на С. в това отношение кореспондират и са
в логическо единство с обясненията на тези двама подсъдими.
По отношение на подс.Д. и А.Х. по делото не е разпитан нито един
свидетел, който да посочи тези две лица
някога да са отправяли заплахи, закани или противоправен
натиск, било то физически или психически,
за да съберат дадено задължение по сключен договор на "С.Е."
ЕООД .
По отношение на
подсъдимият Г. договорите, които е
сключил с посоченото дружество, са приложени по делото и е видно, че представлявано от неговото дружество
" Г."АД е заплатило
съответните комисионни, което кореспондира и с приложените по делото фактури и
платежни нареждания (вж. двустранни протоколи за извършена работа по събиране на
просрочени задължения, фактури издадени от „С.Е.“ ЕООД и приемо
– предавателен протокол от 02/27/2010г. - л.22-24, 25-27, 29-32, т.9 и
л.53-69,т.23). И от показанията на свидетеля С. и от
обясненията на подсъдимия Г. се установява, че последният не е имал желание да се занимава със събирането на дълговете към К. и А.. Г. не се е намесвал относно начина, по който да се комуникира с
длъжниците, какви преговори с тях да се водят,
не е дава. наставления, насоки
или указания на С. и гласните доказателства в тази насока са единни и
непротиворечиви. Начинът на събирането на средствата подхода към
длъжниците, сроковете и сумите за
погасяване се уговаряли единствено и само от "С.Е." ЕООД без намесата
на подсъдимия Г.. Всички плащания, които
са били извършвани от длъжниците по задълженията към "Г." или други фирми се извършвали по банков път и то по сметка на самия кредитор. По делото няма установен нито един случай (липсват
доказателства), който да е с извършено плащане от страна на длъжник по банкова
сметка *** "С.Е." ЕООД или на служител в лицето на подсъдимите.
Всички въпроси - ръководството и организацията на служителите в "С.Е." ЕООД се осъществявало от
свидетеля С. и всички решения по
управление на фирмата били вземани от
него. Както от показанията на частните
обвинители така и от показанията на свидетелят С., и обясненията на подсъдимия Г.,
се установява че нито К., нито А. и към настоящият момент не са се издължили
към " Г." АД, независимо от образуваните спрямо тях
изпълнителни дела пред частен съдебен изпълнител.
Изложеното от
свидетеля С. кореспондира изцяло с гласните и писмени доказателства по делото и
не се установява случай, в който в
трудовите договори или устно спрямо
служители на "С.Е." ЕООД, да са били уговаряни допълнителни трудови
възнаграждения или бонуси за престъпни постижения.
Показанията на
свидетеля В.Д. изцяло кореспондират с
показанията на свидетеля С.. Д. е бил
също инкасатор във фирмата "С.Е." ЕООД, като неговите служебни
задължения се изразявали в това да посещава длъжниците на адрес и да уведомява
за просрочени задължения. Същият бил
разпределен заедно със своя колега- подсъдимия М.М. и
го придружавал в случаите когато последният се налагало да отиде до град Г.Т.,
за да се срещне с длъжници. Показанията
на свидетеля Д. изцяло кореспондират с
обясненията и на подсъдимия М., и
частично с показанията на частните обвинители А. и К.. Свидетелят Д. сочи, че не е станал
свидетел на нито една отправена закана или заплаха към К. или А.. Напротив същият дори разказва за инцидент,
при който К. в момента който ги е видял е започна да крещи и вика. Свидетели на тази сцена са станали не само М.
и Д., но и други хора които са присъствали на улицата. К. избухнал и започнал да крещи, че не издържа
,че не може да плаща, като това
кореспондира и с извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза. Липсват
доказателства, които да сочат че последните са слезли от автомобила и са се
опитали принудително да качат К. в управляваното от тях МПС,свидетели
–очевидци в тази насока не са установени и не се сочат от частния обвинител.
Показанията на К. се опровергават изцяло, както досежно тези обстоятелства,
така и във връзка с изложеното от него, че е позвънил на органите на МВР и е
подал оплакване. Получената справка от органите на МВР в хода на съдебното
следствие категорично опровергава в тази част показанията на частния обвинител
и не се установява последния да е подава. какъвто и да е сигна.
или жалба до полицейските органи.
Показанията на свидетеля
Д. кореспондират с обясненията на подсъдимия М.
и с показанията на свидетеля С. и досежно използваните от служителите
служебни мобилни телефони. От служебните
телефони се извършвали позвъняванията на длъжниците
като се подканва.и да извършат плащане
към кредитора, като понякога
веднъж месечно обикновено се провеждали среща съответния длъжник свидетелят Д. подробно обяснява, че е присъствал на всички
срещи които подсъдимия М. е осъществил с разпределените им длъжници, в това
число и К. и А., като в негово присъствие
закани и заплахи спрямо тези лица не са били отправяни. Д. е присъствал
и на проведените разговори от страна на М. с тези лица, като отново категорично заявява че не е
възприел такива думи и изрази със заплашително съдържание. Единствените разговори, които са водени и с К. и с А. от страна на М. са били
единствено с цел да се подкани съответния длъжник да плати, което кореспондира
и с показанията на частните обвинители. И А. и К. в хода на съдебното
следствие не посочиха подсъдимия М. да е
отправял от тях закани и заплахи с посоченото от държавното обвинение
съдържание. Всички разговори, които са били проведени с длъжниците са били в
добрия тон, множество от случаите дори сядали заедно и на кафе, не са били
отправени заплахи и комуникацията е била нормална. Тези показания на
свидетелите досежно начина на провеждането на срещите и отправените реплики от
страна на подсъдимия М. кореспондират и с показанията на С. в частност и на
самите частни обвинители. Всички гласни доказателства досежно тези
обстоятелства си кореспондират и Съдът ги цени като достоверни.
Съдът кредитира
показанията на частния обвинител К.К. в следните им
части. От целия доказателствен материал по делото се установява безспорно, че ЕТ „М. - К.К.”
е имал голямо по размер парично
задължение към " Г."АД за неизплатени горива, произтичащо от сключения между тях
Договор за покупко-продажба на гориво-смазочни материали, приложен по делото.
Никоя от страните не спори относно тези факти и за това има приложени множество
писмени доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.
, в частта в която сочи че свидетеля С. го е бил заплашил. От разказаното в
хода на съдебното следствие от свидетеля К., е
видно че същият е възприемал като заплаха искането от страна на С. и на
негови служители, да плаща. Самият той разказва, че репликите които са му били
отправени са били следните: "Трябва да се плаща.", „Трябва да плащаш
всеки месец!". Обстоятелството, че
на К. многократно му е било напомняно за
задължението не се отрича нито от С., нито от М., нито от свидетеля Д., нито от
Г.. В тази насока всички гласни доказателства си кореспондират. Задължението към " Г." АД е било в голям размер и К. е бил многократно
подканян да се издължи. Посочените реплики не представляват закана или заплаха.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. относно настъпилите събития, в
деня когато М.М. и В.Д. са го посетили. Според него последните двама го били
подканили да се качи в леки автомобил BMW, с който били, но К. се уплашил,
отдръпнал се, избягал и набрал
полицията. Тези показания на свидетеля К., както бе посочено по-горе,
противоречат на извършената хода на съдебното следствие справка, от която се
установява че от страна на свидетелят К. няма подаван сигна.
в органите на МВР. Свидетелят К. в хода на съдебното следствие сочи, че спрямо
него са били отправени заплахи, като не формулира такива и не ги описва с думи
и действия, включително и в темпора.но отношение. Не
са установени каквито и да е доказателства, които да подкрепят това негово твърдение и Съдът не цени показанията му в тази насока, а именно че
спрямо него е била отправена закана от подсъдимия М.. От показанията на частния обвинител се прави единствен извод, че под заплаха същият възприемал всяко едно
напомняне и подканяне да заплати задълженията си към " Г." АД. Самият К. твърди, че
е бил притеснен от размера на задълженията, тъй като бил в затруднено финансово
положение. Отделно от това същият не
желаел да плаща и поради спор относно размера на задължението. Въпреки това К.
не предприел никакви действия за оспорването на дълга по съдебен ред и не се е
консултирал с адвокат. За направата на извода на Съда по-горе допринася и
изложеното към края на разпита от свидетеля К., което противоречи на
първоначалното му твърдение. К., както и горепосочените свидетели изложиха пред
съдебния състав, че закани и заплахи лице в лице от страна на подсъдимия М. не
са му били отправени. Показанията на частния обвинител са вътрешно
противоречиви, нелогични и противоречат на приетия за достоверен доказателствен материа., поради
което и в посочените части не се кредитират от Съда. Кредитират се показанията
на свидетелят К. досежно възприетата от него закана отправена му по телефона
със следното съдържание : "Внимавай
да не се случи нещо лошо с родителите ти и децата ти!", като се приема че същата е оправена от
неустановено по делото лице. Твърдението, че заканата е била отправена от М. се
опровергава от изисканите в хода на съдебно следствие справки от мобилни оператори(описани
като писмени доказателства по-горе), от които се установява, че нито един от
телефоните от които са му били направени
обажданията с ****, **** и **** не е на името на подсъдимия М. и не е
бил ползван от него. За горния извод допринася и изложеното от частния обвинител в съдебно
заседание, че не може да посочи и не може да разпознае лицето, което му се
обажда.о и му е отправило тази закана. С оглед на горното
съдът намира, че показанията на свидетелят К.К.
кореспондират с обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства, като същите
се ценят в изложения смисъл. По идентичен
начин се ценят и показанията свидетелят К.К., които
бяха приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК, а именно показанията на
свидетеля К.К., обективирани
в протокол от 17.04.2012 г от ДП по н.ч.д. № 491/2012 год. по описа на СпНС(том 5, л. 43-45 от ДП), поради
липса на спомен за факти , за които е бил разпитван на досъдебното
производство. Съдът цени посочените
показания, като е видно, че в
по-голямата им част същите кореспондират с изложеното от свидетеля в съдебно
заседание и той не може да посочи категорично от кое лице точно е била
отправена заканата спрямо него по телефона.
К. логично е разказал, че тъй като е бил подканян да погаси задълженията си обикновено около
20-то число на месеца, знаел е и е бил наясно, че му се обаждат служители от
фирмата "С.Е." ЕООД, но не може да посочи дали това е било подсъдимия
М., свидетеля Д. или друго трето лице. С
оглед на това Съда приема, че свидетелят К. е направил предположение относно
лицето, което му се обадило. Изразената лична липса на категоричност в съдебно
заседание, също е причина съдът да не кредитира показанията на свидетеля
относно това, че тази закана е била отправена лично от подсъдимия М..
Съмненията на ЧО К., както и процесуалното му качество на страна в
производството и неговата заинтересуваност от изхода на делото, не могат да се
пренебрегнат и са основание да не се даде вяра на показанията му досежно
авторството на заканата от М.. В тази насока изключително голямо значение имат
показанията на свидетеля Д., който
многократно спомена за спокойно протичащите разговори, които са били проведени
с К.. Многобройните реплики, които са
били отправени към К., че „Трябва да
плаща!” не се възприемат и не се ценят
от съдебния състав като закани или заплахи. Във всички останали части от
показанията на частния обвинител К., се
ценят като достоверни и логични, кореспондиращи с целия доказателствен материал
и в неговата съвкупност. Няма съмнение
по делото относно задължението, което К.
е имало към дружеството представлявано от подсъдимия Г., сключените
договори с " Г." АД,
подписаните записи на заповед, възлагането събирането на дълга от страна на "С.Е." ЕООД. Всички
показания по делото сочат, че служителите на "С.Е." ЕООД са имали
задължения и са полагали абсолютно всякакви усилия за да се свържат с
длъжниците по кредитите, като последните са били подканени многократно,в това
число и К. да погасят дълговете си.
Безспорно е обстоятелството по делото,
че след подаването на жалбите от страна на частният обвинител К. прокуратурата и в полицията, същият е спрял
плащането на задълженията към "Г."
АД.
Не са събрани
доказателства и липсват такива, които да
сочат за самоличността на лицето, което К. твърди че му е отправило заканите по телефона и
времето, когато се е случило това. В
тази насока не може да не се вземе
предвид и извършената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, от която може
да се направи извод, че притесненията на
К. са намерили почва и са взели своя връх, именно в момента когато е бил поставен в ситуация да не може
да погасява да дълга си към "Г." АД.
Анализирайки
показанията на друг разпитан по делото свидетел, а именно И.С.П., Съдът
намира че те също са относими, кореспондират с възприетата от съда
фактическа обстановка и кредитираните
свидетелски показания. Свидетелят П.,
също както К. и А. е бил длъжник на "Г." АД. Същият на установения принцип по делото,
зареждал гориво от дружеството което
следвало да плаща на по-късен етап.
Спрямо П. било образувано изпълнително дело за събиране на задължението
му към "Г." АД. Свидетелят П. имал несъгласие относно размера
на дължимата сума, като според него е
било „надписано” голямо количество нафта. Показанията на
свидетеля П. се ценят от Съда и същите
се кредитират досежно изложените обстоятелства, че спрямо него не са били
отправени закани и заплахи, както е че не познава никой от подсъдимите и частните обвинители по делото, респективно
няма отношения с тях. Съдът цени тези показания като намира същите за логични и
непротиворечащи на целия доказателствен материал. Съдът цени и показанията на свидетеля
приобщени от досъдебното производство, относно изложените от П. обстоятелства в
съдебно заседание. Съгласно протоколно определение от 25.01.2017 година, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
от НПК са били прочетени частично показанията на П. дадени пред орган на
досъдебното производство, а именно
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 30.10.2012 г. (том 8, л. 59 –
л. 61 от досъдебно производство), в частта относно последните два абзаца от показанията
му (л. 61). Съгласно прочетеното, подсъдимият Г. се обадил на П. по телефона и му е казал : " Като не си
плащаш какво искаш? Да се гърмим
ли?". В съдебно заседание
свидетелят П. не потвърди верността на прочетеното като същият заяви, че думите " Да се гърмим ли?" са били изречени от него самия, а не от
подсъдимия Г.. Свидетелят П. го заяви
това категорично, като посочи че това го е казал в яда си. По делото не са
установени други свидетели, които да сочат, че спрямо И.П. са били отправени
заканил и заплахи за убийство. Такива доказателства липсват и съответно Съдът няма причина да откаже да кредитира
изложеното от него в съдебно заседание.
Показанията от досъдебното производство, които са били прочетени по реда
на чл. 281 ,ал.4 от НПК, могат да бъдат използвани от съда при постановяване на
присъдата и респективно да се кредитират, когато същите кореспондират с друг
доказателствен материал. В случая
прочетеното от досъдебното производство
в частта относно думите "Да
се гърмим ли?", не кореспондират и
не се подкрепят нито едно друго доказателство по делото. Нито един от другите
свидетели по делото или подсъдими не
споменават за наличието и възприети закани и заплахи, които да са били
отправени от страна на подсъдимия Г. към
свидетеля И.П. във връзка със събиране на задължение от страна на последния към "Г." АД. Липсата на гласни доказателства, а и на
писмени и веществени допринася за направата на горния извод от Съда.
Съдът цени, след
подробен анализ и показанията на свидетеля П.С. дадени в хода на съдебното следствие
пред съдебния състав, като същите се
намират за правдоподобни, достоверни и кореспондиращи изцяло с възприетата от
съда фактическа обстановка. Тези негови
показания изцяло допълват и припокриват
показанията на свидетелката И.Д.. Няма спор по делото, че представлявания от И.Д. едноличен търговец "Т.-ш.- И.Д." е
зареждал горива от "Г." АД, както
и е имало неизплатени задължения и е
била предявена претенция по съдебен ред. Безспорно е и по делото
обстоятелството, че ЕТ е бил осъден да заплати сумата от 40000 лв на "Г." АД, както и че събирането на дълга към последното дружество било възложено на "С.Е." ЕООД.
Показанията на Д. се ценят и досежно изложеното от нея, че е била посещавана от лица служители на "С.Е."
ЕООД, като посещенията били в офиса й около три-четири пъти и отделно от това е има.а обаждания по телефона
веднъж-два пъти месечно. По делото не са събрани никакви доказателства, които
да опровергаят изложеното от свидетелката Д.
в хода на съдебното следствие, която разказва подробно за отношенията й
с подсъдимия Г. и служителите на "С.Е." ЕООД. Същата категорично
заяви , че последните единствено са се
обажда ли или са идвали за да й напомнят, че има задължение към
представляваното от подсъдимия Г. дружество.
Нито свид. Д., нито свидетеля С., с който тя живее на семейни
начала, не сочат за отправени по
отношение на нея или близките и закани и
заплахи. Свид. Д. сочи, че тези многократни напомняния са били
възприети от нея като притеснение именно поради този повод и направила
позвъняване на спешния телефонен номер 112. Отново от показанията на
свидетелката Д. се правят изводи за служителите на "С.Е." ЕООД. Полицейските служители отзовали се на сигнала
на свидетелката, дошли на място, провери
лицата , след което всички си тръгнали. Посочените посещения и напомняния не се
ценят от Съда като закани или заплахи по смисъла на чл.213а или чл.214 от НК.
С протоколно
определение от 30.11.2016 год. на
Специализиран наказателен съд, на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 2 , пр. 2 от НПК е било допуснато
прочитане на протокол за разпит на свидетел от 03.05.2012г., в който са
били обективирани показанията на И.Д., дадени пред
орган на ДП в хода на досъдебното производство (том 5, от лист 114 до лист 118
от ДП). След прочитане на посочените показания, свидетелката Д. заяви, че прочетеното е вярно, но същата поясни,
че под „психически тормоз” разбира и приема многобройните позвънявания и
телефонни обаждания. Пред съдебния състав
категорично заяви, че закани и заплахи по отношение на нея не са
били отправяни. Както от показанията, които бяха прочетени от досъдебното
производство, така и от заявеното в съдебно заседание безспорно се
установява, че свидетелката Д. е имала задължение към "Г." АД.
Също така още на досъдебното производство, както и непосредствено пред
съда свидетелката сочи безспорно и логично, че не се е стигало до физическа
заплаха, като е имало повишаване на тон
и толкова. Тези показания обсъдени по-горе кореспондират изцяло с показанията
на свидетеля П.С., които се ценят от Съда. Същият
подобно на Д. разказва за задължението
на последната към "Г." АД и заявява,
че в негово присъствие не са били отправени заплахи и самата свидетелка не е
споделила такива факти с него. Горните обстоятелства се установяват и от
прочетените показания на свидетеля С. от досъдебното производство. На основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2,пр.2 от НПК,съгласно протоколно
определение на СНС от 25.01.2017 год. е
било допуснато прочитането на протокол за разпит на свидетел от 10.12.2012 г.
,в който са обективирани показанията на П.С., дадени пред орган на ДП и съдържащ се в том 8, л.152
– л. 155.
Прочетените показания кореспондират с приетото
от Съда, че свидетелката И.Д. не е била заплашвана от Г. и спрямо нея не са
били отправени закани или заплахи. Соченият от свидетеля С., че
посещенията на служителите
на "С.Е." ЕООД не са
се отразили добре на неговата приятелка не е основание за извод в обратна
посока или пречка да не се кредитират показанията в посочения по-горе смисъл. С
оглед и на това съдът намира, че показанията на С. и Д. кореспондират помежду си изцяло, не противоречат на
приетата от съда фактическа обстановка и
не са установени никакви доказателства, които да опровергаят
тези гласни доказателства, а именно че по отношение на Д. са били
отправени закани и заплахи от страна на подсъдимите във връзка със парично
задължение на ЕТ "Т.- ш.- И.Д." към
"Г." АД. Ето защо и
твърдението на представителя на Специализирана прокуратура досежно „методите”,
за които се твърди, че са били използвани от
„С.Е.” ЕООД за да бъдат стимулирани длъжниците
Д., П., М., А., К., Д. да погасяват задълженията си към кредиторите си, а именно чрез закани и
заплахи към тях или близките им, не се доказва от съвкупния достоверен
доказателствен материал.
Съдът кредитира
показанията на частния обвинител Я.А. в по-голямата им част, а именно:
На първо място следва
да се има предвид, че свидетеля.А. е и частния обвинител по делото и неговите
показания следва внимателно и критично да бъдат анализирани, като се вземе
предвид че същият е заинтересован от
изхода на делото, както и че дълъг му към подсъдимия Г. не е изплатен в пълен
размер, а именно настоящето дело е причина за спирането на плащането на
задълженията от негова страна. Ето защо,Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и ги
съпостави с показанията на А., намира че същите са достоверни с изключение на тази част, в която се сочи че
подсъдимия М. е отправил закана към него и ближните му за да плати дълга си. Съдът кредитира показанията
на частния обвинител досежно изложените
от него факти във връзка с натрупаните
задължения от "Ф.2" ЕООД за неплатени горива към "Г." АД в размер на 68552,06 лева, както и
относно подписаната от А. в качеството
му на физическо лице запис на заповед в полза на „Г.“АД. Тези показания
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства и за това не се
спори. Безспорно е и обстоятелството,че М.М.
регистрирал фирма "М. Т." ЕООД, което
дружеството впоследствие било
прехвърлено на „Г.”АД и за което
бил сключен договор за продажба на дялове от 27/01/2010 год.,
приложен по делото(л.178,т.26). За
тези факти по делото има категорични и неоспорими доказателства, като
показанията на частния обвинител кореспондират с писмените такива и с тези на
свидетеля М.М..
Няма спор и досежно обстоятелството,че А. изпаднал във финансова криза и не могъл да
плаща задълженията си към "Г." АД
и подс.Г. се обърнал към свид.С.,
като сключил с него договор за събиране на задължението. Безспорни са и
проведените срещи от частния обвинител със свид.С., подс.М. и свидетеля Д.. Логични и кореспондиращи на целия
достоверен доказателствен материал са показанията и на свид.А. и на свид. М., които заявиха убедително в хода на
съдебното следствие, че при тези посещения, а и по телефона подс.М. не е
отправял закани или заплахи спрямо
частния обвинител или ближните
му. Съдът цени показанията на свид.А. и на сина му свид.М., които са във взаимовръзка и с обясненията на
подсъдимия М., дадени пред съдебния състав,а именно че последния не е отправил
заплаха към първия от тях в следния смисъл „че съпругата му ще бъде изнасилена,
че синът му ще бъде обезобразен, а Я.М.А. ще бъде поставен в инвалидна
количка”, с цел да бъде мотивиран да плати задължението си към „Г.”АД. Такава
заплаха и закана не е станала достояние и на
трети лица или пък други лица, които да са възприели поведението
на А. впоследствие. От събраните по
делото доказателства се установява, че С.
, М. и Д. са се срещали многократно,
като непрекъснато напомняли за
съществуващия дълг. Питали го непрекъснато „Кога ще плащаш?”. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.
и в частта, в която се сочи че спрямо него е била отправена закана от
подсъдимия Г. в офиса на Частен съдебен изпълнител. В тази част неговите
показания се опровергават изцяло от
изложеното при разпита на свидетелката Л.Т.. Същата непосредствено пред
съдебния състав категорично заяви (което кореспондира и с обясненията на
подсъдимия Г.), че разговорите в
кантората й протекли в нормален тон, не е имало отправени закани или заплахи и
дори за кратък период от време свид.А. внесъл малка сума по дълга, след което отново спрял
да плаща задължението си, което пък от друга страна е било основание за
предприемане на действия по принудителното събиране на дълга. Свидетелката Т.
категорично опроверга изложеното от свидетеля А. досежно твърдяната закана от
страна на подсъдимия Г.. За срещата, за която посочи А. свидетелката Т.
обясни, че има ясен спомен тъй като тя
била инициирана от нея и на тази среща
изтъкнала необходимостта и последиците от едно доброволно погашение. Именно резултат
от тази среща са били и последващите плащания, които постъпвали доброволно от
страна на А.. След известно време се пристъпило и към принудително събиране на
задълженията, като бил извършен опис на движими вещи в дома на длъжника. За да
се довери на изложеното от Т.,
Съдът намира за логично и достоверно
изложеното от нея на първо място с оглед на това че все пак същата е съдебен
изпълнител, обстоятелството че е имала монтирана видео-охранителна система.
Дава се вяра на заявеното от свидетеля Т., тъй като същата е абсолютно
безпристрастна към отношенията между подсъдимия и частния обвинител, а
освен това и показанията й кореспондират с тези на свидетеля М., който бе
посочен от А. че е присъствал на тези срещи и обясненията на Г.. Свидетеля М.
също отрече в негово присъствие да са били отправяни закани от подсъдимия Г.
към баща му или пък дори последния да му е разказвал за такива и да е споделял
нещо в тази насока.
От дадените показания
на свидетеля А. в съдебно заседание не се установява подсъдимия М. да е отправял закана към
частния обвинител. От разпита на свид.А. в съдебно
заседание се прави извод, че подс.М. е идвал при него
единствено и само да го пита кога ще внася пари и за него той се явявал като
посредник. Съдът не кредитира показанията на свид.А.
и в частта, в която сочи че заканата му е била отправена от подс.Г.. Нито един свидетел не съобщава и не му е
станала достояние подобна закана с
посоченото по-горе съдържание. А.
няколкократно заяви, че заканите му са били отправени от подс.Г., но предвид липсата на безспорни доказателства в
тази насока и опровергаването им от посочените по-горе гласни доказателства ,
съдът не кредитира показанията му в тази
част. Освен това в тази връзка следва да се посочи, че дори и Съда да приеме
обратното, то това е ирелевантно в настоящия случай, тъй като подсъдимия Г.
няма повдигнато обвинение от Специализирана прокуратура за престъпление по
чл.213а,ал.1 от НК, а и само то себе си това не би било достатъчно да се приеме
че съществува от фактическа и правна страна организирана престъпна група, тъй
като не се установяват формалните признаци на закона по чл.93,т.20 от НК.
Предвид наличието на предпоставките на чл.281,ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НПК, Съдът в
хода на съдебно следствие е допуснал прочитането в цялост на протокол от
17.04.12г. по НЧД № 492/12г. по описа на
Специализирания наказателен съд, в който са обективирани показанията на
свидетеля Я.М.А. дадени в хода на досъдебно производство пред съдия от същия
съд, намиращи се в том 5, лист 46-48 от ДП. От посочените показания също не се
установява подс.М. да е отправял закани към А. и
същите да са имали за цел да се разпореди със сумата от 40 хиляди лева. Съдът
не кредитира прочетените показания на свид.А. в частта в която сочи, че М.М.
го е „заплашвал” като му е казвал „че е
най-малката хапка”, „че ще изнасилят жена му”, „ще обезобразят сина му” , „той
щял да се вози в инвалидна количка”.
Тези показания на свид.А. в хода на съдебно
следствие не се потвърдиха, а и не се събраха други доказателства които да
подкрепят същите досежно тези факти и обстоятелства. Категорично и логично
частния обвинител обясни, че
заплаха в този смисъл от
подсъдимия М. спрямо него не е била отправена. Прочетените показания в тази
част се опровергават не само от изложеното непосредствено от Я.А. пред съдебния
състав , но и от собствения му син – свид.М.М.. Освен това посочените от А. в хода на досъдебното
производство телефонни номера не се
установяват от приложените по делото писмени доказателства и експертизи,още
повече те да са били ползвани от
подсъдимия М. или дори да са били в негово владение. Единият от посочените от
свидетеля А. телефон с номер ***** е бил
предаден в хода на досъдебно производство от Б.К. с Протокол за доброволно
предаване от 24.04.2012 год.
(т.2,л.149-150),който не е имал нищо общо със задълженията на подсъдимия М., а
и същият е работил в Кол центъра в гр.К.(служителите не са се и познавали, били
заедно един път на тим-билдинг). Вторият от посочените от частния обвинител
номер на мобилен телефон ********** не е установен по делото и
липсват доказателства такъв да е бил изземван от М. или да е бил ползван от
него. С оглед на това не може да се приеме и не се ценят като достоверен
доказателствен източник показанията на частния обвинител А. в посочената им
част. В останалата част, показанията на свид.А. от
досъдебното производство изцяло кореспондират с възприетата от съда фактическа
обстановка,посочена по-горе и Съдът им дава вяра.
Съдът цени показанията
на свидетеля М., дадени в хода на съдебно следствие изцяло, като намира че същите кореспондират с
приетата фактическа обстановка и достоверния доказателствен материал по делото.
Няма спор относно изложените факти от свидетеля М. досежно отношенията му с
подсъдимия Г. и „Г.”АД, в това число и досежно продажбата на трето
лице на имущество (ремарке „К.” на „Т.” ЕООД) на дружеството „М. Т.”ЕООД и
теглене на средства от банкови сметки без надлежно упълномощаване
след прехвърлянето на дяловете на „Г.”АД. Показанията
на свидетеля М. кореспондират с приетите от Съда писмени доказателства.
Кредитираните показания в
посочените по-горе части на свидетеля А. , М., Т., както и обясненията на
подсъдимите Г. и М. кореспондират изцяло със събрания обем доказателствена
съвкупност и приетата от Съда фактическа обстановка. Те са непротиворечиви,
логични и категорични. По делото не се
установява нито едно доказателство от което да може да се направи извод, че от
страна на подсъдимият М. са били
отправени закани и заплахи по отношение на частния обвинител Я.А. във връзка с
неговото задължение към "Г." АД и това да е извършено с цел същия да
бъде принуден да се разпореди с парична сума.
Показанията на частния
обвинител А. кореспондират изцяло и с показанията на свидетелката Д.П.. Същата
при извършения й разпит в хода на съдебното следствие разказва за отношенията,
които са й станали достояние между Я.А. и подсъдимия Г.. Същата е била управител на счетоводна къща,
която е обслужвала фирмата на свидетеля А..
Свидетелката П. сочи, че задълженията на А. датирали от доста дълго време и е
придружавала частния обвинител до офиса на Г. за уточняване и разсрочване на тези задължения, начина на
плащане и взаимоотношенията между тях. От показанията на свидетелката П., които
кореспондират с приобщения по делото доказателствен материал и които Съда кредитира, безспорно се установява, че в нейно присъствие закани и
заплахи по отношение на Я.А. или М.М. не са били
отправяни и двамата не са й споделяли
нищо във връзка с такива закани.
Съдът кредитира и приема да достоверни показанията
на свидетеля Т.З.. Същият бил началник
отдел "събиране на вземания" в
дружеството " Х.А.А.А." ООД и неговите задължения били да обработва
целия „лош” портфейл, а именно да се занимава с недобросъвестни лизингополучатели или такива, които са изпаднали в
забава. Неговото задължение се
изразявало в това да прекратява договора с клиента, да търси начин да се върне
доброволно във владение на дружеството лизинговия обект, като преди това се локализира самия актив. Дружеството, в което е работил свидетеля З. имало договорни отношения с фирмата "С.Е."
ЕООД, които главно се занимавали с такива клиенти, като
им се обаждали за да им напомнят, че има задължения. Показанията на свидетеля З.
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства относно сключения
договор с дружеството „С.Е.” ООД, съставяните
приемо-предавателни протоколи за всеки случаи и други документи удостоверяващи
отношенията между лизинговата фирма, последните и клиентите (вж. възлагателни писма от „Х.“ ООД до „С.Е.“ЕООД-
л.156, л.157, л.163, л.166, л.169, л.172-176,л.179,л.185-186, л.189-190,
л.193-194, л.197-198, л.231, л.233, л.243, л.262, л.265-266, т.2;Договори за
финансов лизинг - л.160-162, 181-183, л.239-241, л.244-246, л.251-253,
л.269-271,т.2;Протоколи за доброволно предаване на лизингов обект - л.164,
л.232,т.2; Свидетелства за регистрация на МПС, част 1-ва- л.184, л.242,
л.247,т.2; фактури издадени от „Х.“ ООД -л.201-229,234-237,т.2; приемо-предавателни протоколи „Х.“ ООД и „С.Е.“ЕООД-л.272-273,т.2).
Показанията на свидетеля З. не се опровергаха от нито едно
доказателство по делото. Не се установи по делото да е имало случай,
при който лизинговият актив да е бил иззет от владелеца-
лизингополучател насилствено или пък без
негово съгласие от страна на подсъдимите.
Не се опроверга и изложеното от свидетеля, че вноските по лизинговите
договори които са били събирани от "С.Е." ЕООД не са постъпвали по
сметка на дружеството "Х.А.А.А." ООД и не е имало случаи в които, тези вноски да са постъпили по банкова сметка
***теля С. или някой от подсъдимите лица.
Показанията на
свидетеля З. кореспондират и с показанията на свидетеля С.Г.. Същият работил като юрисконсулт в "С.Е." ЕООД и е бил наясно с всички сключени договори от
фирмата, като е изготвил самите проекто-договори, споразумения , приемо-предавателни протоколи и лично е участвал в приемане и предаване на
автомобили, консултации и срещи.
Показанията на свидетеля Г. изцяло кореспондират с възприетата от съда
фактическа обстановка досежно задълженията на служителите в "С.Е." ЕООД. Както от кредитираните свидетелски показания
на С.С., В.Д.,
Р.Т. и Б.К., така и от тези на С.Г. се
установява, че всички служители които са работили в дружеството са имали за
задължение да се свързват с длъжници, да ги уведомяват по телефона за размера
на тяхното задължение, и респективно да
предлагат разсрочване или на самото задължение или пък намаляване на
вноската. Съдът приема за достоверно
изложеното от свидетелят Г., че е останал с много добри впечатления от колегите
си от фирмата, като точно обратното - има.о
е възприети от него от заплахи и закани отправени от самите длъжници към
колегите му. Не се оборват показанията на свидетеля Г. и досежно
подсъдимия Я.В., с който най-често е посещавал длъжници във връзка с изпълнение
на служебните си задължения. Твърди, че
нито един от тях не заплашвал някой и съответно не са имали оплакване за грубо
отношение. Показания за добро поведение, свидетелят Г. дава и досежно подсъдимите М.Д. и А.А., за които съобщава че по отношение на тях не е
имало никакви оплаквания, последните двама са
изпълнявали задълженията си изключително добросъвестно и не са имали
конфликти с длъжници. От показанията на свидетеля Г. се установяват ценни факти
досежно задълженията на служителите на "С.Е." ЕООД, които изпълнявали задълженията си в Кол
центъра в град К.. Същите имали задължение да се свързват с длъжниците по
телефона, като от тях не се изисквало
да се срещат лично с тях. Служителите,
които работили в гр.К. били свидетелите К., Т. и подсъдимите М. и В., които освен личните си телефони ползва.и и
служебни телефони на името на фирмата. За да кредитира тези показания на
свидетеля Г., Съдът намира, че същите са
непротиворечиви и кореспондират с целия събран по делото доказателствен материа.(в т.ч. и
с показанията на С. и обясненията на подсъдимите). В хода на съдебното
следствие на производството не се установяват каквито и да е доказателства,
които да ги оборват.
Съдът цени с доверието
си изцяло и показанията на свидетеля Р.Т.. Същите, освен че си кореспондират с
тези на посочените по-горе свидетели се
намират в логическа взаимовръзка с показанията на свидетелите Д.К.
и Е. Б..
Както показанията на Г., С., Д.,
така и от показанията на Р.Т. се установява, че той и подсъдимия К.В. били в една стая в Кол центъра в град К. на
дружеството "С.Е." ЕООД. Както
той, така и В. имал задължение да се
обажда по телефона на нередовни платци, без да се срещат с тях. Съдът намира за достоверно изложеното от
свидетелят Т., че разговорите с
длъжниците били кратки, дотолкова
доколкото да се разберат как да си платят задължението, като им съобщавали че
имат просрочено такова и уговаряли датата на плащането, което било индивидуално
за всеки клиент. Обажданията са
извършвали, както от мобилни така и стационарни телефони и всеки един служител
от Кол центъра в град К. извършил обажданията именно оттам. В показанията си свидетелят Т. заявява, че в негово присъствие подсъдимият К.В. не е
отправил заплахи и закани към длъжници и не е влизал в конфликт с клиенти, не е
получавал оплаквания ,че спрямо някои от длъжниците са отправени закани. С
оглед обстоятелството, че работното
място на свидетеля Т. не е било в един и същи офис с това на подсъдимия М.,
Съдът приема че същият не е има. непрекъснат контакт с последния и респ. поглед
на цялата му работа и поведение в дружеството.
Като достоверни се
приемат от Съда и показанията на свидетеля Б.К., който също е работил в Кол
центъра в гр.К. заедно със свидетеля Р.Т., подсъдимите К.В. и Д.М.. По идентичен начин както свидетеля Т.,
свидетелят К. разказва за задълженията,
които е имал докато е работил за "С.Е."
ЕООД. Показанията на К. потвърждават
изцяло възприетата от Съда фактическа обстановка, а именно че свидетелят С. е
предоставял на флашка във файл с имената на
длъжниците и техните телефони за контакт, по които служителите следвало да се
свържат. Потвърждават се изцяло и
възприетите от съда показания, че именно
С. е определял на случаен принцип кой от служителите към кой клиент да се
насочи, както и че лични контакти с тези длъжници не са били
осъществявани. Съдът приема с доверието
си изложеното от свидетеля К., че в
негово присъствие нито един от подсъдимите не е отправял закани към
длъжници, не е чул някой да се оплаквал
от арогантно отношение, но е имало случаи при които по време на разговорите е
бил повишаван тонът. Свидетелят К.
изцяло потвърждава изложеното от свидетеля С.,
че не е имало указания че трябва длъжниците „да се натискат”, „да се
заплашват” и по отношение на него не са станали достояние случаи, при които да
са използвани и заплашителни съобщения спрямо длъжници. Единствените съобщения,
които са били пращани са били с съдържание "моля вдигнете си
телефона!" , " вие ли сте лицето?" , но не и закани и заплахи(за това сочат и
изпратените СМС-и към длъжниците,вж. ТЕ-т.11 и т.12). Съдът намира показанията на свидетеля К.,
също както и на посочените по-горе свидетели,
за непротиворечиви, достоверни и кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка. Независимо от
кредитацията на показанията на свидетеля К., не може да се приеме че
подсъдимия М. не е отправял закани към длъжници, тъй като същите не са били
непрекъснато заедно. Освен това за отправените закани от подсъдимия М. към К. и
Б. липсват каквито и да е доказателства
същите да са били отправени в присъствието на К., поради което и Съдът няма
основание да отхвърли изложеното от
последния.
Имайки предвид
гореизложеното, Съдът намира че показанията на свидетелите Т. и К. в своята
съвкупност не противоречат на показанията на свидетеля А.К.. Показанията на този свидетел се ценят в тяхната цялост, тъй като същите кореспондират , както с
гласните доказателства по делото, така и с приобщените по делото технически
експертизи, веществени, писмени доказателства и веществени доказателствени
средства във връзка с експлоатирането на специални разузнавателни средства по
отношение на свидетеля С.. Показанията
на свидетеля А.К. са детайлни, категорични, вътрешно непротиворечиви и логични.
Уплахата, която свидетелят К. изпитал в резултат на множеството обаждания и
СМС-и, говори за последващите действия които същият е предприел. От материалите
по делото е видно, че е подал жалба в
прокуратурата в Пазарджик, където е посочил телефонния номер от който били
извършени позвъняванията и от където са
били изпратени СМС-и във връзка с задълженията на майка му. Чувството за
застрашеност и уплаха било подсилено и
от извършените позвънявания от същия
телефон и на свидетелката Г.Т., чиито показания Съдът също цени в тяхната
цялост. Показанията на тези свидетели са
в абсолютно житейско и логическо единство, поради което се приемат за
достоверни. Съдът цени, че отправената закана по отношение на А.К., а именно че
трябва да поеме имуществено задължение, да плати дълга на майка си към "С.
К.К.Г." АД в размер на 600 лв, както и че ако не
стори това майка му „ще бъде изпратена
на магистралата, за да изкара парите за
кредита си”. За същата, в резултат на редица косвени доказателства се прави
извод, че е отправена от подсъдимия М.. На първо място и двамата свидетели по
делото и К. и Б. сочат, че обажданията
са били от човек, който се държал арогантно, крещял и заплашвал. На следващо
място именно подсъдимия М. е предал доброволно с Протокол за доброволно
предаване от 24.04.2012
год.(т.2,л.151-152) мобилен телефон марка „Нокия” с
ИМЕЙ **** и СИМ карта на Виваком с №***. От същият този телефон са били
отправени заканите и на свидетеля Б. и нейната дъщеря, както и множеството СМС-и в тази връзка. Видно от
експлоатираните специални разузнавателни средства (разговори с №-ра 15,16 от Протокол за изготвяне на веществени
доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства
срещу С.С., папка 1 от класифицираните материали по
делото) незабавно след като свидетеля Б. е издиктувала номера на телефона на
свидетеля С., от който са били извършени позвъняванията и са били отправени
заканите, последният се е обадил на
подсъдимия М.,като се е обърнал към него с „Д.”. От материа.ите по делото е видно, че към М. всички се обръща.и по този
начин. Освен това в офиса в гр.К.,
където работел подсъдимия М., при извършеното претърсване и изземване на
24.04.2012 год. е намерен лист с изписани телефонни номера и имена, като срещу
телефонния номер *** е изписано името на подсъдимия М.. Всички тези
доказателства макар и косвени, в своята съвкупност водят до направата на един категоричен извод,
че лицето което е ползвало телефонния номер *** е единствено М. и че именно той
е отправил заканите към А.К. и Е.Б.. Единствено и само относно М. по делото има
доказателства за агресивно и настъпателно отношение, за което сочи и проведения
разговор между него и свидетеля С.. За нито един от другите подсъдими лица не
се сочи за такова отношение и единствено и само за него са били подавани
сигнали и оплаквания за заплашително поведение спрямо длъжниците пред управителя
на „С.Е.” ЕООД.
Предвид констатираните липса на спомени
относно факти и обстоятелства свързани с начина на оправянето на заканата към
свидетеля К., на основание чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК е било допуснато
прочитането на съдебен протокол от 28-ми март 2012 година, по НЧД
№ 417 от 2012г. на СПНС (том 5, лист 50-51). В същия са обективирани
показанията на свидетеля А.К., дадени по
реда на чл.223 от НПК пред съдия от СНС. Показанията на свидетеля К.
кореспондирал с датата, на която сочи че е подал жалба в Районна прокуратура
Пазарджик на 21 януари 2012 година, непосредствено след получаването на заплашителното обаждане(„че ако кредитът не
се изплати до понеделника, ще изпрати майка му на магистралата за да изкара
парите по кредита”) и СМС със съдържание: "Ей парцал, рано или късно ще те
намеря!" от подсъдимия М. във връзка с кредит на майка му (вж. заключение по техническа експертиза от
25.04.2012 год., изготвена от вещото лице инж. Н.Х. в раздел „Изпратени кратки съобщения на л.3 под
№5 - л.1-3, т.4 от досъдебно производство към номер +****). Съдът цени
показанията на свидетеля К. досежно номера, който е посочил *** , за който се прави извод че е ползван от
подсъдимия М. и това обстоятелство кореспондира и с изложеното от Б. и от Т.,
поради което се приемат и за достоверни. Освен това в тази насока е и разговор
с №22 и №25(л.33-67 от папка №1 на класифицираните материали, Протокол за
изготвяне на веществени доказателствени средства от прилагане на специални
разузнавателни средства). От тези разговори се потвърждава гореизложеното, както
и че свидетеля К. е позвънил на свидетеля е С. и го е уведомил за получените
съобщения, обаждания и заплашителното и обиждащо отношение). Свид.С. се е свързал с подсъдимия М., а извод за това се
прави както от самия разговор с №23, така и от последяващия с №24, където свидетелят
съобщава, че е разговарял с „Д.“ относно длъжника И. К., както и че това е
втория път, когато е получено оплакване от последния (предходното е от
свидетеля Б. срещу „Д.“ - вж. разговори с №15,16 от същия протокол и папка). Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля А.К. дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са
дадени в период от време когато неговите спомени са били изключително ясни,
непосредствено след събитията за които разказва. Логично е именно в този период от време,
свидетелят К. да е имал много по-ясни спомен
за фактите, за които разказва в това число и за начина по който е била
отправена заплахата по отношение на майка му.
С оглед обстоятелството, че тези показания са дадени пред съдия от
Специализирания наказателен съд, което е гаранция за законосъобразността на
проведеното действие по разследването, настоящия съдебен състав цени изцяло
тези показания, които са били приобщени по реда на чл. 281 от НК, съгласно
протоколно определение от 21.10.2016
година.
Както бе посочено
показанията на К. са в логическо единство с показанията на свидетеля Г.Т., които
се приемат от съдебния състав за достоверни. Същата в показанията си сочи,
че е получила заплахи по телефона от лице от посочения по-горе
номер,за което безспорно се прави извод, че е подсъдимия М.. Заплахите били със
съдържание, че "ще ги
намерят", "ще ги
затрият", ако не се плати дълга на И.
К.. Предвид липсата на спомен, в хода на
съдебното следствие са били прочетени
показанията на Т. дадени в досъдебното производство, както по реда на член 223
от НПК, така и пред органа на досъдебно производство. Показанията на
свидетелката Т. се изключително логични и непротиворечиви и потвърждават
изнесеното от свидетеля К.. В това число и телефонния номер, от който са били
извършени позвъняванията и от името на фирмата "С.Е." ЕООД, за което
по-горе подробно се изложиха мотиви защо се приема ,че автор на тези закани е
подсъдимия Д.М.. Показанията, които са били прочетени в хода на съдебно
следствие са били приобщени на основание
чл.281, ал.1, т.2, пр.1 от НПК и
чл.281, ал.4, вр.1, т.2 пр.2 от НПК, а
именно в протокол от проведено съдебно заседание за разпит на свидетел
по реда на чл.223 от НПК от 17.04.12г., в който са обективирани показанията на свидетеля Т. по НЧД №493/12г
по описа на СпНС (том 5, л. 49 от ДП) и в
протокол за разпит на свидетел от 04.05.15г., в който са
обективирани показанията на свидетеля Т.
пред орган на ДП(том 34, л. 16 от ДП). Същите се ценят в пълнота от съдебния
състав, като се приема че те кореспондират с целия достоверен доказателствен
материал. Тези показания в своята съвкупност
не противоречат на други доказателствени източници и
подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.
Съдът, както бе отбелязано вече, кредитира
изцяло с доверието си показанията на свидетелката Е.Б.. От показанията на
свидетелката Б. се установява, че същата
подобно на И. К. имала кредит към "С. К.К.Г."
АД, като към 2011 година остатъкът по
него бил 400 лв. Свидетелката Б. имала
затруднения с плащането на кредита и по
този повод започнала да получава обаждания
с заплашително съдържание в периода началото на м.декември 2011 год. – края
на м.януари 2012 год. Освен Б., такива
обаждания били получени и от дъщеря й която към този момент била на 9
години. На свидетелката Б. е било казано
по телефона, че ако не заплати остатъкът
по кредита в размер на 400 лв "ще
бъде изкарана на околовръстното шосе за да изкара пари и ще стане лошо". Свидетелката Б. разказва в хода на съдебно
следствие как тези обаждания са продължили
доста дълго във времето, като имало данни освен за обаждания и получените
СМС-и.
На основание чл. 281, ал.1 т.1 и т.2 от НПК е било допуснато прочитане на показанията на свидетеля Е.Б., обективирани в протокол от 28.03.2012г. по НЧД №418/12г.
(том 5, лист 52- 53 от ДП). От същите се установява, че свидетелката към 28
март 2012 година е имала значително по детайлни спомени относно настъпилите
събития, предвид близостта на
настъпилите събития във времето. Съдът
кредитира в цялост прочетените показания от досъдебното
производство на свидетелката Б., тъй като са депозирани пред съдия от
специализирания наказателен съд, същите
са правдоподобни и действието по разследването
е извършено законосъобразно и при спазването на всички процесуални правила. В
тази насока следва да се отбележи, че нито един от разпитаните по делото
свидетели по реда на чл.223 от НПК не е бил разпитан след повдигането и
предявяването на обвиненията в хода на досъдебно производство спрямо
подсъдимите. С оглед на това се явява и абсолютно неоснователно възражението, че защитата и обвиняемите лица не са били
призовани и уведомени за това действие по разследването. Към момента на
разпитите пред съдия от Специализиран наказателен съд по делото, в т.ч. и на
свидетеля Б., не е имало привлечени лица като
обвиняеми и същите са придобили
това процесуално качество в един по-късен етап на разследването след
задържането им на 24.04.2012 год., за което говорят и приложените по делото
множество писмени доказателства. Съдът цени като достоверна и отправената
закана от подсъдимия М. по телефона към детето на Б. със следното съдържание:
"Майка ти да почва да плаща парите, защото иначе ти ще пострадаш!".
Свидетелката Б., както и К. сочи номера на телефона, който е бил използван от
подс. М. - ***. Б. и
разказва подробно, че освен обажданията които били с изключително
вулгарен, висок и заплашителен тон, били изпратени от него и СМС-и. Посочените показания от досъдебно
производство се кредитират от Съда, като
същите кореспондират изцяло с изложеното от свидетелката в хода на съдебното
следствие. Съдът не кредитира единствено показанията от досъдебното
производство, в частта в която свидетелката е изложила, че контакта между нея и С. е бил личен. Свидетелката заяви пред съдебния състав, че
контактът С. е бил единствено и само по телефона, като в подкрепа на това са експлоатираните специални разузнавателни
средства по отношение на последния,
приобщени към доказателствения материал по делото в това число
изготвените ВДС - от разговор с номер15 и 16, находящ се в папка номер 1 от
класифицирани материали (Протокол за изготвяне на веществени доказателствени
средства от прилагане на специални разузнавателни средства от **год.) , за
който се посочи и по-горе.
С оглед на горното,
Съдът намира за безспорни показанията на свидетеля Б., като намиращи се във
взаимовръзка с целия доказателствен материал и кореспондиращи с
възприетата фактическа обстановка по делото, поради което и същите се ценят
като достоверни и правдоподобни (с изключение на соченото по-горе обстоятелство
касаещо разговора й със свидетеля С.).
Съдът цени изцяло
дадените показания в хода на съдебното следствие от свидетелите М. М. и М.А., наследници на починалата Т.М., като логични и
непротиворечиви. Първият е бил мъж, а
втората дъщеря на починалата свидетелка Т.М.. От показанията на свидетеля М.М. се установява, че последния (с подкрепата на Я.А.) е
„продал” на починалата Т.М. ремарке
марка "К." с ДК№ ****,
което е било собственост на фирмата "М. Т." ЕООД,представлявано вече от подсъдимия Герогиев. В тази насока има по делото множество писмени
доказателства, които са приети от Съда (описани са по-горе подробно) и се
ценят. Няма спор по делото,че подсъдимия С. с други неустановени лица са
посетили М. за да приберат ремаркето, като след представяне на доказателства
относно собствеността същото им е било предадено. За достоверно се приема от
Съда и твърдението на свидетелят М., че
разпознава в съдебно заседание подсъдимите и сочи, че същите са идвали
да търсят ремаркето и той разговарял с подсъдимия С.. Безспорно по делото е
установено, че свидетелят А. не е бил собственик на процесното ремарке, нито
такъв е бил свидетеля М. или представлявано от него
дружество. От показанията на свидетеля М. се установява, че всичко около дружеството "Т." ЕООД
се е движело от неговата съпруга,
преди да почине, както и че ремаркето било взето от подсъдимия С.,
след като били представени документи удостоверяващи това му право и респ.
да го предаде на подсъдимия Г., като собственик на „М. Т.”ЕООД. От показанията на свидетеля М. не се
установяват факти и не се правят изводи
за каквито и да е било закани или заплахи, включително и от подсъдимите М., С.
и Г. към него или спрямо починалата Т.М..
Разговорите между него и подсъдимите протичали нормално и приятелски. Дадените
от свидетеля М. показания пред съдебния състав
кореспондират с приетата от Съда фактическа обстановка и с достоверния доказателствен материал в
съвкупност.
На основание чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2,пр.2 от
НПК , съгласно протоколно определение от 21.10.2016 год. на Съда е било
допуснато прочитане на Протокол за
разпит на свидетел от 19.11.2012г. (том
8, л. 89-90 от ДП), в който са обективирани показанията на свидетелят М.И.М., дадени в хода на ДП, пред орган на ДП. Съдът цени прочетените показания на свидетеля
М. като намира, че същите
кореспондират с дадените
показания от него в хода на съдебното
следствие. Както заявеното от свидетеля в съдебно заседание, така и от
прочетените показания се установява, че
не е възприел лично закани и заплахи, които да са били отправени към съпругата му Т.М.. Същата единствено пред него е споделила, че
при една от срещата, лицата са се
държали арогантно и са били заявили, че
ако не предадат ремаркето доброволно ще го вземат от пътя, което по своето
естество по-скоро е бъдещо несигурно самоуправно
поведение на лицата. И в прочетените показания от досъдебно производство не се
установява отправена закана към М. от страна на М. и С. със съдържание, каквото
се твърди от представителя на държавното обвинение - „ако не предаде доброволно ремаркето ще бъде
отнета цялата стока от склада на "Т." ЕООД”. След прочитането на
показанията на свидетеля М. същият заяви, че прочетеното е вярно, но нямам спомен да е употребил думата
арогантно и да се е карал с посетилите
го подсъдими. Съдът цени в цялост показанията
на свидетеля М. и от досъдебно производство и от съдебното следствие като
достоверни, като от материалите по
делото не се установяват доказателства, които да ги опровергават. Същите си
кореспондират и с показанията на дъщеря му (които се кредитират от съдебния
състав), която макар и да не е била свидетел очевидец на случилите се събития,
за които разказва баща й, също не сочи да са и станали достояние закани и
заплахи отправени към Т.М. и те да са били с авторство на подсъдимия С. и М..
Свидетелката М.А., дъщеря на починалата М., в съдебно заседание заяви, че не си
спомня абсолютно нищо за каквото и да било ремарке, както и че майка и не е споделяла служебни
неща с нея, в това число и за отправени заплахи. Предвид липсата на спомен с
протоколно определение от 21.10.2016 година,
е било допуснато прочитането на показанията на свидетелката от
досъдебното производство, а именно
обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 29.06.15г., ( том 36, лист 7
от ДП). Както от изложеното в съдебно заседание, така и от прочетените
показания на досъдебното производство, не се установява в присъствието на М. А. да са били отправени заплахи и закани към
нейната майка. На досъдебното производство А. е заявила, че по телефона майка й е споделила, че някакви хора са я
били заплашвали ако не им плати определена сума пари и че ще отнемат едно
ремарке собственост на "Т." ЕООД, но такива факти изобщо по
делото не се установяват, не се сочат и
в приложения по делото обвинителен акт от Специа.изираната прокуратура. Прочетените показания съдът не ги
цени предвид обстоятелството, че същите не кореспондират изобщо с доказателствения материа. и с
възприетата от Съда по-горе фактическа обстановка. От материалите по делото не
се установяват изобщо факти и обстоятелства,
че продавачът М.М. или Я.А. е наел
"някакви" хора , които да съберат отново цената на ремаркето втори
път, за да може да бъде ремаркето
"прехвърлено по документи".
Макар и в съдебно заседание свидетелката да заяви, че е вярно прочетеното,
същата непосредствено след това посочва че няма никакъв спомен за дадените
събития, тъй като всичко се е случило
много отдавна и й е било разказано от нейната майка по телефона, не е
била очевидец. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. от досъдебно
производство изцяло и приема, че на
същата не са и станали известни обстоятелствата в тяхната пълнота досежно процесното ремарке "К.",
както и че не е била наясно със служебните
неща във фирмата представлявана от майка й и не е възприела лично
никакви факти и обстоятелства от действителността във връзка с описаните
по-горе събития, за които свидетелства баща й.
В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свидетелката Т.М. от досъдебното
производство не са били дадени пред
съдия по реда на член 223 от НПК и
същите не са били приобщени към доказателствения материал, поради което
е невъзможно обсъждането им. Ето защо
съдът приема за достоверни, дадените показания
от свидетеля М. и свидетелката А.
в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав. Приема, че
по време на разговора с починалата Т. М. не са били отправени заплахи за увреждане на нейно имущество или на представляваното от нея дружество
"Т." ЕООД от страна на
подсъдимите М. и С. и твърденията на Специализираната прокуратура не се доказват
от доказателствената съвкупност.
В хода на съдебното
следствие е разпитан и свидетеля Т.Р..
Съдът анализирайки неговите показания следва да направи едно
уточнение, че неговите показания се ценят единствено и досежно факти обстоятелства, които е възприел лично от действителността.
Съдът не цени неговите показания, в
частта в която се преразказва оперативна
информация или експлоатираните специални
разузнавателни средства. По отношение на оперативната информация следва да се
има предвид, че същата няма как да бъде проверена и съпоставена с други
доказателствени източници, за да може да
се прецени нейната истинност и респективно да се приеме за достоверна. Освен
,че няма как да бъде съпоставена с други доказателства по делото, тази информация не е ясно и от кой изхожда, респ. няма и процесуален способ с
който да се установи това. По отношение на
експлоатираните специални разузнавателни средства, трябва да се посочи че по делото има
изготвени веществени доказателствени средства и с оглед на това показанията,
които преразказват възприетите разговори по време на експлоатираните СРС-ва не
се ценят от съдебния състав.
Ето защо имайки предвид изложеното, Съдът
приема за достоверни показанията на свидетеля Р. досежно образуваното
оперативно дело в отдел "Контратероризъм" в ГД БОП
и започналата работа по него. Във
връзка с извършената оперативна работа
по това дело, свидетелят в съдебно
заседание заяви, че се е срещал с едно момче и момиче от провинцията които му
разказали, че по отношение на тях е бил упражняван натиск за връщане на кредитите.
Свидетелят, предвид изминалия период от време не можа да посочи нито имената на
лицата с които се е срещал, нито пък
евентуално да посочи имената на лицата отправяли заплахи. Същият заяви, че не познава лица с имена А.К.,
Е.Б. и Т.М., поради което и не може да
се направи връзка между разговорите, които е водил и събитията описани по-горе и дали те са били
свързани с последните трима. От показанията на свидетеля Р. се
установява, че същият не е имал преки
възприятия относно връщането на лизингови
активи във владението на "Х.А.А.А."
ООД и не е имало в тази връзка подадени
жалби в ГДБОП. Информацията, която е
имал е била изцяло от експлоатираните специални разузнавателни средства. Приема
се за достоверно единствено изложеното от свидетеля, предвид съставените
протоколи за тези процесуални действия по разследването, че е било извършено
претърсване и изземване в офиса на това дружество и са били иззети множество
документи и ключове на автомобили. В
останалата част показанията на свидетеля Р. не се ценят по изложените по-горе
съображения,тъй като не е бил очевидец на случилите се събития.
Съдът цени показанията
на свидетеля Диан Д., дадени в хода на съдебно следствие в тяхната цялост, като
ги намира за вътрешно непротиворечиви и логични, същите кореспондират и с
показанията на останалите длъжници на „Г.”АД. По
идентичен начин, както и при свидетелите А., К., Д. и П., и Д. е закупувал
гориво от фирмата представлява на подсъдимия Г. "Г." АД. Свидетелят Д., както останалите лица
задлъжнял и дълго време не плащал зареденото гориво във връзка с работата му
като земеделски производител. Останал да дължи около 10000 лв. Като гаранция, че ще изплати дълга си занесъл на подсъдимия Г. една помпа, която
бил закупил за 8000 лв. Свидетелят Д. не
могъл да изкара пари от своята земеделска работа и останало да дължи още около 5000 лв. Срещу
него било образувано изпълнително
дело, а събирането на дълга към "Г."
АД било възложено на "С.Е."
ЕООД. Безспорно е по делото, че на лицето са се обадили служители от тази фирма
и му заявили че има да дължи 25000 лв., а след проведен разговор с подсъдимия Г.
била намалена сумата по задължението до
действителния й размер. По отношение на
този дълг към дружеството представлявано
от подсъдимия Г., свидетелят Д. имал
обаждания от служители на "С.Е." ЕООД, както и останалите длъжници,
за които бе посочено по-горе, като бил подсещан да плаща. Както и останалите
длъжници, с които служителите
на "С.Е." ЕООД се
свързвали за да съберат дължими
вземания, така и свидетелят Д. общувал
на няколко пъти с тях - говорили, разбрали се как ще бъдат извършени плащанията
и толкова. Свидетелят Д., както и останалите по-горе длъжници, които са се
срещали лично със служители на "С.Е." ЕООД, не сочи по отношение на
него да са били отправени заплахи и закани. Показанията на свидетеля Д. изцяло
кореспондират с приетата от Съда фактическа обстановка и с приетия за
достоверен доказателствен материал. Липсват доказателства някой от подсъдимите по делото да е отправил каквито и
да е било закани или заплахи към Д. във връзка с дълга , който е имал към „Г.”
АД и да е бил мотивиран (изнудван) по този начин да извърши имуществено
разпореждане. Единствено недоразумение,
което свидетеля Д. е имал с подсъдимия Г. било във връзка с несъгласие от
страна на първия досежно цената на част от фактурираното гориво.
На основание чл.281,
ал.4 вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, Съдът с протоколно определение е допуснал
прочитане на Протокол за разпит на свидетел от 30.10.2012г., в който са обективирани показанията на Д.Д.,дадени
пред орган на ДП(л.66-70, т. 8 от ДП).
Съдят цени прочетените показания
на свидетеля Д. от досъдебното производство, но частично - относно
задължението към "Г." АД, което е имал, относно определената като за.ог помпа от него на подсъдимия Г. и относно обстоятелството, че е бил посещаван от
служители на "С.Е." ЕООД.
Съдят не цени и не се приемат за достоверни показанията на свидетеля Д. в частта относно
заплахите, които се твърдят че са му
били отправени от служители на "С.Е." ЕООД. В показанията дадени на
досъдебното производство е отразено, че
"някой" от момчетата само казали, че "след като изяде боя и му счупя ръцете и
крака" ще намери парите. Съдебно заседание свидетелят Д. заяви
категорично, че такива закани и заплахи не си спомня да са му били
отправени. Същият посочи, че единствено
е вярно обстоятелството, че ще бъде откупен дълга му към "Г." АД и че
от 10000 лева ще стане 30000 лв. Съдът приема за достоверни показанията на
свидетеля Д. дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите логични,
последователни и кореспондират с цели доказателствен материал. По отношение на отправените заплахи, съдържащи
се в показанията на свидетеля Д. от досъдебно производство, следва да се посочи
че не се ценят. На първо място липсват каквито и да е други доказателства - гласни
и писмени, от които да се направи извод за такова заплашително отношение и то
от конкретно лице и в конкретно време. На следващо място, свидетеля Д. не потвърди тези думи при разпита му в хода на съдебното
следствие и обясни логично, че е депозирал жалба по отношение на подсъдими Г.
единствено и само поради несъгласието от негова страна с цената на част от фактурираното
гориво. Освен това самия Д. не е разпознал в
хода на досъдебното производство лицата , които са го посетили и с които е провел въпросния разговор, за който
е дал показания пред разследващ орган. Показанията на свидетеля Д., дадени пред
съдебния състав са логични и кореспондират на приетата фактическа обстановка и
достоверната доказателствена съвкупност, поради което се ползват с доверието на
Съда.
При
преценката на достоверността на обясненията на подсъдимите (с изключение на
подсъдимия П.С., който не дава такива в
хода на съдебното следствие), Съдът отчита обстоятелството, че същите имат
двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Поради
това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен,
прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по
делото.
При
всеобхватния им анализ и съпоставка на обясненията на подсъдимите М.М., Я.В., К.В., А.А., Г.Г. и М.Д., с всички събрани по делото доказателствени
материали Съдът намира, че те са логични, достоверни, не са изолирани и намира, че доводите им представляват не само
поддържана от всеки от тях защитна теза, но имат и доказателствена стойност тъй
като кореспондират с целия събран по делото достоверен доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимия М. кореспондират с
показанията на свидетелите С.С., С.Г., В.Д., Б.К. и Р.Т.
досежно организацията на работа в „С.Е.“ ЕООД, задълженията които е имал,
заплащането и отношенията към длъжниците. И подсъдимия М., както и изброените
свидетели разказват, че освен месечната заплата, като възнаграждение по
трудовото правоотношение от „С.Е.“ ЕООД, друго допълнително заплащане не е
имал. М., както и част от останалите служители в дружеството(с изкл. на тези от
Кол центъра в гр.К.) се е срещал с длъжниците и ги е уведомявал за просрочени
задължения, без да ги е заплашвал и ги е приканвал да извършат плащане към съответната банкова, лизингова
институция или кредитор. Подобни обяснения дават и подсъдимите Д., АлХ., В. и В., като Съда приема че всички те си
кореспондират и се подкрепят от целия
събран доказателствен материал. Не се установява от материалите по делото и от
обясненията на тези подсъдими лица, а в това отношение и от обясненията на
подсъдимия М. и Г., че свидетеля С. им е давал нареждания да се отнасят грубо
спрямо длъжниците, да ги заплашват или да се изнудват. Напротив свидетеля С. им
е казвал ,че е важно да не се преминава дори границата, тъй като ще загубят договорите с кредитните институции.
В действителност им е казвал да бъдат „по-твърди“, но в никакъв случай тези
думи не могат да се тълкуват в смисъл, че им е казвал да заплашват хората. В
подкрепа на обясненията на подсъдимите лица в тази връзка е и заключението по приетата по делото техническа
експертиза (т.11 и т.12 от досъдебно производство – л.241-л.303 от т.11). Видно
е ,че изпращаните СМС-си са били със съдържание, което по естество и съдържание
е уведомление за просроченото задължение на съответното лице, сумата по
задължението, както и че ще бъдат предприети действия по принудително събиране
на дължимите суми по предвидения в закона ред.
Обясненията на обвиняемите лица кореспондират с материалите по делото и
с показанията на свидетелите досежно извършваните плащания от длъжниците. От
събраните доказателствени материали е видно, че не са установени случаи при
които да са били постъпили парични суми
по банкови сметки на „С.Е.“ ЕООД или пък такива да са били заплащани на подсъдимите
и свидетелите - служители на последното дружество. Обясненията на подсъдимия М.
кореспондират с доказателствения материал и досежно офисите на дружеството, в
което е работил. Същият също потвърждава безспорно установеното, че единственият офис, който е ползвал С. е бил в
дома му в гр.Д. и там е била регистрирана
фирмата, която е представлявал и съответно седалището на дружеството.
Офис, в който подсъдимия М. и свидетеля Д. *** не е има.о, а същите са ползва.и
служебен автомобил и мобилни телефони, чрез които са се свързвали с
длъжниците. Обясненията на М. изцяло
кореспондират с показанията на свидетеля Д. и С. в тази насока и не са събрани
доказателства, които да ги опровергаят. Същият отрича да е отправял закани към
свидетеля К. и свидетеля А., като в тази
насока неговите обяснения намират подкрепа и в изложеното от последните двама в
съдебно заседание.
Обясненията на подсъдимия Я.В. също намират опора в
целия събран доказателствен материал, и най-вече в показанията на свидетеля С.Г.,
с който е бил в един екип при осъществяване на служебните си задължения в „С.Е.“
ЕООД. В хода на съдебното следствие не е разпитан нито един свидетел, не е
събрано нито едно годно доказателство, от което да се направи извод че
подсъдимия В. е участвал в престъпно сдружение, че е заплашвал или изнудвал
неизправните длъжници за да извършат тези лица имуществено разпореждане или да
поемат задължение. Не е установено нито едно от
тези лица (длъжници), които да сочат, че спрямо тях подсъдимия В. е имал дори арогантно отношение
и за това свидетелства свидетеля Г.. Последният сочи, че не е възприемал В. да
е отправял закани и заплахи, С. не е получавал оплаквания от тяхната работа, включително
и за грубо отношение и крайната цел е
била винаги да се осъществи дължимото плащане. Обясненията на подсъдимия В.
кореспондират с целия приет от Съда достоверен доказателствен
материа., поради което се ценят и им се дава вяра. В
тази връзка следва да се посочи, че експлоатираните в хода на досъдебно производство специални
разузнавателни средства спрямо Я.В. не
представляват годен доказателствен източник, в т.ч. и изготвените веществени
доказателствени средства и протоколи, тъй като разрешението за тези специални
разузнавателни средства е издадено от некомпетентен орган, а именно от
Председателя на СГС, подробно посочени по-долу(вж. чл.174,ал.3 от НПК).
На следващо място Съдът цени и обясненията от
подсъдимите А.Х. и Д., дадени в хода на съдебното следствие. Същите са логични
и се намират във взаимовръзка с цялата достоверна доказателствена съвкупност. В
хода на съдебното следствие не е събрано нито едно доказателство, от което да
се направи извод, че двамата подсъдими са имали каквото и да противоправно
поведение. И А.Х. и Д. са започнали работа значително по-късно в дружеството „С.Е.“
ЕООД от останалите подсъдими и служители - през месец май 2011 год., което се
установява от представените от тях в хода на съдебното следствие писмени
доказателства - заверени копия от трудовите им книжки. Подсъдимият АлХ., според показанията на свидетелите Г., С. и
обясненията на Д., изобщо не се е срещал
с длъжници и не е комуникирал с тях, а същият е изпълнява. функции единствено и
само на шофьор. Съдът кредитира обясненията на подсъдимите А.Х. и Д. изцяло,
досежно заявеното от тях за доброто отношение към длъжниците и досежно
обстоятелството, че не са участвали в никакво престъпно сдружение, а са били
страна единствено и само по трудово правоотношение. Обясненията им са във
взаимовръзка с така установената и приета от Съда фактическата обстановка и
липсват доказателства, които да ги оборват, за да е налице предпоставка Съдът
да не им се довери.
При съпоставката на обясненията на подсъдимия В. с
приетия от Съда достоверен доказателствен материал, се зае становище че същите имат и доказателствена стойност. Както
и по отношение на останалите подсъдими
лица и свидетели –служители в „С.Е.“ ЕООД, не се установява от нито едно
доказателства подсъдимия В. да е участвал в престъпна група, да е имал изобщо каквото
и да е противоправно поведение и да е заплашвал, да се е заканвал или да е
изнудвал закъснели длъжници. Работното място на същия е било в Кол центъра в
гр.К., ул.“Г.“ №**, заедно със свидетелите К., Т. и подсъдимия М., където е
имал задължение да уведомява длъжниците за просрочените задължения по телефона,
без да осъществява лични срещи с тях. Съдът цени обясненията на подсъдимия В.
като достоверни и намира, че същите са
логични и се намират във взаимовръзка с приетия от Съда достоверен
доказателствен материал.
При анализа и
съпоставката на обясненията на подсъдимия М. с всички събрани по делото
доказателствени материали Съдът намира,
че те са нелогични, недостоверни и
изолирани в по-голямата им част и намира,
че доводите им представлява поддържана от него защитна теза. Обясненията на
подсъдимия М. се опровергават от показанията на свидетеля Б. и А.К., както и от
приложените по делото веществени доказателствени средства във връзка с
експлоатираните специални разузнавателни средства спрямо С., заключенията по
техническите експертизи, писмените доказателства, за което се излагат мотиви
по-горе (не се налага преповтарянето им) в частта относно отправените към
последните закани и заплахи със съответната престъпна цел да принуди Е.С.Б. да се разпореди с вещ
- парична сума в размер на 400 лева, я заплашил с противозаконни действия с
тежки последици за него - че ще я изкара на околовръстното шосе, за да изкара
пари и ще стане лошо и да
принуди А.П.К. да поеме имуществено задължение - да заплати дължимия от майка
му И. Д. К. кредит към „С. К.", в размер на 600,00 лева, го заплашил с
противозаконни действия с тежки последици за неговите близки - че ще изкара
майка му на магистралата, за да си изкара парите за кредита. Обяснението на подсъдимия М. в частта, в
което сочи че не е отправял закани към посочените по-горе лица се опровергава
изцяло и Съдът приема, че същите имат само и единствено защитна функция. Фактът,че М. е отсъства. и
че в присъствието на колегите му не са били възприети закани и заплахи,
изречени от негова страна не води до обратен извод, тъй като Съдът безспорно
приема, че мобилния телефон с номер ***, който
той е ползва. е безспорно установен. Не само,че СИМ-картата е бил
предадена доброволно от него, но и той фигурира
в указателя на С. с неговото име и в листът с номера на телефони, иззет
от офиса в гр.К. на „С.Е.“ ЕООД.
Освен това свидетеля Г. в показанията си, кредитирани от Съда, сочи че всеки
служител е имал служебен телефон, който му е
бил зачислен и е използвал във връзка с изпълнението на служебните си
задължения. Ето защо, Съдът намира че обясненията на подсъдимия М. имат
единствено и само защитна функция , но не и доказателствена такава досежно
отправените закани и заплахи към свидетелите Б., К. и малолетната дъщеря на
първата и проведените разговори от него във връзка с задълженията на Б. и К.. В
останалата част съдебният състав зае
позиция,че обясненията на подсъдимия М. кореспондират с доказателствата по
делото, приемат се за достоверни същите в частта им относно длъжността, която е
заемал в „С.Е.” АД, офиса в който е работил и изпълнява. основните си
задължения. Обсъждайки тези обяснения в съвкупността с остана.ия събран доказателствен
материал, не могат да обосноват извод за невиновност на подс.М.
досежно обвинението по чл.213а, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, за което се постанови осъдителна присъда.
Настоящият съдебен състав приема и цени с доверието си
и обясненията на подсъдимия Г.. Същите кореспондират с приетия за достоверен от
Съда доказателствен материал и в
частност с показанията на свидетелите С., М. и Д.. От гласните и писмени
доказателства по делото се установява, че
подсъдимия Г. е действал законосъобразно и е предприел всякакви действия за събиране на задълженията от
частните обвинители К. и А., включително и чрез образуване на изпълнителна дела
при частен съдия изпълнител, направени са били обезпечения за вземанията и са
били предприети действия по принудително изпълнение. Действията на подсъдимия Г. във връзка със
сключването на договора със „С.Е.” АД по събиране на задължения от неизправни длъжници на „Г.“АД е било продиктувано не само от големия
размер на задълженията, но и от срока на просрочията. От материа.ите по делото не се установява подсъдимия Г. да е участва.
в престъпно сдружение с някой от другите подсъдими лица, в т.ч. и със свидетеля
С., респ. да е имал противоправно поведение. Освен това следва да се посочи,
че „Г.“ АД е юридическо лице и подсъдимия
Г. е бил член на Съвета на директорите и решенията не са били взимани от него
еднолично. Не се установява от нито едно доказателство по делото твърдението на
Специализираната прокуратура, че
подсъдимия Г. е цедирал на „С.Е.” АД
задължения на „Г.“ АД, особено пък да е указвал как биха могли да се съберат
тези задължения и какво е
имущественото и семейното положение на
длъжниците. В тази насока липсват каквито и да гласни, писмени или веществени
доказателства. Освен това от свидетелите по делото, които също са били длъжници
на представляваното от подсъдимия Г. дружество, в показанията им, приети за
достоверни, не се установяват случаи за упражнени спрямо тях психическа и
физическа принуда. Същите не са възприели такова поведение от страна на Г..
Следва да се посочи, че дори и да бяха възприели закани или заплахи във връзка
с плащането на просрочените задължения, по делото няма доказателства за каквато
и да е форма на престъпно съучастие, а освен това няма и повдигнати и предявени други обвинения на подсъдимия Г., освен за
такова по чл.321,ал.2 от НК. Ето защо , Съдът приема че обясненията на
последния освен,че имат защитна функция, имат и доказателствена такава и се
ценят от съдебния състав.
От подсъдимите лица единствен подсъдимият П.С. не дава
обяснения по обвинението. Отказът да дава
такива, Съдът не тълкува в негова вреда.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се установи по несъмнен и
категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материа.и: от гласните доказателствени
средства –показанията на свидетелите,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 от НПК и
кредитирани от съда в посочените
части по-горе, а именно на: частния
обвинител К.К., частния обвинител Я.А., свидетелите М.М., Е.Б., А.К. , М.М., М.А., И.П.,
П.С., Д.П., И.Д.,
Л.Т., Г.Т., Т.З., Т.Р., Р.Т.,
Б.К., С.Г.,В.Д. и С.С., обясненията на
подсъдимите М.М.,
Я.В., частично на Д.М., К.В., А. А.Х., Г.Г. и М.Д., от заключенията на вещите лица по извършените експертизи, кредитирани от съда (подробно
изброени и посочени по-горе, ведно с представените по тях заключения); от
всички писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК,
писмените доказателствени средства, от всички ценени веществени доказателства и
веществени доказателствени средства по делото, предявени на основание чл.284 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.
Съдът възприе и
кредитира в присъдата си заключенията на
вещите лица по извършените експертизи (подробно посочени по-горе), като
изготвени обективно, пълно и компетентно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и кореспондиращи на останалата доказателствена
съвкупност.
Съдът кредитира с
доверието си показанията на свидетелите
и обясненията на подсъдимите в посочените им
части, прочетените такива от досъдебно производство, като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по
фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така
и с целия остана. достоверен доказателствен материа. по делото съобразно изложените в тази насока
аргументи от Съда.
Кредитираните
свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази
насока аргументи на Съда по-горе. По делото липсват каквито и да са
доказателства, които да ги оборват или опровергават.
Приетите и предявени
по реда на чл.284 НПК веществени доказателства и веществени доказателствени
средства също подкрепят описаната
фактическа обстановка и допълват и изясняват установените релевантни факти и
обстоятелства.
В рамките на воденото
наказателно производство са били прилагани специални разузнавателни средства,
като за част от тях и използването им не е било дадено разрешение съгласно изискванията на българското
законодателство, а именно досежно подсъдимият Я.В..
Съдът зае становище, че не може и не следва да се позове на събраните по делото
веществени доказателствени средства - в папка 2 от класифицираните материали по
делото, тъй като същите са опорочени. По отношение на експлоатирането на тези
специалните разузнавателни средства не е
спазен предвидения нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано искане и
разрешение от компетентен орган. Видно е, че разрешението е дадено от председателя
на СГС, вместо председателя на СНС както повелява чл.174,ал.3 от НПК. Искането
за използване на СРС-ва е отправено на
25.01.2012 год.(за продължението на 20.03.2012 год.) и респ. разрешението с
№14376/26.01.2012 год.( респ. с рег.№14-1212/20.03.2012 год.) е дадено от
некомпетентен орган, тъй като според правилата на подсъдността в чл.411а от НПК, СНС е компетентен да разглежда дела за престъпления по чл.321 от НК, а не
СГС. От приложените по делото искания (от ГДБОП) от25.01.2012год. и 20.03.2012
год. и посочените по-горе разрешения от
Председателя на СГС (намиращи се в класифицираните материали по делото папка а 2) е видно, че специа.ни
разузнавателни средства са експлоатирани по отношение на подсъдимия Я.А. В. за множество престъпления, между които и по
чл.321 от НК, което е подсъдно на СНС за разглеждане. Посоченият текст фигурира
в искането на ГДБОП и още изнача.о е било ясно, че
разследването се води за дело, което не
е подсъдно на СГС. Ето защо и събраните доказателства в папка 2 от класифицираните
материали по делото не могат да бъдат ползвани като годен доказателствен
източник, тъй като разрешението за
експлоатирането на СРС-ва е дадено от
некомпетентен орган, а именно Председателят на СГС. Съдът не кредитира информацията, събрана чрез експлоатация на специални
разузнавателни средства - приложените по делото ВДС и протокола по изготвянето
им в папка 2 от класифицираните материали.
Не така стои въпросът досежно
експлоатираните специални разузнавателни средства по отношение на свидетеля С.С.(папка №1 от класифицирани материали по делото,
Разрешение №14-5773/13.12.2011 год. на Председателя на СГС, Протокол
за изготвяне на веществени доказателствени средства от прилагане на специа.ни разузнавателни средства от **год.), който в досъдебно производство е има.
качеството на обвиняем по делото. Обстоятелството, че наказателното
производство спрямо него е било прекратено с цитираното по-горе Определение на
съдията-докладчик от 29.01.2016 г.
на формално основание, не е основание
тези доказателства да се игнорират и да не се ценят. Съдът цени и
съставените веществени доказателствени
средства във връзка с експлоатираните специални разузнавателни средства по
отношение на С. в тяхната цялост, като намира
същите за достоверни и кореспондиращи на доказателствената съвкупност, която
се кредитира от Съда с оглед приетата
фактическа обстановка. По отношение на С. са били прилагани специални разузнавателни
средства съгласно изискванията на българското законодателство, а приложените по
делото ВДС, както и изготвените протоколи във връзка с експлоатираните
специални разузнавателни средства кореспондират изцяло с достоверните
доказателства по делото, ценени от съда и с възприетата и описана фактическа
обстановка. Съдът зае становище, че може и следва да се позове на събраните по
делото веществени доказателствени средства спрямо С.,
тъй като същите изцяло се подкрепят от събраните по делото достоверни гласни и
писмени доказателства. По отношение на експлоатирането на специалните
разузнавателни средства (по отношение на С.) стриктно е спазен предвидения
нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано искане и разрешение от
компетентен орган, и предписващ надлежното им обективиране на съответен
материален носител. Събраните по делото ВДС намират опора в свидетелските
показания в кредитирана част, в приетата
за достоверна част от обясненията на подсъдимите. Проследява се връзката между
гласните доказателства и водените разговори и писмените и веществените доказателства
по делото. Съдът кредитира изцяло
информацията, съдържаща се в тези провеждани спрямо С. специа.ни
разузнавателни средства, приложените по делото ВДС и протоколите по изготвянето
им.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
1. По оправдателните диспозитиви спрямо
подсъдимите М.Р.М. , К.С.В., Я.А.В., А. А.Х.,
М.В.Д., Д.А.М., П.М.С. и Г.П.Г. за обвиненията по чл. 321 ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК:
Съдът постанови
оправдателна присъда по обвиненията, които са били повдигнати на подсъдимите по чл.321 от НК.
С оглед на така
установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени
доказателства, Съдът призна подсъдимите М.Р.М. , К.С.В., Я.А.В.,
А.А., М.В.Д., Д.А.М., П.М.С.
и Г.П.Г. за невинни по следните
обвинения,а именно:
Съдът
призна подсъдимият М.Р.М. за невинен в това, че:
В периода от неустановена по делото дата през м. март
2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, образувана (на
неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от
неустановена дата в нача.ото
на м. март 2010 г. образува. и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която
участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.),
Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.),
Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
април 2010 г. до **г.), П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като
групата е създадена с користна цел,
поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият Д.А.М. за невинен в това, че:
В периода от неустановена по делото дата през м. април
2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 I-IK, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, образувана (на
неустановена дата в нача.ото
на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от неустановена дата в нача.ото на м. март 2010 г.
образува. и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която участва.и и К.С.В.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.),
П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с
користна цел, поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл. 321
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият Я.А.В. за невинен в това, че:
В периода от 23.10.2010 г. до **г. на територията на Р
България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, образувана (на неустановена дата в
началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от неустановена дата в
началото на м. март 2010 г. образувал и от образуването й до **г.) от С.В.С., в
която участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010
г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена
дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН **********
(взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена
дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с користна
цел, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият К.С.В. за невинен в това, че:
В периода от 08.03.2010 г. до **г. на територията на Р
България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, а именно на девет лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, образувана (на
неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от
неустановена дата в началото на м. март 2010 г. образувал и от образуването й
до **г.) от С.В.С., в която участва.и и Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в групата
от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А. А.Х., ЕГН **********
(взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел
участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена
дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с користна
цел, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият А. А.Х. за невинен в
това, че:
В периода от 03.05.2010 г. до **г. на територията на Р
България участва. в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
- по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, образувана (на неустановена дата в началото на м.
март 2010 г.) и ръководена (в периода от неустановена дата в началото на м.
март 2010 г. образувал и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която
участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.),
Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010
г. до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до
**г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през
м. април 2010 г. до **г.), П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като
групата е създадена с користна цел,
поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият П.М.С. за невинен в това, че:
В периода от неустановена по делото дата през м. март
2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, образувана (на
неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от
неустановена дата в началото на м. март 2010 г. образувал и от образуването й
до **г.) от С.В.С., в която участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в
групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.),
Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
април 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с
користна цел, поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл. 321
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият Г.П.Г. за невинен в това, че:
В периода от неустановена дата в началото на м. март
2010 г. до **г. на територията на Р България участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, образувана (на
неустановена дата в началото на м. март 2010 г.) и ръководена (в периода от
неустановена дата в началото на м. март 2010 г. образувал и от образуването й
до **г.) от С.В.С., в която участвали и К.С.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН ********** (взел участие в
групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел участие в
групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), М.В.Д., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г. до **г.),
Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата през м.
април 2010 г. до **г.) и П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата от
неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), като групата е създадена с
користна цел, поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл. 321
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК;
Съдът
призна подсъдимият М.В.Д. за невинен в това, че:
В периода от 03.05.2010 г. до **г. на територията на Р
България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по
чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, образувана (на неустановена дата в началото на м. март
2010 г.) и ръководена (в периода от неустановена дата в началото на м. март
2010 г. образува. и от образуването й до **г.) от С.В.С., в която участва.и и К.С.В.,
ЕГН ********** (взел участие в групата от 08.03.2010 г. до **г.), Я.А.В., ЕГН **********
(взел участие в групата от 23.10.2010 г. до **г.), М.Р.М., ЕГН ********** (взел
участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.), А.А., ЕГН ********** (взел участие в групата от 03.05.2010 г.
до **г.), Д.А.М., ЕГН ********** (взел участие в групата от неустановена дата
през м. април 2010 г. до **г.), П.М.С., ЕГН ********** (взел участие в групата
от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.) и Г.П.Г., ЕГН **********
(взел участие в групата от неустановена дата през м. март 2010 г. до **г.),
като групата е създадена с користна цел,
поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 321 а.. 3, пр. 2, т. 2 вр. с а.. 2 от НК;
Съдът
зае становище, че събраните доказателства
по делото не сочат по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са
извършили горните престъпления.
Съставомерните
белези на престъплението по чл.321 от НК го характеризират като типично „форма.но”
престъпление и за съставомерността му не се изисква настъпването на престъпен
резултат. То е осъществено с постигане на съгласие между законоустановения
минима.ен брой участници по
отношение на формулираните престъпни цели, свързани винаги с осъществяването на
друга - вторична престъпна дейност. Основна характеристика на „организираната
престъпна група” е на.ичието на количествен критерии
по отношение на участниците в нея. Съгласно чл.93, т.20 от НК, организирана
престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел
да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления (т.е. повече от
едно), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и
без наличие на формално разпределение на функциите между участниците,
продължителност на участието или развита структура. Освен това следва да се посочи, че не е
необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк
контакт помежду си, като отсъствието на контакт между някои от членове на групата и установен такъв с
други членове на групата е обстоятелство, което не изключва по принцип
наказателната им отговорност за извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК. Достатъчно е всеки от членовете да съзнава че, осъществява престъпната
дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по
отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия
съгласува своите действия.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.321, а..3,пр.2 , т.1, вр. а..1 от НК се осъществява с дейност, изразяваща се в даване на
нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни
или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде
включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели. Субектът на
престъплението-ръководителят на групата задължително членува в нея.
Изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 НК се приема за довършено с достигането
на нарежданията или указанията до един или повече от членовете на групата, а ква.ифициращото обстоятелство се
отнася до на.ичието на „користна цел”.
На
първо място следва да се посочи, че по делото не е установено по несъмнен начин
изобщо съществуването на каквато и да е било организирана престъпна група, в
това число като трайно сдружение на три и повече лица, с цел извършване на
престъпления по чл.213а и по чл.214 НК. Съществуването на такава група касае
общност на сговора, какъвто по делото категорично не се доказа и нито едно от
доказателствата не сочи обратното. По делото не се установиха каквито и да било
трайни отношения между подсъдимите, основани на власт и подчинение едни към
друг. Съдът положи максима.ни усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата
по обвинението, но не успя да събере нито едно доказателство за съществуването
на ОПГ, в това число във вида и формата, сочени от обвинението.
С
оглед горното, в настоящото производство не се установява по несъмнен начин обективния признак „ръководи
организирана престъпна група” по отношение на свидетеля С., който е действал
така, че да е поставял своите управленски решения в това си качество и те са достигали до подсъдимите, сочени
за участници в групата, и действията на
които да са били подчинени на тях. Не е доказано по делото, че свидетеля С. е
има. йерархичното място и то е било на най-високо ниво-ръководна роля в
твърдяната от обвинението престъпна
структура, както и че той е осъществявал
координацията между подсъдимите, че изработвал план на действие, че е
поставял задачи, че е разпределял ролите
на всеки един от тях и че им е
давал конкретни престъпни нареждания.
Освен това от субективна страна не бе доказано свидетелят С. да е имал
знанието, че е ръководител на очертаната в обвинителния акт организирана
престъпна група. За наличието на ОПГ и участието на С. в ролята на ръководител,
следва да е доказано и извършването на конкретни фактически действия от него по
ръководене на групата, респективно изпълнение на неговите нареждания от
останалите участници. Такива доказателства категорично липсват по делото, още
по-ма.кото пък да установяват по несъмнен начин тези
факти.
Отделно от горното не
се установяват по делото и изискуемите с оглед
легалната дефиниция визирана в чл.93,т.20 от НК, групата да е създадена с цел да върши съгласувано в страната или
чужбина престъпления-две и повече такива. От материалите по делото е видно, че
е доказано извършването на едно единствено престъпление от подс.М.
по чл.213а,
ал. 1 вр. с чл. 26, а.. 1 вр. чл.54 от НК, но не и остана.ите
описани деяния в обвинителния акт от Специализираната прокуратура.
На
следващо място изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 а.. 3,
пр. 2, т. 2 вр. с а.. 2 от НК, изразяващо се в членуване
(участие) в организирана престъпна група, следва да се осъществи чрез
извършване на определени активни действия, чрез които лицето следва да се
обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.
Деянието от субективна страна е осъществено само тогава когато деецът е съзнавал,
че поне три лица с изяснени трайни структурни и организационни връзки помежду
им съгласуват своята дейност за да вършат
конкретни престъпления, които отговарят на критериите на чл.93,т.20 НК и
наличието на квалифициращото обстоятелство „користна цел”. При изпълнителното
деяние участие в организирана престъпна група деецът се обвързва в определени
взаимоотношения с другите лица в групата. Членуването в организирана престъпна
група, като една от формите на изпълнителното деяние, посочено в чл.321, а..2
от НК, представлява изразено съгласие от дееца, устно или писмено, или пък с
някакви действия за участие в дейността на организацията. Необходимо е в
настоящия случай подсъдимите М.Р.М. , К.С.В., Я.А.В., А.А.,
М.В.Д., Д.А.М., П.М.С. и Г.П.Г. да са извършили действия,
чрез които да са се обвързали в трайни фактически взаимоотношения, като такива
конкретни действия не бяха установени по делото извън техните трудови и
служебни отношения с оглед длъжностите
им в „С.Е.” ЕООД. Участието в такава организирана престъпна група означава
подсъдимите М.Р.М. , К.С.В., Я.А.В., А. А.Х., М.В.Д., Д.А.М.,
П.М.С. и Г.П.Г. да са изразили съгласие - с някакви действия воля за участие в
групата, която е да е била ръководена от свидетеля С., както и да са имали знанието за целта, за която е
създадена въпросната група - да вършат престъпления по чл.213а и чл.214 от НК.
Липсват каквито и да било данни, от които да се изведе извода, че подсъдимите
са да.и съгласие за участие в такава ОПГ. Напротив от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява, че не съществуват такива
действия и изразена такава воля от страна на същите. Липсват и доказателства
свидетеля С. (по отношение на който наказателното производство е било
прекратено), който е сочен от Специа.изираната прокуратура за ръководител на ОПГ, да е поставял
общи или конкретни задачи на другите подсъдими или пък да им е да. указания за
постигане на набелязаната цел, а именно
извършване на престъпления по престъпления по чл.213а и чл.214 от НК на територията
на Република България в инкриминирания
период- от неустановена по делото дата през м. април 2010 г. до **г.
Обвинението
се основава единствено на предположението, че след като подсъдимите се познават
и са работили на трудови договори в „С.Е.”
ЕООД и свидетеля С. им е бил работодател (с изключение на подсъдимия Г., който
е има. договорни отношения с дружеството представлявано от последния), същите
са участвали в организирана престъпна група създадена с цел да извършва посочените
по – горе престъпления. При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът зае становище, че деянието не е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Безспорно по делото бе установено, че
свидетеля С. е регистрира. търговско дружество „С.Е.” ЕООД, тъй като има професиона.ен опит в събирането
на вземания и развил дейност на дружеството в тази област.
Сключил договори с множество финансови и кредитни институции, назначил
подсъдимите на работа с трудови договори и започнал да работи с тях. Дейността,
която изпълнявали била срещу комисионна, определена договорно с всяка една
институция и служителите следвало да се
срещат с неизрядните длъжници към тези финансови и кредитни институции за
да установят причините за
преустановяването на плащането на задълженията им, като се уведомят за
преструктуриране на същите - разсрочване във времето, намаляване на вноски и
пр. Подсъдимите се срещали с длъжници, като не се установява същите да са
действали с престъпен умисъл припокриващ съдържанието на организирана престъпна
група. Нито един от разпитаните по делото свидетели не заяви подобни
обстоятелства, които да подкрепят изложената теза от страна на обвинението,
сочеща участие в ОПГ.
На
следващо място по никакъв начин в хода на разследването не е доказано и
наличието на паричен поток към подсъдимите извън договорените им трудови
възнаграждения съобразно сключените трудови договори (за подсъдимите) и
договорените комисионни (в договорите, сключени между „С.Е.” ЕООД и финансовите
и кредитни институции). Разследване в
тази насока в хода на досъдебното производство изобщо не е извършвано и такива
доказателства в хода на съдебното следствие не са били събрани.
Освен това от
субективна страна не бе доказано подсъдимите М.Р.М., К.С.В., Я.А.В., А. А.Х., М.В.Д.,
Д.А.М., П.М.С. и Г.П.Г. да са имали знанието, че са
участва.и в очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група. По
делото липсват доказателства последните
да са има.и знанието за съществуването на такава група или пък знанието,
че свидетеля С. е бил неин ръководител. Същите са били наясно единствено с
това, че последния е бил техен работодател (с изкл. на подсъдимия Г.) и са има.и
с него чисто служебни и трудови правоотношения.
По
делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено подсъдимите М.Р.М., К.С.В., Я.А.В., А. А.Х., М.В.Д., Д.А.М., П.М.С. и Г.П.Г. от обективна и субективна страна да
са осъществили състава на престъплението по чл. 321 ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. с а.. 2 от НК. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на всяко едно престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът
може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на
подсъдимото лице.
Присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства
относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и липсата на
категоричност относно авторството му водят до единствения възможен изход, а
именно съда да оправдае подсъдимите по всяко едно от тези деяния. Писмените и гласните
доказателства, взети предвид при установяване на фактическите обстоятелства, не
допринасят за изясняване на
обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на доказване и
се явяват недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда. На.ице е предположение за извършване от подсъдимите на
престъплението по чл.302 т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК.
Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на Съда да признае подсъдимия за
виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от
обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай, престъплението не
е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна за всеки от посочените по-горе подсъдими.
2.По отношение на обвинението за престъпление по чл.213а, а.. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено от Д.А.М.:
С оглед на така
установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени
доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимия Д.А.М. е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъплението по чл.213а, а.. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК ,затова че:
В периода от време от неустановена дата от
началото на м. декември 2011 г. до края на м. януари 2012 г. територията на Р
България, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, с цел да принуди различни лица да се разпоредят
с вещ - парични суми и да поемат имуществено задължение, ги заплашил с
противозаконни действия с тежки последици за тях и техните ближни, както следва:
- На неустановена по делото дата в периода от началото на м. декември 2011
г. до края на м. януари 2012 г., чрез позвъняване от офис в гр. К. на абонатен
номер, ползван от Е.С.Б. ***, с цел да принуди Е.С.Б. да се разпореди с вещ -
парична сума в размер на 400 лева, я заплашил с противозаконни действия с тежки
последици за него - че ще я изкара на околовръстното шосе, за да изкара пари и
ще стане лошо и
-На 21.01.2012 г., чрез позвъняване от офис в гр. К. на абонатен номер,
ползван от А.П.К. ***, с цел да принуди А.П.К. да поеме имуществено задължение
- да заплати дължимия от майка му И. Д. К. кредит към „С. К.", в размер на
600,00 лева, го заплашил с противозаконни действия с тежки последици за
неговите близки - че ще изкара майка му на магистралата, за да си изкара парите
за кредита.
От
събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съда намира,
че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия Д.А.М. е извършил престъплението по чл.213а, ал. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимият Д.А.М. е автор на горното деяние се установява
безспорно от целия достоверен доказателствен материал, кредитиран и ценен от
съда.
Подсъдимият Д.А.М. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
Съставомерните белези
на престъплението по чл.213а, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК го характеризират като нерезултатно престъпление.
В наказателно правната теория и съдебната
практика се приема, че престъплението по чл. 213а, ал.1 от НК се дефинира като
деяние изнудване, което се заключава и изчерпва с неблагоприятното и в частност
с принудителното въздействие върху неговия адресат. За довършеността
на това престъпление е достатъчно адресатът да изпита тормоза от страна на
дееца, поставил си за цел да накара адресата да извърши вредоносно имуществено
разпореждане. Не е нужно, за разлика от класическото изнудване по чл.214 от НК, адресатът
действително да е извършил разпореждане и да е причинил на себе си или на трето
лице имотна вреда. Разпоредителната дейност на адресата и настъпилата от нея
имотна вреда са пренесени в субективната страна на престъплението. Не е
необходимо заплашеният да се разпореди с вещ, със свое право или да поеме
имуществено задължение. За да е осъществено престъплението е достатъчно деецът
да е отправил заплаха с насилие, увреждане на имущество или както е в случая,
заплаха с убийство. Невъзможен е опит към такова деяние, защото заплаха или е
отправена или не. Законът не изисква тя да е предизвика.а основателен
страх у заплашения от осъществяването
й и не предвижда наказуемост за
приготовление към такова деяние. За
това деяние по чл.213а НК е достатъчно резултатът да бъде само цел на
подсъдимият, както е в настоящия случай, без да се е стигнало до фактическо
предаване на упорито исканата сума и от свидетеля Б. и от свидетеля К. и до
действително постигане на последиците, предвид отправените закани по отношение
живота и здравето на последната и
майката на К.. Престъплението по чл.213а, а..1 НК е формално и се
довършва с осъществяване на целевата принуда, без да е необходимо в резултат на
това настъпването на конкретни имуществени вреди за пострада.ият. В тази насока са и произнасянията
на ВКС с Решение № 13/19.07.2004г. по н.д. № 631/03г. на І н.о. докладчик
съдията П.Т., решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. с
докладчик съдията Р. Н., с Решение № 5/10.03.2009г. по н.д. № 578/08г. на І
н.о. с докладчик съдията Р. Ке., и Решение № 222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. №
159/10г. на ІІІ н.о., с докладчик съдията В. И.. Съгласно установената съдебна
практика на ВКС с Решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. се
приема, че спецификата на престъплението “изнудване” по чл.213а от НК сама по
себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, и за
това съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на
изнудвания. В конкретния случай тези твърдения не са изолирани, а се подкрепят
и от остана.ите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
По време на телефонния
разговор действията на М. са били насочени именно с цел да формират поведение
от страна на Б. да се разпореди с вещ - парична сума в размер на 400 лева, като
я е заплашил с противозаконни действия с тежки
последици за нея – „че ще я изкара на околовръстното шосе, за да изкара пари и
ще стане лошо”. По идентичен начин стои въпросът и с мотивирането на свидетеля А.К..
По време на телефонен разговор с М. , същият за да принуди К. да поеме имуществено
задължение, го е
заплашил с противозаконни
действия с тежки последици
за неговите близки – „че ще изкара майка му на магистра.ата,
за да си изкара парите за кредита”.
Отправените заплахи към изнудваното лице
се намират в причинна връзка с осъщественото от подсъдимият изнудване и целта
да се мотивира свидетеля Б. да се разпореди с посочената сума пари и свидетеля
А.К. да поеме имуществено задължение.
Обективно, двете
деяния (спрямо Б. и спрямо А.К.) осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление (по чл.213а), извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и тази
обективна и субективна връзка между тях ги характеризира като едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 НК.
Съдът прие за доказано по категоричен начин и обстоятелството,че правилно
престъпната дейност на подс.М. следва да се ква.ифицира като „продължавано
престъпление” по смисъла на чл.26 от НК. Налице е обективна и субективна връзка
(общност на вината и еднородност на умисъла у подсъдимия), изразяваща се в
това, че осъществява поотделно едно и също по вид престъпление, извършени са при пълно тъждество на
обстановката, което не позволява четирите еднородни деяния да бъдат възприемани
като отделни престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния
безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла
на чл.26 НК, като се изхожда и от принципно установеното в съдебната практика
положение за продължителността му (ТР
№52/09.11.1988 г. по н.д. № 34/1988 г., ОСНК, Сб., стр. 46).
От субективна страна,
деянието е извършено от подс. Д.А.М.
е извършено виновно, при форма на
вината- пряк умисъл по см. на чл.11, а..2,
пр.1 от НК, тъй като е съзнава.
противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено
опасните последици, като е съзнавал това и неговите действия са били насочени към
реа.изирането на престъпния
резултат.
По всички изложени
по-горе съображения, Съдът призна
подсъдимият Д.А.М. за виновен в извършване на престъпление по
чл.213а,
ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в периода от време от неустановена дата от нача.ото на м. декември 2011 г. до края на м. януари 2012 г. ,
на територията на Р България.
Причина за извършване на инкриминираното
престъпно посегателство е незачитане на установения правов ред и ниска правна
култура.
С постановената от
Съда присъда с оглед на така установената безспорна фактическа обстановка,
подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът намира от правна страна, че
с деянието подсъдимия е извършил престъплението по
чл.213а, а..
1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и поради това бе признат за виновен.
С оглед постановеният оправдателен диспозитив спрямо всички подсъдими по чл.321 от НК,
Съдът призна подсъдимия М. за НЕВИНЕН, в
това при продължаваното престъпление и
двете включени в него деяния (посочени по-горе) да е действал по поръчение на организирана престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С.,
с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********,
А.А., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М.,
ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********) и едно от
деянията е извършено от две лица - от М.Р.М. и П.М.С.. С оглед
обстоятелственото, че не се установи по безспорен начин да е действала
описаната в обвинителния акт
организирана престъпна група, не
се установява и продължаваното престъпление, за което подсъдимия М. се призна
за виновен да е извършено от него по поръчение на организирана престъпна група, ПОРАДИ КОЕТО и на
основание чл. 304 от НПК, Съдът го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото
му обвинение в този смисъл, както и по правната
квалификация по ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3 на чл.213а от НК.
По изложените по-горе съображения не се установи и подс. М. да е осъществил
едно от деянията, за които е признат за виновен от две лица - от М.Р.М. и П.М.С.,
поради което същият се оправда на основание чл. 304 от НПК по първоначално повдигнатото
му обвинение в този смисъл.
3. По оправдателните диспозитиви спрямо подсъдимия М.Р.М. относно
обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал.
1 вр. с чл. 26, а.. 1 от НК и П.М.С. по чл. 213а, а.. 3,
т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК:
Съдът
постанови оправдателна присъда по обвинения, които са били повдигнати на подс. М. и подс. С., посочени по-долу. С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки
и косвени доказателства, Съдът призна подсъдимите за невинни по следните
обвинения,а именно:
Съдът
призна подсъдимият М.Р.М. за невинен в това, че:
В периода от време от неустановена дата от нача.ото на м. ноември 2010 г. до
края на м. февруари 2011 г. територията на Р България, при условията на
продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват състави на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да
принуди различни лица да се разпоредят с вещ и парични суми, ги заплашил с
насилие, с увреждане на имущество и други противозаконни действия с тежки
последици за тях и техните ближни, като деянията са извършени по поръчение на
организирана престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С., с участници К.С.В.,
ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********,
П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********) и едно от деянията е извършено
от две лица - от М.Р.М. и П.М.С., както следва:
- На неустановена по делото дата в периода от началото на м. ноември 2010
г. до края на м. декември 2010 г., в гр. Г. Т., обл. Д.,
с цел да принуди К.К.К. да се разпореди с вещ -
парична сума в размер на 58 000 лева, го заплашил с противозаконни действия с
тежки последици за негови ближни - че ще се случи нещо лошо с родителите и
децата му, като деянието е извършено по поръчение на организирана престъпна
група (образувана и ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В.,
ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********,
М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г.,
ЕГН **********);
- На неустановена по делото дата в периода от началото на м. ноември 2010
г. до края на м. декември 2010 г., в гр. Г.Т., обл. Д.,
с цел да принуди Я.М.А. да се разпореди с вещ - парична сума в размер на 40 000
лева, го заплашил с насилие и други противозаконни действия с тежки последици
за него и за негови ближни - че съпругата му ще бъде изнасилена, че синът му ще
бъде обезобразен, а Я.М.А. ще бъде поставен в инвалидна количка, като деянието
е извършено по поръчение на организирана престъпна група (образувана и
ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********, Я.А.В., ЕГН **********,
М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д.,
ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********)
и
-На
неустановена по делото дата в периода от началото до края на м. февруари 2011
г., в гр. К., обл. Д., с цел да принуди Т.Д.М. да се
разпореди с вещ - ремарке за товарен автомобил марка „К. 322" с ДК ****, я
заплашил с увреждане на имущество - че ако не предаде доброволно ремаркето, ще
й бъде отнета цялата стока от склада на „Т." ЕООД, като деянието е
извършено от две лица - от М.Р.М. и П.М.С. и по поръчение на организирана
престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГН **********,
Я.А.В., ЕГН **********, М.Р.М., ЕГН **********, А.А.,
ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН **********
и Г.П.Г., ЕГН **********), поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 213а, ал. 3, т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал.
2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, а.. 1 от НК и
Съдът
призна подсъдимият П.М.С. за невинен в това, че:
На неустановена по делото дата в периода
от нача.ото до края на м.
февруари 2011 г., в гр. К., обл. Д., с цел да принуди
Т.Д.М. да се разпореди с вещ - ремарке за товарен автомобил марка „К. " с
ДК № ****, я заплашил с увреждане на имущество - че ако не предаде доброволно
ремаркето, ще й бъде отнета цялата стока от склада на „Т." ЕООД, като
деянието е извършено от две лица - от М.Р.М. и П.М.С. и по поръчение на
организирана престъпна група (образувана и ръководена от С.В.С., с участници К.С.В., ЕГП **********, Я.А.В., ЕГН **********,
М.Р.М., ЕГН **********, А.А., ЕГН **********, М.В.Д.,
ЕГН **********, Д.А.М., ЕГН **********, П.М.С., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********), поради което и на основание чл. 304 НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 213а, а.. 3,
т. 3, пр. 2, а.т. 3 вр. с а.. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК.
Съдът
зае становище, че събраните доказателства
по делото не сочат по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са
извършили горните престъпления.
Кредитираният
от Съда като достоверен доказателствен материал не установява подсъдимите да са
извършили престъпленията, за които са им
били повдигнати обвиненията.
В тази насока
единствено могат да се правят предположения.
В наказателно правната теория и съдебната
практика се приема, че престъплението изнудване по чл. 213а, ал.1 от НК се
дефинира като деяние изнудване, което се заключава и изчерпва с
неблагоприятното принудителното въздействие върху неговия адресат. За довършеността на това престъпление е достатъчно адресатът
да изпита тормоза от страна на дееца, поставил си за цел да накара адресата да
извърши вредоносно имуществено разпореждане. Не е нужно, за разлика от
класическото изнудване по чл.214 от НК,
адресатът действително да е извършил разпореждане и да е причинил на себе си
или на трето лице имотна вреда. Разпоредителната дейност на адресата и
настъпилата от нея имотна вреда са пренесени в субективната страна на
престъплението. Не е необходимо заплашеният да се разпореди с вещ, със свое
право или да поеме имуществено задължение. За да е осъществено престъплението е
достатъчно деецът да е отправил заплаха с насилие, увреждане на имущество или
други противозаконни действия. За
това деяние по чл.213а НК е достатъчно резултатът да бъде само цел на
подсъдимият, без да се е стигна.о до действително постигане на последиците,
предвид отправените заплахи. Престъплението по чл.213а, ал.1 НК е форма.но и се
довършва с осъществяване на целевата принуда, без да е необходимо в резултат на
това настъпването на конкретни имуществени вреди за пострадалият.
В конкретния случай не
се доказва по убедителен начин по отношение на подсъдимия К. да са били
отправени закани и заплахи с цел същият да се принуди да се разпореди с вещ -
парична сума в размер на 58 000 лева и поради това да го е заплашил с
противозаконни действия с тежки последици за негови ближни – „че ще се случи
нещо лошо с родителите и децата му, като деянието е извършено по поръчение на
организирана престъпна група”. От материалите по делото се установява и главно
от показанията на свидетеля К., че М. не
му е отправял такива закани нито лице в лице, нито по телефона. Частният
обвинител К. подчерта в съдебно заседание, че
служителите на „С.Е.” ЕООД са му се обаждали от различни телефони, като
не може да посочи и да разпознае кой кога му се е обаждал. Не може да посочи
дали инкриминираната закана е била отправена от подсъдимия М. или от свидетеля Д.,
та дори и от трето лице,както и кога. Същите
при срещите им и личния контакт, единствено са го подканяли да изплати
дълга си към „Г.” АД, като заплахи, които да го мотивират или да целят да плати
задълженията си не са били отправяни нито към него, нито към близките му. С оглед кредитираните показания от съдебния
състав в тази им част, Съдът приема че
не може да се установи по – категоричен начин кой и дали е отправил заканата
към К.. Колебливостта и липсата на увереност относно авторството се усеща и от
прочетените показания на свидетеля от досъдебно производство, като там също
твърди че не може да посочи, лицето което му е отправило заканата, говори в
множествено число за лицата, което води до извод, че не може да се направи
еднозначен извод относно авторството.
В конкретния случай не се доказва по убедителен начин
по отношение на подсъдимия А. също да са били отправени заплахи с цел същият да
се принуди да се разпореди с вещ - парична сума в размер на 40 000 лева, а
именно с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него и за
негови ближни - че съпругата му ще бъде изнасилена, че синът му ще бъде
обезобразен, а Я.А. ще бъде поставен в инвалидна количка. Свидетелят А. в
съдебно заседание категорично заяви, че
тази заплаха и тези думи не са били изречени
към него от подсъдимия М.. Според А. и показанията му, които се ценят от
Съда се установява ,че не са били
отправени закани и заплахи от подсъдимия
М. и последния му е звънял единствено и само за да подсети и напомни, че има
задължение и трябва да направи плащане.
Дори и след прочитането на показанията на свидетеля А. от досъдебно
производство, същият не си спомни подобна заплаха да му е била отправена от
подсъдимия М., за да бъде принуден да се
разпореди със сумата от 40000лв. Кредитираните от Съда показания на
свидетеля А. не са изолирани , а се подкрепят
от целия доказателствен материал и в т.ч. и от показанията на сина му М.М., свидетеля Л.Т., обясненията на Г. и М.. Освен това по
отношение на посочените от свидетеля А. телефони (което се отнася и за частния
обвинител К.), които са били иззети като веществени доказателства, няма
безспорни доказателства да са били
ползвани от М. и да са били в негово владение, както и да са били закупени
на негово име(в т.ч. и СИМ-карти). От приложената като писмено
доказателство справка от мобилните
оператори,посочена по-горе е видно, че
сочените т А. и К. мобилни телефонни номера не са на името на подсъдимия М. и
не са били иззети от него. В тази връзка, както и беше посочено по-горе Съдът
цени показанията на свидетеля А., дадени в хода на съдебно следствие,
непосредствено пред съдебния състав. Тези показания са изключително подробни,
логични и частния обвинител категорично заяви, че от страна на подсъдимия М. не
са били отправяни закани с цел да направи имуществено разпореждане.
На
трето място Съдът намира,че събраните по
делото доказателства не са в такава пълнота и съвкупност, че да може да се
формира еднозначен извод за виновност на
подсъдимите М. и С. и относно третото деяние включено в обвинението по чл.213а
от НК. От събраните по делото доказателства, кредитирани и ценени от Съда е видно , че
подсъдимите не са отправяли
заплахи към свидетеля Т.а М. с цел да я принудят да се разпореди с вещ - ремарке за товарен автомобил марка „К. " с ДК № ****,
а именно с увреждане на имущество – „че ако не предаде доброволно ремаркето, ще
й бъде отнета цялата стока от склада на „Т." ЕООД”. В тази насока
обсъдените по-горе гласни доказателства са непротиворечиви и си кореспондират.
И свидетеля М. и свидетелката А. не са
възприели подобни закани и заявиха това
непосредствено пред съдебния състав. Показанията на М. и А. си кореспондират и
не са изолирани от доказателствения материал, а кореспондират и с обясненията
на подсъдимия М.. Ето защо Съдът намира, че
и това обвинение не е доказано и липсват доказателства за престъпно
мотивиране от страна на подсъдимите М. и С. към свидетеля Т.М. с цел да бъде
принудена да се разпореди с процесната вещ.
Предвид и изложените по-горе мотиви
досежно постановените от Съда оправдателни диспозитиви по чл.321 от НК, Съдът
намира че тези деяния не са осъществени и по поръчение на организирана
престъпна група и не представляват деяние по чл.26,ал.1 от НК. Оправдаването в
тази част е законосъобразно следваща последица от горното и поради това е и не
следва повторно излагане на мотиви в
тази насока.
По
делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено от обективна и
субективна страна подсъдимият М. да е осъществил състава на посоченото престъпление по чл. 213а, ал. 3,
т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а подс.С. да
е осъществил състава на посоченото
престъпление по чл. 213а, ал. 3,
т. 3, пр. 2, алт. 3 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК,
поради което и бяха оправдани и признати за невинни по посочените обвинения.
Писмените
и гласните доказателства, взети предвид при установяване на фактическите
обстоятелства, не допринасят за
изясняване на обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към предмета на
доказване и се явяват недостатъчни за обосноваване на осъдителна присъда.
Налице е предположение за извършване от подсъдимите на престъплението по чл.302
т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на всяко едно престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, Съдът
може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото
лице. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи
обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и
липсата на категоричност относно авторството му водят до единствения възможен
изход, а именно съда да оправдае подсъдимите по всяко едно от тези деяния.
Разпоредбата на
чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от
субективна страна. В конкретният случай престъплението не е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна.
ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне и
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.А.М., от съдебният състав, се
взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха
се и целите по чл. 36 от НК.
За да наложи на
подсъдимия Д.А.М. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за
престъплението по чл.213а, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание с "Лишаване от свобода" от една до шест години и глоба от хиляда до
три хиляди лева.
Съдът намира, че
наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер
съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо е да му се наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, което се явява определено в законовия минимум, при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
При
индивидуализирането на наказанието на подсъдимия М., Съдът отчете като
смекчаващи вината сравнително ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия М. - чистото съдебно минало, липсата на други
криминални прояви, изминалия дълъг период от време. Като отегчаващо вината
обстоятелство се отчете сравнително
по-високата степен на обществена опасност на деянието с оглед степента на
засягане на обществените отношения, процесуалното поведение на М. и укриването
му извън територията на Република България. Определеното от съда наказание,
като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Съдът намира, че не са
налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението
минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. Нито едно
от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя
характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и
при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание от една
година "Лишаване от свобода"
би се явило несъразмерно леко. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било
проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото
въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на
обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО
НА ЧЛ. 66 ОТ НК спрямо подсъдимия Д.А.М.:
Съдът намира, че няма
законови пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наложеното на
подсъдимия Д.А.М. наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поначало
условното осъждане по чл. 66 НК се прилага при три задължителни условия: наказанието лишаване от
свобода да е до три години ; лицето да не е осъждано преди това на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер (ако не е налице реабилитиране по реда
на чл. 86 и 87 НК за наказанието лишаване от свобода, не може да се приложат
условията на чл. 66, ал. 1 НК); по този
начин да могат да се постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенция. Наказателният кодекс дава приоритет на т.
нар. „лична превенция“, т.е. на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В
конкретиката на настоящия случай така
определеното наказание не надвишава три години, деецът по- рано не е осъждан, и
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д.А.М., според решаващия съдебен
състав, не се налага да изтърпява ефективно наказанието. Размерът на
определеният изпитателен срок обаче следва да бъде в среден размер предвид
високата обществената опасност на деянието. С оглед реализиране целите на
специалната превенция, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, не е нужно този подсъдим да бъде поставян в
условията на затворническа среда и обкръжение. Тук се отчете, че все пак се
касае за един човек с поначало добре
характеристични данни, ангажиран семейно, ползващ се с добро име в обществото.
Съдебният състав зае становището, че една евентуална социална изолация на
виновния, чрез установяването му в
пенитенциарно заведение, в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като
същата би надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всички
поправяне на извършителя. Решаващият
съдебен състав отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително- предупредителните елементи и на специалната и общата
превенция. От първостепенен обществен
интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия,
формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират
от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид
личностните особености на подсъдимия Д.А.М., съдът прие, че така определеното
условно наказание не пренебрегва генералната превенция. Генералната превенция
не може да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително
въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на
конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на
конкретното деяние. По тези съображения на основание чл. 66, ал. 1 от НК се
отложи за изпълнение така определеното на подсъдимия Д.А.М. наказание ТРИ
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59,
ал. 1, т. 1 и т.2 от НК Съдът приспадна от определеното на подсъдимия Д.А.М.
наказание ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ времето, през което
същия е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
28.05.2016 до 28.09.2016г. (включително и във връзка с производството по
привеждане в изпълнение на издадената ЕЗА), като един ден задържане се зачита
за един ден „лишаване от свобода“, както и времето, през което същия е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 29.09.2016г. до 22.12.2016г.,
като два дни домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът
е наложил на подсъдимия М. кумулативно
предвиденото наказание в разпоредбата на по чл.213а, ал. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно такова по чл.37,ал.1,т.4
вр. чл.47 вр. чл.35 от НК - ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
която е съобразена с имущественото състояние на дееца.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата Съдът отне
в полза на държавата предмета на
престъплението - иззетите по делото веществени доказателства: 1
/един/ брой мобилен апарат, марка „Нокия", с
IMEI: ****, с батерия към него и СИМ карта на „Виваком"
с № **** (предаден с протокол за доброволно предаване от подс.Д.А.М.
на 24.04.2012г.).
Съдът отне в полза на държавата иззетото по делото веществено доказателство
- 1 /един/ брой гилза, като постановява унищожаването й, след влизане на присъдата в законна сила.
Съдът постанови да се
върнат веществени доказателства на
правоимащите, от които са били иззети в хода на досъдебното производство както следва:
На подс. М.В.Д. - 1/един/ брой мобилен телефонен
апарат марка "Нокия", мод. 6300, 1МЕ1:****,
заедно с два броя СИМ карти на „МТЕЛ" с изписани номера върху тях както
следва - на карта с надпис "Прима" - ****, на карта с надпис
„МТЕЛ" - ****, с батерия;
На подс. Я.А.В. - 1
/един/ брой мобилен телефонен апарат, марка "САМСУНГ", модел „****",
с IMEI: ****, с поставена в него СИМ карта; 1 /един/ брой мобилен телефонен
апарат, марка „BLACKBERRY/VODAFONE", мод. 8310,
с IMEI: 3****, без СИМ карта; 1 /един/ брой мобилен телефонен апарат, марка
„Нокия", модел С-1-01, с IMEI: ****, със СИМ карта на „МТЕЛ" с номер ****;
1 /един/ брой мобилен телефонен апарат, марка „BLACKBERRY", мод. 8900, с IMEI: ****, с поставена СИМ карта на
„ГЛОБУЛ" с номер ****; 1 /един/ брой карта памет „SANDISK 1 GB";1
/един/ брой асемблирана компютърна конфигурация с черна кутия и надпис на
предния панел «USB" и лепенка /стикер/ за Windows vista,
с парола за стартиране - ****;
На подс. А.А. - 1 /един/ брой мобилен телефонен апарат, марка
„НОКИЯ", модел 1616, със СИМ карта с номер ****, ведно с батерия;
На подс.Г.П.Г.
- 1/един/ брой мобилен телефонен апарат, марка „НОКИЯ", модел 6300, с
IMEI: ****, със СИМ карта на „ВИВАКОМ" с номер ****;
На подс. К.С.В. -
1/един/ брой мобилен телефонен апарат, марка „САМСУНГ", с 1МЕ1: ****, със
СИМ карта на „ГЛОБУЛ" с номер ****; 1 /един/ брой мобилен телефон марка
„НОКИЯ", с IMEI: ****, със СИМ карта на „МТЕЛ" с номер ****;
На подс. Д.А.М. -
1/един/ брой мобилен телефонен апарат, марка „САМСУНГ", с IMEI: **** с
батерия към него и СИМ карта на „ГЛОБУЛ" с номер ****;
На подс.М.Р.М.
- 1/един/ брой мобилен телефонен апарат, марка „НОКИЯ", модел 2600с-2, с
IMEI: ****, с батерия към него и СИМ карта на „ГЛОБУЛ" с № ****; 1 /един/
брой мобилен телефонен апарат, марка „НОКИЯ", 1 брой модел 1616-2, с IMEI:
****, с батерия към него и СИМ карта на „ГЛОБУЛ" с № ****; 1/един/ брой
мобилен телефонен апарат, марка „НОКИЯ", 1 брой модел 2610, с IMEI: ****,
с батерия към него и СИМ карта с надпис „Прима" с № ****; 1 /един/ брой
мобилен телефонен апарат марка, „НОКИЯ", 1 брой модел 1600 с IMEI: ****, с
батерия към него и СИМ карта на „МТЕЛ" с номер **** 1 /един/ брой
асемблирана компютърна конфигурация, без марка, модел и сериен номер, с надпис
на челния панел върху стикер «AMD 64 ATHLON Х2" , със записващо вградено в
кутията устройство, без марка, с черен преден и страничен панел;
На С.В.С. - 1/един/
брой мобилен телефонен апарат марка, „BLACK BERRY", с IMEI: ****, с
батерия към него и СИМ карта на „МТЕЛ" с номер ****, ведно с карта памет
„MICRO SD 2 GB"; 1 /един/ брой преносим компютър, марка „SONY VAIO",
1 брой със сериен номер **** с розов преден панел, ведно с черна чанта към
същия, без заряфно устройство /адаптер/; 1 /един/
брой преносим компютър, марка „SONY VAIO", 1 брой модел „PCG-3131M",
със сериен номер ****, със сив преден панел, с адаптер; 1 /един/ брой USB флаш памет, червена на цвят; 1 /един/ брой таблет, „APPLE I
PAD 32 GB", c IMEI: ****, ведно c адаптер; 1/един/ брой преносим компютър,
марка „ASUS", мод. X59SL, сериен номер ****, без
батерия, с адаптер; плик с документи - платежни нареждания, разписки, вносни
бележки и разписки от „СПИДИ";
На Б.В.К. - 1/един/
брой мобилен телефонен апарат, марка „НОКИЯ", с IMEI: ****, с батерия към
него и СИМ карта на „МТЕЛ" с № ****; 1 /един/ брой мобилен апарат, марка
„САМСУНГ", с IMEI: ****, без СИМ карта; 1/един/ брой мобилен апарат, марка
„САМСУНГ", с IMEI: ****, с батерия към него, без СИМ карта; 1 /един/ брой
мобилен апарат марка „САМСУНГ", с IMEI: ****, с батерия към него и СИМ
карта на „ВИВАКОМ" с номер ****;
На Р.Р.Т. - 1/един/ брой мобилен телефонен апарат, марка
„НОКИЯ", с IMEI: ****, с батерия към него и СИМ карта на „ВИВАТЕЛ" с
№ ****; 1 /един/ брой мобилен телефонен апарат, марка „НОКИЯ", с IMEI: ****,
с батерия към него и СИМ карта на „ГЛОБУЛ" с номер ****;
На Т.А.З. - 1/един/
брой мобилен телефонен апарат, марка „BLACKBERRY", с IMEI: ****, с батерия
към него и СИМ карта на „МТЕЛ" с № ****; 1 /един/ брой мобилен телефонен
апарат, марка „IPHONE 4", модел „А 1331", с IMEI: ****, с батерия към
него и СИМ карта на „ГЛОБУЛ" с номер ****;
На А.П.К. - 1/един/
брой мобилен телефон, марка „LG", черен на цвят, 1МЕ1: ****, със СИМ карта
на „МТЕЛ" с номер ****;
На «ХИПО
АЛПЕ-АДРИЯ-АУТОЛИЗИНГ» ООД - 1/един/ брой твърд диск, модел «SEAGATE" 160
GB със сериен номер ****; 1/един/ брой външен хард диск, модел „MAXELL HDD
500GB+4GB FLASH", модел „M-2EHD500SS; бял полиетиленов плик, съдържащ
документи на три броя л.автомобили, два броя талони за гражданска отговорност
на МПС, два броя контролен талон към знак за технически преглед на МПС, два броя
ключове за автомобили, както и ксерокопие за закупуване на външен хард диск,
марка „MAXELL" и приходна касова бележка;
На „ГЕОТРМ" АД,
гр.Г.Т. - 1/един/ брой компютърна конфигурация с надпис на кутията
"DELL"cbc сериен номер ****; 1 /един/ брой
компютърна конфигурация с надпис на кутията "DELL"ebc
сериен номер ****; 1 /един/ брой преносим компютър, марка «PACKARD BELL",
със сериен номер ****, заедно със зарядно устройство
със сериен номер ****; Тетрадка, формат А4, съдържаща разграфени графи и
записани различни фирми и кооперации; 1 /един/ брой печат с щампа на фирма „Г."АД,
гр. Ген. Тошево;
На „С.Е." ЕООД,
гр.С. - 1/един/ брой преносим компютър „IBM", черен на цвят, product ID: ****; 1/един/ брой преносим компютър, марка
„TOSHIBA", сребристо-сив на цвят, със сериен номер **** ; 1 /един/ брой
преносим компютър, марка „ACER", с кафяв преден панел, поставен в черна
чанта за компютър, със сериен номер ****; 1/един/ брой тефтер, с изписано името
на Р.Р.Т., фирма ,,S - ENERGY", тел. ****, като
същия съдържа дати и събития, имена на лица, телефонни номера, адреси, както и
адрес и срещу съответното име - определена сума пари; 1 /един/ брой тефтер, син
на цвят, като същия съдържа данни за фирма- издирване на лица и събиране на
пари /задължения/, имена на лица, адреси и др.; 4 /четири/ папки, съдържащи
документи, описани в протокола за оглед на ВД от 13.06.2012г., под точка II
(иззети с протокол за претърсване и изземване от 24.04.2012г . от офис на „С.Е."
ЕООД, находящ се в гр.К., ул."Г." 25);
На „М. Т.” ЕООД-
1/един/ брой печат /кръгъл/ на „М. Т." ЕООД.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на
делото решаващият съдебен състав отсъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
както следва:
Подсъдимият Д.А.М. бе
осъден да заплати в полза на
Държавата съответните му, направени по
делото разноски в размер общо на 754,27лева(седемстотин петдесет и четири лева
и 27 стотинки), като от тях 681,77лева (шестотин осемдесет и един лев и 77
стотинки) представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство,
които да заплати по сметка на ГДБОП-МВР
и 72,50лева (седемдесет и два лева и 50 стотинки) представляващи
разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка
на СпНС.
С оглед оправдателните
диспозитиви по останалите обвинения, Съдът постанови на основание чл.190, ал.1 НПК направените по делото разноски (с изключение на
посочените по горе по отношение на подс. М.) в хода на досъдебното
и съдебното производство по делото, в размер на
9058,77лв (девет хиляди и петдесет и осем лева и 77 стотинки) да останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.М.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.