Присъда по дело №3018/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	104
Дата:	19 октомври 2021 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330203018
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 104
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
СъдебниЗоя П. Кузманова

заседатели:Радка М. Люлякова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Светлана П. Ангелчовска (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330203018 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.Н. - роден на *******, с постоянен адрес:
г*******, *******, б.г., средно образование, работещ, осъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2019
г. в с. Калояново,обл. Пловдив, в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, в гр.
Хисаря, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, като длъжностно лице, в кръга на
неговата длъжност - ******* на „Агроинвест Груп“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК:
*******, при условията на продължавано престъпление, повторно в
немаловажен случай, като е извършил престъплението, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, с
което им е причинил имотна вреда, както следва:
1. На 03.04.2017 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у И.Р.Ч. и Р.Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на И.Р.Ч. в размер на 1655 лв. и на В. Ив. Ш., К. В. М.
и Ив. В. Ш. в размер на 1655,00лв. / като наследници на Р.Р. Ш.а или в размер
на 551,67 лв. за всеки от наследниците/;
2. На 15.01.2018 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у И.Р.Ч. и Р.Р. Ш.а /починала/ и с това е
1

причинил имотна вреда на И.Р.Ч. в размер на 55 лв. и на В. Ив. Ш., К. В. М. и
Ив. В. Ш. в размер на 55,00лв. / като наследници на Р.Р. Ш.а или в размер на
18,33 лв. за всеки от наследниците/;
3. На неустановена дата през месец септември 2017 г. в с.Калояново,
обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
13.12.2017 г. е поддържал заблуждение у А.Б. Г. и с това е причинил на Б.А.Г.
имотна вреда в размер на 1051,00лв.;
4. На 27.01.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 21.06.2019г. е поддържал заблуждение у Б. Д. Ф. и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 1044,00 лв.;
5. На 09.02.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда
в размер на 270,00 лв.;
6. На 20.02.2018 г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда
в размер на 1200,00 лв.;
7. На 18.06.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 01.09.2018 г. е подържал заблуждение у И.С.Д. и с това
му е причинил имотна вреда в размер на 978,00 лв.;
8. На 03.09.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у К. СТ. Г. и Н. СТ. Г. и с това им е причинил
имотна вреда на К. СТ. Г. в размер на 200.00 лв. и на Н. СТ. Г. в размер на 430
лв.;
9. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. Ръжево Конаре,
обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
13.07.2018 г. е поддържал заблуждение у В. Б. СТ. и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 2810лв.;
10. На неустановена дата през месец ноември 2018 г. в с. Ръжево
Конаре, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 24.06.2019 г. е поддържал заблуждение у Б.И.В. и П.
Ст. В. и с това е причинил имотна вреда на П. Ст. В. в размер на 2000 лв. и на
Б.И.В. в размер на 647 лв.;
11. Ha 06.12.2018 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 12.12.2018 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и с
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 1400 лв. и на М. ИВ. Н.
в размер на 1400 лв.;
12. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. в гр. Пловдив с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до неустановена дата
през месец май 2019 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и М. ИВ. Н. и с
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 759 лв. и на М. ИВ. Н. в
размер на 759 лв.;
13. На неустановена дата през м. декември 2018 г. в гр. Пловдив, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н. Д. М. и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 1100,00 лв.;
2

14. На 31.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 27.02.2019 г. е подържал заблуждение у А.М.А. и с
това й причинил имотна вреда в размер на 1321,00 лв.;
15. На 02.01.2019 г. в с. Ръжево Конаре, обл.Пловдив, с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил и до 04.03.2019г. е поддържал
заблуждение у Н. П. М. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
735,00 лв.;
16. На 10.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Н.И.В. и с това е причинил на К.С.В. имотна
вреда в размер на 310,00лв.;
17. На 21.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у М. Р. Н. и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 430,00лв.;
18. На 06.02.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Т. Д. М. и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 653,00лв.;
19. На 25.02.2019г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у Н.С.Т. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 750,00лв.;
20. На 10.06.2019 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и до 26.06.2019г. е поддържал заблуждение
у В. Тр. В., Г. Ил. В. и В. Тр. В. и с това е причинил имотна вреда на В. Тр. В.
в размер на 1500,00лв., на Г. Ил. В. в размер на 1500 лв. и на В. Тр. В. в
размер на 1500 лв.,
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 28 167
лв. - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, поради което на основание
чл.58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така
наложеното наказание на подсъдимия И.Г.Н. в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален
„СТРОГ“ режим.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА
осъжданията на подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ по
настоящото дело и по НОХД № 983/2020 г., по описа на ПРС, като
ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание, а именно наказанието
наложено по настоящото дело в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“
от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на
определеното едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода времето, през което подсъдимият
И.Г.Н. е търпял наказание „Пробация“ по НОХД № 983/2020 г., по описа на
3

ПРС, като два дни „пробация“ на основание чл. 25, ал. 3 от НК се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при
изпълнение на определеното едно общо най-тежко наказание времето в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, през
което подсъдимият И.Г.Н. е бил задържан по настоящото делото, а именно:
за 72 часа с прокурорско постановление по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 27.05.2020 г. до 29.05.2020 г. и
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 29.05.2020
г. до 11.03.2021 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 68, ал. 1 от НК, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС определеното по НОХД № 969/2014 г., по описа на РС –
Пазарджик, и НОХД № 127/2014 г., по описа на РС – Пазарджик, на И.Г.Н.,
ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода да се ИЗТЪРПИ при
първоначален ОБЩ режим, изцяло и отделно от наложеното едно общо най-
тежко наказание по НОХД № 20215330203018/2021 г. по описа на РС-
Пловдив, и по НОХД № 983/2020 г., по описа на ПРС, в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на частния обвинител М. ИВ. Н., ЕГН **********, сумата от 300
лева, представляваща разноски по делото за представителство пред
настоящия състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на частния обвинител Р. М. Н., ЕГН **********, сумата от 300 лева,
представляваща разноски по делото за представителство пред настоящия
състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на частния обвинител К. СТ. Г., ЕГН **********, сумата от 660 лева,
представляваща разноски по делото за представителство пред настоящия
състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на частния обвинител Н. СТ. Г., ЕГН **********, сумата от 660 лева,
представляваща разноски по делото за представителство пред настоящия
състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ да
заплати на частния обвинител И.С.Д., ЕГН **********, сумата от 400 лева,
представляваща разноски по делото за представителство пред настоящия
състав.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – оригинали на
официални документи, ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО до влизането на
присъдата в сила, като бъдат върнати на правоимащите лица след поискване
от съответното правоимащо лице.
4

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 19.10.2021г. ПО НОХД № 3018/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.
Г. Н. за това, че в периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2019 г. в с. Калояново,
обл. Пловдив, в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, в гр. Хисаря, обл. Пловдив и
в гр. Пловдив, като длъжностно лице, в кръга на неговата длъжност - *******
на „Агроинвестинг Груп" ООД, гр. Пловдив, ЕИК *******, при условията на
продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, като е
извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, с което им е причинил
имотна вреда, както следва:
1. На 03.04.2017 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Ив. Р. Ч. и Р.Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на Ив. Р. Ч. в размер на 1655 лв. и на В. Ив. Ш.,
К. В. М. и Ив. В. Ш. в размер на 1655,00лв., като наследници на Р.Р. Ш.а
или в размер на 551,67 лв. за всеки от наследниците.
2. На 15.01.2018г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Ив. Р. Ч. и Р.Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на Ив. Р. Ч. в размер на 55 лв. и на В. Ив. Ш., К.
В. М. и Ив. В. Ш. в размер на 55,00лв., като наследници на Р.Р. Ш.а или
в размер на 18,33 лв. за всеки от наследниците.
3. На неустановена дата през месец септември 2017г. в с. Калояново, обл.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
13.12.2017г. е поддържал заблуждение у А.Б. Г. и с това е причинил на
Бл. Ат. Г. имотна вреда в размер на 1051,00лв.
4. На 27.01.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 21.06.2019г. е поддържал заблуждение у Б. Д. Ф. и с това й
е причинил имотна вреда в размер на 1044,00 лв.
5. На 09.02.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 270,00 лв.
6. На 20.02.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 1200,00 лв.
7. На 18.06.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 01.09.2018 г. е подържал заблуждение у И.С.Д. и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 978,00 лв.
8. На 03.09.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у К. СТ. Г. и Н. Ст. Г. и с това им е причинил
имотна вреда на К. СТ. Г. в размер на 200.00 лв. и на Н. Ст. Г. в размер на
430 лв.
9. На неустановена дата през месец юни 2018г. в с. Ръжево Конаре, обл.
1

Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
13.07.2018 г. е поддържал заблуждение у В. Б. СТ. и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 2810лв.
10. На неустановена дата през месец ноември 2018г. в с. Ръжево Конаре,
обл. Пловдив и в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 24.06.2019г. е поддържал заблуждение у Б.И.В. и П. Ст. В.
и с това е причинил имотна вреда на П. Ст. В. в размер на 2000 лв. и на
Б.И.В. в размер на 647 лв.
11. Ha 06.12.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага
е възбудил и до 12.12.2018 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и с
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 1400 лв. и на М.
Ив. Н. в размер на 1400 лв.
12. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. в гр. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и до неустановена дата през
месец май 2019 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и М. Ив. Н. и с
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 759 лв. и на М. Ив.
Н. в размер на 759 лв.
13. На неустановена дата през м. декември 2018г. в гр. Пловдив, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н. Д. М. и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 1100,00 лв.
14. На 31.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 27.02.2019 г. е подържал заблуждение у А.М.А. и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1321,00 лв.
15. На 02.01.2019г. в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и до 04.03.2019г. е поддържал
заблуждение у Н. П. М. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
735,00 лв.
16. На 10.01.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Н.И.В. и с това е причинил на К.С.В. имотна
вреда в размер на 310,00лв.
17. На 21.01.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у М. Р. Н. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 430,00лв
18. На 06.02.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Т. Д. М. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 653,00лв.
19. На 25.02.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Н.С.Т. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 750,00лв.
20. На 10.06.2019г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до 26.06.2019г. е поддържал заблуждение у
В. Тр. В., Г. Ил. В. и В. Тр. В. и с това е причинил имотна вреда на В. Тр.
В. в размер на 1500,00лв., на Г. Ил. В. в размер на 1500 лв. и на В. Тр. В.
2

в размер на 1500 лв.
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 28 167
лв.- престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.93, т.1, б. „б" от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Част от пострадалите лица по делото и по-конкретно М. Ив. Н., Р. М. Н.,
К. СТ. Г., Н. Ст. Г., Б. Д. Ф., И.С.Д., К. В. М., В. Ив. Ш., Ив. В. Ш. и Ив. Р. Ч.
са упражнили правото си да встъпят като акцесорни страни в процеса и са
конституирани като частни обвинители.
Не са приети за съвместно разглеждане граждански искове в
наказателния процес, доколкото в разпоредително заседание от подсъдимия
са представени доказателства за пълно възстановяване на причинените
съставомерни вреди.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за
доказано от фактическа и правна страна. Моли подсъдимия да бъде признат
за виновен, като му се наложи наказание около средния размер, предвиден от
законодателя, а именно на 6 години лишаване от свобода, което да се
редуцира с една трета на 4 години лишаване от свобода и да се определи
първоначален строг режим за изтърпяването му.

Повереникът на частните обвинители Р. и М.Н.и- адв. Н. се
солидаризира с изложеното от прокурора. Претендира разноски в размер на
общо 600 лева за двамата си доверители, по 300 за всеки от тях.
Частният обвинител Р.Н., поддържа заявеното от адв. Н..
Повереникът на частните обвинители К. и Н. Г.-адв. Б. се солидаризира
с изложеното от прокурора. Като отегчаващо обстоятелство изтъква
проявената престъпна упоритост и начина на извършване на престъплението
чрез използване на длъжностното му качество в юридическо лице.
Претендира за разноските направени от неговите доверители, а именно за
цялото производство 660 лева за Н.Г. и за цялото производство 660 лева за
К.Г., т.е. общо 1320 лева за двамата за цялото производство.
Частният обвинител Н.Г. поддържа казаното от адв. Б.
Частният обвинител К.Г. поддържа заявеното от адв. Б..
Частният обвинител Б.Ф. се солидаризира с искането на прокуратурата.
Повереникът на частния обвинител Д.- адв. Л. се солидаризира с
изложеното от прокурора. Претендира разноски в размер на 400 лева.

Защитникът адв. В. моли наказанието да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и да се фиксира на окончателен
3

размер след редукцията на единадесет месеца лишаване от свобода. Като
смекчаващи обстоятелства изтъква:
-обстоятелството, че преди инкриминираните деяния подсъдимият е бил
в трайни отношения с повечето от пострадалите лица и надлежно и
добросъвестно е изпълнявал задълженията си към тях;
-че липсвал първоначален умисъл за измамване на пострадалите лица,
свидетелство за което били издаваните квитанции за всяка получена сума;
-влошеното здравословно състояние на майката и бащата на
подсъдимия, като именно нуждата от финансови средства за тяхното лечение
принудило подсъдимия да отклони средствата, предадени от пострадалите
лица;
-необходимостта да полага грижи за две деца;
-възстановяването на вредите по делото;
-влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който страдал от
белодробно заболяване;
-обстоятелството, че цялата стойност на предмета на престъплението
разделена на броя месеци на извършване на продълженото престъпление
давала сума, която посред защитника не сочела висока степен на обществена
опасност на подсъдимия.
Подсъдимият в личната си защита поддържа казаното от своя защитник.
В правото си на последна дума изразява съжаление за стореното и
поднася извинение на пострадалите лица.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият И. Г. Н., ЕГН ********** е роден на *******, *******,
б.г., средно образование, ******* на дружеството „Агроинвестинг Груп“
ООД, гр. Пловдив, с постоянен адрес: *******, *****.

Подсъдимият И.Н. е криминално проявен и осъждан.
Със значение на правната квалификация на извършеното от него по
настоящото производство е осъждането му с присъда № 219/08.10.2014г. по
НОХД №969/2014г. по описа на Районен съд *******, влязла в сила на
24.10.2014г. за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК на една
година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на
основание чл. 66 НК с изпитател срок от 4 години.

Подсъдимият И.Н. заемал ръководна работа в юридическо лице - бил
******* на фирма „Агроинвестинг Груп" ООД , гр. Пловдив, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Богомил" №
31, ет. 1, ап. 1. Основният предмет на дейност на дружеството включвал:
- придобиване на земеделска земя, отдаване под аренда и наем,
търговия със земеделска земя;
4

-посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти.
Посредством сключените сделки за изкупуване на земеделска земя чрез
управляваното от него дружество, подс. Н. създал впечатление на коректен
и изпълнителен съконтрахент сред лицата, чиито имоти изкупувал.
Възползвайки се от обстоятелството, че се е утвърдил сред клиентите си и
техните близки като лице, изпълняващо ръководна работа в добре
функциониращо дружество, през месец април 2017г. подс. Н. подел
изпълнението на поредица от престъпни деяния, довели до причиняването на
имотна вреда на лицата, които изявили желание да се ползват от услугите му.
Престъпният замисъл на подсъдимия бил улеснен и от обстоятелството,
че подс. Н. познавал повечето от пострадалите лица, тъй като преди това бил
изкупил чрез фирмата си „Агроинвестинг Груп" ООД от тях или техни
роднини земеделски земи.
По-голямата част от пострадалите свидетели били въведени в
заблуждение по идентичен начин, като подсъдимият ги уверявал, че те или
техни наследодатели са собственици на земи, без това да е истина и срещу
заплащане би могъл да ги снабди с необходимите документи , с които да
могат да се разпореждат с тези земи.
В други от случаите, въвеждал в заблуждение свидетелите -
собственици на земи, които реално притежавали, че ще ги снабди с
необходимите за сключване на сделките документи срещу заплащане ,
вследствие на което собствениците му връчвали различни парични суми.
Още изначално, обаче подсъдимият нямал намерение да изпълни
поетите ангажименти за снабдяване с документи, като целта му била
неправомерно да се облагодетелства от получените от пострадалите лица
суми.
В други случаи, по инициатива на подс. Н. част от пострадалите лица
подписвали пълномощно, с което го упълномощавали да извършва действия
на разпореждане с техните имоти. Впоследствие подсъдимият, без да има
намерение още изначално да се задължава по някакъв начин към
поетите задължения, продавал недвижимите имоти на трети лица -купувачи,
като така получените суми не предавал на упълномощилите го собственици
съгласно уговореното, а задържал за себе си, изтъквайки различни
оправдания.
По-конкретно действията на подсъдимия се състояли в следното:

По пункт 1. Свид. Ив. Р. Ч. и сестра му Р.Р. Ш.а притежавали
недвижими имоти придобити по наследство, находящи се в с. Ръжево Конаре,
общ. Калояново, обл. Пловдив. От съселяните си в с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив, свид. И.Ч. разбрал, че в селото има човек, който
изкупува земеделски земи.
В тази връзка свид. Ч. се запознал с подс. Н., пред когото разкрил, че
двамата със сестра му Р. Ш.а възнамеряват да продадат притежаваните от тях
наследствени земи. От своя страна, подс. Н. се съгласил да посредничи при
продажбата, като за целта ги убедил да му подпишат нотариално заверено
пълномощно, чрез което да може да извърши продажбата от тяхно име.
Така, на 03.04.2017г. в гр. Пловдив свид. И.Ч. и сестра му Р. Ш.а писмено
5

упълномощили подс. Н. да извършва действия на разпореждане с
притежаваните от тях идеални части от горепосочените имоти, който
документ подс. Н. целял да получи, с оглед възможността да се
облагодетелства материално, като ги продаде и задържи за себе си
получените пари. Пълномощното било нотариално заверено от З.К.,
помощник-нотариус при нотариус В.З., с рег.№640 от НК на РБ, с район на
действие PC - гр. Пловдив / л.75, т.2/. При подписването на едностранната
сделка, подс. Н. въвел в заблуждение собствениците на земеделска земя,
че след няколко дни ще ги извика в офиса на дружеството, където обещал да
им връчи парите от реализираната сделка по продажба на земите им,
като изначално нямал никакво намерение да изпълни поетия
ангажимент.
На следващия ден - 04.04.2017г., подс. Н., действащ като пълномощник
на Р. Ш.а и И.Ч., продал притежаваната общо от тях 1/5 от наследствените им
недвижими имоти на свид. С.О.Д.. За извършената продажба бил съставен
нотариален акт №1, том I, рег.№2202, нотариално дело №191 от 2017г. по
описа на нотариус В.З., рег.№640 на НК на РБ, с район на действие гр.
Пловдив /л.36, т.2/. Купувачът - свид. Д. предал на подс. Н. продажната цена
от 3310,00 лв. при изповядването на сделката. От своя страна, подс. Н. нито
уведомил свид. Ч. и сестра му за състоялата се покупко-продажба на имотите
им, нито им предал връчените му от свид. Д. пари, тъй като от самото
начало имал намерение да се облагодетелства лично с получената от
продажбата на имотите сума.
Тъй като подс. Н. не предоставил на пострадалите лица, парите от
продажбата на имотите, свид. Ч. многократно разговарял с него по
мобилния му телефон и го посещавал в офиса му, за да разбере какви са
причините за това, но подсъдимият всеки път отлагал даването на парите.
На 22.05.2019г. Р. Ш.а починала , поради което нейните наследници -
свид. В. Ив. Ш., свид. К. В. М., и свид. Ив. В. Ш. се конституирали в правата
й на пострадал по воденото наказателното производство.
Причинена имуществена щета на свид. И.Ч. била в размер на 1655 лв., а
на свид. В.Ш., свид. К.М. и свид. И.Ш. в качеството им на наследници на св.
Р. Ш.а била общ размер на 1655,00лв. или по 551,67 лв. за всеки един от
наследниците.

По пункт 2. На 15.01.2018г. свид. Ч. заедно със сестра си Р. Ш.а
посетили офиса на подсъдимия в гр. Пловдив. В хода на проведения разговор
подс. И.Н. решил за пореден път да ги въведе в заблуждение с цел да
получи имотна облага, като им изтъкнал ново обстоятелство, че е
необходимо да се извадят актуални скици и данъчни оценки на имотите,
и им поискал сумата от 110,00 лв., обстоятелство, което не отговаряло на
обективната истина, тъй като сделката по продажбата била вече осъществена,
като по този начин подсъдимият въвел в заблуждение св. Ч. и Р. Ш.а. В
резултат на това Р. Ш.а дала поискана сума на подс. Н. в размер на 110 лв. За
връчването на посочената сума, подсъдимият издал квитанция към приходен
касов ордер № 103/15.01.2018 г. /л .12, т.2/, подписана от него и подпечатана
с печата на фирмата му „Агроинвестинг Груп" ООД, гр. Пловдив. В
последствие св. Ч. върнал половината от сумата в размер на 55 лв. на
сестра си. Поради изминалия дълъг период от време, в който не последвало
6

изпълнение от страна на подсъдимия, свид. Ч. и сестра му разбрали, че са
били измамени, поради което подали жалба пред РП - гр. Пловдив.
На 22.05.2019г. Р. Ш.а починала, поради което нейните наследници -
свид. В. Ив. Ш., свид. К. В. М., и свид. Ив. В. Ш. се конституирали в правата
й на пострадал по воденото наказателното производство.
Причинена на свид. И.Ч. имуществена щета възлиза на 55 лв., а на свид.
В.Ш., свид. К.М. и свид. И.Ш., в качеството им на наследници на св. Р. Ш.а,
била общ размер на 55,00лв., или по 18,33 лв. за всеки един от наследниците.

По пункт 3. Свид. Бл. Ат. Г. бил собственик на поземлен имот,
находящ се в землището на с. Калояново, общ. Калояново, обл. Пловдив.
Имотът му бил дарен от неговия дядо - Б.Б. Г., който починал през 2002г.
През пролетта на 2017г. бащата на свид. Б.Г. - свид. А.Б. Г., който
страдал от „сънна апнея", бил във влошено здравословно състояние и имал
нужда от финансови средства за закупуване на апарат за лечение. В тази
връзка бащата обсъдил със сина си възможността за продажба на
горепосочения имот. Тъй като въпросът касаел здравето на свид. А. Г., свид.
Б.Г. се съгласил с продажбата на имота.
По същото време в центъра на село Калояново, общ. Калояново, обл.
Пловдив имало офис на „Агроинвестинг Груп" ООД , за която фирма било
известно, че се занимава с изкупуването на земеделска земя в района.
По този повод, свид. А. Г. се свързал с *******я на дружеството - подс.
И.Н., с когото се разбрали за ден и час, в които да изповядат сделката пред
нотариус. На уречената дата подс. Н., свид. А. Г. и свид. Б.Г. посетили
нотариална кантора, находяща се на ул. „Опълченска", гр. Пловдив.
Служителите, работещи в кантората заявили, че в момента нотариусът
отсъствал. Тогава, подс. Н. предложил на свид. Б.Г. да му подпише
пълномощно, за да може на по-късен етап да се разпорежда с недвижимия
имот. Същевременно подсъдимият веднага предложил сумата от 1051,00 лв.,
което устройвало свид. А. Г. и свид. Б.Г. и последният упълномощил писмено
подсъдимия да извършва действия на разпореждане с имота от негово име.
Подс. Н. дал посочената сума на св. А. Г.. От своя страна свид. А. Г. връчил
на подсъдимия нотариалния акт на имота.
Впоследствие, на 30.06.2017г. подсъдимият представил подписаното
пълномощно пред нотариус В.З. - района на действие PC - гр. Пловдив, рег.
№640 на НК на РБ, където била извършена нотариална заверка на подписите
и съдържанието му.
На 12.09.2017г. подс. Н., действащ като пълномощник на Б.Г., продал
притежавания от него поземлен имот, находящ се в землището на с.
Калояново, общ. Калояново, обл. Пловдив, на фирма „Алика" ЕООД,
представлявана от *******я и едноличен собственик на капитала Ставрос
Христос П.. За извършената продажба бил съставен нотариален акт № 44, том
2, рег.№2268, нотариално дело №224 от 2017г. по описа на нотариус В.З., рег.
№640 на НК на РБ, с район на действие гр. Пловдив. Подс. Н. получил от
купувача продажната цена от 213,20 лв. при изповядването на сделката.
Тъй като тази сума била значително по-малка от парите, които подс. Н.
дал на св. А. Г., подсъдимият решил чрез въвеждане в заблуждение на св.
А. Г. да си възвърне дадените 1051 лв.
В тази насока на неустановена дата през месец септември 2017г. /след
7

12.09.2017г./ подс. Н. посетил дома на свид. А. Г. в с. Калояново, общ.
Калояново, обл. Пловдив. С цел да набави за себе си имотна облага,
подсъдимият умишлено въвел свид. А. Г. в заблуждение, заявявайки му,
че се налага да развалят сделката, т.е. да получи обратно сумата от
1051,00 лв., под претекст, че бъдейки дарение, притежаваният от свид. Б.Г.
имот предоставя по-занижена защита на приобретателя си и прави сделките с
имота лесно атакуеми. Първоначално свид. А. Г. заявил на подсъдимия, че
вече не разполага с тези пари, тъй като си е закупил апарат за нощно дишане.
Впоследствие обаче, подсъдимият няколкократно посещавал дома на свид.
А. Г., настоявайки да му бъде връчена сумата от 1051,00лв ., изтъквайки
същата версия, като по този начин поддържал създадената неправилна
представа за обективната истина у св. А. Г., че трябва да се развали сделката.
В резултат на това св. А. Г. споделил със сина си — св. Б.Г., който от
своя страна осигурил сумата от 1051 лв. и я дал на баща си. При
поредното посещение на подс. Н. в дома на св. А. Г., на 13.12.2017г.,
последният предал на подсъдимия сумата от 1051,00 лв., която взел от
сина си - Б.Г..
При предаването на парите присъствала и свид. Я.М.. С цел да затвърди
създаденото у свид. А. Г. заблуждение подсъдимият му издал квитанция към
приходен касов ордер № 99/13.12.2017 г., отразяваща извършеното плащане
във връзка обратна сделка с имот № 031047. Издаденият частен документ бил
подписан от подсъдимия и подпечатан с печата на фирмата му
„Агроинвестинг Груп" ООД.
След въпросния ден, подс. Н. не извършил никакви действия,
насочени да се възстанови на свид. Б.Г. собствеността върху поземления
имот, тъй като изначално нямал каквото и да било намерение да се
задължава по поетия ангажимент.
В началото на 2018г. свид. Б.Г. направил справка в Агенцията по
вписванията, гр. Пловдив, от която ставало ясно, че няколко месеца по-рано -
на 12.09.2017 г. парцелът е бил продаден на фирма „Алика" ЕООД, с *******
С.П.. По този начин подс. Н. причинил на св. Б.Г. имотна вреда в размер на
1051 лв.

По пункт 4. На 26.06.2017г. в кметството на с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив, свид. Б. Д. Ф. и нейният баща - Д.А.Т. се срещнали
с подс. Н., за когото знаели, че изкупува земеделска земя от хората в селото.
Д. Т. възнамерявал да продаде собствените си земеделски земи и с тази цел
подписал пълномощно на подсъдимия, което било заверено при кметицата на
селото. Свид. Ф. и баща й се доверили на подсъдимия, тъй като същият
обещал още на следващия ден да сключат сделката по продажба на земите.
Поради напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на Д. Т.,
свид. Ф. лично се заела с придвижване на сделката по продажба на имотите
му. На 27.06.2017г., в 10:30ч. по предварителната уговорка с подсъдимия,
свид. Ф. и съпругът й пристигнали пред кантората на нотариус В.З. в гр.
Пловдив. В посочения ден и час подсъдимият не дошъл на срещата, като
съобщил по телефона на свид. Ф., че бил служебно възпрепятстван. В
действителност, подсъдимият изобщо нямал намерение да съдейства на свид.
Ф. за продажба на имотите, като единствената му цел била да набави за себе
си имотна облага. Св. Ф. нямала контакт с подс. Н., тъй като последният
8

избягвал срещите.
Впоследствие подсъдимият Н. отново се свързал със св. Ф. и заявил, че
са необходими пари за приготвяне на документи за продажба на земите. По-
конкретно на 27.01.2018 г. св. Ф. се срещнал с подс. Н. в офиса му в гр.
Пловдив, където последният й казал че са необходими пари за сдобиването
на съответните документи за сделката, без да има каквото и да било
намерение на се задължава по поетия ангажимент, а целта му била
единствено имуществено облагодетелстване. В резултат на това и с цел да
се финализира сделката св. Ф. предоставила на подс. Н. в офиса му в гр.
Пловдив, сумата от 440 лв., за което подс. Н. издал квитанция №
111/27.01.18 г., подписана и с печат на фирмата му / л.41, т.3/. След това
използвайки обстоятелството, че св. Ф. държи на продажбата, подс. Н. на
няколко пъти й казвал, че са необходими суми за различни документи , в
резултат на което получил от пострадалата в офиса му в гр. Пловдив,
следните суми:
-на 10.09.2018г. - 145,00 лв. за което издал ПКО № 185, което подписал
и с печат на фирмата му / л.39, т.3/;
-на 09.01.2019г. - 75,00 лв. с квитанция № 52 / л.38, т.3/;
-на неустановена дата /в периода 27.01.18 г. - 21.06.19 г./ - 110,00 лв.;
-на 21.06.2019г. - 274,00 лв. с квитанция към ПКО от същата дата / л.39,
т.3/, подписани от подсъдимия и подпечатани с печата на „Агроинвестинг
груп" ООД.
Всеки път подсъдимият изтъквал пред св. Ф. несъществуващи
основания за разпореждане, а именно, че посочените суми, които искал от нея
са необходими за издаването на документи във връзка с продажбата, като
по този начин поддържал създадената у свид. Ф. невярна представа, че
изпълнява задължението си свързано с финализиране на сделката.
Впоследствие, свид. Ф. установила, че посредством даденото му от
баща й пълномощно подсъдимият е продал имотите на св. С. Д., който
обработвал всички земи в землището на с. Ръжево Конаре. За продадените
имоти, с постановление на прокурора от 08.03.2021 г. са отделени материали
и е образувано ново досъдебно производство. Последвалите многократни
опити на свид. Ф. да получи парите си обратно от подсъдимия останали
безуспешни. Причинената на свид. Б.Ф. имотна вреда била в общ размер на
1044,00лв.

По пункт 5. Свид. И.С.Д. познавал подс. Н. във връзка с
посредничеството, което последният извършил при продажбата на
притежавани от свид. Д. и съпругата му имоти в периода 2016г. - 2017г.
В началото на 2018г. подс. И.Н. отново се свързал свид. И.С.Д.,
уведомявайки го, че е сънаследник на земеделски земи в землището на с.
Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, които били наследени от
неговия прадядо - Д. С. А.. Въпреки че бил изненадан от този факт, свид. И.Д.
се съгласил да се срещне с подсъдимия в офиса на фирмата му в гр. Пловдив,
за да получи повече подробности. При провелата се среща помежду им, подс.
Н. разяснил на свид. Д., че притежава идеални части от няколко ниви и
овощни градини, находящи се в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл.
Пловдив. Въпросните имоти били съсобственост на много наследници, между
които не била извършвана делба. Въпреки това подс. Н. обяснил на свид. Д.,
9

че няма пречка да продаде своите идеални части от тези земи, като му
предложил съдействието си. Било необходимо само да се подготвят и извадят
нужните документи, като подсъдимият настоявал лично да се заеме с това.
Тъй като при предходните пъти, в които свид. Д. се ползвал от услугите на
подсъдимия, последният бил коректен при подготовката на документите и
изплащането на парите от продажбите, свид. Д. решил, че може да му се има
доверие и се съгласил с предложението му.
На 09.02.2018г. подсъдимият извикал свид. И.Д. в офиса си на *******,
гр. Пловдив. С цел да набави за себе си имотна облага, подс. Н. поискал от
свид. Д. сумата от 270,00 лв., възбуждайки заблуждение, че въпросните
пари ще послужат за издаването на скици и данъчни оценки на имотите,
обстоятелство което не отговаряло на обективната истина, тъй като купувача
- св. Д. поел разходите по издаване на съответните документи, в това
число и посочените от подс. Н..
В резултат на това свид. Д. му връчил парите на ръка, а на свой ред,
подсъдимият му издал квитанция към приходен касов ордер №
120/09.02.18 г. /л.19, т.5 /, подписана от него и подпечата с печата на
фирма „Агроинвестинг Груп" ООД.
На 19.02.2018г. свид. Д. се срещнал с подс. Н. в кантората на нотариус
В.З., рег.№640 на НК на РБ, с район на действие гр. Пловдив, където
присъствали и свид. С.О.Д. и свид. А. И. К. - бъдещите купувачи по сделката.
Свид. Д. подписал нотариално заверено пълномощно, с което упълномощавал
свид. С. Д. и свид. А. К. да се разпореждат заедно и поотделно с
притежаваните от него 1/10 идеални части от 4 бр. поземлени имоти,
находящи се в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив. Докато били
в нотариалната кантора свид. Д. връчил на подс. Н. сумата от 1200 лв., а подс.
Н. от своя страна предал на място посочената сума на свид. Д..
Междувременно, свид. Д. със собствени средства се снабдил със
всички необходими документи за изповядване на сделката , в т.ч. скици и
данъчна оценка на имотите и на 21.03.2018г., чрез издаденото му
пълномощно се явил пред нотариус В.З., рег.№640 на НК на РБ, с район на
действие гр. Пловдив, където покупко-продажбата на закупените от свид. Д.
имоти била оформена по нотариален ред. По този начин подс. Н. причинил на
св. Д. имотна вреда в размер на 270 лв.

По пункт 6. На следващия ден - 20.02.2018г., подс. Н. се свързал по
телефона със свид. Д., заявявайки му, че е станало някакво объркване при
пресмятането на парите, които получил и се налагало свид. Д. да отиде до
офиса на подсъдимия в гр. Пловдив, за да върне сумата от 1200,00лв., която
пострадалият получил за продажбата на неговия дал от недвижимите
имоти. В действителност, подсъдимият изтъкнал пред свид. Д.
несъществуваща причина, тъй като единствената му цел била да се
облагодетелства имуществено за сметка на свид. Д., като по този начин
отново го въвел в заблуждение.
На същия ден св. Д. отишъл до офиса на подс. Н. в гр. Пловдив и там му
предал исканата сума. За да затвърди невярната представа за действителната
фактическа обстановка, която създал у свид. Д., подсъдимият му издал
квитанция към приходен касов ордер №129/20.02.18 г. /л.18, т.5/,
удостоверяваща връчването на посочената сума. Издаденият частен документ
10

бил подписан от подсъдимия и подпечатан с печата на фирма „Агроинвестинг
Груп" ООД. По този начин подс. Н. причинил на св. Д. имотна вреда в размер
на 1200 лв.

По пункт 7. Впоследствие, подсъдимият Н. решил, че може за пореден
път неправомерно да се облагодетелства имуществено от св. Д., като
отново го въведе в заблуждение относно другите наследствени имоти на
пострадалия. В тази насока на 18.06.2018 г. подс. Н. се свързал по телефона
със св. Д., като му казал, че за реализиране на сделка за другите му имоти на
св. Д. е необходимо издаване на преписи на различни документи и
констатиране на идеални части от наследствените ниви. Тъй като същия
ден св. Д. се намирал в гр. Пловдив, посочил на подсъдимия къде се намира и
Н. се срещнал с пострадалия. В резултат на заявеното от подс. Н., с което
създал неправилна представа у пострадалия за действителната фактическа
обстановка, последният му дал сумата от 110 лв. От своя страна подс. Н.
издал ПКО № 167/18.06.18 г. , удостоверяващ предадената сума.
На 25.07.2018 г. св. Д. отишъл в офиса на подс. Н. в гр. Пловдив където
му дал сумата от 703 лв., в резултат от измамливите действия на подсъдимия,
изразяващи се в поддържане на вече създадената у пострадалия неправилна
представа за обективната действителност, а именно, че първоначално
дадените пари не достигат, във връзка с изтъкнатите по-рано от подс. Н.
несъществуващи основания - за констатиране на идеални части на
наследствените ниви. За предаването на парите подс. Н. издал ПКО №
177/25.07.2018 г.
Използвайки вече създадената невярна представа у съзнанието на св. Д.,
на 01.09.2018г. подс. Н. се свързал с него по телефона и му съобщил, че
дадените до момента пари не са достатъчни и е необходима сумата от 165
лв., за свидетелски показания във връзка с имотите на пострадалия. В този
момент св. Д. се намирал в гр. Пловдив, поради което още същия ден се
срещнал с подс. Н. и му дал поисканата сума, за което подсъдимият издал
ПКО № 174/01.09.18 г. Всички издадени от подс. Н. ПКО били подписани от
подсъдимия и подпечатани с печата на фирма „Агроинвестинг груп" ООД.
Свид. Д. така и не получил каквито и да е пари от подс. Н., за продавани
имоти, като причинената му имуществена вреда възлизала общо на 978 лв.

По пункт 8. Свид. К. СТ. Г. и сестра му Н. С.а Т. притежавали
наследствени имоти - земеделски земи в землището на с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив. В тази връзка, през лятото на 2018г. подс. Н. се
свързал по телефона със свид. Г., представил се и пояснил, че е собственик
на фирма „Агроинвестинг Груп" ООД. Подсъдимият разбрал, че свид. Г. и
сестра му търсят купувач на земите си, поради което предложил да съдейства
при продажбата.
По предварителна уговорка, на 03.09.2018г. свид. К.Г. и съпругата му
- свид. Н.С. Г. се срещнали с подсъдимия в офиса на фирмата му в гр.
Пловдив. Тогава, подс. Н. въвел свидетелите в заблуждение, като им заявил,
че ще подготви всички необходими документи за сключването на
покупко-продажбата - скици, данъчни оценки и др., като за услугата
поискал сумата от 630,00лв. Подс. Н. целял да се облагодетелства
имуществено, без да има изначално намерение да изпълни поетите
11

ангажименти. Тъй като не разполагал с посочената сума, свид. Г. връчил на
подсъдимия само 200,00лв. Плащането било отразено в издадена от
подсъдимия квитанция към приходен касов ордер № 182/03.09.18 г. /л.76,
т.10/, носеща неговия подпис и печата на фирмата му. Няколко дни по -
късно (на 17.09.2018г.) , свид. Н.Г. превела по банков път от клон в гр.
Пловдив, останалата сума в размер на 430 лв., от първоначално посочената
от подс. Н., по сметка на съпругата на подсъдимия.
Оттогава, подсъдимият спрял да отговаря на обажданията на свид. К.
и Н. Г. и същите разбрали, че са били измамени. В резултат от измамливите
действия на подс. Н., причинената на свид. К.Г. имотна вреда била в размер
на 200 лв., а на св. Н. Г. имотна вреда била в размер на 430,00 лв.

По пункт 9. На неустановена дата през месец юни 2018г., в Ръжево
Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, свид. В. Б. СТ. се запознала с подс.
И.Н., който се представил за брокер на недвижими имоти. Свид. С. обяснила
на подсъдимия, че има намерение да закупи земеделски земи, намиращи се в
землището на с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, които били
собственост на братовчедка й Й. П. Д. и нейната сестра.
Подсъдимият възбудил у свид. С. заблуждение, че ще й съдейства,
като я снабди с необходимите за сключването на сделката документи -
скици, данъчни оценки, констативни нотариални актове и др. документи за
въпросните имоти, като изначално нямал намерение за се задължава по
поетия ангажимент, а единствено да получи имотна облага.
За извършване на горното, първоначално подсъдимият поискал от свид.
С. сумата от 210,00 лв., връчването на която било осъществено в с. Ръжево
Конаре и обективирано в издадена квитанция към приходен касов ордер №
163, подписана от подсъдимия и подпечатана с печата на фирмата му.
Впоследствие, на неустановена дата през м. юни 2018 г. подс. Н.
възползвайки се от създадената у св. С. невярна представа за обективната
истина, във връзка с подготовка на документите за сделката с имотите,
посетил св. С. на работното й място в с. Ръжево и й казал че са необходими
още пари, като поискал допълнително 450 лв. В резултат на това пострадалата
му дала поисканата сума, за което подс. Н. й издал квитанция към ПКО №
164.
На 15.06.2018 г. за пореден път подс. Н. отишъл до работното място на
св. С. като й казал, че парите за снабдяване на необходимите документи не
достигат и трябва да даде още 450 лв. В резултат на поддържаното от подс.
Н. заблуждение, св. С. му дала още 450 лв., а той й дал квитанция към ПКО №
166/15.06.2018 г.
На 22.06.2018 г. подс. Н. отново посетил св. С. на работното й място в с.
Ръжево Конаре и поискал сумата от 1100 лв., като посочил че дадените до
момента пари не достигат за уреждане на документите, като по този начин
продължил да поддържа създадената у съзнанието й неправилна представа, че
подсъдимия прави необходимото във връзка със сделката за имота. В резултат
на това св. С. му дала сумата от 1100 лв., за което подс. Н. й дал квитанция
към ПКО № 169/22.06.18 г.
На 02.07.2018 г. подс. Н. отново отишъл при св. С. в с. Ръжево Конаре и
поддържайки заблуждението, което създал у нея относно покупката на
недвижимия имот й поискал още 150 лв., като този път изтъкнал
12

обстоятелството, че парите били необходими за свидетелски показания за
констатиране на имота. В резултат на това св. С. дала на подс. Н. сумата от
150 лв., за което той й дал квитанция към ПКО от 02.07.18 г.
За последно подс. Н. посетил св. С. на 13.07.18 г. отново на работното й
място в с. Ръжево Конаре, като й поискал още 450 лв., изтъквайки причина, че
парите не достигали за оформяне на документите за сделката, като по този
начин продължил да поддържа заблуждението на пострадалата относно
действителната фактическа обстановка. В резултат на тези измамливи
действия пострадалата дала подс. Н. исканата сума, а именно 450 лв. За това
подс. Н. оформил разписка от 13.07.2018 г.
Основанията за разпореждане от страна на пострадалата с посочените
суми, които подсъдимият посочвал били недействителни, тъй като
подсъдимият не предприел каквито и да е действия за издаването на
посочените документи, а неговата цел била единствено да се
облагодетелствал лично от получените суми.
При последната си среща със свид. С. на 13.07.2018 г., подсъдимият й
заявил, че на 29.07.2018г., в 10:30ч. има запазен час за изповядването на
сделката в кантората на нотариус В.З. в гр. Пловдив. В уговорения ден и част
свид. С. заедно със съпруга си посетили нотариалната кантора, но
подсъдимият така и не се появил. Установили още, че нямат запазен час
за изповядването на сделката при нотариуса, както и че не са
представяни никакви документи в тази връзка.
След като установила, че сделката няма да се състои свид. С.
многократно се свързвала чрез телефонни разговори с подс. Н., с оглед
връщане на парите, като всеки път подсъдимият давал обещание да го
направи, но това така и не се случило.
Причинената на свид. В.С. имотна вреда била в общ размер на 2810,00
лв.

По пункт 10. Свид. Б.И.В. притежавала наследени от баба си и дядо си
земи в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив. Освен нея,
съсобственици на въпросните имоти били сестра й - Н.И.В., както и братовчед
й - Н. П. М.. Между горепосочените лица не била извършвана делба, поради
което същите не притежавали реално обособени дялове, а само идеални части
от имотите.
През месец ноември 2018г. подсъдимият Н. се обадил на свид. В. по
телефона, като й заявил, че е научил за земите, които притежава в наследство
и й предложил съдействие при продажбата и/или прехвърлянето им. Двамата
се познавали по повод предишна сделка с недвижими имоти на семейството,
която била осъществена с помощта на подсъдимия. Свид. В. веднага приела
предложението на подсъдимия, като му заявила, че иска да прехвърли своя
дял от съсобствените имоти на сина си.
На неустановена дата през месец ноември 2018 г. подсъдимият посетил
свид. В. и нейния съпруг - свид. П. Ст. В. в дома им в с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив. На срещата помежду им, подс. Н. показал на
съпрузите скици на наследствените имоти и поискал от тях сумата от 2000
лв., въвеждайки ги в заблуждение, че тези пари са необходими за
издаването на документи във връзка с прехвърлянето на имотите. Подс. Н.
13

изначално нямал намерение да се ангажира с изпълнението, а единствено
целял материално облагодетелстване. Тъй като на момента не разполагали с
тези пари, свид. В. изтеглил поисканата сума - 2000 лв. от банков клон в с.
Калояново и занесъл на неустановена дата през месец ноември 2018 г. парите
на подсъдимия в гр. Пловдив, където му ги предал на доверие.
Във връзка с така създаденото заблуждение от подсъдимия у
пострадалите лица, че прави необходимото за осъществяване на сделката,
последният посетил св. В. в дома й в с. Ръжево Конаре на 02.01.2019 г. когато
й казал, че са необходими още пари във връзка подготовката на
документи относно прехвърлянето на имотите, като посочил причина, че
първата сума е била недостатъчно и поискал от св. В. още 310 лв. От своя
страна св. В. му дала посочената сума, за което подс. Н. и дал квитанция към
ПКО № 180/02.01.19 г.
След това на неустановена дата, за времето от 02.01.19 г. до 24.06.2019
г., подс. Н. отново посетил дома на св. В. и поискал от нея сумата от 282 лв.,
като изтъкнал същата причина, неотговаряща на обективната истина, че
предходно дадените пари не са достигнали за подготовката на документите, в
резултат на което ги получил от пострадалата. И за тази сума подс. Н. издал
квитанция към ПКО № 93/19 г., без посочена дата.
На 24.06.2019г. за пореден път подс. Н. посетил св. В. в с. Ръжево
Конаре и поддържайки създадената у последната неправилна представа за
обективната истина, за пореден път й казал, че са необходими още 55 лв. за
преписите на документите, във връзка с предстоящата сделка, тъй като
първоначално дадените суми не достигали. В резултат на това св. В. дала
поисканата от подс. Н. сума, а той й дал квитанция към ПКО от 24.06.2019 г.
Всяка една от квитанциите към приходен касов ордер, в които били
отразени предадените суми, била подписана от него и подпечатана с
печата на фирмата му.
До прехвърляне на идеалните части от притежаваните от свид. В.
наследствени имоти така и не се стигнало. Подсъдимият не бил предприел
никакви действия в насока издаване и подготовка на съответните
документи за изповядване на сделката, нито върнал на сем. В.и и получените
от пострадалите суми, тъй като изначално нямал каквото и да било
намерение да се задължава по поетия ангажимент.
В резултат на измамливите действия на подс. Н. на свид. Б.В. била
причинена имотна вреда в размер на 647 лв., а на свид. П.В. имотна вреда в
размер на 2000,00лв.

По пункт 11. През 2016г. свид. Р. М. Н. и нейният баща - свид. М. Ив.
Н. продали притежаваните от тях наследствени имоти с
посредничеството на фирмата на подс. Н. - „Агроинвестинг Груп" ООД.
Тогава сделката преминала успешно и продавачите получили от подсъдимия
Н. обещаните им пари.
През месец декември 2018г. подс. Н. се свързал със свид. Н., живуща в
гр. Пловдив, осведомявайки я, че са останали още 17 дка наследствени земи
от майка й в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, като
предложил да ги продаде. След като обсъдили предложението помежду си,
14

свид. Р.Н. и свид. Минчо Н. се съгласили отново да работят с подсъдимия.
Възползвайки се от гласуваното му доверието, на 06.12.2018г. в гр. Пловдив,
подс. Н. се свързал по телефона със св. Р.Н. и в хода на разговора възбудил
заблуждение у нея, като й заявил, че ще подготви документите необходими
за сключването на сделката за продажба на имота, като изначално нямал
никакво намерение да се задължава по този ангажимент, а целял
единствено неправомерно имуществено облагодетелстване. Подс. Н. поискал
авансово да му се заплати сумата от 1680 лв. за услугата, като
единствената му цел била да набави за себе си имотна облага.
Тъй като св. Н. разполагала у дома с поисканата сума, съобщила на
подс. Н., че веднага може да му ги даде. Парите били общи на нея и баща й -
св. Н.. Същия ден подс. Н. отишъл до дома на св. Н., находящ се в *******, тя
слязла долу пред блока и се качила в автомобила на подсъдимия и там му
дала исканата сума. За това подс. Н. й дал квитанция № 41/06.12.18 г. /л.8, т.9/
подписана от него и подпечатани с печата на фирмата му.
В колата подс. Н. казал на св. Н., че има начин да си намали разхода
за издаване на документите по сделката, можел да се обади на
братовчедките на св. Н. и да им предложи и те да си продадат земите и за
целта като дадат по 560 лв. всяка, така и разхода на св. Н. ще се намали до
тази сума. Св. Н. нямала нищо против. Пред нея подс. Н. се обадил на едната
братовчедка на св. Н. - Е.Р. и разговарял с нея и й казал, че има земи за
продаване и ако всички братовчедки се обединят за обща сделка, по-малки ще
бъдат разходите. След това подс. Н. и св. Н. се разделили.
По-късно св. Н. се свързала с двете си братовчедки и те се съгласили на
условията, но й казали, че в момента не разполагат със сумата от по 560 лв. и
ако може св. Н. да плати и за тях, а после при продажбата на земите ще си
оправят сметките. Св. Н. се свързала с подс. Н. и му казала за това, а той от
своя страна й отговорил, че сумите следва да бъдат дадени и оформени в
отделни документи, като изтъкнал счетоводен проблем, обстоятелство, което
не отговаряло на обективната истина, като по този начин поддържал вече
формираното у св. Н. заблуждение, във връзка с осъществяване на сделката.
В тази насока на 12.12.2018 г. подс. Н. отново се срещнал с
пострадалата Н., като отишъл до работното й място, в гр. Пловдив, където тя,
в резултат на измамливите му действия, му дала сумата от 1120 лв. /парите
били нейни и на баща й/.
Така подс. Н. получил общо сумата от 2800 лв. от св. Н.. Подс. Н. й дал
и ПКО № 43/12.12.18 г. / л.9 т.9/ подписан от него и подпечатан с печата на
фирмата му. В документа подс. Н. посочил само сумата от 560 лв. от името на
Е.А.Р. , като казал на св. Н., че по-късно ще даде документ и за другата
братовчедка, но не предоставил такъв на св. Н..
По този начин подс. Н. възбуждайки и поддържайки заблуждение у св.
Н. причинил имотна вреда на нея в размер на 1400 лв. и на св. М.Н. също в
размер на 1400 лв., тъй като двамата живеели в едно домакинство и парите
им били общи.

По пункт 12. От разговорите си със свид. Н., подсъдимият разбрал, че
баща й притежава земи в с.Бойница, общ. Кулата. Горното обстоятелство
било използвано от подсъдимия, който решил, че отново може да въведе в
заблуждение св. Н. и св. Н. и по този начин да получи неправомерна
15

имотна облага. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. / за
времето от 01.02.2019 г. до 27.02.2019 г./ подс. Н. се срещнал със св. Н. и
нейния баща св. Н. в гр. Пловдив. Той ги въвел в заблуждение, като им
заявил, че ще им посредничи при продажбата на имотите в с.Бойница,
общ. Кулата и от получената комисионна ще им върне сумата от 2800,00лв. /
имотната вреда в резултат на престъпление по пункт 11 от обвинението/, без
да има каквото и да било намерение да изпълни и този ангажимент,
както и да им връща пари. Двамата - св. Н. и баща й се съгласили.
В резултат на това на 28.02.2019 г. свид. Р.Н. посетила офиса на подс. Н.
в гр. Пловдив, където му дала сумата от 350 лв. поискани от последния за
разходи по сделката. От своя страна подс. Н. и дал Квитанция № 27/28.02.19 г.
подписан от него и подпечатан с печата на фирмата му /л.11 т.9/.
С цел имотна облага подс. Н. продължил да поддържа заблуждението у
св. Н. , като за целта на 08.03.19 г. се свързал с нея и поискал още 208 лв.,
като основание за имущественото разпореждане, посочил че вече дадените
пари не достигат за подготовка на документите. Още същия ден подс. Н.
дошъл до дома на св. Н. в гр. Пловдив, където последната му дала исканата
сума, а той й дал квитанция № 36/08.03.19г. , подписана от него и подпечатан
с печата на фирмата му.
Подс. Н. преценил, че може да придобие още имотни облаги от
обстоятелството, че е въвел в заблуждение пострадалите лица, че ще им
съдейства за изкарване на необходими документи и осъществяване на сделка
с имота находящ се в землището на с. Бойница. В резултат на това и
поддържайки неправилно формираната у пострадалите представа за
обективната истина, подс. Н. се свързал със св. Н. на 11.03.19 г. и й поискал
95 лв., като посочил че парите дадени до момента не са достатъчни. Още
същия ден подс. Н. отишъл до дома на св. Н. в гр. Пловдив, където получил
от последната исканата сума в размер на 95 лв., в резултат на измамливите му
действия. Подс. Н. й дал квитанция № 37/11.03.19 г. подписана от него и
подпечатан с печата на фирмата му.
На 29.03.19 г. подс. Н. се свързал със св. Н. като й казал, че за да има
сделка трябват още пари, а именно 630 лв., като за пореден път изтъкнал
причина, че дадените до момента пари не достигали. На същия ден св. Н. дала
на подсъдимия поисканата сума в размер на 630 лв., за която получила от
него квитанция № 40/29.03.19 г.
На неустановена дата през м. май 2019 г. подс. Н. се за пореден път се
обадил на св. Н. и й казал, че парите не са достатъчни и трябва да се дадат
още 235 лв. На неустановена дата през месец май 2019 г. св. Н., в резултат на
изтъкнатите от подс. Н. несъществуващи причини, му дала поисканата сума в
гр. Пловдив пред дома й, като за целта получила от подсъдимия квитанция №
44 без посочена дата, подписана от него и подпечатан с печата на фирмата му.
По този начин подс. Н. поддържал заблуждението у пострадалите, че
е предприел съответните действия по издаване на необходимите
документи и за финализиране на сделката.
Така подс. Н. възбуждайки и поддържайки заблуждение у св. Н. и св.
М.Н. им причинил имотна вреда общо 1518 лв., или на св. Н. в размер на 759
лв. и на св. М.Н. също в размер на 759 лв., тъй като двамата живеели в едно
домакинство и парите им били общи.

16

По пункт 13. На неустановена дата през месец декември 2018г. подс. Н.
се срещнал със свид. Н. Д. М. в гр. Пловдив, с която се познавали по повод
оказаното от подсъдимия съдействие при продажбата на земеделска земя,
собственост на свид. М.. В разговора помежду им, подсъдимият напомнил на
свид. М. за притежаваната от нея наследствена земя в с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив., като й заявил, че от продажбата на имотите може
да получи 8 000,00 лв., като й предложил услугите си за посредничество
при реализиране на сделката. Същевременно подс. Н. целял единствено да
получи имотна облага от пострадалата, поради което нямал каквото и да
било намерение да се задължава по този ангажимент. Предвид успешното
реализиране на предходната сделка с посредничеството на подсъдимия, свид.
М. се съгласила той отново да й сътрудничи срещу комисионна от 1100
лв. В резултат на измамливите действия на подс. Н. на неустановена дата през
месец декември 2018 г. св. М. превела сумата от 1100 лв. по сметка на подс.
Н., от банков клон в гр. Пловдив, а той от своя страна в последствие й издал
следните квитанции: квитанция към приходен касов ордер № 44/14.12.18 г.,
подписана от подс. Н. и подпечатана с печата на фирмата му, квитанция №
48/17.12.19 г. и квитанция към приходен касов ордер № 51/20.12.18 г. /всички
квитанции на л.35, т.7/, подписани от подс. Н. и подпечатани с печата на
фирмата му.
С течение на времето, подсъдимият не предприел каквито и да е
действия за осъществяване на сделката, тъй като изначално нямал
намерение да действа в тази насока и по този начин причинил на свид. Н.М.
имотна вреда в размер на 1100,00лв.

По пункт 14. Свид. А.М.А. се запознала с подс. Н. през 2016г., когато
същият спомогнал за продажбата на земите, притежавани от нейната баба.
Към онзи момент подсъдимият бил коректен и изплатил дължимите по
продажбата суми.
През 2019г. свид. А. получила обаждане от подсъдимия, в което същият
й заявил, че са останали още наследствени земи от покойната й вече баба в
землището на с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив. Попитал я
дали иска да продаде и тях и си уговорили среща в неговия офис, находящ се
в гр. Пловдив на кръстовището на б*******.
На 31.01.2019г. се състояла първата им среща в офиса на подс. Н. в гр.
Пловдив, на която подс. Н. възбудил заблуждение у свид. А., че ще подготви
документи във връзка с продажбата на наследствени имоти и съдействие
за продажбата на имотите, за което поискал и получил от свид. А. сумата от
600,00 лв. Връчването на парите било удостоверено с издадена от подсъдимия
квитанция към приходен касов ордер № 14/31.01.19 г. /л.20, т.6/, подписана
от него и подпечатана с печата на фирмата му.
Подс. Н. изначално нямал никакво намерение да изпълни поетия
ангажимент, а единствено целял да получи имотна облага. По този начин
създал у пострадалата невярна представа за обективната истина.
Възползвайки се от вече формираната неправилна представа за
обективната истина у св. А., на 27.02.2019 г. подс. Н. се свързал с нея и си
уговорили среща в неговия офис в гр. Пловдив. На тази среща подс. Н. й
казал, че при подготовката на документите се установило, че едната граница
на имота навлизал в друг имот и в тази насока следвало чрез разпит на
17

свидетели пред нотариус да се изготви констативен протокол, но следва
да се заплати сумата от още 721 лв. По този начин подс. Н. поддържал
заблуждението у пострадалата, че подготвя необходимите документи , за
да се осъществи сделка. Св. А. дала на подс. Н. сумата от 721 лв. , за което
последният й издал квитанция № 26/27.02.19 г. / л.20, т.6/.
След втората им среща свид. А. започнала да подозира действията на
подс. Н. и в тази насока извършила проверка в кметствата на с. Ръжево
Конаре и с. Калояново. Св. А. установила, че баба й Е. е продала всички
свои земи преди смъртта си, поради което разбрала, че твърденията на Н.
са неверни и е била измамена от последния. Когато поискала от подс. Н. да й
върне връчените му пари, той обяснил, че няма тази възможност, а
впоследствие спрял да отговаря на обажданията й.
Причинената на свид. А.А. имотна вреда била в общ размер на 1321,00
лв.

По пункт 15. Свид. Н. П. М. притежавал в съсобственост с
братовчедките си - свид. Б.В. и свид. Н. В.а наследени от предците им земи в
с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив. През месец декември 2018г.
свид. М. получил обаждане от подсъдимия, който го уведомил, че делът на
свид. М. в общите имоти се равнява на 38 дка. Подсъдимият предложил на
свид. М. да закупи земята и да му съдейства за подготовката на документите
за продажбата. От своя страна, свид. М. се доверил на подсъдимия, тъй като
преди години отново му продал земя и сделката преминала успешно.
На 02.01.2019г., в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, подс. Н. се обадил на
св. М. и тогава го въвел в заблуждение, че са необходими пари за да
изготви документи, за продажба на наследствени имоти. Същевременно
подс. Н. нямал никакво намерение да се ангажира, а единствено целял да
получи имотна облага. Св. М. му отговорил, че има парите. Още същия ден
подс. Н. отишъл в дома на св. М. в с. Ръжево Конаре и получил от последния
сумата от 620,00 лв. За връчването на горепосочената сума, подсъдимият
издал квитанция към приходен касов ордер № 181/02.01.2019 г., подписана от
него и подпечатана с печата на фирмата му.
На 04.03.2019г. подс. Н. отново отишъл до дома на св. М. в с Ръжево
Конаре и поддържайки вече формираната неправилна представа у
пострадалия за обективната истина, му казал, че е необходимо доплащане за
издаването на документите, в размер на 115 лв., тъй като първоначалната
сума не достигала. В резултат на това свид. М. връчил на подсъдимия още
120,00 лв., като казал на подс. Н., да се почерпи с 5 лв. а останалите за
документите. За връчването и на тази сума, подсъдимият издал квитанция към
приходен касов ордер № 80/04.03.2019 г., подписана от него и подпечатана с
печата на фирмата му.
Подсъдимият постоянно протакал сключването на сделката,
изтъквайки различни оправдания. Впоследствие, когато за пореден път
поискал от свид. М. да му предостави сумата от 900 лв. последният отказал и
решил да повече да не му се доверява, тъй като се усъмнил в намеренията му.
Причинената на свид. Н.М. имотна вреда била в общ размер на 735,00
лв.

По пункт 16. Междувременно, по повод същите имоти, подсъдимият
18

установил контакт и със свид. Н. В.а, като предложил да й съдейства при
продажбата на нейния дял от общите имоти. Свид. В.а познавала подсъдимия
отпреди и се съгласила с предложението му. На 10.01.2019г., в гр. Пловдив,
подсъдимият въвел свид. В.а в заблуждение, че се налага да внесе такси за
задействане на процедурата по подялба на земята, като поискал от нея
сумата от 310,00 лв. за тази цел.
Подс. Н. целял единствено лично облагодетелстване, без да има
каквото и да било намерение да се задължава по поетия ангажимент.
Подс. Н. посочил, че същата сума е взел и от сестра й - св. Б.В., а от
братовчед й - св. Н.М. 620 лв. Тъй като свид. В.а не разполага с посочената
сума, тя помолила сина си - свид. К.С.В. да плати вместо нея. На същата
дата в гр. Пловдив свид. В. се срещнал лично с подсъдимия в гр. Пловдив и
му връчил поисканата сума от 310,00 лв., за което му била издадена
квитанция, носеща подписа на подсъдимия и печата на фирмата му.
Впоследствие, подс. Н. на няколко пъти се свързвал със св. В.а, като й
съобщавал, че са насрочени дати за изповядване на сделката при
нотариус, без въобще да е предприемал действия в тази насока, като в
последния момент изтъквал оправдания за отлагането на срещата и
проваляне на сделката.
Причинената на свид. К.В. имотна вреда била в размер на 310,00 лв.

По пункт 17 Свид. М. Р. Н. заедно с брат си Т. Р. Ч. притежавали
земеделска земя в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, за
продажбата на която използвали услугите на „Агроинвестинг Груп"
ООД, с ******* подс. Н..
Около година и половина по-късно, на 21.01.2019г. подсъдимият се
свързал по телефона със свид. Н., която била в дома си в гр. Пловдив, като
възбудил заблуждение у нея, че прадядото на покойния й баща притежавал
наследствена земя в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив,
които били наследени от нея и брат й, обстоятелство което не отговаряло
на обективната истина.
Подс. Н. предложил да уреди документите за тази земя и впоследствие
да я продаде. При разговора по телефона подс. Н. заявил на свид. Н., че за да
подготви всички необходими документи трябва да получи от нея сумата
от 430,00 лв. Подс. Н. нямал каквото и да било намерение да се задължава
по този ангажимент, а целял единствено имуществено облагодетелстване.
В резултат на измамливите действия на подс. Н. свид. Н. се съгласила,
като по-късно на същата дата се срещнала с него пред дома си в гр. Пловдив.
На тази среща свид. Н. предала на подсъдимия сумата от 430,00 лв., срещу
която той й издал собственоръчно подписана от него квитанция №
43/21.01.19 г. /л.53, т.1/.
Подсъдимият заявил на свид. Н., че на следващия ден — 22.01.2019г. в
09:00ч. двамата с брат й трябва го чакат пред кантората на нотариус В.З. в гр.
Пловдив за изповядване на сделката, обстоятелство, което не отговаряло на
обективната истина. В уречения ден и час свид. Н. и брат й посетили
кантората на нотариус В.З., но подсъдимия не се появил. Когато свид. Н.
му звъннала по телефона, подсъдимият й заявил, че се намира в гр. София
по служебни дела. При проведения разговор с нотариус З., същата заявила,
че при нея няма насрочена среща със подс. Н..
19

От този момент нататък свид. Н. многократно звъняла по телефона на
подс. Н., за да иска връщане на получените от него суми, като подсъдимият
постоянно отлагал. Междувременно свид. Н. и брат й Ч. посетили
земеделската кооперация в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив,
откъдето разбрали, че не притежават наследствена земеделска земя и са
били измамени от подсъдимия.
Причинената на свид. М.Н. имотна вреда била в размер на 430,00 лв.

По пункт 18. Свид. Т. Д. М. случайно забелязала табелата на офиса на
подс. Н., на *******, откъдето разбрала, че това е фирма за изкупуване на
земеделски земи. Тъй като притежавала земеделски земи в наследство заедно
с други наследници, решила да проучи възможността за продажба на своя дял
от общите имоти. Така свид. М. се запознала с подс. Н., на когото разяснила
местонахождението на имотите – с. Церево, обл. Пазарджик и по негово
искане му представила документите, с които разполага, а именно -
удостоверение за наследници и скици на земите. Подсъдимият обещал да се
занимае с нейния случай, но повече не се свързал с нея.
След като изминали няколко години от разговора им, един ден в края на
месец януари 2019г. подсъдимият позвънил на свид. М. и я попитал дали все
още продава наследствените си земи. Свид. М. отговорила утвърдително, при
което подс. Н. предложил да й съдейства при продажбата, като я поканил да
се срещнат за уточняване на подробностите. На 06.02.2019г. по
предварителна уговорка свид. М., придружавана от сестра си - св. Ж., се
срещнали с подсъдимия в ж.к. „Тракия“, в гр. Пловдив. Тогава, подсъдимият
въвел свид. М. в заблуждение, че ще подготви необходимите за сключване
на сделката документи, за което поискал от нея сумата от 653,00 лв., като
изначално нямал намерение за се задължава по поетия ангажимент, а
целял единствено имуществено облагодетелстване.
В резултат на измамливите действия на подс. Н. св. М. му дала сумата
от 653 лв. За връчената сума подсъдимият написал квитанция към приходен
касов ордер от 06.02.19 г., подписана от него и подпечатана с печата на
фирмата му. При предаването на парите, свид. М. предоставила на
подсъдимия удостоверение за наследници и скици на имотите.
Подсъдимият обещал да подготви документите до две седмици, след
което щял да извика свид. М. и сестра й да подпишат договора за продажба.
До продажба на земите така и не се стигнало, нито до изваждането на
посочените документи, тъй като подс. Н., целял единствено да получи
имотна облага.
Впоследствие, свид. М. търсила подсъдимия в офиса му, но
установила, че същият се е изнесъл. Свид. М. посетила и посочения от
подс. Н. друг адрес, на който по думите му се намирал новият му офис, но
установила, че и там няма такъв офис. След извършени справки в
Поземлената комисия в с.Калугерово и в кметството на с. Церово, общ.
Пазарджик, свид. М. установила, че никой освен нея не може да се снабди с
документи за въпросните имоти без да разполага с пълномощно. Тогава
свид. М. разбрала, че е била измамена от подс. Н..
Причинената на свид. Т.М. имотна вреда била в размер на 653,00 лв.

По пункт 19. Свид. Н.С.Т. притежавала в съсобственост с брат си -свид.
20

К.Г. наследствени земеделски земи в землището на с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив. Същата се познавала с подс. Н., тъй като преди
години му продала наследените от майка й земи, като тогава подс. Н.
изпълнил коректно своята част от сделката.
През месец февруари 2019г. свид. Т. получила обаждане от подс. Н., в
което последният изразил готовност да й съдейства за продажбата на земите,
които притежавала в съсобственост с брат си - свид. К.Г.. Подсъдимият я
уведомил още, че предварително е обсъдил с нейния брат подготовката на
документите във връзка с продажбата. Тъй като знаела, че брат й не се
доверява лесно, а и предвид факта, че вече била договаряла с подсъдимия,
свид. Т. приела предложението на подс. Н..
На 25.02.2019г. в гр. Пловдив, подс. Н. възбудил у свид. Т. заблуждение,
че ще й съдейства при сключването на договор за доброволна делба на
притежаваните от нея наследствени имоти и с това й причинил имотна
вреда в размер на 750,00 лв., които тя му предала същия ден, вследствие на
създадената у нея от страна на подс. Н., невярна представа относно
основанието за разпореждане. Подс. Н. изначално нямал никакво
намерение да се задължава по поетото задължение, тъй като неговата цел
била неправомерно облагодетелстване.
Връчването на сумата било отразено в квитанция към приходен касов
ордер, подписана от подсъдимия и подпечатана с печата на фирмата му. На
гърба на квитанцията подсъдимият написал, че доброволната делба ще се
извърши на 11.03.2019г. в кантората на нотариус на ул. „Опълченска“ №9,
като не предприел каквито и да било действия в тази насока, тъй като
същият изначално целял имотна облага и нямал намерение да се
задължава, както беше посочено по-горе. Това била и причината да не се
състои и среща при нотариуса. Въпреки многократните обаждания на свид.
Т. и обещания от страна на подсъдимия, така и не последвало връщане
на дадените му пари.
На св. Н.Т. била причинена имотна вреда в размер на 750,00 лв.

По пункт 20. През месец юни 2019г. подс. Н. направил предложение на
свид. Г. Ил. В. и дъщерите й - свид. В. Тр. В. и свид. В. Тр. В. да им помогне
за извършване на доброволна делба на наследствени земеделски земи, които
покойният й съпруг Т. В. притежавал в землището на с. Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив. Тъй като свид. Г.В. познавала подсъдимия отпреди
и знаела, че съпругът й е разговарял приживе с него по същия въпрос,
решила, че може да му се има доверие.
На 10.06.2019г. в дома на св. Г.В. в гр. Хисар, обл. Пловдив,
подсъдимият се срещнал с трите пострадали и възбудил заблуждение у тях,
че ще им съдейства при подготовката и извършването на делба на
наследствени имот, като поискал от всяка една от тях сумата от 1000,00 лв.,
или общо 3000,00лв., като изначално нямал никакво намерение да се
задължава по поетия ангажимент.
По този начин подс. Н. въвел в заблуждение трите пострадали, че ще им
съдейства за извършване на делба и подготовка на документи. В резултат на
измамливите действия на подс. Н. св. Г.В., В.В. и В.В. му дали по 1000 лв.
всяка или общо 3000 лв.
На място св. Г.В. му подписала и пълномощно от дата 10.06.19 г., за да
21

може да извади необходимите документи, което заверили при кмета на
Община Хисар. За дадените му пари, подс. Н. написал собственоръчно три
квитанции към приходен касов ордер, които били издадени от името на
фирмата му „Агроинвестинг Груп" ООД и подпечатани с печата на фирмата
му /л. 11,12,13 т.8/, в които документи подс. Н. посочил дати различни от
реалната, която била - 10.06.19 г.
На 26.06.2019 г. подсъдимият отново посетил дома им в гр.Хисар и
поискал допълнителни пари, а именно по 500 лв. от всяка, като посочил, че
първоначално дадените му не покривали разходите по издаване на
документи, във връзка със сделката. По този начин подс. Н. поддържал
вече формираната неправилна представа за обективната истина у
пострадалите, че прави необходимото за осъществяване на сделката . В
резултат на това, св. Г.В., св. В.В. и свид. В.В. дали на подсъдимия по 500,00
лв. всяка, или общо 1500,00лв. На свой ред подсъдимият подписал и връчил
на всяка от трите жени квитанция към приходен касов ордер за сумата от
500,00 лв., изхождаща от фирмата му „Агроинвестинг Груп" ООД и
подпечатана с печата на фирмата /л. 14,15,16 т.8/.
Въпреки многобройните си обещания, подсъдимия не изпълнил нищо
от обещаното, не върнал и предадените му суми от пострадалите лица.
На св. Г.В., св. В.В. и свид. В.В. била причинена имотна вреда в размер
на 1500,00 лв. на всяка една от тях, или общо 4500 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка изцяло съответства на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимия, като по този начин съдът отговаря на изискванията
на трайната съдебна практика, според която при съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т.2 НПК, след като веднъж е констатирал, че самопризнанието се
подкрепя от събраните по делото доказателства, съдът е обвързан да приеме
изцяло и без изменение фактическата обстановка очертана в
обвинителния акт и призната от подсъдимия, като нещо повече за него
съществува пълна забрана да базира изводите си на факти, непосочени в
обвинителния акт, дори те да са в полза на подсъдимия.
В този изричен смисъл Решение №52/04.06.2020 по дело №161/2020 на
ВКС, Решение № 142/ 04 юли 2017 г., І НО, касационно дело № 533 по описа
за 2017 г. на ВКС, Решение № 140/ 03 октомври 2017 год., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 636/2017 год. на ВКС, Решение
№439/11.03.2015 по дело №1386/2014 на ВКС, Решение №46/08.04.2019 по
дело №47/2019 на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.

В конкретния случай направеното от подсъдимия признание по реда на
чл. 371, т.2 НПК на гореизложените факти се подкрепя изцяло от събраните
на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на разпитаните на ДП свидетели, както следва:
22

Ив. Р. Ч. – т.2, л.53 и 54, т.2, л.88, т.10, л.94-95, относими към
обвинението по пункт 1 и 2;
Ив. В. Ш. –т.2, л.90, т.10, л.101-102, относими към обвинението по
пункт 1 и 2;
В. Ив. Ш. – т.2, л.91, т.10, л.105-106, относими към обвинението по
пункт 1 и 2;
К. В. М. – т.2, л.89, т.10, л.103-104, относими към обвинението по пункт
1 и 2;
С.О.Д. – т.2, л.51 и 52, т.10, л.107, относими към обвинението по пункт 1
и 2
Бл. Ат. Г. – т.4, л.39-42, относими към обвинението по пункт 3;
А.Б. Г. – т.4, л. 34-36, относими към обвинението по пункт 3;
Я. ИВ. М.- т.4, л. 37-38, относими към обвинението по пункт 3;
Л. С. Ф. – т.10, л.72-73, относими към обвинението по пункт 4;
Б. Д. Ф. –т.10, л.85-86, относими към обвинението по пункт 4;
И.С.Д. – т.5, л.46-47, относими към обвинението по пункт 5,6 и 7;
С.О.Д.- т.5, л.49-50, относими към обвинението по пункт 5,6 и 7;
А. И. К. – т.5, л.52, относими към обвинението по пункт 5,6 и 7;
Н. Ст. Г. – т.10, л. 74-75, относими към обвинението по пункт 8;
К. СТ. Г. –т.10, л.70-71, относими към обвинението по пункт 8;
В. Б. С. – т.10, л. 77-78, относими към обвинението по пункт 9;
Б.И.В. –т.10, л.21-22, относими към обвинението по пункт 10;
П. Ст. В. –т.10, л.23, относими към обвинението по пункт 10;
Р. М. Н. – т.9, л.18-23, относими към обвинението по пункт 11 и 12;
М. Ив. Н. – т.9, л.25, относими към обвинението по пункт 11 и 12;
Е.А.Р. –т.9, л.26-27, относими към обвинението по пункт 11 и 12;
И. Д. В. –т.9, л.29, относими към обвинението по пункт 11 и 12;
Н. Д. М. – т.7, л. 34, относими към обвинението по пункт 13;
А.М.А. – т.6, л. 50-51, т.10, л. 96-97, относими към обвинението по пункт
14;
Н.П. М. –т.10, л.19-20, относими към обвинението по пункт 15;
И. Н.а Р. –т.10, л. 17-18, относими към обвинението по пункт 15;
Н.И.В. –т.10, л.24-25, относими към обвинението по пункт 16;
К.С.В. –т.10, л. 26, т.10, л.99-100, относими към обвинението по пункт
16;
М. Р. Н. – т.1, л.52, относими към обвинението по пункт 17;
Т. Р. Ч. – т.1, л.58, относими към обвинението по пункт 17;
В.И. З. – т.1, л.61, относими към обвинението по пункт 17;
Т. Д. М. –т.1, л.54 и 55, относими към обвинението по пункт 18;
Й. Д. Ж.-т.1, л.56, относими към обвинението по пункт 18 ;
Н.С.Т. —т.10, л. 87-88, относими към обвинението по пункт 19;
В. Тр. В. – т.8, л. 54-55, относими към обвинението по пункт 20;
В. Тр. В. –т.10, л.90-91, относими към обвинението по пункт 20;
Г. Ил. В. —т.10, л.92-93, относими към обвинението по пункт 20;
23

С.К.К., т.11, л.16, относими към обвиненията по всички пунктове;
Ц.С.Д.- т.10, л.98, относими към обвинението по всички пунктове;

- писмените доказателства по делото, както следва:
относими към цялото повдигнато обвинение: справка за съдимост,
характеристична справка /т.7, л.45/, справка в търговски регистър
относно Агроинвестинг Груп ООД с ЕИК ******* /т.1, л.18, т.4, л.43 и
др./, удостоверение от търговски регистър изх.№
20200131095728/21.01.2020г. досежно Агроинвестинг Груп ООД с ЕИК
******* /т.10, л.32/, удостоверение за раждане от 17.04.2002 на Г.И. Н.
/т.10. л.117/; постановление за привличане като обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 18.03.2021г. /т.10, л.232/, епикриза за
извършена лапароскопска холецистектомия на Е. Н.а от дата
10.10.2018г. /т.10, л.240/, епикриза от кардиологично отделение от
26.05.2017г. на Георги Н. /т.10, л.241/, медицинско направление в полза
на И.Н. от дата 22.03.2021г с диагноза бронхит, Решение № 840 по гр.д.
№ 2937/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик /т.10, л. 243/,
удостоверение за раждане от 13.06.2007г. за Е. И. Н. /т.10, л. 246/;
относими към деянието по пункт 1 и 2- нотариално заверени
пълномощни /т.2, л.75 и 77/, нотариален акт №1, том I, рег.№2202,
нотариално дело №191 от 2017г. по описа на нотариус В.З. /л.36, т.2/;
квитанция към приходен касов ордер № 103/15.01.2018 г. /л.12, т.2/,
препис извлечение от акт за смърт /т.2, л.57/, удостоверение за
наследници /т.2, л.58/;
относими към деянието по пункт 3- нотариален акт № 44, том 2, рег.
№2268, нотариално дело №224 от 2017г. по описа на нотариус В.З. /т.4,
л.16/, нотариален акт № 88, том.3 рег.№ 2234 по делото 715 от 29.04.1999
/т.4, л.18/, квитанция към приходен касов ордер № 99/13.12.2017 г. /т.4,
л.9/, извлечение от партида на имот № 031047 /т.4, л.20-22/;
относими към деянието по пункт 4 -квитанция към ПКО № 111/27.01.18
г. и квитанция към ПКО № 54 / и двете на л.41, т.3/, ПКО № 185 / л.39,
т.3/, квитанция към ПКО № 52 /л.38, т.3/, квитанция към ПКО от
21.06.2019г. / л.39, т.3/;
относими към деянието по пункт 5, 6 и 7- квитанция към приходен касов
ордер № 120/09.02.18 г. /л.19, т.5 /, квитанция към приходен касов ордер
№129/20.02.18 г. /л.18, т.5/, квитанция към ПКО № 167/18.06.18г. /л.18,
т.5/, квитанция към ПКО № 177/25.07.2018 г. /л.20, т.5/, квитанция към
ПКО № 174/01.09.18 г. /л.19, т.5/, нотариален акт № 143, том.1, рег.№
1603 /т.5, л.13/, пълномощно /т.5, л.16/, разписка /т.5, л.51/;
относими към деянието по пункт 8- квитанция към приходен касов ордер
№ 182/03.09.18 г. /л.76, т.10/;
относими към деянието по пункт 9- квитанция към приходен касов ордер
№ 163, квитанция към ПКО № 164, квитанция към ПКО №
166/15.06.2018 г., квитанция към ПКО № 169/22.06.18 г., ПКО от
24

02.07.18 г., разписка от 13.07.2018 г. /всички те в т.3, л.25-л.30/, записи
на заповед /т.10, л.79-80/;
относими към деянието по пункт 10- квитанция към ПКО №
180/02.01.19 г. , квитанция към ПКО № 93/19 г., приходен касов ордер от
24.06.2019 г. / и трите в т.10, л. 7/;
относими към деянието по пункт 11 и 12- квитанция към ПКО №
41/06.12.18 г. /л.8, т.9/, ПКО № 43/12.12.18 г. / л.9, т.9/; квитанция към
ПКО № 27/28.02.19 г. /л.11 т.9/, квитанция към ПКО № 36/08.03.19г.,
/т.9, л.11/ квитанция към ПКО № 37/11.03.19 г. /т.9, л.11/, квитанция към
ПКО № 40/29.03.19 г. /т.9, л.11/, квитанция към ПКО № 44 /т.9, л.11/,
квитанция към ПКО № 27/28.02.2019г. /т.9, л.11/, разходен касов ордер
№ 188 /т.9, л.23/, разходен касов ордер № 9 /т.9, л.24/, писмо от Агенция
по вписванията /т.9, л.32/, нотариални актове за замяна и дарение на
недвижими имоти/т.9/, пълномощно /т.9, л.91/, писмо от ОСЗ –
Земеделие- Калояново /т.9, л.95/;
относими към деянието по пункт 13- квитанция към приходен касов
ордер № 44/14.12.18 г., квитанция към ПКО № 48/17.12.19 г. и квитанция
към приходен касов ордер № 51/20.12.18 г. /всички квитанции на л.35,
т.7/; вносна бележка /т.7, л.32/, преводно нареждане /т.7, л.33/;
относими към деянието по пункт 14- квитанция към приходен касов
ордер № 14/31.01.19 г. /л.20, т.6/, квитанция към ПКО № 26/27.02.19 г.
/л.20, т.6/, удостоверение за наследници /т.6, л.37 и л.39/, пълномощно
/т.6, л.37/;
относими към деянието по пункт 15- квитанция към приходен касов
ордер № 181/02.01.2019 г. /л.10 т.10/ , квитанция към приходен касов
ордер № 80/04.03.2019 г. /л.11, т.10/;
относими към обвинението по пункт 17- квитанция № 43/21.01.19 г.
/л.53, т.1/, писмо от Общинска служба земеделия Калояново /т.1, л.74/,
писмо от служба по вписванията /т.1, л.79/;
относими към обвинението по пункт 18- квитанция към приходен касов
ордер от 06.02.2019 г. /т.1, л.17/;
относими към обвинението по пункт 19- квитанция към приходен касов
ордер /л.89 т.10/;
относими към обвинението по пункт 20- квитанция към ПКО № 56 /т.8,
л.11/, квитанция към ПКО № 57 /т.8, л.12/, квитанция към ПКО № 47
/т.8, л.13/, приходни касови ордери /т.8, л.14-16/, договор за
посредничество /т.8, ла.17/, предварителен договор за продажба на
недвижим имот /т.8, л.21/;

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане,
25

особено като се има предвид процедурата по която е протекло
производството-глава 27 НПК.
В този изричен смисъл и Решение № 93 от 22.04.2016 г. по н. д. № 346 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност
на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението
на диференцираната процедура е доказателствата убедително да
потвърждават фактите, при това правно релевантните. Принципно
незначителните противоречия не представляват процесуална пречка за
прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК.
В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д.
№ 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на посочения по-горе доказателствен материал,
поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от
доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

Посоченият извод не се разколебава от обясненията на подсъдимия в
хода на ДП, че нямал измамливо намерение към пострадалите лица,
доколкото в тази му част обясненията се опровергават, както от изричните му
признания направени непосредствено пред съда, така и от целия останал
събран доказателствен материал, поради което в тази част обясненията на
подсъдимия се дискредитират като проявна форма на неговата линия на
защита. По-подробни съображения за наличието на измамливо намерение у
подсъдимия ще бъдат изложени при анализа от правна страна.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така описаната фактическа обстановка се установява, че
подсъдимият в периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2019 г. в с. Калояново, обл.
Пловдив, в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, в гр. Хисаря, обл. Пловдив и в гр.
Пловдив, като длъжностно лице, в кръга на неговата длъжност - ******* на
„Агроинвестинг Груп" ООД, гр. Пловдив, ЕИК *******, при условията на
продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, като е
извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
26

възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, с което им е причинил
имотна вреда, както следва:
1. На 03.04.2017 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Ив. Р. Ч. и Р.Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на Ив. Р. Ч. в размер на 1655 лв. и на В. Ив. Ш.,
К. В. М. и Ив. В. Ш. в размер на 1655,00лв. / като наследници на Р.Р. Ш.а
или в размер на 551,67 лв. за всеки от наследниците/
2. На 15.01.2018г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Ив. Р. Ч. и Р.Р. Ш.а /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на Ив. Р. Ч. в размер на 55 лв. и на В. Ив. Ш., К.
В. М. и Ив. В. Ш. в размер на 55,00лв. / като наследници на Р.Р. Ш.а или
в размер на 18,33 лв. за всеки от наследниците/
3. На неустановена дата през месец септември 2017г. в с. Калояново, обл
.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
13.12.2017г. е поддържал заблуждение у А.Б. Г. и с това е причинил на
Бл. Ат. Г. имотна вреда в размер на 1051,00лв.
4. На 27.01.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 21.06.2019г. е поддържал заблуждение у Б. Д. Ф. и с това й
е причинил имотна вреда в размер на 1044,00 лв.
5. На 09.02.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 270,00 лв.
6. На 20.02.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 1200,00 лв.
7. На 18.06.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 01.09.2018 г. е подържал заблуждение у И.С.Д. и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 978,00 лв.
8. На 03.09.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у К. СТ. Г. и Н. Ст. Г. и с това им е причинил
имотна вреда на К. СТ. Г. в размер на 200.00 лв. и на Н. Ст. Г. в размер на
430 лв.
9. На неустановена дата през месец юни 2018г. в с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
13.07.2018 г. е поддържал заблуждение у В. Б. СТ. и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 2810лв.
10. На неустановена дата през месец ноември 2018г. в с. Ръжево Конаре,
обл. Пловдив и в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 24.06.2019г. е поддържал заблуждение у Б.И.В. и П. Ст. В.
и с това е причинил имотна вреда на П. Ст. В. в размер на 2000 лв. и на
Б.И.В. в размер на 647 лв.
11. Ha 06.12.2018г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 12.12.2018 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и с това
е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 1400 лв. и на М. Ив. Н. в
размер на 1400 лв.
27

12. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. в гр. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и до неустановена дата през
месец май 2019 г. е поддържал заблуждение у Р. М. Н. и М. Ив. Н. и с
това е причинил имотна вреда на Р. М. Н. в размер на 759 лв. и на М. Ив.
Н. в размер на 759 лв.
13. На неустановена дата през м. декември 2018г. в гр. Пловдив, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н. Д. М. и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 1100,00 лв.
14. На 31.01.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 27.02.2019 г. е подържал заблуждение у А.М.А. и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1321,00 лв.
15. На 02.01.2019г. в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и до 04.03.2019г. е поддържал
заблуждение у Н. П. М. и с това му е причинил имотна вреда в размер на
735,00 лв.
16. На 10.01.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Н.И.В. и с това е причинил на К.С.В. имотна
вреда в размер на 310,00лв.
17. На 21.01.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у М. Р. Н. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 430,00лв
18. На 06.02.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Т. Д. М. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 653,00лв.
19. На 25.02.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Н.С.Т. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 750,00лв.
20. На 10.06.2019г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до 26.06.2019г. е поддържал заблуждение у
В. Тр. В., Г. Ил. В. и В. Тр. В. и с това е причинил имотна вреда на В. Тр.
В. в размер на 1500,00лв., на Г. Ил. В. в размер на 1500 лв. и на В. Тр. В.
в размер на 1500 лв.
като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 28 167
лв.- престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.93, т.1, б. „б" от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал.1 НК, по която е повдигнато
обвинение изпълнителното деяние може да се осъществи в две
алтернативни форми-възбуждане на заблуждение и поддържане на
заблуждение.
Утвърдено е в съдебната практика разбирането, че под възбуждане на
заблуждение се има предвид, създаване за първи път в съзнанието на
заблуденото лице на невярна, неправилна представа за конкретни факти
28

от действителността, като по този начин то бива мотивирано да извърши акт
на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго
лице имотна вреда. От значение за отграничаване на тази форма на
изпълнителното деяние е обстоятелството, че при възбуждането на
заблуждение до момента на неправомерното психическо въздействие от
страна на дееца неверни представи в съзнанието на заблуденото лице не
съществуват.
Така - Решение № 191 от 30.10.2017 г. по н. д. № 695 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 550 от 11.11.2010
г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г., III н. о., НК, Решение №124/29.07.2019 по
дело №560/2019 на ВКС, Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1642/2011 г., III н. о., НК, Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018 на
ВКС
Под поддържане на заблуждение пък се разбира утвърждаването на
една вече съществуващата невярна, неправилна представа за конкретни
факти от действителността у заблуденото лице. Поддържането на
заблуждение може да се осъществи и чрез невербални средства, стига
действията или бездействията на дееца обективно да са от естество да
затвърдят вече създадената неправилна представа за действителността у
заблуденото лице- Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1642/2011 г., III н. о, Решение № 117 от 30.08.2012 г. по нак. д. № 2989/2011 г.
на Върховен касационен съд
Съдебната практика е категорична, че няма пречка двете форми на
изпълнителното деяние да се извършват от едно и също лице, което
първоначално създава невярната представа за действителността в съзнанието
на заблуденото лице /възбужда/, а с последващи действия затвърждава тази
вече създадена представа /поддържа заблуждение/. Тоест за съставомерността
на формата на изпълнително деяние поддържане е без значение кой е създал
първоначалната неправилна представа в съзнанието на заблуденото лице.
Това може да е бил самия деец и тогава той върши както възбуждане, така и
поддържане на заблуждение. От друга страна неправилната представа може
да е създадена от едно трето лице и деецът да се възползва от това
обстоятелство- в този случай той извършва само поддържане на заблуждение.
Така изрично Решение № 198 от 31.05.2013 г. по нак. д. № 348/2013 г.
на Върховен касационен съд, Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018
на ВКС, Решение № 573 от 13.06.2012 г. по нак. д. № 2844/2011 г. на
Върховен касационен съд.
Предмет на престъплението измама е чуждо (собственост на всяко едно
трето лице, различно от дееца) имущество (пари, движими или недвижими
вещи), което преди започване на престъплението не се намира във
фактическата власт на извършителя, а попада под разпоредителните
правомощия на един трети субект, най-често физическо лице, което държи
имуществото като собственик или от името на собственика (в качеството на
пълномощник, длъжностно лице или на друго правно основание).
29

Така изрично ППВС № 3 от 25-27.06.1970 по н. д. № 3/1970,
Тълкувателно решение № 34 от 22.XI.1979 г. по н. д. № 24/79 г., ОСНК,
ППВС 13/1963, Решение № 459 от 11.01.2010 г. по н.д. № 502/ 2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 673 от 23.ХI.1974 г. по н. д. № 670/74
г., I н. о., Решение № 455 от 12.Х.1981 г. по н. д. № 456/81 г., II н. о.
В случай, че имуществото- предмет на посегателството се намира към
момента на извършване на деянието във фактическата власт на дееца, би се
касаело за престъпно присвояване по чл. 201-206 НК или за друго
престъпление, но не и за измама,
Така Решение № 309 от 05.08.2013 г. по нак. д. № 1084/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 319 от 20.05.1974 г. по н.д.№ 282/74 г. ,
I н.о. на ВС, Решение № 372 от 28.06.1985 г. по н.д. № 378/85 г. на ВС
Решение № 178 от 27.04.1982 г. по н.д.№175/82 г., I н.о. на ВС, Решение №
173 от 29.03.1977 г. по н.д. № 149/77 г. I н.о. на ВС.

При измамата изпълнителното деяние винаги е насочено спрямо
конкретно физическо лице, върху чието съзнание деецът въздейства като
създава или поддържа една вече съществуваща неправилна представа за
определени факти от действителността, условно наречено „заблудено лице“.
Така Решение № 266 от 18.V.1995 г. по н. д. № 132/95 г., II н. о.
Съставомерна особеност от обективна страна на престъпния състав на
измамата е, че „заблудено“ може да бъде не всяко произволно лице, а само
такова, което разполага с фактическата или юридическа разпоредителна
власт върху предмета на престъплението, тоест то има възможност да
извършва действия на фактическо или юридическо разпореждане с него.
Така изрично Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г., Решение №
434 от 13.11.2012 г. по нак. д. № 1192/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 296 от 28.07.1994 г. по н. д. № 207/94 г. на Върховен съд на РБ, I
н. о, Решение № 290 от 22.06.2009 г. по к.н.о.х.д. № 281/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 141 от 12.03.2010 г. по н.д. № 59/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 393 от 26.09.2011 г. по нак. д. №
1813/2011 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно трайната съдебна практика „заблудено лице“ не може да бъде
държавен орган, който изпълнява ръководно решаващи функции в
исково, охранително или изпълнително производство (съд, съдебен
изпълнител, нотариус, агенция по вписванията) или оказва съдействие на
гражданите за защита на техните права и законни интереси (полицията)
Макар в тези случаи от акта на държавния орган да може да произтече
имуществено разместване, самият орган не упражнява фактическа и
разпоредителна власт върху имуществото, а той е призван чрез
установяване на релевантните факти и обстоятелства да установи обективната
истина и да осигури нормалното и законосъобразно осъществяване на
имуществените отношения между гражданите. Затова ако деецът представя
30

пред такъв орган неистински, преправени или документи с невярно
съдържание, той върши документно престъпление, но не и документна
измама.
Така изрично Решение № 488 от 7.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 381/2002
г., II н. о., Решение № 217 от 17.05.2011 г. по н.д. № 1179/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 313 от 27.07.2010 г. по н.д. № 302/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 313 от 27.07.2010 г. по н.д. № 302/2010
г. на Върховен касационен съд, Решение № 550 от 11.11.2010 г. по н.д. №
518/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 181 от 12.05.2015 г. по н.
д. № 339 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 94 по н.д.№
41/2013 г. на ВКС, ІІ н. о., Решение № 290 от 22.06.2009 г. по к.н.о.х.д. №
281/2009 г. на Върховен касационен съд.

Друга особеност от обективна страна на измамата е, че в резултат от
въздействието върху съзнанието на „заблуденото лице“, то извършва акт
на имуществено разпореждане, който може да бъде:
-чисто фактически- например предаване на определена вещ или сума
пари в държане на извършителя;
Така Решение № 250 от 26.05.2009 г. по н.д. № 240/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 568 от 19.12.2008 г. по н. д. № 560/2008 г., НК, II
н. о. на ВКС, Решение № 294 от 10.VI.1977 г. по н. д. № 272/77 г., II н. о.,
Решение № 293 от 1.VII.1988 г. по н. д. № 310/88 г., II н. о., Решение № 382 от
11.02.2015 г. по нак. д. № 1242/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 245 от 14.07.2014 г. по нак. д. № 369/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 298 от 10.07.1985 г. по н.д. № 306/85 г., I н. o, Решение № 608 от
5.ХI.1970 г. по н. д. № 439/70 г., II н. о. Решение № 98 от 1978 г. по н. д. №
46/78 г., I н. о.
-юридически акт на имуществено разпореждане. Тук практиката е
категорична, че типичен пример за тази хипотеза е издаването на
пълномощно в полза на подсъдимия да се разпорежда с имущество на
пострадалото лице, като именно упълномощаването, представлява акта на
юридическо имуществено разпореждане-. Така Решение № 135 от 21.03.2011
г. по н.д. № 1024/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 460 от
19.12.2012 г. по нак. д. № 1517/2012 г. на Върховен касационен съд.
-комбинация от двете- „заблуденото лице“ първо извършва
юридически акт на имуществено разпореждане, който може да бъде
едностранна сделка (например завещание), сключване на договор
(включително и със самия деец- например продажба на чужд имот, дарение,
отпускане на кредит), издаване на индивидуален административен акт и
др., последван от фактическо предаване на предмета на престъплението.
Така Решение № 225 от 30.05.2011 г. по н.д. № 1350/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 126 от 02.04.2009 г. по н.д. № 84/2009 г. на
Върховен касационен съд, решение № 68 от 09.09.2015 г. по н. д. № 1956 /
2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 57 от 16.IX.1977 г. по н. д. №
31

51/77 г., I н. о., Решение № 225 от 15.11.2017 г. по н. д. № 652 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 280 от 25.01.2019 г. по н. д. № 1006 /
2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 209 от 08.11.2016 г. по н. д.
№ 911 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 12 от 02.04.2018 г.
по н. д. № 1284 / 2017 г. на Върховен касационен съд, Решение № 42 от
12.05.2017 г. по н. д. № 1261 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 288 от 26.03.2018 г. по н. д. № 997 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 241 от 29.07.2009 г. по к.н.о.х.д. № 238/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 247 от 24.10.2013 г. по нак. д. № 726/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 218 от 20.05.2009 г. по к.н.о.х.д. №
199/2009 г. на Върховен касационен съд.

Актът на имуществено разпореждане може да е в полза на дееца или
на всяко трето лице, различно от собственика на имуществото, като с
него с обогатява патримониума на лицето в чиято полза е (набавя се имотна
облага), като същевременно се обеднява патримониума на право имащото
лице, тоест нему се причинява имотна вреда.
Важна особеност от обективна страна на измамата е, че имотната
вреда настъпва само и единствено въз основа на извършения акт на
имуществено разпореждане от страна на „заблуденото лице“, но не и на
действия на подсъдимия, който, както вече се каза към момента на
извършване на изпълнителното деяние няма фактическа власт върху
предмета на престъплението.
Решение № 51 от 29.ХII.1981 г. по н. д. № 39/81, ОСНК на ВС, Решение
№ 1170 от 20.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 568/2005 г., II НО, Решение № 543
от 10.03.2011 г. по нак. д. № 557 / 2010 г. на Върховен касационен съд.

Пострадал от престъплението е именно законният собственик на
предмета на престъпно посегателство, доколкото с извършения акт на
имуществено разпореждане се обеднява неговия патримониум, тоест той
претърпява съставомерна имотна вреда.
Така Решение № 537 от 29.12.2011 г. по нак. д. № 2475/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 337 от 01.09.2010 г. по нак. д. №
357/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 153 от 07.03.2012 г. по
нак. д. № 154/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 40 от
03.04.2019 г. по н. д. № 67 / 2019 г. на Върховен касационен съд
Лицето което търпи вреди (чийто патримониум се обеднява) с
присвоеното имущество и легитимиран пострадал от престъплението може да
бъде, както
-частно правен субект ( физическо или юридическо лице);
-така и държавен орган, разполагащ със самостоятелен бюджет и
представляващ юридическо лице
Особеност на престъплението е, че е възможно, но не и задължително
качествата „заблудено“ и „пострадало лице“ да съвпадат в личността
32

на един правен субект. Ако заблуденото лице, (върху чието съзнание се
въздейства и което извършва акта на имуществено разпореждане) е и
собственик на имуществото предмет на престъплението, то двете качества
съвпадат в един правен субект. Ако обаче имуществото се намира на правно
основание във фактическата или разпоредителна власт на правен субект
(длъжностно или недлъжностно лице) различен от собственика, то двете
качества няма да съвпадат в едно и също лице.

Престъплението е довършено с акта на имущественото
разпореждане, в който момент настъпва и имотната вреда за
патримониума на пострадалото лице. Възможно е причиняването на вреда да
е едновременно съпроводено и с получаване на имотна облага от дееца или
трето лице, но това не е съставомерен белег, доколкото законът е въздигнал
получаването на имотна облага в съставомерна цел на дееца, а не в
съставомерен резултат от престъплението.
Така Решение № 26 от 21.03.2013 г. по нак. д. № 2154/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 129 от 10.04.2009 г. по н.д. № 87/2009
г. на Върховен касационен съд, Решение № 158 от 01.04.2010 г. по к.н.д. №
18/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 497 от 05.04.2012 г. по
нак. д. № 2358/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 329 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1105 / 2015 г. на Върховен касационен съд

Доколкото изпълнителното деяние на престъплението следва да
предшества довършването на същото /в случая настъпването на обществено
опасния резултат-вредата за пострадалото лице/ - то релевантните към
възбуждането и поддържането на заблуждението са само тези действия
на подсъдимия, които предшестват имущественото разпореждане на
заблуденото лице.
Така Решение №253/03.04.2018 по дело №853/2017 на ВКС, Решение
№ 124/08 юни 2015 г., Наказателна Колегия, трето наказателно отделение,
КНД №160 по описа за 2015 г., Решение № 292 от 18.06.2010 г. по н.д. №
193/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 39 от 14.03.2017 г. по н.
д. № 1331 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.

В случаи като процесния, при които за измамата се ползват и
договорни отношения, като деецът получава определено имущество срещу
задължението за определена насрещна престация, тъй като той още
изначално няма намерение да изпълни насрещното си задължение, се
приема, че вредата настъпва още с акта на имуществено разпореждане на
„заблуденото“ лице, а не в по-късен момент, когато е станало ясно, че деецът
няма да изпълни ангажимента си.
Така Решение № 139 от 20.09.2017 г. по н. д. № 609 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 139 от 20.09.2017
г. по н. д. № 609 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
33

Както вече се спомена, престъплението се явява довършено с акта на
имущественото разпореждане, поради което актове по възбуждане на
заблуждение или поддържане на заблуждение след него или след последното
разпоредително действие на заблуденото лице (ако целия предмет на
престъпно посегателство не е предаден наведнъж а на части, с няколко
последователни действия) се явяват ирелевантни към периода на извършване
на престъплението, но пък могат да бъдат част от комплекса от обстоятелства
от значение за извеждане на субективната страна на престъпния състав.

Пак във връзка с периода на извършване на престъплението следва да се
отбележи, че според трайната съдебна практика, когато са осъществени
едновременно и двете форми на изпълнителното деяние- възбуждане на
заблуждение и поддържане на заблуждение и когато те в условията на
кумулативност:
-се отнасят до едно и също фактическо обстоятелство, за което се
създава и утвърждава неправилна представа в съзнанието на заблуденото
лице;
-са адресирани спрямо едно и също заблудено лице;
-касаят патримониума на едно и също пострадало лице;
-и са извършено последователно в относително кратък период от време
при едно и също отношение от страна на дееца
се създава едно трайно престъпно състояние, траещо от
първоначалното въвеждане в заблуждение до акта на окончателното
имуществено разпореждане и се извършват с едно деяние, поради което
следва да се квалифицират като единно престъпление (а не като
продължавано), с фактическо усложнение в обективната страна, а именно
извършване и на двете от алтернативно предвидените форми на
изпълнителното деяние.
Така Решение № 412 от 12.11.2008 г. по нак. д. № 314/2008 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 174 от 24.04.2009 г. по н. д. №
130/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 520 от 07.12.2010 г. по
н.д. № 467/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 78 от 17.03.2011
г. по нак. д. № 803/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 568 от
15.12.2011 г. по нак. д. № 2835/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 545 от 28.02.2012 г. по нак. д. № 2625/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 117 от 13.04.2010 г. по нак. д. № 69/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 226 от 23.04.2010 г. по к.н.о.х.д. № 117/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 142 от 31.05.2011 г. по нак. д. №
55/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 142 от 31.05.2011 г. по
нак. д. № 55/2011 г. на Върховен касационен съд.
Когато, обаче възбуждането или поддържането на заблуждение касае
различни обстоятелства, лица или имущество, но са налице останалите
условия за това би се касаело за продължавано престъпление от няколко
подред деяния (като за някое или всички от деянията, включени в
34

продължаваното престъпление може да са налице фактическите усложнения,
разяснени по-горе.).
Точно такъв е и процесния случай при който е повдигнато обвинение за
продължавано престъпление, състоящо се от 20 отделни деяния, като за някои
от деянията е налице усложнението от фактическа страна да обхващат
едновременно и двете форми на изпълнителното деяние през определен
период от време.

Основен съставомерен елемент от обективна страна е да не е налице
„правно основание“ за предприетото имуществено разместване на блага
(фактическо или юридическо) от патримониума на действителния
собственик към патримониума дееца или лицето, в чиято полза той действа.
Под „правно основание“ законът разбира съвкупност от факти, които
оправдават имущественото разместване.
Тук следва да се има предвид, че според трайната практика
основанието за имуществено разместване може и да е чисто фактическо,
макар и да не е юридически оформено (например фактически положен труд)
Така Решение № 153 от 29.06.2011 г. по нак. д. № 687/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 415 от 18.IХ.1978 г. по н. д. № 360/78
г., I н. о., Решение № 243 от 8.VI.1977 г. по н. д. № 222/77 г., I н. о., Решение
№ 217 от 16.IV.1975 г. по н. д. № 183/75 г., I н. о.
Именно липсата на реално основание (различно от възбуденото или
поддържано заблуждение) предмета на престъплението да напусне
патримониума на пострадалото лице формира щета за него и обуславя
вредоносния характер на престъплението.
Друг важен елемент от обективна страна е, че лицата, които
упражняват фактическа власт върху имуществото, действат при
съзнание, че деецът разполага с правно основание за получаването му.
Когато съответните длъжностни лица знаят, че се използва документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ и че имуществото
се предава или изплаща без правно основание, няма документна измама. В
този случай длъжностните лица извършват престъпление по чл. 201 - 205 НК
или престъпления по служба - чл. 282 и сл. НК. Недлъжностните лица при
тази хипотеза ще отговарят за обсебване по чл. 206 НК.
Така Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г., Тълкувателно решение
№ 27 от 15.XII.1977 г. по н. д. № 26/76 г., ОСНК, Решение № 583 от
12.ХII.1980 г. по н. д. № 603/80 г., I н. о.

Именно поради това, следваща съставомерна особеност от обективна
страна е наличието на функционална връзка между изпълнителното
деяние (възбуждане или поддържане на заблуждение у заблуденото лице) и
неговите действия, съставляващи акт на фактическо или юридическо
разпореждане с намиращия се в негова разпоредителна власт предмет на
35

престъплението.
Функционалната връзка се проявява в това, че актът на
имуществено разпореждане се предприема именно в резултат от
неправилните представи в съзнанието на заблуденото лице (за налично
фактическо или правно основание за исканото от дееца имуществено
разместване, докато такова реално отсъства), като при отсъствие на тези
неправилни представи, акт на имуществено разпореждане не би бил
предприет.

Гореизложените принципни съображения съотнесени към установените
по делото факти налагат следните изводи за обвинението по отделните
пунктове:
По пункт 1. Изпълнителното деяние е извършено само чрез първата от
двете му алтернативни форми, а именно възбуждане на заблуждение у
„заблудените лица“- И.Ч. и Р. Ш.а, че след като бъде упълномощен да
продаде собствения им имот, подсъдимият ще им отчете парите от
продажбата.
Първа особеност от фактическа страна е, че е налице частично
разминаване между т.нар. „заблудени“ лица и пострадалите лица. В лицето на
И.Ч. е налице съвпадение между двете качества, доколкото от една страна у
същия е създадено заблуждение, а от друга неговият патримониум е увреден.
Относно Р. Ш.а, същата има качеството на „заблудено лице“, върху чиято
психика е въздействано, но поради смъртта й, с извършения от нея акт на
имуществено разпореждане реално се е обеднил патримониума на нейните
наследници, които се явяват вместо нея пострадали лица.
Друга особеност от обективна страна е, че заблудените лица са
извършили в резултат от създаденото заблуждение акт не на фактическо, а
на юридическо разпореждане- подписването на пълномощното в полза на
подсъдимия, с което притежаваният от тях имот е преминал в
юридическата му разпоредителна власт.
Както вече бе изяснено по-горе, доколкото подсъдимият още
изначално не е имал намерение да изпълни поетото задължение по
отчетната сделката, а именно да изплати получената срещу продажбата на
имота цена, измамата се явява довършена с акта на имуществено
разпореждане от заблудените лица, тоест с подписване на пълномощното
от 03.04.2017г., с което те са предали имота в юридическата
разпоредителна власт на подсъдимия, а не в по-късен момент, каквито
могат да бъдат:
-момента на реалната продажба на имота от подсъдимия на третото
лице- св. Д.;
-момента, когато според уговорката подсъдимият е трябвало да отчете
продажната цена на правоимащите лица;
-или момента, когато те са разбрали, че отчетната сделка няма да се
осъществи.
В този смисъл следва да се отчете цитираната вече трайна съдебна
практика, според която при изначална липса на намерение у подсъдимия да
изпълни насрещните си задължения, измамата се счита довършена с акта на
имуществено разпореждане от заблудените лица, с който акт имуществото
36

преминава във фактическа или юридическа разпоредителна власт на
подсъдимия, а не с последващите действия или бездействия на дееца, когато
вече е получил в своя разпоредителна власт имуществото. Това е така,
доколкото (както вече бе изяснено) при измамата деецът по дефиниция не
разполага с разпоредителна власт върху предмета на престъплението към
момента на изпълнителното деяние, но за сметка на това я получава в
резултат именно от създаденото заблуждение и в резултат от фактическите
или юридически действия на заблудените лица.
Именно това е и разграничението между измамата и престъпното
обсебване в случаи като процесния, когато между подсъдимия и „жертвите“
на престъплението съществуват известни мандатни отношения (уговорка
упълномощения подсъдим да продаде имота на пострадалите лица и в
последствие да им отчете продажната цена) . При обсебването деецът е
получил предмета на престъплението в своя разпоредителна власт на
годно правно основание, като едва в последствие променя субективното
си отношение към него и започва да го свои, тоест да се разпорежда с него
като със свой собствен, в отклонение от дадения мандат. Докато при измамата
(какъвто е процесния случай) деецът още изначално няма намерение да
изпълни отчетната сделка по мандатното отношение (в конкретния
случай да предаде на пострадалите сумата, получена от продажбата на
имота им), и още изначално получава от „заблудените“ лица имуществото с
измамлива цел и на измамливо основание.
Така Решение № 14 от 14.03.2017 г. по н. д. № 44 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 167 от 08.06.2011 г. по нак. д. № 1163/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 342 от 03.10.2008 г. по нак. д. №
319/2008 г., Решение № 325 от 19.06.2013 г. по нак. д. № 945/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 167 от 08.06.2011 г. по нак. д. №
1163/2011 г. на Върховен касационен съд.
В случая предмет на престъплението се явява самият имот, с който
пострадалите лица са извършили акт на юридическо разпореждане с
упълномощителната сделка.
Доколкото повдигнатото обвинение е за измама, а не за злоупотреба с
доверие или договаряне във вреда на представлявания, стойността на вредата
се равнява на цялата реална сума, която подсъдимият е получил за
продадения имот и която е дължал да отчете, а именно 3310 лева. Евентуално
по-висока или по-ниска цена, равняваща се на действителната парна
стойност на имота, а не на реално полученото, както вече се спомена би била
релевантна при повдигнато обвинение по чл. 217 НК, но не и по чл. 209 НК.
Доколкото всеки един от наследниците на починалата Р. Ш.а разполага
със свой собствен и обособен патримониум, то вредата, която всеки от тях
търпи е пропорционална на идеалните части от съсобствеността в процесния
отчужден имот (които се определят от наследствените им дялове) , като
квотите на всяко лице са правилно изчислени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са признати от подсъдимия.

По пункт 2. За това обвинение, предвид идентичността на лицата с
деянието по пункт 1, важи абсолютно същото досежно частичното
разминаване между „заблудените“ и пострадалите лица и припадащата се част
37

от общата вреда, която е претърпяло всяко от пострадалите лица.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у заблудените лица И.Ч. и Р. Ш.а, че е
необходимо да предадат на подсъдимия сумата от 110 лева за снабдяване с
документи.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното
деяние- 15.01.2018г., с предприетия акт на фактическо имуществено
разпореждане чрез фактическото предаване на процесната сума от 110 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт) в държане на
подсъдимия Н..
Легитимацията на св. Ч. като пострадало лице, въпреки че цялата
процесна сума е предадена на подс. Н. от Р. Ш.а произтича от това, че той й
възстановил припадащата му се една втора от сумата, с което бил увреден
реално и неговият патримониум.

По пункт 3. Характерна особеност на обвинението по този пункт е
разминаването между „заблудено лице“ – А. Г. (доколкото върху неговото
съзнание подсъдимия въздействал възбуждайки и поддържайки заблуждение)
и пострадало лице –Б.Г., доколкото негова била предадената на подсъдимия
сума от 1051 лева и по този начин именно неговият патримониум останал
увреден.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у А. Г., че се налага да развалят
сключената по-рано сделка и подсъдимият да получи обратно сумата от
1051,00 лв. (явяваща се предмет на престъплението по този пункт), което
заблуждение било поддържано от подсъдимия чрез няколкократни посещения
в дома на св. А. Г. с настояване за връщане на посочената сума.
Престъплението е довършено с акта на фактическото имуществено
разпореждане от А. Г. на дата на 13.12.2017г. чрез фактическо предаване в
държане на подсъдимия на инкриминираната парична сума от 1051 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт), като правилно
съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 4. При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение
между фигурите на пострадало и заблудено лице- Б.Ф..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у Б.Ф., че подсъдимият ще набави
на свидетелката необходими документи срещу определена сума пари, като
още изначално нямал никакво намерение да се снабди с документите, което
заблуждение било впоследствие поддържано от подсъдимия чрез
няколкократно поискване на допълнителни суми за снабдяване със същите
документи.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на дата 21.06.2019г., чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 1044 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт), като правилно
съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
38

обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 5. При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение
между фигурите на пострадало и заблудено лице- И.Д..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у И.Д., че подсъдимият ще набави на
свидетеля необходими документи срещу определена сума пари, като още
изначално подсъдимият нямал никакво намерение да се снабди с
документите.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното
деяние- 09.02.2018г, с предприетия акт на фактическо имуществено
разпореждане- фактическо предаване в държане на подсъдимия на сумата от
270 лева, явяваща се предмет на престъплението по този пункт.

По пункт 6. При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение
между фигурите на пострадало и заблудено лице- И.Д..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у И.Д., че се налага да развалят
сключената по-рано сделка и подсъдимият да получи обратно сумата от
1200,00 лв.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното
деяние-20.02.2018г., с предприетия акт на фактическо имуществено
разпореждане от И.Д.- фактическо предаване в държане на подсъдимия на
процесната сума от 1200,00 лева, явяваща се предмет на престъплението по
този пункт.

По пункт 7. При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение
между фигурите на пострадало и заблудено лице- И.Д..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у И.Д., че подсъдимият ще набави
на свидетеля необходими документи срещу определена сума пари, като още
изначално подсъдимият нямал никакво намерение да се снабди с
документите, което заблуждение било впоследствие поддържано от
подсъдимия чрез няколкократно поискване на допълнителни суми за
снабдяване със същите документи.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на дата 01.09.2018 г., чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 978 лв. лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт) като правилно
съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 8. При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение
между фигурите на пострадало и заблудено лице, доколкото както К.Г., така и
Н.Г. са били едновременно въведени в заблуждение, като същевременно
патримониумите и на двамата са били ощетени.
Особеност на обвинението по този пункт е, че двете пострадали лица,
39

макар и едновременно въведени в заблуждение, са предали на подсъдимия в
различен времеви момент отделни суми, тяхна индивидуална собственост,
поради което и вредата за всеки от тях се равнява на предадената от всеки
сума, за св. К.Г.- 200 лева, а за св. Н.Г.- 430 лева, като именно тези суми се
явяват предмет на престъпното посегателство по този пункт.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у К.Г. и Н.Г., че подсъдимия ще им
набави необходими документи във връзка с техен имот срещу определена
сума пари, като още изначално подсъдимият нямал никакво намерение да се
снабди с документите.
Друга особеност на обвинението по този пункт е, че част от предмета на
престъплението се явява предаден на подсъдимия в ден последващ
възбуждането на заблуждение, тоест престъплението се явява довършено в
ден, последващ реализиране на изпълнителното деяние. Съгласно
Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г. по н. д. № 14/85 г., ОСНК, обаче
в случаи, при които между осъществяване на изпълнителното деяние и
настъпването на съставомерния престъпен резултат изминава определен
период от време- релевантно за приложението на материалния закон е
времето на извършване на изпълнителното деяние. Поради това и съвсем
законосъобразно в заключителната част на обвинителния акт е посочена
датата на изпълнителното деяние- 03.09.2018г., а в обстоятелствената част са
детайлизирани датите, на които са извършени отделните имуществени
разпореждания под формата на фактическо предаване на парични суми.

По пункт 9. При обвинението по този пункт е налице пълно съвпадение
между фигурите на пострадало и заблудено лице- В. Б. СТ..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у В. Б. СТ. че подсъдимият ще
набави на свидетелката необходими документи срещу определена сума пари,
като още изначално подсъдимият нямал никакво намерение да се снабди с
документите, което заблуждение било в последствие поддържано от
подсъдимия чрез няколкократно поискване на допълнителни суми за
снабдяване със същите документи.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на дата 13.07.2018 г. чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 2810 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт), като правилно
съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 10. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице, доколкото
подсъдимият е въздействал върху съзнанието, както на Б.В., така и на П.В.,
като същевременно патримониумите и на двамата са били ощетени.
Особеност на обвинението по този пункт е, че двете пострадали лица,
макар и едновременно въведени в заблуждение, са предали на подсъдимия в
различен времеви момент отделни суми, тяхна индивидуална собственост,
поради което и вредата за всеки от тях се равнява на предадената от всеки
40

сума, за П.В.- 2000 лева и за Б.В.- 647 лева, като именно тези суми се явяват
предмет на престъпното посегателство по този пункт.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у Б.В. и П.В., че подсъдимият ще
набави на свидетелите необходими документи срещу определена сума пари,
като още изначално подсъдимият нямал никакво намерение да се снабди с
документите, което заблуждение било в последствие поддържано от
подсъдимия чрез няколкократно поискване на допълнителни суми за
снабдяване със същите документи.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на дата 24.06.2019 г. чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 2647 лева,
като правилно съгласно гореизложените принципни постановки, в
обстоятелствената част на обвинителния акт поддържането на заблуждение е
счетено за релевантно именно до тази дата.

По пункт 11. При обвинението по този пункт е налице частично
разминаване между фигурите на заблуденото и пострадалото лице. Заблудено
лице се явява само св. Р.Н., доколкото само върху нейното съзнание
подсъдимият въздействал, възбуждайки и поддържайки неверни представи.
Същевременно пострадали се явяват както св. Р.Н., така и св. М.Н..
Действително се доказва, че инкриминираните суми са били
фактически предавани само от св. Н., но предвид установеното, че парите
били общи за двамата свидетели Н.и, то законосъобразно е счетено, че са
ощетени патримониумите и на двете лица и те се явяват едновременно
пострадали.
Предвид невъзможността да се установи с точност каква част от общите
пари е принадлежала на св. Н. и каква на св. Н., законосъобразно е приложено
правилото на чл. 30, ал.2 от Закона за собствеността и частите им са счетени
за равни, като на патримониума на всеки един от тях се припада по ½ идеална
част от общо причинената вреда в размер на 2800 лева (явяваща се предмет на
престъплението по този пункт), тоест по 1400 лева за всеки от тях.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у Р.Н., че подсъдимият ще набави
на свидетелите необходими документи срещу определена сума пари, като още
изначално подсъдимият нямал никакво намерение да се снабди с
документите, което заблуждение било впоследствие поддържано чрез
изявленията на подсъдимия, че сумата дължима за документите може да бъде
намалена чрез предаването на допълнителни суми.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на дата 12.12.2018 г. чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 2800 лева,
като правилно съгласно гореизложените принципни постановки, в
обстоятелствената част на обвинителния акт поддържането на заблуждение е
счетено за релевантно именно до тази дата.

По пункт 12. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице, доколкото както
Р.Н., така и М.Н. са били едновременно заблуждавани.
41

Действително се доказва че инкриминираните суми са били фактически
предавани само от св. Н., но предвид установеното, че парите били общи за
двамата свидетели Н.и, то законосъобразно е счетено, че са ощетени
патримониумите и на двете лица и те се явяват едновременно пострадали.
Предвид невъзможността да се установи с точност каква част от общите
пари е принадлежала на св. Н. и каква на св. Н., законосъобразно е приложено
правилото на чл. 30, ал.2 от Закона за собствеността и частите им са счетени
за равни, като на патримониума на всеки един от тях се припада по ½ ид. част
от общо причинената вреда в размер на 1518 лева, явяваща се предмет на
престъплението по този пункт, или вредата за всеки от тях възлиза на 759
лева.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у Р.Н. и М.Н., че подсъдимият
срещу заплащане ще им съдейства за продажба на техен имот, като още
изначално подсъдимият нямал никакво намерение да стори това, което
заблуждение било впоследствие поддържано чрез изявленията на
подсъдимия, че следва да му предадат допълнителни суми, необходими за
подготвяне на документи за обещаната продажба на същия имот.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на неустановена дата през месец май 2019г., г. чрез
фактическо предаване в държане на подсъдимия на последната част от
общата сума, възлизаща на 1518 лева, като правилно съгласно
гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 13. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице - Н. Д. М..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у Н. Д. М., че срещу заплащане
подсъдимият ще окаже съдействие при продажба на неин имот.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното
деяние, с предприетия акт на фактическо имуществено разпореждане-
фактическо предаване в държане на подсъдимия на процесната сума-
1100,00лв., явяваща се предмет на престъплението по този пункт.

По пункт 14. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице- А.М.А..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у А.М.А., че подсъдимият ще
набави на свидетелката необходими документи за продажба на неин имот
срещу определена сума пари, като още изначално подсъдимият нямал никакво
намерение да се снабди с документите, което заблуждение било в
последствие поддържано от подсъдимия чрез поискване на допълнителна
сума за снабдяване с документите.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на 27.02.2019 г. чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 1321,00 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт), като правилно
42

съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 15. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице- Н. П. М..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у Н. П. М., че подсъдимият ще
набави на свидетеля необходими документи за продажба на негов имот срещу
определена сума пари, като още изначално подсъдимият нямал никакво
намерение да се снабди с документите, което заблуждение било в
последствие поддържано от подсъдимия чрез поискване на допълнителна
сума за снабдяване с документите.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на 04.03.2019 г. чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 735,00 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт), като правилно
съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

По пункт 16. При обвинението по този пункт е налице разминаване във
фигурите на пострадалото и заблуденото лице. Заблуденото лице се явява св.
Н. В.а, върху чието съзнание подсъдимият въздействал, създавайки неверни
представи. В резултат от създаденото заблуждение св. В.а предала на
подсъдимия сумата от 310 лева. Предвид установеното обаче, че тази сума
била собственост на нейния син-К. В., именно неговия патримониум се явява
ощетен и той е легитимирано пострадало лице по този пункт.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми- възбуждане на заблуждение у Н. В.а, че следва да бъдат предадени на
подсъдимия суми, представляващи такси за задействане на процедура по
делба на неин сънаследствен имот, при положение, че подсъдимият още
изначално нямал намерение да окаже каквото и да било съдействие за
извършване на делбата.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното деяние
- 10.01.2019 г., с предприетия акт на фактическо имуществено разпореждане-
фактическо предаване в държане на подсъдимия на процесната сума-310,00
лв., явяваща се предмет на престъплението по този пункт.

По пункт 17. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице- М. Р. Н..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у М. Р. Н., че подсъдимият ще набави на
свидетелката всички необходими документи за продажба на неин имот срещу
определена сума пари.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното
деяние- 21.01.2019г., с предприетия акт на фактическо имуществено
разпореждане- фактическо предаване в държане на подсъдимия на
процесната сума- 430,00 лева, явяваща се предмет на престъплението по този
43

пункт.

По пункт 18. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице- Т. Д. М..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у Т. Д. М., че подсъдимият ще набави на
свидетелката всички необходими документи за продажба на неин имот срещу
определена сума пари.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното деяние
- 06.02.2019г., с предприетия акт на фактическо имуществено разпореждане-
фактическо предаване в държане на подсъдимия на процесната сума- 653,00
лева, явяваща се предмет на престъплението по този пункт.

По пункт 19. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице- Н.С.Т..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез първата от алтернативните
форми-възбуждане на заблуждение у Н.С.Т., че подсъдимият срещу
заплащането на определена сума пари ще съдейства на свидетелката за делба
на неин сънаследствен имот.
Престъплението е довършено на същия ден като изпълнителното
деяние-25.02.2019г, с предприетия акт на фактическо имуществено
разпореждане- фактическо предаване в държане на подсъдимия на процесната
сума- 750,00 лева, явяваща се предмет на престъплението по този пункт

По пункт 20. При обвинението по този пункт е налице пълно
съвпадение между фигурите на пострадало и заблудено лице, доколкото
както Г. Ил. В., така и дъщерите й - свид. В. Тр. В. и свид. В. Тр. В. са били
едновременно заблудени от подсъдимия, като същевременно
патримониумите и на трите са били ощетени със сумата от по 1500 лева,
която всяка от свидетелките предала на подсъдимия.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез двете алтернативни форми.
Първоначално възбуждане на заблуждение у Г.В., В.В. и В.В., че
подсъдимият срещу заплащане ще им съдейства за подготовка и извършване
на делба на техен сънаследствен имот, като подсъдимият още изначално
нямал намерение да окаже, каквото и да било съдействие, което заблуждение
било впоследствие поддържано чрез изявленията на подсъдимия, че
първоначално предадените му пари не били достатъчни за изваждане на
документите, необходими за делбата, като били необходими и допълнителни
суми.
Престъплението е довършено с акта на последното имуществено
разпореждане на 26.06.2019 г., чрез фактическо предаване в държане на
подсъдимия на последната част от общата сума, възлизаща на 4500 лева
(явяваща се предмет на престъплението по този пункт), като правилно
съгласно гореизложените принципни постановки, в обстоятелствената част на
обвинителния акт поддържането на заблуждение е счетено за релевантно
именно до тази дата.

Във всеки един от гореизложените случаи за деецът е липсвало правно и
фактическо основание да получи и задържи предмета на престъплението,
44

предаден от съответните заблудени лица. Посредством възбуждането и
поддържането на заблуждение, че във всеки конкретен случай срещу
предмета на престъплението деецът ще извърши и окаже действията по
фактическо и юридическо съдействие (подробно описани по-горе пункт по
пункт), които още изначално е нямал намерение да изпълни, деецът е създал
у заблудените лица неправилната представа, че обещаната от него насрещна
престация представлява налично правно основание за имущественото
разместване, като всички актове на имуществено разпореждане са
мотивирани само и единствено от тази неправилна представа, което доказва
във всички гореизброени случаи наличието на съставомерната функционална
връзка между изпълнителното деяние, акта на имуществено разпореждане от
заблудените лица и нанесената съставомерна щета.

От субективна страна престъплението по чл. 209 НК се извършва с
пряк умисъл като форма на вината, като за наличието на такъв е
достатъчно деецът да съзнава:
- че няма правно основание да получи имуществото;
- че чрез възбуждането и поддържането на заблуждение в съзнанието на
заблудените лица за определени факти от действителността създава у тях
неправилното усещане за налично такова основание;
- че лицето упражняващо фактическа власт върху имуществото ще
извърши акт на имуществено разпореждане в ползва на дееца или избрано от
него лице именно водено от тези си погрешни представи за съществуващо
правно основание;
като въпреки това желае и цели това имуществено разпореждане,
което да доведе до имотна облага за самия деец или за избрано от него
трето лице.
Така Решение № 543 от 10.03.2011 г. по н. д. № 557 / 2010 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение
Следва да е налице и специфично присвоително намерение,
разбирано като стремеж на дееца -той или лицето в чиято полза действа-
да разполагат с възможността да държат, третират и да се разпореждат с
полученото имущество като със свое собствено.
Така Тълкувателно решение № 13 от 09.05.1973 г. по н. д. № 8/1973 г.,
ОСНК на ВС, ППВС 13/1963, Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. №
5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г.,
Тълкувателно решение № 34 от 22.XI.1979 г. по н. д. № 24/79 г., ОСНК,
Решение № 10/28 януари 2016г., н. д. № 1456/2015г. на ВКС.
Отношението към присвоеното имущество като към свое собствено
следва да е окончателно и безвъзвратно. Ако деецът цели чрез възбуждане
или поддържане на заблуждение без правно основание да получи
имущество, за да го ползва и след това да го върне (например получаване
на кредит от банка, с намерение погасителните вноски редовно да се плащат и
кредита да се върне), същият не върши измама, а друг вид престъпление.
45

Така Решение № 553 от 09.12.2011 г. по нак. д. № 2650/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 273 от 18.VII.1983 г. по н. д. № 279/83
г., II н. о, Решение № 611 от 28.03.2012 г. по нак. д. № 2757/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 273 от 18.VII.1983 г. по н. д. № 279/83
г., II н. о., Решение № 57 от 19.II.1982 г. по н. д. № 45/82 г., I н. о., Решение №
224 от 15.06.2015 г. по н. д. № 615 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 221 от 13.12.2018 г. по н. д. № 938 / 2018 г. на Върховен
касационен съд

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
трайната съдебна практика деецът може да използва и договорни отношения
/включително писмени или нотариално оформени или дори неформални
такива по устно обещаване за извършване на услуга срещу
възнаграждение/, като форма на въвеждане и поддържане на заблуждение. В
този случай деецът всъщност не желае последиците на договорното
отношение, а го използва само като метод, като средство за въвеждане
и/или поддържане на заблуждението. Той още предварително/изначално
не желае постигането на правомерния резултат на облигационното
отношение, а цели само получаване на имотната облага, без да престира
насреща каквото и да било, или пък в някои случаи престирането да е на
незначителна стойност.
Във всички случаи обаче, когато за целите на възбуждането и
поддържането на заблуждението се използват договорни отношения следва да
се прави разграничение дали е налице наказателна измама по смисъла на чл.
209 НК от една страна или гражданска измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД или
договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 и следващи от ЗЗД от друга.
Разграничението следва да се търси в субективното отношение на дееца
към момента на поемане на договорното задължение, като измама по чл.
209 НК ще е налице само когато деецът още изначално няма намерение да
изпълни поетото задължение, като използва същото само като
метод/средство за неправомерно набавяне на себе си или на друго лице на
неправомерна имотна облага, посредством мотивирането на пострадалото
лице да извърши акт на неоснователно имуществено разпореждане.
Така Решение № 321 от 17.09.2015 г. по н. д. № 835 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 523 от 22.12.2009 г. по н.д. № 543/2009
г. на ВКС, Решение № 102/ 06 юни 2017 година, първо наказателно
отделение, касационно дело № 367 / 2017 година на ВКС.
Доколкото изначалното субективното намерение за изпълнение или
неизпълнение на поетите задължения е факт от душевния мир на подсъдимия,
практиката е извела редица обективни критерии които позволяват да се
направи преценка за неговото наличие или отсъствие. Такива примерни
обстоятелства, които навеждат на извод за изначална липса на
намерение за изпълнение на поетите задължения са:
-обективна липса на възможност за изпълнение на задълженията към
46

момента на поемането им;
-липса на отчетност за средства, които се получават;
-неправдоподобни оправдания за забава в изпълнението на
задължението;
-прехвърляне на имуществото на дееца на трети лица, за да не може да
се реализира договорната му отговорност;
-настояване насрещната престация да се получи веднага, преди
изпълнение на поетото задължение, съчетано с липса на каквито и да било
действия по изпълнение на дължимата от подсъдимия престация;
-предприемане на действия по укриване от изправната страна,
включително и честа смяна на мястото на дейност, неотговаряне на
телефонни обаждания и посещения от пострадалите лица, насочени към
изискване на обяснение и отчетност за неизпълнение на насрещната
престация и др.
Възможно е да са налице само един или съчетани няколко от примерно
изброените критерии. Във всеки случай обаче преценката следва да е
комплексна и по един недвусмислен начин да сочи на изначална липса на
намерение за задължаване.
В този изричен смисъл Решение № 321 от 17.09.2015 г. по н. д. № 835 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 102/ 06
юни 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 367 /
2017 година на ВКС, Решение №232/28.01.2020 по дело №915/2019 на ВКС,
Решение № 704 от 3.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 1025/2004 г., III н. о.,
Решение №87/13.06.2019 по дело №289/2019 на ВКС, Решение №
16/27.02.2018 г, Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1209 по
описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 353 от 06.12.2012 г. по нак. д. №
1032/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 408/16 декември 2014
година, първо наказателно отделение, касационно дело № 1112 / 2014 на
ВКС, Решение № 353/24 февруари 2015 год.КНОХД № 1140 / 2014 на ВКС,
Решение № 63/11 май 2015 година, трето наказателно отделение, н. дело №
34/2015 година на ВКС, Решение № 176/11 май 2015г., трето наказателно
отделение, н. д. № 267/2015г. на ВКС, Решение № 281/10 януари 2017 г.,
трето наказателно отделение, н. д. № 973/2016 г. по описа за 2016 г. на ВКС,
Решение № 329, наказателно дело № 1105/2015 на ВКС, Решение № 278/24
януари 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 1014 /
2016 година на ВКС, Решение № 337/ 2015 година , касационно дело № 716 /
2015 година на ВКС.

В настоящия случай следва да се съобрази, че производството е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371, т.2 НПК, като
при тази процедура според трайната съдебна практика признанието на дееца
обхваща всички факти описани в обвинителния акт, относими към
съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна, тоест признанието обхваща и два факта, които са изрично и нарочно
47

описани в обвинителния акт (както и при анализа на цялостното
продължавано престъпление, така при описание на релевантните факти
относими към обвиненията по отделните пунктове), а именно:
-изначалната липса на намерение у подсъдимия да изпълни поетите
ангажименти към заблудените и пострадали лица;
-изначалната му цел по противозаконен начин да си набави
неправомерна облага за сметка на пострадалите лица, тоест противозаконно
да възбуди и поддържа заблуждение и да присвои без правно основание
предаденото му имущество, като по този начин набави за себе си облага, за
сметка на ощетяване патримониумите на пострадалите.
Същевременно, веднъж направено, самопризнанието по реда на чл.
371, т.2 НПК е неоттегляемо след постановяване на определението на
съда за провеждане на производството по този ред.
В този смисъл са задължителните указания на т.8 от Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС
Така и Решение №6/08.04.2020 по дело №1196/2019 на ВКС, Решение
№28/16.04.2020 по дело №36/2020 на ВКС, Решение № 3 от 03.02.2015 г. по
нак. д. № 1976 / 2014 г. на ВКС, Решение № 2/ 16 март 2018 по н. дело №
1254/2017 година на ВКС, Решение №245/24.01.2020 по дело №743/2019 на
ВКС, Решение № 246/ 16.11.2017 г. по н.д № 885 по описа за 2017 на ВКС,
Решение № 303/16 януари 2017 година, по н.д. № 1046/ 2016 година на ВКС,
Решение № 303/16 януари 2017, к. д. № 1046/ 2016 на ВКС, Решение № 40/
29.06.2017 г. по н.д № 1328/2016 г. на ВКС.

От гореизложеното следва, че престъплението се явява доказано и от
субективна страна.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че освен от
направеното признание по реда на чл. 371, т.2 НПК, изначалната липса на
намерение у дееца да изпълни поетите задължения се разкрива и от
доказателствата по делото, като се съобразяват критериите разкрити в
цитираната по-горе трайна съдебна практика.
Само като илюстрация могат да се посочат следните обстоятелства,
които са намерили отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признати са от подсъдимия, а и се установяват от разпита на свидетелите по
делото:
-видно от показанията му свид. Ч. многократно разговарял с
подсъдимия по мобилния му телефон и го посещавал в офиса му, за да
разбере какви са причините за това, Н. да не му предава сумата от продажбата
на съсобствения на св. Ч. имот, но подсъдимият всеки път отлагал
даването на парите, без да може да даде задоволително обяснение за
забавянето;
- изобщо липсвала каквато и да било необходимост от разваляне на
договора между св. А. Г. и фирма „Алика", като от господин П. изобщо не
било отправяно такова искане, а и подсъдимият изобщо не бил предприемал
48

действия в такава насока /относно обвинението по пункт 3/;
-по показания на св. Ф., след извършена от нея справка в Агенцията по
вписванията същата установила, че по силата на издаденото му пълномощно
подсъдимият вече бил продал имотите й на трето лице , като
същевременно с месеци продължавал да я убеждава, че е необходимо да
му предава допълнителни средства за изваждане на допълнителни
документи за сделката, която реално вече отдавна била осъществена;
-липсвала реална причина, която да налага св. Д. да връща на
подсъдимия сумата от 1200 лева по сделка с негов недвижим имот, доколкото
такова искане изобщо не било отправено от насрещната страна /относно
обвинението по пункт 6/;
-подсъдимият твърдял пред св. Д., че за да се осъществи сделката за
притежавания от него имот със св. Д. следва да му предаде парични суми за
изваждане на необходимите документи, при положение, че всички
документи вече били извадени и всички разноски поети от св. Д.;
-след като получил исканите от него пари, подсъдимият спрял да
отговаря на обажданията на свид. К. и Н. Г., като не изпълнил нито един
от ангажиментите, поети спрямо тях;
-при извършена проверка при нотариус В.З., св. С. установила, че
подсъдимият изобщо не е запазил час за нотариална сделка , като
същевременно настоятелно и многократно бил изисквал от нея
предаването на нови и нови суми, които твърдял, че са необходими за
изваждане на документи по повод несъществуващата нотариална сделка;
-св. А.А. след извършена справка в Агенция по вписванията установила,
че изобщо не разполага с наследствени имоти, по повод на които
несъществуващи имоти подсъдимият бил искал от нея предаването на
парични суми за издаване на необходими документи;
-след като получил от св. В.а пари за изваждане на документи във
връзка с неин наследствен имот-подсъдимият на няколко пъти се свързвал със
св. В.а, като й съобщавал, че са насрочени дати за изповядване на
сделката при нотариус, без въобще да е предприемал действия в тази
насока, като в последния момент изтъквал различни оправдания за
отлагането на срещата;
-подсъдимият изисквал от св. Н. пари за подготовка на делбата на
съсобствени имоти между нея и брат й, при положение, че такива имоти
изобщо не били налични;
-св. М., след като предала исканите пари на подсъдимия, но не получила
уговорената насрещна престация от него, при опитите си да се свърже с него
многократно установявала, че той си е сменил офиса на фирмата и
телефонния номер, за да не може да бъде открит;
-при проверка в поземлената комисия в село Церево и село Калугерово
св. М. установила, че подсъдимият изобщо не разполагал с възможност да
се сдобие с обещаните документи, доколкото за това действие се
изисквало пълномощно, каквото той не притежавал;.
49

-във всеки от случите, когато обещавал на пострадалите лица
съдействие за снабдяване с документи или за извършване на сделки,
подсъдимият държал да получи авансово сумите, поискани от тях;
-въпреки получените суми, подсъдимият не съдействал за издаване на
необходимите документи за обещаните сделки на нито едно от посочените
лица: Б.Ф., К. и Н. Г., В.С., Б.В., П.В., Р. М. Н. и нейният баща - свид. М. Ив.
Н., Н. Д. М., А.М.А., Н. П. М., Н. В.а, М.Н., Т.М., Н.Т. Г. Ил. В., В. Тр. В. и В.
Тр. В., като особено показателно е че в нито един от посочените случаи,
подсъдимият не предприел нито едно действие в насока изпълнение на
поетия ангажимент.
Същевременно на единствените свидетели, на които реално
посредничил за сключване на сделка и които реално получили продажна цена
за имотите си, а именно А. Г. и И.Д., подсъдимият впоследствие изтъкнал
несъществуващи основания за разваляне на сделката, за да може да
придобие получените от свидетелите суми срещу осъществените продажби на
техни имоти.
Според настоящия състав съвкупното ценене на посочените
обстоятелства по един недвусмислен начин доказва:
-изначалната липса на намерение у подсъдимия да изпълни поетите
ангажименти и
-изначално наличното у него измамливо намерение.

Налице е и квалифициращият белег по чл. 210, ал.1, т.3 НК, доколкото
съгласно трайната съдебна практика *******ят на ЮЛ представлява
длъжностно лице по чл. 93, т.1, б. „б“ НК на две самостоятелни основания:
-от една страна той извършва ръководна работа в ЮЛ по смисъла на
тълкуванието дадено в т. II, б „б“ от Тълкувателно решение № 73 от
23.12.1974 г. По н. Д. № 66/1974 г., ОСНК на ВС, а именно, че ръководна
работа е тази работа, която се изразява в стопанско- разпоредителна,
организационно- ръководна или организационно- възпитателна дейност;
- а от друга страна той управлява имуществото на юридическото лице,
като под управление тук се разбира възможността да извършва действия на
юридическо разпореждане с него.
Така Решение № 604 от 20.03.2013 г. по нак. д. № 1951 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 295/ 01 юли 2009 г.,, касационно дело
№ 284/2009 година на ВКС, Решение № 148 от 21.10.2016 г. по н. д. № 558 /
2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 83 от 28.02.2011 г. по нак. д.
№ 692/2010 г.
Същевременно видно от справката от търговски регистър, предметът на
дейност на дружеството, чийто ******* е бил подсъдимия „Агроинвестинг
Груп" ООД е:
- придобиване на земеделска земя, отдаване под аренда и наем,
търговия със земеделска земя;
-посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти.
50

Нещо повече, описано е в обвинителния акт, признато е от подсъдимия,
а и се установява от доказателствата по делото, че „заблудените лица“ са били
мотивирани да влезнат в преговорни отношение с подсъдимия именно
поради името и общественото доверие, с което се ползвала
управляваната от него фирма и убеждението, че той ще действа и ще
изпълнява задълженията от нейно име. Тоест налице е функционална
връзка между заеманото от подсъдимия длъжностно качество, възбуденото и
поддържано заблуждение и извършеното имуществено разместване, като
категорично свидетелство за тази функционална връзка е обстоятелството, че
всички квитанции и ПКО, които издавал подсъдимия на пострадалите лица,
били не от негово собствено, а името на управляваното от него ЮЛ .
В тази връзка следва да се отбележи, че е изцяло неоснователен доводът
на защитата, че обстоятелството, че подсъдимият издавал надлежно
документи за всяка платена сума било доказателство, че той имал намерение
да изпълни поетите задължения. По подробно изложените вече по-горе
съображения за изначалната липса на намерение у подсъдимия да се задължи
в отношенията си с пострадалите лица, следва да се приеме, че издаването на
цитираните ПКО и квитанции е било само метод, средство, с което той
да улесни възбуждането и поддържането на заблуждение и да усили
интензитета и въздействието на погрешно създаденото впечатление, че
заблудените лица преговарят с коректен бизнес партньор, който има
намерение да изпълни поетите ангажименти.

Налице е и квалифициращия признак по чл. 210, ал.1, т.4 НК.
На първо място предвид броя на пострадалите лица и стойността на
предмета на престъплението не може да се приеме, че случая е маловажен.
Процесното престъпление се явява повторно по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в чл. 28 НК, предвид предходното осъждане на дееца по
НОХД № 969/2014г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, с присъда влязла
в сила на 24.10.2014г. за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, на една година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било
отложено с изпитател срок от 4 години.
Изпълнено е условието на чл. 30 от НК да не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието, като тук следва да се съобрази, че съгласно
трайната съдебна практика при условно осъждане срокът по чл. 30 НК
започва да тече от изтичане на изпитателния срок. Така Решение
№90/04.06.2019 по дело №350/2019 на ВКС.
В случая изпитателния срок изтича на 24.10.2018г. , което обуславя
извод, че пет годишния срок, представляващ пречка за повторността би
изтекъл едва на 24.10.2023г.

Доколкото престъплението, за което е повдигнато обвинение, е
извършено с 20 самостоятелни деяния, осъществявани методично и регулярно
всеки месец в рамките на период от около две години и три месеца, като
51

всяко деяние самостоятелно осъществява признаците на престъпния състав по
чл. престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.209, ал.1 и доколкото
деянията са извършени при една и съща обстановка, в изпълнение на общ
възобновяващ се във времето престъпен умисъл (да се придобива по
неправомерен начин доходи чрез посегателства срещу собствеността) при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, то цялата инкриминирана престъпна деятелност на
подсъдимия следва да се квалифицира като продължавано престъпление по
чл. 26 НК.

ПО НЯКОИ НЕПРЕЦИЗНОСТИ В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ.

В обвинителния акт се забелязват някои технически неточности от
правописен характер, като например:
при изписване на името на управляваната от подсъдимия фирма, вместо
действителното и наименование „Агроинвестинг Груп" ООД, на
някои места в обвинителния акт е технически неправилно изписано
„Агроинвест Груп" ООД. Доколкото обаче, в обвинителния акт
надлежно е посочено коректното ЕИК на дружеството- *******, то
по делото не възниква абсолютно никакво съмнение относно
неговото действително наименование и идентичност;
на няколко места са допуснати правописни грешки при изписване на
имената на св. Д. и С.. Доколкото обаче, както на ДП, така и на съдебна
фаза самоличността им е надлежно снета, то не възникват по делото
никакви съмнения относно действителното им име;
на три места в обвинителния вместо подсъдимия Н. е изписано
подсъдимия Н.. Предвид посочване ЕГН на същия и снемане на
неговата самоличност, както на ДП, така и на съдебна фаза, обаче не
възниква каквото и да било съмнение относно точните имена и
идентичността на лицето.
Според съда в случая не се касае нито за СПН по смисъла на чл. 248,
ал.1, т.3 НПК, нито за ОФГ по смисъла на чл. 248а НПК, поради което
тези непрецизности не са отстранени в разпоредително заседание. Касае се за
печатни, технически, правописни неточности, които обаче по никакъв
начин не променят смисъла на повдигнатото обвинение и не внасят
каквато и да било неяснота по делото.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъпление по чл.210, ал.1 от НК се предвижда наказание от 1 до 8
години лишаване от свобода. Предвидена е и възможност по усмотрение на
съда да се наложи наказание конфискация.
Посочените специален минимум и максимум показват, че при баланс
на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, средният размер би бил
четири години и половина.
52

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че следва да се определи наказание по реда на чл. 54 НК в
размер на 4 години лишаване от свобода, малко под средния размер .
Като смекчаващо обстоятелство съдът на първо място цени изразените в
хода на съдебните прения съжаление и разкаяние за стореното,
съпроводено с публично поднесено извинение към пострадалите лица.
Посоченото индикира на вече започнал процес на осъзнаване
противоправността на извършеното, което от своя страна е индиция за
наченато поправяне и превъзпитание у дееца в резултат от воденото срещу
него производство по НПК, което предполага, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет наказателна
репресия.
На следващо място като смекчаващо обстоятелство с особено висок
интензитет съдът цени възстановяването на всички съставомерни вреди.
От една страна посоченото е свидетелство, че изразените в съдебно заседание
съжаление и разкаяние не са само формални и привидни, а израз на
започващ процес на душевен катарзис и промяна у подсъдимия. От друга
страна възстановяването на вредите представлява последващ довършването
на деянието акт, който следва да бъде поощрен, адмириран и премиран,
доколкото в максимална степен съдейства на задължението на държавата да
осигури пълна и всеобхватна защита на имуществените и
неимуществени права на жертвата на престъплението.
Посочените две обстоятелства, макар и само две на брой, но за сметка
на това с висок интензитет на значимост следва да бъдат ценени в две
насоки:
-от една страна същите не позволяват налагането на наказание в
завишените размери, претендирани от държавното и частното обвинение,
доколкото в този случай наказанието би се превърнало в самоцелна
репресия, отдалечена и откъсната от целите по чл. 36 НК, които
преследва;
-от друга страна, обаче тези обстоятелства не могат да имат и
значението, претендирано от защитата и да обусловят налагане на наказание
по реда на чл. 55 НК или към законоустановения минимум по реда на чл. 54
НК. В тази връзка следва да се отчете времето на тяхното сторване- едва на
съдебна фаза на процеса, повече от 4 години след началото на
инкриминирания период. Действително, както правилно изтъква защитата,
на ДП подсъдимият е бил задържан, което може да се възприеме като
обективна пречка за набавяне на необходимите средства за възстановяване на
вредите. Не може да не се съобрази обаче дългия период от почти две години
и половина, през които подсъдимият е могъл да изпълни имуществените си
задължения към пострадалите лица преди образуване на ДП, като вместо да
стори това той е въвеждал нови и нови лица в заблуждение. Поради
изложеното съдът придава високо значение на посочените две обстоятелства,
но намира, че те не могат да бъдат надценявани и да бъдат считани за
53

изключителни, особено на фона на многобройните налични отегчаващи
обстоятелства, които ще бъдат обсъдени по-долу.

На следващо място съдът дължи изрични мотиви досежно
обстоятелствата, които в конкретния случай не биха могли да се
третират като смекчаващи.
Първо такова обстоятелство е признанието на вината, доколкото тя
следва да бъде съобразена чрез редукцията по чл. 58а НК, като съществува
забраната по чл. 56 НК това обстоятелство да се взема предвид два пъти при
индивидуализация на наказателната отговорност на дееца.
В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС , според т.7
от което признанието на вината и провеждането на производството по реда
на глава 27 НПК не следва да се счита за смекчаващо обстоятелство, освен
ако признанието не е дадено още на досъдебна фаза и не е съдействало
съществено за разкриване на престъплението и облекчаване дейността на
разследващите органи. Това е така защото деецът бива възнаграден за
своето добросъвестно процесуално поведение чрез редукция на
наказанието по реда на чл. 58а, ал.1 НК, а е недопустимо едно и също
обстоятелство да бъде отчитано два пъти при индивидуализация на
наказателната отговорност.
В конкретния случай признанието на вината е направено едва в хода
на разпоредителното заседание и то след като престъплението вече е
разкрито и доказано в резултат от огромната по обем доказателствена
дейност на органите на разследването. Действително на ДП подсъдимият е
давал подробни обяснения, но същите са били подчинени на
преследваната към този момент линия на защита, че са били налице само
неуредени граждански отношения, а не наказателно правна измама, поради
което не може да се приеме, че е налице добросъвестно съдействие, което да
обуслови изключението по цитираното тълкувателно решение.
На следващо място не може да има значението, претендирано от
защитата и обстоятелството, че подсъдимият има задължение да се грижи за
роднини.
Действително от представената медицинска документация се
установява, че майката и бащата на подсъдимия са във влошено здравословно
състояние. Същото обаче е с голяма давност и датира още от момента на
извършване на инкриминираните деяния.
Относно децата на подсъдимия се установява, че едното вече е
пълнолетно, а другото е непълнолетно, но пък за сметка на това
родителските права върху него не са предоставени на подсъдимия, а на
майката, с която подсъдимият е разведен.
Задължение за подсъдимия да полага грижи за посочените лица е
съществувало още към момента на извършване на престъплението, но видно
от престъпната му деятелност семейните му обязаности не са изиграли
54

ролята на контрамотив срещу извършване на общественоопасни деяния,
поради което и няма как да бъдат основание за смекчаване на наказателната
отговорност за извършеното от него. Още повече, че нито здравословното
състояние на родителите (видно от представената медицинска документация),
нито възрастта на децата (видно от удостоверенията им за раждане) не е
несъвместима с пребиваване на подсъдимия в местата за лишаване от
свобода.
Желанието у подсъдимия да прекарва време със своите деца и родители
е следвало да бъде съобразено от него и да го мотивира да има такова
поведение в обществото, което да му позволи да реализира това си желание,
но в никакъв случай не може да доведе до намаляване на следващото му се
наказание в справедлив и законосъобразен размер.

Не може да има значението на смекчаващо обстоятелство и мотивът
изтъкван от защитата за извършените измамливи действия, а именно за да
се подпомагат финансово родителите и деца на подсъдимия.
На първо място този мотив остана недоказан по делото. Действително
се установява, че подсъдимият е имал болни родители и деца, чиято издръжка
да плаща, но от посоченото по никакъв начин не следва, че измамливите
действия, причинили вреди в толкова висок размер, са извършвани именно
заради тези обстоятелства, в която насока нито се съдържат признати факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, нито са ангажирани
доказателства (още повече, че както вече се изясни по-горе, предвид
процедурата, по която протече производството, за съда съществува забрана
да съобразява факти, които не фигурират сред признатите от подсъдимия).
Което е по-важното обаче, според настоящия състав, дори да беше
доказан подобен мотив, то той не би бил извинителен. Наличието на
задължение за полагане на грижи за болни и възрастни родители и за деца, е
всеобщо и тежи върху почти всички членове на обществото на средна възраст,
поради което би следвало да формира у подсъдимия стремеж за повишаване
на неговите доходи чрез увеличаване на количеството и интензитета на
полагания обществено полезен труд, но в никакъв случай не би следвало да
води до стремеж да се набавят средства за издръжка на собственото му
семейство за сметка на над двадесет на брой измамени граждани. Тоест
евентуално наличен подобен мотив според настоящия състав би имал точно
обратното на твърдяното от защитата значение, като би повишила степента
на обществена неприемливост и опасност на извършеното, вместо да ги
намали.
Изцяло неоснователен е доводът, че като смекчаващо обстоятелство
следвало да се отчете липсата на изначално намерение за измамване на
пострадалите лица. Както вече се разясни по-горе при анализа от правна
страна, ако да бе установена изначална липса на измамливо намерение,
това би било основание не за намаляване на наказанието, а за цялостно
оправдаване на подсъдимия, доколкото деянието му би се явило
55

несъставомерно от субективна страна. Изрично е признато от подсъдимия
обаче, а и се установява от доказателствата по делото, че той още изначално
не е имал намерение да изпълнява поетите задължения към
пострадалите лица, а единствената му цел във взаимоотношенията с тях
още изначално е била да набави за себе си по измамлив начин
имуществена облага за сметка на ощетяване на тяхното имущество.
Действително по делото е представена медицинска документация, че
подсъдимият страда от бронхит. Това заболяване, обаче нито е
несъвместимо с пребиваването му в местата за лишаване от свобода, нито
може да бъде по своето естество основание за налагане на по-леко наказание,
още повече, че според ЗИНЗС същият при необходимост би могъл да ползва
в затвора необходима квалифицирана медицинска помощ.
Не може да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство изтъквания от
защитата факт, че подсъдимият преди инкриминирания период
добросъвестно изпълнявал задълженията си към пострадалите лица, което
било създало у тях отношение на доверие. Посоченото обстоятелство, а
именно злоупотреба и възползване от доверието и добросъвестните
разбирания за почтеност в търговския оборот у „заблудените лица“ не
само, че не понижава, а точно обратното- повишава степента на обществена
неприемливост и опасност на извършеното, поради което се цени от съда
като първо отегчаващо обстоятелство по делото. Нещо повече, според съда
авторитета и доверието, с които се е ползвал сред пострадалите лица
подсъдимият, обективно са били от естество да произведат у него
контрамотив срещу извършване на посегателства върху имуществата на тези
лица. Подобна психологическа нагласа у подсъдимия обаче не е била налице,
което е допълнително основание посоченото обстоятелство да се цени като
отегчаващо, а не като смекчаващо.
В тази връзка следва да се отчете трайно утвърденото в доктрината и
съдебната практика становище, че като отегчаващи обстоятелства следва да
се отчитат всички факти от действителността, които не са предвидени в
закона и които обективно пречат на формирането на вината, защото са
обективно от естество да препятстват вземането на решение за
извършване на деянието, като въпреки това тяхно въздействие като
контрамотив, деецът го е извършил.
В този смисъл- Ал. Стойнов, цит. съч., дял четвърти, глава трета, „Общи
правила за определяне на наказанието“.
Така и Решение № 544/ 20 януари 2014 г, Наказателна колегия, II н.о., н.
дело № 1923/2013 год. на ВКС, Решение №246/27.01.2020 по дело
№1067/2019 на ВКС.

На следващо място като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и
извършването на престъплението при две самостоятелни
квалифициращи обстоятелства- едновременно по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 4
НК, което чувствително завишава степента на обществена опасност на
56

извършеното.
Така изрично Решение № 417 от 02.11.2012 г. по нак. д. № 1414/2012 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 335/30 септември 2014г., трето
наказателно отделение, н. д. №1050/2014 г. на ВКС, Решение № 391/13
октомври 2014 година, трето наказателно отделение, н. дело № 1236/14
година на ВКС, Решение №215/08.11.2018 по дело №761/2018 на ВКС.

На следващо място следва да се отчете и трайната съдебна практика
приемаща, че като отегчаващи обстоятелства се отразяват всички особености
на конкретно извършеното престъпление, които надхвърлят минимално
необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение № 285 от 11.09.2015 г. по н. д. № 948 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019,
Решение № 52 от 01.06.2015 г. по н. д. № 11 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 631 от 15.01.2003 г. по н. д. № 525/2002 г., III н. о. на ВКС,
Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019, Решение № 65 от 5.02.2010 г.
на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о, Решение №248/22.01.2020 по дело
№863/2019 на ВКС, Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС,
Решение № 48 от 08.05.1995 г. по н.д. № 634/94 г., II н.о. на ВКС, Решение
№104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение №175/15.10.2019 по
дело №713/2019 на ВКС, Решение № 27/07.02.2017 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1295 по описа за 2016 г. на ВКС, Решение
№167/19.12.2019 по дело №678/2019 на ВКС и много други.
Като такива обстоятелства значително надхвърлящи минимално
необходимото за съставомерност на деянието следва да се отчетат:
броя на деянията, включени в продължаваното престъпление -20 ,
докато за съставомерността на престъплението е достатъчно и само едно;
броя на пострадалите лица, чийто патримониум е ощетен- 24;
периода на продължаваното престъпление- почти две години и три
месеца, като изпълнителното деяние е осъществявано и вреди са
причинявани методично през целия период;
извършването на продължаваното престъпление чрез двете
алтернативни форми на изпълнителното деяние- възбуждане и
поддържане на заблуждение, като за съставомерност е била достатъчна
и само една от тях;
изключително високия размер на престъпно посегателство – 28 167 лева.
В тази връзка следва да се съобрази, че към момента на довършване на
продължаваното престъпление минималната работна заплата в страната
възлиза на 560 лева, тоест стойността на предмета на престъпление
възлиза на 50 минимални работни заплати, което е изключително
близо до критерия 70 минимални работни заплати (Тълкувателно
решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК ),
който би обусловил допълнителен квалифициращ белег-големи
размери. В тази връзка следва да се обсъди и доводът на защитата, която
57

пледира общият размер на предмета на престъплението да се раздели на
общия брой месеци включени в инкриминирания период. При
извършване на това аритметично действие се получава, че деецът е
получавал редовен доход от престъпна дейност в рамките на около
две минимални работни заплати средно месечно, което чувствително
надвишава доходите на значителна част от гражданите, заети с
обществено полезна дейност, поради което за настоящия състав е изцяло
непонятно какви точно позитиви се опитва да извлече защитата от това
обстоятелство.
По-важното обаче е, че посочените обстоятелства, ценени в тяхната
съвкупност водят на извод за изключително висока степен на обществена
опасност на извършеното и не позволяват определяне на наказанието в
занижените размери претендирани от защитата, доколкото в противен случай
би се достигнало до противоречие с изискването на чл. 54 НК, а именно
наказанието да се съобразява със степента на обществена опасност на
извършеното.
Така Решение №104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение
№175/15.10.2019 по дело №713/2019 на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по
дело №678/2019 на ВКС.

Като отегчаващо обстоятелство на следващо място следва да се отчетат
данните за съдимостта на дееца, извън осъждането, обуславящо
квалифициращия признак повторност. В тази връзка следва да се
съобрази, че:
в съвкупност с осъждането по НОХД 969/2014г. (което обуславя
квалифициращия признак повторност) деецът е извършил и друго
престъпление по чл. 209 НК в периода април-май 2013г., за което е
осъден по НОХД 127/2014. Действително в бюлетина за съдимост за
това осъждане е посочено, че е настъпила реабилитация по право. Това
отбелязване обаче е погрешно и не обвързва настоящия състав. Това е
така, доколкото наказанието по НОХД 127/2014 е загубило своята
самостоятелност чрез групирането му с осъждането по НОХД 969/2014г.,
а същевременно осъждането на дееца по настоящото дело, доколкото е
извършено в изпитателния срок, който му е определен по НОХД
969/2014г. представлява пречка за настъпване на реабилитацията по
право за това осъждане.
не съществува пречка да се отчетат не самото осъждане по НОХД
969/2014г. (което обуславя повторността), а неговите особености и
характеристики, а именно по него деецът е признат за виновен не за
едно престъпление, а за извършена реална съвкупност от
престъпления по чл. 209 НК, като общата продължителност на
престъпната дейност е от май до юли 2017г. За това осъждане в
бюлетина за съдимост е неправилно отразено, че е настъпила
реабилитация по право. Към момента на издаване на справката за
58

съдимост, обаче няма как да бъде съобразено осъждането по настоящото
дело, което именно се явява пречката да настъпи реабилитацията по чл.
86 НК.
в съвкупност с процесното престъпление, изследвано по настоящото
дело, деецът е извършил и друго посегателство по чл. 209 НК, предмет
на осъждането му по НОХД 983/2020г.
процесното продължавано престъпление отново за измама, извършена в
периода от Април 2017г. до Юни 2019г. се явява извършено в
изпитателния срок на осъждането му по НОХД 969/2014г. пак за измама.

Ценени в тяхната съвкупност посочените обстоятелства водят до два
кумулативни извода:
-деецът има трайно установени престъпни нагласи и то срещу
обществените отношения, защитаващи собствеността;
-за един доста продължителен период от време (2013-2019г) той е
превърнал измамата в свой редовен източник на доходи;
-проявил е една престъпна упоритост, която предходните му
осъждания, не са успели да неутрализират.
Посоченото говори, че въпреки вече започналия в хода на
настоящото производство поправителен процес, всъщност подсъдимия е
със завишена степен на лична обществена опасност, която не позволява
налагане на наказание в рамките на размерите претендирани от защитата,
доколкото би се достигнало до противоречие с изискването на чл. 54 НК при
определяне на наказанието съдът да отчита степента на обществена
опасност на дееца.

При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното
наказание лишаване от свобода в размер на 4 години съответства изцяло на
59

степента на обществена опасност на деянието и дееца и на особеностите на
конкретния случай, включително и на стойността на предмета на
престъпното посегателство.
В този смисъл са и Решение №151/07.10.2019 по дело №657/2019 на
ВКС, Решение №74/03.04.2019 по дело №155/2019 на ВКС в които изрично
се сочи, че при съкратено съдебно следствие, преценката за справедливост
на определяното наказание се прави съотносимо към размера преди
редукцията.
На следващо място, съдът намира, че така определеното наказание в
размер на 4 години лишаване от свобода ще съдейства за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия и да се наруши баланса и
пропорционалността между използваната държавна репресия и
преследваните цели.

Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК
е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета. След
редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в окончателен
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода ,
който да се отрази в диспозитива на присъдата.
В смисъл, че в диспозитива на присъдата се отразява само
окончателния размер, след редукцията по чл. 58а, ал.1 НК е и Решение
№181/23.06.2015 по дело №232/2015 ВКС

При определяне на режима на изтърпяване на наложеното наказание
настоящият състав съобразява, че инкриминираното престъпление е
извършено в условията на чл. 26 НК.
Същевременно трайната съдебна практика приема, че при
продължавани и продължени престъпления е напълно достатъчно само
част деянията да са извършени в изпитателния срок на предходно
условно осъждане, за да се прием, че цялото продължавано или
продължено престъпление е извършено в изпитателния срок.
Така Решение № 507 от 12.ХII.1988 г. по н. д. № 562/88 г., I н. о.,
Решение № 454 от 25.02.2015 г. по нак. д. № 1309/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о.,
Решение № 292 от 13.05.1998 г. на ВКС по н. д. № 110/98 г., II н. о.
Особено показателно в тази насока е Решение № 507 от 12.ХII.1988 г.
по н. д. № 562/88 г., I н. о, в което се чете:
„…С приложението на чл. 66, ал. 1 НК се постановява само едно
условно освобождаване от изтърпяване на определеното наказание.
Отлагателното условие е едно - осъденият да не е извършил в изпитателния
срок друго умишлено престъпление от общ характер, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода. Когато едно от деянията,
60

включени в продължаваното престъпление е извършено в изпитателния
срок, трябва да се приеме, че е настъпило условието за изтърпяване на
отложеното наказание. Това е така, защото, ако деецът бе извършил само
това първо деяние, решението, че следва да се изтърпи и отложеното не би
предизвикало никакви възражения. Усложняването поради това, че той е
продължил с други деяния и след изтичане на изпитателния срок няма
значението, каквото защитата му придава. Не може деецът да се поставя
в по-благоприятно положение за това, че е извършил продължаваното
престъпление, започнало в изпитателния срок, за който е отложено
изтърпяването на наказанието и завършило след изтичането му пред този,
който извърши едно деяние само в изпитателния срок. Продължаваното
престъпление не се разкъсва, когато част от деянията са извършени в
изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, а друга част след това, но от това
подсъдимият не може да черпи права и да бъде постановен в по-
благоприятно положение от лицето, извършило само едно деяние…“
В процесния случай с присъда по НОХД № 969/2014 г., по описа на РС
– Пазарджик подсъдимият е осъден на една година и шест месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години.
Присъдата е влязла в сила на 24.10.2014г., като изпитателният срок изтича на
24.10.2018г.
Процесното продължавано престъпление е извършено в периода от
03.04.2017 г. до 26.06.2019 г. Видно е, че по-голяма част от инкриминирания
период и част от отделните деяния, включени в продължаваното
престъпление попадат в рамките на изпитателния срок, поради което и
цялото продължавано престъпление следва да се счете за извършено в
изпитателния срок на осъждането по НОХД № 969/2014 г., по описа на РС
– Пазарджик.
Доколкото сборът от двете наказания (по настоящото дело и по НОХД
№ 969/2014 г., надхвърля две години), то съдът е обвързан да постанови
наказанието по настоящото дело на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

ПО КУМУЛАЦИЯТА НА ОСЪЖДАНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ

От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че престъплението по
настоящото наказателно производство и деянието по НОХД № 983/2020 г., по
описа на ПРС се явяват извършени в условията на съвкупност (преди по което
и да било от тях да има влязла в сила присъда), поради което на основание чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК осъжданията по тях следва да бъдат
групирани като на подсъдимия се определи едно общо най-тежко
наказание, а именно наказанието наложено по настоящото делото, в
окончателен размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС по вече
изложените съображения да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
61

Доколкото наказанието по НОХД № 983/2020 г., е пробация, а не
лишаване от свобода, то не са налице предпоставките (наказанията да са от
един и същи вид) на чл. 24 НК за обсъждане на възможността за
увеличаване на общото най-тежко наказание.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на определеното едно
общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е търпял наказание „Пробация“ по НОХД № 983/2020 г., по
описа на ПРС, като два дни „пробация“ на основание чл. 25, ал. 3 от НК се
зачитат за дин ден лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при изпълнение на
определеното едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил задържан по настоящото делото, а именно:
за 72 часа с прокурорско постановление по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 27.05.2020 г. до 29.05.2020 г. и
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 29.05.2020
г. до 11.03.2021 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 68 НК

Вече се спомена, че осъжданията на подсъдимия по НОХД № 969/2014
г., по описа на РС – Пазарджик, и НОХД № 127/2014 г., по описа на РС –
Пазарджик са извършени в условията на съвкупност, като с постановената
присъда по НОХД 969/2014 г., по описа на РС – Пазарджик същите са
групирани, като на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание
в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода ,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила- 24.10.2014г.
По-горе вече се обоснова защо процесното продължавано престъпление
се явява извършено в посочения изпитателен срок, поради което са налице
условията на чл. 68 НК да се постанови общото най-тежко наказание
наложено на подсъдимия по НОХД № 969/2014 г., по описа на РС –
Пазарджик и НОХД № 127/2014 г. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, изцяло и отделно
от определеното едно общо най-тежко наказание по НОХД №
20215330203018/2021 г. по описа на РС-Пловдив и по НОХД № 983/2020 г. в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Поставя се въпросът какъв следва да е първоначалният режим на
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода.
Преди измененията в ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017
62

г.) в съдебната практика не съществуваше колебания, че двете наказания,
както привеждащото, така и приведеното в изпълнение следва да бъдат
изтърпени при един и същ- строг режим.
Така Решение № 42/ 29.01.2014 година, Второ наказателно отделение,
касационно дело № 2355 по описа на ВКС, Решение № 111/ 9 април 2014 г.,
второ отделение, наказателно дело № 2313/2013 г. на ВКС и много други.
След посочените изменения обаче законодателният подход е
променен. В чл. 57, ал.1, т.1 ЗИНЗС е уреден случаят, когато осъденото лице
се поставя на специален режим, а в чл. 57, ал.1, т.2 ЗИНЗС изрично и
лимитативно са уредени трите хипотези, когато е приложим строг режим.
Същевременно в чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС изрично е посочено, че във всички
останали случаи деецът се поставя на общ режим.
Интерес в процесния случай представлява текста на чл. 57, ал.1, т.2, б.
„в“ НК, в която изрично е посочено, че се поставят на строг режим осъдените
за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.
От прочита на цитираната разпоредба е видна изрично изразената
воля на законодателя на строг режим да се изтърпява само наказанието за
престъплението, което е извършено в изпитателния срок на предходно
условно осъждане, тоест само за привеждащото наказание.
Липсва предвиждане приведеното в изпълнение наказание, тоест това,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок, да се изтърпява при
строг режим, поради което и на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС за него
следва да се определи общ режим.
Трайната съдебна практика изискваща двете наказания да се изтърпяват
при еднакъв, строг първоначален режим следва да се счита за изоставена,
доколкото е била постановена при съвсем различна редакция на ЗИЗНС.
Този извод следва и от забраната за разширително тълкуване на
наказателно правни норми, които утежняват положението на осъденото
лице. В този смисъл съдът не би могъл при положение, че законът изрично
предвижда, че на строг режим се изпълнява само наказанието за
престъплението, извършено в изпитателния срок, да изтълкува нормата
разширително и да приложи това правило и за наказанието, чието
изпълнение е било отложено.
Свидетелство, че законодателният подход е променен и вече няма
изискване двете наказания да се изтърпяват при един и същи режим е и
изричната разпоредба на чл. 47, ал.2 ППЗИНЗС съгласно която:
„ Лишените от свобода, които са осъдени с две или повече присъди, се
поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове
режим независимо от това, наказанието по коя от тях се изпълнява“

Поради изложеното за наказанието 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода следва да се определи първоначален общ режим.
63

Така изрично Решение № 134/07 юни 2018 година, първо наказателно
отделение, дело № 441 по описа за 2018 година на ВКС, Решение
№108/21.05.2019 по дело №381/2019 на ВКС, Решение № 214/05 ноември
2018 година, първо наказателно отделение, дело № 912 по описа за 2018
година на ВКС, като особено показателно е последното от посочените
решения, в които изрично е посочено, че:
-според настоящата редакция липсва правно основание за
изтърпяване на активираното наказание при строг режим;
-трайната практика на ВКС, че двете наказание следва да се изтърпяват
при еднакъв първоначален строг режим, следва да се изостави, поради
промените в законодателната уредба.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Съгласно чл. 189, ал.3 НПК когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане.
В процесния случай по делото са поискани следните разноски:
-от М.Н.-сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за
представителство пред настоящия състав;
-от Р.Н.- сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за
представителство пред настоящия състав;
- от К.Г.- сумата от 660 лева, представляваща разноски по делото за
представителство пред настоящия състав;
-от Н.Г. -сумата от 660 лева, представляваща разноски по делото за
представителство пред настоящия състав;
-от И.Д.- сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото за
представителство пред настоящия състав.

Предявените претенции се явяват основателни предвид:
-представените по делото договори за правна защита и съдействие и
- т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

По изложените съображения претендираните суми следва да се
изплатят на частните обвинители, така както са поискани от тях.

Веществените доказателства по делото – оригинали на официални
документи, следва да останат по делото до влизането на присъдата в сила,
като бъдат върнати на правоимащите лица след поискване от съответното
правоимащо лице.

64

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.....................................
65

Съобщи за изтекли лични данни