РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2253
гр. Пловдив, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХІХ състав в открито заседание на
двадесет и
първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2299 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно
процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от В. С.М., в качеството
му на едноличен търговец с фирма „М. – В.М.– В.М.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, против Решение № 260546 от
31.05.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н.с., постановено по а.н.д. № 7797
по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно
постановление (НП) № МН-ЮЦБ-20-177 от 16.11.2020 г. на Началника на Регионален
отдел „Южна Централна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя, на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закона за измерванията (ЗИ), е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 44, т. 4 от ЗИ.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваното решение е постановено в
нарушение на закона. Иска се решението и НП да бъдат отменени. Претендира се
присъждане на разноските и пред двете инстанции.
3. Ответникът по касационната жалба - ДАМТН, не взема конкретно становище относно
допустимостта и основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив дава заключение, че първоинстанционното решение е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за правото:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от В. С.М.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма „М. – В.М.– В.М.“, срещу НП № МН-ЮЦБ-20-177
от 16.11.2020 г. на Началника на Регионален отдел „Южна Централна България“ на
ГД „Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което, каза се, на жалбоподателя на
основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ.
НП е
издадено въз основа на АУАН № 1714 ПД от 01.10.2020
г., съставен от Б.И.Й.– гл. инспектор в регионален отдел „Южна Централна
България“ – гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации, се свеждат до следното:
При извършена проверка на 01.10.2020 г. около 11,20
часа в гр. Пловдив, на общински пазар „Тракия 2“, срещу Католическата църква на
маса № 4, е установено, че В. С.М., в качеството му на едноличен търговец с
фирма „М. – В.М.– В.М.“ е използвал за измервания, свързани с търговски
плащания в случаите на чл. 5 от ЗИ при директна продажба на плодове и
зеленчуци, електронна везна с неавтоматично действие без данни за тип, фабричен
номер и производител, с нанесени надписи „BG; Max 40 kg; Min 200g, e=d=2g“, без знак за одобрен
тип по чл. 35 от ЗИ, без знак за първоначална проверка по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и
без знак за последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Върху везната е липсвал и знак за оценено съответствие, допълнителна
метрологична маркировка и номер на нотифициран орган, с които везната е можело да бъде пусната
в употреба по Закона за техническите извиквания към продуктите.
По време на проверката актосъставителят е поискал да
закупи два домата. Същите са му били претеглени на посочената везна и му е била
обявена сума за плащане.
При тези данни е направен извод, че е нарушена
разпоредбата на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да потвърди обжалваното пред него наказателно
постановления, районният съд от правна страна е приел, че обективно е осъществено
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 44, т. 4 от ЗИ. Приел е също така, че
наказателното постановление е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
8. Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и
правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното преповтаряне.
9. Според чл. 44, т. 4 от ЗИ –
Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не
използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43,
ал. 1.
Съответно съгласно нормата на чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ, на едноличен
търговец или юридическо лице, които в случаите по чл. 5 използват средства за
измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не
изпълняват задълженията си по чл. 44, се налага имуществена санкция от 200
до 500 лв.
10. Точният анализ на данните по делото, извършен от
районния съд, който каза се изцяло се възприема от настоящия съдебен състав,
налага да се приеме, че без съмнение, осъществявайки деянието, описано в
наказателното постановление, търговецът е нарушил императивната
забрана, установена в чл. 44, т. 4 от ЗИ, тъй като е използвал за измервания, свързани
с търговски плащания в случаите на чл. 5 от ЗИ при директна продажба на плодове
и зеленчуци, електронна везна с неавтоматично действие без данни за тип,
фабричен номер и производител, без знак за одобрен тип по чл. 35 от ЗИ, без
знак за първоначална проверка по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и без знак за последваща
проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Доказателства,
които да подложат на съмнение така установените факти и обстоятелства не са
ангажирани от страна на търговеца.
Изложените в
касационната жалба съображения, че процесното нарушение е следвало да се
квалифицира като такова за липса на първоначална маркировка на везната, не се
споделят от настоящия съдебен състав.
Както
правилно е приел районния съд, чл. 44, т. 4 от ЗИ сочи наличие на нарушение
когато липсват всички или който и да е от знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и
чл. 43, ал. 1 от закона. В случая между страните не е спорно, а и от данните по
делото се установява по несъмнен начин, че касационният жалбоподател е
използвал средства за измерване без знаците по цитираните норми (чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал.
1 от ЗИ). При това
положение фактически и правно обоснован се явява извода на първоинстанционния
съд, че извършеното съставлява само едно нарушение, а не три отделни, макар по
принцип да е възможно извършване на нарушение и при везна от одобрен тип, но
без последващ контрол.
11. Следователно,
в случая не е налице и твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на чл. 42,
т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, доколкото описанието на деянието,
което нарушава установения ред на държавното управление, е в пълно съответствие
с неговата правна квалификация, която настоящият съдебен състав намира за
правилна.
Неприложим е
и института на маловажен случай, тъй като нито в рамките на административнонаказателното,
нито в рамките на съдебното производство се установява наличието на
обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Фактът, че ЕТ е
разполагал и с други калибровани везни в обекта на проверката няма как да бъде
отчетен като смекчаващо обстоятелство, тъй като при това положение, още по-неоправдано
е жалбоподателят да използва средства за измерване без знаците по чл. 35, чл.
39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Ето защо следва да се приеме, че съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на
акта е издадено и процесното наказателно постановление против ЕТ, което изцяло
е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
12. При липса
на съществени процесуални нарушения при издаване на НП и при несъмнено установяване
на вмененото с АУАН нарушение, районният съд правилно е потвърдил обжалваното
пред него НП.
Изложеното
до тук налага извода, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Пловдивският административен съд, ХІХ състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260546 от 31.05.2021
г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по а.н.д. № 7797 по описа на същия
съд за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.