Р Е Ш Е Н И Е
Номер 144 17.06.2020г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
Окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На втори юни 2020
година
В открито съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Катерина Маджова,
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,
въззивно
гражданско дело № 1138 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.344,
ал.1 във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.30, ал.2 и чл.69
от ЗС.
Въззивното съдебно производство е образувано въз
основа на подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна
жалба от съделителката- ответница К.В.Щ. от ***против Решение № 1851/30.12.19г.
по гр.д.№ 2669/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което съдът бил намалил на
осн. чл.30 от ЗН дарствено разпореждане от 02.06.2017г., материализирано в
нотариален акт за дарение № 141, том II рег.№ 4396, дело № 276/2017г., с което
наследодателите М.С.Щ./бивш жител на ***- починала на 08.09.2018г./ и В.Д.Щ./бивш
жител на ***- починал на 30.1 1.2018г./ й били подарили собствения си недвижим
имот- апартамент № 76, находят се в ***и подробно описан в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 141 том II, peг. № 4396 по н.дело 276/02.06.2017г.
на нотариус Б.Г.с район на действие РС- Ст.Загора, до размера на 1/3 ид. ч.,
необходима за възстановяване на запазената част на ищеца С.В.Щ. от наследството
на двамата дарители, и бил възстановил запазената част на наследника по закон С.В.Щ.
от наследството на М.С.Щ. и В.Д.Щ./и двамата бивши жители на ***/, и бил
допуснал до съдебна делба между С.В.Щ. и нея процесния апартамент, при квоти
1/3 ид.ч. за С.Щ. и 2/3 ид.ч. за нея- К.Щ.. Счита Решението на РС за неправилно
и незаконосъобразно, за което излага подробни фактически и правни съображения.
Предвид което и ако въззивният съд прецени, че с оглед събраните по делото
доказателства, възражението на жалбоподателката, че приживе общите
наследодатели на страните по делото са надарили ищеца със сумата 10 000 щ.д.,
моли ОС да отмени изцяло Решението на РС, като неправилен, незаконосъобразен и
необоснован, като вместо него да постановите ново Решение, с което да отхвърли
исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана. Алтернативно, ако
ОС прецени, че с обжалваното Решение на РС било законосъобразно, моли ОС да го
измени в частта му, както относно размера на запазената част, която следва да
бъде възстановена в полза на ищеца, така и в частта му, с която са посочени
квотите, при които следва да се извърши делба на процесния апартамент, като
вместо така определените от РС, като възстанови запазената част на наследника
по закон С.В.Щ. от наследството на М.С.Щ. и В.Д.Щ./и двамата бивши жители на ***/
в размер на 7/24 ид.ч., а квотите, при които била допусната съдебна делба между
С.В.Щ. и К.В.Щ. на процесния ап.№ 76 да били в размер на 7/24 ид.ч. за С.Щ. и
17/24 ид.ч. за К.Щ.. Няма свои нови доказателства пред
въззивния съд. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор от
съделителя- ищец С.В.Щ. от ***, който заявява, че оспорва въззивната жалба,
като намира за неоснователни оплакванията за допуснати от РС нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, тъй като
според него правилно РС бил приел за неоснователно възражението на К.Щ. за
извършено приживе на наследодателите парично дарение в негова полза, понеже с
Нотариален акт № 192, д.№ 2570/1996г. се опровергавало въведеното от
ответницата твърдение, че с част от получена от наследодателите в резултат на
продажба на имот сума от 10 000 щ.д. той бил закупил апартамент на свое име,
защото този процесен апартамент му бил дарен от неговите баба и дядо и с оглед
наличното и неоспорено писмено доказателство, правилно РС бил преценил и
постановил своя съдебен акт. Поради което моли да се остави в.жалба без
уважение, като се потвърди в атакуваната му част Решението на РС, със законните
последици от това. Няма свои нови доказателства пред ОС. Претендира разноските
си пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото.
Въззивният съд,
като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и
гласни доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :
При така
установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният ОС- Ст.Загора
намира при извършената служебна проверка
на въззивната жалба, че тя е процесуално допустима- тя е внесена за разглеждане
в първоинстанционния РС, постановил първоинстанционното решение, в законния 2-
седмичен срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ответник/, имаща интерес
от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението. Обжалваното първоинстанцонно
Решение е валидно постановено от първоинстанционния РС, поради което процесната
въззивна жалба е процесуално допустима.
Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира,
че обжалваното решение е процесуално
допустимо, и следва да се произнесе по
материалноправната му същност, с оглед направените във въззивната жалба
оплаквания.
Относно правилността му- напълно мотивирано, законосъобразно
и правилно РС е приел за изцяло неоснователно възражението на въззивницата/ответничка/
К.Щ. за извършено приживе на наследодателите парично дарение в полза на
въззиваемия/ищец/ С.Щ., тъй като видно от приетото по делото на РС писмено
доказателство /Нотариален акт № 192, н.д.№ 2570/1996г./, той представлява опровергаващо
въведеното от ответницата твърдение, че с част от получена от наследодателите в
резултат на продажба на имота сума/10 000 щ.д./ бил закупен процесния апартамент
на името на въззивницата. Безспорно по делото на РС е било установено и
доказано, че този апартамент й е бил дарен приживе от техните баба и дядо, и предвид
наличното и неоспорено официално писмено доказателство/нотариалния акт за
сделка дарение/, представляващ официален свидетелстващ документ, ползващ се с
обвързваща съдилищата формална и материална доказателствена сила, напълно
законосъобразно и правилно РС не е обсъждал и възприел показанията на
разпитания по делото свидетел- братовчедка на страните по делото. Също така
представените пред РС множество документи на чужд език/л.48- 116 от делото на
РС/ са на чужд език, не са преведени на съдебния официален български език
предвид императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ГПК, поради което същите законосъобразно
не са коментиране в атакуваното Решение на РС и не могат да бъдат коментирани и
от настоящия въззивен ОС.
Също така неоснователно
се явява и въззивното оплакване за неправилност на атакуваното
първоинстанционно Решение поради сочено за допуснато от РС нарушение на
материалния закон/чл.29 от ЗН/ по отношение определяне размера на запазената
част на ищеца/въззиваем/ от имуществото на общите им наследодатели. Следователно
РС правилно е преценил, че след като с извършване на дарствения акт в полза на въззивницата,
наследодателите на страните са изчерпали цялото наследство, то разпоредбата на чл.31
от ЗН не следва да намери приложение, а възстановяването на запазената част на
ищеца следва да се извърши в дробна част, съставляваща размера на тази негова
запазена част.
От което следва,
че претендираното от ищеца искане за намаляване на извършеното в полза на ответницата
К.В.Щ. дарствено разпореждане до размера на 1/3 ид.ч. от наследството на общите
им наследодатели/родителите им/ В.Д.Щ. и М.С.Щ. е заявено в пълния обем на законните
му права, като техен наследник по закон, с право на негова запазена част. Предвид
конкретното едновременно извършено от двамата наследодатели дарствено
разпореждане с притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот/апартамент/ с
НА № 141/2017 г., настъпилите впоследствие за кратък интервал от време смърт на
наследодателката М.Щ./на 08.09.2018г./ и на наследодателя В.Щ./на 30.11.2018г./,
останалите след смъртта на двамата наследодатели двама техни низходящи с право
на запазена част за всеки един от тях/двете страни по делото/, което тяхно
право е било упражнено в рамките на преклузивния срок от единия наследник. То е
в пълния му обем от 1/3 ид.ч. от наследството на двамата им общи наследодатели,
при едновременно извършено и от двамата съпрузи на дарственото разпореждане с
имота в режим на СИО. Предвид което константната съдебна практика при
аналогични казуси е, че се признава потестативиото право на преживелия съпруг
да иска намаляване на съвместно извършено дарение на имота в режим на СИО за неговите
1/2 ид.ч. от подарения имот, колкото са били правата на наследодателя в
общността. В тази връзка по делото няма спор между страните, че в периода от
време от смъртта на наследодателката М.Щ./майката на страните/ до датата на
смъртта на преживелия съпруг и наследодател В.Щ./техен баща/, последният
приживе не е оспорил по никакъв надлежен начин направеното от съпругата му в
полза на дъщеря им дарствено разпореждане с 1/2 ид.ч. от целия имот/апартамента/.
Следва да се вземе предвид, че правото на възстановяване на запазена част представлява
едно имуществено право и то се наследява, като то може да бъде предявено от
наследниците на този, чиято запазена част е накърнена. В конкретния случай с
предявяване на иска си за възстановяване на запазена част в пълния предвиден от
закона обем, въззиваемият/ищец/ С. Щ. е
предявил собствените си права да му бъде възстановено неговото право на
възстановяване на запазена част, включващо и това, което е наследил от
наследодателя си- баща В.Щ. предвид разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК.
Не се установиха
и доказаха и пред настоящата въззивна инстанция претенциите на
въззивницата/съделителка/, че предвид нормата на чл.29 от ЗН, запазената част
на низходящи в случаите, когато те наследявали заедно с преживелия съпруг била
по чл.29, ал.3 от ЗН, като разполагаемата част била в размер на ¼ ид.ч.
от наследството, а когато наследодателят след смъртта си бил оставил за
наследници само низходящи, тогава разполагаемата част била в размер на 1/3
ид.ч., тъй като след първата смърт на 08.09.2018г. на наследодателката М.С.Щ. и
на 30.11.2018г. на наследодателя В.Д.Щ., разполагаемата част на М.Щ. била в
размер на 1/4 ид.ч. от наследствената маса и 3/4 ид.ч. представлявала запазена
част за тримата й наследници по закон- преживял съпруг и две деца, и всеки един
от нейните наследници имал запазена част в размер на ¼ ид.ч. съгласно ЗН,
а не на 1/3 ид.ч., както бил приел РС. От което следва, че не е
законосъобразно, обосновано и доказано твърдението на въззивницата, че запазената
част на ищеца от наследството била в размер на 7/24 ид.ч.от него и имотът
следвало да се допусне до делба при квоти 7/24 ид.ч. за ищеца и 17/24 ид.ч. за нея,
тъй като дарението е направено приживе на двамата дарители/съпрузи и
съсобственици на имота в режим на СИО по ½ ид.ч. за всеки един от тях/,
а не са направени отделни дарствени разпореждания от всеки един от тях след
смъртта поотделно на дарителите. Запазените и разполагаемите части са такива
приживе към момента на дарението/разпоредителната сделка/, а не са в резултат
на открити наследства след смъртта на всеки един от прехвърлителите
им/родители/.
Следователно обжалваното
първоинстанционно решение в частта му, с която е уважен искът по чл.30 от ЗН и
дарственото разпореждане е намалено до размера на 1/3 ид.ч. от общото
наследство на М.Щ. и В.Щ. и съответно е възстановена запазената част на
наследника по закон С.Щ. в този размер/1/3 ид.ч./ се явява мотивирано,
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Същото
се отнася и до другата част от атакуваното първоинстанционно Решение, с която е
уважен иска по чл. 34 от ЗС и е допусната съдебна делба по отношение на
процесния недвижим имот при определените от РС делбени квоти- съответно 1/3
ид.ч. за С. Щ. и 2/3 ид.ч. за К.Щ..
Предвид на което въззивната жалбата се
явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли напълно, ведно
със законните последици от това, а атакуваното с нея първоинстанционно Решение
следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.
С
оглед изхода на спора по допускане на делба пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, на въззиваемия в тази фаза на делбата не му се дължат разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото
въззивно съдебно Решение може да се обжалва съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на
основание
чл.344, ал.1 във вр. с чл.235, ал.1 и чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.30,
ал.2 и чл.69 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
1851/30.12.19г. по гр.д.№ 2669/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 1- месечен
срок от връчването на страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: