Решение по дело №2399/2018 на Районен съд - Ловеч

 

 

                                            Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                     гр.ЛОВЕЧ, 10.12.2019 год.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2399 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.99, ал.1 във връзка с чл.79 от ЗЗД.

            Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу Д.Д.М. ***, в която изтъква, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

            Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповедта за изпълнение е подписан Договор за кредит №412434 от 28 юли 2016 год. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и Д.Д.М. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

            Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България”ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит №412434 от 28 юли 2016 год. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360 дни. Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България"ЕООД е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк"ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под №237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 28 юли 2016 год. между Д.Д.М. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк"ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция №412434, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството-Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл.5 от Общи условия, приложими към Договор за гаранция № 412434, сключен между Д.Д.М. и „Фератум Банк"ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 462 лв.

Ответникът Д.Д.М. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк"ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България"ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Споменава, че съдът следва да има предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 23 юли 2017 год., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.

В изпълнение разпоредбата на чл.10 (т.1-т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

На 01.12.2017 год. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 год. между „Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, ЕИК : ********* (цесионер) и „Фератум Банк"ЕООД (цедент) с регистрационен №С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът е извършвал плащания в размер на 0 лв., поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1 330,53 лв., от които главница : 600 лв., договорна лихва : 138 лв. за периода от датата на първа вноска 27 август 2016 год. до 23 юли 2017 год. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането : 100 лв., такса за гаранция : 462 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 30.53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 24 юли 2017 год. до 17 май 2018 год. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда като вземе предвид гореизложеното да бъдат призовани в съдебно заседание с ответника и и след като се увери в основателността на предявения иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД има следните вземания срещу Д.Д.М. по Договор за кредит №412434 от 28 юли 2016 год. във връзка с Договор за гаранция от 28 юли 2016 год.: 600 лв. главница; 138 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 27 август 2016 год. до 23 юли 2017 г.од - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 462 лв. такса за гаранция; 30,53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата - 24 юли 2017 год. до 17 май 2018 год. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди ответника да им заплати и направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер общо на 350 лева, от които 50 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документа за завеждане на дело и 300 лева по чл.25 от НЗПП.

В срока по чл. 131 от ГПК, е представен отговор от адв.Р.Д., назначена от съда за особен представител на ответника, в който от името на доверителя си, не оспорва допустимостта на исковата молба като предявена от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличие на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск. Оспорва основателността на исковата претенция излагайки аргументи, че иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД срещу ответника е неоснователен, тъй като липсват доказателства, че между страните съществува облигационна обвързаност. Изтъква, че ищецът не е представил с исковата молба доказателства за сключването на Договор за паричен заем от разстояние, но дори и да се съберат доказателства, че между страните има реално сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то е налице неравноправна клауза в договора предвид необосновано високият размер на гаранцията за обезпечаване на дълга. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да отхвърли предявения срещу ответника иск като неоснователен и недоказан.

В две поредни съдебни заседания ищецът се представлява от адв.И., преупълномощена от адв.Анелия Красимирова Бечева-Димитрова, която от името на доверителя си поддържа исковата молба и допълнителната молба със съдържанието, което е написано в тях.

Особеният представител на ответника адв.Д. поддържа представения писмен отговор на исковата молба. Счита, че по делото е установено по безпорен начин съществуването на облигационна обвързаност между страните като при назначената съдебно-икономическа експертиза, ищеца не е представил необходимите доказателства на в.л., за да може да се разбере как и кога е усвоен кредита, правени ли са вноска за погасяването му и какво е остатъчното задължение по него. Затова моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът като е съобразил молба вх.№13486/31.12.2018 год. на ищеца, чрез пълномощника му юрисконсулт А., е приел оттегляне на исковата претенция, на основание чл.232 от ГПК, по отношение на следното акцесорно вземане : за мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата 30,53 лева за периода от 24.07.2017 год. до 17.05.2018 год., прекратявайки производството по гр.дело №2399/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч в тази му част.

Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установени следните факти :

Въз основа на подадено до РС-гр.Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№5371/28.05.2018 год. от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД срещу длъжника Д.Д.М. е образувано Ч.гр.дело 979/2018 год. по описа на съда, по което последният видно от Заповед №531/30.05.2018 год. е следвало да заплати на дружеството - заявител сумата 600 лева главница, 138 лева договорна лихва за периода от 27.08.2016 год. до 23.07.2017 год., 462 лева гаранция по кредитна сделка, 30,53 лева обезщетение за забава за периода от 24.07.2017 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва от 28.05.2018 год. до изплащане на вземането и старинете разноски в размер на 70,86 лева. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства : договор за кредит, сключен на 03.03.2016 год. между длъжника д.Д.М. и „Фератум България”ЕООД за сумата 600 лева.

Тъй като заповедта за изпъленние е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то заповедниятсъд се е произнесъл с Разпореждане №3362/23.10.2018 год., с което е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по Заповед №531 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.05.2018 год. срещу длъжника Д.Д.М., в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Напомнено му е, че пре непредставяне на доказателства за предявяване на иск в посочения срок, заповедта за изпъленние ще бъде обезсилена.

Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 23.10.2018 год. и получен от юрисконсулт А. на 07.11.2018 год., видно от разписката, приложена в заповедното производство, а исковата молба, с която исковият съд е сезиран е с вх.№12583/30.11.2018 год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок, което я прави допустима за разглеждане.

Ищецът се позовава на представена с исковата молба и приобщена към доказателствения материал в исковия процес заявка за кредит от 28.07.2016 год. със заявител Д.Д.М..

Като доказателство по делото са представи и Общи условия към Договор за гаранция /поръчителство/ в сила от 01.06.2015 год., които Общи условия се прилагат към Договор за гаранция, сключен между Фератум Банк Лимитид и клиента, по силата на който Фератум Банк се съгласява да предостави гаранция, под формата на поръчителство, задължавайки се да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от Договор за потребителски кредит между клиента и „Фератум България”ЕООД.

Между „Фератум България”ЕООД и Д.Д.М. е сключен Договор №412434/28.07.2016 год. за предоставяне на потребителски кредит при следните индивидуални условия : отпуснатия кредит е в размер на 600 лева, като видно от чл.2 е, че размерът на погасителната вноска е 61,50 лева, брой вноска 12, като първата падежна дата е 27.08.2016 год. Според чл.3 на договора, за целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 738 лева, представляваща сбор от следните суми : сумата на отпуснатия кредит в размер на 600 лева, лихва в размер на 138 лева, лихвен процент 40.61%, като от чл.4 се разбира, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.11%. Кредитът, видно от чл.5 е, че се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк” Ltd. В полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Сключен е договор за придобиване - покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити на 01.12.2017 год. между продачава „Фератум Банк”ЕООД и купувача „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за конкрол на просрочени задължения”ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Приложено е извлечение от списъка на длъжниците, вземанията от които са прехвърлени с договора за цесия, в което фигурира и името на длъжника Д.Д.М. с номер на договора 412434. Налице е и представено потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /без дата/, както и уводемление до Д.Д.М., отново без посочване на дата, изпратено чрез пълномощника на ищцовото дружество юриск.А., с което той е уведомен за извършената цесия. Данни затова по какъв начин е връчено на адресата и достигнало ли е до него по делото не са представени.

От заключението на в.л.Н.Р. по допусната съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че по време на проверката не й е била предоставена за проверка и анализ от ищеца счетоводно извлечение от партидата на процесния кредит и по тази причина не може да се произнесе по въпроса кога и как е усвоен кредита, правени ли са вноски за погасяване на кредита и какво е остатъчното задължение по него. Експертът пояснява, че му е предоставено „Потвърждение” от „Фератум България”ЕООД, в което същият потвърждава, че по кредит №412434 на Д.Д.М. няма извършени плащания в полза на „Фератум България”ЕООД. Размерът на задълженията по партидата на ответника, налични при ищеца, съгласно Договора зацесия от 01.12.2017 год. са както следва : 600 лева главница, 138 лева договорна лихва, 100 лева административна такса, 462 лева такса гаранция, 30,53 лева мораторна лихва върху непогасена главница за времето от 27.07.2017 год. до 17.05.2018 год. или всичко 1 330,53 лева.

При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предмет на установяване в настоящото исково производство е съществуване на задължение на ответника да върне дължими от него по Договор за кредит №412434/28.07.2016 год. суми, за който договор се твърди, че е сключен чрез средствата за куминикация от разстояние във формата на електронен документ и отношението между страните е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, обезпечен от трето лице - гарант.

Легалната дефиниция на понятието „Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” е дадено в чл.6 от  ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от систама за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР информация.

Освен това тъй като както се посочва в исковата молба се касае за договор за кредит, то по правната си същност този договор е реален и фактическият състав на сключването му завършва с предаване на парите или вещите, като тежестта на доказване на предаване на определената договорна сума на ответника е в тежест на ищеца.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретният казус не може да се приеме, че между „Фератум България”ЕООД и Д.Д.М. действително е възникнало облигационна правоотношение по силата на сключен между страните Договор за кредит №412434/28.07.2016 год. и то при условията на ЗПФУР.

Съгласно чл.18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация по чл.8 от същия закон напотребитиля, както и че е получил неговото съгласие за сключването на договора. За доказване на тези обстоятелства приложение намира разпоредбата на чл.293 от ТЗ, а в случаите с електронни изявления се прилага Закона за електронния документ и електронен подпис /понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. В чл.18, ал.3 на ЗПФУР се предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Не на последно място съдът намира, че в конкретният казус и при наличието на наведени в исковата молба твърдения за облигационни правоотношения, възникнали от договор за кредит, следва да намерят приложение текстовете на ЗПК. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Процесният договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР. По делото обаче липсват и не са представи електронни записи, от които да се установи по безпорен начин, че  волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищцовата страна. Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е този по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28.08.2014 год./, наричан Регламент /ЕС/ №910/2014. Този регламент определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Според Решение №70/19.02.2014 год. на ВКС по гр.д.№868/2012 год., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ - електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 . Споед посочената разпоредба „електронен подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електорен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 от ГПК/.

С оглед на изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС по този въпрос, съдът намира, че в случая не е налице валидно сключен договор за заем. Представеният договор №412434/28.07.2016 год. не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди да есключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средствата за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 от ГПК. Същите обаче само на хартиен носител, не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните, за което тежестта на доказване е на ищеца, който трябва да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на процесния договор за кредит. Недоказаността на всички тези факти е достатъчно основание за съда да отхвърли претенцията на ищцовото дружество срещу ответника, без да обсъжда възраженията на особения представител на ответника за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Следователно след като ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях - чл.153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца за присъждане на разноските, направено в настоящото исково и предходното заповедно производство.

Отвеникът не е претендирал разноски в хода на делото и такива не следва да му се присъждат.

На адв.Р.Д. *** следва да се изплати определеното възваграждение в размер на 323,14 лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално представителство на ответникаДанаил Д.М. по настоящото гр.дело №2399/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

            Водим от тези съображения, съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш  И    :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу Д.Д.М., ЕГН-**********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 във връзка с чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД има следните вземания срещу Д.Д.М. по Договор за кредит №412434 от 28 юли 2016 год. във връзка с Договор за гаранция от 28 юли 2016 год.: 600 лв. главница; 138 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 27 август 2016 год. до 23 юли 2017 г.од - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 462 лв. такса за гаранция; както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу Д.Д.М., ЕГН-**********,*** за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в настоящото исково и в заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Р.Д. *** определеното възнаграждение в размер на сумата 323,14 лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално представителство на ответника Д.Д.М. по настоящото гр.дело №2399/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №979/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :