№ 349
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Кирил Д. Павлов
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500424 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр.С. против решението на РС-Е. от
04.04.2022г. по гр.д.№ 143/2020г., в частта,с която е отхвърлен иска за
установяване на осн.чл.422, ал.1 ГПК по отношение на П. А. И. с ЕГН
********** съществуването на задължение за договорно възнаграждение в
размер на 547.55 лв. по договор за потребителски кредит № **********.съдът
неправилно приел уговореното договорно възнаграждение за неравноправна
клауза,заобикаляща закона.Предвид свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД,не
било налице нарушение на добрите нрави.Небанковите институции
разполагали с по-скъп паричен ресурс ,което водело до оскъпяване на
кредита.Преценката за „добри нрави“ била субективна.От друга страна,
неравноправното третиране на икономически слаби участници в оборота
действително било в противоречие с добрите нрави,но в случая такова не
било налице.Петкратният размер на законната лихва от 10% не бил
надхвърлен.Кредитополучателката била в състояние да изведе
действителната цена на кредита от информацията относно Общите условия на
договора и подробен анализ само щял да я затрудни.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа,че атакуваното
решение е правилно.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд намира жалбата процесуално допустима и основателна.
1
С решението е признато за установено,че ответницата дължи сумата
3 312.35 лв. главница по договор за потребителски кредит № ********** от
31.05.2018г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението 02.03.2020г. до окончателното издължаване на сумата.За да
отхвърли претенцията за договорно възнаграждение 547.55 лв. за срока от
01.04.2019г. до 31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 1362.30 лв. и лихва за забава в размер
на 94.03 лв. за периода от 02.07.2018г. до 31.07.2019г., първоинстанционният
съд е приел,че“ безспорно представляват неравноправни клаузи по договор за
паричен кредит,заобикалящи закона и оскъпяващи по този начин кредита“.В
действителност този извод е спорен относно сумата за „договорно
възнаграждение“.Последното представлява в икономически аспект цената на
предоставените пари.Спорната сума се извежда лесно математически от
изрично посочения в самия договор лихвен процент 41.17 лв. годишно и 0.11
лв. дневно.,при което дължимата сума по кредита с главница 5000 лв. възлиза
на 7418.64 лв. на потребителя е предоставена ясна и пълна информация
относно условията и той е имал възможност да вземе информирано решение
без затруднение.Ето защо не е налице нарушение на добрите нрави и
заобикаляне на норми,защитаващи правата на потребителя.Решението следва
да бъде отменено в обжалваната част и въззиваемата страна да бъде осъдена
да заплати 50 лв. държавна такса за въззивното производство и 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 04.04.2022г. по гр.д.№ 143/2020г. на РС-Е. в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за установяване на осн.чл.422, ал.1
ГПК,че П. А. И. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата547.55 лв. неплатено
договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
********** от 31.05.2018г., за периода от 01.04.2019г. и ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на осн.чл.422, ал.1 ГПК съществуването на
вземане на „П.К.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Б.“ № 49,бл.53Е,вх.В, по отношение на П. А. И. с ЕГН **********
с адрес гр.Е., ул.“Д.С.“ № 12, за сумата 547.55 лв.,произхождаща от
неплатено договорно задължение за периода от 01.04.2019г. до 31.07.2019г.
по договор за потребителски кредит № ********** от 31.05.2018г.
ОСЪЖДА П. А. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Е.,ул.“Д.С.“ № 12, да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Б.“ № 49 бл. 53 Е,вх.В, съдебни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 50 лв. държавна такса и 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3