№ 2389
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110116170 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Н. № *, с която против ЗАД О. - З., ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. В., ул. С. С. № *, ет. * е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2942.85
лева (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на стоп десен, калник заден десен, основа заден десен калник,
подкалник заден десен ПВЦ, броня задна, клапа въздуховод десен ПВЦ, букса
радар десен захранване, задна престилка, основа дясна рамка багажник,
колона задна дясна, лайсна заден десен калник, капак багажник и стойка
радар на собственият на ищеца лек автомобил марка „**", с peг. № ***,
причинени в резултат на реализирано на 15.08.2024 г. ПТП в гр. Д. по вина на
водача на автомобил марка „**", с peг. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото съдебно- деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
1
Ищецът твърди, че на 15.08.2024 г. около 10:00 часа в гр. Д., К. М.,
управлявайки лек автомобил марка „**" с peг. № ***, се движил по бул. Р. по
посока ул. Г. Д., като до православен храм Св. К. О. спрял пред пешеходна
пътека, за да пропусне преминаващи пешеходци и докато чакал
преминаването им, бил блъснат отзад от лек автомобил „**" с peг. № ***.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след
като пристигнали на място, проверили двамата водачи за употреба на алкохол
и им указали да попълнят двустранен констативен протокол за ПТП. Двамата
водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като в него
посочили за виновен водача на лек автомобил „**", с peг. № ***.
Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД О. - З. АД със
срок на действие от 25.02.2024 г. до 24.02.2025 г., която полица била
действаща към датата на ПТП.
Ищецът сочи, че на 16.08.2024 г. уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис- техническа експертиза по щета
№ **/2024 г., в който описал увредените детайли: стоп десен, калник заден
десен, основа заден десен калник, подкалник заден десен ПВЦ, броня задна,
клапа въздуховод десен ПВЦ, букса радар десен захранване, задна престилка,
основа дясна рамка багажник, колона задна дясна, лайсна заден десен калник,
капак багажник и стойка радар. Било изплатено обезщетение за претърпените
вреди в размер на 1 296.39 лева.
Ищецът твърди, че автомобилът бил гаранционен и следвало да се
възстанови в сервиза на официалния представител на марката, поради което
ремонтът бил извършен от „***" ЕООД- официален представител на * за
Североизточна България. За ремонта на автомобила заплатил сумата 4 239.24
лева, за което била издадена фактура № ***/13.11.2024 г. От необходимата
сума за ремонт в размер на 4 239.24 лева ищецът приспада изплатеното
обезщетение в размер на 1 296.39 лева, поради което счита, че ответникът му
дължи още 2 942.85 лева, от които претендира частично 100.00 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска.
Не оспорва твърденията на ищеца, че лекият автомобил на виновния водач е
2
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД О.-
З. със срок на действие от 25.02.2024 г. до 24.02.2025 г., както и настъпилото по време на
действие на договора застрахователно събитие. Не оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП и това, че описаните щети по МПС са резултат от застрахователното
събитие. Не оспорва заведената пред него щета.
Оспорва твърдението, че стойността на ремонта на процесното МПС, необходим в
резултат на ПТП от 15.08.2024 год., възлиза на сбора на прендираната сума, ведно с вече
изплатеното обезщетение. Позовава се на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/16.10.2014 г.,
издадена от Комисията за финансов надзор, според която обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба №
24/08.03.2006г. Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49/16.10.2014 г., Наредба №
24/08.03.2006 г. се отменя с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6, в които
именно се съдържа установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства. Сочи, че методиката представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Само ако пострадалият представи доказателства за
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие имуществени вреди и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те отразяват реалната възстановителна стойност.
Ответникът твърди, че в хода на застрахователната преписка не са представени
разходно- оправдателни документи, от които да се установява, че увреденото МПС е
отремонтирано. Според него приложената от ищеца фактура № ***/13.11.2024 г., издадена от
„***" ЕООД, за извършен ремонт в официалния сервиз на марката „*", не отразява реалната
възстановителна стойност на необходимия ремонт, респективно стойността на дължимото
застрахователно обезщетение, както и включва ремонтни дейности, които не са свързани с
получените при процесното ПТП увреди. Позовава се на Общите гаранционни условия на
„*", публикувани на интернет страницата на марката, според които при настъпило ПТП,
понесените по автомобила щети не са обхванати от гаранцията.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна
компания ЗАД О.- З. със срок на действие от 25.02.2024 г. до 24.02.2025 г.,
както и настъпилото по време на действие на договора застрахователно
събитие по описания в исковата молба механизъм на ПТП; че описаните щети
по МПС са резултат от застрахователното събитие; че е заплатена
застрахователната премия към датата на ПТП; че по заведената пред
ответника щета № **/2024 на ищеца е изплатена сумата 1296.39 лева.
По делото е представено свидетелство за регистрация на лек автомобил
3
„**“, с peг. № ***, видно от което, собственик на същия е ищецът С. Н. М..
Установява се от Двустранен констативен протокол за ПТП съставен
между К. И., водач на МПС „**“, рег. № *** и С. М., водач на МПС „**“, с
peг. № ***, че на 15.08.2024 г., в 10.00ч., в гр. Д. на бул. Р. е настъпило ПТП.
На скицата на пътната обстановка към КП е отразено, че при спиране пред
пешеходна пътека, лек автомобил „**“ е ударен в задната част от движещият
се зад него лек автомобил „**“. В протокола като виновен водач е записан К.
И., управлявал МПС „**“, рег. № ***. Отразени са следните вреди върху лек
автомобил „**“, с peг.№ ***: заден стоп, задна броня, парктроник, подкалник,
калник и други.
Представени са и 2 броя Описи по щета на МПС № **/2024 г. по полица
№ BG/23/124000634589, по отношение на лек автомобил ** с peг.№ ***, в
които са описани следните щети – стоп десен, калник заден десен, основа
заден десен калник, подкалник десен ПВЦ, броня задна, клапа въздухопровод
десен ПВЦ, букса радар десен захранване, задна престилка, основа дясна
рамка багажник, колона задна дясна, лайсна заден десен калник, капак
багажник и стойка радар. Посочено е, че следва да се извърши втори оглед на
автомобила след разглобяване, проверка дистроник.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно- автотехническа експертиза,
от приетото заключение на която се установяват нанесените увреждания по
автомобила на ищеца, стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието,
както и дали описаните в представената от ищеца фактура ремонтни дейности
и сменени части, отговорят на посочените в описите на застрахователя.
Експертното заключение споделя описаните в опис по щета, детайли, като
сочи, че вледствие на произшествието са увредени: стоп десен, калник заден
десен, основа заден десен калник, подкалник заден десен ПВЦ, броня задна 3
части, клапа въздух дясна ПВЦ, букса радар десен захранване, задна
престилка, основа дясна рамка багажник, колона задна дясна, лайсна заден
десен калник, капак багажник, стойка радар дясна. Конкретните увреждания
се намират във връзка с настъпилия пътен инцидент. Вещото лице е посочило,
че описаните в представената от ищеца фактура резервни части, консумативи
и ремонтни операции съответстват на получените увреждания.
Експертът е изчислил стойността на щетите по процесния автомобил по
средни пазарни цени на труд в поне три сервиза, като е намерил, че същата
възлиза на сумата от 5372.93 лева.
Посочил е, че към момента на процесното произшествие, лек автомобил
**, рег. № *** е бил на възраст 3 години 8 месеца и 4 дни, т.е. в срока на
гаранционния период.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
4
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. По силата на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства.
Доказателствената тежест в това производство по отношение наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика
на лек автомобил „***“, с peг. № *** пада върху ищеца. Страните не спорят
относно наличието му. Не е спорно и изплащането на сумата от 1296.39 лева
обезщетение по заведената от ищеца щета при ответното дружество-
застраховател. Ищецът също така трябваше да ангажира доказателства за
претърпени имуществени вреди, съвпадащи по вид и стойност с изложените в
исковата молба, заведена претенция при ответника за обезщетяването им,
както и причинната връзка между тях и причинените от ПТП вреди на
15.08.2024 г.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
Не е спорно настъпването на ПТП, вината на водача на лек атомобил „***“, с peг. №
***, както и наличието на твърдяните от ищеца увреждания по лек автомобил **, с peг. №
***. Спори се по отношение размера на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице основания за
ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
предвид че ПТП е осъществено със застрахования автомобил и по вина на неговия водач,
отразено в приетия и неоспорен по делото двустранен констативен протокол за ПТП.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото
имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка и труд без прилагане на обезценка.
5
Заключението на съдебната експертиза сочи, че стойността необходима
за ремонт на увредените части и детайли на процесния лек автомобил, възлиза
на сумата от 5372.93 лв. При данни, че процесният автомобил е с дата на
първа регистрация през 2020 г., то следва именно този да бъде размерът на
дължимото обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
доколкото нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че възстановителната
застрахователна стойност е тази за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество.
Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като това
обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на
автомобила в състояние годно за неговата употреба.
Възражението на ответника, че дължимото обезщетение следва да се
определи при съобразяване на Методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН,
е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. При определяне размера на застрахователното
обезщетение застрахователят е длъжен да съобрази императивната разпоредба
на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не минималните размери, определени с Методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ
до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в полза
на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от вещото
лице като необходим за отремонтиране на автомобила. При данни, че
ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 1296.39 лева, то до
достигане на пълния размер за възстановяване на автомобила, на доплащане
подлежи сумата от 4076.54 лева,
С оглед изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
следва да се уважи за предявената сума от 2942.85 лева. Върху същата се
следва законна лихва от депозирането на исковата молба в съда – 18.12.2024 г.
до изплащането й в пълен размер.
По разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство.
Предвид уважаването на исковата претенция в цялост, на ищеца следва да се
присъдят следните разноски: 117.72 лева - за заплатена държавна такса;
депозит за възнаграждение на вещото лице по извършената САТЕ, чийто общ
размер възлиза на сумата от 165 лева (съобразно представените платежни
нареждания на лист 47 и лист 76 по делото) и 720 лева за адвокатско
6
възнаграждение, т.е. разноски в общ размер на 1002.72 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД О.- З., ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. В., ул. С. С. № *, ет. * да заплати на С. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. Н. № *, сумата 2942.85 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на стоп десен,
калник заден десен, основа заден десен калник, подкалник заден десен ПВЦ,
броня задна, клапа въздуховод десен ПВЦ, букса радар десен захранване,
задна престилка, основа дясна рамка багажник, колона задна дясна, лайсна
заден десен калник, капак багажник и стойка радар на собственият на ищеца
лек автомобил марка „**", с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано
на 15.08.2024 г. ПТП в гр. Д. по вина на водача на автомобил марка „**", с peг.
№ ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
в съда- 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД О.- З., ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. В., ул. С. С. № *, ет. * да заплати на С. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. Н. № * сумата 1002.72 лева, представляваща сторените
разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7