№ 1571
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110171189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „************“ ЕАД, чрез юрк. И. М., за изменение
на постановеното по делото решение № 12591 от 25.06.2024 г. в частта му за разноските,
като присъденото в полза на ответниците В. Р. В. и А. Р. В. адвокатско възнаграждение бъде
намалено като прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. В
молбата се твърди, че след постановяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024 г. националният съд бил длъжен да откаже да приложи националната правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо моли съда да присъди в полза на ответниците адвокатско
възнаграждение под минимума, ако приеме, че такова изобщо е дължимо.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на ответницата Ж. К. Я. за отговор, като в
указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез адв. В. Л..
Процесуалният представител изразява становище, че с оглед изхода на делото ответниците
имали право на присъждане на разноски. Възразява, че Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следвало да бъде приложима както за адвокатите, така и за
„************“ ЕАД. Цитираното в молбата на ищеца решение на СЕС било извадено от
контекста, като се правел опит за обезценяване на труда на надлежно упълномощен адвокат.
Ето защо моли съда да остави молбата по чл. 248 ГПК без уважение.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на ответниците В. Р. В. и А. Р. В. за отговор,
като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез адв. К. Д..
Процесуалният представител оспорва изцяло молбата на ищцовото дружество. Изразява
становище, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение било в минимален
размер. При определяне размера на същото следвало да бъде взето предвид, че срещу
ответниците били предявени множество кумулативно съединени искове, като
упълномощеният процесуален представител следвало да се запознае с исковата молба и
приложенията към нея, да се запознае с отговорите на останалите ответници, както и да
посети Службата по вписвания, за да се снабди с относими към спора писмени
1
доказателства. Ето защо моли съда да прецени реално извършената по делото от
процесуалния представител работа и да отхвърли молбата с правно основание чл. 248 ГПК.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на ответниците М. В. В. и Р. И. В. за отговор,
като в указания едноседмичен срок не е постъпило становище по същата от никоя от тях.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на третото лице – помагач „**********” ООД
за отговор, като в указания едноседмичен срок не е постъпило становище по същата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от ищеца
молба и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Молбата на ищеца е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на
съдебното решение и от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна поради следните съображения.
Няма спор, че с крайния съдебен акт исковете, предявени срещу ответниците В. Р. В. и
А. Р. В., са отхвърлени като неоснователни, поради което същите имат право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Всеки от двамата ответници е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер от по 400 лева. По отношение на размера на същото
следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна практика на Върховния касационен
съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024
година по дело C-438/22 („***********“ ЕООД срещу „******************“ АД) съдът не
е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга,
включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между
клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида
на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и
най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от
18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС, Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по
ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
Освен това в Определение № 2995 от 13.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 991/2024
г., ВКС, ІV г. о., това разбиране е доразвито, като е прието, че при преценката по чл. 78, ал. 5
ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната,
предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването
заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“ законът допуска
2
уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната
не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито
да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако
установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение спрямо мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага
опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната
защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ
и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и
съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да
отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското
възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г.,
или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024
г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението
по чл. 78, ал. 5, in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен.
В конкретния случай и при съобразяване на цитираната съдебна практика съдът взе
предвид действително извършената от процесуалния представител на ответниците в
настоящото производство работа, обстоятелството, че същото приключи в едно съдебно
заседание, в което бяха събрани допълнителни писмени доказателства, както и това, че
делото е с малка правна и фактическа сложност, доколкото се касае за често срещан спор с
топлопреносно предприятие, по което има изобилна съдебна практика, облекчаваща
значително защитата на ответника. При тези съображения съдът намира, че определеният с
решението размер на адвокатското възнаграждение от по 400 лева за всеки от двамата
ответници е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото
не е прекомерно, нито налага извод, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
С оглед изложеното съдът намира, че депозираната от ищеца молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца „************“ ЕАД, чрез юрк. И. М., за
изменение на постановеното по делото решение № 12591 от 25.06.2024 г. в частта му за
разноските.
Определението е постановено при участието на „**********” ООД, ЕИК
************, представлявано от управителя Н.Г.Ж., със седалище и адрес на управление
3
гр. **********************, като трето лице – помагач на страната на ищеца
„************” ЕАД по предявените от него искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4